?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????

И.П.И.
__________________________________________________________________________
„Очаквам да получа статут на бежанец - ключът към света “
(Търсещ убежище в България)
СТОПАНСКО ВЛИЯНИЕ НА БЕЖАНЦИТЕ ЗА СТРАНАТА ДОМАКИН :
БЪЛГАРИЯ
ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА
Бул.”Патриарх Евтимий” 32., п.к. 803, 1000 София
тел/факс: (+359 2) 87 41 35, 980 24 72, 981 29 75
Ел.поща: IME@OMEGA.BG
web-ste: www.ime-bg.org
София 1999
1

РЕЗЮМЕ
Целта на изследването е да се преосмисли стопанското влияние на бежанците, намиращи се в
България и в други страни. Българското правителство прие и наскоро въведе нова
законодателна рамка, регламентираща статута на бежанците. В изследването България е
използвана като страна-модел за оценяване стопанското влиянието на бежанците и търсещите
убежище върху страната домакин.
Изследването е фокусирано върху разходите за бежанците в три основни направления: от
страна на самите бежанци, от страна на правителствените институции - Агенцията за
бежанците и други ведомства, които влияят индиректно върху бежанския процес и от страна на
неправителствените организации - международни и национални.
България е подходящ модел за наблюдение на влиянието на бежанците: наскоро в страната не е
имало миграционни потоци, дори и при войната в бивша Югославия и Косово, затова броят им
лесно може да се обхване; в страната скоро бе приет Закон за бежанците и той е в процес на
въвеждане; моментът е подходящ за извличане на поуки и може да се разчита на позитивното
отношение от страна на властите.
Направената оценка на общите разходи по приемане на бежанци в страната за 1999 г. е за 10
234 599 нови лева или 5 685 888 щ.д. Тези разходи представляват 0,046 % от БВП на България
за 1999 г. Не само държавата покрива разходите за бежанците. Финансовата помощ на
външните донори възлиза на 11% от всички разходи. Ако нашите изчисления са верни, то
самофинансирането от страна на самите бежанци достига 3 866 667 щ.д. или 68 % от общите
разходи по приемане на бежанци в страната.
Една страна не може да повлияе върху обстоятелствата, мотивиращи потока от бежанци. Това,
което може да се направи, е да се избере подходяща политика, за да се извлече полза от тези
обстоятелства.
БЛАГОДАРНОСТИ
Това изследване не би било възможно без сътрудничеството и приноса на следните индивиди,
представляващи съответните институции:
ВКБООН, представителство в България - Фазлул-Хак Фазли, представител на ВКБООН, който
предложи идеята за изследването и я дискутира с партньорите от ИПИ, а също взе активно
участие в развитие структурата на изследването; Татяна Троева, адвокат, Кина Събева,
ръководител на проект, и Волен Крумов, връзки с обществеността, които също активно
участваха в дискусиите по въпросите на изследването и даваха професионални съвети;
Агенция за бежанците - Бойко Антонов, председател, Маринела Радева, началник отдел
“Социална адаптация и интеграция”, и Борис Чеширков, началник отдел “Международни
връзки”, които консултираха и помагаха на изследователския екип да проведе интервютата и
предоставиха необходимата информация;
Фондация “Бъдеще” - Витан Георгиев, изпълнителен директор и ръководител на проект, Иван
Сираков, сътрудник и заместник-ръководител на проект, Росица Вранчева, сътрудник и
заместник-ръководител на проект, които бяха така любезни да отговорят на всички въпроси и
дадоха ценна информация по бежанските въпроси;
Български Хелзинкски комитет - Таня Маринчешка, програмен директор, която взе участие във
всички срещи на екипа и при разработване на изследването и заедно с нейните колеги проведе
90 интервюта с бежанци и търсещи убежище хора;
Български Червен кръст - Таня Вълчанова, директор на Бежанско-мигрантската служба към
БЧК, помогна в събирането на необходимата информация, д-р Чавдар Янкулов, консултант,
който консултира екипа по медицинските въпроси и помогна да се съберат съответните данни;
Икономически институт при БАН - ст.н.с.д-р по икономика Искра Белева, която участва в
дискусиите и провеждането на изследването и помогна в превода на доклада;
Агенция за социо-икономически анализи - Дочо Михайлов, изпълнителен директор, който
проведе интервютата и анализира данните;
Ивайло Мазнев - адвокат, който помогна при правните въпроси относно прекратяване на
производството и отказ от предоставяне на бежански статут;
2

Веселин Комарски, главен експерт в Бюрото по труда към община “Триадица” - София, който
събра и обобщи данните от всички регионални бюра по труда;
ИПИ - д-р Красен Станчев, изпълнителен директор, който отговаряше за цялостното
изпълнение на проекта, контролираше изследването и финализира доклада, Светлана Янакиева,
сътрудник при ИПИ, която координираше проекта и попълни липсващите данни; и Мая
Станчева и Зора Благоева, които участваха в английския превод.
Екипът се радваше на позитивно отношение от страна на държавните институции от
стартирането на проекта. Ние изказваме специална благодарност освен на председателя на
Агенцията за бежанците и на заместник-министър председателя и министър на образованието
Веселин Методиев, на доц. Петър Бояджиев, министър на здравеопазването и на министъра на
вътрешните работи Богомил Бонев и секретаря на МВР Божидар Попов.
ПРЕДИСТОРИЯ
В края на ХХ-ти век станахме свидетели на бежански потоци в Европа и в други части на света.
Етнически и религиозни войни и племенни конфликти са главните причини за преместването на
хора както от една държава в друга, така и по целия свят. Но сред потоците от бежанци има и такива, в
които действат обикновени икономически фактори и търсене на сигурност.
Не само икономиката и търговията, но и икономическият живот, така както той се практикува
от милиони хора, се глобализират, ограничава се влиянието на националните граници, като
нарастващите потребности от капитал и труд се ориентират към най-добрите възможности.
Правителствата и международните институции с по-голямо нежелание променят пазара на
труда и системата за социално подпомагане, отколкото улесняват глобалните движения на
капитала. До известна степен, това се дължи на природата на нещата: движението на капитали
вече става по електронен път, докато хората се придвижват физически. Донякъде това се
обуславя и от същността на политиката.
Трябва да се има предвид също и промяната в ориентацията - от териториална сигурност към
сигурност на самите хората, обитаващи дадена територия. Когато е застрашена сигурността на
хората където и да е по света, всички нации се чувстват съпричастни. Болести, глад,
замърсяване, наркотици, етнически прочиствания, религиозни конфликти, социални и
политически конфликти не са вече изолирани събития, ограничени в национални граници.
Последствията от тези събития са малки и големи потоци бежанци, които обикалят света.
Като резултат, страната домакин понася отговорността за приемане и подпомагане на
бежанците. Изграждайки правна рамка за приемане на бежанци, страната поема произтичащите
последствия. Много въпроси, свързани с бежанците, като тяхната правна защита, социалното
подпомагане, интеграцията им в обществото са дискутирани широко, но малко е обсъждано
влиянието им върху икономиката на страната домакин.
ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ
Правният статут на бежанците и търсещите убежище е регламентиран от Женевската
конвенция от 1951 г. и от Нюйоркския протокол от 1967 г. В тези международни документи е
прието следното определение за бежанец: човек, който има основателни опасения от
преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална
група или политически убеждения, намира се извън пределите на страната на постоянното
си местоживеене и поради споменатите опасения не може да се върне в нея или не желае да
се ползва от закрилата й.
Лицата, които отговарят на условията, посочени в Женевската конвенция от 1951 г. и
Нюйоркския протокол от 1967 г., се признават за бежанци. Тези лица, които кандидатстват за
бежански статут след като са живели известно време в страната домакин, са бежанци “sur
place” (при напускане на родината си те не са търсили убежище, но след това условията в
родината им се влошават и те се опасяват да се върнат там). Женевската конвенция от 1951 г. и
Нюйоркския протокол от 1967 г. определят правата и задълженията на търсещите убежище и
бежанците в страната домакин. Търсещите убежище и бежанците имат право на: убежище,
защита от дискриминация, свободно изповядване на религията си, личен статут, работа,
3

