You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
81-г. Сп. Попов от с. Гостун, комбайнер, ге<br />
орисала да се родя в къща, около коят<br />
Пирин и Родопите са ми разказвали лич<br />
В Кавказ се запознах със 128-г. жена, която имаше 60 внуци, на Червени<br />
след сина си - на 120 г., притеснен, че може да изгуби момчето си в тълпата<br />
от болницата, за да завърши килима, който тъчеше, 103-г. Д. Попстамато<br />
"В<br />
инаги са ме поразявали столетниците - всеки<br />
поотделно и всичките заедно. Като феномени<br />
на живота. С годините се убедих, че словото им<br />
е нужно и днес, и утре, и за науката, и за литературата,<br />
и за наследниците, и за българския дух, и за националното<br />
ни самочувствие, което най-често слиза под<br />
нормалната черта", така започва предговорът на найновата<br />
книга на писателя Спас Христов Попов от село<br />
Гостун, община Банско. "Закъснелите за рая" е четиво,<br />
побрало в себе си истории от цял един век, записани<br />
и съхранени от писателя, за да останат за поколенията,<br />
да се помнят и знаят. Истории, разказани<br />
от живия извор - столетници от Пирин и Родопите,<br />
хора, преживели робството и историческите събития<br />
в борбите за освобождението ни от турско робство,<br />
всеки от тях със своята съдба, със своята история, с<br />
нелекия си живот, живян достойно и почтено. "Феномени<br />
на живота" - така ги нарича авторът, всеки с<br />
дълбоко развито чувство за хумор и необикновен бодър<br />
дух, което е най-яркият белег на жизнеността им.<br />
Да игнорира злобните хора, това авторът Спас<br />
Христов Попов е научил от "своите" столетници. Роден<br />
е на 07.06.1937 година в село Гостун и израснал<br />
край столетници. Те са най-ярките спомени от детството<br />
му - живият мост към мъртвия за всички деветнадесети<br />
век, както той сам ги нарича. Работил<br />
като репортер, Спас Попов е отдал голяма част от<br />
живота си да търси столетници и да съхрани чрез словото<br />
им нелекия живот на дедите ни. Той е един от<br />
малкото хора в България, имал уникалния шанс съдбата<br />
да го срещне с най-възрастния мъж на планетата<br />
Махмуд Айвазов, живял до 168 години - жив свидетел<br />
- Г-н Попов, Вашият живот<br />
не е бил лек, но в същото време<br />
е много пъстър. Разкажете<br />
малко за себе си?<br />
- Израснал съм в село Гостун,<br />
община Банско. Още като<br />
дете ме привличаше всичко в<br />
Гостун, което е необичайно. На<br />
15 години отидоха трима младежи<br />
от селото в Димитровград<br />
да работят като бригадири<br />
и когато се върнаха, разказаха<br />
невероятни за нашите<br />
представи неща. Като завърших<br />
прогимназия, отидох в<br />
Банско, в Горския техникум.<br />
Отидох със собствени средства<br />
и ги свърших за 15 дни.<br />
Прибрах се и баща ми ме отряза,<br />
не ми даде пари да продължа<br />
да уча, защото нямахме.<br />
На следващата година заминах<br />
за Димитровград. Работих<br />
там две бригадирски смени,<br />
но бях малолетен и нямах<br />
паспорт. Можех да работя две<br />
седмици до месец, но не повече<br />
и, естествено, като минаха<br />
на проверка, ме изгониха. Никой<br />
не ми даваше работа и тогава<br />
заминах за Нова Загора.<br />
Там попаднах в първото държавно<br />
земеделско стопанство<br />
в България. Записах се на курс<br />
за помощник-тракторист и<br />
комбайнер. Случи се така, че<br />
внесоха нов комбайн от Русия<br />
и след като го пригодихме за<br />
работа, с колегите ми успяхме<br />
да ожънем 5100 дка зърнени<br />
култури, или 1200 тона, хляба<br />
за 15 000 души, и спечелихме<br />
второ място в България. Платиха<br />
ни по 5000 лева и с тези<br />
пари отидох в Пазарджик в<br />
текстилен техникум, където се<br />
записах предачество. Същевременно<br />
посещавах литературен<br />
кръжок "Алеко Константинов".<br />
Тогава от местната редакция<br />
обявиха един конкурс<br />
и успях да спечеля първото<br />
място. После обявиха конкурс<br />
за млади сътрудници, който също<br />
спечелих, и ме назначиха<br />
на работа като кореспондент<br />
за шест месеца. Същевременно<br />
