Вестник Струма" брой 168

СТРУМА
20 юли 2020 г.
На извънредния
У НАС И ПО СВЕТА
стр. 8
съвет в Брюксел Европейските лидери не се договориха за средствата
и плана за възстановяване
на ЕС след пандемията
Меркел скептична за благоприятен изход от
обсъжданията, Пестеливата четворка и
Вишеградската четворка в остър конфликт
Марк Рюте, Ангела Меркел, Урсула фон дер Лайен и Еманюел Макрон не намериха общ език
на срещата на върха за средствата за възстановяване от пандемията
Без споразумение продължи
и третият ден на извънредния
Европейски съвет
в Брюксел. В събота лидерите
на Общността не можаха
да се договорят за средствата
за възстановяване от пандемията.
Става дума за приемането
на седемгодишен
план за бюджета на ЕС за
2021-2027 г. в размер на
1,074 трилиона евро и създаването
на фонд за възстановяване
на икономиката на
ЕС след пандемията, в който
според проекта на Европейската
комисия се предвиждаше
да бъдат отделени 750
милиарда евро. Заседанието
продължи до късно вечерта,
но отново не бе постигнато
съгласие между всички. Не
са постигнати споразумения
нито за размерите на грантовете,
нито за размерите на
кредитите.
Обсъдено е сумите от
многогодишната финансова
рамка и тези от фонда за възстановяване
да бъдат обвързани
с върховенството на закона.
Пестеливата четворка,
както я наричат (Австрия,
Дания, Нидерландия и Шве-
За пореден път българи от
различни градове на Белгия се
събраха на протест в Брюксел.
Развявайки националните трикольори,
те подкрепиха исканията
за оставка на българското
правителство и главния прокурор
Иван Гешев. Протестните
действния се разиграха пред
очите на евролидерите, сред
които и премиерът Бойко Борисов,
които в продължение на
три дни обсъждат бюджета на
общността за следващите 7 години
и сумите, предназначени
за борба с коронавируса.
Десетки българи се събраха
на протести и в други евро-
ция) е против големите безвъзмездни
плащания, които
за целия съюз може да достигнат
500 милиарда евро.
Вишеградската четворка
пък категорично не се съгласява
с предложението на
Марк Рюте всяка държава да
има право на вето върху националните
програми на начина
за изразходване на
безвъзмездните плащания.
Преди да влезе на вчерашното
заседание сутринта,
канцлерът на Германия
Ангела Меркел изрази скептицизъм,
че евролидерите ще
се споразумеят за формирането
на седемгодишен бюджетен
план за 2021-2027 г.
и фонда за възстановяване
на икономиката на общността
след пандемията.
„Започваме трети ден на
преговорите и той най-вероятно
ще бъде решаващ“,
каза Меркел. "Различни теми
- обемът на фонда, механизмът
на разпределение,
както и въпросът за спазването
на принципите на върховенството
на закона, вече
са добре разгледани", добави
тя.
“Дали ще бъде възможно
да се постигне резултат, аз,
както и преди, не мога да кажа“,
заяви канцлерът. Според
нея има добра воля сред
участниците на срещата, но
също така и „много позиции“,
които не позволяват да
се постигне споразумение.
„Може да приключим и днес
/б.р. в неделя/ без резултат“,
обобщи Меркел.
В събота вечерта председателят
на Европейския съвет
Шарл Мишел представи
нови компромисни предложения,
като в известна степен
намали предстоящите
разходи на държавите от ЕС,
но те не се харесаха на лидерите
на всички страни. Австрия
смята пакета за прекалено
голям, а Нидерландия
иска държавите-членки да
могат да налагат вето на националните
планове за разходите.
Срещата на върха беше
официално планирана да
приключи в събота. Според
договорката, ако лидерите
на страните-членки не се
обединят в общо становище
и в неделя, ще бъде насрочена
нова среща по-късно
през юли.
Борисов: Предлага се намаляване на грантовете
с 50 млрд. евро за сметка на заемите
"Това, което се предлага
и което е позицията на България,
е намаляването на
грантовете с 50 мрлд. евро
за сметка на увеличаване на
заемите с 50 млрд. евро". Това
заяви премиерът Бойко
Борисов в Брюксел, където
трети ден евролидерите опитват
да се договорят за парите
за възстановяване от
пандемията. Той обясни, че
е изразил мнението си пред
лидерите на ЕС и им е обяснил
за какво са необходими
тези средства.
„България е кандидатствала
за финансиране от ЕС.
Няма да има нито една доволна
държава, тъй като парите,
които се отпускат, са
по-малко“, каза премиерът.