сдружаване, практикуване на свободна професия, жилище, медицинско обслужване, социално
подпомагане, обучение и достъп до съдилищата.
България ратифицира Женевската конвенция от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г. на
22 април 1992 г. и те влизат в сила съответно на 10 август 1993 г. и 12 май 1993 г. Съгласно чл.
4 и 5 от Българската конституция международните документи, ратифицирани от Република
България (РБ) са част от вътрешното законодателство и имат предимство пред националните
закони, в случай, че има някакво несъответствие с тях.
Националното Бюро за териториално убежище и бежанците (НБТУБ) е основано на 1 ноември
1992 г. с ПМС № 207. На 1 август 1999 г. НБТУБ е трансформирано в Агенция за бежанците
(АБ). АБ отговаря за правната и административна защита на бежанците. Законът за бежанците
влиза в сила на 1 август 1999 г. По силата на този закон правата на бежанците са гарантирани и
РБ осъществява своите отговорности съгласно международните разпоредби.
Хуманитарна закрила се оказва на лица, които поради наличие на вътрешни или
междудържавни въоръжени конфликти, нарушаване на човешките права и агресия са
принудени да напуснат държавата, чиито граждани са, или ако са без гражданство - държавата
на постоянното им местоживеене. Хуманитарна закрила се предоставя за срок от една година,
който може да бъде продължен, ако основанията за поставяне под такава закрила не са
отпаднали.
Признатите бежанци имат същите права като българските граждани с изключение на: правото
да гласуват и да бъдат избирани, да бъдат военнослужещи в българската армия, да заемат
длъжности в държавната администрация, за които се изисква българско гражданство.
РБ е подписала спогодби за обратно приемане (реадмисия) на незаконно пребиваващи лица,
които са влезли в сила, със следните държави: Дания, Германия, Гърция, Испания, Швейцария,
Полша, Франция, Португалия, Словашката република, Чешката република, Швеция, Унгария,
Норвегия, Финландия, Австрия и Италия. Спогодбите със Словения, Белгия, Холандия и
Люксембург са подписани и предстои да влязат в сила. Съгласно тези двустранни споразумения
незаконно пребиваващите лица могат да бъдат върнати на територията на страната, от която идват.
РБ приема обратно незаконно пребиваващите на чужди територии лица, които нелегално са излезли
от страната.
Защитата и подпомагането на бежанците е изключителна отговорност на държавата-домакин.
Страните, подписали Женевската конвенция от 1951 г., се задължават да защитават бежанците
съгласно разпоредбите на конвенцията без дискриминация по отношение на раса, религия или
страна на произход и да зачитат фундаменталните принципи като non-refoulеment and nonexpulsion,
т.е. на държавите се забранява да връщат бежанците по какъвто и да било начин в
страните, където сигурността им е застрашена. Тъй като бежанците рядко имат време да
подготвят документите си или да получат визи преди да се превърнат в търсещи убежище,
подписващите страни не трябва да наказват бежанците за нелегално влизане в страната, при
условие че: “бежанците се представят на властите навременно и по неоспорим начин докажат
причината за своето нелегално пребиваване” (чл.31).
БЪЛГАРИЯ И БЕЖАНЦИТЕ
В изследването България е страна модел за анализиране на влиянието на търсещите убежище и
бежанците върху държавата домакин. Влезлият наскоро в сила Закон за бежанците и
относително малкият брой на търсещите убежище и бежанците (3700 души ) е предимството на
България като страна модел. Равностоен по важност е и фактът, че независимо от особените
обстоятелства през 1999 г., като конфликтът в Косово, България остана незасегната от
бежанската вълна, докато кризата инициира широк обществен дебат и по-задълбочено
анализиране на проблемите, свързани с бежанските потоци и тяхното влияние.
Гореспоменатите общи аспекти на основните характеристики на бежанските потоци се
наблюдават по-добре в страна като България - настоящата бежанска вълна не е мотивирана от
извънредни кризисни обстоятелства.
4

По-голямата част от страните в Европейския съюз и държавите от Централна и Източна
Европа, участващи в процеса по присъединяване към ЕС се превръщат в миграционни страни,
България не прави изключение. Това, което определя една страна като миграционна е ясно
декларираната политика, основана на потребностите, интересите и хуманитарните задължения.
Потребностите и политиките варират във времето и затова се налага приспособяване на
концепциите, правните и институционалните рамки, като не трябва да се забравя, че те са и
част от международните ангажименти. Осъзнаването на тази потребност напоследък
рефлектира в международен дебат по проблемите на създаване на единна Европейска
миграционна политика. 1 Перспективите на отделните страни, които са въвлечени в процеса по
асоцииране към ЕС, да участват в миграционната политика, се нуждаят от осъзнаване и
обсъждане, като част от единното решение на общите проблеми.
На основата на тези предпоставки е трудно да се очаква, че България като страна домакин ще
провежда позитивна или рецептивна миграционна политика, когато българските граждани често
са жертва на рестриктивната Европейска миграционна политика. Тази особеност на
миграционната ни политика се проявява по различни начини:
!" съществува йерархия в рестриктивното отношение към бежанците и имигрантите,
регламентирано от quid pro quo, т.е.: “Западът” е рестриктивен спрямо “нас”, “ние” имаме
право да ограничаваме другите;
!" политиката спрямо търсещите убежище и самите бежанци не получава популярност и
подходяща институционална подкрепа в България;
!" само НПО, финансирани от външни донори, пробиват порочния кръг, като предоставят
услуги на закъсали имигранти, които така или иначе са останали в страната.
Ясната миграционна политика прави разграничение между термините убежище и миграция.
Главната цел на политиката спрямо бежанците е да осигури защита на преследваните лица,
докато миграционната политика цели да задоволи демографските нужди и потребностите на
пазара на труд и да защитава правото на събиране на членовете на семействата. Дори и
незначителна, нерегулираната и неравномерна миграционна вълна е факт и се нуждае от
изследване. Подобно на либерализирането на търговията, придружено от търговски правила и
регламенти, миграционният режим трябва да управлява свободното движение на хора.
Разумната външна политика трябва да е отворена към проблемите на принудителната
миграция. Институциите, предоставящи убежище в РБ и Европа ще извлекат полза от такава
политика, тъй като част от проблема е липсата на балансирана единна миграционна политика в
цяла Европа.
В същото време, България е подходящ модел за наблюдение на влиянието на бежанците: няма
наличие на миграционни вълни; броят на бежанците лесно може да се обхване; страната прие
Закон за бежанците, който вече се прилага; моментът е удобен за извличане на поуки и
благоприятен поради позитивното отношение на властите.
МЕТОДОЛОГИЯ
Изследването обхваща периода от началото до края на 1999 г. и правната практика преди
въвеждането на Закона за бежанците (ЗБ) и първите месеци след неговото влизане в сила.
Разходите по приемане на бежанците са изчислени на база на действащите досега регламенти и
новите подходи съгласно ЗБ. Включени са преките разходи на всички институции и НПО,
работещи с бежанци, а също са пресметнати разходите за отделените допълнителни работни
часове. Целта е да се проследят, доколкото е възможно, видимите и “невидимите” разходи, в
последователността, в която се появяват през целия бежански процес.
Отправната точка за изследване на проблемите, свързани с разходите за бежанците, е
бюджетът на Агенцията за бежанците и финансовата подкрепа от страна на ВКБООН, които
лесно могат да бъдат проследени. Освен тях са разгледани и средствата, изразходвани от НПО
и самите бежанци, които рядко се взимат под внимание, както и разходите на онези държавни
1 Срещата в Темпере на 15 и 16 октомври 1999 г.
5

институции, които оказват услуги не само на бежанците, но и на населението като цяло.
Разходите са дадени в щатски долари и български лева, като е използван среден курс за
периода - 1,8 лева за един щ.д.
В процеса на изследването са проведени интервюта с представители на:
!" правителствения орган, който отговаря за производството по предоставяне статут на
бежанец - Агенция за бежанците към МС (AБ);
!" гранична полиция в Хасково и Петрич, като основни входни и изходни точки, ГКПП - Русе
и Варна за съпоставяне;
!" транзитните центрове на фондация “Бъдеще”;
!" Българския Червен кръст;
!" Българския Хелзинкски комитет;
!" болници;
!" училища;
!" наемодатели;
!" търсещи убежище и бежанци.
При представяне на резултатите по-долу разходите са разделени по произход и институции.
Разгледани са държавните институции, АБ (чиято компетентност се отнася само до бежанци и
търсещи убежище) и институции, които предоставят услуги не само на бежанци (болници,
училища, бюра по труда и т.н.). В процеса на приемане и интегриране на бежанците има
разходи, които рядко се вземат под внимание, като разходите за обучение на администрацията,
например. Там където бе възможно сме включили и тези разходи. Разходите на
международните и неправителствените организации също са включени. И накрая, но не по
важност, са взети под внимание и разходите на самите бежанци.
Проведени са 200 интервюта, като 130 от тях са с бежанци и търсещи убежище. Въпросниците
са съобразени с особеностите на респондентите и са различни за държавните институции, НПО
и самите бежанци.
Общата логика на въпросниците е основана на абстрактната история на бежанеца, описана подолу.
За да се избегне объркването от различните термини, чуждите граждани, които кандидатстват
за убежище в страната се наричат бежанци и по време на производството за предоставяне на
статут на бежанец, и след него. При интерпретирането на данните, все пак за разграничаване на
лицата, които са в производство и тези с признат статут, ще наричаме първата категория
търсещи убежище, а другата категория - бежанци. Съгласно ЗБ, всички чужденци,
регистрирани в Агенцията за бежанците, се наричат бежанци и при цитиране на закона ще
използваме същата терминология.
В допълнение на данните от интервютата са анализирани други правителствени документи,
свързани с разходите по приемането на бежанците в страната.
Изследването обхваща периода от началото до края на 1999 г. и правната практика преди
въвеждането на Закона за бежанците (ЗБ) и първите месеци след неговото влизане в сила.
Разходите по приемане на бежанците са изчислени на база на действащите досега регламенти и
новите подходи съгласно ЗБ. Включени са преките разходи на всички институции и НПО,
работещи с бежанци, а също са пресметнати разходите за отделените допълнителни работни
часове. Целта е да се проследят, доколкото е възможно, видимите и “невидимите” разходи, в
последователността, в която се появяват през целия бежански процес.
Отправната точка за изследване на проблемите, свързани с разходите за бежанците, е
бюджетът на Агенцията за бежанците и финансовата подкрепа от страна на ВКБООН, които
лесно могат да бъдат проследени. Освен тях са разгледани и средствата, изразходвани от НПО
и самите бежанци, които рядко се взимат под внимание, както и разходите на онези държавни
6

