Вестник "Струма" брой 65

Кинезитерапевтът Георги Хамамджиев:
Болката се атакува с движение!
Т
ой e кинезитерапевт, остеопат, иглотерапевт,
работи с декомпресия на гръбначния
стълб, използва много други техники.
Въпреки десетките дипломи и обучения
обаче най-полезните уроци, които Хамамджиев
научава, за да стане наистина много
добър терапевт, е няколко пъти да заеме
мястото на своите пациенти. Може ли тялото
да се самолекува? Наистина ли болката
се атакува с движение, а хората оздравяват
от това, в което вярват? Терапевтът може
да ви изненада със съветите си, но ще ви
зарадва с полезността им, ако му се доверите,
пише spisanie8.bg.
- Г-н Хамамджиев, как
решихте да се се занимавате
с мануална терапия?
- От дете съм много сръчен,
отдават ми се всякакви
неща, които се правят с ръце.
Хоби ми е правенето на
мебели, тази мивка е мое
производство, това бюро...
Всичко майсторя без чертеж,
рисунката ми е в главата.
- Къде най-често са
проблемите на хората, които
Ви посещават?
- Доскоро най-често
проблемите бяха в кръста, но
през последните 6-7 години
вратът поведе заради смарт
телефоните, заради непрекъснато
наведената надолу
глава. Имам случай на 16-годишно
дете с шипове във
врата.
- Вярно ли е, че шиповете
не се лекуват?
- Шиповете се появяват
при нарушено кръвообращение.
Отлагат се соли. Или при
пренапрежение на мускулите,
които се залавят за прешлените.
Ако обаче човек си
промени навиците, тези шипове
се отмиват.
- Говорите за правилно
хранене без киселинно образуващите
храни?
- Храненето е важно, но
диета без движение е обречена
на неуспех. Казвам го
от собствен опит. Движението
е разковничето. Болката
се атакува с движение.
- Когато попитах моя
приятелка на 93 г. - Веска
Цицелкова (автор на книгата
"На кафе с Ванга"), какъв
е съветът й за дълголетие
в добра форма, тя каза:
"Движение. Когато водата
не се движи, става на
блато!".
- Права е. Аз пък си говорих
с един 86-годишен дядо,
който изглежда завидно добре.
Той казва, че на ден върви
по близо 10 км. Зимата
разтварял всички врати и
минавал по 5000 крачки сутрин
и още толкова следобед.
Имам една друга пациентка,
тя от моминските си години
всяка сутрин прави 40-минутна
гимнастика. На 92 години
е и казва, че се чувства
много добре и ходи при дъщеря
си в Англия. Тайната на
дълголетието и доброто
здраве се крие в храната и
движението.
- А кое движение е найдобро:
ходене, плуване, йога?
- Разнообразното. Не е
само ходенето. Като се хра-
ката и пръстите.
Отидох при джипито,
тя ми даде
да пия едни лекарства,
но не
ниш, само еднотипна храна
ли приемаш?
- Но защо тези неща не
се учат в училище?
- На какво ги учат? Вижте
какво дават по телевизията,
всяка реклама е за лекарство.
То вече медицина няма,
има фармакология. Лекарите
са дистрибутори на лекарства...
Наскоро имах
един много смешен случай:
моя пациентка, която
през месец-два идва с мъжа
си за профилактика (те са
хора на около 70), ми казва:
"От месец ми се подуват китвайте
да ходите! Стискате зъби
и се движите, ако не мине,
в понеделник ми се обадете".
Повечето хора не ми
се обаждат в понеделник. И
когато се чуем по някакъв
друг повод след време, разбирам,
че те са се оправили
сами благодарение на движението.
Наскоро при мен
дойде пациент, младеж, личи
си, че е спортна натура,
як, работи като охрана на съдебната
власт, миналата година
ходил на море и заспал
по корем на леглото на работещ
климатик. Събужда се
се подобрявам...".
Аз виждам
ръката и я
питам: "Този часовник
откога го
носиш тук? Защо
ти е толкова
стегнат на ръката?".
Отговаря
ми: "Ми аз от 30
години не съм го
сваляла, така си
го нося". Казвам
й да си го разхлаби
и след три
дена тя ми се обади да ми каже,
че ръката й се е оправила.
