Вестник "Струма" брой 273
сряда 21 ноември 2018 година
сряда 21 ноември 2018 година
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Роденият в Рила кинорежисьор Димитър Петров открил<br />
за киното таланти като Гинка Станчева, Петър Слабаков,<br />
Иван Братанов...<br />
Уважаема редакция на в.“Струма“,<br />
Изпращаме Ви наш разговор с наскоро починалия<br />
кинорежисьор и сценарист Димитър<br />
Петров. Той имаше добри спомени от родното<br />
си място гр. Рила, от гр. Гоце Делчев и Благоевград<br />
- населените места, с които са свързани<br />
неговото детство и ранните му младежки<br />
години. Надяваме се разговорът да намери<br />
място на страниците на Вашия вестник, който<br />
е най-доброто печатно издание в региона.<br />
С уважение: Маргарита и<br />
Стефан Саранеделчеви<br />
Б<br />
ПИСМО ДО „СТРУМА“<br />
Сряда, 21 ноември 2018 г.<br />
стр. 12<br />
роени дни след смъртта на родения в гр. Рила и израсъл в Гоце Делчев и<br />
Благоевград кинорежисьор Димитър Петров семейство от Стара Загора<br />
в писмо до "Струма" разказва за незабравимата си среща с великия творец.<br />
На 24 ноември 2018 г. се навършват 40 дни от деня (16.10.), когато напусна<br />
този свят бележитият филмов режисьор и сценарист Димитър Петров, когото<br />
единодушно специалистите определят като "баща на българското детско<br />
кино". Неговите детски и ранни младежки години са свързани с Благоевградския<br />
регион.<br />
С филмите на Димитър Петров се запознахме през дъждовната есен на<br />
1972 г. Двамата се завърнахме в столицата от студентска бригада. Водени<br />
от общи интереси, се стремяхме да не пропуснем културно събитие. Така и се<br />
озовахме в кино „Сердика“ (до паметника на В. Левски) на първата прожекция<br />
на филма „С деца на море“, на който той е режисьор. Този филм така ни омагьоса,<br />
че след това го гледахме поне още 10 пъти. След години, когато създадохме<br />
семейство, обичта ни към филма се предаде и на децата ни. Семейството<br />
ни не пропускаше да гледа повторения по телевизията и по кината, както<br />
на този филм, така и на други филми на същия режисьор - ‘Таралежите се раждат<br />
без бодли" (с премиера от 1971 г. - б.а.), „Призори“ (1961 г.), „Капитанът“<br />
(1963 г.), „Между двамата“ (1966 г.), „Опасен полет“ (1968 г.), „Началото на<br />
деня“ (1975 г.). Заедно с децата си съпреживявахме вълнуващите телевизионни<br />
сериали „Фильо и Макензен“ (седем серии по 70 минути, с премиера 1979 г. -<br />
б.а.), „Васко да Гама от село Рупча" (шест серии по 62 минути, с премиера 1986 г. - б.а.), на филмите "Нощните<br />
бдения на поп Вечерко“ (1980 г.) и „Куче в чекмедже“ (1982 г.).<br />
След 1990 г. като че ли филмите на Димитър Петров (подобно на още много други забележителни български<br />
филми) изчезнаха и от малкия, и от големия екран. Преди десетина години Маргарита щастлива откри като<br />
приложение на един столичен вестник DVD с „Таралежите се раждат без бодли“ и „С деца на море“. Свежият хумор<br />
на тези филми до такава степен завладя двете ни малки внучета, че само с тяхното пускане можехме да укротяваме<br />
лудориите им. А Маргарита си постави за цел да научи нещо повече за Димитър Петров. В интернет<br />
данните са сравнително оскъдни: „Роден е на 22 октомври 1924 г. в гр. Рила. Завършил през 1947 г. шестмесечен<br />
курс в „Паисий филм“, а през 1951 г. - кинорежисура във ФАМУ, Прага, при О. Вавра и И. Вайс. Филмография, в която<br />
освен известните ни вече филми са и „Празник“ (1955 г.), и „Тони“ (1991 г.). След многократни запитвания до<br />
редакции на вестници и телевизии най-сетне от Съюза на филмовите дейци дадоха на Маргарита телефонния<br />
номер на Д. Петров. Така през юни 2011 г. успяхме да осъществим първата си незабравима среща, а след това<br />
