СТРУМА 24 юни 2020 г. ОТТУК-ОТТАМ стр. 16Пет предизвикателства на съвременното възпитаниеКакво казват родителите и как децата го разшифроватМайките са ни отглеждалиавторитарнои строго, ние правимвсичко наопаки. Съобразявамес препоръкитена психолози да смемеки, гъвкави, да севглеждаме в личностнитеособености надецата си. Може би дорисме прекалено либерални.Трудно е да предположимот какво следгодини сегашните децаще се жалват на психотерапевтитеси. Защообаче да не развихримфантазията си по темата,предлагаdetstrana.ru.Вашата идея: Чувстватавинаги да бъдатоблечени в думи и да сеизговорятНеговото оплакване:"Мама бърбори каторадиото!"Спомнете си една историяза послушнотомомченце, която звучикато виц. Майка му говика да се прибере отулицата, а то се чуди:"Защо, мамо, страхувашсе да не настинали?". "Не, миличък, тиси огладнял!", авторитетного осведомявамайка му.Много тревожни родителисе опитват даотгатнат настроениятаи желанията надетето си.Какво е от полза?Активното общуванене е лоша идея. Важное обаче да не го превръщатев самоцелен монолог."Ядосан ли си ми?Сърдиш ми се, защототи взех таблета? Мислиш,че не те обичамли? Искаш да ми покажешколко си ми ядосан?".Какво бихте почувствали,ако някой непрестанноопитва да"чете" мислите ви?Умора? Раздразнение?Или желание да фраснететози умник по лицето?Вашата идея: Дададе воля на отрицателнитеси емоцииНеговото оплакване:"Аз непрекъснатокрещя и ругая, кактосъм свикнал у дома, нотова не се харесва наоколните"В нашето детствопроявите на гняв, яд,страх не се приемахадобре. Затова трябвашеда се владеем, да потискаметези емоции,да не плачем. Сега сеотива в другата крайност.С лека ръка разрешавамеи насърчавамедецата да "озвучават"емоциите си. Ичесто въобще не контролирамекак се случватова."Крещи, хвърляйпредмети, чупи - имашправо, щом си ядосан, атова те разтоварва!".По-късно може само дасе надяваме, че в критичнаситуация тойще умее да запази самообладаниеи да се вземев ръце.