10 методика – извадка

Иван Инев
Практическа
методика
по литература
Разработки
на уроците за 10. клас

Съдържание
Уводни думи / 6
Начален преговор / 8
Българската литература от Освобождението
до Първата световна война
Светогледни идеи, характерни за българската литература от Освобождението
до Първата световна война – нови знания / 9
Иван Вазов – цикълът „Епопея на забравените“. Подвигът на изключителната
личност и нравственото преобразяване на народа в одата „Левски“ – нови знания
/ 15
„Левски“ – история и легенда – упражнение / 23
Жанрови характеристики на романа „Под игото“ на Иван Вазов. Светогледните
идеи и нравствените ценности на стопанина и странника според главата
„Гост“ – нови знания / 26
Проявленията на „лудостта“ в главата „Новата молитва на Марка“ от „Под
игото“ – нови знания / 31
Лудостта, без която не можем. План за есе по граждански проблем върху откъс
от главата „Новата молитва на Марка“ – развиване на комуникативните компетентности
/ 37
Извисяването на националния дух според главата „Пиянство на един народ“
от „Под игото“ – нови знания / 41
Историята на четенето на „Под игото“. Междутекстови връзки със стихотворението
„Елате ни вижте!“ и разказа „Дядо Йоцо гледа“ на Иван Вазов –
упражнение / 47
Алеко Константинов – книгата „Бай Ганьо“. Подмяната на ценностите в „Бай
Ганьо се върна от Европа“ – нови знания / 51
Проблемът за идентичността на Бай Ганьо. Съпоставка на „Бай Ганьо се върна
от Европа“ и цикъла „Разни хора – разни идеали“ на Алеко Константинов – упражнение
/ 57
Хамелеонството в обществената действителност. План за есе по граждански
проблем върху откъс от „Бай Ганьо се върна от Европа“ – развиване на комуникативните
компетентности / 61
Преобразяващата сила на изкуството според поемата „Cis Moll“ на Пенчо Славейков
– нови знания / 64
Изгнаниците в стихотворението „Арменци“ на Пейо Яворов – между покрусата
и бунтовния копнеж – нови знания / 70

Раздвоението между вярата и съмнението в стихотворението „Две хубави
очи“ на Пейо Яворов – нови знания / 75
Проблемът за изстраданото познание и самопознание в стихотворението „В
часа на синята мъгла“ на Пейо Яворов – нови знания / 81
Съпоставка на светогледните идеи в изучените творби на Пейо Яворов и в
неговите стихотворения „На нивата“, „Великден“, „Стон“ и „Сенки“ – упражнение
/ 86
Невъзможното завръщане в изгубения рай на невинността и душевната хармония
според стихотворението „Да се завърнеш в бащината къща“ на Димчо
Дебелянов – нови знания / 91
Съпоставка на светогледните идеи в „Да се завърнеш в бащината къща“ и в
стихотворенията „Черна песен“, „Помниш ли, помниш ли…“ и „Един убит“ на
Димчо Дебелянов – упражнение / 98
Подмяната на нравствените ценности с антиценности в повестта „Гераците“
на Елин Пелин – нови знания / 103
Характерните черти на реализма, проявени при изграждането на художествените
образи в „Гераците“ – нови знания / 110
Съпоставка на светогледните идеи, изразени в „Гераците“ и в разказа „Нане
Стоичковата върба“ на Елин Пелин – упражнение / 115
Българската литература от Освобождението до Първата световна война.
Обобщение / 118
Българската литература между двете световни войни
Светогледни идеи, характерни за българската литература между двете световни
войни – нови знания / 120
Характерните черти на експресионизма, проявени в поемата „Септември“ на
Гео Милев – нови знания / 125
Ценности, проблеми и конфликти, интерпретирани в „Септември“ – нови знания
/ 131
Изграждането на нов свят върху руините на стария. План за есе по граждански
проблем върху откъс от дванайсета част на „Септември“ – развиване на комуникативните
компетентности / 136
Страдание и съпричастие в цикъла „Зимни вечери“ на Христо Смирненски –
нови знания / 139
Децата пред изпитанията на живота. План за есе по граждански проблем върху
финалния фрагмент на „Зимни вечери“ – развиване на комуникативните компетентности
/ 145
Проблемът за обезсмислянето на човешкото съществуване в стихотворението
„Повест“ на Атанас Далчев – нови знания / 148
Нравственото преобразяване на изключителния герой в разказа „Индже“ на

Йордан Йовков – нови знания / 155
Мотивите за красотата и греха в разказа „Албена“ на Йордан Йовков – нови
знания / 162
Съпоставка на светогледните идеи, изразени в разказите „Индже“, „Албена“ и
„Последна радост“ на Йордан Йовков – упражнение / 167
Драматичният път на личността от отчаянието до вярата в стихотворението
„Писмо“ („Ти помниш ли…“) на Никола Вапцаров – нови знания / 172
Съпоставка на светогледните идеи, изразени в стихотворенията „Писмо“
(„Ти помниш ли…“), „Песен за човека“ и „Предсмъртно“ („Борбата е безмилостно
жестока“) на Никола Вапцаров – упражнение / 178
„То злобата в сърцето / трансформира / в една борба…“. План за есе по граждански
проблем върху откъс от „Писмо“ („Ти помниш ли…“) – развиване на комуникативните
компетентности / 184
Българската литература между двете световни войни. Обобщение / 187
Българската литература след Втората световна
война
Светогледни идеи, характерни за българската литература след Втората световна
война – нови знания / 189
Димитър Димов – I глава от I част на романа „Тютюн“. Контрастът между
мечтите на Ирина и Борис Морев и прозаичната реалност – нови знания / 193
Димитър Димов – XV глава от I част на „Тютюн“. Трагичната загуба на илюзиите
– нови знания / 200
Сблъсъкът на ценности и светогледни представи в разказа „Дърво без корен“
на Николай Хайтов – нови знания / 207
„Това е кеф: да не те закача никой за нищо“. План за есе по граждански проблем
върху откъс от „Дърво без корен“ – развиване на комуникативните компетентности
/ 213
Пътят от духовната слепота до просветлението в разказа „Нежната спирала“
на Йордан Радичков – нови знания / 216
Годишен преговор / 221
Списък с текстовете в онлайн христоматията / 222

