Вестник "Струма", брой 295, Сряда, 16 декември 2020 г.

СТРУМА 16 декември 2020 г. ОТТУК-ОТТАМ стр. 16
25 години от случая „Босман“, или как
едно съдебно дело промени футбола
Жан-Марк Босман е
име, което промени
футбола точно преди 25
години. Днес може на
много хора да не им говори
нищо, защото това
не е Меси или Роналдо.
Но преди четвърт
век той разтърси играта
с едно наложено правило,
носещо неговото
име, чрез което играчите
могат да преминават
от един клуб в друг
със свободен трансфер.
Правилото „Босман“
раздели футбола на
„преди“ и „след“. До онази
1995 г. клубовете имаха
привилегията да задържат
своите футболисти,
докато не дойде
приемлива за тях оферта
с трансферна сума
от друг отбор. Така играчите
оставаха с вързани
ръце, макар и да искаха
да сменят обстановката
по някаква причина.
Единственият им
друг вариант е да бъде
прекратен договорът с
настоящия работодател
по взаимно съгласие,
но това почти не се
случваше.
През 1990-а се случи
нещо, което започна
процеса, който промени
историята. Нападателят
Жан Марк-Босман,
който играеше за
"Лиеж" в белгийската лига,
беше с изтичащ договор
и искаше да напусне.
Клуб на име "Дюнкерк"
от втора лига във
Франция се интересува
от него, но не може да
се разбере за трансферна
сума с тогавашните
му работодатели.
"Лиеж" иска твърде
много пари, които французите
няма как да си
позволят. Босман е принуден
да остане в настоящия
си клуб, а освен
това заплатата му бива
намалена със 75%. Изпада
в депресия и се
свързва с адвокат на
име Жан-Луи Дюпон.
Двамата се обръщат
към Европейския съд в
търсене на евентуален
компромис от страните
клуб и играч, но без
успех. През 1995-а обаче
съдът взема решение,
което променя футбола.
Темида решава в полза
на Босман, тъй като
тогавашната система
за трансфери бива счетена
като нарушение
на Римския договор.
От онзи ден нататък
играчите имат правото
да подписват контракт
с друг клуб при
изтичане на настоящата
им сделка. Те не
трябва да се тревожат
за трансферни суми и на
клуба им не е задължително
да бъде плащано.
Това коренно променя
системата на трансферите
във футбола и дава
сериозна власт в ръцете
на футболисти и
техните агенти. Защото
когато си в последните
6 месеца на договора
си, ти вече си напълно
с развързани ръце
да преговаряш със следващия
си отбор. А той
потрива ръце, защото
може да те привлече, без
да плаща сума на настоящия
ти клуб.
Босман обясни как се
е развила цялата сага:
„Играех за моя
"Лиеж". Контрактът
ми изтече и отборът не
го поднови. Френският
отбор "Дюнкерк" ме искаше,
но по тези правила
не можех да премина
без трансферна сума.
Казаха, че исканата сума
е твърде голяма.
"Лиеж" ме хвърли при резервите
и намали заплатата
ми. Бях заклещен.
Когато кажеш на хората,
че системата е
била такава, не ти
вярват. Тогава обаче играчите
принадлежаха
на клубовете си. Когато
те трансферираха, все
едно продаваха говедо.
Знаех, че това не е правилно
и макар че не разбирах
много от европейско
право, бях наясно, че
това нарушава човешките
права. Ако не направех
нищо, моят живот
във футбола приключваше.
Очаквах, че решението
ще бъде взето до пет
седмици, но делото отне
пет години. Прехвърляха
го в различни съдилища,
преди да бъде
взето решение в Люксембург
на 15 декември
1995-а.
Мислих, че мога да се
върна, но загубих найважните
ми години от
футболния живот по съдилищата.
Бях на 31 и
почти не играх в този 5-
годишен период. Бракът
ми се провали и трябваше
да се върна при родителите
си, защото нервите
и напрежението
явно бяха твърде сериозни.
Живях в гаража
им в продължение на две
години и тренирах за
завръщане. Така и не се
случи.
Когато се опитах да
се върна, никой не ме искаше.
Името ми беше
отрова за клубовете, а
ФИФА и УЕФА се преструваха,
че не съществувам.
Игнорираха новото
правило. Сега играчите
имат агенти,
които им помагат в
такива ситуации, но аз
нямах“.
За жалост на Босман,
правилото идва твърде
късно за него, тъй като
кариерата му вече
практически е приключила.
