Вестник "Струма" брой 88

СТРУМА 18 април 2017 г. ШАРЕН СВЯТ
стр. 16
Изповедта на един милиардерски син
Милиардерите определено
- Какво
някой бар или често бях на дъното със самочувствието
живеят в пълната мисти-
ка и можем само да подозираме
какво се случва с тях
знаят твоите
близки за парите?
си ходим на
гости. Понякога
съм водил
си и постоянно
изпитвах безкрайната вина.
Проблемите на моите родители
от другата страна на оградата.
- Жена ми
приятели в
са, че рядко имаха вре-
Все пак можете да проче-
знае за голе-
имотите на роме
за социални връзки и раз-
тете изповедта на един син, мия фонд.
дителите ми, полагат със сериозни разходи
чийто живот не е това, което
мнозина си представят, когато
Приятели, които
са отсядали
но само след
като ги оповат
около роднините. Прекар-
толкова време да ни нап-
говорим за милиардери. в именията, съзная
много равят сплотено и истинско
Същият отказва да споделя
фамилията си или да говори
за баща си изобщо.
що знаят, но
всички останали
просто подозират,
добре. Все пак,
ако не съм с
родителите си,
семейство, но са забравили
какво прави една връзка
наистина силна. Не са пари-
- Колко притежава баща
че
се представям те.
ти?
- Около 2 милиарда долара
в банките, но ако добавим
и имотите, сигурно ще е повече.
- Какво работиш в момента?
- Аз съм в IT отдела и имам
стандартната заплата, която
баща ми сигурно изкарва за
час. Но неговата работа е
много по-тежка от моята.
- Каква кола караш?
- Притежавам Subaru
Outback от 2014 година. Преди
това имах по-стария модел
от 98-а година. Едва ли е
отговорът, който сте очаквали.
Родителите ми карат луксозните
версии на Mercedes,
но нищо по-високо от този
стил. Служителите карат
Chevrolet и Ford.
- Защо си избра тази работа?
- Предпочитам да съм системен
администратор, защото
това не е професия, която
да ме обвърже с допълнителна
работа. Не съм наследил
силните страни на баща ми
за постоянна работа.
- Това не е ли свързано
с факта, че те вече имат големите
пари?
- Истината е, че като дете
не знаех колко богати сме.
Знаех, че родителите ми печелят
добре, но те никога не
говореха за пари. Всичко ми
стана ясно едва на сватбата,
когато ми споделиха колко
точно имат. Родителите ми ме
мотивираха много подсъзнателно
да се занимавам с нещо.
сме над средната
класа, и
предпочитам
да остане така.
- Защо баща
ти не е споделил за милионите?
- Наистина се наслаждаваме
на материалната страна,
получаваме готини подаръци
по Коледа и всяка година
личните фондове нарастват
с по 28 000 долара
(това е нещо като отворената
семейна полица). За всичко
останало обаче се налага
да работим.
- Баща ти предложи ли
ти да правиш предбрачен
договор?
- Имаше такива предложения,
но накрая се отказах.
Жена ми мрази парите на родителите
ми и не иска капка
от тях. И аз не се притеснявам,
че един ден ще се раздели
с мен, за да получи част
от тях.
- Каква е връзката с родителите
ти?
- Сложна. Оценявам всичко,
което са доставили, но
емоционалната връзка е изключително
слаба. Иска ми
се да бъдат много по-близки
с мен, но те не изпитват подобни
нужди. Баща ми е работохолик,
майка ми е социопат,
а аз съм детето, което
винаги е правило всичко
перфектно и пак се чувства
като тотално лайно. Ситуацията
сега е много по-различна,
но пак говорим много
малко.
- Чувстваш ли, че си израснал
в балон и родителите
ти са спестили доста от
живота?
- Определено. В повечето
случаи съм бил изключително
наивен и съм бил причината
за много объркани положения.
Спомням си, че
веднъж попитах един от градинарите
кое е любимото му
място за почивка. Той ми каза,
че никога не се е качвал
на самолет. Тогава осъзнах,
че има много сериозна разлика
между мен и тях.
- Притискаха ли те родителите
да започнеш да правиш
повече и да печелиш
повече?
- Вярвам, че голямата част
от скандалите вкъщи са били
именно с тази цел. Баща
ми винаги се стремеше да ме
изстиска, защото бях интелигентно
дете, но въпреки това
не завърших частния колеж.
