79-годишният фурнаджия Славчо Мешков от10 м, опърли ме като прасе, но оцелях, катоотказах, че бях учил хляб да правя и да храняСлавчо Георгиев Мешков е от село Илинденци,община Струмяни, известно в миналотос името Белица и населявано оттурци, роден е през 1941 година. Завършватехникум по хлебопроизводство в София.Две години е войник в Разлог, пет годинифурнаджия в Илинденци, работи закратко и в мраморните кариери на селото.Занимава се и с надомна работа къмСъюза на слепите и още десетина годиникато амбулантен търговец. Голямото муНа младини със съпругата си Мария- Славчо, известное, че родното ти селоИлинденци до Балканскатавойна от 1912година е било с турскои циганско населениеи се е казвалоБелица. Новозаселницитему, сред коитокато потомък сеявява и баща ти, откъдеса дошли?- Това е дълга история.А и тъжна. С другипреселници тук се заселватдядо ми и баба ми сродителите им. Ако сепоотдалечим малко понататъкв историческотовреме, ще ги видим всело Зарово и други села,намиращи се сега в Гърция.Нашият род Мешковие от Зарово. Почтицялото население от тезиселища, което не сесчитало за гръцко, е билопринудено да побегне,оставяйки къщи, стопанскипостройки, земеделскиимоти, овце, козии всичко друго, и датърси земя за земеделие,пасища за животни имясто за къщи в чуждиместа.- И каква е причината?- Причината е ясна иидва след Междусъюзническатавойна от 1913година, в която Българияе жестоко наказанаот Великите европейскисили. Това идва и с клаузитена Букурещкия мирендоговор, който прекрояваполитическата имеждународната картана Балканите и на Гърциясе приписват земитепочти на цялото Беломорие,на юг от планинаБеласица, макар че вмного от тези селищадори и не са живели дотогавагърци. От Беласицана юг някои нашидържавници стигат идотам, че приемат товаза Стара Гърция, а отБеласица на север пъкгърците приемат заБългария.- А не е ли така?- Ами съди сам - в Солунв ония години наробството е имало българскиучилища, Серес ебил център на освободителнитеборби, водениот ВМОРО, като районъте бил известен и катоСерски революционенокръг, воден от Яне Сандански.- И защо е станалопрогонването?- Защото гръцкитевласти най-брутално започналида работят запанелинизма, за отричанена всичко негръцко ивсички, които не са поискалида се погърчеят,имали две възможности- или да умрат, или дахванат пътя на бежанци,кой накъдето му очивидят.- И твоите баба идядо тръгнали на северпо Струма?- Не се е случило точнотака. Почти всичкипобягнали нашенци отЗарово се отправили къмПловдив, но нямало къдеда се застоят и хваналипът към Самоков. Нои там не намерили това,което търсили, и поеликъм Горна Джумая/Благоевград/. Преди датърсят тук възможностиза трайно установяване,разбрали, че на югот Кресненския проломима селище с име Белица,което напълно е без население,че го населявалитурци, които са избягалипрез войните.И ето ги в Белица. Кой2013 г. Славчо Мешков с любимите мувнучета - Славчо, Мария и Мартинв пооцеляла част оттурска къща, кой въввременна колиба, но сепонастанили нашенци,па дошло ред след годинии нови къщи да сестроят и да превърнатБелица в добро място заживеене и селото среднай-значимите в тукашнитеземи.Имало и други причинида се заселят в Белица.Това са били многотосмокини, които ги ималопо онова време, има гии сега. Смокини ималомного и в напуснатитеим села в Гърция и тезив Белица им напомнялиза тях. Допълнителнапричина е и тази, че Белицане е много далечеот родовите им селищав Гърция, та блещукалау всички искрица надежда,че може би някога ида се върнат в тях прибащиниите си.