Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Художникът иконописец Г. Божинова-Никифорова<br />
САЩ и Канада, на чудотворната икона Св. Зона поста<br />
Гергана Божинова-Никифорова е художник живописец<br />
и портретист и най-вече реставратор на<br />
старинна църковна иконопис и сценична религиозна<br />
стенопис. Работи на свободна практика. Родена е<br />
през 1984 година в Сандански. Завършва Националната<br />
художествена академия "Николай Павлович" през<br />
2008 година, специалност "Реставрация и иконопис",<br />
в класа на проф. Григор Григоров. Работи най-често в<br />
екип с баща си - художника Румен Божинов, и сестра<br />
си Катерина, също художничка. Много икони и религиозни<br />
стенописни сцени четката й е възкресила в оригинал<br />
в църкви и други култови обекти в Сандански,<br />
Мелник и други селища.<br />
- Гергана, какво те изпрати<br />
в Националната художествена<br />
академия "Николай<br />
Павлович"?<br />
- Това е трябвало да се<br />
случи. Още като дете хващах<br />
четка и с нея размазвах бои.<br />
Появяваха се и рисунки. Найвероятно<br />
ми е повлиял баща<br />
ми. Аз съм дъщеря на художника<br />
Румен Божинов, който<br />
е основател на фамилната художествено-творческа<br />
галерия<br />
"Ликин" в Сандански. Домът<br />
ни, откакто се помня, все<br />
е с мирис на бои, с неизсъхващи<br />
четки и завършени картини<br />
и картини в работа, все<br />
си остава като един свят на<br />
изкуството. Баща ми Румен<br />
освен с живопис се занимава<br />
и с реставрационни работи<br />
от много години по църкви<br />
и други обекти. Така към плахите<br />
ми опити в областта на<br />
живописта се добави и влечение<br />
към иконописа и реставрацията.<br />
Неусетно се увлякох<br />
по християнското църковно<br />
изкуство и то ме завладя<br />
със своята мистичност,<br />
с възможностите си да успокоява,<br />
да всява вяра, да възпитава,<br />
да поддържа доброто.<br />
- От академията какво получи?<br />
- Получих познания, култура,<br />
по-задълбочено опознаване<br />
на християнското<br />
изкуство от вече над двехилядната<br />
му летопис. Академията<br />
ме научи на худо-<br />
жествена техника, на принципи.<br />
Ще използвам случая<br />
тук да благодаря на ръководителя<br />
ми проф. Григор Григоров,<br />
който много държеше<br />
на точността, на спазването<br />
на символиката, на каноничността.<br />
На него дължа много.<br />
- От академията завършен<br />
художник ли излезе?<br />
- Знаеш народната пословица,<br />
че човек се учи, докато<br />
е жив, така че завършен художник<br />
не се получава в академия,<br />
а с работа. От тази вис-<br />
1<br />
ша институция в областта на<br />
изкуството обаче получих насока,<br />
тя ми показа пътя, а нататък<br />
вече е работата.<br />
- Как се чувстваш на реставрационното<br />
скеле в<br />
някоя църква пред икони и<br />
стенописи, непощадени от<br />
времето?<br />
- Винаги с вълнение и с<br />
много трудности. Понякога с<br />
часове се налага да не слизам<br />
от скелето. Направо ще<br />
кажа, че никак не ми е лесно.<br />
Имам си обаче и подготовка.<br />
Тук ще спомена и една<br />
моя леля, казва се Силвия,<br />
която е много на ти с рисуването.<br />
От доста време<br />
живее и работи в Австрия, в<br />
град Клагенфуд. Там е семейно.<br />
Мъжът й е от Македония,<br />
казва се Деско Десковски и<br />
е много близо до християнското<br />
художествено изкуство.<br />
На това изкуство са се<br />
посветили и децата им - Андрея<br />
е реставратор като мене,<br />
а Весна е живописец.<br />
Та за леля ми Силвия. С<br />
нея заедно сме работили и<br />
от нея възприех в голяма<br />
степен художествен усет и<br />
работа със сложна техника.<br />
Заедно сме работили по иконостаса<br />
на църквата "Света<br />
Троица" в Ново Делчево.<br />
Леля Силви ми показа как да<br />
си подготвям при реставрациите<br />
основата, възстановяването<br />
на образите, позлатяванията,<br />
полиранията, избора<br />
на подходящи бои, разработката<br />
им.<br />
- Къде досега най-много<br />
си работила?<br />
- Най-много, над пет години,<br />
в църквата на Ново Делчево.<br />
Обаче не сама,<br />
а с колектив.<br />
Създадохме там<br />
и нова църковна<br />
иконопис. Моята<br />
задача се<br />
свеждаше главно<br />
в позлатяването,<br />
с използване<br />
на 24-каратово<br />
злато,<br />
чрез което иконата<br />
или стенописните<br />
сцени<br />
добиваха<br />