Давам подобни примери
на моите пациенти, за да разберат,
че например дисковата
херния не се лекува с лекарства,
защото има механично
притискане на нерв,
вследствие на което този
нерв е възпален и боли. Как
ще се лекува това? Може с
обезболяващо, но това е моментно.
Няма как да се оправи
без въздействие. Ако си
прищипя пръста на вратата,
ще ми мине ли? Само ако го
извадя от вратата!
- Преди много години
имах дископатия и лекарите
ми казаха да не мърдам
от леглото, това правилно
ли е?
- Световно престъпление
от гледна точка на медицината
е, че още от малки на нас
ни казват, че ако те боли нещо,
трябва да отидеш на лекар.
От малки ние се лишаваме
от личните вътрешни
инстинкти да се самолекуваме.
Аз не работя в петък, събота
и неделя. И точно в тези
дни непрекъснато ми се обаждат
хора, схванали се, с
болки в кръста. И аз им казвам:
"Излизайте навън и почскован
и не може да мръдне.
Правят му изследвания -
дискова херния. Три месеца
е бил в инвалидна количка
заради ужасни болки в кръста
и крака. Обикаля от професор
на професор, всички
му казват, че трябва да се
оперира. Но той не ги слуша.
Макар и трудно, става и започва
да прави по 5 крачки
до стената и обратно. На третия-четвъртия
ден забелязва,
че му става по-леко. След четири
месеца самолечение
той дойде при мен, защото
имаше леко изтръпване на
пръстите. Сега ходи на кикбокс,
спортува и си е в суперкондиция.
Мога да ви
разказвам много такива случаи,
които са доказателства
за невероятните възможности
на тялото да се самолекува
и за взаимовръзката между
дух и материя. Аз съм човек,
здраво стъпил на земята,
но това е факт.
- Обяснявате ли това на
пациентите?
- Основното нещо, за да
се оправи човек, е да повярва
в собствените си сили.
Има хора, на които не мога
да помогна, защото те не си
вярват. Преди години баща-
СТРУМА
ЗДРАВЕ
Вторник, 19 март 2019 г.
та на мой приятел, на 72-73
години, се беше схванал в
кръста. Преди да дойдат при
мен, бяха минали през
няколко неврохирурзи, които
му бяха казали да се оперира.
Като дойдоха, какво ли
не направих... И не успях да
му помогна. Той си знаеше
неговото, че трябва да бъде
опериран. Така или иначе, не
го оперираха и той си замина
с болките за селото си.
Един ден ми се обажда моят
приятел и ми казва: "Баща ми
се оправи". Решил да отиде
до магазина с колелото, та
взел, че паднал с него и като
станал, се почувствал подобре,
сякаш му се освободил
нервът.
- Това възможно ли е?
- Съмнявам се, но той си
е въобразил, че това му е помогнало.
Стигнал съм до извода,
че човек оздравява от
това, в което вярва, че ще му
помогне. Друг пример. Идва
при мен пациент с дългогодишни
проблеми и ми казва:
"Искам да ми направите ултразвук.
Преди години имах
проблем с кръста, направиха
ми ултразвук и се оправих".
Казвам му, че сега има
по-добри методи, да пробваме
с екстензии... Правя му
процедури, никакво подобрение.
Правя му ултразвук...
и този човек се оправи. С мисъл
можеш да се излекуваш,
но мисълта може и да те разболее.
Самият аз преживях
такъв кошмар. Преди 12 години
бях на специализация
във Франция при един професор.
Той ни накара няколко
специалисти да си направим
рентгенова снимка на
гръбнака. Когато след половин
час си видях резултата,
не можех да повярвам, че това
е моят гръбнак... Никога
до този момент не бях имал
болки в кръста, но на следващия
ден се събудих с адски
болки. Ето това е психогенният
фактор - когато си
стресиран или когато ти кажат,
че имаш физически
проблем, ти започваш да го
усещаш. Трябваха ми около
три седмици да махна това
нещо от главата си. Много
ми помогна съпругата ми.
