State Aid in Bulgarian Agriculture

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
КАТЕДРА „ИКОНОМИКА НА ПРИРОДНИТЕ РЕСУРСИ“
ИНОВАТИВНО РАЗВИТИЕ
НА АГРАРНИЯ БИЗНЕС
И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ
СБОРНИК С ДОКЛАДИ
ОТ НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
С МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ
ИЗДАТЕЛСКИ КОМПЛЕКС – УНСС

ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ В БЪЛГАРСКОТО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Дамян Димитров Киречев 1
STATE AID IN BULGARIAN AGRICULTURE
Damyan Dimitrov Kirechev
The report examines the nature, principles and role of state aid for agricultural holdings in
Bulgaria. The eligibility of state aid is considered as a tool to support the incomes of agricultural
holdings and the legal aspects in their implementation. State aid implementation schemes and their
impact on growth are analysed.
Ключови думи: помощи, държавни помощи, земеделие, ОСП
Key words: aid, state aid, agriculture, CAP
JEL code: Q14, Q18
Увод
Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз (ЕС) е насочена
към поддържането и развитието на селскостопанска система, насочена към
осигуряването на нормален жизнен стандарт на селската общност, доставка на
храни на разумни цени, постигане на конкурентоспособност на земеделския
сектор и др. Постигането на тези цели трябва да гарантират ненарушаване на
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на общността и да са в контекста
със споразуменията на ЕС със Световната търговска организация. В този смисъл,
режимът на държавни помощи прилаган в рамките на съюза от една страна
трябва да решава конкретни цели на политиката, а от друга да не допуска изкривяване
на конкуренцията.
Целта на настоящия доклад е изследване на значимостта на държавните
помощи в рамките на политиката за подпомагане на земеделските стопанства
в ЕС и България. Изпълнението на поставената цел, се търси с решаването на
следните методически задачи: (1) изясняване на характера на държавните помощи;
(2) анализ на правния режим за регламентиране на държавните помощи
в селското стопанство на ЕС и България; (3) анализ на прилагането на инструментите
за държавни помощи в България за периода 2016-2020 г.; (4) оценка
1 Главен асистент, д-р по икономика, Икономически университет – Варна, катедра „Аграрна
икономика“, dkirechev@ue-varna.bg
Chief Assistant Professor, PhD in economics, University of economics – Varna, Department of
Agricultural economics, dkirechev@ue-varna.bg
128

на ефективността от прилагането на политиката за държавни помощи в
европейското и българското земеделие.
Прегледът на литературата включва различни аспекти на прилагане на политиката
за държавни помощи в земеделието. Van Dijk акцентира върху фактори
за разпределението помощите за селското стопанство (Van Dijk, 2011). Узунова
определя държавните помощи като важен елемент от политиката за подобряване
на конкурентоспособността на българското земеделие (Узунова, 2013).
Оценката на правилата и рамката за държавната помощ за селското стопанство
е обект на широко изследване на Европейската комисия, както и ефектите на
избрани мерки за подкрепа върху селскостопанското развитие (European
Commision, 2018). Проучен е административноправния механизъм на държавните
помощи за създаване на предимства (Симеонова, 2014).
Основно изложение
В Договора за функциониране на Европейския съюз (чл. 107, т. 1) се възприема,
че „всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на
държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да
наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени
предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията
между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.
Несъвместимостта не следва да се разглежда като забрана, а като добре организиран
правен механизъм за създаване на предимства (Симеонова, 2014). Понятието
„несъвместимост“ се явява онази правна бариера, която определя кое
подпомагане е допустимо, съответно оправдано и необходимо, и кое не. Именно
заради това, в член 107 Договора на функциониране на ЕС (т. 2 и т. 3) се възприемат
определени помощи „за съвместими с вътрешния пазар“. За съвместими
с вътрешния пазар се считат: помощи със социален характер, предоставени при
определени условия; помощи за отстраняване на щети в следствие на природни
бедствия или извънредни събития. За съвместими с вътрешния пазар се приемат
помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото
равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна
заетост, инфраструктурни проекти от значение за общността и затрудняващи
националните икономики, за развитие на определени стопански дейности или
отделни икономически райони и др.
