Вестник "Струма", брой 276, 30 ноември - 1 декември 2019 г., събота - неделя

оевградска област с
СТРУМА
УДИТЕЛИ
Събота-неделя, 30 ноември - 1 декември 2019 г. стр. 12-13
3
рно аплодираха прекрасните изпълнения на възпитаниците на ЦЛТРДБ /сн. 1/. Моменти от
ния /сн. 2, 3/. Лиляна Ризова /сн. 4/. Виолина Чимева /сн. 5/. Стойко Найденов с проф. Васил
налният мениджър на Банка ДСК Иво Андров връчи приза "Училище на годината" на директора
/сн. 7/. Изключителен професионализъм демонстрираха и талантливите ученици от ПГТЛП
оевград, които приготвиха кетъринга за стилното тържество /сн. 8/.
Ц
ветелинка Котева -
старши учител по английски
език, чужд
език по професия и музика в
ПГТЛП /Професионала гимназия
по туризъм и лека
промишленост/ "Гоце Делчев"
- Благоевград. В седмото
издание на конкурса на
в-к "Струма" "Любим учител"
тя бе класирана на
второ място.
- Г-жо Котева, очаквахте
ли тази награда и какво означава
тя за Вас?
- В интерес на истината,
нямах някакви много големи
очаквания. Това са много учи-
аплодирана и г-жа Севдана
Марковска, бивш директор на
НХГ "Св.св. Кирил и Методий".
Специална грамота имаше и
за г-жа Лимонка Барова, първата
жена директор на училище
в Разложко.
За постигнати високи резултати
в учебната дейност и
дисциплината на учениците
призът "Училище на годината
2019 г." бе присъден на Езикова
гимназия "Акад. Л. Стоянов"
- Благоевград.
"За мен е чест да връча точно
тази награда, защото това
е моето училище и аз съм
един от възпитаниците му",
обърна се към директора на
ЕГ Тинка Попова регионалният
мениджър на Банка ДСК Иво
Андров.
"Най-голямото удовлетворение
за мен е, че тази награда
е признание за труда на
един вдъхновяващ, мотивиран
екип от преподаватели.
Едни всеотдайни хора не само
към професията, а и към
учениците. При нас се обучават
едни изключително
интелигентни ученици,
които ни карат да се
гордеем, да се развиваме,
да бъдем все покреативни
и иновативни.
Така че това е обща
награда и на учителския
колектив, и на
всички ученици. Аз
просто имах привилегията
да я получа", сподели
директорът на ЕГ
Тинка Попова.
Наред със заслужилия
приза "Любим учител
2019 г." и подгласниците му,
специална награда бе подготвена
и за учителя, получил
най-висок електронен вот -
преподавателят в Спортното
училище в Сандански Стойко
Найденов.
След официалната част бе
организиран стилен коктейл,
на който по стар български
обичай гостите и приятелите
на вестник "Струма" вдигнаха
наздравица за бъдещи успехи
и щастливи дни.
Цв. Котева: Лесно се преподава на ученици с добра
но е, когато трябва да се наваксва, но е страхотно
удовлетворение, когато видиш как децата
"проглеждат" и осъзнават, че могат да се справят
лища и колеги от цялата област
и може би точно такъв
конкурс показва къде се намира
един учител в професионалното
си развитие, и въобще
като присъствие. И действително,
почувствах се много
щастлива, стана ми много
приятно, че един вид трудът ми
е оценен.
- Колко години сте учител?
- От 1993 г., значи вече 26
години.
- Как успявате да мотивирате
учениците?
- Донякъде с личния си пример,
че човек трябва да се
развива непрекъснато и да се
стреми да постига нови успехи.
В смисъл, че всяко нещо,
което си струва, е трудно.
- А Вие самата продължавате
ли да се развивате, да
надграждате своите знания?
- Да, непрекъснато. Освен
че се изисква от нас, аз се интересувам
изключително много
за нови методи, похвати,
иновации в преподаването, за
да прикова вниманието на
учениците. Когато имам вниманието
им, мога да им внуша
знания, да изградя умения.
Общо взето изключително
много чета и на стр. 14
Победителят, филологът З. Глушкова:
Призванието ми да бъда учител
е моят помощник в работата
- Г-жо Глушкова, какво е
чувството за втори път да
спечелите приза "Любим
учител на Пиринско" в конкурса
на вестник "Струма"?
- В първия момент не можех
да повярвам, аз - отново
любим учител. Не очаквах, защото
моите "бисерчета" са вече
студенти, отлетяха от класното
гнездо и просто не съм
очаквала, че ще имам много
други техни последователи.
Потръпнах при обаждането на
моя преподавателка от ЮЗУ
"Неофит Рилски" - "Честита
награда "Любим учител"! Не
мога да опиша какво почувствах
в този миг. Усещането да
си носител на такава награда
е вълнуващо, удовлетворяващо
и в същото време омиротворяващо.
Това е един миг на
осъзнаване, че все пак си полезен,
че усилията не са
"празна работа и изгубено
време".
- С Вас сме си говорили
и друг път за това как мотивирате
учениците, но впечатление
прави, че Ваши
възпитаници печелят все
повече призови места в национални
конкурси и форуми.
Как постигате това?
- Оххх, тук има много да се
говори, но ще се опитам да определя
работата ми с учениците
с две думи - "живот като
в приказка" - с дълга история
и с главни герои - учениците.
