Вестник "Струма" брой 177

СТРУМА
30 юли 2020 г. СТРАНАТА
стр. 10
След два месеца работа
Гастарбайтерка: Кракът ми няма да стъпи повече
в баварска ферма
в Германия за нищо на света
"Кракът ми няма да стъпи
повече в Германия! Нито на
гости, нито на екскурзия. За
нищо на света!". Това заявява
румънката Мариана след
двумесечна работа в една баварска
ферма, където не плащали
извънредния труд,
спалните помещения били
мизерни и нямало никакви
предпазни мерки срещу коронавируса.
"Не можех да преглътна,
че трябваше да спим по осем
жени в едно помещение, че
осем души използват една
баня, а 30 души - една кухня",
разказва румънката. И добавя,
че ги извозвали до работното
им място с осемместен
бус, в който се тъпчели
по 14-15 човека.
Мариана е само една от
многобройните източноевропейци,
които през последните
седмици и месеци събраха
куража да извадят на
бял свят редица нелицеприятни
факти за трудовия си делник
в Германия: в месопреработването,
в куриерските
служби, по строежите и в
селското стопанство. Дори
министърът на труда Хубертус
Хайл призна, че действителността
е тъкмо такава:
"Пандемията е като лупа,
през която виждаме неща,
които и преди не са били наред",
заяви министърът.
Скандално
Алекс е работил 2 г.
за "Тьонис" - най-голямото -
месопреработвателно предприятие
в Германия. Подобно
на Мариана и той разказва
за нечовешки условия.
"Работното време беше 8 часа
плюс 45 минути обедна
почивка, но вместо това работехме
по 10 до 13 часа на
ден. След толкова работа човек
е съсипан - и физически,
и психически". Алекс
хвърля вината главно върху
посредническите фирми.
Тъкмо тези подизпълнители
наемат работниците и затова
носят отговорността за условията
на труд и живот.
Повечето източноевропейци,
наети по този начин, работят
на акорд. Плаща им се
не на час, а за количество п-
родукция. Но нормата не може
да се изпълни за 8 часа.
Така възниква експлоататорска
система, казва Алекс. Който
протестира, бързо изхвърча,
а нормите на германското
трудово право просто не важат",
обяснява румънецът.
Случаят с „Тьонис“ показа,
че работниците често не
получават почти никаква защита
срещу опасния коронавирус.
Над 1500 работници
във фабрика на "Тьонис" се
оказаха заразени, което в
крайна сметка доведе до затваряне
на целия окръг Гютерсло.
В момента прокуратурата
води разследване срещу
"Тьонис" и срещу няколко
фирми подизпълнители заради
нарушения на закона за
защита срещу инфекции.
Системата от подизпълнители
и трудови посредници,
които обикновено са сънародници
на наетите работници,
представлява непрозрачна
мрежа, която трудно се
контролира. Въпреки това
обаче в една социална държава,
каквато е Германия, дори
такива непрозрачни мрежи
би трябвало да подлежат
на контрол: да се проверява
как са настанени работниците
и при какви условия работят.
По принцип е така, съгласява
се Мариус Хангану от
проекта "Честна мобилност".
По поръчение на германските
синдикати той помага с
опит и съвети на командированите
работници от България,
Румъния и още няколко
държави. Хангану обяснява,
че две държавни служби са
длъжни да проверяват тези
условия: Здравната служба и
Митническата служба, като
митничарите се съсредоточават
само върху евентуалните
нелегални работници. Но
проверките невинаги са както
трябва, твърди Хангану и
дава пример от Бавария. "За
три митнически проверки
предварително се знаеше. Не
разбирам как такава информация
може да изтече от
служба като митниците. Там
очевидно има "къртица". Хангану
стига дори още по-далеч.
Според него изтичането на
информация трябва да се
търси не в регионалната митническа
дирекция, а на по-високо
равнище - там, където
се стича цялата информация.
„Суров контрол, денонощно
и без предупреждение“
Зачестилите новини за все
повече зарази в кланиците и
фермите принудиха политиката
да се задейства. От догодина
командироването на
работници ще бъде забранено
поне в месопреработването.
Това означава, че германските
кланици вече няма да
могат да допускат работници,
наети от подизпълнители.
Бундестагът ще разгледа
съответния законопроект
след лятната ваканция.
Дискусията за условията,
в които работят командированите
и сезонните работници,
се разпали отново миналата
седмица, след като в една
баварска ферма се появи
ново огнище на Ковид-19.
Фермата, в която работят хора
от България, Румъния, Украйна
и Унгария, беше изцяло
поставена под карантина.
На пресконференция в
понеделник баварският министър-председател
Маркус
Зьодер заяви, че заразата е
избухнала в резултат от съзнателни
нарушения на правилата
и хигиенната концепция.
Зьодер настойчиво призова
за суров контрол, "денонощно
и без предупреждение".
Занапред глобата за такива
нарушения ще бъде увеличена
от 5000 на 25 000 евро.
Освен това сезонните работници
в Бавария ще бъдат
тествани за коронавирус.
Възможно било дори целият
регион да бъде затворен.
Разкритията от последните
месеци шокират. И в същото
време разкриват огромен
шанс пред стотиците
хиляди източноевропейски
работници в Германия. Защото
именно в резултат от последните
скандали се очаква
условията на труд и живот да
се подобрят значително.
Анализатори: Ковид-19 поставя на колене американската
икономика, Европа се справя по-добре с кризата
Икономистите смятат идеята на Тръмп за намаляване на данъка върху доходите
за безмислена, дори част от републиканците вече не го подкрепят
жен кредит на доверие за
американската икономика.
Не всички обаче споделят
увереността на Бъфет.
