Вестник "Струма" 228

След 33 г. в Германия благо
създаде оазис сред бетона в
Всеки клон от дръвчетата на Велко
различен сорт плодове, очаква и първа ре
Една-единствена къща
има на ул. "Лотос" в
Благоевград. Двуетажна,
с проста архитектура
и дори без балкон.
Цветът й е зелен и през
лятото се слива с великолепната
градина пред
нея, в която изобилието
от плодни дръвчета и
храсти е огромно, а асмите
са пуснати да се
катерят по оградата.
Повечето от фиданките
дават плод от ранна
пролет до късна есен,
защото стопанинът
Велко Димитров ги е
присадил със сортове,
които зреят по различно
време. Къщата е като
оазис сред околния
бетон панелки и кооперации.
В. Димитров се пенсионирал
в Германия и
решил да се прибере в
родния Благоевград. Тенисът
на маса е сред любимите
му забавления,
затова направил в новия
си дом специална зала,
за да играе с приятели.
Сред най-големите му
колекции е тази на съдийски
свирки, тъй като
е съдия по волейбол
и тенис на маса. На фасадата
се виждат три
знамена едно до друго -
българското, на обединена
Европа и немското.
"33 години живях в
Дрезден. С бившата ми
съпруга планирахме, като
се пенсионираме, да
се преместим в България
заради климата, но
тя се отказа, а аз вече
имах настройката да се
прибера. Децата ни са
семейни, а преди няколко
години и внучката се
омъжи. Всички обичат да
идват тук и им харесва
в България", разказва Велко
Димитров.
Той е израснал в центъра
на Благоевград. Къщата
им била в сегашния
двор на Пето средно училище,
парцелът им бил
най-големият, но им взели
имота, за да построят
школото. Спомня
си как обезщетили родителите
му и чичо му с по
1620 лв. Тогава на морето
се запознал с бъдещата
си съпруга, красавица от
ГДР. Той тъкмо бил завършил
ВИФ /сега Национална
спортна академия/.
Разменили си гостувания
и през 1968 г. се
оженили.
- Г-н Димитров, защо
не останахте в
България, а избрахте
да заминете за Германия?
- Защото тук щеше да
ни е много трудно да решим
жилищния проблем,
а и аз не понасях методите
на действие на тогавашната
власт. Не може
да ти вземат имота,
без да те питат! Майка
ми е била майстор плетачка
и имала две машини,
а баща ми е работил
в общината на дребна
служба. На практика тя
е изхранвала семейството.
Около 50-а година й
казали: "Ставаш бригадирка
на 20 жени, ако не
се съгласиш, взимаме ти
машините". Чичо ми
имаше на Джамията обущарска
работилница с
двама калфи. И него така
го заплашили. На вуйчо
ми тъстът имаше бозаджийница
и лимонададжийница,
първите в
1 2
Благоевград. Изселили
го, защото не се съгласил
да се раздели с бизнеса
си. Толкова бях недоволен
от всичко, което
ни се случи тук, че
исках да променя нещо
генерално. Заминах, но
преди да реша окончателно,
си дадох половин
година време там да реша
оставам или не.
- Знаехте ли немски?
- Само отделни думи
и фрази. Там записах 3-
месечен курс и след това
4 семестъра във вечерна
академия, за да получа
документ за право
да работя.
- А със съпругата
Ви как се разбирахте
през това време?
- Когато хората искат
да се разбират, намират
начин и средства.
Когато не искат, и
на един език да говорят,
стават врагове. Така е
в живота.
- Признаха ли Ви
дипломата за висше
образование в ГДР?
- Да, 12 г. работих като
учител по спорт,
след това бях управител
на студентско общежитие.
В Германия спортът
е на висока почит.