Шведски учени развенчаха5 популярни мита за хлябаОт хлябасе дебелее,черният емного по-полезенот белия...това сачаст от митовете,коитошведскатадиетоложкаМариСител оборва. Сител испециалисти от Институтапо хляба изброяват5 популярни ишироко разпространенивярвания, публикуванив Expressen.Черен или бял - койхляб е по-полезенУчените отбелязват,че хлябът можеда е черен, защото в негое добавен сироп. Тазидобавка обаче едва ли еособено полезна. Затоватеорията, че черниятхляб е по-полезен, можеда се окаже поредниятмит. Дали действителное полезен, зависи оттова какво количествоцели зърна съдържа. Адали е полезен за конкретниячовек, в голямастепен зависи от неговияметаболизъм.От хляба се пълнееТова също е мит,твърдят шведскитеексперти. Теглото начовек не зависи само оттова какво количествохрана консумира, а иколко се движи. Освентова парче пълнозърнестхляб на закуска иобяд поддържа дълговреме чувство за ситост.Така отпадануждата от междиннипохапвания, които обикновенодопринасят занежелано натрупванесме избралиикакво смесложиливътре.А к охлябът епълнозърнакилограми.Хлябът издува коремаЛекарите не го потвърждават.Издуванетосе дължи на стрес,на заседнал начин наживот, както и на индивидуалнанепоносимосткъм някои съставкина храната.Въглехидратитена хляба са "лоши"Това е популярнотвърдение. Те обаче сажизненонеобходими заобразуването на червеникръвни телца, кактои за работата на мозъка.Най-добрият източникна тези ценни веществае цялото зърно.Консумацията на пълнозърнестхляб намаляваколебанията накръвната захар и такапотушава пристъпитена глад и укротява вълчияапетит.Сандвичът не е истинскахранаТой може да е пълноценназакуска,нозависи какъвхлябнест, а в сандвича сложимварено яйце, авокадо,пуешко филе, спанак- той ще ни засити добреи ще осигури разнообразеннабор от хранителнивещества. Ще низасити добре и няма дасе различава по хранителнастойност от закускатаили обяда.