Вестник "Струма" брой 278

Любимият учител на Пиринско, носител на
приза на в-к "Струма" за 2021 г., Св. Глушкова:
Моите постижения са постиженията на учениците
Не трябва да преставаме да раздаваме обичта си на децата, ако те
успяват, значи съм ги докоснала по някакъв начин и те са ме чули
С
ветлана Глушкова постъпва
на работа в най-старото
училище в Банско - НУ
"Св. Паисий Хилендарски", преди
пет години и за кратък период успяла
да спечели любовта и уважението
не само на своите ученици,
но и на техните родители
и целия учителски колектив. Със
своите иновативни методи на
преподаване, креативност и любов
към професията тя успява да
мотивира своите ученици и да
възбужда интереса им към ученето.
Една сбъдната детска мечта,
това е учителската професия
за Светлана, нейното призвание,
нейният живот.
Родена в град Хаджидимово,
Светлана е закърмена с любовта
към професията, тъй като в семейството
й има учители, от
които тя е получила искрицата, която е разгоряла
пламъка. В Банско я води любовта. Нейният съпруг
Васко, който винаги я е подкрепял и обичал, беше с
нея и на церемонията по връчване на приза.
- Призът "Любим учител"
е едно признание за
работата Ви, очаквано ли
беше за Вас?
- Беше съвсем неочаквано
и изключително голяма изненада
и аз благодаря на
всички родители, на всички
колеги, които застанаха зад
мен и ме подкрепиха, на моето
семейство, което е неотлъчно
до мен и ми даде твърда
основа, на която да стъпя.
Благодарна съм на г-жа Невенка
Бърдарева, която беше
директор на училището, и ми
подаде ръка. Започнах своята
кариера в това училище по
нейно време, преди пет години.
След пенсионирането й
училището пое г-жа Евгения
Тренчева, която стимулира
младите и е един много добър
лидер и притежава изключителни
качества за директор.
Възхищавам се на нейната
работа и съм щастлива, че
повярва в мен, както и в другите
млади колеги.
- Това означава, че децата
Ви обичат, родителите
Ви вярват и това е едно
от стр. 12
според настроението. Някак
си обаче в годините се е оформил
и репертоара - у дома
слуша композитор, какъвто
душата му иска, в кабинета
обикновено звучат Моцарт,
Брамс или Лист.
"Болерото“ на Равел е за
зареждане с адреналин.
Доц. Калпачки е и фотограф,
вече с няколко изложби
признание за труда и професионализма,
а Вашата
любов към учителската професия
откъде е?
- Това е детската ми мечта.
Още от малка мечтая да
стана учител. В моя род има
учители - баба ми Анка Папазова,
бивша детска учителка,
но и до ден-днешен любовта
й към децата не утихва.
Аз съм израснала с блясъка
в очите й и вълнението й, когато
е до децата. Гордея се с
още един човек в нашата фамилия
- Заприна Глушкова,
която е моя стринка. Тя е виновникът
да участвам в конкурса.
Тя зароди любовта ми
към професията. Виждала
съм в нашето училище в Хаджидимово
"Никола Й. Вапцаров"
как работи с децата и от
малка съм се възхищавала на
работата й, на устрема й в
състезанията, в които е участвала.
Тайничко, вътре в себе
си съм й завиждала за
постиженията и винаги съм
си мечтала да бъда на нейното
място и да докажа, че мога.
Тя е моят мотиватор, моят
СТРУМА
ПРИЗВАНИЕ
Четвъртък, 2 декември 2021 г. стр. 13
ректор г-жа Евгения Тренчева,
които са хората, които ми
вдъхнаха увереност. Бях много
уплашена, не знаех с какво
ще се сблъскам, как ще ме
приеме колективът и това
бяха хората, които наистина
повярваха в мен, стимулираха
ме и ме подкрепяха.
- Онлайн обучението се
оказа предизвикателство и
за учители, и за ученици.
Как успявате да стимулирате
своите ученици и да задържите
вниманието им
при обучение от разстояние.
- Учителите трябва да бъдем
креативни и иновативни
и да бъдем гъвкави с новото
време на технологиите. Не е
тайна, че децата обогатяват
знанията си от интернет,
черпят и получават много
факти, но ролята на учителя
си остава важна. В онлайн
обучението, когато поставя
някоя задача, те търсят в интернет
и намират отговорите.