завърших техникума с отличие<br />
и се класирах да продължа<br />
образованието си държавно,<br />
но ми скриха документите<br />
и не отидох. Животът ме отведе<br />
в Смолян, където работих в<br />
геоложка бригада. След това<br />
влязох в казарма и след нея<br />
се върнах в Родопите, но вече<br />
като кореспондент на миньорския<br />
вестник "Рудничар". И ме<br />
назначиха като окръжен кореспондент.<br />
Покривах пет окръга<br />
и получих пълна свобода<br />
на работа. Заплатата ми за<br />
онова време никак не беше<br />
малка - 200 лева и кочан командировки.<br />
Можех да отида<br />
където искам и да пътувам колкото<br />
си искам. Три години работих<br />
там, след което заминах<br />
за "Кремиковци", където ме<br />
назначиха като монтажник.<br />
Там се запознах със Станко<br />
Тодоров - кореспондент на<br />
младежки вестник "Кремиковци".<br />
След това работих две години<br />
като управител на хижа<br />
"Еделвайс" на Витоша, после<br />
постъпих в благоевградския<br />
вестник "Пиринско дело". Там<br />
на цял век и<br />
половина.<br />
През живота<br />
си Спас<br />
Попов e работил<br />
във<br />
всички сфери<br />
на икономиката,<br />
преминал<br />
през много<br />
перипетии,<br />
но с постоянство,<br />
талант и<br />
упоритост<br />
успява, става<br />
кореспондент.<br />
Работи<br />
в няколко<br />
големи български<br />
печатни<br />
медии. Завършва в Москва писателски институт<br />
"Максим Горки" - единственото учебно заведение за писатели<br />
в света. Печели редица конкурси и пътува много.<br />
При пътуванията си там се среща и със звездата<br />
на книгата си - 127-годишната Зибейда Шейдаева, която<br />
оставя дълбока следа у него за цял живот. Емблематични<br />
са и срещите му с най-великите български ясновидки<br />
и феномени - баба Ванга, за която има издадена<br />
книга, и Слава Севрюкова, чиито пророчества излизат<br />
извън човешките представи и логика.<br />
ФЕНОМЕНИ<br />
Събота-неделя, 4-5 август 2018 г.<br />
ме натовариха с девет сектора,<br />
но стана така, че излезе<br />
нов закон, че всички журналисти<br />
трябва да са с висше образование,<br />
а аз нямах, но пък<br />
имах предимство пред останалите<br />
- вече имах издадени 4<br />
книги и докато работех там, издадох<br />
и първата художествена<br />
книга в България за граничарите<br />
- "Гранична зона". Книгата<br />
стана хит - продаде се само<br />
за една седмица, а за една<br />
седмица се публикува във<br />
всички централни вестници.<br />
Получих 16 рецензии и икономическа<br />
премия за бърза продажба<br />
на книга. Притискаха ме<br />
обаче, че нямам висше образование,<br />
и така заминах за<br />
Москва да уча в писателски<br />
институт "Максим Горки" - единственото<br />
учебно заведение за<br />
писатели в света. В него се<br />
влизаше единствено след препоръка<br />
от Съюза на писателите,<br />
както и три организации<br />
или издателства, и поне една<br />
издадена книга. Там пътувах<br />
много. Спечелих първа награда<br />
от конкурси на тема за българо-руската<br />
дружба и така<br />
спечелих пътуване из Русия.<br />
Три пъти обходих Дон и Днепър,<br />
от изворите до устието.<br />
- Първата Ви книга за столетниците<br />
излезе, представянето<br />
е направено в София и<br />
след него Вие сте имали интересно<br />
посещение. Лично<br />
главният прокурор Сотир Цацаров<br />
е поискал автограф от<br />
Вас, разкажете за това?<br />
- То е нещо, което мен много<br />
ме зарадва. Един прокурор<br />
от Главна прокуратура взел<br />
книгата и я прочел, впечатлила<br />
го и отишъл с нея право при<br />
главния прокурор Сотир Цацаров<br />
да му се похвали каква<br />
книга е прочел. Главният прокурор<br />
я взел, попрелистил я и<br />
му казал: "Утре зарязваш<br />
всякаква работа и право при<br />
автора да вземеш автограф за<br />
мен", и прокурорът дойде в<br />
Гостун.<br />
- Какво му написахте в<br />
книгата?<br />
- Написах: "На главния прокурор<br />
Сотир Цацаров. Г-н Сотир<br />
Цацаров, надявам се, че<br />
няма да позволите нито един<br />
столетник да влезе в затвора".<br />
И когато прочете автографа,<br />