институции, които оказват услуги не само на бежанците, но и на населението като цяло.
Разходите са дадени в щатски долари и български лева, като е използван среден курс за
периода - 1,8 лева за един щ.д.
В процеса на изследването са проведени интервюта с представители на:
!" правителствения орган, който отговаря за производството по предоставяне статут на
бежанец - Агенция за бежанците към МС (AБ);
!" гранична полиция в Хасково и Петрич, като основни входни и изходни точки, ГКПП - Русе
и Варна за съпоставяне;
!" транзитните центрове на фондация “Бъдеще”;
!" Българския Червен кръст;
!" Българския Хелзинкски комитет;
!" болници;
!" училища;
!" наемодатели;
!" търсещи убежище и бежанци.
При представяне на резултатите по-долу разходите са разделени по произход и институции.
Разгледани са държавните институции, АБ (чиято компетентност се отнася само до бежанци и
търсещи убежище) и институции, които предоставят услуги не само на бежанци (болници,
училища, бюра по труда и т.н.). В процеса на приемане и интегриране на бежанците има
разходи, които рядко се вземат под внимание, като разходите за обучение на администрацията,
например. Там където бе възможно сме включили и тези разходи. Разходите на
международните и неправителствените организации също са включени. И накрая, но не по
важност, са взети под внимание и разходите на самите бежанци.
Проведени са 200 интервюта, като 130 от тях са с бежанци и търсещи убежище. Въпросниците
са съобразени с особеностите на респондентите и са различни за държавните институции, НПО
и самите бежанци.
Общата логика на въпросниците е основана на абстрактната история на бежанеца, описана подолу.
За да се избегне объркването от различните термини, чуждите граждани, които кандидатстват
за убежище в страната се наричат бежанци и по време на производството за предоставяне на
статут на бежанец, и след него. При интерпретирането на данните, все пак за разграничаване на
лицата, които са в производство и тези с признат статут, ще наричаме първата категория
търсещи убежище, а другата категория - бежанци. Съгласно ЗБ, всички чужденци,
регистрирани в Агенцията за бежанците, се наричат бежанци и при цитиране на закона ще
използваме същата терминология.
В допълнение на данните от интервютата са анализирани други правителствени документи,
свързани с разходите по приемането на бежанците в страната.
ОПИСАНИЕ НА ЕМПИРИЧНИТЕ ИЗВОДИ ОТНОСНО ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИИ, УЧАСТВАЩИ В
БЕЖАНСКИЯ СЦЕНАРИЙ
РАЗХОДИ НА ЦЕНТРАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Агенция за бежанците
Агенцията за бежанците е държавният орган с най-големи компетенции в областта на
закрилата на бежанците на територията на Република България. В бюджета на Агенцията за
бежанците са заложени необходимите средства за осъществяване на всички етапи по
признаването статут на бежанец - от регистрирането на заявлението на чужденеца, че е
бежанец и търси закрила от Република България, до приключване на производството с влязло в
сила административно решение. Нейният бюджет е част от бюджета на правителството.
Агенцията за бежанци е юридическо лице на бюджетна издръжка при Министерския съвет на
РБ.
7

В закона е посочено, че Агенцията се състои от централна служба, транзитни, регистрационни,
приемателни и интеграционни центрове. Тя се ръководи и се представлява от председател,
който в своята дейност се подпомага от двама заместник-председатели и отговорен секретар.
От началото на 1993г. до средата на 1999г. в България са регистрирани 3678 лица от 58 страни
и без гражданство, които са потърсили статут на бежанец (780 от тях са деца). За същия период
решение по заявлението за предоставяне статут на бежанец са получили 1935 лица - 524 са
били признати за бежанци, 376 са получили временна закрила за определен период, отказан е
статут на бежанец на 261 лица и в 774 случая производството е прекратено.
Следната таблица дава представа за интензитета на бежанския поток от създаването на НБТУБ
до момента.
Таблица 1. Търсещи убежище и произнесени решения (1993-1999г.)
Години Брой кандидати Брой решения, (хуманитарен статут,
откази и бежански статут)
1993 276 0
1994 561 0
1995 451 142
1996 283 212
1997 416 292
1998 834 442
1999 3665 2143
Данните в таблица 1 показват, че през 1998г. и още повече през 1999г. институционалният
отговор на бежанския проблем е много по-адекватен. От създаването на НБТУБ ефективността
на вземане на решения по предоставяне на бежански статут бележи видимо подобрение.
Забележителна е дясната колона в таблицата: в периода от 1997г. до 1998г. броят на лицата,
потърсили статут на бежанец се удвоява, както и решенията на Агенцията за бежанци относно
лицата в производство, по този начин се изравняват времето за приключване на производството
по даване на бежански статут и ритъмът на пристигане на новите потенциални бежанци.
Независимо то факта, че “висящите” случаи са значителен брой, това е индикатор за
съвпадение на периодичността на подаване на заявленията за предоставяне на бежански статут
и скоростта на взимане на решенията, докато ефективността на последните се е подобрила през
последната година.
“Нерешени” към момента на изследването са 1743 случая, които именно са обект на закрила и
подпомагане от Агенцията за бежанците. Бройката е до голяма степен условна, тъй като към
нея, от една страна, трябва да бъдат прибавени лицата, обжалващи негативните решения, а от
друга би трябвало да бъдат отстранени лицата, които са в неизвестност (регистрираните случаи
са: 1996г.- 122, 1997г. - 87, или 21% от регистрираните търсещи убежище в АБ).
Тъй като нямаме пълна информация, като най-достоверен за целта на изследването приеме
броят на здравно осигурените кандидати за статут на бежанец, а именно - 1000 души за юли
1999г. Доказателство за ефективност е фактът, че броят на регистрираните търсещи убежище
за първите шест месеца на 1999г. е с около 200 души по-малко от броя на получилите решение
за същия период, докато предходната година първите надвишават последните почти два пъти.
Разбира се, тъй като повечето откази и част от решенията за прекратяване на производството са
обжалвани, то лицата в действителност продължават да се намират в производство.
Общите преки разходи на центъра в София и с.Баня са: 691 732 нови лева или 384 295 щ.д. ,
като преките разходи за издръжка представляват над 90% от бюджета. Може би, поради тази
причина има търсене на допълнителни услуги на НПО и ВКБООН от страна на бежанците.
Средногодишните преки разходи за издръжка на един търсещ убежище в центъра в София е 641.846 нови
лева или 365.58щ.д. (641 846 нови лева/1000 търсещи убежище).
Общите преки и административни разходи на центъра в София са 1 513 254 нови лева (840697
щ.д.) и на центъра в с. Баня - 176 900 нови лева (98278 щ.д.). Административните разходи
съставляват почти 59% от целия бюджет на центъра в София за 1999г. През 1999г. общите
средни разходи за един търсещ убежище са 1690.154 нови лева. Административните разходи в
Баня са 72% от целия бюджет на центъра, а средногодишните разходи за един търсещ убежище
8

са 5307 нови лева(2948щ.д.). Предпоставките за размисъл над конкретни пера в
административните бюджети са малко. Общият брой на служителите в София и с.Баня, заети
на пълно работно време, е 95 души.
РАЗХОДИ НА ПАСПОРТНО-ВИЗОВИЯ ОТДЕЛ НА МВР
В паспортно-визовата служба към министерство на вътрешните работи всички документи на
търсещите убежище и бежанците се обработват и обновяват съобразно промяната в техния
статут. Временните удостоверения за бежанци се издават в Агенцията за бежанци, но в
паспортната служба документите се обработват и се съхраняват с всяка настъпила промяна на
адреса и статута им. 6 292 документи на търсещи убежище и бежанци са обработени от
началото на годината до м.август 1999г. и разходите на паспортно-визовата служба са 376 нови
лева (209 щ.д.). Годишните разходи са оценени на 564 нови лева или 313 щ.д. (12 месеца x 47
лв.). Разходите са изчислени на основа месечната заплата на един оператор и времето отделено
за обработка на данните. Докато търсещите убежище са в производство по предоставяне на
бежански статут, те не заплащат такси за издаване и обработка на личните им документи.
РАЗХОДИ НА НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА ПОЛИЦИЯ
Главна дирекция на национална полиция няма бюджет за специално обслужване на бежанците.
Районното полицейско управление в Овча Купел отговаря за Агенцията за бежанците и се
грижи за сигурността на района. Задължение на дежурните полицаи е да окажат помощ на
охраната на бежанския център - при сбивания, скандали, пиянски свади, нарушения на
вътрешния ред и др. При по-сериозни инциденти има допълнителни, но случайни разходи (т.е.
една от конфликтните страни се изпраща в бежанския център в с.Баня и АБ поема
транспортните разходи). Тези разходи трудно се оценяват, но трябва да се вземат под внимание
като случайни и предотвратяващи нежелани и неочаквани събития.
В приемателния център в София разходите за охрана са 67 585 нови лева, а в центъра в с.Баня -
46 415 нови лева. Охраната на Агенцията за бежанци се осигурява от частна фирма. Има идея
да се осигурява само от полицията, но трябва да се решат още административни проблеми.
Част от дълготрайните материални активи (трудно е да се дадат конкретни данни) на АБ ще се
използват за подобряване на сигурността и вероятно ще се намали времето за наблюдение на
АБ от полицаите. Един път в месеца инспектор от Дирекцията на националната полиция прави
оглед и оценява условията за сигурност в помещенията в приемателния център на АБ.
ДОМ ЗА ВРЕМЕННО НАСТАНЯВАНЕ НА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА - СОФИЯ 2
Домът за временно настаняване на пълнолетни лица в кв.”Дружба”, София, е обект със
специален режим на действие, т.е. действа като следствен арест. Чуждите граждани, които са
без документи или имат фалшиви, както и криминално проявените се задържат в дома в
„Дружба”. Бежанците, задържани на границата, също се транспортират там и остават до
евентуалното им експулсиране.
При пристигането им в дома, чужденците могат да подадат молба за придобиване на бежански
статут, ако търсят убежище в страната. Молбата се подава чрез Главна дирекция на полицията
до Агенцията за бежанците. След едноседмичен период интервюисти от АБ и се срещат с
кандидата. Ако чужденецът отговаря на условията, посочени в Женевската конвенция за
статута на бежанците, те влизат в производство по предоставяне на бежански статут и
Агенцията за бежанците поема отговорността за тях.
44 души задържани в дома в „Дружба”, са регистрирани в Агенцията за бежанците като
търсещи убежище за периода от м.януари до 25 септември 1999г. Те са пребивавали в дома
общо 915 дни. Всички разходи за храна, спане, медицинско обслужване и хигиенни материали
се покриват от бюджета на дома.
2 По данни от интервю с директора на дома в „Дружба”.
9

