Вестник "Струма" брой 169

д Нина Болгар:
енатака, на 40 дена съм изкарана
на сцената, после на 5 години
играх в китайската пиеса.
- Китайска пиеса?
- Единствената китайска
пиеса в България е поставена
в Габровския театър по
времето, когато моите родители
бяха там - 1953/1954 го-
От 1949 до 1958 година са
в Габровския театър. Там в дина. "Те израснаха в боевете"
се казваше и аз впоследс-
различни години идват младите
артисти Виолета Минкова, твие играех главния герой.
Невена Ханджиева, Анани Явашев,
Начко Абаджиев - режи-
роля, е ученик, тръгва театъ-
Детето, което играеше тая
сьор, после беше в телевизията,
Любомир Шарланджиев - ваше, по 45 дена се пътуварът
на турне, много се пъту-
режисьор, Невена Коканова. С ше навремето, и в един момент
се оказва, че няма кой в
майка и татко бях на сватбата
на Невена и Любо в Соколския първо действие да изиграе
манастир. Филмът "Опълченците
на Шипка" се снимаше горе режисьорката Цвета Георгие-
централната роля. Казват на
по върховете и руски артисти ва - много цапната и талантлива
жена: "Абе, Цвето, взе-
живееха у нас. Така живеехме
в Габрово...
ми Нинчето, по цял ден е в
- Коя е първата ти роля на театъра. И без това в масовката
играе с майка си. Вземи
сцена?
- Играят "Службогонци" във нея!".
Враца. Майка ми разказва: Тя решава да ме пробва.
"Понеже близко живеехме до Аз съм дете петгодишно и
театъра, писна ми да седя вкъщи
и решавам да отида в теапочват
репетициите и тя заб-
знам текста от седенето. Затъра,
да видя колегите". Аз съм ранява на майка и татко да
от Ласло Дюрко, лисицата Елвира
в "Приключения опасни с разсейват. Обаче веднъж ви-
стоят до сцената, за да не ме
герои сладкогласни" от Н. Йорданов,
Наталия Каравелова в видиш, нещо се случва с Нинкат
баща ми: "Данчо, ела да
"Тайната вечеря на дякона Левски"
от Ст. Цанев, Медуза, Ок-
се...". Аз го виждам и викам:
чето, неспокойна е, оглежда
топод, Рак в "Пук" от В. Петров; "Татеее! Пише ми се!". А отдолу
чувам баща ми: "Това не
Ф. Ивановна в "Женитба" от Гогол,
баба Стойна в "Криворазбраната
цивилизация" от Д. та: "А, муце, точно така трябва
те ли интересува, ма?". А Цве-
Войников, стрина Гена в да го направиш!". И... аз се напикавам
на сцената. Баща ми
"Щръклица" от П. Панев, Марта
Билярката в "Змейова сватба"
от П. Тодоров, Мащехата в побъркаш детето! Какво кре-
като се юрва: "Цвето, ще ми
"Пепеляшка" от Шарл Перо, щиш, ма!". А тя: "Леле, Данчо,
извинявай! Аз забравих,
г-жа Драга в "Д-р" от Бр. Нушич,
баба Марта в "Гераците" че е Нинчето, мислех, че си е
от Е. Пелин, Вира в "Големите актрисата...".
момичета не плачат" от Н. Саймън,
моноспектакълът "Бар-
имам с тази роля. Чичо Лю-
Много забавна случка
10 манката" от Ю. Андреев и др. бен Янбастиев - бащата на
преподавателя по пластика и
фехтовка в ЮЗУ Димитър Янбастиев,
играеше мой дядо.
Идва Мао Дзедун, показва
един пакет с череп и два кокала
на кръст, за да се отрови.
Чичо Любен ми посочва да
му подам пакета - пие, отравя
се и ляга, а аз почвам да рева
над него. Той си лепеше
мустаците само отгоре, а аз
съм свикнала от тате, че
трябва всичко да се залепи.
Рева на едно представление,
рева на второ представление...
Майката, чудесна ак-
1
триса беше Радичева, ме пита:
"Нинче, защо не плачеш?".
на 40 дена бебе, лятно бебе.
Петгодишното момченце, което
трябва да играе едно от го: "Чичо Любене, б?адата,
А аз съм се надвесила над не-
13-те деца на баща ми, изчезва
от сцената, няма го. Реплита!".
И му лепя мустаците. А
б?адата, да залепиш б?адаката
за детето е: "Ама то е гениално!
На пет години каза котвесите!".
Щипе се човекът, за
той само вика: "Спускайте зака!".
Тате излиза на сцената, да не се разтресе от смях...
гледа, гледа, вижда мене, взима
ме на ръце и ме извежда на десетина години. Какви спо-
- В Габрово сте живели
сцената. Публиката вижда едно
бебе на 40 дена, което се ра?
