Вестник Струма" брой 168

СТРУМА 20 юли 2020 г. У НАС И ПО СВЕТА
стр. 11
След 11 дни протести срещу правителството и главния прокурор
"Дойче веле": Ясно е като бял ден, че Борисов си
отива, но това не стига
"Ясно е като бял ден, че
Борисов си отива. А след него
България ще се нуждае от
конституционно мнозинство
и стратегическо единство, за
да осъществи промяната. Това
единство преминава през
две стъпки", пише проф.
Ивайло Дичев в "Дойче веле".
Според него, ако Борисов
подаде блиц оставка преди
новите играчи да са се организирали,
а БСП - консолидирала,
има шанс да остане
първа сила и да се подсигури
срещу бъдещи неприятности.
Ако се заинати, изкушен
от перспективата да
разпределя европейските
кризисни фондове, вероятно
съвсем ще изчезне под напора
на растящото недоволство.
Самият той изглежда уморен
и объркан; говореха, че
искал да става президент,
ама това в момента е съвсем
невероятно. Някои твърдят,
че силите, наричани КОЙ, го
държат с разни компромати
и ще го захвърлят, когато им
стане изгодно. Може да е и
обратното - той да е по-силен
от КОЙ и просто да се оправдава
с тях.
Живковски популизъм
Прословутата стабилност
на Борисовото управление
се дължеше на умелия му популизъм
- не научен при Марин
льо Пен, а на охранявания
от него Тодор Живков.
Този популизъм е ушит по
мярка на българската душевност.
Нищо не се довежда
докрай - нито комунизъм, нито
правова държава; за реформи
повече се говори, а
ако отвън нещо поискат -
снишаваме се да мине бурята.
За да крадат безнаказано
горе, оставят се онези долу
и те да отнесат по някоя
тухла от строежа. А пък ако
някой запротестира, тогава
или му се дава нещо, или го
удряш изотзад с опозоряващ
запис, данъчна проверка или
дори арест. Народни хора в
управлението, простотии,
които отблъскват интелигенцията,
но пък ги правят близки
на обикновения човек.
Равносметката - абе, кретаме
на опашката, ама пък сме
живи, можеше и по-лошо,
нали така!
Разбира се, сравнението
с режима на Живков е само
в стилистиката - г-н Борисов
далеч не е диктатор. И все
пак по-възрастните вероятно
помнят това усещане по време
на соца, че няма алтернатива,
няма дисиденти, няма,
няма... и изведнъж всичко
рухна. Имаш чувството, че и
днес тази работа се повтаря,
макар в умален мащаб.
Въпросът е може ли след
очакваното падане на това
мнозинство да се появи ре-
Ивайло
Дичев
шителен политически субект,
който да поведе страната
нанякъде?
Пейзажът изглежда изключително
фрагментиран.
БСП едва ли ще се пребори с
Нинова до изборите, Цвета-
къснато някой
припомня каква
била майката на
Христо Иванов
или пък бащата на
Минеков, какво
бил казал Радев
за Русия или Манолова
за Орешарски.
Откъм г-н
Трифонов пък лъха едно надменно
безразличие към ставащото:
той е против партиите
изобщо, иска да помете
системата, да рестартира и,
разбира се, не му се занимава
с такива дреболии като
Германски журналист: Тонът на „Бате Бойко“ е
фамилиарен, управлението му - авторитарно
Бойко
Борисов
Зад проевропейска фасада българският премиер
Бойко Борисов наложи авторитарен режим. На много
граждани обаче им омръзна от корупцията, а едно видео
разпали гнева в България, пише журналистът Кено
Ферзек в „Шпигел“.
"Българското Черноморие
на много места е идилично, но
то също така е Мека за корумпирани
политици и бизнесмени",
категоричен е Кено Ферзек.
"Скандалът около парче
от плажната ивица, където е
седалището на един от бившите
политици в България и
което е охранявано с парите
на данъкоплатците, доведе до
най-големите политически
протести в страната от години",
четем още в материала.
Съдебната система в
България е под политически
контрол
Случаят показва, че след
почти 15 години в Европейския
съюз България още не е
провела реформите, необходими
за изграждането на една
правова държава, смята
Ферзек. Правната сигурност
зависи от волята на властта,
съдебната система е до голяма
степен под политически
контрол. Корупцията рядко се
наказва, а журналистите,
които съобщават за нея, стават
обект на заплахи. За разлика
от Виктор Орбан, Бойко
Борисов не е дразнител във
външнополитически план, затова
вътрешнополитическата
ситуация в България не е тема
за Брюксел.