Съвременните родителивече може да саспокойни - видеоигритене са само безполезни,губене на време илизанимание, което създавасамо проблеми. Теще могат реално да решаваттерапевтичнипроблеми. Вече е създаденапървата в светавидеоигра-лекарство.До нея може да се получидостъп по лекарскопредписание - с рецепта.Американскотоуправление по контролна лекарства ихраните вече я одобрикато терапевтичносредство.Играта EndeavorRxе предназначена за децана 8-12 години съссиндром на дефицитна вниманието и хиперактивност.При товаразстройство човекне може дълго време дасе концентрира върхуедин обект или определенозанимание. Игратаизисква съсредоточаване,за да може героитеда бъдат управлявани,когато пътешестватпо светаи преодоляват различнипрепятствия.Както при всяко лекарство,и тук има доза.Инструкцията къмEndeavorRx препоръчва:деца с нарушенияВашата идея: Даотчитате кризите навъзрасттаПовечето родителиднес са наясно, че имакриза на тригодишнатавъзраст, на 5 - отново,както и при подрастващите,зарадихормоните. Всеки такъвпериод има особености.Те съответноискат разбиране и подход,съобразен с възрастта.Какво е от полза?Дори в този случай небива да толерирамепроявите на разсеяност,мързел, лошо настроение,неумение да сеработи в екип. Нито даги пренебрегваме. Защотое много лесно да извинитеподобно поведение,да го отдадете накризата на възрасттаи да приемете, че нищоне може да се направи.Без да изпадате в крайности,е добре винагида напомняте на детето,че то има и определениотговорности, чеима норми на поведение,които трябва да сеспазват. Впрочем добрее да го напомняте и насебе си.Вашата идея: Да неналагате джендърскистереотипиНеговото оплакване:"На 45 години съм, атака и не съм постигналполовата си идентификация"Розово за момиченца,синьо - за момчетата.Не е задължителномомченцата да играятс колички. Момиченцатапък може и да не харесватрозовото или дане искат да готвят.Едно е свободата на избор,друго - объркванетона понятията ивръзките между тях."