В дома идва всекидневно лекар, който преглежда задържаните, а другият персонал се състои от
двама санитари, двама кухненски помощници и седем полицаи.
Табл. 2 Оценка на разходите на Дома за временно настаняване на пълнолетни лица
Разходи* Месечни общи
Храна 0,8 лв. х 1 човекоден х
9 месеца х 10 задържани
7,320
Ток 1500 лв. за тримесечие 500
Вода 253
Транспорт 300лв.за 9 месеца. 33,33
Поддръжка 6000 лв. за 9 месеца 66,66
Химическо чистене, пране и 200 лв. за 6 месеца 33,33
хигиенни материали
разходи в нови лева
811.33
Медицински разходи 3 офицери 720
Канцеларски материали 30 лв. за 9 месеца 3,33
Снимки 2,2 лв. х 900 за 9 месеца 220
Телефонни разговори 10 телефонни разговора
Заплати
дневно
11 офицери 2640
Минимум
разходи
средно-месечни
5280,98
*Информацията за разходите е взета от данни от интервюта и индиректни източници.
Годишните разходи за обслужване на задържаните лица в Дома за временно настаняване на
пълнолетни лица са оценени на 63 371,76 нови лева (35 206,5 щ.д.).
ОТКАЗИ НА МОЛБИТЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ БЕЖАНСКИ СТАТУТ
В случай на отказ на молбата за предоставяне на бежански статут, търсещият убежище има
право да обжалва решението на Агенцията за бежанци. Обжалването може да се извърши в 7дневен
срок от получаване на решението пред Върховния административен съд (ВАС). (По стария
ред, предвиден в Наредбата за предоставяне и регламентиране статута на бежанците, срокът е
14-дневен, така че новите регламенти предвиждат по-кратък срок и съответно по-ниски
разходи.) Срокът за обжалване, е преклузивен, т.е. ако бъде пропуснат, търсещият убежище
губи право да иска преразглеждане на решението на Агенцията за бежанците и в този случай
ВАС не разглежда подадената жалба. Трудно е да се оценят разходите на ВАС за разглеждане на
дела на бежанци. Съдиите са на трудов договор и на пълен работен ден и заплатите им са фиксирани за
всичките дела, които водят, включително и тези на бежанците. Не се води статистика за броя на
бежанските дела като дял от всички дела, гледани във ВАС.
Заплатата на един съдия е приблизително 700-750 лв. (389-417 щ.д.) за месец. Прокурорът във
ВАС получава същата сума. Има разходи и за превод по време на съдебното дело, които се
покриват от бюджета на съда. Те са около 20-30 лв. на случай (11-16 щ.д.). Времето,
необходимо на служителите на ВАС за разглеждане на бежански дела, е приблизително 11% от
цялото работно време на съдиите и прокурора за първите шест месеца на 1999г. (82 дела x 2
часа = 164 часа/ 6 x 240 работни часа).
Разходите на АБ при тези дела са: за адвокат, който да представлява АБ – те са на трудов
договор и не получават допълнително заплащане, и за представяне на доказателства в съда, ако
е необходимо и възможно (в повечето случаи тези доказателства са преведени в процеса на
производството за предоставяне на бежански статут). В действителност, отказите не носят нови
разходи на АБ.
Табл. 3 Разходи по обжалване пред ВАС
10

Дейности Разходи за първите десет
месеца на 1999г. в щ.д.
Разходи за първите шест
месеца на 1999г. в нови
лева
Хонорари на адвокати 9840 17712
Разходи за превод при 462 (11 щ.д. за случай x 42 8316
консултация с адвокат случаи)
Разходи за доказателства 2240 (28 щ.д.за случай x 80
случаи)
4032
Разходи на ВАС 1372 (11% x 2496 шестмесечна
заплата x 5 съдии)
2470
Разходи за превод в съда 1760 ( 22 щ.д. x 80 случаи) 3168
Общо 15674 щ.д. 28213 нови лева
Разходи на Полицейската Академия
Влизането в сила на Закона за бежанците регламентира, обучението на служителите от
граничната полиция по отношение на обслужване търсещите убежище лица. Висшият институт
за подготовка на офицери и научно-изследователска дейност към Министерството на
вътрешните работи (ВИПОНД) има разходи за обучение на офицери и служители и те са
показани в таблица 4.
Табл. 4 Разходи за обучение на офицери.
Година Брой на Групи Разходи за една Общи разходи в
обучаващите се
група обучаващи се нови лева
1998/1999 41 кадети 2 3960 7920
300 слушатели 12 3960 47520
Подготовка на
програма
300
Общо разходи 55740
Разходите на ВИПОНД за обучение през 1999г. са на обща стойност 55 740 лв. (30 967 щ.д.)
Във връзка с Косовската криза Националната служба гранична полиция (НСГП) е направила
разходи за подготовка за приемане на евентуален бежански поток. За периода 23.03-
28.05.1999г. общите разходи на НСГП възлизат на стойност 91 869.3 лв.(51 038 щ.д.) и тези
разходи са за:
- командировки - 14 557,7 лв.;
- гориво-смазочни материали - 32 978.1 лв.;
- канцеларски и стопански разходи - 5 831.6 лв.;
- храна на личния състав - 15 147.1 лв.;
- техническо обслужване и ремонт на въоръжението и техниката - 1 287 лв.;
- текущ и основен ремонт на сгради и закупуване на недвижими имоти - 693 лв.;
- електронно-технически средства - 5 001 лв.;
- резервни части и консумативи за въоръжението, техниката и транспорт - 14 661,8 лв.
Таблица 5 Общи разходи на централните държавни институции
Институции Общи разходи в нови
лева за 1999г.
Агенция за бежанците 1,690,154 938,975
Разходи на ВАС 10,501 5,834
Паспартно-визов отдел на МВР 564 313
Домът в “Дружба” 63,372 35,207
Полицейска академия 55,741 30,967
Общи разходи в
долари за 1999г.
11

Национална Служба Гранична Полиция 91,869 51,038
Общо 1,912,201 1,062,334
Разходи на местни държавни агенции
Разходи на Регионалните гранични служби (РГС)
Първата държавна институция, която среща потенциалния търсещ убежище, е граничната
полиция. Събрани са данни от 5 РГС: Петрич, Любимец, Русе, Варна и летище София относно
техните разходи по обслужване на бъдещите бежанци. РГС не разполагат със специален
бюджет за приемане на търсещи убежище, но тяхно задължение е да им осигурят храна,
медицинско обслужване и всичко необходимо поне за 24-часов престой. Всички интервюирани
РГС имат еднакви разходи по приемане и обслужване на търсещите убежище.
Табл. 6 Разходи на граничната полиция
ГКПП Петрич Капитан Русе Варна Летище
Андреево
София
Брой приети търсещи 500 50 50 50 10
убежище за една година души души души души души
Годишни разходи на РГС
в нови лева
50 000 12 000 1500 12 000 600
Дарение от страна на 1140 5 220 4580 1 590
ВКБООН за 1998г. в щ.д.
През 1999г. няма отделно перо в бюджетите на РГС, което да покрива разходите по обслужване
на потенциални бежанци. Данните в таблица 2 са събрани и изчислени от екипа и след това са
потвърдени от служители на РГС. Общите разходи на петте РГС са 76 100 нови лева (или 42
278 щ.д.) по предоставените данни и те се покриват от централния бюджет. Дарението на
ВКБООН под формата на оборудване и консумативи е малко повече от ¼ от разходите на
правителството.
МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ И БЕЖАНЦИТЕ
Медицинското обслужване на търсещите убежище и бежанци е гарантирано от Закона за
бежанците, чл. 25, който дава право на социално подпомагане, безплатна психологическа
помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на
медицинско обслужване в обема, определен за българските граждани. Преди влизането в сила
на Закона за бежанците медицинската помощ на търсещите убежище се гарантира от Закона за
народното здраве, където чл. 3 и 28 от този закон гласят, че гражданите имат право на безплатна
спешна медицинска и психологическа помощ. В чл. 27 се казва, че чуждите граждани и лицата без
гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в РБ, се ползват от медицинска помощ
наравно с българските граждани.
Наредбата за предоставяне и регламентиране статута на бежанците от 1994г. постановява
безплатна медицинска помощ за лицата в производство. Служителите на Агенцията за
бежанците са преодолели доста трудности при изпълнението на нормативните регламенти
относно медицинското обслужване - търсещите убежище и бежанците са били третирани като
чужденци и болничната администрация е искала от тях да заплатят услугите. Проблемът е
решен като са избрани няколко болници, които да обслужват бежанците. Настоящата
счетоводна процедура на болниците не позволява открояване на конкретни данни за разходите,
направени при обслужване на бежанци в болниците. Поради тази причина медицинските
разходи са изчислени на база на примерни цени и индиректни източници на информация.
Табл. 7 Оценка на общите медицински разходи.
Институции и болници Общи разходи за
1999г. в нови лева
Общите разходи
за 1999г.в щ.д.
12