Договорът обаче не определя какво точно е държавна помощ. Обективно определение
за „държавна помощ“ се дава от Европейския съд, което допълва определението
за държавна помощ“, ако са налице следните характеристики: да се
използват държавни ресурси, под различна форма; помощта да дава селективно
предимство на предприятие получател; намесата да наруши конкуренцията или
да се засегне търговията между държавите членки (European Commision, 2018).
Следователно, като държавна помощ се разглеждат всички форми на преки
129

финансови ползи, които облекчават нормалните разходи на предприятията (данъчно
или социално освобождаване, гаранции, преобразуване на дългове в капитал).
Политиката на ЕС по отношение на държавната помощ се стреми да осигури
свободна конкуренция и ефективно разпределение на ресурси, както и добре
функциониращ вътрешен пазар, като същевременно се зачита международните
ангажименти на ЕС. Въпреки принципа на „несъвместимост“, при определени
обстоятелствата се възприема необходимостта от държавна намеса за отстраняване
на пазарни провали и постигане легитимни политически цели, като например
справедлива икономика. Договорът за функциониране на ЕС (член 108)
определя основните принципи, които трябва да бъдат предприети, за да се осигури
спазването от държавите-членки на основните правила за държавна помощ.
Европейската комисия е определила набор от общи принципи за оценка на
държавните помощи, които се използват за оценка на съвместимостта на държавната
помощ с разпоредбите на Договора. Мярка за държавна помощ се приема
за съвместима с Договора, само удовлетворява всеки един от следните критерии
(Европейска комисия, 2013)(Европейска комисия, 2014):
съществува принос към добре дефинирана цел от общ интерес;
мярката за държавна помощ трябва да бъде насочена към ситуация, при
която помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не
може да предостави сам, чрез отстраняване на добре дефиниран пазарен провал;
предложената мярка за помощ трябва да бъде подходящ политически инструмент
за постигане на целта от общ интерес в смисъл, че тя е по-ефективна и
по-малко изкривяваща от другите инструменти;
помощта трябва да промени поведението на съответното/съответните
предприятие/я по такъв начин, че да предприеме допълнителна дейност, която
не би извършила без помощта или която би извършила по ограничен или различен
начин;
размерът на помощта трябва да бъде ограничен до минимума, необходим
за стимулиране на дейността в съответния сектор;
отрицателните ефекти от помощта трябва да бъдат достатъчно ограничени,
така че общият баланс на мярката да е положителен;
държавите-членки, Комисията, икономическите оператори и обществеността
трябва да имат лесен достъп до всички съответни актове и до съответната
информация за помощта, предоставена съгласно тях.
В националното законодателство, режимът на държавните помощи е определен
със Закон за държавните помощи (ЗДП) (ДВ, бр.85 от 24 октомври 2017 г.) и
Правилникът за прилагане на Закона за държавните помощи (ППЗДП) (ДВ.
