на земетресенията

Тектонски плочи. Разломни зони
• Известно е, че земята е съставена от няколко пласта, които имат твърде
различни физични и химични свойства. Външният слой т.е., земната кора,
с дебелина около 70 km, е съставен от една дузина големи плочи с
неправилна форма, които се плъзгат нагоре и надолу като преминават в
горната част на частично разтопеният вътрешен пласт.
• Повечето земетресения се проявяват в местата (границите) на
контактуване на плочите. Всъщност местоположението на земетресенията
и видът на разрушенията подпомагат учените да очертаят границите на
плочите.
• Според вида на относителните движения по краищата на плочите
различаваме три основни типа сеизмични зони: непрекъснати (плътни)
зони (spreading zones), трансформиран разлом (transform faults) и
субдукционни зони (subduction(
zones).
• Първият тип (непрекъснатите зони), са разположени по средно-
океанските хребети, където блоковете се късат и отдръпват един от друг.
Предполага се, че разтопената скала се повдига, изтласквайки двете
плочи в страни, при което се добавя нов материал в нейните краища.
Тези зони се срещат най-често в океаните. Например, Северно
Американската и Евразийската (Eurasian) плочи са разположени посред
Атлантическия гребен.