ХЕИ и регионални болници за
първоначални тестове
47 939 26 633
Агенция за бежанци - център
София
9 097 5 054
Приемателен център в с. Баня 903 502
Обединена работническа 488 217
болница - Нова Загора
VI Обединена работническа 2 632 1 462
болница - София
Транспортен
Институт - София
Медицински 2 982 1 656
Хоспитализирани
ТМИ
случаи в 20 520 11 400
Педиатрични отделения 3 500 1 944
Финансова помощ от страна на
ВКБООН: фондация “Бъдеще”,
БЧК и Агенция за бежанците
63 000
35 000
Общо 151 061 83 923
Общите медицински разходи не включват гинекологичните заболявания, ражданията и
поликлиничните случаи. Общият брой на бежанците пациенти в VІ ОРБ - София е 600 души за
1999г. (по предоставените данни) и средният разход за един пациент е 4.39 нови лева ( 2.44
щ.д.). Разходите по обслужване на бежанци пациенти в ТМИ - София са 23 502 нови лева
(13056 щ.д.) и добавени към разходите на VI ОРБ - София възлизат на 26 134 нови лева (14519
щ.д.). Броят на прегледите и хоспитализираните случаи е 440 души и средните разходи за един
случай са 54 нови лева или 30 щ.д. Ако добавим разходите на другите институции за
медицинско обслужване и финансовата помощ от страна на ВКБООН, общите разходи за
медицинско обслужване на бежанци и търсещи убежище за 1999г. са оценени на 151 061нови
лева или 83 923 щ.д.
ОБУЧЕНИЕ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ И БЕЖАНЦИТЕ
Съгласно Закона за бежанците (чл. 25, 5) по време на производството за предоставяне на
бежански статут кандидатът има право да продължи обучението си до завършване на средно
образование по ред, установен от Агенцията за бежанци и Министерство на образованието и
науката. Същите две институции си поделят отговорността за записване на децата бежанци в
начални и основни училища. Признатите бежанци имат равни права с българските граждани по
отношение на образованието. Децата на търсещите убежище и бежанците се обучават
безплатно в държавните училища. Признатите бежанци заплащат такси за обучението си в
размера определен за българските студенти, но не по-високи от тези за чуждестранните
студенти. На бежанците, които са пристигнали в България като студенти преди 1989г. и са
кандидатствали за бежански статут след това, като са признати за бежанци “sur place” поради
влошената политическа ситуация в страните им (особено бежанците от Афганистан), частично
е позволено да завършат образованието си безплатно или с минимални такси. ВКБООН в
България е осигурил 20 талантливи студенти със стипендии за обучение в университети и
подпомага децата с тетрадки и материали за учебната година. По данни на счетоводителката на
121 училище в София средната деветмесечна издръжка на един ученик от 1-8 клас е 200 нови
лева.
При положение че, ученикът е записан в частно училище, едногодишната такса е около 1500-
2000 щ.д. с транспорта и храната.
Табл. 8 Разходи за обучение на бежанци.
Училища и детски градини Общи разходи в нови
лева
Общи разходи в щ.д.
13

Разходи на училища 20 400 11 333
Разходи на детски градини 12 420 6 900
Финансова подкрепа на БЧК 26 568 14 760
DAFI програма 56 993 31 663
Общо 116 381 64 656
Интервюираните учители признават, че броят на обучаващите се деца на бежанци е
непостоянен. Повечето ученици посещават училището най - много година и след това с
родителите си заминават за друга страна. Училището не получава обратна информация нито от
училището, от което детето е дошло, нито от училището, в което детето отива.
Разходите по обучението на българските ученици, както и на децата на бежанците, се покриват
от републиканския бюджет. Средната месечна издръжка на един ученик е 22-23 нови лева(12-
13 щ.д.). Децата на търсещите убежище първо учат български език и след това се записват в
училищата. През учебната 1998/1999 година, записаните ученици в начални и основни училища
са 102, а в детските градини са 45. Общите разходи за обучението на тези ученици са 20 400
нови лева (11 333 щ.д.), или 102 ученика x 200 лв, а за детските градини разходите са 12 420 лв.
или 6 900 щ.д.(45 деца x 23 лв. x 12 месеца).
В процеса на обучението на търсещи убежище ученици и деца се открояват следните
трудности, потвърдени в интервютата:
!" не са компактна маса;
!" идват от различни страни;
!" на различна възраст са;
!" говорят малко български език и се нуждаят от допълнително обучение;
!" трудно се определя нивото на знанията им;
!" родителите им не обръщат много внимание на обучението.
Трудно може да се определи до каква степен тези трудности влияят на “невидимите” разходи
при приспособяването на децата бежанци. Нямаме достатъчно информация за обучението по
български език в училищата, но все пак, то е свързано с допълнителни разходи. При някои от
интервютата с учители стана ясно, че допълнителните занимания с деца бежанци в началните
училища не се заплащат на преподавателите. Ако обучението трябва да отговаря на високите
стандарти, то учителите трябва да отделят една четвърт от работното си време за бежанците
ученици. Въпреки че преподавателите нямат стимули да правят това, допълнителните разходи
вероятно възлизат на 22 400 нови лева (12 467 щ.д.).
Бежанците и регионалните бюра по труда (РБТ)
Лицата в производството по признаване статут на бежанец нямат нормативно основание да
контактуват с държавните институции за съдействие при получаване на работа. Следователно,
разходи на РБТ за устройване на работа на хора, които са в производство по получаване статут
на бежанец и записването им на курсове за преквалификация не се правят.
Регионалните бюра по труда обслужват само признатите бежанци.
Общият брой бежанци, регистрирани в РБТ за периода 01.01.1998-01.07.1999 е 32 души. За
1998г. 26 човека са регистрирани в РБТ. Това представлява 0,006% от общия брой
регистрирани безработни. За първото полугодие на 1999 г. са регистрирани 6 човека и това е
0,0012% от общия брой регистрирани безработни за същия период.
По данни от Национална служба по заетостта административните разходи за 1 безработен (без
РСЗ ЦУ на НСЗ) за 1998 и 1999 г. са съответно 39 лв. и 17 лв. 3
3 Разликата в разходите се получава от това, че бюджета на бюрата по труда се утвърждава края на
третото тримесечие на годината, като до този момент се изразходват средства равни на 1/12 от
предходната година.
14

Общите разходи за регистриране и обслужване на безработните бежанци са 1690 нови лева
(819,4 щ.д. при текущ курс на долара); 1998г. - 1262 лв. (717 щ.д. при среден курс за 1998г.) и
1999г. - 428 лв. (238 щ.д.) 4 .
Табл. 9 Разходи на РБТ
1998 1999
Общо административни разходи на РБТ (без на 18347932
Националната служба по заетостта)
8536247
Брой безработни 466493 498979
Административни разходи за 1 безработен 39 17
По данни от интервютата със служители на РБТ, бежанците на практика са изолирани от
системата на трудова заетост.
Активната политика на НСЗ е насочена предимно за преодоляване на дългосрочната
безработица и има ограничен обхват. Действат програми за временна заетост на обособени
групи безработни - трайно незаети (повече от 1 година) младежи без трудов стаж, младежи с
трайно намалена трудоспособност, сираци и др., които не обхващат проблема със заетостта на
бежанците.
Необходимо е създаването на специални програми за заетост на бежанците.
Мотивация и разходи за социална интеграция на лицата в производство за получаване
статут на бежанец
Законовите нормативи постановяват лицата в производство за получаване статут на бежанец да
получават по 35 лева (19 щ.д.) месечно. Тези средства са минимални и не могат да покрият
дори основни потребности за живот. Предоставянето на квартира - общежитие или частна
квартира с поемане на наема, допълва помощта, която държавата оказва на хората в
производство по получаване статут на бежанец, но не осигурява дори средни условия за
нормално съществуване. В този период разходите на държавата включват още обучение по
български език и медицинско обслужване.
За хората в производство за получаване на бежански статут се предвижда предоставянето на
еднократни социални помощи - в пари и натура. Такива помощи включват покриване на
възможно най-ограничени потребности на предимно многодетни семейства и семейства с
хронично болни хора, деца, бременни, кърмачки и т.н. Този вид помощи се предоставят от
Агенцията за бежанците въз основа на подадена молба и проведена социална анкета.
Табл. 10 Помощи на търсещи убежище лица.
Година Парични помощи - брой помощи Социални помощи в натура - брой
помощи
1995 338 136
1996 43 397
1997 620 399
1998 165 187
I-VIII 1999 86 264
Мотивация и разходи са социална интеграция на хората, получили статут на бежанец.
С придобиването на статут на бежанец чужденците получават равностойни права с българските
граждани по отношение на социалното подпомагане, така както то е уредено със Закона за
социално подпомагане (ЗСП) и с Указа за насърчаване на раждаемостта (УНР). Социалното
подпомагане на лицата, получили статут на бежанец, се извършва от общинските служби за
социално подпомагане. Системата за социално подпомагане в България е в процес на
реформиране. Един от аспектите на реформата включва засилване на строгостта на критериите
4 За бюрата, които липсват данни за административните разходи е приета сумата 40 лв. (базова за 1998 г.)
15

за достъп до услугите на социалното подпомагане и на помощите за социално слаби хора.
Същевременно натискът върху системата е висок поради вече отбелязаното драстично
обедняване на българите в условията на преход. Бежанците, които получават статут, имат
равни права с българските граждани и могат да получат социална помощ или достъп до
социалните услуги след преминаване на значително рестриктивните критерии.
Табл. 11 Разходи за социално подпомагане на бежанци съгласно Закона за социално
подпомагане и указа за насърчаване на раждаемостта.
Годин Брой Видове
Общи Брой Видове Общи
а случаи по семейства разходи в случаи по семейства разходи в
ЗСП (съгласно броя нови лева УНР
нови
на членовете)
лева
1996 1 1 член 314 - - -
1997 4 1-1
424,026 3 случаи 1 – 4 члена 185,717
1-4
1 – 5
1-5
1– повече от 5
1- повече от 5
члена
члена
1998 23 4-1
1776, 629 2 случаи 1 – 5
274,190
3-3
1– повече от 5
7-4
5-5
4- повече от 5
члена
члена
1999 10 3 – 1
2 – 2
1 – 3
1– повече от 5
члена
1859,860 1 случаи 5 члена 68,735
Таблица 12 Общи разходи на местните държавни институции
Институции Разходи в нови лева
за 1999г.
Гранична полиция 76,100 42,278
Болници 88,061 48,923
Училища и детски градини 53,221 29,567
Регионални бюра по труда 428 238
Социални служби 1,929 1,072
Общо 219,739 122,078
ПОДКРЕПАТА И СЪДЕЙСТВИЕТО НА НПО
Разходи в долари
на 1999г.
НПО, занимаващи се с проблемите на бежанците (Българският Червен кръст, Българският
Хелзинкски комитет и местният офис на ВКБООН) подкрепят както държавните институции в
приемането и обслужването на бежанците, така и самите бежанци. Всяка една неправителсвена
организация работи в някой от етапите на бежанския процес. Техните разходи не могат да се
определят с голяма точност поради факта, че те използват доброволци и дарения в натура, за
които няма нито традиция, нито определен счетоводен стандарт. Основната информация,
използвана в този раздел, е базирана на документи от местния офис на ВКБООН, който в
голяма степен подкрепя всички неправителствени организации.
Фондация “Бъдеще”
16