- А защо е промененоимето на селотоот Белица на Илинденци?- И това пак е свързаносъс стари истории. ИЗарово, и другите села саучаствали в борбите занационално освобождение,на прокудените нашенциим било свидно иимето Илинденско въстаниеот 1903 година ина него са посветилиимето на селото.- А защофамилиятати еМешков?- Мешковие целият нирод, иметому идва ощеот Зарово.Историята есъщо любопитна.Мойпрадядо тамбил изключителновеселчовек, шегаджия,все усмихнат.Товасе оказалопричината.Взели да мук а з в а тСмешкото,2005 г. На воаяж в Солунто прасе, са ме спасили.Оказа се, че от преднотовзривяване една отзаредените дупки не егръмнала и никой не се есетил да ги преброи.- И как приключитази случка?- Краят бе много дълъги труден. С кола, усуканв одеяла, веднага вСандански, от там поспешност в Благоевград,където ме чака за операцияекип от 5-има лекари.Оказа се, че жестокосъм пострадал и с очите.Доктор Тумбев впоследствиеми направи 7операции, но така илииначе си поослепях истигнах дотам да невиждам с едното око, а сдругото не повече от 10процента. Караха ме ииз софийски болници, ноне се оправих.В чудо се видях що даправя. За мраморите наИлинденци вече не стахобие авджилъкът.Съпругата му Мария е с 13 години трудовстаж в "Илинденци мрамор" и почтидвойно повече като санитарка. Имат тримасинове - Георги, Димитър и Иван, метналиса се на баща си в ловната страст.Трима са и внуците на фамилията - Мария,с висше образование по туризъм и националнасигурност, Слави, който работив Ирландия, и Мартин, който е в илинденскитемраморни кариери.Смешкото,то станало икато неговолично име, което се променилопо-късно на Мешкои станали Мешкови.- И в ИлинденциМешкови?- Да, и в ИлинденциМешкови. Донасят годядо ми Вангел и бащами Георги.- А твоята личнаистория как се вплитавъв всичко това?- Как? С немирно детство,ученик в Илинденци,работа по ниви, садене,копане и низане натютютн, тичане по овцеи кози. Бяхме си понавъдилидомашна стока,вдясно) с отстреляни два глиганаоземлили се бяхме, а стакъв поминък са билинашите в Зарово, катоса ми казвали, че тамсме имали и над 300 овцеи кози.След учението ми вИлинденци се озовах вТехникум по хлебопроизводство.Хванах азбукатана занаята, сложих врамка удостоверение замайсторство и разряд.1964 г. посрещнах в Разлог,във военна част -планинска артилерия.Преди уволнението мими предлагаха да се преквалифицирамна професионаленмилиционер. Неприех.- Защо?- Защо ли? Ами защототова дело няма нищообщо с това, което бяхучил, което можех даправя и каквото исках даправя. Живеех с убеждението,че моят трудовживот е с посвещение дахраня хората, а не да гиубивам?- След уволнението?- Заминах за Пловдив.Исках да продължа учениетоси в тамошнияИнститут по хранително-вкусовапромишленост.В Пловдив имахбрат, семеен вече, и възможностими се отваряха.Харно, ама в Илинденцитате се разболяи нямаше кой да се грижиза него. Брат ми дазамине, вече със семейство,с работа, не бива.Оставих мераците си заучение в Пловдив и севърнах в Илинденци. Започнахкато хлебопекарв Струмяни. Беше самоза една година, че се откримясто в кооперативнатафурна в Илинденци.Назначиха метрети разряд, а аз имахвече пети, с който можехи да съм отговорник1970 г. Ловна група от Илинденци със Славчо Мешков (първиятна пекарната. Не станах,че не бях член наБКП-то, тогава началник,дори и малък, не сеставаше, ако не си вписанкато комунист.Във фурната на Илинденциизкарах 5 години.Заплатата бе под 100 лева.