Вестник "Струма" брой 56
петък 8 март 2019 година
петък 8 март 2019 година
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Ромите в кв. "Изток" на Кюстендил - от трудолюбиви и от<br />
хазарта, чейнчаджийството, циганските банки, проституци<br />
Имаше времена, когато ромите<br />
работеха в големи комбинати,<br />
бяха част от Строителни войски,<br />
интегрираха се и ходеха на<br />
училище. През Живково време<br />
ромите имаха добра квалификация<br />
в строителството, а в Кюстендил<br />
и региона имаше четири<br />
консервни фабрики, където те<br />
работеха. Трудолюбиви и отговорни<br />
хора, които си знаят правата<br />
и задълженията. Нямаше<br />
злоупотреби. Нямаше и гета.<br />
През годините на прехода<br />
обаче ситуацията се промени,<br />
дори на моменти ескалира. За<br />
момента ситуацията в Кюстендил<br />
и кв. "Изток" е овладяна, като<br />
през 2018-а общината, прокуратурата,<br />
НАП и полицията работиха<br />
активно за стабилизиране<br />
на квартала.<br />
Около 12 000 роми живеят в<br />
кюстендилския квартал "Изток".<br />
Той се намира в североизточната<br />
част на града. Разположен<br />
е между река Банщица, шосето<br />
София-Гюешево и жп линията<br />
София-Гюешево. Кварталът е<br />
населен основно от роми. Там<br />
преобладава нискоетажното<br />
жилищно строителство. Инфраструктурата<br />
е в лошо състояние.<br />
В квартала се намират<br />
IV ОУ "Иван Вазов", детска градина<br />
и полицейски участък.<br />
През 2012-а назрява проблемът<br />
в кв. "Изток" с липсата на<br />
адресни регистрации и незаконни<br />
постройки. Тогава 400 семейства<br />
от ромската махала остават<br />
без социални помощи, защото<br />
са без адресна регистрация<br />
и нямат лични карти. Казусът<br />
възниква с тогавашните изменения<br />
в Закона за гражданската<br />
регистрация. Жилищата<br />
на 75% от ромите в квартала са<br />
незаконни, а според изискванията<br />
заради това и хората не<br />
могат да си издадат лични карти.<br />
Това пък веднага ги лишава<br />
от социални помощи.<br />
„Хората не могат да се регистрират<br />
в Бюрото по труда, да<br />
получават социални помощи, да<br />
се лекуват, да ходят на личен лекар,<br />
да постъпват в болница.<br />
Сред тях са и майки, на които<br />
предстои раждане. Също така<br />
имаме и проблеми с погребенията.<br />
Не можахме да погребем<br />
един човек 4 дни, защото не е<br />
имал лична карта“, обясни тогава<br />
Стефан Лазаров, кмет на<br />
кв. „Изток“.<br />
През следващата 2013 г.<br />
проблемът с незаконните къщи<br />
на ромите от кв. "Изток" продължава.<br />
Кметът на община Кюстендил<br />
Петър Паунов започва да<br />
търси решение на проблема, като<br />
разговаря с множество жители<br />
на квартала, пише<br />
actualno.com. Тогава той казва,<br />
че повечето от къщите им са<br />
неузаконими, тъй като са построени<br />
на земя без изяснена<br />
собственост, а в много случаи<br />
и на територии, забранени да се<br />
застроява.<br />
Към 2013 г. 12 000 роми са<br />
с адресна регистрация в Кюстендил,<br />
от които 80% живеят в<br />
незаконни къщи. Те казват тогава,<br />
че нямат ток, защото нямат<br />
електромер, защото къщите им<br />
са незаконни. Построени са, без<br />
да се спази никаква нормативна<br />
уредба и оттук идва основният<br />
проблем - няма строител-<br />
ни документи -<br />
няма и ток. Дотогава<br />
те живеят<br />
в мизерия, но<br />
искат да заживеят<br />
по-добре -<br />
в ХXI век и в Европейския<br />
съюз. Проявяват<br />
добра воля и<br />
казват, че не искат<br />
да си имат<br />
"проблеми с<br />
държавата". Искат<br />
да си узаконят<br />
къщите.<br />
Готови са да Кв. „Изток“ - Кюстендил<br />