бр.72 от 31 август 2018г.). Съобразно националното законодателство, режимът
на държавни помощи има за задача да осигури общ интерес насочен към насърчаване
на малките и средни предприятия, увеличаване на заетостта, професионалната
квалификация, иновациите, развитието на определени райони в рамките
130

на общността. По смисъла на ЗДП, като „държавна помощ“ се разглежда всяка
помощ, попадаща в обхвата на чл. 107, параграф 1 от Договора за функционирането
на Европейския съюз, предоставена от държавата или от общината, или
за сметка на държавни или общински ресурси, пряко или чрез други лица, под
каквато и да е форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната
конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия,
производството или търговията на определени стоки или предоставянето
на определени услуги, доколкото се засяга търговията между държавите –
членки на Европейския съюз. Една помощ, за да се разглежда като „държавна
помощ“, предполага съблюдаването на четири критерия (Министерство на
финансите на РБ, 2007):
1) предоставя се от органи на централна и местна власт, дори от частни лица,
определени или контролирани от публична власт, от държавни или общински
ресурси или за сметка на такива ресурси (като не е задължително да има пряк
трансфер на парични средства, напр. освобождаването от данък засяга косвено
бюджета);
2) икономическа изгода за едно или повече предприятия, която не биха могли
да получат при нормални пазарни условия;
3) предоставя се избирателно – не на всички, а само на някои предприятия:
индивидуално предприятие или предприятия от определен сектор, област или
производство. Държавната помощ е в полза на предприятие или предприятия,
извършва щи икономическа дейност (в т.ч. дружества с идеална цел, когато
осъществяват стопанска дейност);
4) не нарушава или не застрашава да наруши конкуренцията на пазара на съответните
стоки или услуги и засяга търговията между държавите – членки на
Европейския съюз. Възприема се подхода, че държавната помощ за едно производство
може да засегне търговията дори и ако съответният продукт не се изнася.
Според националното законодателство, като форма на държавна помощ могат
да се разглеждат: пряка субсидия; субсидиране на лихва; заем при облекчени
условия; държавни гаранции; данъчни облекчения; придобиване от предприятието
на стоки или услуги, предоставени от държавата или общините, при
преференциални условия; продажба на държавни/общински земи или сгради на
цени, по-ниски от пазарните или закупуване от държавата/общината на частни
земи и сгради на по-високи от пазарните цени; намаляване или освобождаване
от данъци, такси, социални осигуровки; опрощаване и разсрочване на финансови
задължения или задължения за социално осигуряване; прилагане на преференциален
режим на амортизация; увеличаване на държавния дял в капитала на
търговско дружество; финансови инжекции от страна на държавата или общината
преобразуване на дълг срещу капитал и др. Определени случай с елемент
на държавна помощ са: предоставяне на консултантски услуги; подпомагане на
предприятия, инвестиращи в екологични проекти; подпомагане подготовката на
публични предприятия за приватизация; законодателство за защита или гаран-
131

тиране на пазарния дял; публично-частни партньорства и договори, неоткрити
за публичен търг; безплатна реклама по държавна телевизия; инфраструктурни
проекти, облагодетелстващи индивидуални или група потребители и др.
Политиката на ЕС във връзка с държавните помощи се осъществяват на две
равнища – хоризонтално и вертикално. Правилата относно хоризонталната
държавна помощ уреждат категориите държавна помощ, която е предназначена
за специфичен вид дейност на предприятия от всички отрасли, за разлика от
секторната (вертикална) помощ, която е насочена към конкретен отрасъл. Хоризонталните
правила включват:
1) различни насоки за държавни помощи в регионален аспект – от значение
за селското стопанство са Насоките за регионална държавна помощ за периода
2014-2020 (2013/C 209/01) насърчаващ икономическото развитие на райони в
неравностойно положение в ЕС. Тези насоки на помощта са известни като регионални
помощи и са предназначени за всички сектори, с изключение на земеделието,
рибарството и аквакултурите и транспорта, за които действат специални
правила.
2) общо групово освобождаване по Регламент (ЕU) № 651/2014 (GBER) –
включват регионална помощ, помощи за малки и средни предприятия (под
формата на инвестиционна помощ, оперативна помощ и достъп до финансиране)
и помощ за преодоляване на щети причинени от природни бедствия.
3) минимални държавни помощи „de minimis“ определени от Регламент
(EU) № 1407/2013 – прилагат се като помощ, предоставена на малки предприятия
от чувствителни сектори изпитващи финансови затруднения. Регламента
изключва сектори като рибарство и аквакултури, първична преработка и търговия
със селскостопански продукти, помощи за дейности свързани с износ за
трети страни. Допускат се изключения за помощ за предприятия извършващи
преработка и търговия със селскостопански продукти в случай когато размерът
на помощта е определен въз основа на цените или количествата на този вид
продукти, изкупувани от първичните производители или предлагани на пазара
от съответните предприятия или когато помощта е свързана със задължението
да бъде прехвърлена частично или изцяло на първичните производители.