Правехме дневно към1000 хляба от един вид,известен като типов.Хлябът с тегло килограми с цена 15 стотинки.Намерих си булка,създадох си семейство,взеха да се появяват децатани и си рекох, че стакава заплата няма дасе оправим, и отидох вмраморната кариера наработещото вече предприятие„Илинденцимрамор“, което плащашепоне два пъти повече.Там обаче, вместокъм по-добро, нещатаотидоха към по-лошо.- Какво ти се случи?- Случи се, че бомба мехвърли на 10 м и ме опърликато прасе преди Коледа.Пак добре, чеоцелях. По това времемраморът се добивашена блокове, като скалитесе разбиваха с взривове.Аз се занимавах с правенена дупки, в които сеслагаше взривът. И ведин Божи ден обектъте подравнен от вчерашнатаработа, няма предпоставкиза някаквиопасности и аз започвамс пистолета и бургиятада правя дупки за новвзрив. По едно време нещозапочна да дими предбургията и докато сеусетя, мощен взрив иударна вълна ме изхвърлина 10 метра. Не съмизпаднал в безсъзнание,но съм плакал. Притичалиотговорникът ни СимеонХаджиев и други работници,започват даме гасят с ватенкитеси, и така поопърлен ка-
Илинденци: На младини бомба ме хвърли навойник ме караха да стана милиционер, нохора, а не да ги убивамСТРУМАЖИВОТЪТ- Да, и то нат дивеч - яребици, кеклици,пъдпъдъци?малко наследствено.Дядо ми - За прасета неВангел е имал споменаваш?добро другаруване- Имам и прасета, ноСъбота-неделя, 1-2 февруари 2020 г.стр. 12-13с ловджий-ще знаеш, че по време наска пушка. По моето ловджийствонегово време нее имало ловнизабрани - отидешда ореш,излезе нещо ипукаш, копаш,садиш, по овцетръгнеш и имали - пукаш. Бащами Георгисъщо беше ловец.Купил сиСл. Мешков катоамбулантен търговецвах. Докато бях в София,узнах, че има някакъвСъюз на слепите. Открихго и станах член.От този съюз можеха дами осигурят работа вСофия, но аз не приех, чесемейството ми си бешев Илинденци. Тогава мидадоха надомна работа,състояща се в това даплета мрежички /торбички/за пазар. На торбичками плащаха по 50стотинки и изработвахдо 240 бройки. Не повече,че не се разрешаваше поголямовъзнаграждениеот 120 лева. Като надомникизкарах 10 години.После бях освидетелстванкато инвалид откомисия на ТЕЛК. Не останахсъвсем без работа.В центъра на Илинденцив малка будка започнахда продавам бонбончета,играчки, герданчетаи други дреболии.Станах амбулантентърговец. Не течеше, новсе пак по нещо капвашев семейния бюджет. Счелядта ми се грижехмеи за някоя нивичка, лозе,домашна стока, та карахмея.- А и ловец си бил?беше пушкаоще като войник,когато еслужил в Струмица.Имаше и добри гончета- Зоя и Канти. Пукаше повълци и друг вреден дивеч,но най-много по зайци.Не мисля, че е ималоден, в който да е излязълна лов и да не се върне с1967 г. Ловна дружина „Илинденци“ сотстреляни в един излет 29 заекапо-малко от 4-5 заека.- Ти откога си ловец?- От 1965 година.Отидох на изпит в Сандански,издържах го и отЛРД „Сокол“ ми дадохатапията. Купих си ипушка, и едно ИЖ, надцевка,която ми я осигурихаот Пловдив. Да несе хваля, но като ловецсе оказах с добри слуки,че ме правиха и председателна дружинката вИлинденци.Отстрелвал съмптици, зайци - пиши гидоста, стотици. Нямашекъм 70-те години излетенден, в който дасъм без заек, а често и по3-4, та на сезон ги сложипо 30-40 бройки. Врагголям ми бяха лисиците.Само в една година на 13им видях сметката.Стрелял съм по белки,порове, златки, язовци.Случвало се е и по пер-прасетата из Пиринпланина бяха рядкост.Имам няколко, а най-голямотоми е един глиган- красавец, 180 кг и с добриглиги.