си платят за това и да ползват<br />
ток.<br />
Законовата ситуация обаче е<br />
сложна, защото повечето къщи<br />
там са построени, без да е ясна<br />
собствеността на земята. Така<br />
се оказва, че ако 80% от къщите<br />
в квартала се обявят за незаконни,<br />
те трябва да бъдат съборени<br />
и никога няма да имат<br />
законно електричество. Те<br />
трябва да използват или промишлен<br />
ток, или да се включат<br />
директно към стълба. По този<br />
начин обаче се таксуват на много<br />
по-скъпа тарифа.<br />
Кметът на община Кюстендил<br />
тогава обяснява, че по-голямата<br />
част от земята е общинска, че<br />
действително се е срещал с представители<br />
от ромския квартал,<br />
които са се интересували и са<br />
имали желание да узаконят къщите<br />
си, но повечето от тях са неузаконими,<br />
тъй като според закона<br />
са построени на места, на които<br />
няма право да се строи. Той<br />
призовава за ясна национална<br />
програма - строителна политика,<br />
здравна, социална и главно образователна,<br />
за справянето с<br />
проблема с ромите. Той призовава<br />
ромските деца да ходят на<br />
училище, защото само така може<br />
да се промени ситуацията в<br />
бъдеще. Предлага и строителната<br />
програма - на свободните терени<br />
в този квартал да бъдат построени<br />
законни жилища и да започне<br />
събарянето на незаконните,<br />
а хората да бъдат настанявани<br />
в тези нови жилища. За това<br />
обаче е необходима национална,<br />
а не общинска програма, защото<br />
никоя община не може да си позволи<br />
толкова големи разходи.<br />
Идеята е жилищата да не се подаряват<br />
на хората, а те самите да<br />
участват в построяването им, за<br />
което ще получават възнаграждения.<br />
След това ще бъдат наематели<br />
на тези жилища, но при ясни<br />
условия - ако детето им не ходи<br />
на училище без уважителна причина,<br />
трябва да напуснат това жилище.<br />
Петър Паунов разказва за<br />
впечатленията си от ромите в<br />
Кюстендил - че са комуникативни<br />
и добронамерени. Голяма<br />
част от тогавашните постройки<br />
обаче са опасни, като със заповеди<br />
на Строителен контрол<br />
са съборени няколко къщи в<br />
квартала още през 2013-а. Освен<br />
това се е налагало Общинска<br />
охрана да взима мерки за<br />
шест-седем къщи, които са преминали<br />
територия - отвъд река,<br />
отвъд шосе.<br />
По-голямата част от ромите<br />
в Кюстендил са готови да се<br />
променят и да се държат като<br />
граждани. Те трябва да имат<br />
шанса да стигнат до пазара на<br />
труда, първо през образованието<br />
обаче. Когато им поставиш<br />
ясни условия - ако не отидат на<br />
работа или ако детето им не<br />
отиде на училище - ще получат<br />
санкции, тогава те ще спазват<br />
правилата. В Кюстендил още от<br />
2013 г. има забрана за карането<br />
на каруци след 19 ч. и преди<br />
7 сутринта - ромите спазват тези<br />
часове и вървят по маршрута,<br />
който е определил Общинска<br />
охрана. Ако не спазват маршрута,<br />
то тогава се конфискува<br />
и каруцата, и конят. Ромите<br />
много добре знаят правилата и<br />
ги спазват - тогава, когато правилата<br />
важат за всички.<br />
Преди 6 години в Кюстендил<br />
се вкарват свободни терени в<br />
устройствения план, за да бъдат<br />
законни и застроени. Тогава<br />
също текат процедури по събарянето<br />
и на някои незаконни<br />
В края на 2018 г. бяха съборени<br />
част от незаконните постройки<br />
кафенета в квартала. Имало и<br />
хора, които живеят по 8 човека<br />
и 8 кучета в нещо като кашон<br />
от хладилник в калта. Законът<br />
за устройства на териториите не<br />
позволява узаконяването на тези<br />
