Вестник "Струма", брой 204, Понеделник, 31 август 2020 г.

СТРУМА 31 август 2020 г. СВЯТ
Прoвoкaция от
пaртиятa нa президента
стр. 11
Дeпутaт нa Eрдoгaн пoкaзa кaртa
нa Турция, в кoятo e и пoлoвин Бългaрия
Идeoлoгът нa Eрдoгaн
призoвaвa зa Вeликa Турция,
в чиитo прeдeли влизaт
Ceвeрнa Гърция и чacти oт
Бългaрия. Тaкaвa кaртa
рaзпрocтрaнявa дeпутaтът
Мeтин Кюлюнк, тoвa e
прoвoкaция към нac. Тoвa
пишaт мeдиитe в Ceвeрнa
Гърция.
Кюлюнк, кoйтo e дeпутaт
в Мeджлиca oт упрaвлявaщaтa
Пaртия нa
cпрaвeдливocттa и рaзвитиeтo,
e кaчил в личния cи
прoфил в Инcтaгрaм и Туитър
"Островите не могат да имат право
на континенталния шелф. Следователно
няма какво да се обсъжда за Източното
Средиземноморие. Турция,
ако бъдат засегнати правата и интересите
й, ако е необходимо, може да
си позволи война, но Гърция ще загуби.
Тя ще загуби повечето острови, а
Западна Тракия също ще се изплъзне
от ръцете й". Това заяви пенсионираният
полковник и експерт по сигурността
Юнал Атабай.
Остава неясно в каква посока ще
се развие напрежението между Турция
и Гърция в Източното Средиземноморие,
пише турският в. Star gazette.
Докато Европейският съюз и Съединените
щати предприемат инициативи за
намаляване на напрежението, Гърция
прави провокации една след друга. По-
Мeтин Кюлюнк
кaртaтa. Нa нeя кaтo турcки
тeритoрии ca пoкaзaни
гoлeми oблacти oт Ceвeрнa
Гърция, пoчти пoлoвинaтa oт
Бългaрия, Кипър и Aрмeния,
кaктo и гoлeми плoщи в Грузия,
Ирaк и Cирия.
"Вcъщнocт дeпутaтът oт
пaртиятa нa Рeджeп Тaйип
Eрдoгaн придружaвa
туитoвeтe cи c прoвoкaтивни
нaциoнaлиcтичecки eкcпaнзиoниcтични
cтрeмeжи нa
Турция в Гърция. Кюлюнк
cтигa дoри дoтaм, чe призoвaвa
гърцитe дa cи cпoмнят
Рeджeп Тaйип Eрдoгaн
дoбритe врeмeнa, кoгaтo ca
живeли "брaтcки" c турцитe в
Ocмaнcкaтa импeрия",
oтбeлязвa излизaщият в
Кoмoтини вecтник "O
хрoнoc". "Призoвaвaм гръцкия
нaрoд, кoйтo e изпитaл
вкуca нa турcкoтo
прaвocъдиe и мир в прoдължeниe
нa 400 гoдини, прeди
дa пoпaднe пoд влacттa нa
импeриaлизмa: Иcтoрицитe
ви пoзнaвaт дoбрe, прeди
вaшитe лидeри дa прeдпoчeтaт
рoбcтвoтo нa импeриaлизмa,
ниe живeeхмe пo
Star gazete: Ако Гърция рискува война,
ще загуби острови и Западна Тракия
специално, като стартира
четиристранни военни
учения в региона заедно
с Франция, Италия и Кипър,
Гърция затръшва
вратите на дипломацията
една след друга.
Според пенсионирания
полковник и експерт
по сигурността Юнал Атабай,
който коментира събитията
в интервю за "Йени Шафак",
Турция и Гърция нямат какво да обсъждат
в Източното Средиземноморие.
"Гърция няма права в региона"
Обръщайки внимание на факта, че
Гърция се опитва да получи континентален
шелф чрез островите, Атабай отбеляза:
"Гърция няма права в Източното
Средиземноморие. В този регион
тя няма морска юрисдикция, континентален
шелф. Според конвенцията за
морското право островите нямат право
на континентален шелф. Те твърдят,
че островите Крит, Карпатос, Родос
имат континентален шелф. Но тъй като
това не е така, няма предмет за преговори
с Турция".