периодично се срещахме или по телефона разговаряхме с един от най-великите за всички времена български кинорежисьори.<br />
По-долу предоставяме на вниманието на читателите на вестника част от първия ни разговор.<br />
- Господин Петров, в справката<br />
за Вас, публикувана в интернет,<br />
пише, че през 1947 г.<br />
сте завършил 6-месечен курс<br />
на „Паисий филм“. Какво представляваше<br />
този курс?<br />
- 1947 г. е много важна за<br />
мене година, защото тогава заминах<br />
за Прага. През 1946 г. завърших<br />
войниклъка и понеже такава<br />
беше военната част, ме оставиха<br />
да служа още няколко месеца.<br />
По това време случайно<br />
прочетох във вестника, че „Паисий<br />
филм“ търси млади надежди<br />
за следващия си филм. През<br />
1946 г. изникнаха няколко филмови<br />
фирми и тя бе една от тях.<br />
Хората гледаха да си вложат парите,<br />
защото се чуваше, че скоро<br />
всичко ще се сменя. Още действаше<br />
свободната инициатива.<br />
„Паисий филм“ се помещаваше<br />
в зимник с колони на незавършена,<br />
а само покрита сграда на<br />
2-3 етажа, предназначена за<br />
италианска гимназия. Долу, в<br />
мазето, на някакви масички ни<br />
преподаваха най-старият наш<br />
кинорежисьор и артист Васил<br />
Гендов, първият режисьор на Народния<br />
театър Иконографов и др.<br />
Бяхме двадесетина души. Подготвяхме<br />
филма „Баща и син“.<br />
Сценарият беше готов, научили<br />
бяхме текстовете. Една вечер<br />
отиваме на поредната репетиция,<br />
но режисьорът Иконографов,<br />
Гендов и другите от филмовата<br />
къща не се явиха. На сутринта<br />
вестниците писаха, че<br />
всичко се национализира. Така<br />
приключи участието ми в „Паисий<br />
филм“.<br />
- За да се запишете в<br />
„Паисий филм“, вероятно сте<br />
имали влечение към това изкуство<br />
от по- ранни години?<br />
- Роден съм в село Рила,<br />
сега град, но там живях малко.<br />
Семейството ни се преместваше<br />
в различни селища - такава беше<br />
работата на баща ми. Аз съм<br />
учил в Неврокоп (сега гр. Г. Делчев),<br />
после в Горна Джумая (сега<br />
Благоевград), а гимназия завърших<br />
в гр. Серес, който бе в<br />
пределите на разширената след<br />
1941 г. България. Бях декламатор<br />
в гимназиите в Джумая и Серес.<br />
Имах желание да стана артист.<br />
Като дете не пропусках нито<br />
един филм. Умирах да се мушна<br />
в киносалона. Като излезех,<br />
имах двама братовчеди, на които<br />
започвах да разказвам филма.<br />
Запечатал съм всичко до<br />
най-малки подробности и те ме<br />
гледаха зяпнали. От дете имах<br />
този усет да запомням и да възпроизвеждам<br />
всичко видяно. Така<br />
и писах после режисьорските<br />
си сценарии.<br />
- А как заминахте да учите<br />
в Прага?<br />
- Не съм мислил да ставам<br />
режисьор. Както ви казах, желанието<br />
ми бе за артист. Когато<br />
бях в „Паисий филм“, първото<br />
нещо, което чух чрез трето лице<br />
за моите качества, бе от Иконографов.<br />
По повод на изигран от<br />
мен етюд той споделил с Александър<br />
Вазов, че съм бъдещият<br />
голям актьор на България. Такова<br />
впечатление съм му направил.<br />
Ал. Вазов бе един от пионерите<br />
на българското кино,<br />
племенник на Ив. Вазов и баща<br />
на Януш Вазов, с когото бяхме<br />
заедно в курса, а после и заедно<br />
учихме в Прага. От Януш научих<br />
казаното за мене. А кой, какво<br />
и къде да продължи да учи определяха<br />
в ЦК на БКП, който по<br />
това време се помещаваше в<br />
София на ул. „Врабча“. Една група<br />
бе изпратена в Прага, а друга<br />
- в Москва. Тези, които завършиха<br />
в Москва, бяха с предимство.<br />
Като кажат „завършил в<br />
Москва“, все едно бе като Господ.<br />
- Въпреки това Вие в Прага<br />
сте учил при големи майстори<br />
на киното, които са положили<br />