И без операция се възстанових
от комплекс от дискова
херния с вакуумфеномен
(между прешлените няма
диск) и спондилолистеза
3-а степен, което означава
изместване на прешлените
един спрямо друг. Представяте
ли си какво се случва с
гръбначния мозък при едно
такова разместване на
прешлените? Тогава разбрах,
че психогенният фактор
е много важен и е от голямо
значение какво ще говориш
пред един пациент. Дори
запетайките са важни. Защото,
като дойдат тук, пациентите
казват: "Ама професорът
каза еди-какво си."
И този човек е вече с присъда.
Много е трудно такъв пациент
да го убедиш, че може
да се оправи.
- А Вие как се възстановихте
след катастрофата?
- Като ме блъсна колата,
както се казва на жаргон -
ме занесоха в кофа до "Пирогов".
Бях с крак, счупен на
две места, 7 счупени ребра,
извадена ключица, 3 счупени
пръста. Но няколко месеца
след катастрофата буквално
благодарих на съдбата
за случилото се, защото
минах по пътя на своите пациенти
и знаех какво е полезно
за тях. Когато ме изписаха
от "Пирогов", беше
паднал голям сняг. В с. Драгичево,
където живеем, снегът
е много повече, отколкото
в София. И съпругата ми
ме попита: "Ти как ще се прибираш
в Драгичево с тия патерици?"
Имаме 20 стъпала,
за да се качим до къщата. Тогава
й казах: "Закарай ме в
кабинета. Ще се оправя
някак". Двама приятели ми
помогнаха да стигна дотук,
където трябваше да спя на
кушетките, докато снегът се
стопи. Но те бяха прекалено
неудобни, за да издържа на
тях повече от 3 минути. Реших
да спя върху гимнастическия
дюшек, който имах в
кабинета. Унесох се и се събудих
с големи болки. Не можех
да се изправя, а се бях
заключил и ключът беше на
бравата - нямаше как някой
да дойде да ми помогне. За
първи път се почувствах в
безизходица. Въпреки това
успях някак да стана...
Живях в този кабинет 3 месеца.
Съпругата ми носеше
храна. При всяко ставане за
стр. 12
чаша вода и за ходене до
тоалетна ми трябваха 20-30
минути, за да се раздвижа.
Обаче разбрах, че ако атакуваш
болката с движение,
се възстановяваш по-бързо.
На втората седмица след изписването
ми се обади един
мой пациент, леко заблуден,
не знаеше, че съм пострадал,
и ми казва: "Жоро, така и така,
схванал ми се е вратът".
Аз му казвам, че съм в много
нелепа ситуация, че съм в
кабинета горе-долу полужив...
но да дойде, ще се
опитам да му помогна. Справих
се повече от чудесно.
- Ръцете Ви здрави ли
бяха?
- Три пръста ми бяха счупени.
Но имах два противоположни
здрави. Така аз
приех първия си пациент в
кабинета и след още две седмици
графикът ми беше пълен
от сутрин до вечер. Де
факто движението заради
пациентите ме възстанови в
пъти по-бързо, отколкото аз
предполагах и отколкото пише
по учебниците. На втория
месец хвърлих патериците.
Това е! Трябва движение,
стискаш зъби и оздравяваш.
И аз това го обяснявам на
всеки мой пациент. Хората
получават съвети от личните
си лекари да лягат и да не
мърдат, а аз им казвам обратното
и те не знаят на кого
да вярват. Истината е вътрешният
инстинкт. Сега идва
едно момче, на което след
операция на коляното са му
казали един месец да носи
шина. Махайки тази шина
след месец обаче, ще му
трябват месеци, за да раздвижи
коляното. Аз го питам
как се чувства без шина...
"Добре, ама професорът така
каза". Съветвам го да прави
това, което той усеща за
добре. И след седмица той
ми каза, че е много по-добре,
кракът му се беше раздвижил,
а отокът беше спаднал.
Затова, когато при мен
дойде пациент с една папка
с изследвания, аз я оставям
настрана и го моля да ми
разкаже своята история:
какво усеща, кога го усеща
и при какви условия. Много
е интересно колко често хората
сами дават отговора как
да си помогнат. Казват ми, че
като започнат да се движат,
болката минава. Но са объркани,
не са наясно какво им
се случва, имат физически и
психоемоционални травми.
И аз трябва да лекувам и двете.
В този кабинет има дух,
тяло и технология; има и енергия.