Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
О.з. полк. Кирил Лазов: Превърнаха двора на блока ни в центъра на Благоевград<br />
в платен паркинг, изгорели газове и рев на двигатели ни тормозят денонощно<br />
Форсиране на автомобили<br />
и мръсни газове денонощно<br />
ни тормозят, откакто централната<br />
пешеходна зона в Благоевград<br />
покрай реката се<br />
превърна в паркинг, сигнализира<br />
във вестник "Струма" о.з.<br />
полк. Кирил Лазов, който живее<br />
във военния блок на ул.<br />
"Сашо и Петър Китанови" 5.<br />
Възрастният мъж поиска думата<br />
да апелира общината да ограничи<br />
района на платения<br />
общински паркинг до първата<br />
сграда до площада, в която се<br />
помещава ресторант "Верде":<br />
Само така всички ние, които<br />
живеем в сградите до моста<br />
в центъра на града, ще имаме<br />
малко спокойствие. Две<br />
жалби писах, опитах се да се<br />
срещна и с кмета, но няма<br />
реакция досега, и затова последната<br />
ми надежда е вестникът.<br />
Всъщност реакция имаше,<br />
К. Лазов показва терасата си на втория етаж в сградата,<br />
под която денонощно паркират автомобили заради липсата<br />
на ограничение на платения паркинг<br />
СТРУМА<br />
ЧИТАТЕЛ<br />
Сряда, 31 май 2017 г. стр. 13<br />
сложиха три ограничителни<br />
пилона да не залепват автомобилите<br />
до стената на сградата<br />
ни и толкова.<br />
За да се разреши проблемът<br />
ни, трябва да се за<strong>бр</strong>ани<br />
паркирането в зоната, където<br />
са къщите, защото нито денем,<br />
нито нощем имаме мира. Не<br />
мога да отворя прозорец, защото<br />
отвън вместо хлад от реката<br />
нахлуват изпарения и изгорели<br />
газове от колите под<br />
терасите ни. Да просне човек<br />
дрехи и дума не може да става,<br />
защото за минути се умирисват.<br />
Не става да разчитаме<br />
за това и на нощта, защото<br />
и по това време на денонощието<br />
колите не намаляват и<br />
непрекъснато някоя влиза,<br />
друга излиза. Тъкмо човек<br />
задреме, и се стряскаме от<br />
шумно подаване на газ! Две<br />
съседки, на 2-ия 3-ия етаж над<br />
паркинга, са тежко болни и на<br />
легло.<br />
Навремето тази алея покрай<br />
реката се изгради като пешеходна<br />
зона до Бачиново и<br />
е редно, ако не се възстанови,<br />
поне да не се пречи на живеещите<br />
в района, да можем<br />
да почиваме, като сме си вкъщи.<br />
В нотариалния акт за жилището<br />
ми е описано ясно, че<br />
на юг е дворът на блока ни, а<br />
двор и паркинг са различни<br />
неща.<br />
Бивш офицер съм, работил<br />
съм и в съвета, където отговарях<br />
точно за безопасността<br />
на движението, над 25 години<br />
съм бил вещо лице в съда като<br />
специалист. Сега съм възрастен<br />
и болен и имам право<br />
на спокойствие, затова апелирам<br />
общинското ръководство<br />
да ни го осигури. Заслужили<br />
сме го не само аз, но и всичките<br />
ми съседи.<br />
С уважение: КИРИЛ ЛАЗОВ<br />
Красимир Пандурски: От фермата на <strong>бр</strong>атовчед ми Емил Велячки в<br />
с. Рилци не може да се диша, няма отърваване от бълхи и кърлежи<br />
Открита кошара за овце в<br />
сeло Рилци разнася смрад и<br />
опасност от болести, сигнализира<br />
във вестник "Струма"<br />
благоевградчанинът Красимир<br />
Пандурски. Заедно със<br />
съпругата му преди около година<br />
потърсили покой и се<br />
изнесли да живеят в имота си<br />
в близкото до Благоевград село<br />
след смъртта на сина им,<br />
който на 9 март 2016 г. загина<br />
при катастрофа в Кресненското<br />
дефиле. Ето какво заяви<br />
Пандурски за "Струма":<br />
"Търпях 7-8 години ситуацията<br />
и нищо не казвах на<br />
<strong>бр</strong>атовчед ми Емил Велячки,<br />
защото все пак сме роднини.<br />
Но наскоро комшията отсреща<br />
Марио Радев-Дупето, с когото<br />
Емил е много близък, подаде<br />
жалба в общината, че<br />
постройката ми е незаконна,<br />