Това, което за мен е притеснително
като учител, е дали
тази информация, която се
излива от екрана на един
компютър, остава трайна. Тук
се губи малко моята роля като
учител, когато преподавам
онлайн, защото когато съм в
двигател да се стремя да бъда
добра в професията, да се
раздавам, да правя всичко
със сърце. Не на последно
място съм благодарна на
моите близки - майка ми, баща
ми, леля ми, вуйчо ми,
братовчедите ми, които много
обичам и благодарение на
тяхната подкрепа аз съм това,
което съм днес.
- Спомняте ли си първия
ден, в който пристъпихте
прага на НУ "Св. Паисий Хилендарски"?
- Постъпих по времето на
г-жа Невенка Бърдарева и
главен учител и настоящ дикласната
стая, ние имаме живата
връзка и необходимия
респект. Когато си онлайн, от
нас се иска да съумеем да задържим
вниманието на децата
и те да се концентрират.
Това е трудно и често се губи.
За да запазя тази концентрация
и интереса на децата,
използвам различни иновативни
методи - електронни
учебници, специални платформи,
любимото въртящо
колело с допълнителни въпроси
за затвърждаване на
знанията от предишен урок.
Децата обичат новостите,
обичат иновативните начини
на обучение и това ми помага.
За мен е приоритет също
да ги стимулирам да обичат
книгите, защото това също е
важна част от задачата на
един учител.
- Какво си пожелавате
за в бъдеще?
- Най-напред да бъдем
здрави. Пожелавам си една
присъствена година, да бъдем
по-спокойни и по-смирени и
да не спираме да раздаваме
обичта към децата, защото
учителството е свещена професия.
За да си учител, не са
само уменията, които трябва
да дадеш на своите ученици,
информацията, която трябва
да им предадеш. Ние трябва
да формираме у тях нравствени
и морални ценности,
техния светоглед и мироглед.
Да бъда "Любим учител" за
мен е чест, признание. Този
приз ме задължава да работя
много повече, да търся нови
методи и иновации, които да
прилагам в учебния план, да
бъда креативен учител и да
задържам вниманието и интереса
на моите ученици, да
ги стимулирам, да бъда до
тях. Постиженията на един
учител са постиженията на
неговите ученици. Когато
виждам, че децата успяват,
означава, че съм ги докоснала
по някакъв начин и те са
ме чули.
ЯНА ЙОРДАНОВА
Благоевградчанинът, началник на Клиника по нервни болести в УМБАЛ „Света Анна“ - София...
зад гърба си. Не признава дигиталните
фотоапарати, снима
със стар, с лента. Залага на
черно-белите кадри. "В тях
има повече очарование, нещата
са откроени по-добре.
Вероятно ми харесват и защото
в черно и бяло гледам и образната
диагностика на пациентите“,
смее се лекарят
фотограф. Казва, че обича
лентата не само заради любовта
си към ретрото, но и заради
това, че кадрите са ограничени
и преди да щракнеш,
трябва добре да помислиш,
да видиш и да избереш
това, което попада в обектива
ти. И разказва, пак през
смях, случай. Излязъл до пазара
с дигитален фотоапарат.
Върнал се с над 200 снимки.
"Пълно безумие - нито мога да
ги разгледам и изживея отново,
нито мога да ги покажа на
друг. Реших повече да не изневерявам
на черно-белия кадър“,
споделя той опита си за
работата с дигиталното изображение.
Твърди, че няма
любими места за снимане. И
те се изпречквали пред обектива
му случайно така, както
някога избрал лекарската
професия. Независимо от това
обаче, от заснетото се вижда,
че го вълнуват въпросите
за съизмеримостта на човека
с вечното, непреходното, какъвто
е духът и добрият спомен
за всеки един на този
свят.
Затова и едни от
най-силните му кадри
са на крачещи фигури край
храмове, безформени обувки
от краката на старци до елегантните
сандали на млада дама
или просто пейзаж със запустяла
къща, била някога дом
с многобройна челяд. "Нещата
преминават, но всеки оставя
по нещо у хората след него
- с действията си, с думите
си, с жестовете си. Надявам
се да оставя добри спомени не
само у пациентите, но и у хората,
които гледат моите фотографии“,
заключава доц. Росен
Калпачки.