Вестник "Струма" брой 169

СТРУМА 27 юли 2021 г. ОТТУК-ОТТАМ стр. 16
Изследване доказва, че пътуване във
времето е възможно
от стр. 13
в театъра. След завършване
на гимназията и ние с татко
пристигнахме.
- Имаше ли дилема дали
да последваш професията
на родителите си?
- Не! Първата година не ме
приеха във ВИТИЗ и работих
като линотиперка в печатницата
на в. "Пиринско дело".
Танцувах от дете, в Ямбол
танцувах в много състави и
постъпих като ученичка в ансамбъла
при Кирил Стефанов,
но тръгнах да се готвя за
изпити и напуснах. Приеха ме
във ВИТИЗ в класа на Гриша
Островски. Тогава татко отиде
в Михайловградския театър,
за да си увеличи пенсията
- 140 лева му беше заплатата,
на мене в София изпращаше
70 лева, а с другите 70
лева той живееше в Михайловград.
Майка тука правеше
и изпращаше буркани.
Пожелах да ме разпределят
тука, защото мама не беше
добре. Целият ми трудов стаж
Идеята за пътуване
през времето - такава, каквато
я познаваме от " Доктор
Кой" и още куп научнофантастични
филми, е неустоимо
привлекателна, но винаги
е оставала в областта
на фантазията. Едно проучване
обаче, публикувано в
научното списание "Класическа
и квантова гравитация"
, още веднъж подчерта,
че то е възможно, поне от
математическа гледна точка.
"В тази статия - пишат
авторите - представяме геометрия,
която е проектирана
така, че да съответства
на лаическото описание на
т.нар. "машина на времето".
Това е кутия, която позволява
на хората в нея да се
движат назад и напред във
времето и пространството,
тълкувано от външен наблюдател"
.
Тази статия математически
описва ТАРДИС. Това
със сигурност звучи като
машина на времето - и феновете
на " Доктор Кой" ще
забележат, че заглавието на
изследването е акроним:
"Traversable acausal retrograde
domains in spacetime"
= TARDIS, машината на Лорда
на времето.
И така, какво предлагат
двамата математици Бенджамин
Типет и Дейвид
Цанг?
Както е известно, машините
на времето трябва да
са в състояние да изкривят
самата тъкан на пространство-времето.
В този смисъл
е най-добре да се мисли за
пространство-времето като
унифицираща точка за трите
физически измерения
Актрисата от ДТ "Н. Вапцаров" - Благоевград Нина Болгар: Израснала съм...
е в Благоевградския драматичен
театър - от 1972/1973 година.
Емил Кюстебеков точно
тоя сезон стана директор,
те се знаят с мама и тате от
Габровския театър. Поеха ме
възрастните артисти - Николай
Чобанов, Боруна, Боби
Коев, Манчев, Митко Герасимов...
Що сценки, що халтури
сме изиграли. После дойде
и Пепи Кьосев. Но те ме
поеха. Аз идвам от ВИТИЗ, израснала
съм на сцената.
- Как се запознахте с Димитър
Болгар?
- Имаше един режисьор -
Игор Кюлюмов, с него се
знаем от ВИТИЗ. Беше назначен
в театъра, събира ни и
казва: "Ще поставим "Буратино".
Танците ще ги поставя
Димитър Болгар". Диди все
още е действащ балетист в
Националната опера.
Малко ще се отклоня. Ямболският
театър постави пиесата
"17-годишните" на Боян
Болгар и родителите му идваха
в Ямбол, гостуваха ни,
(ширина, височина, дълбочина),
плюс времето.
Времето за нас върви само
напред благодарение на
една странност във втория
закон на термодинамиката.
Въпреки това "огъването" на
пространство-времето има
някои любопитни проявления,
свързани с времето.
Ако поставите върху него
обект с огромна маса, се
формира голям гравитационен
кладенец и времето
значително се забавя вътре
в този кладенец.
Но въпреки това времето
продължава да върви само
напред. Не се връща назад.
