Вестник "Струма", брой 204, Понеделник, 7 септември 2021 г.

СТРУМА
7 септември 2021 г. СВЯТ
стр. 10
Режимът в Минск не прощава: Опозиционерката
Мария Колесникова отива в затвора за 11 години
Осъдиха беларуската опозиционерка
Мария Колесникова
на 11 години затвор.
Информацията беше съобщена
от държавните медии в
Минск. Колесникова, която
бе задържана преди близо
година, ще лежи заедно с
нейния адвокат Максим
Снак, който пък е осъден на
10 години затвор.
Режимът в Минск опита да
я прогони, тя скъса паспорта
си
Преди спорните президентски
избори, които се
проведоха през август 2020
година в Беларус, Колесникова
работеше като мениджър
на кампанията на банкера
Виктор Бабарика, който
през юли тази година беше
осъден на 14 години затвор.
Резултатите от президентските
избори, за които има Мария Колесникова
сериозни подозрения, че са
фалшифицирани, отприщиха
вълна от протести в Беларус.
Колесникова бе отвлечена
от беларуските тайни
служби КГБ в Минск през
септември 2020 година. Когато
трябваше да бъде депортирана
в Украйна, тя скъса
паспорта си малко преди граничния
пункт и по този начин
осуети плановете да бъде
прогонена от страната. Тогава
беше и арестувана. Делото
срещу Колесникова започна
в началото на август
тази година.
Международната общност
разкритикува процеса срещу
опозиционерката. И германското
правителство настоя
многократно тя да бъде освободена.
Години наред Мария
Колесникова е работила
като културна мениджърка в
Щутгарт.
Талибаните: Превзехме и последния
регион на афганистанската съпротива
Талибаните са овладели
напълно контрола над провинция
Панджшер - последния
регион в Афганистан,
който досега беше в ръцете
на съпротивата срещу тях,
обяви вчера говорителят на
ислямисткото движение Забиула
Муджахид, предаде
Ройтерс.
Снимки в социалните медии
показват членове на движението
на талибаните, застанали
пред входа на офиса
на провинциалния управител
на Панджшер. „С тази победа
нашата страна излезе напълно
от водовъртежа на войната
и нашият народ ще живее
щастливо в мир и свобода“,
каза Муджахид.
Талибаните, мнозинството
от които са етнически пущуни,
увериха, че населението
на Панджшер, което е съставено
от други етноси, няма да
бъде дискриминирано. „Те са
наши братя и сестри и ние ще
работим заедно за общата
цел и за благоденствието на
страната“, каза Муджахид.
Хиляди бойци на талибаните
са нахлули през нощта
в осемте окръга на Панджшер,
съобщи Асошиейтед
прес, като се позова на пожелали
анонимност очевидци.
Антиталибанските сили са
предвождани от бившия вицепрезидент
Амрула Салех и
от сина на знаменития боец
срещу талибаните Ахмад Шах
Масуд, който бе убит дни преди
терористичните атаки от
11 септември 2001 г. в САЩ.
Долината Панджшер се
намира в планината Хиндукуш
и е трудно достъпна, защото
има един-единствен
вход. Местни бойци оказват
там отпор на съветските войски
през 80-те, а след това и
на талибаните десетилетие
по-късно под ръководството
на Масуд.
АНАЛИЗ
След Афганистан Джо Байдън не трябва да изоставя и Ирак
Отклоняване на САЩ от Близкия изток би било в пряко
противоречие с американския национален интерес
Афганистанците изпаднаха
в страх и несигурност след изтеглянето
на американската
армия от страната им. На този
фон иракчаните започват да се
чудят дали няма да дойде и техният
ред.
Администрацията на Байдън,
удвоявайки и утроявайки
защитата на президента заради
оттеглянето от Афганистан,
използва сегашната фраза на
Вашингтон "вечни войни", както
и се позовава на стари фрази
за "националния интерес".
Преследването на второто,
според теорията, изисква прекратяване
на първото, пише
Bloomberg.
Ирак, където от 18 години
има американско военно присъствие,
може да изглежда като
поредната "вечна война", но
удължаването на това присъствие
е необходимо условие за
изпълнението на редица взаимосвързани
американски цели,
включително запазване на
крехкия мир в страната, защита
на близкоизточните съюзници,
предотвратяване възраждането
на "Ислямска държава" и
задържане злокачественото
влияние на Иран.
Всичко това явно е в американския
национален интерес.
Дали обаче Байдън вижда
това? Остава само надеждата.
Президентът има история с
безразсъдни идеи за Близкия
изток като сенатор. Той подкрепи
предложението за „меко
разделяне“ на Ирак по етническа
и религиозна линия,
като не се замисли дали иракчаните
искат да бъдат разделени
по този начин. За щастие
той се въздържа от такива идеи,
откакто влезе в Белия дом.
За разлика от случая с Афганистан,
където президентът
отхвърли аргументите на Пентагона
за запазване на военно
присъствие, той сякаш е убеден,
че Ирак е различен случай.
Вместо да изтегли всички
американските войски, той реши,
че тяхната мисия ще се задълбочи
и не само ще се бори
с враговете на Вашингтон в региона,
но и ще подпомогне иракчаните
в тяхната битка за
страната им.
Това позволява
както на Байдън, така
и на иракския премиер
Мустафа ал-Кадими
да успокои вътрешните
избирателни
райони, които искат
пълно излизане
на САЩ от страната.
Президентът на САЩ може
да се преструва, че дори и да
не е върнал войските "у дома",
ги е извел от фронтовата линия.
Кадими, навечерието на
общите избори, може да успокои
подкрепяните от Иран милиции
и политически партии,
които искат американците да
си отидат.
