Вестник "Струма" брой 88

СТРУМА 18 април 2017 г. СВЯТ
стр. 10
Ердоган взема цялата власт до 2029 г.,
българските турци гласуваха с "не"
СЛЕД РЕФЕРЕНДУМА
В НЕДЕЛЯ
Държавният глава ще назначава и освобождава
министри, ще изготвя бюджета, може да обявява
извънредно положение, без да пита парламента
Турците казаха "да" на референдума
в неделя и дадоха
цялата власт в ръцете на
Ердоган. На практика сега
той ще има неограничени
пълномощия, а Турция от република
се превръща в султанат.
За президентска република
в неделя гласуваха
51,35%, против 48,65%.
Мнозинството в Истанбул,
Анкара, Измир и Одрин, както
и всички райони, в които
живеят предимно кюрди, казаха
"не" на повече президентски
правомощия. Огромната
част от българските гласоподаватели
пуснаха бюлетини
с "не". Общо 71,84% от
тях не подкрепят промените
в конституцията на южната
ни съседка, срещу 28,16%
подкрепа.
На първата си пресконференция
след допитването Ердоган
благодари на всички,
които са подкрепили референдума,
и обяви, че Турция
е взела историческо решение
и е реализирала найважната
реформа в своята
история.
Турският президент уточни,
че не всички конституционни
промени ще влязат
веднага в сила; някои от тях
ще бъдат задействани през
ноември 2019 г.
В същото време Ердоган
заяви, че Турция може да
Стотици се вдигнаха на протест, недоволни от резултатите
от референдума
подложи на референдум въпроса
за връщане на смъртното
наказание, ако е необходимо.
Той обеща да обсъди
това веднага с премиера и
лидера на националистическата
опозиция.
Протестиращи в няколко
квартала на Истанбул тропаха
с тенджери и тигани от
прозорците в знак на протест
срещу резултатите от
референдума. По време на
допитването пък стана ясно,
че полицията е пречела на
наблюдателите на опозиционните
партии в секциите
за гласуване.
Анадолската агенция
съобщи, че най-малко осем
души, издирвани от властите
за предполагаеми връзки
със забранени групировки,
са били задържани в избирателните
секции в градовете
Адана, Малатия и Трабзон.
Двете основни опозиционни
партии в Турция обявиха,
че ще оспорят резултатите от
референдума. От Демократичната
партия на народите
(ДПН) заявиха, че ще оспорят
две трети от подадените гласове,
защото "има индикации
за изборни манипулации в
рамките на 3-4%".
Заместник-председателят
на най-голямата опозиционна
сила в страната - Републиканската
народна партия
(РНП), Бюлент Тезджан осъди
"нарушенията", извършени
от изборните органи, а Ердал
Аксюнгер, който също е
заместник-председател на
партията, заяви, че вероятно
около 60% от гласовете ще
бъдат оспорени.
Ето какви промени ще
настъпят в Конституцията
след спечеления референдум:
Турция ще бъде преобразувана
от парламентарна
в президентска република.
Това е и фокусът
на допитването.
Отпада
постът на
министърпредседателя,
президентът
ще
ръководи
правителството, ще назначава
и уволнява министри, ще
издава изпълнителни укази.
Премиерският пост ще
бъде заменен от вицепрезидент
или вицепрезиденти, също
назначавани от президента.
Държавният глава ще изготвя
бюджета, досегашна
функция на парламента, и ще
може да обявява извънредно
положение в страната без
одобрението на народните
представители.
Друга промяна е, че действащият
президент ще може
да остане обвързан с партията
си. В такъв случай, ако
партията на държавният глава
е водещата политическа
сила, той ще има контрол не
само над изпълнителната, но
до голяма степен и законодателната
власт.
Броят на депутатите ще
бъде увеличен от сегашните
550 на 600 души, като възрастовата
граница за кандидатиране
за народен представител
се понижава от 25
Герт Вилдерс: Анкара избра ислямофашизъм
Г. Вилдерс А. Меркел
Приетите конституционни
промени на референдума в
Турция предизвикаха различни
реакции от европейските
политици. Още по време на
кампанията в подкрепа на
преминаването към президентска
република Анкара
изостри отношенията си е Европа
и негативните отношения
към властта в Турция се запазва
за голям брой политици на
запад.
Ето и някои от коментарите:
„Близкият резултат на референдума
показва, че Ердоган
не е Турция. Усилията за
демокрация и човешки права
трябва да продължат“, заяви
Мартин Шулц, кандидат на германските
социалдемократи за
канцлерския пост и бивш
председател на ЕП.
„Турският референдум не
трябва да води към несподелена
власт. Ако бъда избран
за президент, ще протегна ръка
на всички хора, които
вярват в демокрацията“, заяви
кандидатът за президент на
Франция Еманюел Макрон.
„Турция избра повече ислямофашизъм
и тоталитаризъм“,
заяви холандският политик
Герт Вилдерс.
Министърът на външните
работи на Австрия Себастиан
Курц заяви, че резултатът от
референдума в Турция ще усложни
бъдещото сътрудничество
между Анкара и ЕС. Курц
посочи в Туитър, че резултатът
показва „колко разделена
е страната“. „Сътрудничеството
с ЕС ще стане дори по-трудно“,
прогнозира той.
