You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
1 2 3<br />
6<br />
15<br />
Баби от България, Сърбия<br />
баници, сладкиши на е<br />
сислава Камберова, която е<br />
реставратор на керамика към<br />
РИМ - Кюстендил.<br />
На автентичен стан гостите<br />
на фестивала "Балканска<br />
черга" имаха възможност да<br />
научат за забравения вече занаят<br />
тъкачество, датиращ от<br />
незапомнени времена. Демонстрираше<br />
го 73-годишната<br />
Лиляна Коларова. "Това е<br />
почти 100-годишен стан. Найтрудно<br />
се започва на кросното,<br />
на него се навива една дълга<br />
прежда и то трябва да е<br />
твърдо, иначе няма да е като<br />
хората. След това се навръзва<br />
в началото и започваш да<br />
тъчеш. Една черга може да<br />
стане готова за няколко дни,<br />
стига да има някой да ти помага<br />
- да ти намотае преждата,<br />
да ти сготви вкъщи. Сам<br />
ако всичко вършиш, ще стане<br />
за по-дълго време. Найголямо<br />
удоволствие ми доставя<br />
като се редят шарките, да<br />
вървят цветовете един след<br />
друг. Тъкачеството е труден<br />
занаят и особено докато ниш-<br />
7<br />
За седма поредна година в<br />
Шишковци "застлаха" с балкански<br />
черги селския мегдан.<br />
Дни преди старта на етнофестивала<br />
"Балканска черга" кметът<br />
на кюстендилското село<br />
Климент Терзийски обиколи<br />
всяка домакиня, която да извади<br />
от раклите на прабабите<br />
си тъкани черги, бохчи и покривки<br />
за маси. С тях декорираха<br />
сградата на Дом-паметника<br />
"Владимир Димитров-<br />
Майстора", кметството и къщите<br />
наоколо. Чергите - истински<br />
творения на изкуството,<br />
впечатлиха с цветовете и<br />
багрите си. "Ето тази черга е<br />
от моята свекърва, не можах<br />
да откажа на кмета, извадих<br />
я. Пазя я като очите си, но<br />
трудно се опазва от молците",<br />
казва кюстендилка, която е<br />
снаха в Шишковци.<br />
На сцената в центъра на селото<br />
се редуваха изпълнители<br />
от България, Сърбия и Македония.<br />
Народни песни на<br />
читалищни дейци огласяха къщите,<br />
а селото оживя от гости,<br />
жени в автентични носии<br />
се стрелкаха напред-назад,<br />
докато чакат реда на сцената<br />
си.<br />
Зад нея пък се виждаха<br />
щандове на занаятчии. Сред<br />
атракциите бе и грънчарското<br />
колело. "Това, което правим<br />
днес, може да ни послужи<br />
във всеки един момент в<br />
бита. Тук съм, за да покажа,<br />
че занаятите не са само за музеите,<br />
а за тук, сред хората.<br />
Определено те могат да бъдат<br />
възродени", категорична е Деките<br />
дойдат до разбоя. Вече<br />
като го вденеш, става по-лесно.<br />
Имам деца, но те не тъкат,<br />
защото няма къде да се пласира<br />
продукцията. Правила<br />
съм бохчи, скути, но те вече<br />
не се ползват. Тъкала съм и<br />
чаршафи на по-широко и потясно<br />
на този стан, просто за<br />
мостра. Тъчеше се четворно,<br />
което е най-трудното, с четири<br />
нишки", споделя Лиляна<br />
Коларова. Жената е родом от<br />
село Шишковци. "Балканска<br />
черга" стана традиция и набира<br />
голяма популярност,<br />
гледам колко<br />
външни, непознати<br />
хора<br />
има от България.<br />
Срещу<br />
мен са хората<br />
от Сурдулица,<br />
Босилеград.<br />
Тук е и кметът<br />
на Пробищип.<br />
Така все повече<br />
се сплотяваме,<br />
виждаме<br />
се, търсим<br />
се, поздравяваме<br />
се", доволна е жената.<br />
Кошничарят Димчо Занев<br />
/84 г./ от невестинското село<br />
Ваксево също е сред постоянния<br />
състав на занаятчиите на<br />
"Балканска черга". "Предлагам<br />
кошници, ама те все по-слабо<br />
се търсят. Плета, плета, пък<br />
накрая ги подарявам. Обикалям<br />
по реката, бера клонки<br />
от червена върба, че тя е найподходяща.<br />