Продължаващото военно
присъствие на САЩ не само ще
подобри уменията на иракските
служби за сигурност. То ще
укрепи морала на войниците,
които подобно на своите афганистански
колеги, от години
носят голяма част от тежестта
и плащат голяма част от човешките
разходи, за борба с
терористичните групи в своята
страна. Дори Байдън не може
да обвини иракчаните, както
срамно направи с афганистанците,
че не желаят "да се
борят за себе си".
Оттеглянето на Ангела Меркел създава голяма
възможност за Централна и Източна Европа
Ако регионът успее да подреди собствената си къща, страните там
имат реална възможност да оформят ЕС за десетилетия напред
В продължение на почти Ангела
та е напълно спряна.
две десетилетия Ангела Меркел
Меркел
Премиерът Флорин Къцу,
доминира не само в гер-
манската, но и в европейската
политика. Нейният центристки
подход, основан на
консенсус, и осъзнаването,
че решенията, взети в Германия,
могат да повлияят на целия
Европейски съюз (ЕС),
предпазваха блока от прекомерна
фрагментация, въпреки
многото заплахи, с които
се сблъска за това време - от
глобалната финансова криза
до напълно реалната възможност
Гърция и Италия да излязат
от еврозоната. Да не
забравяме и Brexit.
След около месец обаче
Германия ще има нов канцлер,
вероятно начело на
сравнително слабо коалиционно
правителство, пише
онлайн изданието Emerging
Europe.
Независимо дали този
канцлер е предпочитаният
наследник на Меркел - Армин
Лашет от Християндемократическия
съюз (ХДС), фаворитът
в момента Олаф Шолц
от Социалдемократическата
партия (СДП) или кандидатката
на Зелените Аналена Баербок,
тяхното влияние в Европа
ще бъде много по-малко,
отколкото това на Меркел.
Следователно предстои рестарт
в сърцето на ЕС.
След като Обединеното
кралство напусна Съюза,
премиерът на Италия Марио
Драги в момента се съсредоточава
(засега успешно) върху
възстановяване на баланса
на италианската проблемна
икономика, а президентът
на Франция Еманюел Макрон
е изправен пред избори
следващата година и далеч
не му е гарантирано, че ще
ги спечели. Затова стои въпросът
кой ще направи този
рестарт.
Тук има реална възможност
балансът на силите в ЕС
да се измести на изток. Уви,
погледът към настоящото
състояние на държавите
членки от Централна и Източна
Европа подсказва, че това
е възможност, която вероятно
ще бъде проспана.
(Не)вероятните кандидати
страна в региона и петата по
големина в блока, обикновено
е основният кандидат за
лидерство. Акциите на Варшава
в Брюксел обаче, въпреки
силната икономика, никога
не са били особено ценни.
Многократните конфронтации
с ЕС заради противоречивите
реформи в съдебната
система на Полша и културната
война на управляващата
партия "Право и справедливост"
в подкрепа на това,
което тя определя като
"християнска традиция в Европа",
отдалечават съюзниците
на страната в ЕС от нея.
Това, че премиерът на
Полша Матеуш Моравицки
създава впечатлението, че не
носи пълната отговорност
(лидерът на "Право и справедливост"
Ярослав Качински
се смята за "сивия кардинал"
на властта), също не помага
особено, защото той не е никаква
движеща сила.
Това се отнася и до премиера
на Унгария Виктор Орбан.
Неговата партия "Фидес"
дори надминава "Право и
справедливост", като води
безсмислена културна война
срещу несъществуващи заплахи,
увреждаща неговите и
унгарските отношения с
Брюксел.
Румъния, шестата по големина
държава в ЕС и друг потенциален
двигател, в момента
се управлява от неефективно
коалиционно правителство
и е обхваната от политически
междуособици.
Най-голямата партия в коалицията
- PNL, се разкъса в последните
шест месеца между
вътрешните избори и избора
на собствения си лидер. Това
отчасти обяснява защо
кампанията за ваксинация
който вероятно ще стане и
шеф на партията, се сблъска
с призиви да подаде оставка,
след като се оказа, че е бил
арестуван за шофиране в
нетрезво състояние, докато е
студент в САЩ. Всякакви негови
амбиции да се превърне
в лидер на европейската сцена
са затруднени от факта, че
президентът на страната
Клаус Йоханис присъства на
заседанията на Европейския
съвет, въпреки че няма много
реална власт в самата Румъния.
Има още време
Нито една от по-малките
държави от Централна и Източна
Европа не изглежда
способна да стъпи на по-голямата
европейска сцена.
Премиерът на Чехия Андрей
Бабиш е обект на разследване
за злоупотреба с
фондове на ЕС, в момента
България има временно правителство
и няма изгледи
скоро да излезе от политическата
криза, Словения не
се възползва от председателството
на ЕС, което в момента
провежда, Хърватия е
под наблюдение на ЕС заради
употреба на прекомерна
сила срещу бежанци, управляващата
коалиция в Словакия
е нестабилна, а трите балтийски
държави може би са твърде
малки, за да поемат водеща
континентална роля.
Последното е жалко: ЕС с
перспективна и дигитално ориентирана
Естония начело би
поел малко въздух.
Все пак е твърде рано да
се отпише регионът изцяло.
"Право и справедливост" може
да изгуби силата си до
2023 г., Орбан - още догодина,
а Бабиш - дори този октомври.
Проевропейските администрации
и в трите страни
биха могли да реабилитират
Вишеградската четворка
(която включва и Словакия).
Пробив след напускането
на Меркел би отнел няколко
години. Ако Централна и Източна
Европа подреди собствената
си къща, държавите
от региона имат реална възможност
да оформят ЕС за
Полша, най-голямата срещу коронавирус в страна- десетилетия напред.