Вестник "Струма", брой 60, 13 март 2018 г., вторник
Вестник "Струма", брой 60, 13 март 2018 г., вторник
Вестник "Струма", брой 60, 13 март 2018 г., вторник
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
ери, а<strong>г</strong>енти и сътрудници<br />
анина и раз<strong>г</strong>ромяват<br />
а на Герасим Тодоров/ -<br />
ещу<br />
СТРУМА<br />
арияОПЕРАЦИЯ „ЕЛЕН“<br />
2<br />
йона на с. Ощава. По време на<br />
Втората световна война се занимава<br />
с лесостроителство<br />
като ръководител на държавен<br />
разсадник в Беломорието. Известен<br />
е като радетел на кооперативното<br />
дело и служи като<br />
чиновник в трудово-<strong>г</strong>орска<br />
кооперация във Влахи. Проявява<br />
се като обединител на местните<br />
младежи и по време на<br />
тоталитарното комунистическо<br />
управление застава на опозиционни<br />
позиции и те се оказват<br />
<strong>г</strong>лавната причина да бъде<br />
преследван и да поеме пътя<br />
към своята <strong>г</strong>ол<strong>г</strong>ота.<br />
Защо Герасим Тодоров<br />
Вторник, <strong>13</strong> <strong>март</strong> <strong>2018</strong> <strong>г</strong>. стр. 12-<strong>13</strong><br />
поема по стъпките на предшественика<br />
му Яне Сандански<br />
/роден във Влахи/? Това се<br />
узнава и от не<strong>г</strong>ово писмо до<br />
комунистите във Влахи, което<br />
се съхранява в централния<br />
архив на МВР в личното му<br />
дело под №11502, лист 21. В<br />
не<strong>г</strong>о пише /със съкращения/:<br />
"Аз напуснах семейство, роднини,<br />
приятели и родно село,<br />
скитам се немил-недра<strong>г</strong> по<br />
балкана, <strong>г</strong>ладувайки и мизерувайки<br />
само и само да си<br />
спася живота от някои личности,<br />
с които вие започнахте<br />
да тормозите и семейството<br />
ми, бутайки посред нощ<br />
прозорци и хвърляйки пясък<br />
по тях, хлопайки по вратите...<br />
Вие впрочем надминахте фашисткия<br />
режим... С каквато<br />
мярка мерите, с такава ще ви<br />
мера. Моето семейство е едно<br />
а вашите са мно<strong>г</strong>о. Млада<br />
невеста на пазар не се води<br />
и комита в с<strong>г</strong>рада не стои. С<br />
приятел се среща, но не му<br />
<strong>г</strong>остува... По-добре славна<br />
смърт, отколкото позорен живот...".<br />
Герасим Тодоров е в <strong>г</strong>орите<br />
на Пирин. Скоро към не<strong>г</strong>о<br />
се присъединяват съмишленици<br />
и съидейници, недоволни<br />
от комунистическия режим.<br />
Недоволни са, че се вземат<br />
месо, вълна, жито като<br />
нарядни доставки, а платове,<br />
обувки и някои колониални<br />
стоки, които са в оскъдица, се<br />
раздават чрез комитетите на<br />
Отечествения фронт и отиват<br />
най-вече до членовете на<br />
БКП. Не се дава право на<br />
съществуване на опозиционните<br />
партии, разрушават се<br />
патриархалните основи на селищата.<br />
Пред журналиста Михаил<br />
Дувбалаков /впоследствие<br />
участник в четата/ Герасим<br />
Тодоров споделя: "Недоволни<br />
поборници има толкова мно<strong>г</strong>о,<br />
че скоро ще бъдем дружина.<br />
Трудно ще бъде само с<br />
оръжието...". Не<strong>г</strong>ов четник пък<br />
споделя: "Ясно разбрах борбата<br />
- ор<strong>г</strong>анизиране на масова<br />
съпротива срещу ОФ, който<br />
взема задължително нарядни<br />
стоки и <strong>г</strong>и изпраща за Русия<br />
или за партизаните в Гърция...".<br />
На какво са се надявали<br />
комитите на Герасим Тодоров?<br />
В онова време на 1947-<br />
1948 <strong>г</strong>одина мно<strong>г</strong>о се е вярвало<br />
на Ан<strong>г</strong>лия и САЩ, че те скоро<br />
ще смажат Съветския съюз<br />
и ще освободят от този <strong>г</strong>нет и<br />
Бъл<strong>г</strong>ария и в това отношение<br />
подкрепата на новото четническо<br />
движение може да им<br />
се окаже от <strong>г</strong>оляма полза. С<br />
такава увереност в очаквани<br />
събития към Герасим Тодоров<br />
се присъединяват Солун Ташев,<br />
Андрея Спасов, Лазар<br />
Цирков, Иван Танцев, Илия<br />
Бояджиев, Тодор Секулов,<br />
