Вестник "Струма" брой 141

баща ми като горянин, живях като
, дори ловец да стана, добре че
зе в релси
СТРУМА СТРУМА
ВРАГ НА НАРОДА
Четвъртък, 18 юни 2020 г.
стр. 12-13
стр. 12-13
ник в родното си
ешма до църквата
, изграден от Петър Михайлов,
то оброчище "Св. Петър"
Щастливи и прещастливи
са Петър
и Райна Михайлови с
внучетата си, както
се е случвало и
преди двайсетина
поборници, водени от войводата
Яне Сандански и както в
ония времена, така и по времето
на тате, някои са платили
много скъпо - с живота си.
Направихме паметника като
едно място за почит към
всички, борили се срещу злото
и несправедливостта. И
мисля, че целта е постигната.
Така се потвърждава и от честите
случаи на организирани
чествания по повод на годишнини
от станалите събития,
каквото бе и по случай 70-годишнината
от обесването на
тате. Друг повод да си мисля,
че паметникът има свое място,
е, че на него почти винаги има
оставени цветя, което означава,
че се намират хора, за които
е предизвикал някакви поклоннически
чувства.
- Ами параклисът в обезлюдената
вече махала Германци,
където е минало
детството ти?
- Ами на най-горната част
на махаличката имаше и сега
си я има една група вековни
дъбове. Мястото е старо оброчище,
с посвещение на Свети
Петър и някога там на Петровден
се правеха празненства -
с печени агнета, баници, по-
години
гачи и всички от махалата, а
и от други махали, сядахме на
обща трапеза. Като опустя
махалата, се забрави и оброчището
"Свети Петър". Нещо
взе да ми става тъжно, взе да
ме чопли и веднъж си викам:
"Петре, защо не направиш
там един параклис, който да
напомня, че някога на този
баир къщи е имало, хора са
живеели и място са имали за
веселие... Абе, Петре, ще мине
фермер, я земеделец, я животновъд,
турист някакъв и
като види параклиса ще спре,
ще запали свещичка, па може
и един кръст на чело да
направи".
И речено-сторено. Купих
цимент, отляхме плоча, набавих
циментови колове и оградна
мрежа, купих и параклис.
И стана. С транспорт и
някои други неща ми помогна
и потребителната кооперация
в Кресна, която знае се,
че е била основана 1923 година
в Ощава и е била първата
кооперация в някогашната
Мелнишка околия.
- Ами чешмата в Ощава?
- Не я правих сам. Хванахме
се със зет ми Илиян Янков.
Чешмата е циментова,
Родителите на Петър - Асен Михайлов
и съпругата му Велика
облепена с мраморни плочки,
има водопойно корито. До пътя
е над църквата "Св. Тодор Тирон".
Минават доста хора край
нея. Рекохме си със зетя: "Абе
що да не направим един аир -
човек ще мине, добитък ще наведе
глава над коритото". Пък
и хубава стана чешмата.
- Малцина са хората, такива
като теб, които и в такова
време на криза и оскъдици се
наемат да правят нещо не за
себе си, а така за общото. Как
си го позволи?
- Ами мен труд, какъвто и да
е, не ме плаши, че съм му свикнал.
Пък що се касае до средства,
то те на никого не стигат и
при вече клонящ към 80-те ми
години живот не съм срещнал
човек, който да каже, че са му
много парите, що има. Аз лично
не се оплаквам, че пенсията
ми е от височките, че съм бил
и миньор, та като взех да правя
това, не се видях в оскъдица и
глад. По-важното обаче за мен
си остана, че
направих това с
разбирането, че
правя добро за
всички.
- Защо се
върна в Ощава,
а не си остана
в Благоевград?
- Можехме с
баба Райна да
си бъдем и в
Благоевград. Не
сме го забравили
града, че там
ми е част от семейството
- деца,
внучета и
правнучета.
Друга част от
семейството е из Лондон, но
и те си имат жилище в Благоевград.
Ходим им с Райна
често на гости, но по-добре си
ни е в Ощава. И да си го кажа
направо - Ощава в природно
отношение си е Божи рай. Потвърждава
го и името, което се
предполага, че идва от думите
"хош - хава", което значи добър
климат. В Ощава няма ав-
П. Михайлов е винаги бил с опитност
и в лозарството
томобилна шумотевица, въздухът
е чист, пирински, кристален.
Малко ме чопли, че сме
разделени с челядта, но още
писателят Елин Пелин е
прозрял, че времето на "Гераците"
си отива.
Райна Михайлова е майсторката на курбаните в Ощава
2019 година, семейство Михайлови в щастлива
семейна сбирка
- Какво прави сега Петър
Михайлов?
- С баба Райна се радваме
на тишина и спокойствие и на
пенсионерски старини. А и на
здраве - не сме забравени от
Бога. И работим - имаме си лозе,
асми в двора, овошки, зеленчукова
градина. Тачим и
животинки - имаме си кокошки,
прасенце си гледаме, някоя
козичка. Много тачим животните.
С баба Райна като ги храним,
или по какъвто и повод
като сме при тях, си разговаряме.
Струва ми се, че всичко
разбират, но само не могат с
думи да отвърнат. Благи душички
са - при тях няма алчност,
злоба. Мразя обаче дивите
хищници. Още от дете ги
мразя. Особено вълците. Като
ходех пастирче, все ми се
струваше, че зад всеки храст
се крие вълк.
- Не стана ли ловец, та да
им се отпукаш?
- Абе прииска ми се, че в
Ощава кажи-речи всеки мъж е
и ловец, а и не е без слуки. Не
станах, че като син на "враг на
народа" не ми се позволяваше
да имам пушка, а пък сега
вече и мерак нямам.
- Работиш много, а с теб и
съпругата ти Райна. А не мислиш
ли, че така да си седиш
в някое кафене ще е по-добре?
- Не мисля, пък и в Ощава
кафенето си е едно, и то е почти
без хора. За мен работата е
нещо като Божи дар, тя е смисълът
на човешкия живот, че
без труд нищо не се сътворява.
Работим си каквото можем,
доволни сме, пък и производството
с наш си труд винаги е
по-сладко... Да ти кажа честно,
с баба Райна кажи-речи освен
за сол, захар и брашно, за друго
магазин почти не знаем.
- Доволен ли си от житейската
си съдба?
- Ами с малки изключения
от детство и юношество, нещата
влязоха в добри релси.
Е, ако тате не беше обесен,
може и съвсем друго да е било
и най-вероятно още подобро.
Но не се оплаквам.
Случих и на съпруга - Райна се
оказа точно за мен, като по
мярка ми дойде и в работа, и
в мислене, дето се казва в
пословицата "Търкулнало се
гърнето, че си намерило похлупака".
- Какво е за тебе животът?
- Шанс, късмет. Можело е
и да ме няма. Можело е животът
ми и по-рано да е свършил,
че съм паднал в голяма
варница и видели хора и ме
измъкнали. Земя ме е потрупвала
при изграждане на водопровод,
но пак видели хора
и ме измъкнали...
- Какво очакваш от идното?
- Почетна старост.
- На 77 години си. Още ли
не е дошла?
- Ами струва ми се, че е
наблизо, но не е при мен.
- И какво искаш занапред?
- Ръцете ми да държат мотика,
а не бастун, и с баба Райна
да се радваме на тези, които
са след нас.
БОРИС САНДАНСКИ