Държавните помощи в земеделието и рибарството са предмет на специфичен
режим. По отношение на тях общите правила за държавните помощи допускат
помощ за оздравяване и преструктуриране, заетост, научно-изследователска и
развойна дейност, МСП, обучение, опазване на околната среда, рисков капитал
и регионална помощ и други, но не са автоматично приложими, като правилата
за държавна помощ не се прилагат за подпомагане, финансирано от ЕС съгласно
Общата селскостопанска политика (ОСП) във връзка с производството и
търговията със селскостопански продукти. Земеделските продукти, изброени в
приложение I (обхванати от член 42 от ДФЕС), финансирани само от национални
ресурси (т.нар. „Чиста държавна помощ“) изискват прилагането на правилата
за държавната помощ, а за онези мерки, които не попадат в обхвата на чл. 42 от
132

ДФЕС, а именно горските мерки и продуктите, които не са включени в приложение
I в селските райони, се прилагат правилата на държавната помощ.
Когато се прилагат правилата на държавната помощ, съществуват специфични
инструменти в секторите на земеделието и горите и в селските райони. За
периода 2014-2020 г. инструментите са определени в следните норми (European
Commision, 2018):
1) Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията, наричан по-долу „селскостопанският
регламент de minimis“ – определя таван, под който мерките за помощ
не са държавна помощ и опростява третирането на мерки за помощ, които са
твърде малки, за да окажат въздействие върху конкуренцията и търговията на
вътрешния пазар. Помощта de minimis за земеделие се отнася до помощ, отпусната
на едно предприятие, активно в първичното производство на селскостопански
продукти за определен период от време, което не надвишава определена
фиксирана сума. Настоящият максимален размер на помощта за едно предприятие
за период от три фискални години е 15 000 EUR с национална граница от
1% от годишната продукция в селското стопанство.
2) Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията, известен като Регламент за
групово освобождаване – ѝ дава възможност за освобождаване на помощи, ограничени
до МСП, работещи в селскостопанския сектор, въз основа на ясни
критерии за съвместимост, както и определени помощи в горския сектор в селските
райони, които се занимават с неземеделски дейности. Общо 36 мерки за
помощ са предвидени, групирани в следните категории: (1) помощ в полза на
МСП, активни в първичното земеделско производство, преработката на селскостопански
продукти и пускането на пазара на селскостопански продукти;
(2) помощ за инвестиции в полза на опазване на културното и природно наследство,
намиращо се в земеделски стопанства; (3) помощ за възстановяване на
щетите, причинени от природни бедствия в селскостопанския сектор; (4) помощ
за научноизследователска и развойна дейност в селскостопанския и горския
сектор; (5) помощ в полза на горското стопанство; помощ в полза на МСП в
селските райони, финансирани от ЕЗФРСР или е предоставени като допълнително
национално финансиране към такива мерки.
Всички инструменти по този регламент трябва да отговарят на общи и специфични
изисквания посочени в глава I на регламента за групово освобождаване.
Помощта за управление на риска и кризи и помощ за сектора на животновъдството
е ограничена до МСП, активни в първичното земеделско производство,
а помощта за възстановяване на щети, причинени от природни бедствия е
достъпна за предприятия от целия сектор, както на МСП, така и на големи
предприятия.
3) Насоки на ЕС за държавна помощ в секторите на селското и горското
стопанство и в селските райони от 2014 до 2020 г. Тези насоки определят общите
критерии, които ще се използват от Комисията при оценка на уведомленията
от държавите-членки. Общо 63 мерки за помощ са организирани в след-
133

ните категории помощи: (1) помощи за селскостопанския сектор, финансирани
изключително от национални фондове, които се състоят от мерки, които не са
включени в ПРСР и мерки, като такива за управление на риска и кризи, помощ
за сектора на животновъдството и някои мерки за насърчаване; (2) помощи за
горския сектор, която може да бъде отпусната като част от ПРСР или като допълнително
национално финансиране за такива мерки за селско развитие, или
финансирана изключително от национални ресурси, както и други помощи в
горския сектор с екологични, защитни и развлекателни цели; (3) помощи за
предприятия, работещи в селски райони, която може да бъде отпусната като
мярка за помощ, включена в ПРСР, или като допълнително национално финансиране,
свързано с мярка в рамките на ПРСР.