Геор<strong>г</strong>и Дафов, Асен Михайлов<br />
и десетки още борци.<br />
Новото комитско движение<br />
из Пирин планина разтревожва<br />
воденото от Антон<br />
Ю<strong>г</strong>ов то<strong>г</strong>авашно министерство<br />
на вътрешните работи и за<br />
смазването му то планира<br />
специална операция под кодово<br />
наименование "Елен". В<br />
нея се включват <strong>г</strong>лавно милиционерски<br />
части от София,<br />
Дупница, Кюстендил, Перник<br />
и дру<strong>г</strong>и райони. Те осъществяват<br />
пълна блокада на селищата,<br />
най-вече в Кресненско.<br />
Всички живеещи в стотиците<br />
махали на селата Влахи, Ощава,<br />
Стара Кресна, Мечкул,<br />
Брежани и дру<strong>г</strong>и са принудени<br />
да <strong>г</strong>и напуснат и временно<br />
да се настанят при техни близки<br />
или по разпореждане на<br />
властите в дру<strong>г</strong>и къщи и при<br />
това с домашните им животни.<br />
Из целия Пирински край<br />
през тъмните часове на денонощието<br />
не се разрешава никакво<br />
движение на хора, а<br />
през деня само до осъществяване<br />
на най-необходимите<br />
покупки от ма<strong>г</strong>азини. Милиционерските<br />
части об<strong>г</strong>раждат<br />
долини и ридове, пътища и пътеки,<br />
като целта е комитите да<br />
нямат никакъв достъп с дру<strong>г</strong>и<br />
хора, да се прекъсне снабдяването<br />
им с храна и така да<br />
се започне унищожението на<br />
цялата <strong>г</strong>рупировка, което се и<br />
случва.<br />
За унищожаването на комитите<br />
е изработен подробен<br />
план от областното управление<br />
на МВР в Горна Джумая.<br />
Планът е подробен за всяко<br />
село и махала, долина и рид.<br />
Взводове от по около 40 милиционери<br />
се разпределят по<br />
райони. Такива има за района<br />
на Сенокос и Езерец, за<br />
махала Клетище, за местността<br />
Баба, за шосето за с.<br />
Плоски. Два взвода се настаняват<br />
по р. Санданска Бистрица<br />
до Попина лъка, два<br />
взвода охраняват пътя за Влахи<br />
от Гара Пирин, дру<strong>г</strong>и взводове<br />
са по пътя в м. Света<br />
Петка, още за района на Ощава,<br />
за Влахи, за Горна Градешница,<br />
за махала Полена и на<br />
още дру<strong>г</strong>и места.<br />
Всички действия по операцията<br />
се ръководят от общо<br />
ръководство. Помощ на въоръжените<br />
<strong>г</strong>рупировки оказват<br />
и местните структури на управление,<br />
охрана и власт. В<br />
помощ са привлечени верни<br />
хора, познаващи добре местности,<br />
пътища и пътеки, домовете<br />
на комитите и дру<strong>г</strong>и<br />
места, където биха мо<strong>г</strong>ли да<br />
се укриват. Под контрол са<br />
всички близки, семействата<br />
им и приятели на комитите с<br />
цел да се установят евентуални<br />
връзки и така по-лесно да<br />
бъдат заловени.<br />
Операцията, в която участват<br />
поне десет пъти повече<br />
милиционери, войници, а<strong>г</strong>енти...<br />
срещу далеч по-мало<strong>брой</strong>ната<br />
чета на комитите,<br />
която при това и не е добре<br />
въоръжена и от дни не е<br />
снабдявана с храни, довежда<br />
до успех на ор<strong>г</strong>анизаторите й.<br />
И така се сти<strong>г</strong>а до ликвидирането<br />
на съпротивителното<br />
движение в Пиринско, чието<br />
продължение е съдебен процес.<br />
Като преди не<strong>г</strong>о заловени<br />
комити са убити и без съд<br />
и присъда.<br />
И "В името на народа на<br />
Народна република Бъл<strong>г</strong>ария"<br />
съдът постановява: ... Осъжда<br />
на смърт чрез обесване 10 души,<br />
дру<strong>г</strong>и на доживотен затвор,<br />
и то при стро<strong>г</strong> тъмничен<br />
режим, а мно<strong>г</strong>о получават<br />
присъди от 10 до 15 <strong>г</strong>одини<br />
затвор. Осъдени са и не само<br />
участници в четата, а и техни<br />
ятаци и пома<strong>г</strong>ачи. Такива <strong>г</strong>олеми<br />
присъди получват пома<strong>г</strong>ачите,<br />
предали на комитите<br />
няколко чифта <strong>г</strong>умени цървули,<br />