Представителите на фондацията транспортират търсещите убежище лица от граничните
пунктове до транзитните центрове. 229 души са преминали през четирите транзитни центъра на
фондацията за периода 01.01-30.10.1999г. Потенциалните бежанци се настаняват в транзитните
центрове за 5-15 дни и след това се превозват до Агенцията за бежанци в София за откриване
на производство за предоставяне на бежански статут. Разходите на фондацията са предимно за:
храна, транспорт, медицинска помощ и поддръжка на транзитните центрове.
Табл. 13 Разходи на фондация “Бъдеще”.
Дейности Разходи за 1999г. в щ.д. Разходи за 1999г. в нови
лева
Транспортни разходи 11094 19969
Преки разходи за 34930 62874
издръжка
Административни разходи 45876 82577
Преводачи 8000 14400
Кредити за малък бизнес 12600 22680
Общо 112500 202500
Общите разходи по настаняване, подслон и консултации на търсещите убежище по време на
престоя им в транзитните центрове са 112 500 щ.д. или 202 500 нови лева, а средногодишните
разходи за един бежанец са оценени на 352 щ.д.(633 лв.). Тъй като транзитните центрове на
фондацията са разположени в близост до границата, очевиден е фактът, че транспортните
разходи възлизат на 10% от общите годишни разходи.
ПРАВНА ЗАЩИТА НА БЕЖАНЦИТЕ И ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ - БХК
Българският Хелзинкски комитет оказва правна помощ на търсещите убежище, като ги
представлява пред държавните институции, Агенцията за бежанците и Българския Червен
кръст. Преобладаващият вид правна защита е представянето на търсещите убежище пред
Агенцията за бежанци. Адвокатите на БХК са представлявали 229 търсещи убежище лица по
време на интервютата в Агенцията за бежанци за периода април-октомври 1999г. За същия
период правните консултации с бежанци и търсещи убежище са били 728, като включват
консултации по производството за предоставяне на бежански статут, семейни права,
придобиване на българско гражданство, бежански статут, започване на малък бизнес, визи и
документи за пътуване. Три жени бежанки са били записани на курсове по шивачество по
проект “Доходоносна дейност”, осъществяван от БХК. В бюджета на БХК за 1999г. разходите
за консултантски услуги са 20 064 щ.д. Спецификата на дейността на БХК се състои в
предоставяне на правна помощ и защита, осъществявана от експерти на Бежанскомигрантската
служба на БХК и по този начин разходите за консултантските услуги, заплатите и
разходите за превод трябва да се отнесат към преките разходи по изпълнението на проекта.
Изключителният спонсор на проекта на Бежанско-мигрантската служба на БХК (БМС/БХК) е
ВКБООН.
Табл. 14 Разходи на Български Хелзинкски комитет.
Дейности Годишни разходи за 1999г. в
щ.д.
Разходи за консултации 20064 36115
Заплати 25080 45144
Преводи 2000 3600
Пътни разходи 1800 3240
Кредит за малък бизнес 1200 2160
Админ.
разходи
и оперативни 23740 42732
Общо 73 884 132 991
Годишни разходи в
нови лева
17

Общият брой на обслужените търсещи убежище и бежанци в БМС/БХК е 960 души за първите
десет месеца на 1999г. Ако приемем, че средно на месец се обслужват 96 бежанци и търсещи
убежище, то броят на годишно преминалите през офиса на БХК лица за консултации е около
1250 души. БХК е събрал допълнително средства от публикуване на бюлетин на стойност 10
000 щ.д. за 1999г.
БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ (БЧК)
През 1999г. бежанско-мигрантската служба на БЧК е фокусирала своите усилия върху
подпомагане на признати бежанци и социално слаби търсещи убежище хора. На категориите
социално слаби хора се осигурява еднократна допълнителна помощ или периодична финансова
подкрепа в съответствие с регламентите за социално подпомагане на български граждани.
Представителите на БЧК подпомагат бременни и кърмещи жени, семейства с малки деца или
семейства с един родител, възрастни бежанци и инвалиди. Средно месечният брой на
подпомаганите бежанци и търсещи убежище варира през годината, затова за целите на
изследването се приема, че средно на месец се подпомагат 400 души. Признатите бежанци
получават месечна парична помощ съгласно намаляващата схема, която се изчислява на база
37,2 нови лева месечно. Един месец след получаване на документите признатите бежанци
получават 20% по-малко от месечната база, а след шест месеца - 50% по-малко от базисната
сума. Разходите за подпомагане на семействата възлизат на 36 000 щ.д. в бюджета на БЧК за
1999г. Броят на подпомаганите признати бежанци е както следва: м.януари 81 лица,
м.февруари -81, м.март - 78, м.април - 102 , м.май - 84, юни - 237, м.юли - 168.
Табл. 15 Разходи на БЧК, финансирани от ВКБООН.
Дейности Годишни разходи в щ.д. за Годишни разходи в нови
1999г.
лева
Закупуване на билети на
признати бежанци
2250 4050
Допълнителна
на бежанци
издръжка 36000 64800
Медицинска помощ 26700 48060
Услуги
работници
на социални 46300 83340
Обучение 18360 33048
Издаване на лични 3600 6480
документи
Оперативни разходи 22140 39852
Общи разходи 155 350 279 630
Бежанско-мигрантската служба при БЧК (БМС/БЧК) е набавила допълнителни средства от
проекти, различни от тези на ВКБООН, като: “Летен лагер за бежански деца със засилено
изучаване на български език”, спонсориран от Испанския Червен кръст на стойност 7 426 щ.д.;
“Помощ в натура за бежанци и търсещи убежище” на стойност 9 296 щ.д. и “ Помощ за найуязвимите
бежанци, имигранти и завърналите се българи” на стойност 11 700 щ.д., като и двата
проекта са финансирани от Холандския Червен кръст. Дарение от 150 пакета с храна и 150 с
хигиенни материали са пристигнали от благотворителна организация TAIBA и са разпределени
между търсещите убежище и временно пребиваващи граждани от бивша Югославия. Общият
размер на фондовете от допълнителни спонсори е на стойност 28 422 щ.д. за 1999г. Годишните
разходи на БМС/БЧК за 1999г. са 183 772 щ.д., а средногодишните разходи за един бежанец
възлизат на 29 щ.д. ( 52 нови лева).
ИНТЕГРАЦИЯ НА БЕЖАНЦИТЕ, ПРОЕКТ НА ВКБООН
18

Върховният комисариат за бежанците при ООН (ВКБООН) подпомага държавните институции
и НПО, занимаващи се с проблемите на бежанците. Неговата основна цел за 1999г. е
подкрепата в развитието на система за обслужване на търсещите убежище хора в страната.
Агенцията за бежанци, БЧК, БХК, фондация “Бъдеще” и местният офис на ВКБООН са
организациите, които осъществяват проектите за 1999г. Конкретните цели са: да се укрепят
държавните структури, осъществяващи производството за придобиване на бежански статут, да
се подкрепят НПО в усилията им за разширяване на дейностите им, да се осигури
безпрепятствен достъп до съдилищата на бежанците и търсещите убежище, да се подпомагат
образователните институции в обучението по международно бежанско и човешко право.
Служителите на гранична полиция, паспортно-визовите служби, структурите на Агенцията за
бежанци, съдилищата и НПО, занимаващи се с проблемите на бежанците, се обучават
регулярно на семинари по въпросите, свързани с правата на търсещите убежище и бежанците в
страната. В бюджета на офиса на ВКБООН за 1999г., разходите за обучение са на стойност 79
000 щ.д. и в тях се включват помощни материали, публикуване на брошури, преводи и наеми
на зали. Другите пера в бюджета на ВКБООН са професионално обучение, средства за
стартиране на малък бизнес, участия на правни експерти от академични кръгове, изследвания,
преводи и публикации на правна литература.
Табл. 16 Разходи на местния офис на ВКБООН за 1999г.
Дейности Разходи за 1999г. в нови
лева
Разходи в щ.д.
Малък бизнес 36000 20000
Правна защита на бежанци 131368 72982
Оперативни разходи 28458 15810
Общо 195 826 108 792
Финансовата помощ, оказвана на Агенцията за бежанци от ВКБООН за 1999г., е предимно за
наеми на квартири, храна, оборудване на медицински кабинет в приемателния център на
Агенцията за бежанците и поддръжка на центъра в с.Баня.
Таблица 17. Разходи на Агенцията за бежанците, финансирани от ВКБООН
Дейности на АБ, финансирани от Разходи в щ.д.
ВКБООН за 1999г.
1. Изплащане на билети на търсещи
убежище, живеещи извън София.
1500
2. Наеми на квартири 70200
3. Изплащане на средствата за храна 42000
4. Оборудване на медицински кабинет в
АБ
6000
5. Лекарства и медицински материали 5000
6. Поддръжка на приемателния център в
с.Баня
20000
7. Гориво, застраховки и поддръжка на
минибус
6996
Общи разходи 151 696
Финансовата помощ от страна на ВКБООН за Агенцията за бежанците през 1997г. и 1998г. е
била предназначена за храна за бебета, наеми на квартири, медицински услуги, оборудване на
приемателния център, усъвършенстване на компютърната система, хонорари на преподаватели
по професионално обучение на търсещите убежище, интегриране на жените бежанки. В
действителност ВКБООН подпомага Агенцията за бежанци в онези етапи на обслужване на
бежанците, които са най-важни за дадения период. Общите разходи, показани в таблица 14,
представляват 50% от преките разходи на АБ за 1999г.
19