УВОДНИ ДУМИ
Книгата „Практическа методика по литература за 10. клас“ съдържа
разработени уроци за всички произведения, включени в учебната програма.
Началната структурна част на всяка разработка представя:
» вида на урока – за нови знания, упражнение, обобщение, преговор;
» методите, които ще бъдат използвани в учебния час – метод на
интерпретация, съпоставителен метод, историко-типологичен метод;
» дидактическите форми – беседа, дискусия;
» образователните цели, свързани с усвояването на необходимите
знания и с развиването на социокултурните, литературните и комуникативните
компетентности на учениците;
» основните понятия, на които ще се наблегне при тълкуването
на съответния литературен текст;
» вътрешнопредметните връзки – с обучението по български език,
например експресивна лексика в речта на Бай Ганьо;
» междупредметните връзки – с обучението по история и цивилизации,
философия, изобразително изкуство, музика, информационни технологии
(изготвяне на мултимедийни презентации).
В следващата структурна част, разкриваща отделните моменти
от хода на урока, са дадени предложения за организирането на учебната
дейност. Посочени са разнообразни задачи, които преподавателят може
да постави, и въпроси, които би могъл да зададе на учениците – за културноисторическия
контекст, оказал влияние при създаването на интерпретираната
творба; за жанровите є особености; за родовите характеристики
на лириката, проявени в стихотворенията „Две хубави очи“, „В часа
на синята мъгла“, „Повест“ и др.; за представените ценности, проблеми и
конфликти; за ролята на тропите и фигурите и др.
Основната дидактическа форма в разработените уроци е беседата,
която дава възможност на десетокласниците да изразят своите позиции
по разглежданите теми. В много от часовете за упражнение е включена и
друга дидактическа форма – дискусията, чрез която също се усъвършенстват
уменията за задълбочено обосноваване на собствената гледна точка.
По всяка обсъждана тема за есе по граждански проблем върху (откъс от)
изучен литературен текст авторът на книгата предлага план, съдържащ
теза или антитеза и два аргумента.
В разработките присъстват примерни отговори на зададените от
учителя въпроси. Това не означава, че не може да бъдат изказвани и други
становища при интерпретацията на произведенията. Важното е да
се избере такъв методически подход, чрез който преподавателят да съдейства
за формирането и развиването на критическо мислене у учениците.
В заключителната част на всеки разработен урок има различни видове
задачи за самостоятелна подготовка, които са свързани с провеждането
на следващия учебен час и дават тематични насоки за работа по групи. Посочените
художествени творби, невключени в учебната програма, както
6

и откъсите от научни изследвания и от други източници на информация са
поместени в онлайн христоматия на сайта bguchebnik.bg/metodiki.
Заедно с въпросите за жанра, ценностната система на персонажите,
посланията на творбите, ключовите мотиви и функциите на езиковите
средства може да бъдат поставени и задачи, които изискват:
» изясняване на специфичните особености на направленията в развитието
на българската литература след Освобождението – реализъм, естетически
индивидуализъм и символизъм, и след Първата световна война
– следвоенен модернизъм (експресионизъм, диаболизъм);
» коментар на мнения на литературни изследователи, философи и
историци; аргументиране на собствената позиция;
» извличане и обработване на информация от различни текстове,
за да се изпълни изследователска задача, свързана с историята на четенето
на романа „Под игото“;
» съпоставка на текстова и извънтекстова реалност, например
при тълкуването на поемата „Септември“;
» съпоставителен анализ на изучавано и неизучавано произведение,
например „Пиянство на един народ“ и „Елате ни вижте!“ на Иван Вазов;
» сравнителна характеристика на литературни герои, например
Ирина и Борис Морев от романа „Тютюн“ на Димитър Димов;
» справки в „Речник на българския език“ (https://ibl.bas.bg/rbe/), в
речници на литературните термини и в речници на символите за значенията
на разглеждани в учебните часове понятия и митологични образи;
» трансформация на прозаичен текст в драматургичен, например
откъс от главата „Гост“ на „Под игото“ и откъс от XV глава на „Тютюн“;
» създаване на драматизиран вариант на полемиката между литературния
кръг „Мисъл“ и Иван Вазов и на драматизиран вариант на обсъждането
на „Тютюн“ в Съюза на българските писатели през 1952 г.;
» изготвяне на литературно-музикална композиция, включваща
откъси от писма на Пейо Яворов и Мина Тодорова;
» написване на рецензия за игрален филм („Под игото“, „Гераците“,
„Тютюн“, „Дърво без корен“) или за театрален спектакъл (пиесата „Тютюн“
в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна);
» създаване на илюстрации на избрани сюжетни моменти в творбите
от учебната програма;
» подготвяне на мултимедийни презентации – Васил Левски в българското
изобразително изкуство; карикатури, изобразяващи Бай Ганьо, и др.;
» споделяне на впечатленията от посещение на къща музей на български
поет или писател – Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов и др.
Книгата „Практическа методика по литература за 10. клас“ няма претенцията
да казва с менторски тон истини от последна инстанция, а от
позицията на 35-годишния педагогически опит на автора си поставя скромната
цел да предложи идеи за структурирането на уроците и за ползотворното
протичане на учебната дейност.
7

♦ Ученици, които са прочели предварително стихотворения, публикувани
през този литературен период, изясняват в сбита форма внушенията
на творби на Борис Христов („Вечерен тромпет“, „Самотният
човек“, „Молитва“, „Конче мое“, „Корабът“, „Стената“ и др.), Петя Дубарова
(„Доброта“, „Пролет“, „Недосегната“ и др.), Иван Цанев („Роденият
поет“, „Дърво на хълма“ и др.) – по избор.
♦ Урокът може да завърши с прочит на стихотворения от български
поети, които творят през 90-те години на XX век и в първите десетилетия
на XXI век (Георги Господинов, Петър Чухов, Боряна Кацарска,
Надежда Радулова и др.).
♦ В различни моменти от хода на беседата може да бъдат показани
чрез мултимедия картини на художниците Златю Бояджиев, Цанко
Лавренов, Дечко Узунов, Светлин Русев и др.
Задачи за самостоятелна подготовка:
Ƌ Прочит на I глава от I част на романа „Тютюн“.
Ƌ Учениците от първата група – да проучат творческата история
на романа „Тютюн“; прочит на откъс от изследването на
проф. Пламен Дойнов „Литература на случаите“; https://kultura.
bg; статията на Пенчо Ковачев „Георги Караславов води атаката
срещу „Тютюн“ – https://www.168chasa.bg; статията на Борислав
Гърдев „Вълко Червенков спасява романа „Тютюн“, но цената
е осакатяването му“ – https://retro.bg; статията на Росен Тахов
„Унижението на Димитър Димов“ – https://trud.bg). Да направят
изводи за светогледните идеи, характерни за българската култура
през 50-те години на XX век.
Ƌ Учениците от втората група – да коментират жанровите характеристики
на романа, присъстващи в „Тютюн“; да открият
чертите на епическия роман и на социалния роман на нравите.
Ƌ Учениците от третата група – да разкрият аргументирано мечтата,
която вдъхновява Ирина (според I глава от I част); да направят
изводи за духовната същност на героинята и за ценностната
є система въз основа на интереса є към мелодраматичните
четива, романтичните истории; да изяснят контраста между
Ирина и еснафската провинциална среда – акцент върху измеренията
на проблема за отчуждението.
Ƌ Учениците от четвъртата група – да откроят различията
между Ирина и Борис Морев (според I глава от I част); да комен-
191