Наскоро бях диагностициран
с ADHD (Attention Deficit
Hyperactivity Disorder), но
не съм казал на никого, защото
семейството ми ще помисли,
че това е измислена
болест, а баща ми ще каже,
че се оправдавам.
- Имаш ли братя и сестри?
- Имам, и сякаш те живеят
много по-добре и финансово,
и емоционално, защото
последваха предначертания
път от родителите ми.
- Кое е нещото, което не
получи като дете?
- Конзола. Баща ми я наричаше
„Super No-friend-o“.
По някаква причина компютърните
игри не попаднаха в
зоната за забавления на баща
ми. Имах най-добрите
компютри и лаптопи, но не
ми позволяваха да имам игри.
Ето защо с първия чек си
купих първата конзола.
- Научи ли се да оценяваш
парите, или те се
превърнаха в магическа
пръчка, която може да премахва
всички проблеми?
- С моите братя и сестри
определено нямахме свободата
да правим каквото искаме.
Аз се издържам самостоятелно
от огромния фонд,
но продължавам да имам
достъп до него. Все пак се
радвам, че всички имаме философията
„каквото е мое, е
и твое“. В момента с жена ми
сме в една от къщите на братовчед
ми, за да прекараме
една седмица без стрес, и
всичко от колите до готвача
са на наше разположение.
Все пак никога не съм търсил
лимита на родителите си.
- Как изглежда твоята
вечер в петък?
- С жена ми сме по-затворени
и обикновено гледаме
телевизия или заедно играем
видеоигри. През останалото
време излизаме с приятели до
за човек от
средната класа.
- Пътуваш
ли доста?
- Като дете прекарвахме
всяка пролетна ваканция в
разходки до различни държави,
острови и какво ли още не.
Баща ми се шегуваше, че майка
ми използвала Google, за
да търси „Най-скъпият хотел
в...“. Като дете определено не
харесвах тези пътешествия,
ама сега вече ги харесвам.
- Какви игри си играл?
- Специалните милиардерски,
за които най-вероятно
няма да си чувал! Шегувам
се! Започнах да играя Dishonored
2, а след това искам да
пробвам отново Bioshock
Trilogy.
- Какви са хобитата ти?
- Ами технология, медия,
видеоигри. Притежавам уникално
домашно кино, с което
наистина се гордея.
- Можеш ли да поясниш?
- Ами имам нормален дом,
но намерих място, за да разпъна
150-инчово платно и да
сложа 4К проектор, имам 8
седалки и звук Atmos 7.2.4.
Определено се гордея с това.
Предложих на баща ми да
направи същото за своя нов
дом, но той предпочете изба
за вино. Поне мога да казвам,
че имам по-готино домашно
кино от неговото.
- Кой е най-големият
проблем на милиардерите,
които ние, бедните, нямаме?
- Като дете на такова семейство
бих казал, че много
- Чувстваш ли се по-малко
нещастен от нас?
- Имам емоционални
проблеми като всички останали.
Радвам се, че не трябва
да се притеснявам за заплатата,
не се тревожа и за пенсионния
си фонд. Нямам
страх дали ще мога да издържам
децата си. Не се тревожа
и за медицинското осигуряване.
Има много видове
проблеми, с които просто
няма да се сблъскам и дори
не подозирам, че съществуват.
Не мога да кажа, че съм
изпитвал същата тъга, която
много други хора са изпитвали.
- Кое е най-доброто, което
парите могат да купят?
- Ще перифразирам въпроса
на „Какво е любимото,
което майка ти и баща ти са
ти подарявали?“. Така поне
е честно да го кажем. Отговорът
е - личен самолет. Не
защото е удобен, а защото
имам свободата да пропускам
всички самолетни проверки
и не ми се налага да
пристигам с около 90 минути
по-рано, за да се чекирам
и да мина охраната. Отивам
до самолета и след 10 минути
вече сме излетели. Кучето
ни се вози с нас, вместо
да бъде в багажното отделение.
Персоналът сервира
класни ордьоври, а щом кацнем,
някой вече е паркирал
колата и ни чака директно от
летището. Наистина е голяма
глезотия и за това чудо бих
казал, че е най-невероятното,
което съм притежавал.
4 начина да поставите граници, ако някой се възползва от вас
Просоциалното поведение -
да даваш, да помагаш и да съдействаш,
е стълбът, на който
се крепи човечеството. Той дава
отпор на егоизма, съревнованието,
предразсъдъците и агресията.
