02.02.2020 Views

Вестник "Струма" брой 27

събота - неделя 1-2 февруари 2020 година

събота - неделя 1-2 февруари 2020 година

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

Илинденци: На младини бомба ме хвърли на

войник ме караха да стана милиционер, но

хора, а не да ги убивам

СТРУМА

ЖИВОТЪТ

- Да, и то нат дивеч - яребици, кеклици,

пъдпъдъци?

малко наследствено.

Дядо ми - За прасета не

Вангел е имал споменаваш?

добро другаруване

- Имам и прасета, но

Събота-неделя, 1-2 февруари 2020 г.

стр. 12-13

с ловджий-

ще знаеш, че по време на

ска пушка. По моето ловджийство

негово време не

е имало ловни

забрани - отидеш

да ореш,

излезе нещо и

пукаш, копаш,

садиш, по овце

тръгнеш и има

ли - пукаш. Баща

ми Георги

също беше ловец.

Купил си

Сл. Мешков като

амбулантен търговец

вах. Докато бях в София,

узнах, че има някакъв

Съюз на слепите. Открих

го и станах член.

От този съюз можеха да

ми осигурят работа в

София, но аз не приех, че

семейството ми си беше

в Илинденци. Тогава ми

дадоха надомна работа,

състояща се в това да

плета мрежички /торбички/

за пазар. На торбичка

ми плащаха по 50

стотинки и изработвах

до 240 бройки. Не повече,

че не се разрешаваше поголямо

възнаграждение

от 120 лева. Като надомник

изкарах 10 години.

После бях освидетелстван

като инвалид от

комисия на ТЕЛК. Не останах

съвсем без работа.

В центъра на Илинденци

в малка будка започнах

да продавам бонбончета,

играчки, герданчета

и други дреболии.

Станах амбулантен

търговец. Не течеше, но

все пак по нещо капваше

в семейния бюджет. С

челядта ми се грижехме

и за някоя нивичка, лозе,

домашна стока, та карахме

я.

- А и ловец си бил?

беше пушка

още като войник,

когато е

служил в Струмица.

Имаше и добри гончета

- Зоя и Канти. Пукаше по

вълци и друг вреден дивеч,

но най-много по зайци.

Не мисля, че е имало

ден, в който да е излязъл

на лов и да не се върне с

1967 г. Ловна дружина „Илинденци“ с

отстреляни в един излет 29 заека

по-малко от 4-5 заека.

- Ти откога си ловец?

- От 1965 година.

Отидох на изпит в Сандански,

издържах го и от

ЛРД „Сокол“ ми дадоха

тапията. Купих си и

пушка, и едно ИЖ, надцевка,

която ми я осигуриха

от Пловдив. Да не

се хваля, но като ловец

се оказах с добри слуки,

че ме правиха и председател

на дружинката в

Илинденци.

Отстрелвал съм

птици, зайци - пиши ги

доста, стотици. Нямаше

към 70-те години излетен

ден, в който да

съм без заек, а често и по

3-4, та на сезон ги сложи

по 30-40 бройки. Враг

голям ми бяха лисиците.

Само в една година на 13

им видях сметката.

Стрелял съм по белки,

порове, златки, язовци.

Случвало се е и по пер-

прасетата из Пирин

планина бяха рядкост.

Имам няколко, а най-голямото

ми е един глиган

- красавец, 180 кг и с добри

глиги.

- Говори ли се за

лов, то това винаги е

съпроводено и с ловни

лакърдии и случки.

Такива има ли и

при тебе?

- О, да! Та то ловуване,

ако е без шеги и случки,

лов ли е? Любопитна

случка имам със заек.

Вървим на лов край

р. Злина. Гончето на Кирил

Петров подплашва

заек и той накъде, накъде,

та в нозете на ловците.

Минава 1, 2, че и

трети ловец, и попада

между нозете на Кирил

Петров и той го хваща.