основата на Вашето майсторство,<br />
което сте проявили през<br />
целия си творчески път.<br />
- Първото нещо, което ни<br />
казаха в Прага, бе: „Имайте<br />
предвид, че ние тука режисьори<br />
няма да ви направим. Тука ще<br />
ви дадем възможност да гледате<br />
постановки в театри, да гледате<br />
филми, ще ви даваме възможност<br />
мирогледът ви да става<br />
по-широк. От вас зависи как<br />
ще се развивате като творци“.<br />
Действително чехите имат огромна<br />
филмотека. Гледали сме<br />
всичко най-добро, което е излизало<br />
по света. Още тогава, 3 години<br />
след войната, ни казаха, че<br />
в киното всичко може да се направи,<br />
стига режисьорът да знае<br />
какво иска. Трябва да ви кажа,<br />
че дори и да не бяха ме пратили<br />
в Прага и дори да не бях учил<br />
никъде, аз пак щях да направя<br />
същите филми. Не е толкова до<br />
това къде си учил. Защото всичко<br />
е в човека и в това, което си<br />
го носи, и да има щастие да<br />
прояви възможностите си.<br />
- Как започна творческият<br />
Ви път след завръщането<br />
от Прага?<br />
- Преподавателят ми Иржи<br />
Вайс искаше да ме остави още<br />
две години след завършване на<br />
висшето ми образование, но аз<br />
бързах да се върна в България,,<br />
за да работя тук. По това време<br />
на първия кинофестивал в Карлови<br />
вари отишла българска група<br />
от 3-4 души и на тях Вайс казал<br />
за мене: „Вие имате човек,<br />
който сега завършва тук, и той<br />
ще направи най-добрите ви филми“.<br />
За първите години от работата<br />
ми може да пишете, че аз<br />
първи открих за българското кино<br />
някои от станалите по-късно<br />
големи български актьори. През<br />
1955 г. открих току-що завършилата<br />
ВИТИЗ Гинка Станчева,<br />
на която дадох една от главните<br />
роли в първия си филм „Празник“.<br />
Между другото в този филм<br />
главната роля се изпълнява от<br />
голямата ни театрална актриса<br />
Олга Кирчева. Тя е изпълнявала<br />
стотици роли в театъра, но в<br />
„Празник“ бе първата й филмова<br />
роля. Друг голям артист, който<br />
съм открил за киното и съжалявам,<br />
че не се говори за него,<br />
е Иван Братанов. Роден артист<br />
е той. Работих като асистент-режисьор<br />
на Захари Жандов<br />
във филма „Септемврийци“<br />
(премиера 1954 г. - б.а.). За набиране<br />
на изпълнители обикаляхме<br />
театрите и гледахме много<br />
представления. Влизаме с Жандов<br />
в Народния театър по средата<br />
на пиеса и гледам Братанов<br />
закача нещо на стената. Побутнах<br />
Жандов и му казах: „Ето, това<br />
е актьор за нашия филм“. „За<br />
коя роля"“ - ме пита. „Е, това ти<br />
ще кажеш“. И той го взе за поп<br />
Андрей, много силна роля. После<br />
знаете как се разви Братанов<br />
в киното и жалко че рано си отиде<br />
от този свят. Мое откритие е<br />
и Петър Слабаков, когото взех<br />
за филма си „Призори“. Преди<br />
това той бе играл в няколко филма,<br />
но незначителни роли. Взех<br />
го и в следващия си филм „Капитанът“.<br />
- В този филм главната<br />
детска роля се изпълнява от<br />
Януш Алурков. Каква е по-нататъшната<br />
му съдба?<br />
- Януш беше чудесен. След<br />
това го взех й за филма „Между<br />
двамата“. А „Капитанът“ бе филм<br />
с участието на деца, но не беше<br />
детски. През същата 1963 г.<br />
имаше премиери на много сполучливи<br />
български филми. По<br />
този повод Тодор Живков ни покани<br />
в резиденция „Врана“ режисьорите,<br />
сценаристите, актьорите<br />
на главните роли от тези<br />
филми, а сред тях бяха Богомил<br />
Райнов, Павел Вежинов, Стефан<br />
Сърчаджиев, Г. Калоянчев, Н. Коканова<br />
и ред други големи имена.<br />
Живков започна да изрежда<br />
филмите и ми направи впечатление,<br />
че с по няколко изречения<br />