тират амбициите на безскрупулния герой, като разтълкуват
внушенията на метафорите „златния мираж“ на тютюна, „огнена
мечта, която изгаряше въображението му“ и на реторичния
въпрос в полупряката реч: „Нима не би продал душата си, за
да изплува над тая сган?“; да интерпретират психологическата
характеристика на персонажа, направена от повествователя:
„…съзна, че със своя ум и презрението към хората можеше да
властва над тях“.
* Учениците от петата група – да представят сходните черти на
Ирина и Борис и да подкрепят твърденията си с примери от I глава
на романа; да коментират символиката на обрисуваната есенна
картина (края на гроздобера, „умиращата растителност“),
на древния римски път, по който върви Ирина, преди да срещне
Борис, и на тютюневите листа с „наркотично благоухание“; да
отговорят на въпроса дали тези описания на обстановката могат
да се разгледат като загатване за бъдещата трагична съдба
на героите.
192

Димитър Димов – I глава от I част на романа
„Тютюн“
КОНТРАСТЪТ МЕЖДУ МЕЧТИТЕ НА ИРИНА И БОРИС МОРЕВ И ПРОЗА-
ИЧНАТА РЕАЛНОСТ
→ Вид на урока – за нови знания
→ Метод на интерпретация, съпоставителен метод – дидактическа
форма беседа
→ Образователни цели – да се представи творческата история на романа
„Тютюн“; да се изясни културноисторическият контекст, в
който е създадена творбата; да се разкрият жанровите характеристики
на романа, проявени в произведението на Димитър Димов;
да се направи сравнителна характеристика на Ирина и Борис Морев
според I глава от I част, като се откроят сходните черти и различията
между героите.
→ Основни понятия – епически роман, всевиждащ и всезнаещ повествовател,
авторефлексия, портретно описание, речева и психологическа
характеристика
→ Вътрешнопредметна връзка – с обучението по български език (спазване
на правоговорните норми в изказванията)
→ Междупредметни връзки – с обучението по философия (скритата в
подтекста на повествованието полемика с възгледите на Ницше); с
обучението по изобразително изкуство (илюстрациите във втората
редакция на творбата от 1953 г.)
Ход на урока:
♦ В началото на часа десетокласници от първата група, проучили
творческата история на романа „Тютюн“, запознават съучениците си с
етапите, през които е преминала работата на писателя върху творбата.
Могат да представят следната лаконична информация за двете редакции
на произведението:
+ Първият вариант на „Тютюн“ е отпечатан през 1951 г. и предизвиква
изключителен читателски интерес. Литературната
критика обаче, която се ръководи от догмите на т.нар. социалистически
реализъм, отправя обвинения към писателя, че се е
отклонил от неговите норми. Димитър Димов е упрекнат, че в
романа преобладават героите от буржоазния свят, докато „положителните
герои“, представители на работническата класа,
193

194
са на заден план. Посочени са и други „недостатъци“ на „вредното
булевардно произведение“ – прекален психологизъм, „изобилни
описания на пикантност и еротичност“, влияние на „упадъчната“
западноевропейска литература и на „реакционното фройдистко
схващане на човешката личност“. В своя защита писателят заявява:
„Трябва ли положителните герои в един прогресивен роман да
бъдат непременно кристалночисти като в някоя утопия? Комунистите
нямат ли дребни, човешки, всекидневни слабости?“.
+ Редактираният вариант на „Тютюн“ се появява през 1953 г. Промените
се изразяват във въвеждането на нови образи (например
тютюноработничката Лила, замислена като „морален контрапункт“
на Ирина), в по-разгърнатото описание на социалните
конфликти и др. Извършената преработка на текста е свързана
с редица компромиси, които писателят е принуден да направи,
тъй като над него е осъществяван непрестанен идеологически
надзор от страна на догматичната литературна критика.
+ Учениците от първата група коментират културноисторическия
контекст през 50-те години на XX век, който оказва силно
влияние върху твореца при изграждането на сюжета и образната
система на романа „Тютюн“. Изтъкват идеологическия натиск
върху хората на изкуството, чиято творческа свобода е отнета
от контролиращата културния живот партийна цензура, изискваща
съобразяване с каноните на соцреализма. Отбелязват, че
творбата на Димитър Димов, от една страна, е свидетелство
за въздействието на господстващата нормативна естетика, но
от друга страна, показва и „смелия опит“ на писателя – според
собственото му признание – да избегне идеологическите схеми.
Знак за своеобразието на Димовия художествен свят са разгледаните
екзистенциални проблеми за греха и възмездието, отчуждението,
трагичната разруха на човека, обзет от маниакална
страст; дълбокият психологизъм; интересът към вътрешните
конфликти на загубилата нравствените си опори личност и др.
♦ Учителят обобщава изказванията на участниците в групата
и цитира мнение на Димитър Димов, изразяващо желанието му да не се
придържа напълно към утвърдения шаблонизиран модел: „По-добре е да се
създаде вълнуващо произведение с грешки, отколкото безпогрешна схема,
която оставя читателя равнодушен. Литературата трябва да показва
развитието на живота с неговите дълбоки вътрешни противоречия. […]
Аз мисля, че когато героите на един автор са уплътнени психологически и
интересни, а не схематични и безинтересни, то това се нарича художест-