Насоките се прилагат по принцип за подпомагане на МСП и големи предприятия,
като помощта за големи предприятия в селскостопанския и горския сектор
трябва да е „ подчинена на общите принципи за оценка, установени в глава 3
от част I на Насоките“ (Европейска комисия, 2014).
Режимът на държавни помощи в българското земеделие за периода 2014-
2022 г. включва 58 специфични инструменти, някои от които са изтекли, други
ще действат до 2022 г., както следва:
1) за сектор „Растениевъдство“, държавни помощи: за производство на семена
и посадъчен материал; за пропаднали площи; за застраховане на земеделска
продукция; за контрол на вредителя Телен червей по картофи; за контрол на
вредителя Тута абсолюта; за контрол на вредители и болести по овощните; за
сертифициране по стандарта GLOBAL G.A.P.
2) за сектор „Животновъдство“, държавни помощи за: хуманно отношение
птици; хуманно отношение свине; за определяне на генетични качества и родословна
книга; за имунопрофилактика на животните; за инвестиции за директни
доставки; за загинали животни -наводнение и други; отстраняване и унищожаване
на мъртви животни.
3) общи схеми за двата сектора: помощ за изложения, помощи de minimis,
данъчни облекчения.
Държавните помощи в сектор „Земеделие“ се прилагат в няколко основни
направления:
І. Инвестиционни помощи – прилагат се общо 5 бр. помощи, които са на сочени
към МСП за реализиране на малки проекти с ниски тавани на инвестиционни
разходи, като по този начин се предоставя възможност за подкрепа и на
най-малките стопанства за осъществяване на технологична модернизация;
ІІ. Помощи, насочени в подкрепа на МСП за превенция на риска –за застраховане,
както и към противодействие и за компенсиране на щети при природни
бедствия или неблагоприятни метеорологични условия, включително и при болести
по животните и растенията;
ІІІ. Помощи за МСП, насочени към гарантиране използването на качествен
посевен и посадъчен материал в растениевъдството, поддържане на високо
134

ниво на развъдната дейност в животновъдството, както и оптимизиране
процеса по производство на качествени суровини, чрез сертифициране на стопанства
по схеми за качество;
ІV. Помощи, насочени към повишаване на качеството на храните и суровините
от животински произход чрез отделяне на особено внимание на хуманно
отношение към животните (свине и птици);
V. Помощ за участие в изложения, чрез която се предоставя възможност
на малките и средни стопанства както за популяризацията на българската
селскостопанска продукция на пазара, така и за популяризацията на рентабилните
сортове растения, породи животни, иновационни и ефективни технологии
и практики сред българските земеделски стопани.
VІ) Минимални помощи de minimis – с фокус към малките и средни предприятия
се предоставя и финансова подкрепа по линия на минимални помощи de
minimis. Максималният размер на помощите de minimis в сектора на производството
на селскостопански продукти е установен на 25 000 евро на стопанство за
период от три последователни данъчни години.
VІІ) Държавни помощи, администрирани по друг ред (данъчни облекчения)-
Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен
данък и Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху
газьола, използван в първичното селскостопанско производство, в т.ч.:
„Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на
корпоративен данък“ – цели да насърчава земеделските стопани към инвестиции
в нови сгради и земеделска техника, чрез осигуряване на данъчно облекчение
до 60% -преотстъпване от дължимия корпоративен данък върху данъчната
печалба, получена от дейност по производство на непреработена растителна и
животинска продукция, като е необходимо преотстъпеният данък да се инвестира.
За периода 2014-2020 г. са предвидени 455 млн. лева.
„Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола,
използван в първичното селскостопанско производство“ – помощта се
предоставя под формата на намалена акцизна ставка на газьола(дизелово гориво),
използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство
в секторите Растениевъдство и Животновъдство, като на земеделския
стопанин се възстановява частта от стойността на акциза,представляваща индивидуалния
размер на държавната помощ. За 2020 г. размерът на помощта е до
84 млн. лв.
Специфично проявление на държавна помощ имат отпускани целеви кредити
и инвестиции от ДФ „Земеделие“, в т.ч. инвестиционни кредити, краткосрочни
кредити, инвестиции свързани с растениевъдна земеделска продукция, инвестиции
за доилни съоръжения, инвестиции за кланични пунктове, кредити на Националната
програма за пчеларството и др. ДФ „Земеделие“ предоставя целеви
средства под формата на кредити за текущи средства и инвестиции за реализиране
на специфични селскостопански дейности.
135

Анализирайки прилагането на политиката за държавни помощи в селското
стопанство в България се наблюдава абсолютно нарастване на договорения и
изплатен ресурс. Общият изплатен ресурс нараства от 2016 до 2020 г. повече от
два пъти и достига 257,5 млн. лв. (Вж. Фигура 1). Значителното нарастване на
държавните помощи през 2020 г. спрямо 2019 година е следствие и на пандемията
от COVID-19. В рамките на помощта за икономиката се разработиха временни
мерки за държавна помощ за осигуряване на ликвидност и достъп до финансиране
на предприятията, които през този период са изправени пред внезапен
недостиг на средства, за да им се даде възможност да се възстановят от настоящото
положение. Временната мярка включи изплащане на 52 555 825 лв. на
2785 стопанства и се очерта като публична подкрепа осигуряваща ликвидност
за противодействие на щетите от COVID-19. Без средствата по схемата във
връзка с пандемията, равнището на държавната помощ достига 206 158 102 лв.,
което е следствие на един устойчив ръст в подпомагането.
300 000 000
250 000 000
200 000 000
y = 8E+07e 0.1939x
R² = 0.8697
257 587 441
150 000 000
100 000 000
109 019 983
123 720 228
146 984 266
154 029 152
50 000 000
0
2016 2017 2018 2019 2020
Източник: ДФ „Земеделие“.
Фигура 1. Договорен и изплатен ресурс по мерки
за краткосрочно субсидиране и кредитиране
Ръстът на договорените и изплатени държавни помощи е в корелация и с
броя на подпомаганите стопанства и броя на прилаганите схеми (Вж. Таблица 1). В
периода 2016-2020 г. се наблюдава непрекъснато нарастване както на броя на
прилаганите схеми (от 19 през 2016 г. до 33 през 2020 г.), така и на броя на подпомаганите
стопанства (от 28,9 хил. през 2016 г. на 48,4 хил. през 2020 г.). Изплатеният
ресурс е основно под формата на субсидии (почти 98% от изплатените
средства), а кредитирането от ДФ „Земеделие“ е едва около 2,4% от общия ресурс
през 2020 г. Перспективите са за увеличаване дела на предоставения кре-
136

дитен ресурс през 2021 г. предвид включване на нови схеми за кредити по Националната
програма по пчеларство.
Таблица 1
Прилагани схеми, брой подпомогнати стопанства, изплатен ресурс
за помощи под формата на субсидии и кредити за периода 2016-2020 г.
Година
Брой
схеми
Брой подпомогнати
стопанства
Договорен и
изплатен
ресурс, лева
Субсидии,
лева
Кредити,
лева
Дял на
субсидиите,
%
2016 19 28958 109 019 983 106 559 381 2 460 601 97,7%
2017 22 29166 123 720 228 121 273 914 2 446 314 98,0%
2018 20 20500 146 984 266 144 755 607 2 228 659 98,5%
2019 26 30568 154 029 152 153 945 152 84 000 99,9%
2020 33 48447 257 587 441 231 910 286 5 677 155 97,6%
Източник: ДФ „Земеделие“.