"Гърция иска да се възползва от
напрежението"
Експертът припомни, че за да разреши
проблема в Източното Средиземноморие,
Турция призовава крайбрежните
страни на Средиземноморието
да преговарят: "Турция предложи
да седне на масата за преговори
за справедливо обсъждане на проблемите.
Но това е отделен въпрос. Гър-
ция прилага агресивна доктрина. Постоянно
създавайки напрежение, те го
натрупват и след това правят крачка
назад или го довеждат до точката, в
която могат да се водят преговори. Кажете,
мога ли да се възползвам от
международната обстановка, за да
грабна парче оттук"
"Ако Атина ще воюва, те ще претърпят
тежки загуби"
Гърция се опитва да спечели предимства
чрез ескалация на напрежението,
но в случай на война Атина ще
понесе големи загуби, отбеляза Атабай.
"След придобиването на независимост
през 1832 година Гърция не е
завладяла нито една от своите придобити
територии чрез война. Всичките
ги е получила на масата на преговорите
и след като вече свикна с това не
иска да се откаже от този навик. Ако
Гърция обаче създаде фактическа ситуация,
която нарушава правата на
Турция, Анкара ще бъде готова да започне
война. Турция е привърженик на
обсъждането на проблеми чрез преговори,
но Гърция иска да говори само
за изключителната икономическа
зона и континенталния шелф. Междувременно
проблемите между Турция и
Гърция не се изчерпват само с това.
Във време, когато островите трябва да
останат демилитаризирани, Гърция ги
въоръжи. Заплашителните опити за
разширяване на териториалните води
от 6 на 12 мили продължават. Гърция
все още използва 10 мили въздушно
пространство, когато то трябва да бъде
6 мили. Турция призовава за обсъждане
на всички проблеми без предварителни
условия, но тук Гърция не прави
компромиси. Турция, ако бъдат засегнати
правата и интересите й, ако е
необходимо, може да си позволи война,
но Гърция ще загуби. Тя ще загуби
повечето острови, а Западна Тракия
също ще се изплъзне от ръцете й".
тeзи зeми в брaтcтвo зa дългo
врeмe ", кoмeнтирa Кюлюнк
нa гръцки.
Кaртaтa, придружaвaщa
пocтa нa турcкия дeпутaт, ce
oтнacя дo тeритoриитe нa
Евентуално решение на Гърция да
разшири териториалните си води в
Бяло море ще бъде смятано за повод
за война, предупреди турският министър
на външните работи Мевлют Чавушоглу.
„Гърция не може да разшири
териториалните си води до 12 мили
(около 22 км) в Бяло море“, заяви
Чавушоглу. „Това е повод за война или
казус бели“, добави той пред телевизия
"А Хабер".
Както Гърция, така и Турция имат
териториални води от 6 морски мили
(около 11 км) в Бяло море.
Гръцкото външно министерство коментира
изявлението на турския вицепрезидент
Фуат Октай, че опитът на
Атина да разшири териториалните си
води с 12 мили може да предизвика
военен конфликт. „Безпрецедентното
схващане на Турция, че тя може да
заплашва съседни страни с използване
на сила, когато те упражняват законните
си права, противоречи на съвременната
политическа култура и основните
разпоредби на международното
право. Ние призоваваме Турция
да осъзнае това международно право
и ценностите, върху които се гради
съвременният международен ред, обвързващ
всички държави в света. Те
не се прилагат избирателно и международната
общност е длъжна да ги защитава,
тъй като тяхното нарушение
създава максимален риск“, се казва
в съобщението.
Както бе припомнено в Атина, Турция
е длъжна да се съобрази с втория
член на Хартата на ООН, който гласи,
че всички членове на международната
организация трябва да се въздържат
от заплаха със или използване на
сила. Във всеки случай ние припомняме,
че упражняването на гръцкия суверенитет
не зависи от каквото и да
било турско вето“, заключава гръцкото
външно министерство.
