Вестник "Струма", брой 112, 14 май 2020 г., четвъртък

Цветът на
победата
войниците да се слеят максимално
със заобикалящата среда
и да се превърнат в невидими
за врага. Във футбола е точно
обратното: колкото си позабележим,
толкова по-високи
са шансовете ти за успех.
Алената доминация
Факторите, които до голяма
степен определят победителите
в спорта, са пари, тактика и
талант. И още нещо... Оказва
се, че клубовете, които носят
червени екипи, печелят повече
мачове. Британските учени,
стигнали до този извод, анализирали
резултати от най-различни
първенства през последните
60 (!) години. Предполага
се, че червеният цвят влияе
подсъзнателно върху увереността
на играчите и обезсърчава
СТРУМА
ДРУГИЯТ ФУТБОЛ
Четвъртък, 14 май 2020 г. стр. 12-13
Важно е с какъв екип играеш
„Някои хора вярват, че футболът
е въпрос на живот и Съществува и друго,
техните съперници.
смърт. Всъщност той е нещо по-прозаично обяснение
- фланелките с то-
много по-важно".
Легендарният мениджър на зи цвят просто се открояват
по-ясно и то-
"Ливърпул" Бил Шенкли е автор
на безброй мъдрости, но специално
тази попада право в тта на подаванията. В
ва повишава точнос-
целта. Той по-скоро е война, своеобразната класация
на печелившите
макар и в най-миролюбивата
форма. Вярно е, че не взема цветове във футбола
жертви (с някои трагични изключения,
разбира се), но чес-
бялото.
следват синьото и
то предизвиква всенародни А най-лошият избор
се оказват жълто-
празненства или национални
катастрофи.
то и оранжевото. Ако
А щом става дума за война, тази теория е вярна,
време е да обсъдим униформите.
Извинете, екипите. На фрон-
някои от най-успеш-
би обяснила защо
та от определящо значение е ните клубове носят
ли. От 1861 до 1946 г. страната
е управлявана от Савойската
династия, която
излъчва четирима крале. А
нейният цвят е... синьото,
разбира се. Едва след като
Италия е обявена за република,
трикольорът е приет
за национален флаг.
"Скуадра адзура" обаче остава
в непокътнат вид.
Всеизвестен факт е, че в
наши дни Германия се
свързва с черното, червеното
и жълтото. Националният
отбор по футбол обаче
играе в бяло и черно, а
за капак резервният му
екип е зелен. Е? Бялото и
черното са цветовете на
Прусия. Те присъстват и в
червено - "Ливърпул", "Манчестър
Юнайтед", "Арсенал", "Байерн",
"Бенфика", "Цървена
звезда", "Олимпиакос", "ПСВ
Айндховен", "Аякс"... Естествено,
всяко правило си има изключения.
Бразилия, която единствена
притежава пет световни
титли, играе с жълто. Така
постепенно стигаме до темата
и за цветовете на националните
отбори. Нека изясним някои
мистерии в навечерието на
световното първенство в Русия...
Адзури, Бундестим, Лалета,
Селесао и малко история
Трябва да се върнем назад
във времето и за още един любопитен
факт: защо Италия залага
на синьото, без то да фигурира
в националните симвонемския
райх заедно с червеното
на Ханзейската лига. Ето
откъде идва основният екип на
Бундестима. Що се отнася до
зеленото, налага се да развенчаем
една красива легенда.
Футболните романтици
твърдят, че веднага след Втората
световна война националните
тимове на останалите
държави не желаят да играят с
Германия. Първи този жест
направили ирландците. След
края на мача футболистите си
разменили фланелките и в
знак на признателност оттогава
немците възприели зеленото
за свой втори екип. В действителност
по онова време не
се е налагало наличието на резервни
фланелки, защото те са
свързани с телевизионното излъчване
на
двубоите. Освен
това първият
следвоенен
съперник
на Германия е
Швейцария. А
практиката да
се разменят
фланелки още
не е съществувала.
Зеленото
всъщност идва
от логото на
футболната федерация
на ФРГ,
основана веднага
след войната
- бели букви,
преплетени
върху стилизирано футболно
игрище. Червено, бяло и синьо,
подредени хоризонтално в този
ред отгоре надолу. Това
представлява знамето на Холандия.
