Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
С<br />
тоян Николов Божиков<br />
е роден на<br />
07.06.1938 г. в Петрич.<br />
- Майсторе, защо<br />
точно Зоро и кой те<br />
кръсти така?<br />
- Беше в началото на<br />
моята кариера като готвач.<br />
Секретар на ГК на<br />
ДКМС в Петрич беше Кирил<br />
Златков, който впоследствие<br />
стана посланик<br />
в Ангола, ако не се лъжа.<br />
Като ме видеше, все ми<br />
викаше: "Стояне, тъкмо<br />
навреме идваш, голям зор<br />
имам. Помагай...“. Зор<br />
днес, зор утре и си останах<br />
Зоро. Дали прякорът<br />
ми има някаква връзка с<br />
героя на Ален Делон, който<br />
също се появяваше в<br />
едноименния филм винаги<br />
точно навреме, не<br />
знам.<br />
- Колко време изкара<br />
на работа в ресторанта<br />
на НСБ „Цар Самуил“?<br />
- 24 години, по моя календар<br />
6 олимпиади време.<br />
Започнахме през 1965<br />
г. с персонал от 42-ма души,<br />
отговорящи за кухнята,<br />
хотелската част и<br />
спортните съоръжения.<br />
Бяхме задружен колектив<br />
от работливи хора.<br />
На два пъти НСБ „Цар<br />
Самуил“ бе излъчена като<br />
№1 сред спортните бази<br />
у нас.<br />
- Какви награди получи<br />
за труда си през<br />
този четвърт век?<br />
- Някъде прочетох, че<br />
съм бил награждаван лично<br />
от Тодор Живков. Развенчавам<br />
този мит, това<br />
не е вярно. Отличник<br />
съм на Министерството<br />
на вътрешната търговия<br />
и услугите, връчени<br />
са ми доста грамоти от<br />
СОСИП /Стопанска организация<br />
„Спортни имоти<br />
и прояви“/ към БСФС,<br />
Народен орден на труда<br />
и, разбира се, орден „Георги<br />
Димитров“. Връчването<br />
на най-голяма награда<br />
по онова време също е<br />
свързано с любопитен куриоз<br />
заради прозвището<br />
ми Зоро. Връчи ми го на<br />
26.12.2086 г. наш земляк,<br />
родом от с. Кромидово,<br />
Крум Василчев, с когото<br />
се познавахме отлично<br />
покрай базата и спортните<br />
мероприятия. Василчев<br />
тогава беше зам.<br />
председател на ЦС на<br />
БСФС и връчваше отличията.<br />
Прочитат името<br />
ми Стоян Божиков и аз се<br />
изтипосвам пред всички<br />
да си получа ордена. Крум<br />
като ме вижда, ми прошепва:<br />
"А бе, Зоро, това е<br />
сериозна награда, всеки<br />
си я получава лично. Къ-<br />
Най-върлият фен<br />
Ст. Божиков-Май<br />
кукуреч на олимп<br />
Иванка Христова тласна г<br />
20 г. посрещах реферите, "вдъхновени"<br />
от почерпката, винаги ни се<br />
Дълги години петричанинът<br />
се изявява като отличен<br />
артист и творец в<br />
кухнята. Лавирайки между<br />
тенджерите и тиганите,<br />
някъде по времето, когато<br />
Ален Делон се превъплъщава<br />
в легендарния образ<br />
на героя със същия<br />
прякор във вечната френско-италианска<br />
кинопродукция,<br />
Божиков става<br />
Майстор Зоро. Петричкият<br />
Зоро в продължение<br />
на десетилетия върти черпака във всички тогавашни топресторанти<br />
в южния град, любовта му към професията и спорта<br />
го превръща в синоним на отдаденост в услуга на хората. Разговаряме<br />
с него ден след като отпразнува 80-годишния си юбилей.<br />
отблагодаряваха подобаващо<br />
де е този човек, та излизаш<br />
ти?“. "Другарю Василчев,<br />
викам му, той е<br />
болен, затова аз ще получа<br />
ордена вместо него“.<br />
После Василчев отнесе<br />
куп подигравки от присъставщите,<br />
че не знае,<br />
че истинското име на<br />
земляка му е Стоян Божиков,<br />
а не Зоро. Всъщност<br />
и аз до такава степен<br />
съм свикнал с това,<br />
че на Зоро се обръщам винаги,<br />
за Стоян не е сигурно.<br />
- Кои са известните<br />
спортисти, опитвали<br />
от ястията ти?<br />
- Трикратната олимпийската<br />
шампионка<br />
от Монреал /800, 1500<br />
м/, Москва /1500 м/ Татяна<br />
Казанкина, голямата<br />
Фаина Мелник, спечелила<br />
олимпийското злато<br />