веност и не е недостатък дори когато се касае за отрицателни герои“.
♦ След разясненията за спецификата на Димитър-Димовия художествен
подход преподавателят насочва вниманието към жанровите
особености на романа, проявени в „Тютюн“. Учениците от втората група,
които са се подготвили по въпроса за жанра на произведението, посочват,
че могат да се открият черти на епическия роман и социалния роман
на нравите.
+ Разкриват, че „Тютюн“ е част от т.нар. „епическа вълна“ в българската
литература през 50-те години на XX век, тъй като е обрисувана
мащабната картина на преломен исторически момент
(от 1930 г. до края на Втората световна война) и са разгърнати
множество сюжетни линии. Коментират изтъкнатата от
проф. Александър Панов характерна особеност на романа като
повествователен вид – „всеобхватно навлизане в обществената
проблематика“.
+ Отбелязват, че творбата е създадена и в духа на западноевропейската
традиция от XIX век – подобно на представителните романи
на социалния реализъм са изобличени фалшивите ценности в
света на висшето общество и е проследена в детайли изпълнената
с обрати съдба на амбициозен герой мономан, който се издига
до социалния връх, но с цената на морално падение.
♦ Преподавателят допълва разсъжденията на десетокласниците
за жанровата специфика на творбата, като поставя акцент върху характерното
за Димитър-Димовата проза присъствие на всевиждащия и всезнаещ
повествовател, представящ психологическото състояние и размислите
на героите. Може да се открои и друг литературен похват, чрез който се
навлиза в тяхното душевно пространство – авторефлексията (самоанализът,
самонаблюдението).
♦ След по-разгърнатата встъпителна част, в която се разглеждат
културноисторическите и жанровите характеристики на „Тютюн“,
се пристъпва към интерпретация на началната глава на романа. Учителят
уточнява, че тема на беседата ще бъде разминаването между мечтите
на Ирина и Борис Морев и прозаичната реалност, еснафския свят.
♦ Един от възможните подходи при разглеждането на тази тема е
да се направи сравнителна характеристика на персонажите, базирана на
представата, която има всеки от тях за ценностите в живота, и на изразените
светогледни идеи. Първите въпроси, на които учениците търсят
отговори, са свързани с различието между Ирина и заобикалящата я провинциална
среда, с ценностната система на чувствителната девойка и с
амбициите и романтичните є копнежи.
195

+ Десетокласник от третата група акцентира върху представянето
на Ирина като ярка индивидуалност, изпъкваща сред безличните
фигури на другите момичета в града. В аргументацията на
твърдението си би могъл да открои волята є за промяна, целеустремеността,
направения стойностен житейски избор, свързан с
решението да следва в Медицинския факултет и да се посвети на
лекарската професия, което разкрива нейната хуманност, благородството
є и съзнанието за нравствен дълг. Необходимо е да се
наблегне на най-същественото в мечтата на Ирина – не само да се
откъсне от ограниченото, посредствено еснафско общество, но и
да бъде духовно независима и да гради сама своя живот.
+ Друг ученик от групата обръща внимание на увлечението на героинята
по мелодраматичните четива – книгите „Палми край
тропическо море“ и „Гирлянди от Хавай“, наречени от Ирина
романи в разговора є с Борис, но в действителност сборници с
разкази на английския писател Съмърсет Моъм. Десетокласникът
прави изводи за характерните черти на девойката – романтичната
є мечтателност, пламенните є емоции, нейното
богато въображение, което „скита из чудни задморски страни“,
проявяваното любопитство към далечния, екзотичен свят, възприемането
на любовта като „трагично и силно чувство“, като
спасение от задушаващата атмосфера на пропитата с предразсъдъци
провинциална среда. Изяснява внушенията на контраста:
„света, в който живееше, беше еснафски и ограничен, а тоя, за
който мечтаеше – приказен“, и подчертава, че благодарение на
прочетеното у Ирина се изгражда идеализираната представа за
съвършения мъж, когото тя би искала да срещне в живота си.
+ Учителят цитира твърдение на изследователката Симона Халтъкова
за ключов мотив в разказите от сборника „Палми край
тропическо море“: „бурни любовни страсти и съдбовни избори,
при които често моралът бива жертван“ („Тютюн“ на Димитър
Димов и „Палми край тропическо море“ на Съмърсет Моъм – опит
за диалог“; uni-plovdiv.net), след което поставя задача да се разтълкуват
думите на повествователя в първата глава на романа
„Тютюн“: „Тя четеше всичко, безредно и страстно, поглъщайки
отровните страници, които є разкриваха чужди, недостъпни
светове. Тези светове я привличаха и омайваха с безуспешните
усилия на героите си да се спасят от себе си, с упадъчната красота
на драмите и пороците си“.
196

Учениците отговарят на следните въпроси:
» Какъв смисъл е вложен в метафоричния епитет „отровните“,
чрез който са характеризирани книгите, които чете Ирина?
» Какви биха могли да бъдат тези „недостъпни“ светове, в които
би искала да се озове?
» Какво означава персонажите да не са в състояние „да се спасят от
себе си“, да победят своите пагубни влечения?
♦ Всеки участник в беседата изразява аргументирано позицията
си по поставените проблеми, свързани с влиянието на някои литературни
модели при формиране на светоусещането на Димитър-Димовата героиня.
♦ Преподавателят припомня, че за разлика от емоционалната,
сантиментална Ирина прагматичният, безчувствен Борис Морев чете
„немска книга върху тютюните“, и насочва беседата към откриване на
специфичното в неговия образ, което го отличава от посредствените
младежи в градчето (епитетите, метафората, оксиморонът и метонимията
в портретното му описание – „студения пламък, който светеше в
очите му“, „остри, тъмни и пронизващи очи“).
+ Учениците от четвъртата група тълкуват метафората за
„златния мираж на тютюна“, от който е запленен героят, и извеждат
на преден план аморалността и безскрупулността на озлобения
от нищетата човек, решен с всички възможни средства
да се издигне до върха в социалната йерархия: „Нима не би продал
душата си, за да изплува над тая сган?“ (реторичен въпрос). Необходимо
е да се наблегне на готовността на Борис да се подчини
без никакви угризения на съвестта на закона за покупко-продажбата
в света на едрия капитал.
+ Учителят може да открои още един стремеж, който диктува поведението
на персонажа – изгарящото го желание за неограничена
власт над „гадната тълпа […] от кряскащи маймуни“. Прочита
откъс от психологическата характеристика на героя, направена
от повествователя: „…съзна, че със своя ум и презрението към хората
можеше да властва над тях“, и задава въпрос за същността
на тази власт, която Борис иска да притежава – дали тя се разбира
от него в политически, или в социален план – като мечтан контрол
върху душите на хората и техните действия.
♦ След разсъжденията, очертаващи измеренията на контраста
между индивидуализираните персонажи, преподавателят изисква да се
разкрият и техните сходни черти според внушенията на началната
глава.
+ Учениците от петата група се спират на неудовлетворението,
197