- Говори ли се залов, то това винаги есъпроводено и с ловнилакърдии и случки.Такива има ли ипри тебе?- О, да! Та то ловуване,ако е без шеги и случки,лов ли е? Любопитнаслучка имам със заек.Вървим на лов крайр. Злина. Гончето на КирилПетров подплашвазаек и той накъде, накъде,та в нозете на ловците.Минава 1, 2, че итрети ловец, и попадамежду нозете на КирилПетров и той го хваща.С нас беше най-стариятловец от групата на ЯнкоХаджиев и той вика,че не е хубаво така заекда убиваме, но кучето наКиро Петров го удуши.1964 г. Катомлад фурнаджияДруга случка, вървимна лов по сняг. Професорътпо лова Янко Хаджиевоткрива по снегаследи от прасе. Тръгвамепо тях. Оказва се, чето е обикаляло и по другиместа и други ловциот Долна Градешница иКресна му открилиследите.Това е високо вхребета Баба,над махала Полена.Там открихмепрасето,а общо сесъбрахме 72-маловци. Разделихмего на 72 дяла.По-любопитное, че имахме иедин отстрелянзаек. И него горазделихме на72 мръвчици.Има обаче итъжни случки.Галонка, кучето на ВангелГачев, бе нападнатоот прасе. Успя да му отворикорема и дробчетому се виждаше. Човек смотор копаеше лозе иведнага го откара на ветеринарв Микрево, койтого заши, и гончето сеоправи.- Славчо, ще ми седа те върна към фамилнотоиме Мешков,за което каза, чеиде от прадядоти, че билмного весел,шегаджия.При тебе,въпреки преживяванетоти с бомбатаи последствиятаотнея, веселиятнрав не те енапуснал?- О, да. Всички Мешковцисме весели хора.Въпреки че пострадахмного, а и работата мине бе такава, какватоми се искаше, аз си бях иси останах весел човек.През повече от разумнитеми години дори съм2008 г. Сл. Мешков със синовете си Димитър, Ивани Георги и внучката Марияно и в състав, свирил съмна тарамбука, ритъмсъм давал с тъпан. Къдели не са ме веели ветрищата- излизал съм насцени на съборите „Пиринпее“, в Дорково, Невестино,Кюстендил,Сапарева баня, нашето„Малешево пее и танцува“и много други места.- Как приемаш промените,настъпилислед отстраняванетона Тодор Живков?- И при Тодор Живковне бе добре, освен за тези,които имаха членскикнижки на БКП. Но и сегане е добре, че хоратасе разделиха на многопартии и доброто пактърси тези, които са вуправляващите партии.От старото съм недоволен,че дори и отПетрич до баба Ванга даидеш се искаше откритлист, а сега пък новитевластници много удари-пял и свирил. Много годинисъм участник в художественатасамодейност,организирана отчиталището в Илинденци.Пял съм индивидуалхапенсионерите, не гиимат и за хора.- Ходил ли си при бабаВанга?- Да. При моите дългилечения ходих да се допитвами при нея.Страшно ме учуди жената.При първото мивиждане ме посрещна сдумите „Защо си баралбомбата?“. Препоръчами за лечение д-р Календерски,който работешев Перник.- И въпреки лошото?- И въпреки лошото несъм без добро. Със съпругатаМария си допаднахме,имаме трима синове,изучихме ги, хванахаси хляба, имаме си ивнучета, къщи, имоти?- Какво правиш, когатонямаш работа?- Ами аз все още си пообикалямиз градината,имаме 1,5 дка лозе, правимси вино. По винотосъм майстор и това гопотвърждавам с грамотии други отличия, спечеленив конкурсите занай-добро вино, организираниот кметствотов Илинденци на Празникана виното. Но катоняма какво да правя,поизлизам из селото,търся дружка за приказкиили отворя някоя книга,че от младини многоми идваше да чета.- И как четеш, катоси почти без зрение?- Много трудно, ноползвам една много мощналупа.- Какво си пожелавашзанапред?- Занапред - да вървими ние напред! И дано сенамерят властници, тада пооправят държавата.Разговаря БОРИС САНДАНСКИ