Вестник "Струма", брой 101, 30 април - 6 май 2021 г.

СТРУМА 30 април - 6 май 2021 г. ЗНАМЕНИЕ стр. 14
Великденските чудеса в 3-те най-големи манастира
на Югозапада - Хаджидимовски, Роженски и Рилски
Великден - празникът на Възкресението и надеждата, ще
бъде по-наситен с емоции, ако намерите начин да посетите
някой манастир.
Жителите на Благоевградска област са привилегировани,
защото в Югозапада се намират 3 от най-красивите и величествени
български манастири - Хаджидимовския, Роженския и
Рилския, които освен това са свързани с много великденски
чудеса. Силата на иконите в тях е документирана в хиляди страници
свидетелски показания и описания на монасите. Голяма
част от тях са разглеждани от Богослужебната комисия към
Св. синод, която заседава всяка година. Нейни членове са митрополитите.
Чудото, което ще се доказва, трябва да е предварително
документирано в специален протокол, под който трябва
да има подписите на поне четирима членове на специалната
комисия и още толкова свидетели. След свидетелство за знамение
синодът изпраща свои представители, които разпитват
свидетелите, правят оглед на мястото на събитието, снимат
икони и взимат „веществени“ доказателства. Когато е открит
неизвестен гроб, за който се предполага, че съхранява свети
мощи, свещениците прибягват и до услугите на лаборатории
от Института по криминалистика към МВР, който изследва намерените
останки и прави експертиза на черепа и костите, за
да установи възрастта на починалия. Представителите на Богослужебната
комисия, които изследват чудесата, са задължени
да мълчат. Те имат право да говорят само тогава, когато
информацията не би накърнила интересите на църквата. Всеки
митрополит има право да записва в своя книга знаменията,
на които е присъствал или пък са му били разказани.
Хаджидимовски манастир и иконата на Св. Георги
В дело 62/12027, озаглавено
"Случаят в манастира
„Св. Георги“ в Хаджидимово",
като свидетели са
посочени монасите и покойният
митрополит Натанаил,
Симеон Андреев и
Иван Куташев.
Чудото е от 2002 г. и е
за чудодейното проглеждане
на 6-годишното полурусначе
Иван Куташев след
кръщението му в манастира
на Великден. Детето по
рождение било с атрофия на зрителния нерв, а лекарите в Русия
и в България не се наемали да го оперират.
„Дойдох в Хаджидимово само с детето. Тогава семейните ни
отношения със съпруга ми бяха в криза. Едва бях събрала пари
за път, нямах излишни левчета за кръщенето. Въпреки това един
от монасите го извърши безплатно не само за сина ми, но и за
мен - разказва майката на сляпото тогава дете Наталия Куташева.
- Преспахме няколко нощи в манастира, всяка сутрин бяхме
на служба. Чудото не настъпи веднага, а започна да се проявява
постепенно след около седмица. Без каквато и да е операция
един ден детето ме попита: „Мамо, какво е това?“, сочейки
ми нещо, за което нямаше понятие как да обясни, тъй като не
бе виждало светлина до този момент. Оказа се, че е започнал
да различава отблясъка на слънчев лъч в огледалото. Като го
заведох при лекаря в ИСУЛ, той ме взе за откачена. Вероятно
си е мислил, че съм се побъркала от мъка по детето.
След известно време, през което малкият започна да вижда
все по-ясно контурите на предметите, и докторът, и колегите му
се убедиха, че не си измислям“, разказва щастливата майка.
Случаите на излекувани в манастира са стотици. Преданието
е съхранило следния разказ за построяването на храма:
На овчаря дядо Атанас Лазаров насън му се явил един млад
мъж, възседнал бял кон. Той му казал да започне разкопаването
на могилката, на чието място по-късно бил построен храм.
Дядо Атанас не обърнал внимание на съня си. Но следващата
вечер сънят се повторил и това накарало стареца да го разкаже
на своята съпруга. Тя също не го взела насериозно и като се
присмяла, казала, че това си е негово внушение. На третата
вечер младият мъж пак се явил и настоявал още на сутринта да
започне копаенето. Този път, след като се развиделило, дядо
Атанас оставил овцете на бабата и се заловил за лопатата. Турците,
които имали имот около тази могила, го видели и започнали
да уговарят да се откаже от начинанието си. Макар да не
отстъпвал, старецът видял, че не може да се разбере с тях, и си
отишъл. Вечерта младежът му се явил и му казал да не се бои от
хората, които му пречат, защото ще бъдат заставени да отстъпят.