което изпитват героите поради разминаването между желаното
– амбициозните проекти, и реалното – безсъбитийното и
еднообразно съществуване. Акцентират върху отчуждението
им от семейната среда и конфликта с бащите, от които и двамата
се срамуват – Ирина не приема строгите забрани на полицейския
стражар Чакъра, човек с „пуритански характер“, а Борис
дори презира Редингота, учителя по латински: „Как е възможно
да бъдеш добре при такъв смахнат човек?“ (реторичен въпрос).
Преподавателят може да добави, че това желание да напуснат
родните си домове, е една от причините да бъдат характеризирани
от проф. Галин Тиханов като „безродови“ герои.
+ В края на урока десетокласниците от този екип обобщават изводите
за спецификата на I глава – не само съдържа експозицията
и завръзката на сюжетното действие (срещата на Ирина и Борис),
но и загатва за бъдещата трагична съдба на персонажите, за
драматичната саморазруха, до която неизбежно ще достигнат.
Интерпретират символиката на обрисуваната есенна картина
(края на гроздобера, „умиращата растителност“), древния римски
път, по който върви Ирина, преди да срещне Борис, тютюневите
листа с „наркотично благоухание“, залязващото слънце
(„Слънцето клонеше към запад…“) и падащия мрак („вечерният
здрач се беше сгъстил“).
♦ В определени моменти от хода на урочната дейност може да се
гледат откъси от филма „Тютюн“ (1961 г.) – режисьор: Никола Корабов,
в ролята на Ирина – Невена Коканова, в ролята на Борис – Йордан Матев.
198
Задачи за самостоятелна подготовка:
Ƌ По желание – да се представи в драматизиран вариант (методическият
похват „симулация“) обсъждането на романа „Тютюн“,
проведено в Съюза на българските писатели през февруари 1952 г.;
изказванията на участниците в дебата са поместени в том V на
съчиненията на Димитър Димов (1981 г.).
Ƌ По желание – да се създадат илюстрации на избрани сюжетни моменти
от I глава на романа „Тютюн“.
Ƌ По желание – да се напише рецензия за игралния филм „Тютюн“,
в която да се оценят играта на актьорите и режисьорските решения.
Ƌ Прочит на XV глава от I част на романа „Тютюн“.

Ƌ Учениците от първата група – да разкрият негативната представа,
която си изгражда Ирина за Борис Морев; да изяснят метафоричните
значения на мотивите за болестта („един изрод“) и
лудостта („един луд“), свързани с образа на генералния директор
на „Никотиана“; да съпоставят интерпретацията на мотива за
лудостта в XV глава на „Тютюн“ и в главата „Новата молитва
на Марка“ от „Под игото“; да приведат подходящи примери за
духовната ограниченост и моралната деградация на Борис.
Ƌ Учениците от втората група – да коментират измеренията на
опозицията между някогашните мечти на Ирина и пропитата
с поквара действителност; да откроят аспектите на проблемите
за познанието на злото и за горчивото самопознание; да
разтълкуват функцията на литературните похвати, тропи и
фигури, чрез които е представено негативното преобразяване
на героинята:
* метафорите в психологическата характеристика: „в душата
на Ирина се разгаряше опустошителен пожар, който изгаряше
последните чувства от миналото“, „пепелището в душата є се
покри с тъжно спокойствие, с тиха и равна печал“;
* реторичните въпроси в полупряката реч: „Нима не можеше да
скъса с лукса и разточителството, да съществува, без да продава
тялото си?…“, „Защо трябваше да превръща флирта си в търговска
сделка?“;
* сравнението и метафората в характеристиката на Ирина през
погледа на експерта Костов: „Тя приличаше на красива, но изцапана
роза, паднала в тора на всеобщото разтление“.
Ƌ Подготовка за дискусия по темата за невъзможното щастие на
Димитър-Димовите герои и трагичната обреченост на тяхното
съществуване – включване в аргументацията на твърденията
на изводи за символиката на тютюна и за внушенията на пейзажните
описания и гравюрата на Албрехт Дюрер.
Ƌ Съпоставка на XV глава на романа и разказа „Индже“ – сходство,
свързано с мотивите за греха и възмездието; различие – отговор
на въпроса защо Димовите персонажи не изживяват душевен катарзис.
199

„горяха градове, ехтяха детонации, загиваха обезумели от ужас жени и деца“.
Подчертава, че в тази злокобна действителност героите на Димитър Димов
вървят по своя трагичен път, влизайки в постоянни конфликти с другите
и със самите себе си. Войната е представена не само като кошмарна историческа
реалност, но и като метафора на ожесточените междуличностни
сблъсъци и неразрешимите вътрешни противоречия.
Задачи за самостоятелна подготовка:
Ƌ По желание – екипна работа – да се трансформира откъс от повествователния
текст (XV глава) в драматургичен; подготовка
за драматизация – разпределение на ролите, избор на декори и
подходящо музикално оформление.
Ƌ По желание – рецензия на театралния спектакъл по романа „Тютюн“
– Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, Варна; в ролята
на Ирина – Диана Димитрова; в ролята на Борис Морев – Калин
Врачански.
Ƌ Прочит на разказа „Дърво без корен“ на Николай Хайтов.
Ƌ Учениците от първата група – да представят жанровите характеристики
на разказа, присъстващи в „Дърво без корен“ – да
изяснят ролята на аз-повествованието; да направят справка в
„Речник на литературните термини“ за значението на понятието
сказ и да приведат примери за разговорни думи и изрази; да
коментират мозаечния принцип на изграждане на сюжета – без
хронологична последователност и причинно-следствена връзка
между отделните истории (епизоди); да разкрият функцията на
отворения финал.
Ƌ Учениците от втората група – да разтълкуват ценностната
система на разказвача Гатьо, като разяснят неговия възглед за
истинското щастие; да интерпретират внушенията на разказаната
от възрастния човек история за превръщането на „ливадката“
в райско кътче; да изразят своето мнение за смисъла, вложен
в репликите на персонажа: „да умираш, както си хвърчиш!“,
„Хубаво е онова кино, дето ще си го играя аз…“.
Ƌ Учениците от третата група – да представят подмяната на
ценностите в потребителското общество – да разкрият разбиранията
на Кирил, сина на Гатьо, за „кефа“, изразени в думите му:
„Разполагай се, живей си, яж, пий и за нищо не мисли!“; „Това е кеф:-
да не те закача никой за нищо.“; да коментират измеренията на
205

поставените в разказа проблеми за обезличаването на градския
човек, за автоматизираното му съществуване и откъсването
от родовите корени.
Ƌ Да се разяснят в писмена форма внушенията на заглавието (митологичната
символика на дървото) и аспектите на мотива за
желаното завръщане, присъстващ във финалната част на разказа.
Да се коментира функцията на антитезата в репликата на
Гатьо: „Аз ще цепя за Широка лъка, а ти… ти карай за Багдад!“.
Ƌ Подготовка за дискусия, свързана със съвременните измерения
на проблемите за отчуждението в семейството и за разминаващите
се ценности на различните поколения. Да се изрази аргументирано
собствената позиция по въпроса дали има решение на
тези тревожни проблеми.
206