няколко метра някакъв<br />
плат или десетина кутии ци<strong>г</strong>ари.<br />
Съдът се оказва мно<strong>г</strong>о<br />
жесток, правната защита на<br />
съдените е сведена до символично<br />
присъствие и всичко това<br />
се прави най-вече за<br />
сплашване и изкореняване на<br />
всякаква свободна мисъл и<br />
действие за в бъдеще.<br />
В секретен архивен документ<br />
№83 на Държавна си<strong>г</strong>урност<br />
са поместени и кратки<br />
био<strong>г</strong>рафични дани за лицата,<br />
които са осъдени в този процес<br />
по Закона за защита на<br />
народната власт. В не<strong>г</strong>о е отбелязано:<br />
"Осъдени на смърт<br />
чрез обесване: офицер от запаса<br />
полковник Стойне Бачийски<br />
от София, Асен Михайлов<br />
от с. Ощава, Илия Чопев<br />
от Ощава, Димитър Павлов<br />
/адвокат/ от Дупница, Геор<strong>г</strong>и<br />
Туполи<strong>г</strong>ов от Голешево, Смилен<br />
Гар<strong>г</strong>ов от Джи<strong>г</strong>урово, доктор<br />
Петър Митов от Гара Пирин,<br />
Андрея Спасов от Влахи,<br />
Янчо Иванов от Гара Пирин.<br />
Нататък в списъка се зареждат<br />
40 доживотни присъди<br />
и още мно<strong>г</strong>о със срок от<br />
10 до 15 <strong>г</strong>одини стро<strong>г</strong> тъмничен<br />
затвор.<br />
Участникът в четата и излежал<br />
мно<strong>г</strong>о <strong>г</strong>одини из затворите<br />
Крум Монев в кни<strong>г</strong>ата си<br />
"Македония, моята опора",<br />
пише: "И така съдебният процес-фарс<br />
сти<strong>г</strong>на до финал,<br />
ролите в онази чудовищна<br />
драма са изи<strong>г</strong>рани с поразителна<br />
точност и педантичност,<br />
с чудовищна вещина...<br />
Чрез този процес-фарс всички<br />
прекрачихме онзи страшен<br />
пра<strong>г</strong>, зад който се намира<br />
царството на мрак и безнадеждността,<br />
царството на<br />
човешкото безправие...".<br />
Не се сти<strong>г</strong>а обаче до осъждане<br />
на войводата на четата<br />
Герасим Тодоров. Не дочаква<br />
той да бъде заловен от<br />
милиционерските части. На<br />
30 <strong>март</strong> 1948 <strong>г</strong>одина, пребивавайки<br />
в една плевня в махала<br />
Въчковци, той взривява<br />
бомба под себе си, тъй като<br />
знае, че нищо добро не <strong>г</strong>о<br />
очаква от комунистическото<br />
правосъдие. Самоубива се, а<br />
разкъсаното му тяло, простреляно,<br />
макар и мъртво, с<br />
куршуми от открилите <strong>г</strong>о милиционери<br />
е изложено на показ<br />
на централния площад на<br />
с. Гара Пирин /днешна Кресна/<br />
за пору<strong>г</strong>аване и сплашване<br />
на населението. Нечути остават<br />
исканията на майка му<br />
да й дадат тялото му да <strong>г</strong>о по<strong>г</strong>ребе<br />
по християнската традиция.<br />
Не й е позволено и се<strong>г</strong>а<br />
още не се знае къде са заровени<br />
от комунистическите<br />
а<strong>г</strong>енти тленните му останки,<br />
като същата съдба имат още<br />
7 души, убити още преди да<br />
се произнесе така нареченият<br />
Народен съд.<br />
Се<strong>г</strong>а, ко<strong>г</strong>ато са минали 70<br />
<strong>г</strong>одини от онази <strong>г</strong>ероична<br />
епопея, в която комити отново<br />
са потърсили <strong>г</strong>орите на Пирин<br />
планина, истината още не<br />
е съвсем напълно изяснена.<br />
Но времената са дру<strong>г</strong>и и подви<strong>г</strong>ът<br />
на вди<strong>г</strong>налите се на бунт<br />
за правда, свобода и човешки<br />
ценности из Пирин вече<br />
започва да намира своето<br />
почтително признание. В<br />
тяхна памет и почит са изди<strong>г</strong>нати<br />
паметници. Специален<br />
паметник има във Влахи, който<br />
стои редом до този на Яне<br />
Сандански. Паметник има и в<br />
Ощава. Село Илинденци с паметник<br />
е почело и своя <strong>г</strong>ерой<br />
Геор<strong>г</strong>и Сучев, самоубил се на<br />
18 <strong>г</strong>одини. Паметен знак стои<br />
и на централния площад<br />
"Кресненско въстание" в<br />
Кресна.<br />
БОРИС САНДАНСКИ
Change language