Хубаво е клонките<br />
да са леко изсъхнали и обелени,<br />
след което се намокрят<br />
във водата. Така изплитането<br />
става по-лесно", добавя кошничарят<br />
Наред със занаятите предизвикателството<br />
на феста бе<br />
и кулинарната изложба. С 86<br />
пити, баници, зелници, сладкиши<br />
и ястия участваха майсторки<br />
от Югозапада, а наймного<strong>брой</strong>на<br />
бе групата, естествено,<br />
на домакините от<br />
село Шишковци.<br />
Заформи се и щанд с баници<br />
и зелници. С печива гостува<br />
известна група майсторки<br />
баничари „Веселите баби“ от<br />
11<br />
Пробищип /Македония/.<br />
Пред<br />
гостите на феста<br />
зелник месеше<br />
70-годишната<br />
Добрица Ивановска.<br />
"Вече<br />
съм пенсионерка,<br />
иначе работех<br />
в завода за<br />
акумулатори в<br />
Пробищип. Научила<br />
съм се да<br />
правя зелник от<br />
майка, свекърва,<br />
от баби. Правя<br />
го вече 30 години.<br />
В Пробищип<br />
си имаме традиция<br />
- всяка година на 21 март<br />
си правим Ден на зелника на<br />
баба. Сукаме всичките. Научих<br />
и дъщерите си, имам 3. Насила<br />
ги карах, за една жена е хубаво<br />
да умее да прави зелник.<br />
Дори и внуците си научих,<br />
правят си баници за Божич,<br />
ние така го викаме, при вас е<br />
Коледа. Тънките кори ги<br />
правят по-старите. Правя много<br />
зелници, но не ям, най-обичам<br />
хляб от фурната. Не знам<br />
защо е така", казва Добрица.<br />
Нейното семейство обича<br />
всякакви зелници - с коприва,<br />
спанак, праз лук. "Не съм<br />
БАЛКАНС<br />
Понеделник, 25 септември 2017 г.<br />
пробвала кюстендилския зелник,<br />
но не мисля, че ще се различава.<br />
Тестото си е тесто -<br />
брашно, вода и сол. Разликата<br />
е само в сукането - тенко /<br />
тънко/ и по-дебело", споделя<br />
Добрица.<br />
Интересна бе питката на<br />
една от местните жители - баба<br />
Лиляна. "Участвам с козуначена<br />
питка, която поръсих<br />
със семена от мак и сусам.<br />
Тестото разделям на парченца,<br />
след това разтеглям кората<br />
и я обръщам. Питката мажа<br />
с белтък, тъй като, ако е<br />
жълтък, ще прегори. И сега,<br />
нали съм модерна баба, при<br />
съвременните електрически<br />
печки ползвам вентилатор.<br />
Като го пуснеш, питката бухва<br />
едновременно от всички<br />
страни, отгоре и отдолу. В началото<br />
се слага на вентилатор,<br />
който разпределя температурата.<br />
Рецептата взех от жени,<br />
разменяме си. Първата година<br />
на "Балканска черга" направих<br />
печено пиле, забучено<br />
на лимонадено шише, направих<br />
му и наметало от тесто,<br />
интересно се получи. Отдолу<br />
сложих зеленинка - магданоз,<br />
пресен лук. Миналата година<br />
пък направих торта с образа<br />
на Владимир Димитров-Майстора.<br />
Участвам с различни<br />
деликатеси", казва баба Лиляна.<br />
76-годишната Лоза Димитрова,<br />
една от местните жителки,<br />
също омеси питка. "Връзвах<br />
я, за да излезе по-красива.<br />
Учих се сама, първо я правих<br />
на кори. Участвам всяка<br />
година. Пека я един час, за да<br />
стане хубава. Започнах да<br />
меся от 18-годишна и лекаполека<br />
- я баници, я погачи.<br />
Учеше ме майка ми, тя беше<br />
около мен като малка. Младите<br />
не месят, те са повече по<br />
10<br />
12<br />
сладките работи. Нямат време,<br />
не че липсва желание. Аз<br />
имам снаха и син, занимават<br />
се със земеделие, работят от<br />
тъмно до тъмно", казва Лоза<br />
Димитрова, която цял живот<br />
е работила в селското стопанство.<br />
Председател на журито бе<br />
Виолет Вьорлер, която привлече<br />
за членове свои дългогодишни<br />
приятели от Швейцария<br />
и Франция - Астрид, Паскал,<br />
Ваи, Даниел. "Кулинарно-
Change language