Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
олог, репортер и писател: Съдбата ме е<br />
о живееха 12 столетници, 60 човека от<br />
ни спомени от Илинденското въстание<br />
я площад станах свидетел как 158-годишният Махмуд Айвазов бързаше<br />
, гостувах в дома на 127-г. леля Зибейда, която в същия ден беше избягала<br />
в ме посрещна в дома си в Левуново с дамаджана вино и чувал фъстъци<br />
СТРУМА<br />
НА ЖИВОТА<br />
кам да ми разкаже нещо за живота<br />
си, а тя се обърна и ми вика:<br />
"Ееех, животът и вятърът издухаха<br />
много от мен, но все пак<br />
остана нещо, колкото на една<br />
20-годишна мома". Това ме изуми<br />
- на 103 години тя има самочувствие<br />
на 20-годишна мома<br />
и може да разсъждава. Разговаряхме<br />
три часа, а тя изпи<br />
три кафета и когато я попитах<br />
не се ли измори, тя ми отговори:<br />
"Та това работа ли е да приказваш,<br />
та аз се грижа сама за<br />
една градина от два декара,<br />
приказките ли ще ме изморят?".<br />
Сама се грижеше за градина от<br />
два декара...<br />
Другата ми<br />
столетничка е<br />
от Симитли -<br />
леля Райна.<br />
Отивайки в дома<br />
й, я сварвам<br />
да копае градината<br />
и когато я<br />
попитах има ли<br />
време да поговорим<br />
и да<br />
разкаже за живота<br />
си (защото<br />
виждах, че<br />
работи в градината),<br />
тя се<br />
обърна и ми<br />
каза: "Каква<br />
градина, бе?<br />
101 години никой<br />
не се сети<br />
за мен нещо да<br />
пита, дали съм<br />
жива и здрава<br />
поне, и когато<br />
някой се интересува,<br />
аз ще<br />
копая в градината.<br />
Тя може<br />
подбрало истода<br />
почака до<br />
утре", и хвърли<br />
мотиката. Влязохме вътре и извади<br />
една туба. Попита ме дали<br />
съм винар или ракиджия. Казах<br />
й, че пия ракия. Тогава извади<br />
една зелка, даде ми я и каза:<br />
"Оправяй се, аз съм винарка и<br />
ракия не пия, но повече от две<br />
чаши вино никога не съм пила".<br />
Изсипа от едно чувалче в една<br />
тепсия фъстъци, сложи ги във<br />
фурната и седна. Казах й да започне<br />
с онзи момент от живота<br />
си, който никога няма да забрави,<br />
и тя започна: "Бях на 15<br />
години, започвах 16-ата.<br />
Дойдоха една вечер осем души<br />
стр. 12-13<br />
ергени, откраднаха ме и ме закараха<br />
в гората. Питах ги дали<br />
е за женитба и кой ме иска, защото<br />
имах симпатии към единия<br />
от тях. Оказа се, че е точно<br />
той. Съгласих се да се<br />
оженя за него и въпреки това<br />
две седмици ме влачиха по гората<br />
и ме върнаха, когато вече<br />
бях бременна. Късмет извадих,<br />
че се ожених за първо либе,<br />
а 100 години страдам". От<br />
последното изречение<br />
онемях...<br />
- Откъде е най-възрастният<br />
столетник от областта,<br />
с когото сте се срещали, и<br />
има ли някой от тях, чийто<br />
живот да Ви е разтърсил истински?<br />
- От Гостун е най-възрастният<br />
столетник, когото помня.<br />
Стоимен Пепелянков, на 115<br />
години, беше наш съсед. До<br />
110-годишна възраст пасеше<br />
козите. От Гостун е и баба Милка,<br />
чийто живот може би е найголямата<br />
драма и смятам да<br />
напиша книга за нея. Вероятно<br />
ще я озаглавя "Света Великомъченица<br />
Милка". Погребала е<br />
около 16 души от семейството<br />
си, по-млади от нея - братя,<br />
деца, дори и внук. Той беше<br />
спасител и загина в Пирин. Тогава<br />
отидох да я успокоя и тя<br />
проплака пред мен, беше сърцераздирателно,<br />
никога няма<br />
да забравя този момент. Беше<br />
на 97 години, но трябва да<br />
се знае, че мине ли човек 90<br />
години, влиза в графата столетници.<br />
- Казахте, че тук, в родното<br />
Ви село, има много столетници.<br />
Кой е първият, с когото<br />
сте се срещнали, когато сте<br />
дошли?<br />
- Когато си дойдох в Гостун,<br />
от кмета разбрах, че баба<br />
Вара същия ден навършва 100<br />
години, беше на Гергьовден. На<br />
другия ден отивам да говоря с<br />
нея. Взел съм букет цветя, влизам<br />
и тя облякла народна носия,<br />
взела и тя букет от здравец<br />
и ме чака на двора. Когато<br />
й казах, че съм дошъл да ми<br />
разкаже за преживяното през<br />
живота й, тя се обърна и ми каза:<br />
"Виж какво ще ти кажа,<br />
синко, нищо не мога да ти разкажа,<br />
защото моят акъл 100<br />
