на земетресенията

Тектонски плочи. Разломни зони
• Обикновено земетресенията се активизират на границите на плочите, но те могат да се
проявят и в самите плочи.
• По-малко от 10% от всички земетресения са във вътрешността на плочите. Понеже
плочите продължават да се преместват и техните граници се изменят в геоложко време,
то отслабените райони от границите преминават като част от вътрешността на
плочите.
• Тези отслабени зони на континента могат да предизвикат земетресение, което се явява
като противодействие на напреженията започващи в краищата на плочата или в
случаите на по-голяма дебелина на земна кора. Такива са земетресенията през 1811 –
1812 станали в Северно-Американската плоча
• Огнищата на земетресенията обикновено са групирани в районите където се развиват
съвременни тектонски процеси. На тази основа са обособени три сеизмични “пояси”
(Тихоокеански, Алпо-Хималайски
и Средноатлантически), в които земетресенията са с
най-голяма честота:
• Тихоокеанският сеизмичен пояс, , включва райони от Филипините, Япония, Аляска,
Калифорния, където земните трусове са с по-голяма честота и сравнително по-силни.
• Алпо-Хималайският сеизмичен пояс започва от Канарските острови, обхваща Алпите и
страните около Средиземно море, минава през Мала Азия, Кавказ, Близкия изток,
продължава през Хималайте и Китай и се свързва с Тихоокеанския пояс в областта на
Индонезия. В този пояс попада и Балканският полуостров.
• Относително по-малък и по-незначителен поради отдалечеността си е
Средноaтлaнтическия сеизмичен пояс.