За да се случи това,
трябва да извикате на помощ
по малко от теориите
на специалната и общата
относителност.
Представете си, че сте в
кутия, подобна на ТАРДИС,
и искате да се върнете назад
във времето. Извън тази
кутия има часовник, който
продължава да отмерва
времето напред - това ще
бъде нашата "референтна
рамка" - нещо, спрямо което
да измерваме нашето пътуване
във времето и пространството.
Сега, ако непрекъснато
ускорявате, времето все
още ще изглежда нормално
вътре в кутията, но отвън ще
започне да се случва нещо
странно. Тъй като времето,
за което светлината, идваща
от часовника, стига до
очите ви, ще трябва да пропътува
все повече, за да
стигне там, дължината на
всяка секунда ще се увеличава
за вас, но не и за часовника.
Времето за вас се забавя,
но от ваша гледна
точка изглежда, че то се забързва
за часовника, който
е извън ТАРДИС. Затова
вие остарявате по-бавно и
когато спрете движението
на ТАРДИС, ще изглежда
сякаш времето отвън се е
придвижило значително -
пристигнали сте в бъдещето.
Това е релативистичното
забавяне на времето,
описано от специалната
теория на относителността.
Новото изследване добавя
и елемент от общата
Стига джунджурии! Сувенири, които няма да събират прах
Едно от първите неща, по
които разбирате, че сте на
почивка, са дългите редици
сергии и магазинчета, чиито
рафтове се огъват под
тежестта на магнити, керамични
фигурки, гигантски
раковини, отварачки и подобни
джунджурии, които
често свършват на рафта у
дома, събирайки прахоляк.
Не е задължително сувенирът,
който ще си донесете
от почивката, да е просто
красив. Има много практични
неща, които можете
да купите и да ползвате,
при това години наред.
Книга
Едни от най-ползваните
сувенири, които съм носила
от чужбина, са готварски
книги. Може да стоят дълго
време на рафта, но дойде
ли време да си припомним
вкусотиите от Южна Италия
или остров Корсика, влизат
в употреба и всички вкъщи
са доволни.
Друг вариант са книги с
истории от мястото, на което
почивате (всяка година
си препрочитам „Легенди
от Куба“ на плажа), или художествена
литература
(ако говорите местния
език).
Не пропускайте и децата.
Дори и всички книжки
да са на чужд език, децата
разбират от картинки. Изберете
нещо, свързано с
дестинацията, което не само
ще е интересно за децата,
но и ще им помогне да
израснат като граждани на
света.
Музика
Пътуването има много
аспекти и местната музика
е един от най-запомнящите
се, ако решите да задълбаете.
Независимо дали ще
си купите дискове и плочи,
или ще си харесате песен
от местното радио, която
ще откриете с приложението
Shazam и след това ще
добавите в плейлист „Музика
от Португалия“, това е
„сувенир“, който ще ви напомня
за атмосферата на
мястото години наред.
Правете снимки и след
това си ги извадете на хартия.
В наши дни много малко
от направените снимки
стигат до хартията, а още
по-малко - на видно място
в домовете ни. Кадър от любим
момент от пътуването
ви може да краси нощното
ви шкафче или да е разпечатан
в голям формат и да
заема централно място на
теория на относителността.
Движейки се по-бързо от
светлината в пространствено-времеви
"балон" , в кръг,
в крайна сметка ще настигнете
своята собствена "машина
на времето" . Когато
бъдещата машина на времето
срещне тази преди нея,
която е в миналото, ще можете
да видите миналото и
бъдещето едновременно и
да изберете в коя точка да
спрете и да слезете.
Всичко това е напълно
възможно - в сферата на
математиката. И във филмите.
стената над дивана в хола.
Храна
Ако няма нещо друго интересно,
винаги има храна,
където и да сте. Донесете си
фава и маслини от Гърция,
пармезан и крем от шамфъстък
от Италия, камамбер
и макарони от Франция. Кафе,
чай и сладкиши, които
сте харесали, също могат да
се озоват в куфара ви.