постройки, както и на останалите<br />
къщи. Освен проблема с<br />
незаконните постройки тези гета<br />
тогава са и свърталища на огромна<br />
престъпност - контрабанда,<br />
незаконни оръжия, насилие...<br />
В началото на 2016 г. Петър<br />
Паунов взима допълнителни<br />
мерки за разрешаване на ситуацията<br />
в ромския квартал. Той им<br />
Млад мъж описа в пост на Фейсбук<br />
страницата "Аз съм от Кюстендил"<br />
историята на ромите в града,<br />
празниците им, занаятите и как<br />
от 391 души през 1880 година<br />
днес в Кюстендил са над 10 000.<br />
Ето какво написа Антон Петров:<br />
Официален празник на ромите<br />
вече не е Банго Васил, а "Кюстендилска<br />
пролет". Преди години в<br />
Кюстендил и региона не е имало<br />
почти никакви цигани и цигански<br />
гета. Заради безхаберието и лошата<br />
политика на държавата сега обитателите<br />
на кв. "Изток" са над 10<br />
000 и Кюстендил се прочу като цигански<br />
град в цяла България, след<br />
като роми заклаха младо момче на<br />
главната и почерниха целия град.<br />
Цели семейства се местят по София<br />
и чужбина, всяка година десетки<br />
съграждани напускат града.<br />
Данни за появата на ромите по<br />
нашите земи има от времето на<br />
Второто българско царство. Според<br />
една от теориите техният<br />
произход е от чергарски номадски<br />
племена, от земите между Северна<br />
Индия и Иран. Според някои автори<br />
те са наследници на част от<br />
пуспунските племена. В периода<br />
V-X век те се разселват в страните<br />
на предна Азия, Северна Африка,<br />
Балканския полуостров и постепенно<br />
утвърждават своето присъствие<br />
в цяла Европа. Днес те говорят<br />
развалено индийско наречие, изпълнено<br />
с турски, арабски, влашки,<br />
български и др. думи. По местните<br />
кюстендилски ромски представи<br />
те говорят "ерлийски език".<br />
По време на османското присъствие<br />
по нашите земи и непосредствено<br />
след Освобождението<br />
на България ромите в Кюстендил<br />
живеят в две махали, наречени Долен<br />
и Горен Сериляк, от турски seril<br />
- жалко, плачевно. Едната махала<br />
Долен сериляк е била разположена<br />
на запад от река Банщица, на<br />
мястото на фабриката на Симоне,<br />
по-късно фабрика "Марек", след<br />
това "Етавия ". Ромите са я наричали<br />
"Бари прут" - голям мост.<br />
Всъщност махалата се е намирала<br />
северно от Големия мост. Тя е била<br />
населена от хамали, джамбази,<br />
кошничари.<br />
Другата махала - "Горен сериляк",<br />
е била населена с ромски<br />
семейства по улица "Аджундар" към<br />
болницата, по южния скат на хълма<br />
ХРОНОЛОГИЯ НА<br />
Петък, 8 март 2019 г.<br />
нарежда да изчистят квартала<br />
си. Поставя и ултиматум на жителите<br />
на ромския квартал да<br />
почистят улиците до 20 март -<br />
когато е празникът „Кюстендилска<br />
пролет“. Повод за ултиматума<br />
са оплакванията на пътуващи<br />
в района от нетърпимо замърсяване<br />
край пътя Кюстендил-София<br />
и по пътищата за селата<br />
Копиловци и Николичевци.<br />
Ако ромите не почистят квартала<br />
си, ще последват санкции,<br />
а тези, които не са изпълнили<br />
срока, ще усетят строгостта на<br />
закона, предупреждава тогава<br />
П. Паунов.<br />
През лятото на 2016-а обаче<br />
масов бой със стрелба с незаконно<br />
оръжие в ромския квартал<br />
вдига на крак полицията в<br />
Кюстендил. Арестуваните са шестима,<br />
а един мъж е пострадал.<br />
Привечер в кв. "Изток" възниква<br />
скандал, който прераства в масов<br />
побой. Счупена е витрина на магазин<br />
в квартала. 28-годишен мъж<br />
е възпроизвел изстрел с незаконно<br />
притежавана ловна пушка<br />
