Вестник "Струма" брой 11
понеделник 14 януари 2019 година
понеделник 14 януари 2019 година
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
истан: Най-трудно е след втория месец,<br />
х предупредил хората си сутрин, преди<br />
ото скорпионите и змиите търсят топлото<br />
ичени къщи и се лекуват с билки, но<br />
ма само в големите градове, учили-<br />
0 г., със смесени класове, а учители<br />
шат, разказва зам. командирът на<br />
ното командване в Благоевград<br />
СТРУМА<br />
ДО КАНДАХАР<br />
стр. 12-13<br />
- Когато погледнех лицата<br />
на старите хора, казват им "баба",<br />
все едно виждах старците<br />
по селата в България. Знаете<br />
теорията, че прабългарите са<br />
се преселили по нашите земи<br />
от този район на света, затова<br />
вероятно и чертите на лицата<br />
са много сходни. Единствената<br />
разлика е, че афганистанците<br />
са с по-тъмна кожа, но то е<br />
заради горещото време. Мла-<br />
4<br />
дите афганистанци изпитват<br />
огромно уважение и почит към<br />
възрастните хора. За съжаление<br />
това изчезва у нас напоследък.<br />
Децата се радват на<br />
най-дребни жестове, като бутилка<br />
вода или бонбон. По<br />
принцип не е разрешено да им<br />
даваме, още повече че там, където<br />
ходехме, обикновено деца<br />
няма.<br />
- Все пак сигурно имате<br />
наблюдения как живее местното<br />
население?<br />
- Живеят много бедно и мизерно,<br />
в кирпичени къщи.<br />
Хранят се предимно с питките<br />
им и с агнешко от животни,<br />
които сами отглеждат. Може<br />
би пък тази бедност сплотява<br />
семействата и ги прави много<br />
задружни и по-силни. Семействата<br />
са многодетни, както е<br />
било в миналото и в България,<br />
за да могат децата да работят<br />
и да помагат за прехраната на<br />
фамилията.<br />
- Ходят ли на училище?<br />
- Училищата са като тези в<br />
България отпреди над 100 г.,<br />
учители са тези, които могат<br />
да пишат и да четат. Университети<br />
има само в Кабул и<br />
Кандахар, но не могат да<br />
смогнат да "произведат" достатъчно<br />
учители, затова тази<br />
роля по селата се поема от<br />
хора, които са грамотни. Училищата<br />
са необорудвани, в<br />
някои има черни дъски, но в<br />
други дори и дъски няма, въпреки<br />
че сега започнаха да ги<br />
снабдяват с дарения от съседни<br />
държави. Събират ги заедно<br />
по няколко класа, например<br />
1 и 2 клас учат заедно, 3<br />
и 4 също. Както е било някога<br />
преди повече от един век в<br />
България.<br />
- Болници имат ли? Как<br />
се лекуват?<br />
- Болници има само в големите<br />
градове. Като се разболее<br />
някой, разчитат на местни<br />
лечители от рода на знахари,<br />
билкари.<br />
- А лекарства, антибиотици...<br />
как се снабдяват?<br />
- Нямат, само в Кабул и<br />
Кандахар има лечебни заведения.<br />
Затова там има голяма<br />
смъртност и често не се стига<br />
до лекарска намеса. Но пък<br />
като цяло са много здрави и<br />
вероятно имунитетът им е<br />
доста силен. Гледаш ги децата<br />
- тичат голи, боси и не се<br />
разболяват.<br />
- Отношението към жените<br />
какво е?<br />
- Жени почти не можеш да<br />
видиш по улицата, или ако<br />
срещнеш някоя, тя е с бурка.<br />
Те си стоят предимно вкъщи<br />
и се грижат за храната, децата<br />
и чистотата. Беше ни забранено<br />
да контактуваме с жени,<br />
но те и не влизаха в базата.<br />
На афганистанските жени<br />
не им позволяват дори да работят.<br />
- Какво<br />
Ви липсваше<br />
наймного?<br />
- Семейството.<br />
Въпреки че още при тръгването<br />
човек се настройва вътрешно,<br />
че шест месеца ще е<br />
без близките си.<br />
- Какви съвети дадохте на<br />
колегите си, които в края на<br />
2018 г. тръгнаха на мисия в<br />
Афганистан?<br />
- Да бъдат задружни, да си<br />
помагат един на друг и да изпълняват<br />
заповедите на командирите<br />
и началниците им,<br />
защото те са там, за да се грижат<br />
за здравето им, за живота<br />
им и психическото им състояние.<br />
Пожелах им същото,<br />
което и на мен ми пожелаваха<br />
при всяко заминаване -<br />
броят на излитащите да е равен<br />
на броя на пристигащите!<br />
И да са здрави, разбира<br />
се!<br />