години работи. Ние работим<br />
пет часа и искаме почивка, а<br />
той почивка не знае, сърцето<br />
почивка не знае, работи, без<br />
да спира. Страх ме е на 100 години<br />
да не объркам истината.<br />
Не искам аз да бъда лъжовна<br />
в тоя свят". Тя - на 100 години,<br />
тя, дето не носи никаква отговорност<br />
пред никого, се притеснява<br />
да не е лъжовна. На<br />
изпроводяк ми казва: "Само да<br />
не си писал за мен нещо, много<br />
съм преживяла, страдала<br />
съм от разбойниците, които са<br />
идвали в селото, знам много<br />
за комитите, но не искам да говоря<br />
за това, защото мога да<br />
сбъркам, а няма по-стар от мене,<br />
който да ме поправи". С<br />
много столетници съм говорил.<br />
Това, от което аз съм се интересувал,<br />
е всъщност народната<br />
памет отдалеч. Всички те носеха<br />
в себе си историческата<br />
отговорност да говорят само<br />
истината.<br />
- Вие сте се срещали с<br />
много столетници и от Кавказ?<br />
От там е и най-възрастният<br />
мъж на планетата, как<br />
се срещнахте, какво си казахте?<br />
- Най-много столетници съм<br />
срещнал наистина в Кавказ.<br />
Там има дори ансамбъл на столетниците.<br />
Обходил съм Кавказ<br />
четири пъти. Най-възрастният<br />
беше на 158 години -<br />
Махмуд Айвазов. Живееше в<br />
Западен Кавказ, югозападната<br />
част на Азербайджан. Той<br />
беше много добре запазен.<br />
Дълги години занимаваше геронтолозите<br />
в бившия Съветски<br />
съюз. Не искаше да пътува,<br />
но почти през 2-3 години<br />
го взимаха в Москва на изследване.<br />
Срещнах го случайно<br />
при първото ми пътуване в<br />
Москва. Московската преса<br />
пишеше за него, че най-възрастният<br />
мъж на планетата е<br />
пристигнал в града заедно със<br />
сина си, за да бъде изследван<br />
от учените геронтолози, работещи<br />
към Академията на науките<br />
на Съветския съюз. Тогава<br />
като приключихме с разглеждането<br />
на музеите в Кремъл,<br />
излязохме да се разходим<br />
и пред нас видяхме един много<br />
живописен старец с дълга<br />
рижа брада и пъстра национална<br />
дреха, който бързаше, все<br />
едно иска да избяга от нещо.<br />
Изглеждаше ми на около седемдесет<br />
години. Започнах да<br />
го снимам, без да знам кой е.<br />
После, когато се запознахме,<br />
разбрах, че е синът на Махмуд<br />
Айвазов и е на 120 години. Сега<br />
съжалявам, че тогава не "откраднах"<br />
нещо от живота, от<br />
мъдрите слова на този 120-годишен<br />
мъж, както и от неговия<br />
баща, когото срещнах няколко<br />
минути по-късно, след като се<br />
разделихме със сина. Отдалеч<br />
видях жилав мъж, който беше<br />
обкръжен от хора. Не знаех кой<br />
е, но домакините, които ме<br />
придружаваха, ми казаха, че<br />
това е Махмуд Айвазов. Пред<br />
мен бе самият Махмуд, който<br />
викаше да го пуснат, за да намери<br />
момчето си, което щяло<br />
да се изгуби по улиците, и се<br />
ядосваше, че не го слуша. Баща<br />
на 158 години търсеше сина<br />
си - на 120, който бягаше<br />
от него. Звучи като приказка,<br />
но това е самата истина.<br />
Махмуд Айвазов е връстник<br />
на Пушкин, роден е в 1799 година<br />
и живя 168 години. Имах<br />
уникалната възможност да се<br />
срещна с него - това чудо на<br />
живота, а не опитах нито сина,<br />
нито бащата да разприкажа,<br />
да открадна от тях някоя<br />
история отпреди сто години.<br />
Години по-късно ясно осъзнах<br />
какво съм пропуснал. Имах невероятния<br />
шанс да запазя спомени<br />
от цял век и половина, но<br />
заради липса на професионален<br />
нюх не се възползвах от<br />
шанса, който ми даде съдбата,<br />
поднесе ми го на тепсия. Винаги<br />
ще съжалявам за това, но<br />
пропускът е необратим. Махмуд<br />
е за мен звездата, той е за<br />
мен над Бога, защото той е<br />
реалният. Всички казват<br />
"Вярваме в Бог", но никой не<br />
го е видял, а аз вярвам в Махмуд,<br />
защото съм го видял.<br />
- Как се чувствате като<br />
може би единствения българин,<br />
който се е срещал с толкова<br />
възрастен човек?<br />
- Едва ли съм единственият.<br />
Ние имаме геронтолози. В Кавказ<br />
имам и друга знаменитост<br />
- Зибейда Шейдаева, на 127 години.<br />
От нейния живот успях да<br />
"открадна" доста. Тя е моята<br />
звезда в книгата. Отивам там и<br />
Спас Попов пред дома<br />