През 1999г. ВКБООН е финансирал неправителствените организации, работещи с бежанци в
България, и Агенцията за бежанците с 602 222 щ.д., като за различните институции сумите са
както следва:
#" БХК - 73 884 щ.д.;
#" БЧК - 155 350 щ.д.;
#" Фондация “Бъдеще” - 112 500 щ.д.;
#" АБ - 151 696 щ.д.
Таблица 18 Общи разходи на неправителствени организации и външни донори
Институции Общи разходи в Общи разходи в
нови лева за 1999г. щ.д. за 1999г.
Future Foundation 202,500 112,500
Helsinki Committee 150,991 83,884
Red Cross 330,790 183,772
UNHCR fund to AR 273,053 151,696
UNHCR Liaison Office 195,826 108,792
Total 1,153,160 640,644
РАЗХОДИ НА БЕЖАНЦИТЕ
Разходите на бежанците и търсещите убежище могат да се разделят на формални и
неформални. Данните от интервютата с бежанци и търсещи убежище сочат, че някои от тези
лица имат разходи за своя сметка при влизане в страната домакин, регистриране в Агенцията за
бежанците и придобиване на бежански статут и това са т.нар. неформални разходи на
бежанците. Формалните разходи на бежанците и търсещите убежище са предимно за храна,
телефонни разговори и наеми.
Табл. 19 Годишни формални разходи на бежанците и търсещите убежище.
Годишни разходи на Годишни разходи на един
един бежанец в нови лева бежанец в щ.д.
Разходи
издръжка
за 4320 (360 x 12) 2400 (200 x 12)
Разходи
телефонни
разговори
за 1200 (100 x 12) 672 (56 x 12)
Разходи за наеми 1440 (120 x 12 лв.) 804 (67 x 12 щ.д.)
Общи разходи 6960 3876
Годишните формални разходи на един бежанец са 6960 лв. (3,876 щ.д.), като общите годишни
разходи са на стойност 6 960 000 лв. (3 876 000 щ.д.), ако приемем, че приблизителният брой на
търсещите убежище е 1000 души.
Табл. 16 Неформални разходи на бежанците.
Разходи на един Разходи за един
бежанец в лв. бежанец в щ.д.
Разходи
страната
за влизане в 360 200
Разходи за регистрация 270 150
Разходи за получаване на
бежански статут
2,700 1,500
20

Разходи за наем 120 67
Общо разходи 3450 1917
ОБЩИ РАЗХОДИ
Обобщавайки всички събрани данни на всички институции, можем да оценим всички разходи
по приемане на бежанци в страната за 1999г.
Табл. 21 Общи разходи по приемане и обслужване на търсещите убежище и бежанците.
Институции Разходи за 1999г. в нови Разходи за
Гранична полиция:
лева
1999г. в щ.д.
Петрич
50000
27778
Любимец
12000
6667
Русе
1500
834
Варна
12000
6667
София
600
333
Агенция за бежанци (включително приемен
център в с. Баня)
1690154 938975
Болници 88061 48923
Образование 53221 29567
Разходи по обжалване (без хонорарите на
адвокатите от БХК)
10501 5834
Паспортно-визова служба 564 313
Дом за пълнолетни лица в “Дружба” 63372 35207
Регионални бюра по труда 428 238
Социални служби 1929 1072
Разходи за обучение 55741 30967
Национална служба гранична полиция 91869 51038
Фондация “Бъдеще” 202 500 112 500
БХК 150 991 83 884
БЧК 330 790 183 772
ВКБООН финансиране на АБ 273 053 151 696
Местен офис на ВКБООН 195 826 108 792
Годишни разходи за бежанците 6 960 000 3 866 667
Общо 10 234 599 5 685 888
Направената оценка на общите разходи за 1999г. по приемане и обслужване на търсещи
убежище и бежанци е за 10 234 599 нови лева или 5 685 888 щ.д. Тези разходи представляват
0.046 % от БВП за 1999г. Не само правителството подкрепя бежанците. Помощта на външните
донори възлиза приблизително на 11% от общите разходи по приемане на бежанци и търсещи
убежище. Ако нашите изчисления са верни, то самофинансирането от страна на бежанците е 3
866 667 щ.д. - 68% от общите разходи.
ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА ТЪРСЕЩИТЕ УБЕЖИЩЕ И БЕЖАНЦИ
Бежанските потоци имат не само икономическо и социално, но и финансово измерение на
всеки етап от тяхното пребиваване в страната, в това число и в етапите на трудовата и
социалната им интеграция.
В този доклад анализът е концентриран върху онези специфични разходи, които са необходими
за трудовата им и социална интеграция, дотолкова, доколкото тези разходи могат да се отделят
условно от общите разходи по приемането на бежанците в страната, откриването на
производство по предоставяне на бежански статут и придобиването (непридобиването) на
такъв статут.
Проследяването на стъпките на бежанците от момента на преминаване на българската граница
позволява да се идентифицират следните разходи на отделените етапи:
21

!" регистрация на търсещите убежище
!" разходи в процеса на откриване на производство по предоставяне на бежански статут
!" разходи след получаване (неполучаване) на статут на бежанец
Те влияят различно на интеграционния процес, независимо от изхода на производството - за
тези, които избират да останат в страната, легално или нелегално.
Трудова интеграция на бежанците
Първият етап от описаните по-горе стъпки на бежанците не откроява ясно потребността от
разходи за трудова и социална интеграция, доколкото етапът до регистрацията на лицата като
бежанци остава на “тъмно” и има строго индивидуален характер.
Това означава, че едно лице може да извърви дълъг път до официалното подаване на молба за
получаване статут на бежанец, като пътуване, нелегално присъствие в страната и т.н.
Възможно е за времето преди регистрация като бежанец лицето да набавя средства за живот
чрез извършване на нелегална трудова дейност, при положение, че няма собствени средства. В
тези случаи, държавата не прави разходи за бежанците. Измерване на този вид разходи не е
възможно. Тъй като влизането в нашата страна в много от случаите е свързано с опити за
транзитно преминаване на път към страните от Централна Европа, мотиви за трудова и
социална интеграция в страната на индивидите липсват. Два типа разходи произтичат от
законовите процедури свързани с периода след регистрацията и изчакването на решението за
предоставяне статут на бежанец и разходи след получаване статут на бежанец.
Мотивация за трудова интеграция на бежанците
В период на производство за получаване статут на бежанец проблемите на трудовата и
социалната интеграция на лицата с присъщите разходи имат значително по-ясен характер.
Мотивацията за трудова и социална интеграция е свързана с необходимостта от осигуряване на
средства за живот. Множеството индивидуални случаи могат условно да бъдат групирани така:
!" лица, които искат да учат в България;
!" лица, които имат намерение да продължат пътя си на бежанци и изчакват получаването на
статут с цел легализиране на по-нататъшния им път - обикновено към страните на Централна и
Западна Европа;
!" лица, които имат трайни намерения да останат в България, които са били вече в страната ни
или пък имат близки тук.
Разнородността на мотивите за попадане в България и на бъдещите намерения показва, че за
една част от бежанците трудовата и социална интеграция не е съществена, доколкото техните
намерения за живот в страната не са трайни. В този случай и тяхното отношение към
възможностите за трудова и социална интеграция ще бъде по-различно от това на хората, които
имат намерения трайно да се установят в страната ни. Доколкото обаче мотивацията и
намеренията са изключително лично решение и не се поддават на законови класификации,
разходите за всички случаи са еднакви. В този смисъл част от държавните разходи за трудова и
социална интеграция на бежанците нямат икономическа ефективност. За друга част от
бежанците разходите, които държавата прави за подпомагане на трудовата и социалната им
интеграция, са от съществено значение и те могат да предопределят тяхната бъдеща съдба.
Разходи за трудова интеграция
В период на изчакване на решение по заявлението за получаване статут на бежанец
необходимостта от трудова интеграция е силно изразена поради минималната социална
осигуреност, която лицата получават. В повечето случаи, когато нямат собствени средства за
покриване на разходите за живот или за допълване на тези разходи лицата извършват трудова
дейност. Тъй като възможностите за намиране на работа чрез специализираните институции са
законово нерегламентирани, то бежанците в този етап извършват основно нелегална или полулегална
трудова дейност.
Възможности за трудова реализация:
1. Сенчеста заетост - основна сфера за трудова дейност
22

Трудовата реализация на значителна част от бежанците в процедура има “сенчест” характер.
Основно те работят на “Илиянци”, където се интегрират към изградените търговски структури,
поддържани от чужденци или от бежанци с признат статут. Разходите за упражняването на такъв
вид трудова дейност не могат да бъдат изчислени.
2. Упражняване на собствен бизнес:
!" Бежанци, които сами организират собствен бизнес. Тъй като не малка част от бежанците са
учили в страната ни, те използват своите контакти за развитие на бизнес. Държавата не прави
разходи в този случай.
!" Бежанци, които получават финансова подкрепа по програми на Върховния комисариат за
бежанци за започване на собствен бизнес. 39 признати бежанци са получили такъв заем за
стартиране на малък бизнес.
Признатите бежанци и пазарът на труда.
С придобиването на статут на бежанец чужденците получават равностойни права с българските
граждани и в сферата на труда. Това означава, че трудово-правните им отношения се регулират
от трудовото законодателство на страната.
В условията на пазарни отношения тези хора следва да търсят и намират работа сами, така
както постъпват и българските граждани. Трудностите за всички са еднакви от гледна точка на
свитото търсене на труд в условията на стагнираща икономика. Проблемите пред хората със
статут на бежанец обаче са значително повече и е трудно да се твърди че те са в равностойна позиция на
пазара на труда най-малко поради няколко причини:
!" като чужденци те имат повече езикови проблеми;
!" възможностите им да получат помощ от близки, познати и приятели при търсене на работа са
много по ограничени, отколкото за българските граждани. Следва да се има предвид, че
намирането на работа чрез познати и близки продължава да бъде една широко разпространена
форма в страната ни;
!" тези хора нямат натрупан трудов опит в страната ни и при равни други условия е нормално
работодателите да предпочитат хора с трудов стаж и добро познаване на институционалните
връзки.
Ето защо въпреки равенството по закон хората с признат статут на бежанец могат да бъдат
считани за една от маргинализираните групи на пазара на труда. В този контекст те следва да бъдат
подпомагани и насърчавани чрез специални програми за трудова интеграция.
ИЗВОДИ, ПРЕДИЗИВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНИ ПОЛИТИКИ
Предизвикателства
Преместването на хора от едно място на друго е нормално да се засили в един интегриран свят.
С процеса на присъединяване към Европейския съюз и поради географското си положение
България се превръща все повече в миграционен пристан. Свързаните с това демократични и
икономически развития поставят някои нови предизвикателства:
!" необходима е по-голяма либерализация, зачитане на човешките права, по-високи демократични
стандарти, засилено въплътяване на международните задължения и продължителна отвореност
на икономиката, но докато икономическите действия са важни за международните или дори
глобалните аспекти, то системата за социално подпомагане (финансирана от данъците) се
основава на националните юрисдикции;
!" България през 1999г. и 2000г. е на път напълно да либерализира капиталовата си сметка, което
на практика ще позволи на гражданите, включително и на тези с придобит статут на бежанец,
да отварят банкови сметки и да прехвърлят капитали в чужбина, и това развитие ще допринесе
за атрактивността на страната като миграционен пристан, но също ще улесни и позицията й на
транзитна страна.
!" Европейският съюз, като общност на висок жизнен стандарт и социална система, основана на
социалната сигурност, е територия на почти свободно движение на капитали и хора, и на строги
ограничения за тези, които не са от Общността.; политическата реторика на тази рестриктивна
политика използва два аргумента - “свещените крави” - стабилност на пазара на труда и
предотвратяване на “вносна” престъпност;
23

