02.06.2017 Views

Вестник "Струма", бр. 123

31,05,17-сряда

31,05,17-сряда

SHOW MORE
SHOW LESS

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

Бившият началник-щаб на 35-и противотанков полк - Самораново о.з. подп. Ст. Чупетловски:<br />

Не разбирам тази демокрация, в която се унищожи<br />

икономиката и селското стопанство и по безо<strong>бр</strong>азен<br />

начин се деформира здравеопазването<br />

и о<strong>бр</strong>азованието<br />

СТРУМА<br />

Оз. подп. Стамен Чупетловски е роден<br />

на 15 ноември 1948 г. в село Гълъбник,<br />

Радомирско. Там завършва<br />

основното си о<strong>бр</strong>азование, а в Радомир -<br />

специалност "Електроснабдяване на промишлени<br />

предприятия" в Техникума по<br />

електротехника. Висшето си о<strong>бр</strong>азование<br />

завършва в МЕИ - София, специалност<br />

"Електроенергетика и обзавеждане". След<br />

завършването на висшето си о<strong>бр</strong>азование<br />

отбива военната си служба във НШЗО<br />

/Национална школа за запасни офицери/ -<br />

гр. Плевен, получава званието лейтенант.<br />

През месец май 1974 г. постъпва<br />

на редовна военна служба със звание<br />

старши лейтенант в поделението в Самоков.<br />

През 1979 г. е назначен за началник-щаб на противотанковия дивизион<br />

ПТУРС /Противотанкови управляеми снаряди/ "Малютка". След това постъпва<br />

във Военната академия и същата година е назначен за командир на Трети дивизион<br />

- мобилизационен, а през 1982 г. за началник-щаб на полка. О.з. подп. Стамен<br />

Чупетловски е бил началник-щаб и заместник-командир по строевата част /подготовка<br />