Изследвания доказват,
че даването и помощта ни
откъсват от тревогите, карат ни
да се чувстваме по-добре, засилват
чувството ни за контрол
и полезност, заздравяват връзките
между хората, укрепват
общностите, облагодетелстват
обществото. С две думи - да даваш
и да помагаш е хубаво.
Но повечето хора трябва да
поставят граници на това поведение
в даден момент. Това
е моментът, когато се окажем
във връзка (приятелска, интимна,
роднинска, служебна...) с
човек, който само взима. Тогава
даването става нездравословно
и може да доведе до зависимост
и пристрастяване.
Непрестанното даване не е устойчиво,
имайки предвид енергията
и финансовите ни ре-
сурси. Вместо да заздрави една
връзка, то може да я влоши.
Да поставиш граници обаче
не е никак лесно. Чувстваме
се раздвоени винаги когато
трябва да го направим и дори
след като сме го направили.
Докато някои фактори крещят
в полза на поставянето на граници,
други са срещу него. Това
създава когнитивен дисонанс
(психическо напрежение,
възникващо, когато сме убедени
едновременно в две противоположни
неща).
Тревожим се какво може да
се случи, ако не окажем подкрепа.
Двоумим се дали нуждата
от нашата помощ е реална,
или някой бяга от отговорност
и ни използва. Започваме
да се чудим етично ли е да
поставяме граници, когато става
дума за здравословен проблем,
пристрастяване или психично
заболяване. Борим се с
чувството за вина. Другият може
да се разгневи и да се съпротиви
срещу поставените граници,
или да ви отхвърли, щом
ограничите нещата, които правите
за него. Накратко, поставянето
на граници може да прекрати
една връзка. Това може
да ни попречи да поставим
нужните ограничения или да
отслаби решението, което вече
сме взели. Изходът е да се
научим да управляваме раздвоението,
вината и чувството
на загуба, за да направим това,
което е необходимо. Ето
няколко предложения:
1. Намалете раздвоението,
като подкрепите мислите,
които поддържат границите
ви. Разрешете дисонанса, като
направите списък с причините
защо трябва да се сложат
граници. Например:
- Как непрестанната ми помощ
към Х ме възпрепятства да
постигна важни лични или семейни
цели?
- Как моето даване и помагане
всъщност вреди? Как се
отразява в дългосрочен план
на щастието, способността или
независимостта на другия? Как
вреди на взаимоотношенията?
- Защо имам нужда да поставя
граници?
2. Засилете ангажимента
си към поставените граници
с позитивни твърдения, например:
„Те (или тя, или той) имат
право да са недоволни от границата,
която им поставям, но,
от друга страна, е мое право
да слагам ограничения около
това какво правя и какво няма
да правя. В крайна сметка става
дума за моето време, моите
средства, моите усилия“.
„Наистина е жалко, че те са
гневни и недоволни, и ми ще
да не беше така, но мога да го
понеса, а и те най-вероятно ще
го преодолеят“.
„Не ми беше лесно да взема
това решение и то е правилното
за мен, дори да ми е
тежко. Знам, че настоящото
положение не може да продължава“.
„Това, че съм сложил/а граница,
не ме прави лош или неотзивчив
човек. Да бъдеш добър
и отзивчив означава и да умееш
да поставяш граници“.
„Надявам се, че ще се
справят и без моята помощ, а
ако не се справят, това е техен
избор, не моя вина“.
3. Ако се чувствате зле,
след като поставите необходимата
граница, припомнете
си, че дискомфортът е нещо
нормално, но най-често временно,
част от процеса. Не
значи, че не сте били прави,
когато сте решили да сложите
граници. Дискомфортът и раздвоението
ще преминат с течение
на времето, особено ако
следвате предложените по-горе
съвети.
4. Когато ограничите помощта
и даването, е нормално
да ви е тъжно. Когато вашите
граници са признанието за
нечии егоизъм, незрялост или
използвачество, може да тъжите
за човека, който сте вярвали,
че другият е (или може да
стане), когато сте се съгласили
да помогнете. Можете да тъжите
за разбитите надежди, че даването
ще укрепи връзката, ще
подпомогне развитието на другия
или ще бъде взаимно. Някои
граници водят до приключване
на връзката или отдалечаване -
може да оплаквате тази загуба.
Но не скърбете преждевременно
- ако във връзката е имало
повече от вашето даване и нечие
взимане, тя ще се възстанови.
Тъгата не значи, че не сте
били прави в границите си - значи
само, че преживявате загуба,
която времето ще облекчи.