Вестник "Струма" 228

евградчанин
жк "Ален мак"
Димитров ражда
колта на шамфъстък
домати, в която напролет
засаждам 10 корена
и са ми напълно достатъчни
за цяло лято, та
и за сбирките с приятели.
Малката къщичка в
средата на двора е зайчарник.
От 10 г. напролет
купувам бременна
зайка и до есента ги отглеждам.
Първата година
се родиха 7 зайчета и
всичките ги подарих на
близки и приятели, не
можех да си представя
как ще ги ям след толкова
грижи и любов. Но осъзнах,
че в природата
всичко е подчинено на
принципа на даването и
получаването, и вече
всяко зайче става повод
за сбирка с приятна компания.
разнообразие. Три от черешите
купих от професионален
разсадник в
Петрич за нискостеблени,
оказаха се кисели
вишни. Присадените
клони са с дебелината
на стеблото. Едно от
любимите ми дръвчета
е европейската фурма
/хинап/, много е вкусна!
И на нея съм присадил
втори сорт, а имам още
две фиданки, едната от
които с екзотичното
име "Тигров зъб". Имам
няколко зарзали, отдолу
са лешниците, а тези
две дръвчета над тях са
шамфъстък, още не са
раждали и очаквам догодина
да дадат първа реколта.
Годжиберито също
е цяла алея, суша го
трябва да прецени от какво
има нужда и кога да
спре.
- Имате толкова
много и различни плодове,
какво ги правите?
- Суша и раздавам на
приятели.
- Често ли ги посрещате
тук?
- Да, затова направих и
масивната беседка, че при
едно гостуване на д-р Мишо
Николов вятърът обърна
чадъра, който ползвахме
за сянка на двора. И в
тази връзка ще ви разкажа
колко странни са някои
българи. Разбрах, че мой
съученик е станал дърводелец
и го попитах колко ще
ми струва беседката, за
която си бях купил материалите.
Около 2000 лв. -
Велко Димитров оформя ниски короните на овошките за удобство при
брането /сн. 1/, като връзва на клоните тежести /сн. 2/. Трънката
ражда плодове, колкото големи череши /сн. 3/. Лехата с 10 домата е
достатъчна Велко Димитров да черпи цяло лято и приятелите си /сн.
4/. Натежалата от плод ябълка /сн. 5/. Уникалната колекция от съдийски
свирки /сн. 6/ е до хилките за тенис на маса в специално направената
зала за един от любимите спортове на домакина /сн. 7/.
СТРУМА
ИНОВАТОР
Вторник, 5 октомври 2021 г.
стр. 12-13
4
- Голямата Ви гордост
е градината, в
която експериментирате
с присаждане
на екзотични и
нестандартни сортове,
кои от тях предизвикват
най-голямо
любопитство у
приятелите Ви?
- Различни са. Ето това
клонче на сливата
какво мислите е родило?
Трънка... Облагородена е
и с размер на едра череша.
Присадката ми е от
приятелите ми Гошо и
Данчето Благови, които
имат най-забележителната
колекция от над
550 вида лози и много екзотични
и различни сортове
овошки. На една от
черешите имам 3 сорта
и ражда от началото на
май до края на юни,
включително и гръцка,
полудиабетична бяла череша,
която не е толкова
сладка като другите.
За да е интересен животът
ни, трябва да има
6
и заедно с други сушени
плодове хапвам сутрин
по лъжица. Слагам си ги
в кафето заедно с 1 лъжица
ядки. Това ми е закуската.
Тази шипка също
не е обикновена, тя
е без бодли. Райските
ябълки са два вида, имам
и няколко храста арония...
Тази праскова е
италианска и се казва
"поничка". Това тук е
цариградското ми грозде,
а имам и грозде без
семки за стафиди, както
и сливо-кайсия, чиято
семка е малка като
грахово зърно. Между
храстите и овошките
съм си посадил божур от
село Скрино, а в дъното
е розата на дъщеря ми,
преди 8 г. мой приятел
й я подари, но не съм я
окроил правилно и е избуяла.
Див чесън съм си
донесъл от Сухото езеро
в Рила и върви много
добре при мен. Но работата
в градината е
толкова много, че човек
3
беше отговорът, като ми
обясни, че ще му отнеме 2
дни да я направи. Потърсих
друг майстор за сравнение,
чавекът каза, че за
100 лв. ще я направи, ако му
помагаме, и свърши всичко
за 1 ден. Познатите се опитват
да те изнудват, като
знаят, че си финансово
добре, а това е много тъжно.
- Не Ви ли е самотно
сам в тази къща?
- Никога! Имам си две
котки - Пижо и Пенда, достатъчно
приятели и хубави
книги и страст към изкуството.
- Изненадаха ли Ви с
нещо българите, като
се прибрахте след толкова
години отсъствие
от страната?
- С критикарството и с
безхаберието към общото.
Пием кафе с приятел и към
нас се присъединява мъж.
Пита може ли да седне и
още не се е наместил на
стола, започна да критикува
всички и всичко - политиката,
времето,
жената, децата... Като
свърши, го питам:
"От Благоевград ли
сте? Какво сте направили
за родния си
град?". "Плащам си данъците",
отговаря, а
аз го питам: "Това Ви
е задължение, какво
направихте доброволно
за града си?". Като
не можа да ми отговори,
ме контрира със
същия въпрос: "А Вие
какво сте направили?".
"Създал съм един оазис
- отговарям - Почиствам
си района и цялата
алея, за да е хубаво
не само на мен, а и
на останалите. Пред
оградата си съм посадил
16 люлякови
храста, които създа-
ват настроение и радват
хората от целия
квартал".
Друг случай ще разкажа.
Таксиметров шофьор
вади последната
цигара, стиска кутията
и я хвърля през прозореца,
а кофата е на 2 м от
него. Поздравявам го с
усмивка и му обяснявам,
че всички животни реагират
първосигнално и
си изхвърлят отпадъците
където им падне. За
разлика от тях, някои
от хората реагират
второсигнално и поставят
боклуците на
5
местата за това. "Много
сложно ми го обяснихте,
господине, но Ви разбрах",
ми отговори, излезе
от колата и си събра
отпадъка.
Трети подобен случай.
Пред общината на една
пейка мъж говори по телефона
и хвърля фаса си
на плочките. Приятелят,
с когото бяхме,
се наведе, събра отпадъка
му и го постави в коша.
На мъжа му стана
неудобно, сконфузи се и
си тръгна.
Разказвам всичко това,
защото не е нужно
много да подобрим средата,
в която живеем.
Достатъчно е всеки да
почиства собствения си
боклук и когато може, да
направи нещо, макар и
дребно, за обществото -
да посади цвете, да полее
дръвчето пред блока...
Аз се старая, като
видя нещо нередно, да
направя каквото зависи
от мен. Хубаво е да забравим
думичката
"трябва", да я заменим с
"искам" и да се стараем
да правим онова, което
е правилно, коректно и
законно. Хората в България
искат законност, но
за другите, а масово сами
я нарушават. Но като
го правим, животът
ни ще е по-хубав!
Разговаря
ДИМИТРИНА АСЕНОВА