Сблъсъкът на ценности и светогледни представи
в разказа „Дърво без корен“ на Николай
Хайтов
→ Вид на урока – за нови знания
→ Метод на интерпретация, съпоставителен метод – дидактически
форми беседа и дискусия
→ Образователни цели – да се обсъдят жанровите и културноисторическите
характеристики на разказа „Дърво без корен“; да се направи
сравнителна характеристика на Гатьо и неговия син Кирил, като се
разкрият техните контрастни ценностни системи; да се разтълкуват
поставените в творбата проблеми за отчуждението в семейството
и откъсването на градския човек от родовите корени.
→ Основни понятия – разказ, аз-повествование, ретроспекция, мозаечен
принцип, притча, контраст
→ Вътрешнопредметна връзка – с обучението по български език (спазване
на правоговорните норми в изказванията)
→ Междупредметна връзка – с филмовото изкуство (филма „Дърво без
корен“)
Ход на урока:
♦ В началото на часа учителят разкрива лаконично културноисторическия
контекст, в който е създаден разказът на Николай Хайтов
„Дърво без корен“, поместен в сборника „Диви разкази“ (1967 г.). Изтъква,
че за 60-те години на XX век е характерно т.нар. „коренотърсаческо“ направление
в българската литература – сборниците с разкази „Корените“
(Васил Попов), „Свирепо настроение“, „Водолей“ (Йордан Радичков) и др.
Отбелязва, че настъпващите необратими промени в светогледа и начина
на живот на хората през този период – преди всичко откъсването на
градския човек от природата и традициите – са отразени и в „Дърво без
корен“, без да е изразена в директна форма позицията на повествователя
за решението на тревожните обществени проблеми. След тези встъпителни
думи учителят насочва вниманието на учениците към основната
тема, която ще бъде интерпретирана в хода на беседата върху Хайтовия
разказ – за сблъсъка на ценности и светогледни представи, характеризиращи
контрастните светове на селския и градския човек.
♦ Преди да се пристъпи към разглеждането на тази тема, се изясняват
жанровите характеристики на разказа, проявени в „Дърво без ко-
207

рен“. Участниците в първата група, които са изследвали осъществената
от писателя трансформация на традиционния жанров модел на разказа,
представят пред съучениците си резултатите от своята самостоятелна
подготовка.
+ Разкриват функцията на аз-повествованието, което дава възможност
да се изяви в монологична форма субективната гледна
точка на разказвача Гатьо. Коментират думите на писателя:
„Предпочитам да премахна дистанцията между мен и героя, а
това става най-добре, когато пиша в първо лице“. Отбелязват,
че използваната в „Дърво без корен“ повествователна форма се
определя като сказ – стилизация на устното простонародно
слово, на естествената разговорна реч с цел индивидуализирането
на персонажа: „кажи-речи“, „дето се вика“, „докторица“, „все
ми се въртят разни шашави работи в акъла“, „кон в нея да разиграваш“,
„ваджишката кутия“ (телевизорът).
208
+ Посочват, че сюжетът на разказа е изграден по нетрадиционен
начин – не е проследено развитието на една основна случка, а са
разказани чрез ретроспекция различни истории от живота на
главния герой в родното му село и в града, които не са подредени
в хронологична последователност и нямат причинно-следствена
връзка помежду си (мозаечен принцип); неочаквано се преминава
от една тема към друга, като често връзката е асоциативна;
проф. Тончо Жечев: „Сюжет в обичайния смисъл на думата липсва“.
+ Спират се на още една жанрова особеност, свързана с отворения
финал, с решението на персонажа да се завърне в селския си дом и
да се почувства отново в центъра на света. Поясняват, че този
епизод поставя акцент върху предстоящия обрат в житейската
съдба на Гатьо, и уточняват, че подобни сюжетни моменти,
маркиращи някаква промяна в развитието на действието, са
отличителна характеристика на разказа като епически вид.
♦ Преподавателят обобщава изводите и откроява притчовия
смисъл, вложен в алегоричните истории в изповедта на мъдрия човек. Пример
за такава притча е разказаната случка с орела, намерил смъртта си
в полет. Думите на Гатьо представляват своеобразна вътрешна поанта,
изразяваща разбирането му за това как трябва да живее човек и как да
посреща смъртта: „Туй е – казвам, – сине, истината: да умираш, както си
хвърчиш!“. Може да се цитира изказване на Николай Хайтов за основния
творчески принцип, от който се ръководи: „Предпочитам да изобразявам
онова, което ме повдига – героичното, красивото, романтичното. От-

там е и литературното ми верую: Описвай само онова, което те прави пò
човек!“.
♦ Във връзка със споделеното от писателя учителят задава следните
въпроси на учениците: „Каква е ценностната система на разказвача
в „Дърво без корен“? Дали стойностното за него е безспорна нравствена
величина и за нашата съвременност, или е по-скоро белег за житейската
философия на хората от една отминала епоха?“.
+ Най-напред своите отговори дават десетокласниците от втората
група, които поставят акцент върху ценностите, осъзнати
от селянина като истински, даващи смисъл на съществуването
му – хармонията с одухотворената природа, съзидателния
труд в това идилично пространство – „на Света в средата“,
стореното добро за другите хора.
+ Тълкуват като притча за нравствения дълг на човека разказаната
от Гатьо история за превръщането на „ливадката“, задушавана
от диви храсти, в райско кътче на благодат. Коментират
ролята на използваното сравнение: „Една неделя се борих с него
[с дряновия храст] като с дивак“.
+ Споделят дали приемат позицията на селския човек, че щастието
не е в липсата на всякакви ангажименти: „А това – да не
те закача никой – то е смърт!“, а в деятелността и борбата с
житейските предизвикателства до последния дъх: „да умираш,
както си хвърчиш!“, в усещането да бъдеш творец на своята съдба:
„Хубаво е онова кино, дето ще си го играя аз…“.
♦ В дискусията се включват и други ученици, които разкриват дали
според тях подобни личности, чийто принцип е нравственият максимализъм,
се срещат в реалността, или са творение на писателското въображение.
Изказват своите мнения и по следните въпроси: „Имаме ли основание
да говорим за обезценяване на понятията „дълг“, „алтруизъм“, „идеализъм“,
„безкористност“ в съвременния свят? Възприемат ли се вече като
нещо старомодно, отживяло?“.
Всеки, който изразява позицията си, трябва да я аргументира с подходящи
примери от заобикалящата ни действителност, както и от личния
си житейски опит.
♦ Преподавателят синтезира най-същественото от изразените
гледни точки, след което може да цитира мисъл на Николай Хайтов: „Занимава
ме и ме вълнува човекът идеалист, който е винаги голям“, както и
твърдение на литературния изследовател Кръстьо Куюмджиев: „Самият
Хайтов е говорил толкова пъти, че го измъчва издребняването на съвременния
човек, че го вълнуват красивите, цялостни натури, които откри-
209