Ти искаш костюм напринцеса ли, дъще? Новиж, можеш да бъдеш ипират! Но в розово. Ивече да не си Катя, апримерно - Иван. Илиможе днес да си Катя,а утре - Иван. Да готвишсупа от пирони -нямаме против и нищоне ти натрапваме".Неговото оплакване:"Бях на пет години,когато мама престанада ме слуша"Не си струва да пратитедетето в музикалноучилище, ако тоси пада по джудото.Спокойно можете да муразрешите само да избередрехите си, включителнои пиратски костюм.Но да се занимаватесериозно с желаниетона двугодишното сидете, което иска днес даходи с две шапки, или дазагубите 2 часа, за даотидете до хиподрума,защото петгодишниятви наследник обича понитата- това са лошиидеи. Както и пълнотоотсъствие на правила играници. Без правилаима голяма вероятностдетето да израсте катоневротик, а не катохармонична личност.Създадоха първата всвета видеоигра-лекарствона вниманието и хиперактивносттрябвада играят 25-30 минутина ден, 5 пъти седмичнов продължениена месец, без естественода пренебрегватостаналите терапевтичнисредства.И мотото й е: „Дойдевреме да вземеш своетолекарство!“.Не си мислете, четази игра е като всичкистотици, които сана пазара. Това не етака.В основата й е залегналпатентованалгоритъм, разработенот специалистапо неврологични наукиАдам Газали. Спореднего този алгоритъмтрябва да активизиратези зони в мозъка,които отговарят завниманието, и такада помогнат на тези,които страдат отсиндрома.Преди играта да получиофициално одобрениеи да бъде признатаза терапевтичносредство (което е отнелонад две години),тя е тествана многократно.В изпитаниятаса участвалинад 600 души. В резултатна проучванетоучените установили,че единственият нежеланстраниченефект е огорчението,че свършва. Многорядко се получава световъртежили главоболие.Компанията Akili,разработила играта,има амбициозен план.Сега искат да разработятвидеоигри, коитода помагат на хорас депресия и разсеянасклероза.