Корените на конфликта между Гърция
и Турция, който сега ескалира заради
залежите на газ в Източното Средиземноморие,
датират от близо 100
години. След Първата световна война
с Лозанския договор от 1923 година
се определят границите на Турция. Тогава
наследницата на Османската империя
губи част от Eгейските острови,
които преминават към Гърция. Оттогава
Атина и Анкара непрекъснато се
карат за икономическата зона между
прoчутaтa "Нaциoнaлнa
клeтвa" oт 1925 г., кoитo
зaeднo c рaзкaзитe зa "Cинятa
рoдинa" ca ce прeвърнaли
в дoгмa нa турcкaтa външнa
пoлитикa, пишe "O хрoнoc".
Внимaниeтo нa гръцкитe
мeдии към изявитe нa
дeпутaтa в Инcтaгрaм и Туитър
ce cлучвaт в мoмeнт нa
нaпрeжeниe мeжду Aнкaрa и
Aтинa.
Новото буре с барут в Европа: конфликтът между
Атина и Анкара
гръцките острови и турския бряг.
През 1996 година двете съседки
едва не стигнаха до война, след като
турски командоси дебаркираха на
един безлюден гръцки остров. През
2000 година ЕС определи максималните
морски граници на двете страни
- отново в полза на Гърция. От известно
време насам турският президент
Ердоган настоява договорите да бъдат
преразгледани. Гърция обаче е
твърдо против.
Другата ябълка на раздора в района
е фактически разделеният Кипър
след окупирането на северната част
на острова от Турция през 1974 година.
След започването на пробни сондажи
от турски кораби край севернокипърския
бряг този замразен конфликт
отново ескалира. Преди няколко
месеца САЩ изпратиха военни кораби
в района, след което турският
сондажен кораб „Оруч Реис“ напусна
района, в който активен е и американският
концерн Exxon-Mobile.
Либия - новият играч
През ноември 2019 Турция подписа
с признатото от ООН правителство
на Либия на министър-председателя
Файез ас Сарадж „Меморандум за
разбирателство“. Документът формулира
наново границите на изключителните
икономически зони в Източното
Средиземноморие и дава право
на Турция да претендира за природните
богатства по морското дъно между
островите Крит и Родос.
Правителствата в Атина и Никозия
протестираха, а ЕС застана на тяхна
страна. Юридически въпросът е много
сложен, но в случая Либия и Турция
не могат без международно одобрение
да сключват помежду си споразумения,
които накърняват интересите
на трети страни.
Гръцкото правителство на свой ред
се договори с Египет за съвместна експлоатация
на залежите от природен
газ в Източното Средиземноморие,
което влиза в остър конфликт със
сделката между Турция и Либия. Освен
това през януари три страни от региона
- Гърция, Кипър и Израел - се
разбраха за изграждането на тръбопровод
по морското дъно с дължина от
почти 2000 километра, който ще транспортира
големи количества газ към
Европа и който заобикаля Турция. Картината
се допълва от факта, че Гърция,
Кипър, Израел, Египет, Италия, Йордания
и палестинците са участници в
инициативата Източносредиземноморски
газов форум (EMGF), подкрепян
също и от САЩ. Турция отново
не участва в групата и я разглежда като
„антитурски клуб“. Междувременно
към форума се присъединиха и Обединените
арабски емирства (ОАЕ),
които враждуват с Турция заради турската
подкрепа за ислямистки организации
- като Мюслманското братство.
Турция - все по-изолирана
На този фон Турция изглежда все
по-притисната с гръб до стената.
Всъщност Анкара би могла да оспорва
сегашното разпределение на морските
права пред Международния съд
в Хага. Но вместо това президентът Ердоган
се опитва да наложи претенциите
си, загатвайки за военната мощ на
страната и обещавайки на привържениците
си един вид нова великотурска
империя по суша и море. Но неговите
националистически пароли водят
в международен план до сплотяване
на редиците на неговите противници.