ва в миналото“. Необходимо е да подчертае, че традиционната ценностна
система, чието олицетворение е Гатьо, се разминава с представата на
сина му Кирил и на снахата за важното в живота, носещо щастие. Поставя
задача да се изясни подмяната на ценностите в потребителското общество,
в което хората са в плен на страстта да се обграждат със скъпи
предмети.
+ Десетокласниците от третата група наблягат на разбиранията
на хидроинженера Кирил за „кефа“ – за градския човек най-голямото
удоволствие се свързва със спокойствието, откъсването от
всякакви грижи, охолството, наслаждаването на материалните
блага: „Разполагай се, живей си, яж, пий и за нищо не мисли!“.
210
+ Изтъкват, че от гледна точка на разказвача неговите близки се
намират в „златен кафез“ (метафора), тъй като са загубили духовната
си свобода и са се превърнали в роби на луксозните вещи.
Поставят акцент върху проблема за обезличаването на хората
в урбанистичния свят, за загубата на тяхната индивидуалност
и родовата им идентичност (смяната на фамилното име от Игнатов
на Игнатиев).
+ В очите на Гатьо обитателите на града са автоматизирани
същества, бездушни машини, чието еднообразно всекидневие
е изтъкано от извършвани по навик, постоянно повтарящи се
действия: „Заран отидат, вечер се върнат и с връщането – залепят
се на ваджишката [дяволската] кутия кино да гледат…“.
♦ Учителят задава няколко въпроса като основа за дискусия:
» Дали еснафският манталитет на Хайтовите герои от младото
поколение е присъщ и на много от съвременниците ни?
» Проявяват ли се и в нашето настояще проблемите за отчуждението
и неразбирателството в семейството поради различните ценностни
системи?
» Какви са последиците от непълноценното общуване, изчерпващо
се често с лаконични шаблонни фрази („Лека нощ“, „довиждане“, „довиждане“,
„лека нощ“ – с тия думи се срещаме и изпращаме има вече година и
кусур“)?
♦ Учениците разсъждават за самотата и страданието на хората,
които се чувстват пренебрегнати дори от своите деца и живеят с носталгичните
спомени за някогашния свят на хармония. Тълкуват и функцията
на антитезата и реторичните възклицания в заключителната част
на Хайтовата творба: „Аз пътувам за Широка лъка, той – за Багдад! Къде
да се срещнем!“, и открояват актуалното звучене на тези пропити с болка
думи на Гатьо.

♦ В края на урока преподавателят поставя задача да се обобщят
изводите за посланията на произведението чрез интерпретация на избраното
заглавие (митологичната символика на дървото) и на мотива за желаното
от разказвача завръщане: „Корена ми е в село, та отивам да си го
намеря, инак ще завехна, ще изсъхна…“.
♦ Десетокласниците споделят своите разбирания за „корените“,
без които човешкото съществуване е обречено на духовна гибел. Изказват
и вижданията си по въпроса дали решението на тревожните социални
проблеми е във връщането към живота в близост до природата.
♦ В заключителното си обобщение учителят би могъл да включи кратък
коментар на мнението, изказано от литературния изследовател Ивайло
Христов: „Хайтов не идеализира една отиваща си етична система. Вълнува
го въпросът дали е възможен контактът между миналото и настоящето“.
♦ В определени моменти от хода на беседата учениците може да
гледат откъси от игралния филм „Дърво без корен“ (1974 г.) – режисьор:
Христо Христов; в ролята на Гатьо – Никола Дадов.
Задачи за самостоятелна подготовка:
Ƌ Да се формулира антитеза за есе по темата: Това е кеф: да не те
закача никой за нищо (върху откъс от разказа „Дърво без корен“).
* Да се напишат два аргумента в подкрепа на тезисната позиция.
И аз – вкъщи. Какво да правя! Една къща – кон в нея да разиграваш,
апартамент!… Накитено вътре, наредено, подредено, само, дето се
вика, ти си артък… Килим до килим, да не смееш да ги настъпиш. Паркетът
– излъскан, хай си шавнал, хай си паднал!
– Разполагай се вътре! – казва ми синът. – Разполагай се, живей си,
яж, пий и за нищо не мисли! […]
Викам на Кира:
– Като ходиш по язовирите да ги запушваш и отпушваш, донеси ми
върбови пръчки, да взема кошници баре да плета!
– Ти – казва ми синът – твойта кошница си я вече оплел. Седи мирен
и си гледай кефа! […]
Оттогава все си ме човърка тая работа с кефа, та веднъж рекох да
попитам и Кира:
– Ти, другарю инженер, често ми казваш да си гледам кефа. Какво е
кеф?
– Ами какво? Да се наспиш. На кино да идеш. Можеш и белот да чукнеш,
ако има с кого. Това е кеф: да не те закача никой за нищо.
211

212
– Вятър е – казвам – твоят кеф! Туй кино, дето всяка вечер ти го
зяпаш, знаеш ли какво е? Все едно зехтин през стъкло да топиш. Хубаво
е онова кино, дето ще си го играя аз… А това – да не те закача никой –
то е смърт!
– Естествено е да се пенсионираш и да не те закача никой – казва ми
Киро. – Да си почиваш.
– Не е естествено живият човек да го не закачат за нищо. Има ли в
природата пенсионирана лисица? Няма! Няма и да има. Чул ли си да има
пенсионирани орли? Да насядат край гнездото, а младите да им подават
в устата мишки? Орелът, сине, хвърчи, докато изпусне последния
си дъх, и тогава пада на земята.

Това е кеф: да не те закача никой за нищо
ПЛАН ЗА ЕСЕ ПО ГРАЖДАНСКИ ПРОБЛЕМ ВЪРХУ ОТКЪС ОТ „ДЪРВО БЕЗ
КОРЕН“
→ Вид на урока – за развиване на комуникативните компетентности
→ Метод на интерпретация, съпоставителен метод – дидактическа
форма беседа
→ Образователни цели – да се усъвършенства умението за формулиране
на антитеза; да се обсъдят варианти на аргументи в подкрепа на
тезисната позиция.
→ Основни понятия – антитеза, аргументи, логически връзки
→ Вътрешнопредметна връзка – с обучението по български език (спазване
на книжовните езикови правила)
Ход на урока:
♦ Прочитат се няколко антитези, в които е изразена различна позиция
в сравнение със заявената от Кирил в разказа „Дърво без корен“, и се обсъждат
в класа. Изказват се предложения за редактирането на антитезите.
♦ Коментират се варианти на аргументи в защита на формулираната
антитеза.
Преценява се дали са уместни включените примери, и се дават идеи за
обогатяването на доказателствената част на есето с наблюдения върху
съвременната действителност.
♦ Редактират се фразите със стилово неуместни думи и изрази.
ТОВА Е КЕФ: ДА НЕ ТЕ ЗАКАЧА НИКОЙ ЗА НИЩО
Антитеза: Думите на Кирил от разказа „Дърво без корен“: „Това е
кеф: да не те закача никой за нищо.“, изразяват широко разпространена
и в днешното общество житейска философия, според която най-голямо
удоволствие носи откъсването от всякакви задължения и отговорности.
Не можем да се съгласим с позицията на такъв човек, който мечтае за абсолютно
спокойствие, несмущавано от никакви проблеми, и желае никой
да не го обезпокоява. Едва ли подобно егоистично съществуване е особено
смислено – без да имаш грижа за някого другиго, без да се стремиш да помогнеш,
да сториш добро, да бъдеш полезен със своите умения. Истинската
наслада не е в бездействието, в пълната отпуснатост и в дистанцирането
от всичко, което се случва извън твоя малък свят, а точно обратното,
213