Началото беше изключително
трудно. С времето осъзнавах,
че имам нужда от голямо търпение
и постоянство, за да
постигна желаните успехи в
учебно-възпитателната дейност.
Изправих се пред найголямото
предизвикателство -
какви интерактивни методи,
подходи и механизми да използвам,
за да създам мой модел
на ученик - моделирането
беше един дълъг процес. Но се
получи. С тях заедно създадохме
приказен оазис с феи,
принцеси и принцове, които
имаха вече взаимно доверие
един на друг, и още по-важно
- повярваха в мен, че аз съм
техен съюзник и идвам с добри
намерения. В този оазис
всяко дете намери своето
място за изява. Събуди се трепетът
и след получените награди,
въпреки натовареността,
която имат, те питаха отново,
и отново: "Има ли друг конкурс?";
"Кога започваме?".
Чувствах се приятно и за да им
покажа, че мога, съм търсила
контакти с различни училища,
центрове за деца, фондации и
асоциации, от които съм получавала
всичките състезания
конкурси, в които участват
моите ученици. А как постигаме
наградите? С много труд.
Моите деца и през ваканциите
работят, за да получават.
- Имало ли е случай, в
който сте мислили да се откажете
от професията си?
- Не. Да съм учител е моето
призвание. Това е една от детските
ми мечти. Исках да бъда
адвокат, журналист... Желанията
ми се променяха в зависимост
от книгите, които
Филоложката Заприна Глушкова заслужи
за втора година приза "Любим учител"
на вестник "Струма"
четях. Работата с децата за
мен е истинско удоволствие,
зарежда ме с енергия, положителни
емоции и ме кара да
се чувствам като тях. Нито за
миг не съм съжалила за своя
избор. Призванието ми да бъда
учител е моят помощник в
работата.
- Кои са най-големите
предизвикателства, свързани
с работата Ви, и какво Ви
носи най-голямо удовлетворение?
- Самата професия учител
е предизвикателство, отговорност,
но в същото време и
щастие, призвание, любов...
Искрящите детски очи и усмивките
са емоцията, която
осмисля всеки мой ден и ми
дава заряд да продължа напред!
В много мои трудни моменти
те са ми били опората,
силата и стимулът да продължа.
Истинско предизвикателство
е също да обучаваш днешните
деца - информирани, търсещи,
можещи, защото те са
директни, изразяват мнение,
имат позиция и налагат да
учиш двойно, за да си в крак
с времето. Нужни са ни голям
професионализъм, много
обич и всеотдайност, за да
пробудим ума, душата и сърцето
на ученика. Да бъдеш
учител днес означава не просто
да затрупваш учениците със
знания, а да ги научиш как сами
да ги откриват, да ги научиш
как да учат, как да намират
истината, защото, за да
полети една птица, трябва да
й помогнеш да разпери крила.
Смело мога да заявя, че
моите ученици се радват на
свободата да имат избор, да
бъдат чути, да бъдат себе си.
Те, учениците, са като една
книга. Не трябва да съдим за
тях само по корицата, а трябва
да я отворим и прочетем.
Какво ми носи най-голямо
удовлетворение? Иска ли питане
- постиженията на учениците
ми, особено когато
виждам, че те развиват уменията
си, развиват себе си.
Чувството е много хубаво да
виждаш, че си значим и че си
помогнал с нещо.
Може би това те
прави добър учител!
А добрият учител
според мен е този,
който умее да увлича
след себе си, който
обича онова, което
прави, и това му
личи.
Ще дам пример.
Аз имах късмета да
имам уникален учител
по български
език и литература от
VII до XI клас (за жалост
вече покойник).
Той запали в
мен, а и в десетки
мои съученици любовта
към езика, към
литературата. Направи
го неусетно за
всички нас, а всъщност
още тогава е
предопределил развитието
ни. Забравяхме
да излезем в междучасие,
защото през това време
ни разказваше за автори,
които ги нямаше в учебниците.
Убедена съм, че съм взела
поне мъничко от неговото изкуство
- да си учител. Това го
доказват и успехите на моите
ученици. За трета поредна година
мои ученици получиха
първи награди, с които получават
правото да кандидатстват
за едногодишна стипендия
от МОН.
Всичко гореизложено
наистина топли сърцето ми и
ме кара да вярвам, че има
смисъл в това, което правя.
За мен е важно да виждам, че
учениците ми имат някакво
развитие, някои го постигат
по-бързо, други по-бавно, но
важното е, че всички вървят
напред и един ден ще постигнат
оптимални резултати.
Ето това ми носи пълно
удовлетворение - успехите
им, а и те самите. Всичко, което
правя в работата си, го
правя с огромно желание за
тях. Научих ги да опитват винаги,
когато им се даде възможност.
Научих ги, че те сами
трябва да търсят възможност
за изява, дори когато
липсва такава. Показах им, че
не всеки опит е печеливш. Показах
им, че печели този, който
със сигурност опитва. Научих
ги да носят отговорността
за собствения си избор, да
вземат решенията за себе си
сами, било то сигурни или не.
То какво ли е сигурно в този
живот?
Но... едно е повече от ясно
- децата безпогрешно усещат
кога един преподавател е
просто преподавател и кога
учителят е просветител, новатор
и водач...
- Ако можехте да върнете
времето назад, бихте ли станали
пак учител?
- Ако днес бях пред прага
на кандидатстудентски изпит,
аз отново щях да кандидатствам
"Българска филология" и
отново щях да избера да бъда
учител пред всички други
примамливи и добре платени
работи. Децата са моят живот.