- В битов план нямаше ли<br />
въпроси към Вас?<br />
- Да, обяснил съм им всичко,<br />
подготвени бяха и знаеха<br />
какво ги очаква там.<br />
- Кога ще им е най-трудно,<br />
съдейки от личния Ви<br />
опит?<br />
- Между втория и четвъртия<br />
месец, по средата на<br />
мисията. Тогава времето<br />
буквално спира, ежедневието<br />
е монотонно и всеки<br />
ден гледаш часовника и календара<br />
с чувството, че не<br />
помръдват. В началото е<br />
лесно, защото естеството<br />
на работата е ново, имаш<br />
нови отговорности, срещаш<br />
нови хора и виждаш нови<br />
места, а последния месец<br />
вече се настройваш за завръщане.<br />
- Донесохте ли си нещо от<br />
Афганистан?<br />
- Там се продават ключодържатели<br />
вътре с препарирано<br />
скорпионче, това си донесох<br />
за спомен.<br />
- Като споменахте, как се<br />
предпазвахте от ухапвания?<br />
- Между другото там има<br />
много пепелянки, едни от найотровните<br />
змии, ухапване от<br />
които може да доведе до<br />
смърт, ако до половин час не<br />
се бие антидот. Случвало ни<br />
се е да ловим пепелянки на<br />
КПП-то, където контролирахме.<br />
- Как?<br />
- Не с ръце, ако това си помислихте.<br />
Осигурява се периметърът<br />
около змията и се извикват<br />
специалните органи,<br />
които се занимават с отровни<br />
влечуги и насекоми. Ако се<br />
скрие в дупка, реакцията е същата.<br />
- Имало ли е случаи на<br />
ухапване на някоя от мисиите,<br />
на които сте бил?<br />
- Не, защото кубинките са<br />
пригодени да предпазват от<br />
змии. А и всеки един военнослужещ<br />
е предупреден за опасностите<br />
и внимава къде стъпва.<br />
- Не може ли да влязат в<br />
спалните ви помещения?<br />
- Не, защото те са заключени<br />
и вратите се затварят, а<br />
и аз бях предупредил хората<br />
си всяка сутрин, преди да<br />
обуят кубинките, да ги изтръс-<br />
5<br />
кват, защото<br />
скорпионите и<br />
змиите търсят<br />
топлото.<br />
- Не Ви ли<br />
остана този<br />
навик и като<br />
се прибрахте?<br />
- Не, военнослужещите<br />
бързо превключваме<br />
от<br />
един режим на<br />
друг.<br />
- Бихте ли отишъл отново<br />
на мисия по желание, не<br />
по заповед?<br />
- Като отидеш първия път,<br />
в края на мисията си казваш:<br />
"Не искам повече да се връщам<br />
тук". Но като се завърнеш<br />
в България, си даваш<br />
сметка, че там виждаш реалния<br />
резултат от работата си.<br />
Спомняш си задачите, които<br />
си изпълнявал, и си казваш,<br />
че пак би отишъл да изпълниш<br />
ангажимента си като военнослужещ<br />
в Българската армия.<br />
- Парите ли са водещият<br />
фактор?<br />
- И те са важни, да, но ако<br />
тук нямаш заеми и не си притиснат<br />
финансово, това не е<br />
водещ фактор в никакъв случай.<br />
А и през последните 1-2<br />
години възнаграждението на<br />
военнослужещите у нас се<br />
увеличава и е напълно достатъчно<br />
за едно нормално семейство.<br />
- И все пак има ли нещо,<br />
което би Ви накарало да<br />
тръгнете на пета мисия?<br />
- Ако няма кой друг да отиде,<br />
а поделението е поело ангажимент<br />
да изпълни конкретната<br />
задача. Но ако има<br />
друг колега, който да отиде,<br />
след участие в четири мисии<br />
бих предпочел вече да остана<br />
и да се грижа за семейството<br />
си. Трябва да отбележа,<br />
че мъжете и жените военнослужещи,<br />
които отиват на<br />
мисии, оставят тук съпрузите<br />
си и децата си, за да изпълнят<br />
задължението си към<br />
Българската армия, рискуват<br />
живота си в името на семейството<br />
и по-доброто му финансово<br />
бъдеще. Но парите<br />
не са всичко и това го знаем<br />
всички военнослужещи - на<br />
първо място са животът и<br />
здравето на хората, после по<br />
важност е семейството да е<br />
сигурно и децата да растат в<br />
спокойна среда, и едва на<br />
последно място са финансите.<br />
- Бихте ли пуснал децата<br />
си, ако един ден поискат да<br />
отидат на военна мисия?<br />
- Да, защото така всеки<br />
човек се усъвършенства. Не<br />
бих ги спрял от нищо, което<br />
биха искали да направят, ако<br />
не е вредно и не застрашава<br />
живота им.<br />
Разговаря<br />
ДИМИТРИНА АСЕНОВА
Change language