на диск в Монреал, и<br />
още десетки, от нашите<br />
- шампионката от Монреал<br />
’76 Иванка Христова,<br />
Светла Златева, Цветанка<br />
Христова, Йорданка<br />
Донкова, изобщо<br />
всички наши асове, особено<br />
в леката атлетика,<br />
сред които и Михаил Желев,<br />
разбира се. Малко<br />
преди ОИ в Монреал лекоатлетите<br />
ни, както<br />
обикновено, се готвеха в<br />
4<br />
базата. Една вечер Иванка<br />
Христова, с която<br />
бяхме особено близки, гостува<br />
у нас, спомням си,<br />
че ядохме кукуреч /б.а.<br />
ястие от агнешки чревца,<br />
сплетени и овкусени<br />
по специален начин/ и<br />
пихме вино. На другия<br />
ден на контролното състезание<br />
на нашия стадион<br />
Ванчето тласна гюлето<br />
на 21,86 м, после в<br />
Монреал спечели титлата<br />
с 21.16 м - нов олимпийски<br />
рекорд, и донесе<br />
първата титла от ОИ за<br />
родната лека атлетика.<br />
После, когато и да се видехме,<br />
ми викаше: „Майсторе,<br />
и ти имаш дял за<br />
тази титла, да знаеш“...<br />
На мен това ми стигаше...<br />
На игрите в Канада<br />
България взе 4 медала в<br />
леката атлетика, всички<br />
състезатели се говеха в<br />
Петрич, естествено.<br />
Преди делегацията да замине<br />
за Монреал, изкарах<br />
един месец в столичния<br />
кв. "Дървеница" с тях да<br />
им готвя.<br />
- В тази връзка<br />
някакви гафове допускахте<br />
ли при готвенето?<br />
- Хигиената в нашата<br />
база беше на високо ниво.<br />
Задължени бяхме да пазим<br />
храната 24 часа заради<br />
евентуални натравяния,<br />
после я изхвърляхме.<br />
За радост такива<br />
Професията ми по<br />
тача, Гунди и Кот<br />
Готвачът ветеран /с<br />
шапката на сн. 1/ на зимния<br />
старт на "Беласица" преди 2<br />
години в Кърналово. С кмета<br />
Д. Бръчков навръх 80-годишнината<br />
/сн. 2/. Зоро пред къщата<br />
си /сн. 3/. Двата къта<br />
на славата в стаята на<br />
спомените /сн. 4, 5/. Майстор<br />
Зоро /на преден план на<br />
сн. 6/ на обичайното си<br />
място на трибуните в Коларово.<br />
Отборът на "Беласица"<br />
от 80-те години на миналия<br />
век, по чиито изяви<br />
Зоро още въздиша /сн. 7/.<br />
неприятни случаи нямахме.<br />
Всеки национален отбор<br />
/предимно по лека<br />
атлетика, джудо, борба и<br />
колоездене/, гостувал<br />
при нас, идваше с лекар.<br />
Той определяше количеството<br />
на калориите<br />
съобразно натоварванията<br />
и спецификата на дадения<br />
спорт, след това се<br />
определяше менюто и<br />
ние едва тогава се заемахме<br />
с приготвянeто<br />
на ястията.<br />
- Разкажи нещо, случило<br />
се зад кулисите<br />
по време на футболните<br />
мачове на ст.<br />
„Цар Самуил“ с твое<br />
участие?<br />
- Моя беше грижата<br />
7<br />
повече от 20 години да<br />
посрещам съдиите. Мнозина<br />
от тях са покойници,<br />
но останалите все<br />
още си спомнят за Майстор<br />
Зоро и петричкото<br />
гостоприемство. Преди<br />
много години нашите играеха<br />
още със зелени екипи,<br />
идва поредният мач.<br />
Съдията, вече покойник,<br />
ще спестя името му и това<br />
на противника, бе посрещнат<br />
ден по-рано, както<br />
пише по книгите, с<br />
всичките му наредии. Аз<br />
бях сигурен, че на другия<br />
ден човекът, когото още<br />
го държеше от почерпката,<br />
ще удари едно рамо,<br />
ако се наложи. Добре, ама<br />
гостите излязоха в зелено<br />
и възползвайки се от<br />
изненадващото реферско<br />
благоразположение поведоха<br />
с 2:0. Човекът в черно,<br />
доволен, се отблагодари<br />
подобаващо за достойното<br />
посрещане и си води<br />
мача с кеф, докато ние<br />
отвън бяхме изпаднали в<br />
тих ужас. На почивката<br />
нещата се изясниха,<br />
„авантата“ за зелените<br />
секна и победихме с 3:2,<br />
като съдийските реверанси<br />
вече бяха в наша<br />
полза. Искахме съдиите<br />
да не свирят срещу нас,
Change language