Вестник "Струма" брой 269

Харесай ни във Facebook: facebook.com/vestnik.struma
СТРУМА 22 ноември 2021 г. РЕПОРТЕР
стр. 4
Жителите на Бучино - Лисия избраха
Живко Чукарски за кмет
Управлявалият 2 мандата Санде Костадинов призна: Искрено се развеселих,
като слушах обещанията на кандидатите да решат всички проблеми...
Живко Чукарски ще е наместник
на благоевградското
кметство Бучино - Лисия до
края на управленския мандат,
който изтича през 2023 г. С 31
гласа той печели доверието на
избирателите, за опонента му
Виктор Гроздански са гласували
19. В единственото кметство
с петима кандидати за наместник
вчера се проведе балотаж
на анкетирането за местен
управник, след като преди
седмица Виктор Гроздански получи
15 гласа, а Живко Чукарски
- 14, от общо 48 жители,
участвали в анкетата.
"Гласувах и за кмет, и за
президент. Кого съм избрала -
тайна. Довечера ще видим", не
разкрива политическите и личните
си пристрастия на излизане
от избирателната секция
в сградата на кметството в с.
Бучино 88-годишната баба Биса
- Бисера Ангелова. Към 10
часа в избирателната секция в
селото вота си за президент
бяха дали 22-ма човека.
"По списък са 150 с македонците,
миналата седмица
гласуваха 55 човека", обясни
председателят на секционната
комисия Илиана Ангелова. Заради
малкия брой избиратели
в селото се гласува с бюлетини,
не машинно. По същото
време в отсрещната стая в урната
за анкетата за кметски наместник
бяха пуснати 16 бюлетини.
Докато бавно слиза по стълбите,
баба Биса без притеснение
отговаря на въпросите какъв
трябва да е селският наместник
в Бучино и Лисия: "Да
се грижи за хората. Да е на
разположение на хората, а не
веднъж да идва, веднъж да не
идва. Трябва да е дисциплиниран!
И да се грижи за старите
хора, че тук повечето сме възрастни,
а които са младите, те
по града работят и пътуват всеки
ден. Но за нас, старците,
няма и магазин в селото. Децата
ни пазаруват, а в селото
докарват 3 пъти в седмицата
хляб. Минава колата и ако я чакаш,
ще вземеш, ако не си на
пътя, изпускаш я и нямаш хляб.
Тук навремето и поща имаше,
и кметството беше все отворено,
а сега предишните кметове
се явяват по няколко пъти в
седмицата. Дано тоя, дето сега
избираме, да е по-често тук.
И по-добре, че кметът на Благоевград
Стоянов разреши ние
да си избираме управника, не
той да ни го налага".
На въпрос дали това не създава
повече разправии и кавги
между хората в селото, баба
Биса искрено отговаря: "Досега
не знам да са се карали,
но назначават който е удобен
на общинския кмет, не на нас.
Сега никой няма да ни е виновен",
категорична е баба Биса
Ангелова.
На площада пред кметството
е и назначеният в края на
август наместник Живко Чукарски.
Отговорник е на секцията
1
и рано заранта още е дошъл да
отвори помещенията. Той няма
право да гласува за себе си,
защото адресната му регистрация
е в близкото село Рилци,
където бе кмет над 20 г. и през
2019 г. загуби поста от приятеля
си от детинство Крум Крумов.
"Като отговорник съм длъжен
да съм на разположение
до приключване на изборния
ден и затваряне на секцията",
обясни Ж. Чукарски.
"Като слушах сега кандидаткметовете
за селата, ми бе
много интересно, даже и малко
смешно", насочва се с усмивка
към двете урни бившият
управник на Бучино и Лисия
Санде Костадинов. Той е първият
кмет на кметството, избран
след промените през
1989 г. Печели изборите на
първи тур през 1991г. и остава
два мандата в кметския
стол. Като решил да се кандидатира,
бил малко над 30 г.,
имал 19 г. стаж към АПК и членувал
в БЗНС, на която не изневерил
във времето.