В 10 клас при завършване
на основно образование
първият от 4 изпита
бе по спорт. Много
ме впечатли, че висшето
образование в Германия
беше без изпит. Всеки
можеше да кандидатства
каквото пожелае,
изключение правят
само специалностите,
изискващи особен талант,
които бяха с
приемни изпити. За медицина
пък желаещите да
следват трябваше 3 месеца
да работят в болница
всичко, каквото им кажат.
За работата им се
води дневник - как се отнасят
към хората, колко
са съвестни, точни и т.н.
Опитът ми е показал, че
човек има две трудности
в живота - първата е да
избереш подходящата
професия, втората - подходящия
партньор. Но
всичко се развива и променя,
и хората, както
Вселената.
- Явно в Германия
добре сте се устроили?
- Дори купих къща, но
там имаше странна
практика от страна на
държавата. Тя взимаше и
даваше под наем апартаменти
от хората, които
имаха къща и повече жилища.
Нашата къща беше
с два апартамента и в
единия бе настанено чуждо
семейство, които не
искаха да се изнесат, и за
тях получавах 40 източни
марки, които се равняваха
на 12-15 лева. Едва
успях да убедя общината
да ги премести, за да доведем
при нас майката и
лелята на съпругата ми,
за които се грижехме. Та
и там соцреалността я
имаше. Като пораснаха
дъщерята и синът и останахме
само двамата,
решихме, че е по-разумно
да продадем къщата, а аз
избрах да се върна в България.
- Бързо ли намерихте
този парцел?
- Не, първо купих къща
карабина в с. Бараково,
там живях 2 години, докато
намеря подходящото
място в Благоевград.
Европейска фурма /хинап/
- Защо не останахте
на село, далеч от
градския шум?
- Аз съм си от тук.
Няма само хубаво и само
лошо. Близките и
приятелите ми, за да
дойдат да се видим,
трябваше да пътуват
- може да е близо, но е
път. Като направих
тази къща, продадох
другата в Бараково. Аз
не съм колекционер на
имоти. Има хора, които
трупат имоти, които
не могат да обиколят,
камо ли да живеят
в тях и да ги поддържат,
аз тази ненаситност
към недвижимости
и вещи не я разбирам,
но всички сме
различни. На човек му
7
стига едно легло, една
кола, едно колело... Бившата
ми съпруга е много
добра домакиня, беше
управител на Спестовна
каса, но с времето
вещите започнаха да
стават по-важни за
нея, а аз
съм по-духовен
човек
и тази разлика
ни отдалечи.
- Кога
започнахте
да садите
уникалната
си овощна
градина?
- Още докато
се
строеше
къщата.
Тя стана
през 2005 г.
- Как
о ф о -
рмяте короните
на дръвчетата
да не растат
нагоре, а да се разширяват
в ниска
чашка, удобна за бране
на плодовете?
- С малки тежести,
които закачам на клоните,
и с кроене. Кроенето
е като възпитанието,
ако човек не знае как
става, по-добре да не го
прави, за да не допусне
грешки, които после може
да са необратими.
- Пръскате ли градината
си?
- От тази пролет
престанах да пръскам.
Отказах се заради вредата
от химикалите и да
й се наслаждавам и за да
релаксирам в нея, да
имам достатъчно време
за другите си любими занимания
- плуване, тенис
на маса, планинарство,
пътуване... Реших
да оставя насажденията
на естествения подбор
на природата. Две
лозички загинаха, две от
прасковите и две череши
също боледуват, но се
надявам да оцелеят. Но
пък тази малка ябълка,
висока по-малко от метър,
роди 39 плода, всички
едри! И не само тя,
прасковите, черешите,
дюлята, на която зреят
два сорта, единият от
които ражда плодове до
1,5 кг... На клон от дюлята
съм присадил и
мушмула. Всички дадоха
добра реколта.
- Колко дръвчета и
какви сортове имате?
- Много. Засадил съм
ги в алеи за удобство, даже
не ги помня всичките
сортове, които съм
присадил, но не е и нужно.
Ето, тук по средата
е 6-метровата ми леха с