"Байкал". С леко нараняване в<br />
крака е 27-годишен участник в инцидента.<br />
На пострадалия е оказана<br />
медицинска помощ, притежателят<br />
на пушката и още 5-има жи-<br />
Кюстендилецът Антон Пе<br />
препродава... от тарикатлък<br />
"Намазге", по горното течение на аджундарската<br />
вада, Катранлия. Днес<br />
все още има останали спомени у<br />
ромското население, че къщите по<br />
улица "Харалампи Аничкин" от градинката<br />
на "Ильо Войвода" към болницата<br />
са били ромски и еврейски.<br />
Повечето от тези роми са били дасиканевци<br />
- български цигани /в<br />
Катранлия още живеят от тях/.<br />
През 1879 година след първото<br />
местно общинско преброяване<br />
ромите в двата сериляка,<br />
при Бари прут и Катранлия, са<br />
466 души. Според записките на<br />
Владимир Караманов в ДА - К-л<br />
ф.269К оп 1 а.е. 24, стр.149.<br />
По хигиенни съображения към<br />
1900 година кюстендилската община<br />
ги изселва в празните общински<br />
места, тогавашна мера в близката<br />
околност на града, североизточно<br />
от него, "по левия бряг на протичащата<br />
тогава край града река Банщица",<br />
в част от днешния квартал<br />
"Изток" на подветрената страна на<br />
града.<br />
Първоначално махалата е планирана,<br />
като на всяко семейство е<br />
даден по един парцел, малко пари и<br />
малко дървен материал от разрушаваните<br />
в града стари турски къщи.<br />
После е настъпило безредие и хаос,<br />
които и днес са едни от съвременните<br />
лица на квартала. Но навлезе<br />
ли се навътре в същността на махалата<br />
в това общество, се откриват<br />
строги и сурови принципи на все<br />
още запазено родово /кастово/ разделение,<br />
които се определят най вече<br />
от имущественото и социалното<br />
положение. В новия квартал на махалата<br />
пъчат снага много нови, големи,<br />
богати къщи, които съжителстват<br />
в пейзаж от мизерия.<br />
Първи в квартал "Изток" са<br />
дошли от катранлийците /Горен сериляк/<br />
и са се заселили до /Лен/<br />
р. Банщица. В първия парцел откъм<br />
града е бил заселен Бай Мустафа<br />
"даирджия" - днешният кмет /1999<br />
г./ на квартала Славчо Иванов е негов<br />
потомък.<br />
Днес около една трета от ромския<br />
квартал "Изток" от източната<br />
страна са дасиканевци. Другите две<br />
трети са роми с вече почти изчезнало<br />
мюсюлманско самосъзнание.<br />
Но тези особености тук никой не<br />
впечатляват.<br />
Кюстендилските роми в миналото<br />
са изкарвали прехраната си главно<br />
със занаяти: кошничарство, решетарство,<br />
ковачество, кожарство,<br />
вретенарство, джамбазлък и т.н.<br />
Малка част от тях са работили земеделие.<br />
По вяра по-голямата част<br />
от тях са били мохамедани.<br />
През 1880 година населението<br />
на Кюстендил е било 9590 души,<br />
от които 500 души цигани мохамедани.<br />
В 1887 година Кюстендил нараства<br />
на 10 689 жители, а циганското<br />
население е едва 391 жители. Вероятно<br />
то е било най-силно уязвимо<br />
от широко разпространените инфекциозни<br />
заболявания по това<br />
време по нашите земи.<br />
Пет години по-късно, в 1892 година,<br />
Кюстендил наброява 11383<br />
жители, от които 478 са цигани, а в<br />
1910 година - 13 748 жители, от<br />
които 725 цигани, 1920 година - 15<br />
514 жители, от които 758 цигани.<br />
През 1935 година в града живеят<br />
3814 български домакинства и 234<br />
цигански, или от общо 16 187 души,<br />
от които 14 114 българи, циганите<br />
наброяват 1069, като 35 души<br />
са източноправославни и 1034<br />
мюсюлмани.<br />
Мохамеданските цигани в религиозно<br />
отношение се управлявали<br />
/наставлявали/ от местната<br />
духовна турска власт, която