в динамичния начин на живот и в себераздаването, даряващо несравнимото
с нищо друго чувство на морално удовлетворение.
Първи аргумент: Синът на Гатю разкрива недвусмислено своята представа
за „кеф“: „Разполагай се, живей си, яж, пий и за нищо не мисли! […] Да
се наспиш. На кино да идеш. Можеш и белот да чукнеш, ако има с кого. […]
Да си почиваш“. Това ли е идеалът за земното щастие – да се превърнеш в
консуматор, да задоволиш потребностите на своето тяло от сън и почивка,
да прогониш мислите от съзнанието си и да се отдадеш на дребните
си забавления? По какво тогава се различаваш от представителите на животинския
свят, как доказваш, че си духовно същество, че имаш по-висше
предназначение? Не бихме могли да се изразим по-точно от френския комедиограф
Молиер: „Човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде“.
Втори аргумент: Разказвайки притчата за орела, Гатю представя
своето съвсем различно разбиране за смисъла на човешкото съществуване
– да летиш до последния си дъх, да се стремиш към нещо по-голямо от прехраната
и малките земни удоволствия. Достойни за уважение са хората,
които си поставят подобна цел и не се отказват да действат, да създават
красота, да са от полза за другите до края на дните си. Дори да не ги разбират,
да ги съветват загрижено „да си гледат кефа“ и даже да им се присмиват,
тези личности остават верни на себе си, на своите убеждения.
Най-голямата награда за тяхната всеотдайност е стоплящото душата
усещане, че са осмислили живота си и са оставили незаличима следа. Това
е и посланието на стиховете, написани от поета Иля Велчев:
ако си дал на чуждите живот от себе си,
ако си дал –
не си живял напразно.
Задачи за самостоятелна подготовка:
Ƌ Да се напише есе по темата: Това е кеф: да не те закача никой за нищо
(върху откъс от разказа „Дърво без корен“).
Ƌ Прочит на разказа „Нежната спирала“ на Йордан Радичков.
Ƌ Учениците от първата група – да коментират жанровите характеристики
на разказа, проявени в Радичковата творба: аз-формата
на повествование; свидетелската позиция и субективните
размисли на разказвача; преплитането на две сюжетни линии,
връзката между които е асоциативна, а не причинно-следствена;
композиционния похват „разказ в разказа“; синтеза на конкретното
и символното („писмото“ на умиращия гълъб).
214

* Учениците от втората група – да разтълкуват аспектите
на проблемите за отчуждението на ловците от природата,
проявената агресия и духовната слепота; да изяснят функцията
на портретното описание на ловците; да интерпретират
вътрешния монолог на разказвача, който забелязва „втренчените
очи“ на ударения шипков храст: „Почти като човек… почти
като човек!“.
* Учениците от третата група – да разкрият аргументирано измеренията
на смисловото противопоставяне между грубостта
на коняря и отношението на Методи Андонов към шипковия
храст; да представят разбирането на режисьора за истинското
изкуство – да отговорят на въпроса защо „човекът с гуцулска
шапка“ иска да пренесе храста на театралната сцена.
* Подготовка за дискусия по темата за духовното просветление
– обмисляне на собствената позиция за символиката на гълъба,
„нежната“ спирала, „небесната червена сълза“ и пътя (справка
в „Речник на символите“ за значението на гълъба и спиралата).
215

Годишен преговор
→ Вид на урока – за преговор
→ Историко-типологичен метод, съпоставителен метод – дидактическа
форма беседа
→ Образователни цели – да се систематизират знанията за тенденциите
в развитието на българската литература през трите разглеждани
културноисторически периода – от Освобождението до Първата
световна война; между двете световни войни; след Втората
световна война.
→ Основни понятия – жанрове, светогледни идеи, проблеми, ценности
→ Вътрешнопредметна връзка – с обучението по български език (спазване
на правоговорните, правописните, пунктуационните, граматичните
и стиловите норми на книжовния език)
Ход на урока:
♦ Учениците от всяка група представят резултатите от своята
самостоятелна подготовка. Разкриват най-същественото за трите литературни
периода, разглеждани в 10. клас – автори, творби, жанрови характеристики,
идеи, проблеми, стилови особености:
+ първа група – от Освобождението до Първата световна война;
+ втора група – между двете световни войни;
+ трета група – след Втората световна война.
♦ Усвоените знания за художествените произведения, интерпретирани
през учебната година, се проверяват чрез различни видове задачи:
+ с избираем отговор;
+ с кратък свободен отговор (в писмена форма);
+ с разширен свободен отговор (в писмена форма).
221

СПИСЪК С ТЕКСТОВЕТЕ В ОНЛАЙН ХРИСТОМАТИЯТА
Иван Вазов. Предговор към стихосбирката „Поля и гори“ (откъс)
Пенчо Славейков. Олаф ван Гелдерн (откъс)
Пенчо Славейков. Иво Доля (откъс)
Пенчо Славейков. Един стар херой (откъс)
Кръстьо Кръстев. Иван Вазов (откъс от беседа)
Николай Генчев. Васил Левски (откъс)
Александър Панов. Одата като легенда. „Левски“ от Иван Вазов (откъс)
Добри Чинтулов. Вятър ечи, Балкан стене
Стефан Стамболов. Марш
Инна Пелева. Идеологът на нацията (откъс)
Николай Янков. Любимата книга (откъс)
Откъси от писма на Пейо Яворов до Мина Тодорова и от писма на Мина до
Яворов
Елин Пелин. Как пиша (откъс)
Иваничка Георгиева. Българска народна митология (откъс)
Елин Пелин. Нане Стоичковата върба
Гео Милев. Фрагментът (откъс)
Гео Милев. Небето (откъс)
Гео Милев. Поезията на младите (откъс)
Атанас Далчев. Дяволско
Атанас Далчев. Къщата
Атанас Далчев. Стаята
Елисавета Багряна. Кукувица
Елисавета Багряна. Стихии
Елисавета Багряна. Моята песен
Александър Панов. Казусът „Индже“ (откъс)
222