"Тогава кметството беше с
много жители. Само в Лисия
живееха над 100 души, а в Бучино
бяха може би над 200 избиратели.
Лисия и Бучино са
едно кметство още от времето
след освобождението на Пиринска
Македония от турско",
разказва Санде Костадинов и
се връща 30 г. назад във времето:
"Имаше някакъв щур ентусиазъм
у всички нас, които
станахме кметове по селата по
онова време, въобразявахме
си, че всичко зависи от нас.
След изборите, бяха през октомври,
от общината ни поискаха
да представим списък за
най-неотложните неща, които
да се направят в съответното
населено място. Сега като се
сетя за дългия ми списък, сам
си се смея. Не помня всичко в
него, но най-важното отбелязано
бе да се направи мост
над р. Струма към Бучино. За
моите 8 г. управление, слава
Богу, това се случи. Вярно, само
това, но не е малко, защото
за този мост е говорено още
през 30-те години на миналия
Баба Биса се надява
новоизбраният
управник почесто
да е в
кметството /сн.
1/. Първият демократично
избран
кмет на Бучино-Лисия
след 1989
г. Санде Костадинов
пусна бюлетина
и призна, че искрено
се забавлявал
с обещанията
на претенденти
за поста /сн.
2 /. Наместникът
Живко Чукарски (в
средата) на раздумка
в изборния
ден с жители на Бучино
/сн. 3/.
век, когато
моят дядо
Санде Костадинов
е бил
кмет на двете
села. Тогава
направили
дървен
мост, но когато
придойде
водата, го
отнася, като
например
през 1976 г.,
когато Струма
отнесе и
нашия дървен
мост, и
този на Зелен дол. Та аз бързо
се ориентирах още първата година
от кметуването ми за тези
списъци и през следващите
години моят списък съдържаше
една-единствена точка - моста.
Строителството му почна
през 1992 г., често се спираше,
че парите все се оказваха
похарчени и дори в един период
беше замразено. Президент
тогава беше Петър Стоянов,
с когото се познаваме
лично отдавна. Отидох на негова
приемна в общината, изложих
проблема, а секретарката
ме помоли да го представя
писмено, за да му го предадат
на ръка. И скоро след това на
път за Сандански той се отби
да види докъде е стигнало
строителството, а като се
прибра, работата бе подновена,
защото бяха отпуснати 1,5
млн. лв. за довършването му.
Остана само да се асфалтира,
но ние започнахме да го ползваме,
без да се притесняваме.
През 1999 г. предстояха избори
за местна власт, моят
мандат също изтичаше. Срещнах
Елиана Масева, тогава тя
беше секретар на МС в правителството
на Костов, и я помолих
да се застъпи за асфалтирането.
Зае се сериозно с въпроса
и Костов бе разпоредил
на тогавашния шеф на митниците
Марио Минев, който следеше
изграждането по същото
време на Вътрешна митница -
Благоевград, когато асфалтират
там, да асфалтират и моста
ни. И точно преди изборите
това се направи, а аз организирах
предизборно шоу на ОДС
на моста с танцьори от танцовия
състав "Пиринче" на Симеон
Стамболийски, с музика
и кебапчета, които платихме аз
и Мите Месаря от Бучино, който
има фирма за месопреработване",
разказа подробности
около реализацията на найзначимия
проблем за бучинци
някогашният управник Санде
Костадинов.