Той е настоял да се въведе
единен здравен протокол
между държавите в Европейския
съюз и отново е подчертал
мнението си, че пандемията
не си е отишла и европейската
икономика търпи
загуби.
„Всички сме вперили очи
в разработката на ваксини,
лекарства. Това, което Урсула
фон дер Лайен изнесе е,
че 8,5-9% е спадът на икономиката
на Европейския
съюз. Еднакво тежко е положението
в индустрията или в
туризма. Полагаме огромни
усилия с авторитета, който
имаме. С всички колеги сме
приятели. Разбирам какво ги
притеснява. Но казах, че ако
сме европейско семейство,
трябва да вземем такива решения,
че всички членове да
са защитени“, заяви премиерът.
Борисов изтъкна, че България
е стабилна финансово,
и добави, че към момента
страната ни се справя със
собствен ресурс. “Въпреки
намаления бюджет две основни
пера - селскостопанска
политика и кохезионна
политика, са запазени със
същите нива. Ние сме кандидатствали
с 300 млн. евро за
най-бедните региони“, обясни
българският премиер и
допълни, че „ако останат пари“,
те трябва да са за найбедните
региони.
Борисов изрази недоволството
си и от това, че
много държави слагат България
в „червения списък“ за
коронавируса, при положение
че страната е давана за
пример за овладяване на
пандемията.
Милен Керемедчиев: Разделението
в Евросъюза достигна пика си
Според бившия зам. външен министър поставянето
на условия за грантовете вероятно ще е
„малкото камъче, което ще обърне каруцата“
"Разделението в ЕС достига
до своя пик. Евросъюзът
вече не се разделя на
Изток и Запад, а на Югоизток
срещу Северозапад.
Южните държави, в това
число и Испания, Италия и
Гърция, вече пети месец се
справят сами с тази криза".
Toва заяви бившият зам.
външен министър Милен Керемедчиев
в тв ефира. Той
вече е с отрицателен тест за
коронавирус. За болестта
разказа, че е преминала леко,
като летен грип.
Стотици българи в Брюксел, Нюрнберг и Мюнхен
демонстрират с искане за оставка на кабинета
пейски градове, сред които
Нюрнберг, Мюнхен, Кьолн и
Берлин. Протестите се развиват
най-често пред българските
представителства, а един от
тях беше пред Кьолнската катедрала.
"Българите в чужбина демонстрират
в подкрепа на антиправителствените
искания в
София и очакват внимание от
дипломатическите представители",
обясни Мирослав Тодоров,
който живее в Мюнхен.
„Искаме това да бъде нашият
малък знак, че хората по улиците,
по площадите не са сами.
Българите зад граница държим
това да има избирателен район,
в който ние да избираме наши
депутати, обещаваното и от
всички политически партии
електронно гласуване, България
да ни даде този шанс един
ден да се върнем, за да променяме
вътре към по-добро“.
Милен Керемедчиев
Бойко Борисов
Според бившия министър
това, че Урсула фон дер Лайен
се извини в италианските
медии за закъснението на
ЕС с помощта си за една от
най-засегнатите, но и една
от най-силните страни членки,
говори за голямо разединение.
„Щетите, които сполетяха
италианската икономика,
дърпат надолу и еврозоната,
и европейската икономика.
В момента близо 40% от италианците
искат страната да
напусне ЕС. Типично по европейски,
ние бягаме след
събитията, както бягахме и
от мигрантската криза“, категоричен
бе Керемедчиев.
Той обясни, че решенията
на т.нар. „пестелива четворка“
са продиктувани от
исканията на гласоподавателите
им.
Според него поставянето
на условия за грантовете вероятно
ще е „малкото
камъче, което ще обърне
каруцата“.
„Тази четворка,
която се оформя като
център на опозиция в
момента, намери начин
да прокара тази
сфера на влияние. До
момента те не намираха
механизъм как да
контролират по-разюзданите
бюджети.
Сега намериха пандемията
за механизъм, чрез който да
обуздаят по-недисциплинираните.
Доколкото има
предложение, което се
приема от Италия, в 4-седмичен
срок трябва да бъдат
представени различните
програми на всяка държава
и Европейският съвет, през
ЕК, трябва да одобрява тези
планове. Ако България
каже, че иска да подпомогне
туризма и други отрасли,
ЕК ще има 4 седмици да
одобри или не, а Нидерлания
иска всяка страна членка
да може да наложи вето
на това решение“, обясни
бившият зам. министър.
По думите на Керемедчиев
„пестеливата четворка“
се притеснява, че европейските
средства ще „потънат
някъде“ и държавата
ще ги похарчи за собствени
политически цели.