Така, вече окуражен, дядо Атанас отново отишъл и се заловил
за работа.
Турчинът, чиято нива, около 5-6 декара, била разположена
от южната част на могилата, излязъл с воловете си да я изоре.
Като видял, че на могилата се копае, отишъл да провери каква е
работата. Щом разбрал, че тук ще става "вакъф", ядосал се и
изпъдил стареца с бой. През това време воловете му били легнали
да почиват. След като изгонил дядото, той ги подканил да
станат, но те не помръдвали. Започнал да ги бие, пак не ставали.
Хората, които му се притекли на помощ, се заинтересували
каква е причината такива хубави волове да не могат да се изправят
на крака.
Като разбрали, че е изпъдил гяурина и дори го е бил, не одобрили
постъпката му. "Защото - казвали те - щом този човек е
дошъл тук да копае, без никой да му плаща, тук вече има ръка
Аллах". Накарали го да викне стареца, за да продължи работата
си. Когато дядо Атанас се върнал, турчинът отишъл при воловете
и още при първото подканяне животните се изправили, готови
за работа. Слисаният турчин ги закарал в дома си, а нивата
дарил на манастира. Това е първата подарена на манастира нива,
която и днес е негово владение.
След това никой вече не се опитвал да попречи на разкопаването.
Дори дошли помощници и работата потръгнала. След
няколко дни дядо Атанас открил икона на Св. Георги, която била
напълно запазена. Това въодушевило всички. Присъединили се
още помощници и за кратко време било издигнато параклисче
в чест на Св. Георги.
След завършването на параклиса първа грижа било да се
изгради сграда за поклонниците. Такава била построена на етапи
западно от храма. Посещаемостта на това свято място още
от първите му години на създаването му е била голяма.
Когато се събрали средства, необходими за построяването
на по-голям храм, започнали да търсят начин да се сдобият с
разрешително за строеж. По онова време без султански ферман
било немислимо започването на обществени сгради. Църковниците
заедно с дядо Атанас отишли и помолили бея на селото
да отиде в Цариград и да извади необходимия султански
ферман. Беят, който бил благосклонен към българите, се съгласил.
Заминал за Цариград и не след дълго донесъл фермана,
който определял храмът да бъде вкопан два метра в земята. Майсторите
се опитали да изпълнят това указание, но се оказало
невъзможно, тъй като опрели на камък. Наложило се беят отново
да отиде в Цариград и да извади нов ферман. Всичко било
уредено със забележката - прозорците да бъдат малки, като се
определяли размерите им. За свидетелство са оставени 3-4 такива
прозорчета, а останалите през 1905 г. са разширени.
Със съвместните усилия на вярващите от околността, а и вън
от нея, през 1864 г. храмът бил напълно завършен, а през следващата
1865 г. - осветен и отворен за богомолци.
В архива на Светия синод е описано как манастирът е изгарял
до основи няколко пъти, след което монасите сами възстановявали
обителта.
Всеки път, когато църквата в Хаджидимовския манастир гори,
само иконата оцелява. И макар че на няколко пъти е изравяна
от тлеещите останки, цветовете й са запазени непроменени.
През 2004 г. иманяр я открадва. На другия ден се спъва и
падайки, си гълта езика. За 15 дни изпада в кома. Когато идва
на себе си, връща иконата в манастира.
Роженски манастир и Чудотворната икона на
Богородица Портаитиса
Всяка година десетки британци и германци
идват в Роженския манастир по
Великден заради Чудотворната икона на
Богородица Портаитиса. Чужденците се
организират в туристически сайтове,
въпреки че повечето от тях са католици
и протестанти. Хората са привлечени от
отзивите, че светинята помага на бездет-
ните. Всяка година на третия ден след Великден в Рожен отбелязват
празника на Чудотворната икона.
Иконата се пази в параклиса "Св. Безсребърници Козма и
Дамян". Тя е една от четирите икони, на които се молеше приживе
пророчицата Ванга. Петричката пророчица поне веднъж
седмично ходеше в Роженския манастир и с часове стоеше пред
Портаитиса.