затова реших и аз вече да не<br />
търпя. Емил гледа над 100 овце,<br />
има и коне, които пуска<br />
наоколо да пасат, а сега се<br />
готви да направи и свинарник.<br />
Лятото не се издържа, тук<br />
Кр. Пандурски<br />
пред<br />
имота си в<br />
с. Рилци Кошарата на <strong>бр</strong>атовчед му Е. Велячки е в непосредствена близост<br />
е нещо страшно, смърди, та<br />
не може да се живее. Досега<br />
не съм подавал жалби, но<br />
дойде ред, като те настъпят,<br />
и ти да отвърнеш със същото!<br />
Преди 3 години бяхме седнали<br />
под сливата до обора му<br />
за малко, не съм и усетил кога<br />
ме е полазил кърлеж, та се<br />
наложи да ходя по болници да<br />
ми го вадят. За бълхи да не<br />
говоря - направо си съжителстваме<br />
с тях, защото<br />
нямаме друг избор. Кошарата<br />
му не е законна, до нея<br />
почна да строи нещо, и то е<br />
незаконно. Отгоре, над нашите<br />
имоти, започнаха да строят<br />
и други хора, и на тях им<br />
смърди, ама не искат да си<br />
създават дрязги, та затова и<br />
те си мълчат още, ама няма<br />
да е за дълго. Няколко парцела<br />
е купил човек, който живее<br />
в Англия и искал да строи<br />
къщи за продаване, но с тая<br />
кошара няма как да му се получи<br />
бизнесът.<br />
Зимата ни замръзна водопроводът<br />
при големите студове<br />
и почнах да взимам вода<br />
от <strong>бр</strong>атовчеда. Комшията<br />
Марио Дупето обаче взе да му<br />
прави скандали и той престана.<br />
Радев пусна жалба срещу<br />
мен в общината, подадох документи<br />
да започне процедура<br />
за узаконяване на постройката,<br />
в която живеем, но<br />
от кметството ми отговориха,<br />
че няма как да стане, ако съседът<br />
не си оттегли претенцията.<br />
Ако Радев не оттегли<br />
жалбата, ще ме принудят да<br />
съборя всичко и като си извадя<br />
разрешително, отново<br />
да го построя. За мен това са<br />
много разходи, които няма<br />
откъде да намеря на този<br />
етап. Връзката между Марио<br />
и Емил е, че единият му дава<br />
ток, а другият връща жеста с<br />
агнета.<br />
Надявам се, като прочетат<br />
във вестника, институциите,<br />
които са отговорни за ситуацията,<br />
да реагират и да се самосезират.<br />
Преди няколко дни<br />
пращах жената да подаде жалба<br />
в Регионалната агенция по<br />
безопасност на храните, да<br />
дойдат и да направят проверка,<br />
но не са й приели жалбата,<br />
казали са, че аз трябвало<br />
да я подам лично. Защото<br />
мястото било на мое име.<br />
Аз съм строителен работник,<br />
всеки ден пътуваме на<br />
обект в София, тръгваме рано<br />
и се прибираме, след като<br />
държавните институции са<br />
приключили работа, а цял почивен<br />
ден да си взимам не е<br />
оправдано, затова няма как<br />
да го направя. Пак ще пратя<br />
жената тази седмица, надявам<br />
се инспекторите да<br />
предприемат действия", заяви<br />
Красимир Пандурски.<br />
Записа ДИМИТРИНА АСЕНОВА<br />
Бившият началник-щаб на 35-и противотанков полк - Самораново о.з. подп. Ст. Чупетловски...<br />
от стр. 12<br />
Сливница и провеждахме<br />
стрелбите и връщахме о<strong>бр</strong>атно<br />
дивизиона. Това доведе до<br />
голям преразход на гориво и<br />
километри, за което бяхме<br />
извикани с командира на<br />
полка на червения килим при<br />
командващия на армията.<br />
Нямахме възможност да обясним<br />
на командващия армията<br />
откъде идва преразходът.<br />
Такова мъмрене отнесохме,<br />
че когато ни изкомандва<br />
- вън!, тръгнах да отварям<br />
вратата откъм пантите... А началник-щабът<br />
на армията ми<br />
посочи дръжката на вратата<br />
и ми каза: "Оттук, капитане,<br />
оттук!".<br />
- По-голяма част от<br />
днешните младежи приемат<br />
службата в казармата<br />
за загубено време?<br />
- Ще си послужа с една<br />
приказка от народа: "Мъж,<br />
който не е бил в казармата,<br />
не е мъж". И веднага ще обясня<br />
защо съм привърженик<br />