Тогава защо, по дяволите,
националните отбори на
тази страна във всички видове
спорт използват оранжево" Да
не би да има нещо общо с националния
символ - лалето"
Студено, много студено. Всъщност
оранжевото, което по цял
свят е ярко разпознаваем посланик
на Ниската земя, е в чест
на кралската династия Оранж-
Насау, която управлява и до
днес.
Остана да изясним произхода
на жълтото в екипите на Бразилия.
То се появява след световното
първенство през 1950
г. и по ирония на
съдбата е свързано с
бразилец, чието сърце
бие и за... Уругвай.
На въпросния
мондиал бразилците
са домакини и абсолютни
фаворити за
титлата. Във финала
обаче те сензационно
губят от Уругвай,
а цялата страна е в
траур. Един човек е
със смесени чувства.
Алдир Гарсия,
роден на границата
между двете държави,
едновременно
плаче неутешимо за
Бразилия и триумфира
заедно с уругвайците.
Три години
по-късно ръководителите
на бразилския
футбол търсят
някакво решение,
което да вдъхне нови надежди
на феновете, и се спират върху
цветовете на фланелките: досегашното
бяло се свързва с мъката
и сълзите от загубения финал.
Местната федерация обявява
конкурс, а условието е да
бъде използван поне един от
четирите нюанса в националния
флаг. Отзовават се над 300
дизайнери, като е избран
проектът на... същия онзи Алдир
Гарсия от граничната зона.
Именно оттогава жълто-синята
комбинация е емблемата на Се-
лесао, което от португалски
значи "избраните".
За цветовете на солта и
пипера на великата игра
Говорим, разбира се, за
жълтия и червения картон.
През 1962 г. английският рефер
Кен Астън е принуден да ръководи
един от най-бруталните
мачове в историята на световните
първенства. Домакините
от Чили играят с Италия и завършват
0:0, а футболистите на
двата отбора се ритат като каруцари.
Съдията гони двама
италианци - според тогавашните
правила това се случва след
вербални разяснения, независимо
от езиковата бариера.
Още тогава Астън се замисля
върху необходимостта
предупрежденията и санкциите
да бъдат индикирани по-недвусмислено
и универсално.
Прозрението го застига 4 години
по-късно, когато англичанинът
е шеф на арбитрите по време
на световното първенство в
родината си. Астън шофира автомобила
си в Лондон, когато
е "хванат" от светофар. Първо
светва жълто, после червено.
Просветва му и на самия Астън.
Прибира се силно развълнуван
и възлага на съпругата си Хилда
да реализира идеята. След
кратък размисъл жената изрязва
два картона в съответните
цветове. Размерите не са
случайни - побират се точно в
джобчето на съдийските екипи...
Останалото е история.
Психология, универсална
символика, културни предпоставки,
исторически традиции,
маркетингови похвати и визуални
характеристики - изборът
на цвят в спорта е всичко
друго, но не и случаен. Твърде
възможно е именно той да е
повлиял на решението ви, когато
сте започнали да стискате
палци за "своя" отбор. Не
вярвате ли" Помислете отново,
докато купувате следващата
дреха или кола в любимия си
цвят...
Три отбо
Как идеите
футболнот
Във времена, в които футболните
богове със сигурност
са полудели, не на всекиго
се харесва свръхкомерсиалната
страна на играта,
смятана с десетилетия за любимо
занимание на работнисред
един от най-нетради-
ческата класа.
Ето защо все
повече хора
правят свой
собствен прочит
на най-популярния
спорт и го интерпретират
така, както на
тях им харесва.
В нестандартни
климатични
условия
или пък с нови
правила. Настанете
се удобно
на първия
ред, защото
започва пътешествието
ни
ционните варианти на футболната
игра.
Без съмнение, най-сложният
вариант на футболната
игра е измислен от датския
художник и интелектуалец
Асгер Йорн, който в средата
на миналия век създава философска
концепция за мач
с три отбора на терена. Вдъхновен
е от теорията на Карл
Блатен футбо
Във времето на
руските комфортни
стадиони някои
руснаци показват,
че любимата игра
футбол става и за
блатото.
"По-рано, преди
повече от 10 години,
всички хокаха
нашия футбол за
това, че състоянието
на стадионите ни
било отвратително.
Наистина те доста
приличаха на тези
блата, така че в известен
смисъл ние
имаме "генетично заложен"
опит за игра в такива условия",
казва "блатният" футболист
Анатолий Сергеев.