Предлагат му
компенсация от 300
хиляди евро, макар че
той е можел да заработи
доста повече, ако бе
преминал във Франция.
Самият някогашен
футболист минава
през депресивни състояния,
има и проблем
с алкохола. Чувства се
преследван, понася немалко
обиди и заплахи,
а и цялото напрежение
се отразява. Едва в последните
години успя да
върне в релси живота
си.
Идеята на новото
правило е да отнеме от
мощта на футболните
клубове и ефектът е
голям. Родиха се тъй
наречените „свободни
агенти“ - хора, които
не са обвързани с договори,
сами решават бъдещето
си. Само че с
времето най-богатите
клубове станаха още
по-богати и разликата
с по-малките се увеличи.
В момента тези с
по-малки възможности
губят най-добрите си
играчи, тъй като те
отказват да подпишат
нов договор и преминават
другаде заради поголяма
заплата. Тоест
- ефектът донякъде се
превърна в дефект.
Сол Кемпбъл например
премина от "Тотнъм"
в кръвния враг
ната и за появата на
суперагенти като Жорже
Мендеш и Мино Райола,
които са толкова
властни в сегашната
обстановка. Чрез тях
вече играчите са истинските
шефове и те
решават къде искат да
играят. И се стига до
абсурдни понякога ситуации.
Свободата, която
правилото Босман им
даде, им дава и възможността
„да извиват ръцете“
на своите клубове.
И на настоящите
си, които се принуждават
да ги продадат за
каквато и да е сума, когато
наближи изтичането
на контракта и
асовете не желаят да
го подновяват. И на бъдещите,
които пък дават
баснословни заплати
на свободните агенти,
защото са си спестили
харчовете за
трансферна сума.
„Босман“ даде на ев-
"Арсенал" през 2001-а,
след като му бе предложено
възнаграждение
от 100 хиляди паунда на
седмица. Дотогова никой
британски играч не
печелеше повече от 10
хиляди. Типичен пример
как футболистът изнудва
клуба си и го изоставя,
без той да получи
и стотинка, за да си
издейства звездата поизгодни
лични условия.
Това също не е особено
справедливо и не затова
Босман води своята
битка.
Правилото е причиропейския
футбол
едни от найемблематични-
те свободни
трансфери през
годините. "Челси"
например
направи три огромни
сделки
през 90-те години,
когато по
подобен начин
привлече Рууд
Гулит от "Сампдория",
Густаво
Пойет от "Сарагоса"
и Джанлука Виали от
"Ювентус".
В настоящия век
няма да забравим още
преминаването на Робърт
Левандовски от
"Борусия Дортмунд" в
"Байерн Мюнхен", Златан
Ибрахимович в
"Манчестър Юнайтед"
от ПСЖ, както и Андреа
Пирло от "Милан"
в "Ювентус".
Подобни трансфери
вече се считат за нещо
нормално, но едно е сигурно
- Жан-Марк Босман
промени футбола.
Япония избра йероглиф на годината
Йероглифът със значение
"тясно" или
"близко" е избран като
символ на отиващата
си 2020 г. в Япония. Това
съобщи Японската
федерация за тестване
на йероглифични умения,
която е провела
гласуване сред населението
на страната.
Йероглифът на лист
традиционна японска
хартия с размери 1,3 на
1,5 метра е изписан от
настоятеля на будисткия
Храм на чистата
вода, разположен в
древната японска столица
Киото, Сейхан
Мори, един от основните
инициатори на регулярни
анкети за определяне
на графичния
символ на годината.
Събитието беше излъчено
на живо от японската
обществена телевизия.
Изборът на този йероглиф
за символ на годината
се дължи
на
факта,
че в
Япония
на фона
на пандемията
от
коронавируса
изразът „Mitsu
no Mitsu“, който се изписва
с йероглифите
„три“ и „тясно“, стана
много популярен. Само
по себе си това е съкратена
версия на трите
фрази "ограничени
пространства с лоша
вентилация", "тесни
пространства с голяма
тълпа от хора" и "близък
контакт между хората".
Всички те съдържат
посочения йероглиф.
Именно тези три неща
японските власти
настояват да се избягват
през цялата
пандемия. Този израз
често се използва от
длъжностни лица по
време на пресконференции
и много плакати с
изображението на
„Mitsu no Mitsu“ могат
да бъдат видени в градовете,
призовавайки
ги да вземат предпазни
мерки.