В рамките на изплатените средства по години за периода 2016-2020 г. се забелязва
увеличение на помощите по „de minimis“ от 18,2 млн. лв. през 2016 г. на
64,2 млн. лв. през 2020 г., като за същия период растат повече от 2 пъти броя на
подпомаганите стопанства. Положителна динамика съществува и в средствата
предназначени за компенсация на щети от неблагоприятни климатични условия,
особено за критични отрасли като зеленчукопроизводство и овощарство. Относително
постоянен е размера на държавните помощи за ангажименти на стопанства
за производство на свине и птици за прилагането на хуманно отношение
(Вж. Таблица 2).
Таблица 2
Изплатени помощи „de minimis“, компенсация за щети от неблагоприятни условия
и помощи за ангажименти по хуманно отношение при отглеждане на свине и птици
за периода 2016-2020 г.
Година
Помощи
„de
minimis“,
лева
Брой
стопанства
Компенсация
за щети от
неблагоприятни
условия
Брой
стопанства
Помощи за
ангажименти
по хуманно
отношение,
лева
Брой
стопанства
2016 18 231 816 17847 1 882 709 203 62 352 508 442
2017 8 769 713 19374 3 976 812 326 61 401 309 431
2018 22 441 870 10743 1 333 732 365 65 641 177 320
2019 36 411 764 23836 3 967 923 480 66 846 833 292
2020 64 206 220 37597 5 370 074 519 56 306 252 290
Източник: ДФ „Земеделие“.
137

В таблица 3 е представена динамиката в изплатените помощи по сектори на
селското стопанство за периода 2016-2020 г., като преобладават помощите за
отрасъл „Животновъдство“ (около 80-85%) от средствата, който е и почувствителен
по отношение на промените в доходите. Нарастването на дела на
помощите за растениевъдството през 2020 г. се дължат основно на схемата
свързана с преодоляването на последствията от COVID-19.
Таблица 3
Изплатени помощи по сектори на селското стопанство за периода 2014-2020 г.
Година Животновъдство, лева Дял, % Растениевъдство, лева Дял, %
2016 89 588 952 84,1% 16 970 429 15,9%
2017 104 524 415 84,5% 19 192 813 15,5%
2018 131 824 814 89,7% 15 159 452 10,3%
2019 136 733 134 88,8% 17 212 081 11,2%
2020 179 290 162 75,5% 58 297 279 24,5%
Източник: ДФ „Земеделие“.
Изучавайки ефективността от прилагането на държавните помощи в европейското
земеделие, може да се приеме, че Насоки на ЕС за държавна помощ в
секторите на селското и горското стопанство и в селските райони от 2014 до
2020 г. се разглеждат като „по-опростен и по-ефективен подход за отпускане на
държавна помощ (European Commision, 2018). Това дава основание да се твърди,
че с разширяването на обхвата, може да се постигне опростяване и намаляване
на административната тежест. В рамките на ЕС се възприема (European
Commision, 2018), че Насоките доведоха до опростяване, що се отнася до продукти,
които не са включени в приложение I по мерките за селско развитие.
Разширяването на обхвата на Насоките допринесе и за намаляване на административната
тежест на ниво държави-членки, чрез намаляване на времето за решение
на Комисията за прилагане на групови мерки.
Проучване на Европейската комисия (European Commision, 2018) потвърждава
значимостта на държавните помощи в земеделието за създаване на добавена
стойност в страните. Възприема се, че правилата за държавна помощ в селското
стопанство предполагат правна сигурност на публичната намеса. Около 70% от
анкетираните експерти в администрацията са доволни от насоките за предоставяне
на настоящите инструменти за държавна помощ. Възприема се становището,
че правилата за държавна помощ в селското стопанство предполага съгласуваност
между финансираните от ЕС мерки и чистата държавна помощ. Правилата
за държавна помощ позволяват разширяване на мерките свързани с болести
и вредите по животните и растенията, предотвратяване на щети по горите и др.