си в Гостун<br />
отсядам в Баку, където оставам<br />
една седмица, срещам се с найголемите<br />
писатели, но не съм<br />
удовлетворен, мен си ме вълнува<br />
азербайджанският град<br />
Куба. На другия ден толкова се<br />
вълнувам, че излизам от хотела<br />
и бързам да взема билет за<br />
рейса и тъкмо се качвам, виждам,<br />
че ми няма паспорта. Върнах<br />
се и, естествено, изпуснах<br />
автобуса, но хванах следващия.<br />
Пристигам в Куба, настанявам<br />
се в хотела и администраторката<br />
ми казва: "Вие сигурно<br />
идвате при Зибейда Шейдаева,<br />
но дали ще я намерите, защото<br />
са я взели за изследване в<br />
болницата". Чистачката миеше<br />
коридора по това време, чула<br />
разговора ни, спря и казва:<br />
"Леля Зибейда тази сутрин е избягала<br />
от болницата и сега си<br />
е вкъщи". Изумих се - баба на<br />
127 години избягала от болницата!<br />
Срещнах се с кмета, защото<br />
тогава трябваше да се<br />
представяме, когато пристигнем<br />
някъде. Той ми изпрати<br />
първия секретар на Комсомола<br />
да ме заведе до къщата й.<br />
Пристигаме и гледам една къща<br />
с огромни чардаци от двете<br />
страни - типична банска къща.<br />
Влизаме вътре. В къщата имаше<br />
два стана - голям и малък.<br />
Тя беше на малкия стан и тъчеше,<br />
но като отворихме вратата,<br />
и тя спря, обърна се и ни<br />
погледна. Момчето с мен й каза:<br />
"Лельо Зибейда, водя ти<br />
гост от България", а тя отговаря:<br />
"Аааа, България, помня, когато<br />
руският цар пращаше войски<br />
да освобождават България от<br />
турско робство, аз бях бременна<br />
с първото си дете, а моя мъж<br />
го повикаха да го вземат войник<br />
там и тръпнех да не го<br />
убият, та да остана вдовица,<br />
бях само на 16 години". Тя е родена<br />
на 1.04.1860 година. Това<br />
е единственият човек, когото<br />
съм видял, свидетел на Рускотурската<br />
война. Започнах да говоря<br />
и се обръщам към нея с<br />
"бабо", а тя ми вика "Синкоо,<br />
аз не съм никаква баба, нито<br />
съм ханъмка. Аз не съм баба,<br />
защото имам 115 години трудов<br />
стаж и не съм ханъмка, защото<br />
още работя, ето ми стана.<br />
Заради този килим избягах<br />
от болницата. Моите килими не<br />
се продават, а се предават на<br />
правителството в Кремъл и<br />
оттам се дават като подарък на<br />
държавните делегации от цял<br />
свят".<br />
Невероятни неща чух от<br />
леля Зибейда и за пръв път<br />
виждах човек със 115 години<br />
трудов стаж зад гърба си, изкаран<br />
стаж за 6 пенсии в България.<br />
Започнала да тъче на 12<br />
години, но чак на 14 я признали<br />
за тъкач и започнали да й<br />
водят стаж. Тогава е изтъкала<br />
и първия си килим. Тя е наградена<br />
с орден за стогодишна<br />
трудова дейност и за големи<br />
успехи в направата на висококачествени<br />
килими ръчна изработка.<br />
115 години трудов<br />
стаж и не се беше изморила,<br />
казваше: "Работата ми дава<br />
живот, синко. Ако не работя<br />
два дни, лошо ми става, а килимарството<br />
е нежна работа и<br />
трябва да го правиш от сърце.<br />
Сутрин ако работя в градината,<br />
придърпа ли ме към стана,<br />
оставям и сядам да тъка". Изумителна<br />
жена е леля Зибейда<br />
- тя разказа, че почива, докато<br />
гледа килимите си.<br />
- След толкова срещи със<br />
столетници успяхте ли да<br />
разберете как се живее толкова<br />
години, каква е тайната<br />
на дълголетието?<br />
- Всичко е дадено, от една<br />
страна, а от друга, в тях се създава<br />
нещо като характер, който<br />
изгражда една особена философия<br />
към живота, една особена<br />
философия на поглед към<br />
нещата от живота. Те имат съзнанието<br />
за абсолютна свобода,<br />
която никой човек я няма<br />
по земята, имат я единици. Кой<br />
колко ще живее... никой не<br />
знае, но природната философия<br />
днес я няма. Аз не познавам<br />
зъл столетник, аз не съм<br />
срещал никъде столетник, който<br />
да е завиждал на друг, да е<br />
обрал друг, да е замесен в криминална<br />
афера. Самата проява<br />
на злоба към друг унищожава<br />
в теб хиляди клетки. Аз изградих<br />
покрай тях философията<br />
да игнорирам злобните и завистливи<br />
хора, да не хабя сили<br />
в отмъщение. Това е нещото,<br />
което научих от тези хора.<br />
ЯНА ЙОРДАНОВА
Change language