СТРУМА 24 юни 2020 г. КРЪСТОСЛОВИЦАстр. 17ÐÀÇÊÀÇ ÎÒÑÂÅÒÎÑËÀÂÌÈÍÊÎÂÐÀÇÊÀÇ ÎÒÅËÈÍ ÏÅËÈÍÑÈËÈÊÀÒÅÍÌÈÍÅÐÀËÏÎËÑÊÈÃÅÍÅÐÀË1794-1850ÃÐÀÄ ÂÈÑÏÀÍÈßÁÅËÎÐÚÊÃÈÁÎÍÍÅÌÑÊÈÌÀÒÅÌÀÒÈÊ1514-1576ÌÓÇÈÊÀËÍÀÍÎÒÀÍÀÇÂÀÍÈÅÄÈÐÈÃÅÍÒÑÊÀÏÀËÊÀÔÎÐÌÀ ÍÀ ÊÈÒÀÉÑÊÈßÑÒÈÕÇÀÒËÚÑÒßÂÀÍÅ(ÌÅÄ.)ÇÍÀÒÅÍÀÐÈÑÒÎÊÐÀÒ ÂÄÐÅÂÅÍ ÐÈÌËÅÊÎ-ÀÒËÅÒÈ×ÅÑÊÀÄÈÑÖÈÏËÈÍÀÕÓÁÀ ÊÎÍÁÈÊÎÁÎÐÖÈÁÅÇÑÌÈÑËÅÍÎÓÏÎÐÑÒÂÎÍÎÂÅËÀÎÒ ÑÒÅÍÄÀËÑÅËÎ Â ÊÞÑ-ÒÅÍÄÈËÑÊÎÄÐÅÁÍÀ×ÎÂÅÊÎ-ÏÎÄÎÁÍÀÌÀÉÌÓÍÀÌÅÒÀËÍÀÆÈÖÀÆÈÂÎÒÈÍÑÊÀÌÀÇÍÈÍÀÑÒÚÁËÎ ÍÀÐÀÑÒÅÍÈÅÃÐÚÖÊÈÏÈÑÀÒÅË1836-1904“ÏÀÏÅÑÀÉÎÀÍÀ”ÎÒÁÎÐÌÎÄÅË ÍÀÔÎËÊÑÂÀÃÅÍÇÎÄÈÀÊÀËÍÎÑÚÇÂÅÇÄÈÅÏÎÄÂÎÄ-ÍÈÖÀÒÀ ÍÀÊÀÏÈÒÀÍÍÅÌÎÔÈÍÈÊÈÉÑÊÈÁÎÃËÀÒÂÈÉÑÊÈÁÅËÅÒÐÈÑÒÈ ÊÈÍÎ-ÄÐÀÌÀÒÓÐÃÍÀØ ÀÐÒÈÑÒ1926-2007“ÒÎÏËΔÍÅÌÑÊÈÔÈÇÈÊ1864-1928ÀÍÃËÈÉÑÊÀÌßÐÊÀ ÇÀÄÚËÆÈÍÀÎÑÒÚÊËÅÍØÊÀÔ ÇÀÈÇËÀÃÀÍÅ ÍÀÏÐÅÄÌÅÒÈÓÍÃÀÐÑÊÈÔÓÒÁÎËÅÍÎÒÁÎÐÍÎÂÅËÀ ÎÒÊË.ÖÀ×ÅÂÏÎÉÍÀÏÒÈÖÀÅÄÈÍÈÖÀ ÇÀÊÎÍÖÅÍÒÐÀÖÈßÍÀ ÐÀÄÎÍÏËÎÄÎÐÎÄÈÅØÈÔÚÐÀËÊÀËÎÈÄ ×ÀßÑÌÅÒÊÎÂÎÄÍÀÊÍÈÃÀËÀÒÂÈÉÑÊÈÒÐÀÍÇÈÑÒÎÐÈÌÅÊ È ÌÀÇÅÍÌÈÍÅÐÀËÊÐÀÉÍÈÏÐÎÄÓÊÒÈ ÎÒÎÁÌßÍÀÒÀ ÍÀÂÅÙÅÑÒÂÀÒÀÃÅÐÎÉ ÎÒÔÈËÌÀ“ÌÎÌ×ÅÒÎÑÈ ÎÒÈÂÀ”ÊÎÐÅÉÑÊÀÌßÐÊÀ ÇÀÄÚËÆÈÍÀÀÏÀÐÀÒ ÇÀÎÁÅÇÇÀÐÀÇß-ÂÀÍÅ ÍÀÑÅÌÅÍÀÃÐÚÖÊÈÁÎÃÈÍÈ ÍÀÎÒÌÚÙÅÍÈÅÒÎÍÀØÀ ÏÎÏÔÎËÊ ÏÅÂÈÖÀ-“ÅÄÍÎ ÌÅÐÑÈ”ÀÐÒÈËÅÐÈÉ-ÑÊÈ ÒÎÏËÎÂÄÆÈßÒÅÐÌÈÍÎÒ ÁÐÈÄÆÀÊÚÑÎ ÌÚÆÊÎÏÀËÒÎÒÅÐÌÈÍ ÎÒÅÇÈÊÎ-ÇÍÀÍÈÅÒÎÃÐÓÏÀÎÑÒÐÎÂÈ ÂÒÈÕÈ ÎÊÅÀÍÑ×ÓÏÂÀÍÅ ÍÀÊÐÀÉÍÈÊÃÐÀÄ ÂÈÒÀËÈß,ÄÎ ÂÅÐÎÍÀÂÎÉÑÊÎÂÀ×ÀÑÒ ÇÀÎÕÐÀÍÀÍÀ ÒÈËÀÌÎÙ,ÅÍÅÐÃÈßÊÀÌÚÊ ÂÏÈÊÎ×ÍÈßÌÅÕÓÐÔÐÅÍÑÊÈÔÓÒÁÎËÅÍÎÒÁÎÐÊÀÐÒÈÍÀ ÎÒËÅÎÍÀÐÄÎÄÀ ÂÈÍ×ÈÌÓÇÈÊÀËÍÀÍÎÒÀÌÀÐÊÀÍÀØÈÕËÀÄÈËÍÈÖÈÒÂÚÐÄ ÂÀÐÎÂÈÊ ÎÒ ÊÀËÖÈÒÈ ÄÎËÎÌÈÒÍÅÃÚÐÑÊÀÍÀÐÎÄÍÎÑÒ ÀÔÐÈÊÀÍÈØÊÀÇÀ ØÈÅÍÅÔÐÅÍÑÊÈÄÐÀÌÀÒÓÐÃ1791-1861ÍÀÉ-ÂÈÑÎÊÀÒÎ×ÊÀ;ÂÐÚÕÏÎÐÒÓÃÀËÑÊÈÔÓÒÁÎËÅÍÎÒÁÎÐÈÍÄÈÀÍÑÊÈÏËÅÌÅÍÀ ÁÐÀÇÈËÈßÔÐÅÍÑÊÈÏÈÑÀÒÅË-“ÀÐÊÀÍÇÀÑÊÈÒÐÀÏÅÐÈ”ÅÃÈÏÅÒÑÊÈÁÎÃÖÅÕ Â ÇÀÂÎÄÇÀ ËÅÅÍÅÍÀ ÌÅÒÀËÅÏÈ×ÅÑÊÀÏÎÅÇÈßÁÈÒÊÀ,ÁÎÉÑÈËÍÀÍÅÐÂÍÀÂÚÇÁÓÄÀÁÓÍÀÐ,ÃÅÐÀÍÎÑÒÐÀÏÑÈÕÎÇÀÃÅÐÎÈÍß ÍÀÀË.ÊÓÏÐÈÍ“ÊËÎÓÍ”ÒÅËÅÔÎÍÅÍÏÎÂÈÊÏÎÅÒÈ×ÅÑÊÈÎÁÐÀÇ ÑÈÍÎÑÊÀÇÀÒÅ-ËÅÍ ÑÌÈÑÚËÏÐÈÐÎÄÎ-ÇÀÙÈÒÍÈÖÈÐÀÑÒÈÒÅËÍÀÌÀÇÍÈÍÀÏÎÂÅÑÒ ÎÒÂÀÑÈËÈÉÁÈÊÎÂÃÅÐÎÈÍß ÍÀÀÍÐÈ ÁÅÊ“ÃÀÐÂÀÍÈ”ÐÓÑÊÈÑÀÌÎËÅÒÈÂÈÄ ÌÚÆÊÀÏÐÈ×ÅÑÊÀÑÅËÎ ÂÑÀÌÎÊÎÂÑÊÎÁÎÅÍÎÒÐÎÂÅÍ ÃÀÇÊÐÀÉ ÍÀÌÀ×ÒÎÂÎÄÚÐÂÎÑÏÅÖÈÀËÍÎÎÁÓ×ÅÍ ÁÎÅÖÕÓÄÎÆÍÈÊ,ÊÎÉÒÎÐÈÑÓÂÀÆÈÂÎÒÍÈÓÊÐÀÈÍÑÊÈÏÈÑÀÒÅË-“ÍÀËÈÂÀÉÊΔÍÈÄÅÐËÀÍÄ-ÑÊÈ ÏÈÑÀÒÅËÈ ÕÓÌÀÍÈÑÒ1469-1536ÎÁÊÐÚÆÅÍÈÅÊÎÆÅÍÈ ÈËÈÏËÀÒÍÅÍÈÒÎÐÁÈØËÎÑÅÐÑÊÈÈÍÑÒÐÓÌÅÍÒÎÐÃÀÍ ÍÀÇÐÅÍÈÅÒÎ×ÀÑÒ ÎÒÊÀÐÓÖÀÐÀÇÊÀÇ ÎÒÅËÈÍ ÏÅËÈÍ3,14ÆÈËÅÙÎÍÀÑÅÊÎÌÎÑÅËÎ ÂÏÅÐÍÈØÊÎÔÓÒÁÎËÅÍÎÒÁÎÐ ÎÒÁ ÃÐÓÏÀÑÏÚÒÍÈÊÍÀ ÑÀÒÓÐÍÇÀÍÄÀÍÈÂÈÄÑÅÂÅÐÅÍÅËÅÍÂÎÉÑÊÎÂÈÏÎÄÐÀÇÄÅ-ËÅÍÈßÍÀ×ÀËÎÒÎÍÀ ÄÅÍßÄÅÏÀÐÒÀÌÅÍÒÂÚ ÔÐÀÍÖÈßÏÚÊÚË,ÏÐÅÈÇÏÎÄÍßÑÅÌ.