мени имаш освен от театъ-
звери срещу прожекторите, и - В двора до Габровския
той вика: "Каза котка!". Народът
се залива от смях. Тате ми в който се е крил Левски. Не-
театър имаше женски метох,
разказваше: "Ти гледаше само говата игуменка баба Рахила
прожекторите и казваше: "С-сс-с-с...".
Кой ще ти реве на сце-
една църква. В съседство бяха
ни беше съседка. Там има и
ната, то е ярко слънце! Та та-
детската градина, църквата и
е ми са повече от годините
Вече станала артистка,
майка ми почва курсовете. При
основаването на Варненския
театър, не си спомням кой е
бил директор, но той ги е искал
1947/1948 година да отидат
там. И директорът на Младежкия
театър ги е искал да останат
в София, но баща ми честен,
казал: "Много се извинявам,
но аз съм поел ангажимент
към Ради Тамамджиев да
отида във Враца". Той беше
много твърд в това отношение:
"Като си казала нещо, ще го изпълниш!".
И тоя Коста, леко
съскащ, му казал: "Ще търсиш
София, но ще бъде трудно". Ако
беше останал в Младежкия
театър в София, животът по
друг начин е щял да му мине.
- А ти, Нина, къде си родена?
- Майка и татко отиват във
Враца. Майка ми шест години
дете няма, правела е спонтанни
аборти. Но вече това ще го
стиска. Взимала си е актьорските
изпити бременна с мене.
Отива комисия да гледа актьори
по член 9, Ради им казал:
"Бъдете по-снизходителни
към героинята, защото тя е в
седми месец бременна". "Как
си й позволил да играе? Нашите
актриси в Народния театър
с цикъл да са, не играят. А тя
седми месец бременна!?!". В
"Хан Татар" на Никола Икономов
тя играе Митлена. Взима
си изпита и една година след
това напускат Враца и отиват
в Габрово.
СТРУМА
ЗА ЖИВОТА И ТЕАТЪРА
Вторник, 27 юли 2021 г. стр. 12-13
9
6
женският метох. Един ден Нинчето
изчезва от детската градина
и започват да я търсят.
Отиват в театъра: "Другарю
Петков, Нинчето я няма!". Целият
театър хуква да ме търси.
Баба Рахила вижда, че ме
търсят, вика ги и ги води в църквата.
А аз съм седнала на колене
пред запалените свещи
и се моля: "Господи, по милост!
Господи, по милост!".
Ние напускаме Габрово
1958 г., а следващата година
тоя метох за една нощ са го
сринали. На Соколския манастир
има един-единствен камък,
който е донесен оттам и
пише: "От женския метох в
Габрово". Нищо не е построено
на мястото, има градина.
Но е унищожен паметник, история!
Предучилищната ми детска
градина беше в Априловската
гимназия на първия етаж. Обаче
Нинчето, най-едра в групата,
и най-дребното момченце
не щат да спят следобед. Ти да
видиш! Скачаме по леглата. Децата
отиват да закусват, Нинчето
и момчето са наказани в
стаята за спане. И скачайки,
скачайки, от страх Нинчето се
напикава. Та опиках и Априловската
гимназия. Идват да ме
приберат и другарката се оплаква
от мене. Баща ми й вика:
"Абе другарко, може ли да не
пуснете децата да идат до тоалетна?!
Какви са тия заповеди?
Дете можеш ли да го накараш
да стиска?!". Та и това съм направила
в Габрово - препикала
съм и габровската сцена, и Априловската
гимназия.
Но през 1958 година нещо
се случи и 23-ма души от състава
напуснаха Габровския
театър и се разпръснаха. Ние,
семейство Петкови, отидохме
в Ямбол. Ямболският театър
беше от водещите провинциални
театри в ония години.
Прегледи печелеха. Там играх
в "Я колко макове" на Иван Русев.
Градът беше побратимен
със Смоленск в Русия и целият
театър 1963/1964 година замина
в Смоленск на турне.
Връщат се и на Моста на дружбата
в Русе митничарите им
казват: "Ха честито! Театъра в
Ямбол го закриха". Не само
Ямболския, общо са закрити
12 театъра. Петима актьори от
Ямболския театър отидоха в
Сливен, в това число и майка
ми; баща ми беше навършил
50 години и го пенсионираха.
Майка ми замина и изкарва
един сезон в Сливен. Ние с
баща ми останахме в Ямбол
да завърша гимназия. Моята
леля е женена за Георги Данелов,
който по онова време
е подпредседател на Градския
съвет в Благоевград. Отишъл
да говори с Давчев, а той му
казал: "Че аз я познавам Ангелина,
никакъв проблем
няма. Да дойде и да започне
работа тука". Майка ми идва
тук 1965 година, настанява се,
започва работа на стр. 16
2