С нас беше най-старият

ловец от групата на Янко

Хаджиев и той вика,

че не е хубаво така заек

да убиваме, но кучето на

Киро Петров го удуши.

1964 г. Като

млад фурнаджия

Друга случка, вървим

на лов по сняг. Професорът

по лова Янко Хаджиев

открива по снега

следи от прасе. Тръгваме

по тях. Оказва се, че

то е обикаляло и по други

места и други ловци

от Долна Градешница и

Кресна му открили

следите.

Това е високо в

хребета Баба,

над махала Полена.

Там открихме

прасето,

а общо се

събрахме 72-ма

ловци. Разделихме

го на 72 дяла.

По-любопитно

е, че имахме и

един отстрелян

заек. И него го

разделихме на

72 мръвчици.

Има обаче и

тъжни случки.

Галонка, кучето на Вангел

Гачев, бе нападнато

от прасе. Успя да му отвори

корема и дробчето

му се виждаше. Човек с

мотор копаеше лозе и

веднага го откара на ветеринар

в Микрево, който

го заши, и гончето се

оправи.

- Славчо, ще ми се

да те върна към фамилното

име Мешков,

за което каза, че

иде от прадядо

ти, че бил

много весел,

шегаджия.

При тебе,

въпреки преживяването

ти с бомбата

и последствията

от

нея, веселият

нрав не те е

напуснал?

- О, да. Всички Мешковци

сме весели хора.

Въпреки че пострадах

много, а и работата ми

не бе такава, каквато

ми се искаше, аз си бях и

си останах весел човек.

През повече от разумните

ми години дори съм

2008 г. Сл. Мешков със синовете си Димитър, Иван

и Георги и внучката Мария

но и в състав, свирил съм

на тарамбука, ритъм

съм давал с тъпан. Къде

ли не са ме веели ветрищата

- излизал съм на

сцени на съборите „Пирин

пее“, в Дорково, Невестино,

Кюстендил,

Сапарева баня, нашето

„Малешево пее и танцува“

и много други места.

- Как приемаш промените,

настъпили

след отстраняването

на Тодор Живков?

- И при Тодор Живков

не бе добре, освен за тези,

които имаха членски

книжки на БКП. Но и сега

не е добре, че хората

се разделиха на много

партии и доброто пак

търси тези, които са в

управляващите партии.

От старото съм недоволен,

че дори и от

Петрич до баба Ванга да

идеш се искаше открит

лист, а сега пък новите

властници много удари-

пял и свирил. Много години

съм участник в художествената

самодейност,

организирана от

читалището в Илинденци.

Пял съм индивидуалха

пенсионерите, не ги

имат и за хора.

- Ходил ли си при баба

Ванга?

- Да. При моите дълги

лечения ходих да се допитвам

и при нея.

Страшно ме учуди жената.

При първото ми

виждане ме посрещна с

думите „Защо си барал

бомбата?“. Препоръча

ми за лечение д-р Календерски,

който работеше

в Перник.

- И въпреки лошото?

- И въпреки лошото не

съм без добро. Със съпругата

Мария си допаднахме,

имаме трима синове,

изучихме ги, хванаха

си хляба, имаме си и

внучета, къщи, имоти?

- Какво правиш, когато

нямаш работа?

- Ами аз все още си пообикалям

из градината,

имаме 1,5 дка лозе, правим

си вино. По виното

съм майстор и това го

потвърждавам с грамоти

и други отличия, спечелени

в конкурсите за

най-добро вино, организирани

от кметството

в Илинденци на Празника

на виното. Но като

няма какво да правя,

поизлизам из селото,

търся дружка за приказки

или отворя някоя книга,

че от младини много

ми идваше да чета.

- И как четеш, като

си почти без зрение?

- Много трудно, но

ползвам една много мощна

лупа.

- Какво си пожелаваш

занапред?

- Занапред - да вървим

и ние напред! И дано се

намерят властници, та

да пооправят държавата.

Разговаря БОРИС САНДАНСКИ

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!