даваше много пълна и точна<br />
преценка за всеки от тях. Изрежда<br />
ги, а за моя филм все не казва<br />
нищо. Започнах да се притеснявам<br />
и различни мисли да<br />
ми идват. В този момент Живков,<br />
след като бе приключил с<br />
всички останали филми, възкликна:<br />
„А какво да кажем, другари,<br />
за „Капитанът“? Ето, това<br />
се казва филм, с който България<br />
може да се гордее“. До него<br />
седеше Митко Григоров, който<br />
по него време бе втори човек в<br />
партийната йерархия, и той добави:<br />
„При това, др. Живков, този<br />
филм е дело все на млади хора“.<br />
- Този ли Ваш филм считате<br />
за най-сполучлив?<br />
- „Капитанът“ беше прожектиран<br />
в много държави. Много<br />
повече обиколи „Таралежите<br />
се раждат без бодли“ - 46 държави.<br />
Четох тогава в наш вестник,<br />
че филмовите критици на<br />
Куба са го посочили като найхубав<br />
филм, излъчен в тази<br />
страна. Много ценя и последния<br />
си филм „Тони“, който е един от<br />
най-хубавите ми филми. Той<br />
спечели специална награда за<br />
детски филм на Международния<br />
кинофестивал в Терна, Италия,<br />
през 1992 г. Въпреки това, по<br />
неизвестни за мене причини, в<br />
България бързо преустановиха<br />
излъчването му по кината, а по<br />
телевизията мисля, че не е даван.<br />
- Г-н Петров, разкажете за<br />
Вашия невероятен усет да избирате<br />
децата за филмите си.<br />
Как успявате от едно дете да<br />
направите актьор. Та те, децата,<br />
играят по-добре от много от<br />
професионалните актьори.<br />
- Това е правило впечатление<br />
и в другите държави. Децата<br />
ги търсихме в училищата. Аз лично<br />
и жена ми. Това е действително<br />
един усет, който човек или<br />
го има, или го няма.<br />
Спомням си, че след един<br />
продължителен и изнурителен<br />
преглед (сега му казват „кастинг“)<br />
за подбор на дете за<br />
главна роля една баба възкликна:<br />
„Какво повече искате? Внучето<br />
ми отговаря на всички<br />
предварително определени условия“.<br />
„Аз не мога да Ви кажа<br />
какво повече от това искам.<br />
Трябва да го усетя детето дали<br />
става за ролята“ - й отговорих.<br />
Ще дам един пример и за ролята<br />
на Макензен от тв сериала „Фильо<br />
и Макензен“. Обиколихме<br />
много градове да търсим подходящо<br />
дете. Веднъж, съвсем случайно,<br />
минаваме покрай някакво<br />
училище и от входа му изхвръква<br />
едно момче. В този миг<br />
усетих, че това е той, и му викам:<br />
„Ей, Макензен“. То ми отговаря:<br />
„Аз не съм Макензен, аз<br />
съм Григор“. „Не си Григор, Макензен<br />
си". То пак на своето. Така<br />
открих малкия Григор Сотиров,<br />
който изпълни блестящо тази<br />
роля. Да ви кажа, има и още<br />
нещо. За децата аз никога не съм<br />
бил г-н Петров или г-н режисьор.<br />
Аз за тях съм чичо Митко и за<br />
всеки епизод подхождам като<br />
към детска игра. Освен това сценарият<br />
за филма, след като ми<br />
се даде от сценариста, аз го вземам,<br />
затварям се за дни и дори<br />
за седмици и го преработвам с<br />
оглед на моята идея за филма.<br />
Получава се така нареченият режисьорски<br />
сценарий и никога не<br />
съм сляпо следвал написаното<br />
от сценариста.<br />
- Споменахте, че сте подбирали<br />
деца за Вашите филми<br />
със съпругата си. Кажете няколко<br />
думи за семейството си.<br />
- Съпругата ми работеше с<br />
мене като мой помощник. Нещо<br />
като секретар на режисьора.<br />
Имам двама синове. От тях единият<br />
е литератор, а другият свири<br />
на клавир в група „Акага“.<br />
С ПУБЛИКАЦИЯТА НА<br />
ТОЗИ РАЗГОВОР ОТДАВАМЕ ПОК-<br />
ЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВЕЛИ-<br />
КИЯ БЪЛГАРСКИ ТВОРЕЦ.<br />
МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА<br />
СТЕФАН САРАНЕДЕЛЧЕВ