на това становище. Първо,<br />
казармата учи младежа, който<br />
до вчера е бил под грижите<br />
на мама и татко, на самостоятелност<br />
и ред. Второ, учи<br />
го на отговорност пред тези<br />
около него, защото много<br />
често, да не кажа всеки път,<br />
животът на хората около него<br />
зависи от него самия. Особено<br />
ако е младши командир,<br />
шофьор или механик водач.<br />
Всички те са в една машина,<br />
разчет са на едно оръдие или<br />
една бойна машина. Грешката<br />
на един може да повлияе<br />
много и на останалите. Сега<br />
кой може да даде тази подготовка<br />
на младежите? Изгубени<br />
са им мислите на тези,<br />
които твърдят това нещо. За<br />
тях сигурно е по-до<strong>бр</strong>е да<br />
убиват времето си в дискотеките?<br />
А кой ще им даде знанията<br />
за боравенето с оръжия,<br />
каквито и да било те,<br />
пистолет, автомат... За колко<br />
време се подготвя един<br />
младеж, за да придобие тези<br />
качества, за които говорих<br />
по-горе?! На тази тема някой<br />
може да каже, че съм "професионално<br />
деформиран" и<br />
твърденията са ми такива, защото<br />
съм изкарал толкова години<br />
в армията. Но това са<br />
наблюденията на професионален<br />
военен.<br />
- Със съпругата си имате<br />
47 години <strong>бр</strong>ачен живот.<br />
Какви са трудностите, през<br />
които преминава едно<br />
военно семейство?<br />
- Със съпругата ми Снежинка<br />
се запознахме в МЕИ<br />
- София. Тя също по професия<br />
е електроинженер. Оженихме<br />
се през 1970 г. На<br />
следващата година ни се роди<br />
първият син - Христо, който<br />
е кръстен на дядо си - моя<br />
баща. Вторият син се казва<br />
Иво. Животът на съпругата на<br />
военния е труден. Местенето<br />
от гарнизон на гарнизон води<br />
до това невинаги да си намери<br />
работа. Да устрои децата<br />
в училище. Да не говорим<br />
за ученията, походите, с<br />
които военният е ангажиран,<br />
и съпругата се изявява като<br />
мъжко момиче.<br />
- С какво се занимавате<br />
днес като пенсионер и като<br />
бивш военен, как виждате<br />
живота в България?<br />
- Пенсионер съм от 1997<br />
г. Когато се пенсионирах, се<br />
чудех какво ще правя по цял<br />
ден. Сега се оказва, че не мога<br />
да намеря време за себе<br />
си. Върнах се съм електроинженерството<br />
и се налага да<br />
помагам на приятели по тези<br />
въпроси. Радваме се със съпругата<br />
ми на трима внуци,<br />
единият от които носи моето<br />
име. Раз<strong>бр</strong>ах, че те са найголямото<br />
ми богатство. В едно<br />
предаване гостуваше един<br />
гост, който беше казал така:<br />
"Ние в Израел от пустиня направихме<br />
градина, а вие тук от<br />
градина направихте пустиня".<br />
Той беше живял дълги години<br />
тук и затова можеше да му<br />
се вярва. Не знам с какво би<br />
могла да се гордее демокрацията,<br />
но да се унищожи икономиката,<br />
селското стопанство,<br />
да се деформира по безо<strong>бр</strong>азен<br />
начин здравеопазването,<br />
о<strong>бр</strong>азованието, да се<br />
изгони мозъкът на нацията ни<br />
навън и да се лишат тези,<br />
които са строили това, което<br />
сега се разрушава, едва ли е<br />
повод за гордост...<br />
- Какви качества трябва<br />
да притежава един офицер?<br />
- Да обича родината си,<br />
подчинените си, да бъде<br />
голям професионалист, който<br />
непрекъснато се усъвършенства.<br />
- Какво ще пожелаете на<br />
младите хора, които имат<br />
желание да изберат военната<br />
професия за своя съдба?<br />
- На младите хора, които<br />
имат желание или вече са<br />
поели по този път, им пожелавам<br />
да бъдат достойни българи.<br />
Всичко минава и отминава,<br />
по-важно е какво ще<br />
оставиш след себе си, а не<br />
какво ще вземеш. Никой не<br />
е отнесъл нищо от този свят<br />
на другия...<br />
Интервю на<br />
НИКОЛАЯ ИВАНОВА
Change language