Макар да не е точно ядене,
тук слагаме алкохола -
една чашка узо, уиски, ликьори,
местни ракии и каквото
друго се намира в магазините,
ще ви пренася
обратно на мястото от екскурзията
ви дълго след като
сте се прибрали у дома.
говореха за сина си, който
беше ученик в Балетното
училище. Много близки бяха
с нашите, с майка сме ходили
у тях в София на гости. Идва
Димитър Болгар да прави
постановка. До тоя момент
не сме се виждали. Диди е
женен за една художничка от
сп. "Септември", нямат деца.
Като разбра, че е син на Боян
Болгар, майка вика: "Веднага
да го доведеш у дома, да
ми разкаже за Надето, за
Боян!". Заведох го, говориха
си. Отиваме да работим, той
донасяше музика от София.
На всички поставя танци, аз
играех куклата със сините коси
Малвина - на мене не. Викам:
"Абе, Диди, ти на мене
танци няма ли да ми поставиш?".
По-късно ми казваше:
"Аз те наблюдавах, че си
много музикална, ритмична,
сама предизвикваш движенията,
в зависимост от музиката
решаваш". Тогава ми
пусна музиката и каза: "Изтанцувай!".
Започнах да танцувам
и с малки корекции
танцът бе готов. Това е сезон
1978/1979 година.
Когато забременях, доктор
Чочев каза: "Ако искаш да
имаш дете, ще лежиш!". На 3
януари влязох в болницата,
излязох на 11 юли 1980. Диди
идваше от София всяка
седмица по два пъти. Родих
за 20 минути. Бебето - три
килограма, аз - огромна, но
мляко нямах. Кръв течеше,
мляко не изтече. Бях казала:
ако е момиче, ще е Надежда;
ако е момче - ще е Боян. След
раждането на Боян Диди се
разведе и дойде да живее в
Благоевград.
- Свекър ти е известният
български писател Боян
Болгар. Как те прие?
- Аз попаднах много късно
в това семейство, като родих
Боян, а свекър ми 1984 година
почина. Малко живяхме
заедно. Той идваше в болницата
- бяхме шест жени в
стаята, в една платнена торба
слагаше книги и ги надписваше
за всяка бременна.
А жените се правеха на красиви,
защото ще дойде писателят.
Какви вълнения!
Най-точно и кратко го описва
като човек мъжът ми:
"Един уравновесен човек,
чието кредо беше "Благородството
задължава". Благородство,
тоест умението да
общуваш, умението да изслушваш,
умението с деликатни
средства да внушаваш
тезата си".
- Много неща се промениха
в живота ни. А в театъра?
- Липсват ми колегите, които
напуснаха този свят. Липсват
ми някогашните взаимоотношения.
Аз съм от хората,
които ще се скарат в
момента и след пет минути ще
ми мине, ще дойда, ще си говоря.
Защо ми липсва много
Кимчев в театъра? Защото
той беше така: "Фър, фър,
фър...". След това: "Ела, ма,
ела тук!". На колеги, на работника...
Това липсва сега - атмосферата!
Вляза, викна за
поздрав, гледат ме учудено.
"Кажете едно добър ден, млади
хора сте!". Над телефоните
наведени, не поглеждат.
Не знам дали ние така лошо
ги възпитахме. Какво е
това поколение? Аз все се
карам с Боян и с внука: Абе
вие зомбирани ли сте, па кажете
една приказка! Срамота
е. Ще забравите да говорите,
да общувате помежду
си. След като шестгодишната
ми внучка преди три години
ми викаше: "Бабо, как може
да не можеш да работиш
с таблета!?". Ами викам: Едно
време имаше само един
телефон, от София се обаждам:
Мамо, тате, как сте?
"Добре". И това е.
Сега в театъра отивам единствено
ако имам репетиция,
ако ме поканят или на представление.
Пандемията попречи
на "Тартюф", но се надявам
отново да можем да го
играем.
Разговаря ЛАЛКА БЕНГЮЗОВА