Недоволството на гражданите
беше провокирано от
нов още не е регистрирал
партия, а Манолова дава
противоречиви сигнали. Десните,
които се оказаха начело
на протеста срещу властта,
започнаха все по-настойчиво
да се разграничават
от естествените си съюзници
на площада: взеха отново
да се борят срещу комунистите
и за лустрация; непресъбаряне
на правителство и
нови избори. Връщат му го с
интелигентско презрение и
музикални асоциации.
Ще трябва конституционно
мнозинство
Политически обединения
по учебник ще са трудна работа;
със сигурност управляващите
ще се задържат, ако
успеят да насъскват едните
Над десет дни хиляди млади хора протестират с искания за
оставката на правителството и главния прокурор
личността на Ахмед Доган и
неговата партия. Доган, някога
сътрудник на българската
държавна сигурност, вече не
е активен политик, но все
още се смята за един от найвлиятелните
кукловоди в
страната. Въпреки че плажовете
в България трябва да са
достъпни за обществото, достъпът
до плажа в резиденцията
на Доган в парк „Росенец“,
разположен близо до
Бургас, е блокиран. Бившият
правосъден министър Христо
Иванов достигна с лодка до
плажа и документира злоупотребата
с власт. Стотици
срещу другите - политолозите
вече усърдно се хванаха с
теоретичната страна на задачата.
Но хората не протестират
за политики, а срещу дадената
на късо държава. Ако
някой реши да обединява
гражданската енергия,
трябва да се цели по-високо
- в конституционни промени,
контрол над прокуратурата,
хиляди гледаха видеото в интернет.
След това започнаха
протестите.
Истинска алтернатива на
Борисов няма
Българите имат достатъчно
причини за протести,
смята германският журналист.
Тонът на „Бате Бойко“ е
фамилиарен, управлението
му - авторитарно. Истинска
алтернатива на Борисов и
ГЕРБ обаче няма. Опозицията
в лицето на социалистите
има в досието си безброй
случаи на неразкрити корупционни
скандали. Много българи
избират да напуснат заради
липсата на социална и
политическа перспектива -
изселването от страната е
драматично. За да запази
властта си, Борисов иска да
преустрои правителството
си, не е изключено и самият
той да се оттегли, ако протестите
нараснат. Досега той винаги
е печелил предсрочните
избори, след като тактически
е подавал оставка, обобщава
Кено Ферзек.
пряка демокрация, промяна
на избирателната система,
отзоваване на депутати, такива
теми. Проблемът е, че
толкова дълбоки промени са
трудна работа и предполагат
експертни проучвания, дискусии,
съобразяване с едно
или друго. В момент на граждански
бунт конституция не
се измисля, това е ясно; тъкмо
обратното, подобни идеи
рискуват да заметат проблемите
и да помогнат на властта
да се спаси.
От друга страна, поставянето
на една по-висока цел
би могло да обедини разнородните
сили около надпартийна
платформа, която да
вкара в един бъдещ парламент
конституционно мнозинство:
то ще може да подмени
Висшия съдебен съвет,
да подготви свикване на Велико
народно събрание, което
пък вече спокойно да
свърши експертната работа.
С други думи, темата за голямата
промяна може да стане
стратегията за надпартийното
обединение, а не отклоняване
на вниманието от
непосредствената тактическа
цел, която са оставките.
Две стъпки до успеха
Такова стратегическо единство
- ако не на нацията, то
на тези двете трети от нея,
които днес скандират по улиците
- минава през две стъпки.
Първата изглежда премината:
преодолян е онзи страх
от времето на комунизма,
който се завърна у нас: страхът
да бъдеш уволнен от работодател
деребей, да бъдеш
арестуван от прокуратурата,
да ти откраднат бизнеса, да
те опозори гнусната пропагандна
машина, та дори - да
те пребият полицаи на улицата.
Стотици хиляди вече не
ги е страх.
Но има и втора: гражданинът
трябва да е достатъчно
уверен в политическата си
идентичност, за да взаимодейства
спокойно с онези от
другата страна, без да се бои,
че ще го заразят, и ще се обърне.
Десните - да не гонят ритуално
призрака на комунизма,
който отдавна вече не
броди никъде по света. Левите
- да не се чувстват длъжни
да ядосват съгражданите
си с любимата Русия. Националистите
- да не си измислят
врагове, за да бъдат герои.
Младите, софиянците, анархистите...
Пък кой знае, може
би след тези мъчителни
30 години сме вече достатъчно
устойчиви и ще се окажем
на висотата на кризата?