Ръководителят на отдел
за развиващите се пазари
на Morgan Stanley Рухир
Шарма, който управл-
Рухир Шарма
Американската икономика
се счита за най-динамичната
в света, но сега се появяват
все повече съмнения, че тя
бързо ще се възстанови от
кризата, причинена от пандемията,
пише германското списание
Der Spiegel. Според анализаторите
Европа, и по-специално
Германия, се справят
по-добре с предизвикателствата.
За предприемачите големият
въпрос сега е дали да инвестират
в Америка или срещу
нея, твърди авторът на статията.
Когато епидемията избухна,
89-годишният милиардер
Уорън Бъфет каза: "Нищо
не може да спре Америка". Той
успокои акционерите си с уверения,
че страната е преодоляла
най-тежките изпитания:
"Американско чудо, американската
магия винаги е печелила
и ще бъде така отново". В
началото на юли неговото акционерно
дружество инвестира
близо $10 млрд. в производство
на природен газ - ва-
ява активи за милиарди,
смята, че триумфатор в световната
икономика след пандемията
няма да бъде САЩ или
Китай, а Германия. Според експерта
под ръководството на
Ангела Меркел германците се
възползваха максимално от
силните си страни по време на
коронавирусната криза - добро
управление, нисък държавен
дълг, репутация на индустриално
качество и нарастващ
брой на технологичните компании
в страната.
За експерти като Шарма
Европа се е превърнала в контрапроект
на Америка на
Тръмп през последните седмици.
Германската концепция за
"непълна заетост" навлезе в
американския лексикон и се
превърна в модел за начин на
действие, който трябва да помогне
да се избегнат значителни
промени на пазара на труда.
Неотдавнашното споразумение
в ЕС за помощния пакет
допълнително засили новата
вяра в Европа, посочва
изданието. Финансовата помощ
след кризата и ефективното
овладяване на вируса
трябва да доведат до по-бързо
икономическо възстановяване
в еврозоната, отколкото
където и да е другаде, включително
в САЩ, смятат анализатори
от Goldman Sachs.
В баварската ферма
се е работело
при лоши условия и
без да се плаща извънредният
труд
Както се отбелязва в статията,
Америка се счита за
Доналд Тръмп
най-динамичната икономика в
света. По време на финансовата
криза САЩ загубиха 5%
от работните си места, в сравнение
с 3% в Европа. Тогава
бяха нужни много месеци, за
да могат САЩ отново да достигнат
нивата преди кризата.
През май експертът Шарма
от Morgan Stanley прогнозираше,
че позицията на САЩ сред
световните икономики няма да
се промени, въпреки регистрираната
рецесия, а онези, които
са критикували Америка и
са прогнозирали, че тя ще загуби
позицията си, в миналото
винаги са грешали. Въпреки
това през последните седмици
изглежда, че Шарма е
променил мнението си.
При всички положения, коронавирусната
криза е различна
от предишните, отбелязва
немското списание. Икономическото
възстановяване
до голяма степен ще зависи от
това колко добре страната успява
да се справи с вируса,
заяви наскоро председателят
на Федералния резерв на САЩ
Джером Пауъл пред Конгреса.
Също така много, по неговите
думи, ще зависи от подкрепата
под формата на програми
за подпомагане от политическите
кръгове.
Така или иначе, перспективите
не са много обещаващи.
Опитът на американския президент
да се върне към обичайния
режим на икономиката
се провали. В Съединените
щати са заразени близо 5 милиона
души. Резултатът от
преждевременното отваряне
на американската икономика
беше засилването на пандемията,
която сега забавя икономическия
растеж, посочват
експертите. Авиокомпании,
ресторанти и хотели съобщават,
че търсенето отново е започнало
да пада. Прогнозата
в този случай е разочароваща:
"Без ваксина няма възстановяване".
Досега бяха приети 2 трилиона
долара пакети за помощ
Уорън Бъфет
в подкрепа на вътрешното
потребление в САЩ и съответно
в американската икономика.
Ако обаче в близко бъдеще
нищо не се промени, в края
на юли милиони хора ще се
окажат в безизходица - именно
тогава изтича срокът на
програмата за допълнителна
подкрепа на безработните от
600 долара на седмица, благодарение
на които мнозина
все още успяваха да плащат
наема или да изплащат заеми.
Освен това в петък изтича мораториумът,
който досега не
позволяваше на наемодателите
да изхвърлят неплащащите
наематели на улицата.
Икономистите се опасяват,
че спирането на държавните
плащания може да има отрицателно
въздействие върху
икономиката на страната. Затова
републиканците и демократите
във Вашингтон малко
преди началото на лятната почивка
започнаха преговори за
нов пакет от помощи - но разногласията
са големи не само
между двата враждуващи политически
лагера. Някои от идеите
на президента срещнаха
неразбирателство дори в
собствения му лагер.
Така Тръмп настоява за намаляване
на данъците върху
дохода, което икономистите
считат за безсмислено, тъй като
тази мярка ще помогне на
тези, които са запазили работните
си места по време на кризата.
Идеята на Тръмп за предоставяне
на държавна подкрепа
на училища и университети,
които продължават да работят
както обикновено въпреки
опасността от заразяване,
също намира малко одобрение.
Недоумение предизвика и
още една инициатива на Тръмп
- неговото искане да се намалят
средствата, които се отделят
за правене на тестове за
коронавирус. Според логиката
на американския президент,
колкото по-малко са тестовете,
толкова по-малък е броят
на инфекциите.
Що се отнася до Германия,
Ручир Шарма обосновава доверието
си в немската икономика
освен с другото, с политически
доводи: Германия има
правителство, готово да работи
за справяне с изникващите
предизвикателства. Това означава,
че в Америка такова
няма, заключава Der Spiegel.