ÐÀÑÒÅÍÈß,ÂÊËÞ×ÂÀÙÈÖÈÒÐÓÑÎÂÈÒÅÏËÎÄÎÂÅÑÒÐÚÌÅÍÁÐßÃÐÅÊÀ ÂÀÍÃËÈßÒÐÀÊÈÉÑÊÎÏËÅÌÅËÅ×ÅÁÍÎÑÐÅÄÑÒÂÎÑ ÎÏÈÉÏÈÑÌÅÍÀÇÀÏÎÂÅÄ,ÐÀÇ-ÏÎÐÅÆÄÀÍÅÌÀËÎÀÇÈÀÒÑÊÀÁÎÃÈÍßÅÂÐÅÉÑÊÈÕÐÀÌÌÎÊÐÅÙÀÐÀÍÀ ÏÎËÈÖÅÒÎÔÈÍËÀÍÄÑÊÈÎÁÙÅÑÒÂÅÍÈÊÈ ÌÀÒÅÌÀÒÈÊ1887-1973ÔÐÅÍÑÊÈÔÈÇÈÊ1852-1908ÕÈÙÍÈÖÈÎÒ ÐÎÄÀ ÍÀÊÎÒÊÈÒÅÌßÐÊÀ ÇÀÇÅÌÍÀ ÏËÎÙÏÐÎÑßÊÚÒ ÎÒ“ÎÄÈÑÅß”ÃÎËßÌÏÅÐÈÎÄÎÒ ÂÐÅÌÅÍÀÐÎÄÍÎÑÒ ÍÈÃÅÐÈßÏÎÄÏÐÀÂÊÀÒÀÅÑÒÐÀÃÎÍÑÂÅÒÎÂÍÀÎÐÃÀÍÈÇÀÖÈßÏÎÐÒÓÃÀËÑÊÈÌÎÐÅ-ÏËÀÂÀÒÅË1480-1521ÃÐÀÄ Â ÑÀÙ,ÙÀÒÀÈËÈÍÎÉÑÊÂÀÐÒÀË ÑÅÒÍÈ×ÅÑÊÎÌÀËÖÈÍÑÒÂÎÊÚÐËÅÆÒÓÐÈÑÒÈ×ÅÑÊÎÐÅÌÀÐÊÅÐÅ×ÍÈÊ : ÁÅÊÅÐÅË, ÁÅÌ, ÂÈÍ, ÈÂÅÐÑÅÍ, ËÈÂ, ÐÅÒÈÊ, ÐÎÈÄÈÑ.ÂÈÊÒÎÐÈß ÊÐÚÑÒÅÂÀÎÒÃÎÂÎÐÈ ÎÒ ÌÈÍÀËÈß ÁÐÎÉ:ÂÎÄÎÐÀÂÍÎ : “Ìàòà Õàðè”. Àêîíèòèí. Ëèáåðî. Îíå (Æîðæ). Èòàêà. Ñêàëï. ÌÈÖÓÁÈØÈ. ÎÒÂÅÑÍÎ : “Ìàëêàòà êèáðèòîïðîäàâà÷êà”. Òèàðà. Àâðîðà. Ðåì. Êàáåëè. Òàáëè. ÎòàÀÏ. Àðèòà. Âåñåëà. ÀÄÀ. Þòà. Àñîðòè. Èíîâî. Îíåòè (Õóàí Êàðëîñ). Þç. Âàíè. ÑÊÀÒ. (Éîêî). Ëàéêà. Îê. Ðåíàð (Æþë). Õåïòàí. Íàÿ. ÍÀÑÀ. Îñèë. Ìà. Íàð. ÀñåíîâÍàòðîëèò. Ëàð. Èâàíîâ (Èâàí). Åëà. Åêî (Óìáåðòî). ÔÁÐ. Àâèàòîð. Ëåíèí (Âëàäèìèð Èëè÷). (Äðàãîìèð). “Ãà”. Êëàðê (Àðòúð). Èìå. Ðîì. Îòàâèíî. Ïîáåäè. Òàðà. Ïè. Èâðèò. Ààð.Ðîëÿ. Íàèâèòåò. Ëè. Øèðà. Ãîðêè (Ìàêñèì). Èêîíîì. Òàéíà. Óíà. Èíàð (Ãóñòàâ). Äî. ÊÀ. Àâåðèíà (Òàòÿíà). “Ðèð”. Îöåò. Ðåòèêóëèí. Ëàôåò. ÇÀÍÓÑÈ. Îëîâèíà. Àïåðèòèâè.Ïàëàòèí. Êèí. Ïðàñêîâè. Àðåòèíî (Ïèåòðî). ßðå. “Àëáåíà”. Àçîò. ÎÌÎ. Àåð. Ïèêàï. ÒÒ. Àä. Êåáå. Þëàðè. ÀÒÀ. Èð. “Øàíà”. Íî. Èëèçè. “Òè”. Èðàêèò. ÈÐÀ. Íèøàí. Òåëåêèíåçà.Êîðäèëåðè. Îáîð. ÀÊ. Ñêèíàð. Òîíèêà. Àâàðè. Àôèø. Ñèí. Àáåëèò. Åòà. “Èìîëà”. Ó÷åí. Îñè. Àð. Ïèòè. Îâ. Êåòîí. Òîïîíèìèêà. ÒÀ. Àâàëîí. Íàêèò. Áèíîì. ÐÈÊÀÄÎÍÀ.ÌÀÐÒÈÍÈ. Èìàì. Êëàìåðè. Âàðàê. ÒÓ. ×àèðà. Àðêè. Àðàìèñ.Èëîðèí. Òîê. Ëàòè. Íàïà. Èðîíèì. Íîñòðàäàìóñ (Ìèøåë äüî).
Change language