??????? ?? ??????????? ???????? - ???????? ?? ??????? ...

Институт за пазарна икономика Януари 2007, брой 307
Европейският съюз: свободен пазар или
ограничение на свободата?
Ремигиус Шимасиус 5
България официално е член на ЕС! Но разбира
ли българският гражданин какво е ЕС? В поголямата
си част българите виждат или
заплаха от увеличение на цените или имат
хиперболични очаквания от членството като
емиграция в добре уредена държава. Но
разбираме ли ние идеята, стояща зад гръмкото
име Европейски съюз? Разбираме ли
желанието за свобода и единство, заложено в
създаването на най-мащабния проект на
нашето съвремие? Май по-скоро не. И този
отговор не важи само за българите, но и за
старите членове на съюза. Защото днес
Европейският съюз е не преследване на
утопията за свобода, а всъщност установяване
на легитимно ограничение.
Един от фундаментите, върху които е
построена идеята за единна Европа, е
желанието за свободна конкуренция и единен
пазар. В тази насока има две противоположни
представи за това до колко ЕС днес осигурява
постигането на това желание. Едни дефинират
Европейският съюз като единен икономически
пазар. Това е дефиницията на защитниците на
свободната икономика, които се борят за
достигането на свободен пазар и конкуренция,
както между страни и компании на
територията на Евросъюза, така и с трети
страни и предприятия. Противоположното
схващане разглежда Европейския съюз като
политически съюз и води до създаване на нови
норми, хармонизация и уеднаквяване. Това
дефакто затруднява свободата в рамките на
самия съюз и убива реалната конкуренция
между фирмите в ЕС. Това схващане е
подкрепяно от все повече и повече хора и
защитниците на свободата (каквито сме ние)
сякаш губят гласа си в днешна ограничена
Европа.
5 Др. Шимасиус е от Литовския институт за свободен
пазар. Текстът е кратко резюме на изказването му на
конференция, организирана от ИПИ на 26.11.2006 г. на
тема Икономика, капитализъм и щастие в
Европейския съюз. Всички материали от събитието са
достъпни на Интернет страницата на ИПИ.
В Европейския съюз съществува законова
рамка, която регулира наличието на свободна
конкуренция на пазара. Картелите, държавните
монополи и злоупотребата с доминантна
позиция на пазара са изрично забранени.
Традиционното разбиране е, че тази законова
рамка се прилага със съответните санкции след
като се регистрира поведение, ограничаващо
конкуренцията. В последните няколко години
обаче се налага друго противоположно
схващане – че ограничаващият закон трябва да
се прилага като мярка, съществуваща на
пазара (преди възникване на нарушението като
такова) и по-този начин да се предотвратят
всякакви бъдещи проблеми. Естествено, това
виждане е подкрепено от тези, които искат да
манипулират и моделират пазара, от същото
мнозинство, което подкрепя и втората
дефиниция на ЕС спомената по-горе. Как
иначе някой ще приложи желаното
ограничение, ако няма изградената представа
как според него свободният пазар трябва да
функционира? Това моделиране на пазара е
точният антоним на гръмко прокламираната
свободна конкуренция, защото предотвратява
свободното прогресиране на пазара и избора
между добро и лошо чрез пазара.
В целия дебат за това как трябва да протича
свободната конкуренция важна роля играе
правителството. Чрез законовата рамка,
данъците (още повече, когато няма плосък
данък), държавна собственост и
дискриминация към частната такава чрез
обществените поръчки и хармонизацията,
правителствата контролират конкуренцията.
Ако обърнем внимание на връзката компания –
страна – Европейски съюз и какво е позволено
на всяко звено от тази верига ще видим, че ЕС
ограничава конкуренцията във всяка сфера.
Като ярък пример за това е въвеждането на
нови стандарти за производство. Ако частна
компания иска да въведе даден стандарт,
естествено това е забранено, но ако същата
тази компания поиска въвеждането на същият
този стандарт чрез правителството, то той е
разрешен и въведен. ЕС дава невероятна сила
на правителството да ограничава пазара и да се
меси в действието на икономиката и
свободния пазар. Абсурдното в цялата
ситуация е, че ако две компании се съгласят
помежду си да прилагат едни и същи
стандарти на обработка без да налагат тези
Преглед на стопанската политика Стр. 8