прокурорът вика: "Ако паднете<br />
да ви съдят, обадете се на<br />
Сотир Цацаров, той е много доволен<br />
от автографа и няма да<br />
допусне да ви осъдят".<br />
- "Закъснелите за рая" -<br />
това е заглавието на последната<br />
Ви книга, защо точно това<br />
заглавие избрахте и какво<br />
Ви провокира да напишете<br />
книгата?<br />
- Съдбата ме е орисала да<br />
се родя в къща, около която<br />
имаше 12 столетници. Имах<br />
намерение да напиша два романа<br />
за столетници до края на<br />
века, защото всички мои столетници<br />
имаха памет от Илинденското<br />
въстание до края на<br />
века. Срещал съм се с 60 столетници<br />
от Родопите и Пирин.<br />
Всичките записи са автентични<br />
и мислех да ги обединя, понеже<br />
от тях познавам 4-ма души,<br />
живели по 115 години.<br />
Един столетник разказва от<br />
Илинденското въстание до<br />
2000 година какво е преживял.<br />
Първоначалната ми идея беше<br />
да ги разделя на два романа -<br />
за столетниците мъже и столетниците<br />
жени. Първата мислех<br />
да озаглавя "Петелът пее<br />
на стобора", защото всеки столетник<br />
е бил някакъв петел,<br />
който е събуждал другите, а<br />
другата за жените - "Жътвено<br />
време" - да опиша каква е<br />
тяхната жътва като жени, как<br />
децата са жътвата на една майка<br />
и какво е преживяла една<br />
майка столетничка. Такава жена<br />
е отгледала 4 поколения.<br />
Няма жена столетничка, отгледала<br />
по-малко деца и внуци, от<br />
30 до 80. В Кавказ срещнах една<br />
столетничка на 128 години<br />
и имаше 60 внуци. Отказах се<br />
от два романа, защото те искат<br />
поне 7-8 години работа, и<br />
подбрах малко от жените и повече<br />
от мъжете. Подбрах столетниците,<br />
които да направят<br />
един букет и да дават представа<br />
за българските столетници<br />
от Родопите и Пирин.<br />
- Шестима души от Пиринско<br />
са намерили място в<br />
първата Ви книга, какво наймного<br />
Ви е впечатлило от<br />
срещите Ви с тях?<br />
- Всяка от тях е интересна<br />
сама по себе си. Нека започна<br />
с дядото на сестри Бисерови<br />
- Димитър Попстаматов. Понеже<br />
трябва да има един стълб,<br />
първият е той, него избрах за<br />
стълб в книгата си. Пиринското<br />
въстание в село Пирин е<br />
един месец след Илинденското<br />
и за там не е писано нищо<br />
досега. Водачът на въстанието<br />
е убит и неговият голям син,<br />
докато работех в "Пиринско<br />
дело", ми донесе едни спомени,<br />
които искаше да дам на Николай<br />
Хайтов, с когото бяхме<br />
приятели. Той обаче ги отхвърли,<br />
не прояви интерес, не му<br />
се занимаваше. Човекът ги остави<br />
на мен, прегледах ги и ми<br />
се видяха интригуващи. Покъсно<br />
намерих по-малкия му<br />
брат Димитър Попстаматов,<br />
който е столетник, и той ми<br />
разказа всички събития с много<br />
живот. Първата повест е за<br />
него. Той живееше в Левуново<br />
и казва: "Аз никога през живота<br />
си не съм имал началник<br />
над главата си, никога не съм<br />
се събуждал с часовник". Срещата<br />
ми с него, а и с всеки друг<br />
столетник беше много емоционална.<br />
Отивам в Левуново, влизам<br />
в дома му - хубав дом, посреща<br />
ме и аз му казвам, че съм<br />
там, за да ми разкаже за своя<br />
живот. Беше на 103 години и от<br />
вълнение се разтрепери и казва:<br />
"Най-после един човек да се<br />
сети за мен". Взе една дамаджана<br />
и каза: "Тази е пълна с вино<br />
- пиене имаме, тези чували са<br />
пълни с фъстъци - мезе имаме,<br />
„Закъснелите за рая“ е четиво,<br />
рии от цял един век<br />
но най-напред да свършим работа".<br />
Включих диктофона и това,<br />
което ме изуми, беше, че<br />
шест часа говори, без да спре.<br />
Мисълта му се лееше като музика.<br />
Другата ми столетничка е<br />
Елена Барякова от Банско, също<br />
на 103 години. Какво ме<br />
впечатли най-напред? Отивам в<br />
Банско, без да знае, намирам<br />
я вкъщи и понеже при срещите<br />
ми със столетници в Кавказ ми<br />
се караха, че ги наричам "бабо",<br />
влизам и се обръщам към<br />
нея с "лельо". Казах й, че ис-
Change language