Парадоксът на любовта

Васил Лазаров
12
които цял живот се борят, за да спечелят любимата, а този си
мисли, че като е с униформа и баща му е големец, всички трябва
да лазят в краката му – Иван гледаше изражението на Веска и
като видя, че тя не възразява на думите му, продължи:
– Човек с подобно възпитание не заслужава да му се обръща
чак такова внимание, та цяла вечер да говорим за него, има
доста по-приятни неща.
Виждайки, че в залата влиза Хубори и се насочва към тях,
Иван застана с гръб към него, изви дясната ръка зад гърба си
и започна да му дава знаци да се маха. Приятелят му нямаше
такова намерение.
– Айде бе, къде се изгуби? Няма ли да ме представиш на момичетата?
– попита Хубори, който си бе пъхнал в задните джобове
само палците и поклащаше тялото си напред–назад.
Двамата бяха прекарали няколко часа в кръчмата „Рубово“,
разговаряха за риболов, спориха кой има по-добри постижения,
спречкаха се на тема лични качества и достойнства, Иван си
тръгна, а Хубори вероятно бе продължил с виното. Беше достатъчно
пиян, за да го изложи. Иван покани отново Веска да
танцуват, като не пропусна да се застрахова, споменавайки, че
всъщност не приема Хубори за истински приятел, защото прекалява
с алкохола, а това не е хубаво. На забележката, че и той
самият лъха на алкохол, се извини и обясни, че не можел днес
да не уважи виновника за едно тържество, като така и не уточни
за какво и къде е било. Вместо това цяла вечер изразяваше
радостта и възхищението си от Веска. Това даваше на момичето
самочувствие, а някаква фея магьосница й подсказваше как
да му възразява така кокетно, че чак се възхищаваше от себе си.
Когато си тръгнаха, младежите настояха да ги изпратят до
селото, но момичетата отказаха, защото се опасяваха, че ще ги
види някой и това ще е повод за клюки. Иван се страхуваше, че