на личния състав/ в 35-и противотанков полк - село Самораново, община<br />

Дупница.<br />

- Подполковник Чупетловски,<br />

откъде произлиза<br />

интересната Ви фамилия?<br />

- Родом съм от село Гълъбник,<br />

Радомирско. Някога това<br />

село е носело името Мусибек,<br />

на името на бея, който го е управлявал.<br />

Първият човек от<br />

нашия род, който се е заселил<br />

в това село, е бил от Чупетлово,<br />

оттам са го нарекли<br />

Чупетловия. Моят дядо Анани<br />

е бил кожухар. Баща ми Христо<br />

беше майстор дърводелец.<br />

Преди пенсионирането си работи<br />

като миньор, а след това<br />

като кантонер в БДЖ /Български<br />

държавни железници/.<br />

Майка ми Филка беше звеноводка<br />

в ТКЗС, а след това работи<br />

в една кравеферма. В нашето<br />

село беше една от двете<br />

модерни кравеферми за онова<br />

време. В строителството й<br />

участвах и аз, това беше през<br />

1962-1963 г.<br />

- Завършвате висшето си<br />

о<strong>бр</strong>азование в МЕИ - София,<br />

специалност "Електроенергетика<br />

и обзавеждане",<br />

но съдбата Ви отрежда<br />

да служите на родината.<br />

Разкажете за Вашата военна<br />

кариера?<br />

- След завършването на<br />

висшето си о<strong>бр</strong>азование,<br />

специалност "Електроенергетика"<br />

в МЕИ - София, бях разпределен<br />

в НШЗО - Плевен,<br />

получих званието младши<br />

лейтенант и отидох да си отбия<br />

военната служба в поделението<br />

в Самоков, а през<br />

месец май 1974 г. вече бях<br />

на редовна военна служба<br />

със звание старши лейтенант<br />

там.<br />

- Вие сте били началникщаб<br />

и заместник-командир<br />

на 35-и противотанков полк<br />

- село Самораново, община<br />

Дупница. В какви учения и<br />

занятия сте участвали и<br />

имало ли е инциденти във<br />

Вашата военна кариера?<br />

- През 1979 г. бях назначен<br />

за началник-щаб на противотанковия<br />

дивизион<br />

ПТУРС /Противотанкови управляеми<br />

снаряди/ "Малютка".<br />

След това постъпих във<br />

Военната академия и същата<br />

година бях назначен за командир<br />

на Трети дивизион -<br />

мобилизационен. А през<br />

1982 г. бях назначен за началник-щаб<br />

на полка. Още<br />

същата година на полка беше<br />

определено да извърши<br />

мобилизация.<br />

На едно учение на полигона<br />

в Сливница един снаряд<br />

попадна на около 300-400<br />

метра пред наблюдателния<br />

пункт. Грешката беше очевидна,<br />

но тъй като стреляхме<br />

с еднакви снаряди нашият и<br />

още един полк, предположиха,<br />

че този снаряд е от нас<br />

изстрелян. Поне три пъти ме<br />

накараха да питам на огневата<br />

позиция празна ли е гаубицата.<br />

На третия път началник-щабът<br />

на дивизиона по<br />

радиостанцията извика: "Пълна<br />

е с два снаряда", явно ядосан<br />

от непрекъснатото питане.<br />

Тогава много се строяха<br />

полигони. На самоковския<br />

2<br />

4<br />

полигон, в чието строителство<br />

с електрооборудване участвах<br />

основно, се провеждаха<br />

много стрелби, в това число<br />

и от МВР и останалите поделения<br />

в гарнизона. За тренировка<br />

на артилеристите на<br />

ПОЗИЦИЯ<br />

Сряда, 31 май 2017 г.<br />

стр. 12<br />

вишката имаше монтирани<br />

телевизионни камери и три<br />

картечници.<br />

Един ден, въпреки че заради<br />

стрелбите беше отцепен<br />

районът на пътя покрай реката,<br />

навлезе един човек с<br />

магаре. Обясниха му, че ще<br />

се провеждат стрелбите, той<br />

продължаваше да върви. Тогава<br />

с една от картечниците<br />

пуснах един ред трасиращи<br />

куршуми над него и не видяхме<br />

кога избяга заедно с магарето.<br />

Имах един инцидент с един<br />

войник, който беше дежурен<br />

по батарея в поделението в<br />

О.з. подп. Чупетловски със съпругата си и внучетата /сн.<br />

1/. На клетвата на единия син с баба му и дядо му /сн. 2/.<br />

Момент от военната му кариера /сн. 3/. Стамен Чупетловски<br />

като капитан /сн. 4/.<br />

село Самораново. Отивам вечерта<br />

на проверка на вътрешния<br />

ред. Дежурният по полк<br />

ми докладва, че дежурният по<br />

първа батарея е пил. Попитах<br />

го защо не го е сменил и<br />

арестувал. Отговори ми, че<br />

той не е искал да бъде сменен<br />

и арестуван. Тогава заповядах<br />

на двама сержанти<br />

да го вържат и да го вкарат в<br />

ареста, и дежурният да назначи<br />

друг дежурен по батарея.<br />

В ареста заповядах да го<br />

вържат така, че да не може<br />

да използва нара. На сутринта<br />

отидох пак на проверка,<br />

освободих го от ареста и му<br />

3<br />

1<br />

дадох 15 минути, за да бъде<br />

в строя за сутрешен развод.<br />

На уволнението си той ми<br />

разказа, че е очаквал много<br />

жестоко наказание, на което<br />

му отговорих, че първо това<br />

не беше той, а ракията, и второ,<br />

няма никакъв смисъл да<br />

му съсипвам младостта.<br />

След години ме срещна<br />

случайно и ми припомни пак<br />

случая, защото аз не го познах.<br />

Разказа ми, че вече е женен<br />

и има дете, но е върл<br />

трезвеник.<br />

- По Ваше време имаше<br />

ли извращения в армията?<br />

- В полка в село Самораново,<br />

смея да твърдя, че имаше<br />

железен ред. Заради ограничения<br />

състав и голямата<br />

му натовареност. Последните<br />

години всички бяха през<br />

ден наряд. Те дори не успяваха<br />

да си доспят и може би това<br />

беше една от причините да<br />

не се стига до извращения.<br />

- Срещали ли сте неразбиране<br />

от страна на командния<br />

състав?<br />

- Да, като мой помощник<br />

по отчета на личния състав<br />

беше назначен офицер, който<br />

е прекарал дълги години<br />

службата си на границата. По<br />

някаква "дописка" той<br />

трябваше да бъде наказан и<br />

изключен от партията. На<br />

съ<strong>бр</strong>анието бях единствен,<br />

който гласувах против, за<br />

което бях упрекнат от началниците.<br />

Но не можех да допусна<br />

офицер, който е прекарал<br />

службата си на граничната<br />

<strong>бр</strong>азда, да бъде наказан<br />

само заради някакви възгледи<br />

на някой си. Бях командир<br />

на батарея в поделението в<br />

Самоков, когато ме приеха в<br />

партията. Там имаше школа<br />

за младши сержанти - командири<br />

на оръдия, на която аз<br />

бях командир. В поделението<br />

в село Самораново също<br />

формирахме Школа за командири<br />

на оръдия от всички<br />

противотанкови полкове в<br />

армията.<br />

Имах един интересен случай.<br />

На изпитите след завършване<br />

на школата бъдещите<br />

командири на оръдия трябваше<br />

да изпълнят две задачи -<br />

стрелба по неподвижна цел<br />

като мерач и стрелба по подвижна<br />

цел като командир на<br />

оръдие, за които не бяха отпуснати<br />

достатъчно снаряди.<br />

Аз много държах лично да се<br />

убедят в качеството на оръжието<br />

и да изпълнят тези задачи.<br />

Надскочихме лимита,<br />

но от управлението на Ракетни<br />

войски и артилерия след<br />

мое обаждане ни бяха отпуснали<br />

достатъчно снаряди и<br />

лимитът беше възстановен.<br />

На втората мобилизация<br />

полкът беше развърнат с<br />

всички дивизиони. Стрелбите<br />

бяха предвидени да се провеждат<br />

на полигона в село<br />

Крайници, но командващият<br />

армия заповяда да се провеждат<br />

на полигона на Сливница.<br />

Трябваше да се изработят<br />

достатъчно подвижни<br />

танкове мишени, както и да<br />

се създаде организация за<br />

провеждането им. Тримата -<br />

командирът на полка, заместник-командирът<br />

и началникщабът<br />

- аз, последователно<br />

три дни водехме по един дивизион<br />

на<br />

на стр. 13

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!