Вестник "Струма" брой 113

Най-младата лекарка в МБАЛ - Благоевград,
26-г. македонка от Берово, луда фенка на
"Ливърпул", д-р М. Симевска от три месеца
лекува пациенти в ковидното вътрешно отделение
Д
-р Моника Симевска е на 26 години
и е най-младият лекар в МБАЛ - Благоевград,
която от 3 месеца е част
от болничния екип. Родена е в Берово, РС
Македония, но има и български паспорт.
Завършва медицина в Тракийския университет
в Стара Загора и само месец след
като получава дипломата си започва работа
във вътрешно отделение на благоевградската
болница, най-натовареното по
време на ковидната пандемия. Първите
си стъпки в практическата медицина прави
под наставничеството на началника
на отделението д-р Румен Кондев, който
я въвежда в тежката и отговорна лекарска
професия. С негово участие д-р Симевска
даде и първото си интервю за читателите
на в. "Струма".
- Д-р Симевска, защо решихте
да учите медицина в
България?
- Винаги съм искала да уча
медицина. След като завърших
гимназия в родния си град Берово,
записах медицина в Тракийския
университет в Стара
Загора. Дипломирах се през
октомври 2020 г., в средата на
януари взех дипломата си.
Първоначално бях решила да
се върна в Македония и да работя
като лекар, но след като
се прибрах, се оказа, че не се
признава българската диплома
и за да се легализира, трябваше
да платя около 4000 лв.,
което беше за мен супермного
скъпо. Тогава реших да се
върна и да работя в България.
- Защо не се признава
българската диплома по медицина?
- За да се легализира,
трябва да се преведе, както и
да се положи държавен изпит
пред лекарската камара в Македония,
която е като Българския
лекарски съюз. Моят
брат, който беше студент в
Благоевград, учеше магистратура
по туризъм и хотелиерство,
ми каза, че е по-добре да
започна работа като лекар тук.
Вслушах се в съвета му и един
петък през
февруари тази
година реших
да тръгна за
Благоевград.
Направих
си PCR тест и
на другия ден
в събота тръгнахме.
Минахме
през ГКПП -
Гюешево, който
беше единственият
възможен
за влизане
в България,
и се отправихме
към
болницата.
Било е следобед
и първият
дежурен лекар,
с когото
разговорях,
В благоевградската болница
С нейния приятел
на среща на феновете
на "Ливърпул"
в Скопие
беше д-р Рабаджийски. Попитах
го къде мога да подам заявление
за започване на работа
като лекар и той ми обясни
да отида на следващия ден на
петия етаж - при болничния директор.
Отидох, попитах и ми
казаха, че има свободно място
и мога да започна работа като
лекар. Подадох си молба за
вътрешно отделение в МБАЛ -
Благоевград, като тогава не
знаех, че е станало ковидно.
Трябваше да представя всички
документи, които се изискваха,
което ми отне няколко
дни. В петък, след като бях готова,
отидох във вътрешно отделение
и се запознах със завеждащия
д-р Румен Кондев,
бях назначена и първият ми работен
ден беше в понеделник
на новата седмица.
- Звучи ми като приказка.
Как толкова бързо сте започнали
работа сама, без да познавате
никого, без ходатайства
и протекции?
- Точно така стана. По това
време имаше дефицит за лекари
заради пандемията от коронавируса.
- Разкажете за първите си
дни като лекар. Имахте ли
притеснения?
- Никога не бях практикувала
като лекар и се притеснявах
дали ще мога да се грижа
за пациентите. Но само с помощта
на д-р Кондев успях да
се справя. През първите две
седмици заедно с него приемах
пациентите, ходех на визитация.
Той ми показа абсолютно
всичко - начина на лекуване,
разчитането на снимките. Медицинските
сестри и другите
лекари също ми помагаха.
Д-р Кондев: Толкова бързо
навлизане в работата и естеството
на материята, каквото
СТРУМА
НА ПЪРВА ЛИНИЯ
Петък, 21 май 2021 г.
стр. 13
На дипломирането в Тракийския
университет
Братът на д-р Симевска е бил
студент в Благоевград
показа д-р Симевска, рядко се
случва. И преди са идвали млади
лекари, но им бяха нужни
месеци, за да свикнат самостоятелно
да преглеждат. А тя
след втората седмица започна
да дава самостоятелни дежурства.
Д-р Симевска със семейството си в Берово ничка в гимназията,
тя беше
студентка. Когато
идваше през
лятото да чете
за изпити, аз
започнах да се
интересувам от
медицина и
тръгнах по нейните
стъпки.
- Къде е лекар
Вашата
леля?
- Работи
в Германия като
специалист по
- Хвърлили сте я направо
в дълбокото , както се казва.
- Действително се справи
много бързо, все едно че е работила
5 години. Много е внимателна,
чувствителна, състрадателна
към пациентите и от-
С шефа на вътрешно отделение
д-р Румен Кондев
зивчива.
- Д-р Симевска, има ли
други лекари във Вашия род?
- Леля ми, сестрата на моята
майка, е лекар. Тя също е
завършила медицина в България.
По-възрастна е от мен с
12 години и когато аз бях учевътрешни
болести и гериация
(медицина за възрастни пациенти
над 70 г.).
- Какви са Вашите професионални
планове?
- За момента искам да остана
тук. Първоначално се бях
насочила към анестезиология
и акушеро-гинекология, но
след като започнах работа във
вътрешно отделение в благоевградската
болница, се насочих
към вътрешни болести. Но тъй
като Благоевград не е място за
специализация, мисля, че ми
трябва време да натрупам опит
и след като съм сигурна какво
искам точно, тогава ще решавам.
Дотогава ще остана да помагам
и да работя тук. София
не я обичам заради забързания
ритъм, много е натоварено. В
Благоевград се чувствам, все
едно че съм при семейството
си. В началото се страхувах как
ще ме приемат, но лекарите и
медицинските сестри са толкова
сърдечни, че се чувствам,
все едно цял живот съм живяла
с тях. Благоевград много ми
харесва, макар че има лекари
и сестри, които казват, че е
застаряващ град. на стр. 16