Членове на Европейския
парламент изразиха разочарование
от резултата от турския
референдум. Според
Манфред Вебер, лидер на групата
на Европейската народна
партия в ЕП, Ердоган разделя
страната си, а съпредседателят
на групата на Зелените
Ска Келер смята, че резултатът
е „унищожителен удар за
демокрацията в Турция“.
Манфред Вебер заяви, че
Турция се движи в грешна посока,
насочвайки вниманието
към масовите уволнения след
опита за преврат през юли и
хвърлянето в затвора на журналисти
и държавни служители.
„Сега, когато Турция очевидно
е поела в грешна посока
от европейска гледна точка,
ние трябва да оценим отново
нашите отношения, и
конкретно това означава, че
преговорите за присъединяване
на Турция, които все още
водим, не може да бъдат продължени“,
заяви Манфред Вебер.
Високопоставеният представител
на Германската социалдемократическа
партия
Аксел Шефер коментира, че
мнозинство, постигнато при
демократично гласуване, може
да се обърне против самата
демокрация, като припомни
изборите през 1933 г. в
Германия, когато се надига
подкрепа за нацистите на
Адолф Хитлер.
Лидерът на германските
Зелени Джем Йоздемир, който
е от турски произход, посочи
в Туитър, че това е „черен
ден за Турция“, но допълни,
че „почти 50 процента са
гласували за демокрация и
против диктатурата“. „Ние
заставаме на тяхна страна“,
посочи Йоздемир.
Беатрикс фон Щорх, европейски
депутат от антиимигрантската
партия Алтернатива
Момент от гласуването
Реджеп Ердоган поздравява поддръжниците си, които му дадоха неограничена
власт, до него е съпругата му
за Германия, призова в Туитър
„всички турци с германски
паспорт, които са гласували в
подкрепа на ислямска диктатура
в Турция“, да напуснат
Германия.
Канцлерът на ФРГ Ангела
Меркел призова Реджеп Ердоган
за "уважителен диалог" в
страната след победата на референдума.
"Германското правителство
очаква от турските
управляващи сега да търсят
уважителен диалог с политическите
и обществени сили в
страната след тази трудна
предизборна кампания", се
казва в съвместно изявление
на канцлера Ангела Меркел и
външния министър на Берлин
Зигмар Габриел.
на 18 г. И докато досега кандидат-депутатите
трябваше
да са преминали през задължителна
военна служба, новите
промени предвиждат
хора, обвързани с армията,
да не могат да влизат в парламента.
Мандатът на парламента
се увеличава от 4 на 5
г., а изборите ще се състоят
в един и същи ден с тези за
президент. Ако промените
бъдат приети, това би означавало,
че Ердоган ще
може да остане на власт
още два мандата след приключване
на сегашния си и
при спечелване на следващите
избори през 2019 г.
и 2024 г. да бъде президент
до 2029 г.
Друга възможност за допълнително
увеличаване на
този период са предсрочните
избори. При насрочването
на такива по време на втория
мандат на президента
действащият държавен глава
ще може да се кандидатира
отново.
Внася се промяна и в начина
за свалянето на президента
от власт. Обикновено
мнозинство, или 301 депутати,
ще могат да предложат
разследване за престъпления,
извършени от държавния
глава, но това предложение
трябва да бъде прието от
3/5, или 360 от народните
представители. След края на
разследването, за да бъде
президентът подведен под
отговорност, трябва гласа си
да дадат 2/3, или над 400 от
депутатите.
Разследването за престъпления
на президента ще
се поема от Конституционния
съд. Броят на съдиите в
него се намалява от 17 на 15
души, 12 от които се назначават
от държавния глава.
Военните съдилища се
разформироват. Броят на
магистратите във Върховния
съвет на съдиите и прокурорите
се намалява от 22 на
13 души, четирима от които
се назначават от президента.
Бившият ни консул в Одрин:
Сегашният управник сложи
забрадка на Турция и на цяла Европа
"В медиите няма никакви кадри от протести, но в социалните
мрежи хората показаха своето недоволство от резултатите от
референдума", това каза журналистът Илхан Андай, който коментира
победата на Реджеп Ердоган на проведения референдум.
"Аз съм много изненадан, че хората, които са „за“ запазване
на парламентарното управление, постигнаха такива резултати.
Реджеп Ердоган изговори такива глупости през последните месеци,
че хората поставиха под съмнение психическото му състояние.
Предполагам, че той ще даде заден ход за Европа, но
това знаят само той и лекарят му.
Прокрадват се анализи, че
сега ще потекат големи капитали
от Персийския залив. В
момента Турция е страшно зле
икономически. Нещата не могат
да станат без Европа. Затова
той не беше в еуфория
снощи. Ердоган не е някакъв
икономически капацитет. За
нас е добре, че Бойко Борисов
ще е премиер. Той познава
много добре Ердоган и ще води
умна политика спрямо него.
Не трябва да се снишаваме
обаче. Румен Радев ще контролира
да не се случва това", разкри
Андай.
Заедно с него гост беше и бившият генерален консул на България
в Одрин Георги Димов. "Най-важното е какво ще се случи
сега. Трябва да разсъждаваме в няколко насоки. Според мен Реджеп
Ердоган се бетонира във властта. Това е неговото спасение
и възкресение. През 2007 година Ердоган обяви, че в забрадките
няма нищо лошо. Тогава искаха да забранят партията му, а
сега, 10 г. по-късно, Ердоган сложи забрадка на Турция и на цяла
Европа", категоричен беше Димов.