Иконата е копие на нарисуваната от Св. Апостол Лука све-
тиня. Според преданието лично Божията майка позирала и това
е първата икона, на която е ликът й. През IX век византийският
император Теофил издал указ за унищожаването на всички икони.
Един от войниците му пробол дясната скула на Богородица.
Преданието разказва, че рукнала кръв като от жива рана. Заради
тази случка всички копия на Чудотворната икона изобразяват
Богородица с кръв по лицето.
Никейска вдовица спасила иконата и я хвърлила в морето. В
края на X век светинята се явила в огнен стълб сред морето
пред Иверския манастир в Света гора. Монасите се опитали да
я вземат, но когато лодките им се доближавали до нея, тя се
отдалечавала. През нощта Божията майка се явила на един от
тях - отец Гавриил, и му казала, че иска той да влезе в морето
без лодка. На другия ден монахът тръгнал по морските вълни
като по суша и взел иконата. Поставили я в главната манастирска
църква. На следващата сутрин я намерили над вратата на
манастира. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му
казала: "Не ме изкушавайте повече, не вие Мене ще пазите, а аз
ще ви пазя". Понеже Св. Богородица сама си избрала място до
портите на манастира, оттогава започнали да я наричат иконата
Портаитиса (Вратарница).
През 1790 година тогавашният игумен на Иверон Игнатий Родестим
възложил на монаха зограф Яков Иверски да направи
реплика на иконата за Роженската света обител. Роженското
копие е единственото в целия православен свят, на което иконата
на Богородица Портаитиса е обкръжена от десет малки композиции,
показващи нейните лековити чудеса.
Любопитно е, че от какъвто и ъгъл да погледнеш иконата,
ликът на Богородица те следи с поглед.
Рилски манастир и чудесата на Св. Йоан Рилски
Те са безбройни, някои от тях са
записани още в житието му, като например
изцеляването на византийския
император Мануил Комнин. Други от
чудесата на светеца се записват и издават,
трети ще останат скрити за
нас. Ето някои от разказите на вярващи
получили изцеление или благодатната
помощ на Рилския Чудотворец.
Когато България е била под турска власт, манастирът често е
нападан от разбойници. Веднъж такава банда дошла да го разруши
напълно. Планът предвиждал да пренощуват в обителта, а
сутринта да я ограбят и опожарят. През нощта обаче Св. Йоан
се явил, но не насън, а наяве на главатаря и го заплашил с игуменския
си жезъл, символ на духовната власт, че ако направи
зло, ще бъде наказан. Светията излязъл през прозореца в стаята
на главатаря, който изпитал неописуем страх. Той искал да
разбере кой е влизал при него, но това останало загадка. Накарал
игумена да събере всички монаси, за да разпознае кой от
тях го е заплашвал, но не го открил. Едва след като видял иконата
на Св. Йоан, разпознал кой дошъл през нощта в стаята му.
Игуменът го завел пред ковчега на Св. Йоан. Тогава със страхопочитание
турчинът наредил на подчинените си да напуснат манастира,
а на игумена казал: "Пазете го добре, докато той е тук,
нищо лошо няма да се случи на манастира".
Историите за изцеление и чудеса с помощта на Рилския Чудотворец
са десетки.
Самият манастир е основан през Х век от Св. Йоан Рилски
Чудотворец на мястото на стара постница в горното течение на
Рилска река. В двора на днешния манастир през 1335 г. е издигната
отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния
феодален владетел протосеваст Хрельо. Кулата е най-старата
запазена сграда в манастирския комплекс. На върха й се
намира параклисът "Свето Преображение" с ценни фрески от
30-те години на 14 век. По време на османското владичество
манастирът е слабо укрепен и бива честа жертва на набези. На
16 август 1778 г. е опустошен от разбойници. През 1818 г. е
обновен, но на следващата година е заобиколен от 800 души
редовна османска войска и ограбен. През 1821 г. след въстанията
в Гърция е ограбен отново от редовната войска. На 12
януари 1833 г. изгаря след пожар, а през лятото на 1846 г. десетина
разбойници заколват петима от манастирския чифлик.
Днес Рилският манастир е един от най-значимите културни
паметници в България, символ на страната, включен в списъка
за световното наследство на ЮНЕСКО.
ВАНЯ СИМЕОНОВА