Парадоксът на любовта

ПАРАДОКСЪТ НА ЛЮБОВТА
9
ници, в тази зала се организираха младежки забави. Властите
предпочитаха младежите да полудуват тук, вместо да посещават
църквите. Столовете бяха подредени плътно до стените.
Разположилият се на ниската сцена оркестър подхвана танго
и това бе прекрасна възможност да потанцуват. Веска поруменя
от получената покана, свали палтото си и като го остави на
близкия стол, тръгна към танцуващите. Обърна се за миг, за
да се увери, че момчето я следва и че това не е поредната шега.
Видя изкрящите му очи и усилието, с което стискаше устни, за
да прикрие радостната си усмивка.
– Съжалявам за шегата. Извинявай, ако това те е засегнало
– каза Иван, като съвсем внимателно плъзна дланта си на
кръста й и съкрати разстоянието между тях още в началото на
танца, а Веска гледаше на всичко това като на нещо комично и
забавно.
Иван я попита за името й, след което се представи. Когато
се осведоми къде живее, й предложи да я изпрати след забавата.
– Чакам приятеля си, всеки момент ще пристигне – възрази
Веска, привидно безразлична, но с дълбоко вътрешно вълнение.
Краищата на устните му се извиха надолу, но тя бе в прегръдката
му и не му се искаше така лесно да я изпусне.
– Защо не ме представиш на приятеля си за твой братовчед?
Танцът беше свършил, когато Веска видя Димо да влиза в
залата. В този момент оркестърът подвана нова мелодия и Иван
я покани отново. Тя хвърли бегъл поглед вдясно, наведе леко
глава и едва повдигнала ръка към рамото на младежа, се озова в
невидимите извивки на музиката и в още по-плътна прегръдка.
Веска дискретно следеше Димо, който разговаряше с Петранка.
– Не знам защо имам толкова лош късмет – оплака се Иван. –
Веднъж в живота си да срещна момиче, което толкова да ме
привлича, а се оказва, че е обвързано. Това е така несправед-