Правилата позволяват финансиране с държавна помощ, свързана с нуждите на
селскостопанския сектор, но не включени в инструментите на Програмата за
развитие на селските райони (например: мерки свързани с неблагоприятни кли-
138

матични условия; болести по животните; вредите по растенията и т.н.). Това
предполага един по-широк подход за защита на селското стопанство и околната
среда. Правилата за държавна помощ улесняват намесата по отношение на управлението
на риска в селското стопанство. Около 60% от анкетираните възприемат,
че правилата за държавна помощ улесняват публичната намеса за икономическо
развитие – чрез инвестиции в активи, технологии и преработка – и са
от съществено значение за увеличаване на добавената стойност. Освен това,
правилата за държавната помощ имат ограничено значение за изкривяване на
пазарния механизъм предвид сравнително малките суми спрямо общото подпомагане
на селскостопанския сектор. Самият характер на мерките ограничава
риска от гледна точка на изкривяване на пазара, предвид това, че на насочени
към предотвратяване на рискове, предоставяне на обезщетения или изграждане
на устойчивост. Над 63% до 100% е оценката на отделни мерки от проучването,
че държавните помощи по тях не създават риск от изкривяване на пазара, а ако
има такова, то е умерено.
Заключение
В обобщение, могат да се направят следните изводи и констатации, които
могат да са обект на бъдещи изследвания и наблюдения:
Първо, държавните помощи в земеделието на ЕС улесняват намесата на правителствата
в отговор на нуждата на земеделските производители за преодоляване
на рискове, кризи, реализиране на устойчиви политики, подкрепа на инвестиции
и др.
Второ, единната правна рамка за държавните-членки създаде условия държавните
помощи в Общността да се реализират по единен прозрачен механизъм,
като се осигури в максимална степен съгласуваност на мерките между съфинансирането
от ЕС и „чистата държавна помощ“. Създават се условия за увеличаване
на ефекта на подкрепа за земеделските производители, която не се
осъществява по другите мерки на ОСП.
Трето, прилагането на мерките за държавни помощи в българското земеделие
през последните пет години е свързано с увеличаване на договорения и изплатен
ресурс, нарастване на броя на прилаганите схеми, нарастване на подкрепа
за чувствителни сектори и стопанства, особено за чувствителни сектори като
животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство и др.
Използвани източници
ДФЗ (2020, 2019, 2018, 2016). Отчети за дейности по прилагане на държавни помощи
(по години).
Симеонова, Г. (2014). Автореферат на дисертация за получаване на научна и
образователна степен „доктор“ на тема „Административноправен правен режим на
държавните помощи“. София: СУ „Св. Климент Охридски“.
139

Европейска комисия. (2013). Насоки за регионалната помощ за периода 2014 – 2020 г.
(текст от значение за ЕИП)(2013/C 209/01), BG. Официален вестник на Европейския съюз.
Европейска комисия. (2014). Насоки на Европейския съюз за държавната помощ в
секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за периода 2014 – 2020 г.
(2014/С 204/01), BG. Официален вестник на Европейския съюз.
Министерство на финансите на РБ. (2007). Практическо ръководство по въпросите на
държавните помощи. София: Министерство на финансите.
Узунова, В. (2013). Държавни помощи – елемент от държавната политика за подобряване
на конкурентоспособността на българското земеделие. Икономика и управление на
селското стопанство, 58(2), стр. 16-22.
European Commision. (2018). Evaluation study of the instruments applicable to State aid in
the agricultural and forestry sectors and in rural areas, Final Report. Directorate-General for
Agriculture and Rural Development. Brussels: Written by ADE S.A.
Van Dijk, M. (2011). What Factors Determine the Allocation of Aid to Agriculture? EAAE
2011 Congress, Change and Uncertainty. Challenges for Agriculture, Food and Natural
Resources (p. 11). Zurich, Switzerland: ETH Zurich.
Данни за автора
Дамян Димитров Киречев,
Главен асистент, д-р по икономика
Икономически университет – Варна
dkirechev@ue-varna.bg
140