блясък и<br />
святост. После в<br />
други църкви<br />
съм поемала и<br />
цялостни реставрации.<br />
- Реставрацията наука ли<br />
е или занаят?<br />
- За мен е наука. Не е занаят,<br />
че трудно мога да сравня<br />
тази работа примерно с тенекеджийство<br />
или бояджийство.<br />
Реставрацията не е бъркане<br />
МИС<br />
Сряда, 22 февруари 2017 г.<br />
на бои и мазане с четка. Тя<br />
си е цяла система, осъществявана<br />
по специална технология,<br />
и задачата й да е да<br />
спасява непощадени от времето<br />
образци на иконописта<br />
и религиозните сцени, и то в<br />
максимално автентичен вид.<br />
Реставраторът не е автор, нито<br />
съавтор, но не може да не<br />
е човек с добра научна и<br />
практическа подготовка, за<br />
да успява да връща естетическата<br />
красота в оригинал<br />
на реставрирания предмет на<br />
изкуството.<br />
- Кога реставрацията е с<br />
най-много трудности?<br />
- Във физическо отношение<br />
това е, когато се работи<br />
на скелета по тавани и високи<br />
стени, но от гледна точка<br />
на изкуството трудностите са<br />
най-вече когато обектът на<br />
реставрация е силно повреден,<br />
а най-трудно пък е, ако<br />
на обекта вече му е правена<br />
реставрация.<br />
- Реставрацията удовлетворява<br />
ли те?<br />
- Много. Тя ми дава възможност<br />
да имам контакти с<br />
шедьоври на изкуството, да се<br />
виждам във времена, в които<br />
са живели тези, които са ги<br />
сътворили, да се вселявам в<br />
тяхната душевност.<br />
- Къде първо се прояви<br />
четката ти на реставратор?<br />
- Първата ми професионална<br />
работа започна в гробищната<br />
църква "Св.св. Козма<br />
и Дамян" в Сандански. Започнах<br />
южната стена, по<br />
която стенописите бяха силно<br />
повредени. Имаше икони<br />
в цял ръст, а и сцени от<br />
Страстите Христови и Акатис<br />
Богородичен. Една година им<br />
посветих. Работата на скеле<br />
си беше цяло физическо изпитание,<br />
но успях да възстановя<br />
връзките между външното<br />
изписване и основата.<br />
Това включваше почистване<br />
от саждите на изгорените<br />
през времето свещи, попълване<br />
на мазилкови липси,<br />
премахване на надживописвания<br />
и накрая светово възстановяване.<br />
- Този вид работа май не<br />
е здравословен.<br />
- Да, така е. Работещият не<br />
може да се опази от вдишвания<br />
на всевъзможни прахове,<br />
на отрови от стари бои, а се<br />
работи и при оскъдна светли-<br />
Чешмите - светите<br />
2<br />
Няма как да не проявя<br />
пристрастие, защото шарлачето<br />
е нашето чешме. Малко,<br />
сгушено под стръмен<br />
склон, то е феномен, който<br />
аз не зная дали има аналог.<br />
Целогодишно, независимо<br />
от климатичните капризи, в<br />
никакъв случай не променя<br />
силата на струята си - литър<br />
1 2 3<br />
на минута. Ако се върнем назад<br />
във времето, ще видим<br />
този немалък склон почернял<br />
от насядали хора, всеки с по<br />
две боклета и стомни, чакащи<br />
своя ред да си налеят чиста<br />
вода.<br />
- Къде ти е хубавото бокле?<br />
- така и не разбрах кой<br />
от хората ме попита.<br />
- Танко вчера го продаде.<br />
Кака Пенка плака на глас за<br />
него, даже се опита да го<br />
скрие. А той обеща, че ще<br />
направи ново.<br />
Днес шарлачето /сн. 5/ е с<br />
нова премяна - малка, гиздава<br />
хубавелка продължава да<br />
посреща, макар и по-рядко,<br />
водоносци. Неволно отместилият<br />
се поглед наляво е прикован<br />
от безспорна природна забележителност<br />
- два каменни<br />
кладенеца, опрели рамо един в<br />
друг. По-големият - истинско<br />
водно огледало /сн. 1/.<br />
Вървя надолу към чешма<br />
Чучката, но със свито сърце.<br />
Старата чешма с голямото корито<br />
и двете каменни плочи я<br />
няма, встрани от старото<br />
място има нова - грозно подобие<br />
/сн. 6/.<br />
Чешмата Береля, недалеч<br />
от тук, построена 1927 г., е<br />
споделила същата съдба. Тя<br />
поне си има по-малка сестра<br />
- Горна Береля. Натевите кладенци<br />
са превърнати в две<br />
чешми, които изкривяват<br />
представата за чешма.<br />
Слизам надолу по найстръмната<br />
улица... Коя ли улица<br />
в Дрен не е стръмна? Та като<br />
стигнем до другата такава,<br />
малко наляво там ще видим<br />
Джурковец - чешмата с красивото<br />
гранитно корито.<br />
И преди да минем Оданат<br />
потоко, да не подминем и Пу-
Change language