На въпрос защо не се е кандидатирал
и за трети управленски
мандат той припомни,
че заради оредялото население
кметството е преминало към
назначаем наместник и избори
след неговото управление
не са провеждани. "А аз не съм
роден за наместник", със смях
признава Санде Костадинов и
обяснява: "Наместниците
нямат думата за нищо, даже и
да говорят. Представете си Лазар
Причкапов кмет, а аз да
съм наместник, както не обичам
да си мълча, щеше да ме
изгони на втория ден. Станах
кандидат за общински съветник
и още 4 г. изкарах с проблемите
на общината в ОбС. Интересно
е, че докато бях кмет
на Бучино, се сърдех на съветниците,
че не дават достатъчно
пари на селата, но като минах
от другата страна, нещата
се промениха. Още първата година,
като приемахме бюджета
на общината, трябваше да
разпределяме пари за електропреносна
мрежа. Но за
наша голяма радост през 1999
2
3
г. мостът беше готов. През годините
като кмет много настоявах
да се направи електропровод
за с. Лисия, което
е на 20-30 минути от Благоевград,
но нито има ток, нито асфалтов
път, заради което то
много бързо се обезлюди. Там
в момента живеят 10-ина души,
но ако има ток и пътят се
оправи, убеден съм, че хората
ще започнат да се връщат, а и
продажбите там ще тръгнат,
защото има много стойностни
имоти с великолепна панорама
и вода навсякъде. Та тогава
по време на дискусията в
ОбС един колега ми се противопостави
с довод, че в кв.
"Освобождение" се строят
много нови кооперации, там
живеят много хора, раждат се
деца, а плащат ток за промишлени
нужди. А в Лисия има 20
човека и няма деца. И ме убеди.
Гласувах да се изградят
трафопостовете в кв. "Освобождение".
Но пак ще кажа, че
при възможност не е лошо да
се заделят пари и за с. Лисия",
заключи Костадинов.
На въпрос какво очаква от
новоизбрания наместник на
кметството той се усмихва:
"Като ги слушах преди първото
анкетиране някои кандидати
как обещават да решат всички
проблеми на кметството, се
развеселявах. Интересно ми е
например как ще докара водата
от с. Лисия в с. Бучино, нещо,
което и бившата управителка
на ВиК, която е с корени
от тук, не успя да направи. Причината
е, че има Закон за водите,
който не разрешава при
наличие на 2 водохващания в
момента за Българчево и Зелен
дол да се прави трето, още повече
че водосборът е много малък
и през летните месеци и тези
две села са без постоянна
вода. Но пък в Бучино навсякъде
има подпочвена вода и няма
къща без сонда, през последните
години селото се оживява,
и в момента към 100 човека
живеем тук постоянно, а в центъра
каквото бе обявено за
продажба, се изкупи и дойдоха
млади хора", отбелязва бившият
кмет и отговаря на въпроса
за най-належащите за решаване
проблеми на селата:
мръсен канал и водопровод,
асфалтиране на улиците и на
пътя до махала Божковци. "Не
очаквам, че тези въпроси ще
намерят решение в лицето на
кметския наместник. За магазин
на два пъти се правиха опити,
помещение има, но хората
масово си пазаруваме от Благоевград
и се оказва, че на този
етап не е рентабилно за когото
и да е да прави търговски
обект, а и по-възрастните се
обгрижват от децата и близките,
и това не е толкова съществен
проблем. Но наместникът
може да продължи традицията,
на която аз преди 30 г. сложих
началото, да се правят събори
в Бучино на Св. Дух и в Лисия
на 19 октомври, Деня на Св.
Иван Рилски. Първия черковен
събор в община Благоевград
след промените, защото преди
това те бяха забранени, направих
аз в с. Бучино. Дойдоха
само 30-ина човека и помня,
че сериозно се притесних, че
няма да се изяде курбанът, който
беше дарение от местен жител.
Аз успях да възстановя
традицията и след нас започнаха
да се правят събори и в
другите села, защото хората
милеят да се съберат 1 път в
годината, да се видят и да общуват.
Това очаквам от спечелилия
вота наместник, да продължи
организирането на събор,
та поне веднъж в годината
хората да седнат на една маса.
Защото общуването е найважното",
заключи Санде Костадинов.
ДИМИТРИНА АСЕНОВА