!" България, като кандидат членка за присъединяване към Европейския съюз, привлича хора от
по-засегнатите райони на Централна Азия, но поради ниския жизнен стандарт, наследството от
миналото и проблемите, присъщи на преходния период, тя е подложена на рестриктивни мерки
спрямо човешкия капитал от страна на Европейската общност и се очаква тя също да поддържа
подобни протекционистки мерки спрямо потока от хора извън интегрирана Европа;
!" Нито една вътрешна политика спрямо бежанците не може да предотврати потока от хора,
независимо каква е крайната цел - България, съседна страна или Европа, тъй като никаква
политика не е в състояние да изолира страната без това да върне икономиката и просперитета
към по-лошите години от миналото или настоящето; предизвикателствата на политиката поскоро
въвличат новопристигналите в българското общество да се присъединят към общата цел
на растеж и просперитет.
Изводи
Основният извод е, че: републиканският бюджет не е единствен източник за покриване на
разходите по приемане на бежанците. Оценените общи разходи за 1999г. възлизат на 10 234
599 нови лева. (5 685 888щ.д.). Тези разходи представляват 0,046 % от БВП за 1999г. Помощта
на външните донори е в размер на приблизително 11% от общите разходи по приемане на
бежанци и търсещи убежище. Ако нашите изчисления са верни, то самофинансирането от страна
на бежанците е 3 866 667 щ.д. или 68% от общите разходи.
Изследванията, свързани с разходите на Агенцията за бежанците предполагат, че бъдещите
аспекти на развитие на АБ трябва да бъдат насочени главно към съкращаване срока на
производството. Според новоприетия Закон за бежанците производството продължава 3 месеца
(чл.56, ал.1), а в някои случаи може да бъде продължено по преценка на председателя на
агенцията до още 3 месеца. Това естествено означава, че броят на лицата в производство
реално не може да надвишава броя на пристигналите през последните 6 месеца. Разбира се, тук
трябва да се има предвид и процедурата на обжалване, продължителността на която не зависи
от Агенцията за бежанците.
Процедурата по обжалване също се удължава и това носи допълнителни разходи за държавата,
търсещите убежище, ВКБООН и НПО, които подпомагат лицата, които на практика са все още
в производство. Съкращаването на сроковете за обжалване съгласно Закона за бежанците ще
намали всички тези разходи, тъй като отказите при предоставяне на бежански статут са 7% от
всички регистрирани молби, а практиката досега показва, че цялата процедура трае 18 месеца.
Проблемите за бежанците и тяхното трудово и социално интегриране могат да бъдат
анализирани от различни аспекти, например: степен на отвореност на вътрешния пазар на
труда за чужда работна сила и очаквани въздействия върху равновесието на трудовия пазар;
разходи на държавата за трудовата интеграция на чуждата работна сила; проблемите на
социалната интеграция на чужденците и разходите за нея т.н.
В годините на преход и на радикални икономически и социални реформи пазарът на труда
преживява сериозни проблеми, свързани с драстично намаленото търсене на труд и голямото
предлагане на работна сила. Равнището на безработица в България не е спадало под 10
процента. Преструктурирането на икономиката постави радикални промени по отношение на
професионалните характеристики на работната сила. Значителен дял от безработните, особено
в началото на прехода, бяха хора с висше и със средно образование. Съществени промени
настъпиха по отношение на търсенето на пазара на труда на професии с традиционно “висок
рейтинг” - инженери, икономисти, лекари, учители и т.н., което рязко намаля. Все още в
листата на търсенето на труд по месечните регистри на Националната служба по заетостта,
търсенето на труд на хора с висше и средно образование е ограничено. Бежанците предлагат
умения, които са в излишък от гледна точка на предлагането на пазара на труда. Този факт се
разбира много добре и от самите бежанци, които споделят в проведените с тях интервюта, че
намирането на работа в България е изключително трудно по принцип. Ограничената
информация, която ние имаме относно бежанци, които са успели в предприемаческите си
начинания, предполага че тяхната полза за икономиката се дължи повече на разнообразието по
отношение на предлагането на труд, отколкото на общи умения. Либерализацията на пазара на
труда и намаляването на бариерите при стартиране на бизнес, са предпоставка за по-добро
24

използване на местното и “вносното” (бежанско) предприемачество. При подобни условия
бежанците биха допринесли за по-ниски цени на неквалифицираната работна ръка.
Бежанците в България не представляват сериозен проблем за обществото, системата на пазара
на труда и на социалното подпомагане. Много вероятно е ситуацията да бъде същата в която и
да е друга страна, като България, която има посредническа роля между икономически уязвимите
и несигурни региони и регионите, богати на възможности.
Системата на пазара на труда и социалното подпомагане имат капацитет да поемат бежанския
поток в страната в рамките на стандартните услуги. Разходите, които се извършват по
отношение на трудовата и социалната интеграция на бежанците като относителен дял към
общите бюджетни разходи за последните три години представляват незначителна част - до 5 %
от общия бюджет. Това е показателно, че другите дейности по обслужването на бежанците
съставят по-голямата част от разходите. Административните разходи, като част от целия
бюджет, трябва също да се вземат под внимание. Дейностите по наемане и интегриране на
бежанците са много ограничени по време на производството за предоставяне на бежански
статут. Производството продължава понякога доста дълго, до пет години, а междувременно
тези хора не могат да работят легално, съгласно действащото законодателство. По този начин
те са лишени от алтернативните възможностите на работната сила и трябва да се присъединят
към сивата икономика. Същевременно, ефективността на процедурите през 1999г. се подобрява
значително.
Бежанците в България изглежда не допринасят значително за степента на бедност в страната.
Официалните институции не измерват бедността, те определят минималната работна заплата и
подходящия размер на социалните помощи, които през последните пет години са били 50 % от
минималната работна заплата и сега са 37 щ.д. Това е и основата за определяне размера на
помощите за бежанците. Съгласно тези критерии не повече от 4.07% от българските
домакинства са били под границата на бедност през 1997г. Най-достоверни данни по този
въпрос представя изследването на Световната банка за бедността в период на преход, издадено
през м. юни 1999г. Бедността, в това изследване е измерена като процент от потреблението
средно на глава от населението и има две граници: ниска граница на бедността при 50%
потребление и висока граница на бедността, при 66.7% потребление на глава от населението.
През 1997г. процентът от населението в бедност се е повишил от 5,5% (приблизително 450 000
души) на 36% (приблизително 3 млн. души) при високата граница на бедността. За същия
период ниската граница на бедността е нараснала от 2,9% на 20,2%. Несъвместимостта на
данните не позволява съставяне нивото на границата на бедността преди 1995г. Основните
причини за бедността са свиването на потреблението и БВП, което през 1996г. беше 10%, а
през 1997г. - 6,9%. Съответно, по-доброто икономическо представяне ще намали по-бързо
бедността, отколкото политика, насочено към изравняване на доходите. Съгласно
методологията на ФАО и Световната здравна организация (измервайки калориите на
потреблението), между 23,9% и 34,7% от домакинствата са били под границата на бедността
през най-тежката 1997 година. Използваната през 1997г. методологията на българското
Министерство на труда, основана на определени норми при калориите на потреблението, кв.м
жилищна площ и потребителската кошница, и базирана на два критерия за бедността, определя
че между 52,9% и 84,1% от българските домакинства са живели в бедност. Повечето от
изследванията показват, че домакинствата, водени от жени, са с по-висока степен на бедност,
отколкото тези, водени от мъже. Споменатото изследване на Световната банка, изчислява че
съотношението е 40,4 в женските домакинства в сравнение с 35,4 в домакинствата, водени от
мъже. (средно за 1995-1997г.). Някои данни в същото изследване провокират размисъл.
Групата от населението, изложена в най-голяма степен на бедност, са децата: представляващи
21,05% от населението, тяхното ниво на бедност е 44,26%. Най-възрастното население, т.е. над
55 години има ниво на бедност 35,32% и представляващо 29,65% от цялото население през
1997г. Българските турци (8,5% от цялото население през 1997г.) имат ниво на бедност 40%,
докато 84% от ромите (6,5% от населението през 1997г.) са били в подобно положение през
същата година. Няма консистентно изследване на степента на бедност, базирано на годишна
основа. Като се има предвид фактът, че малцинствата са изложени в по-голяма степен на
бедност, то бежанците също споделят този риск в степен подобна на тези групи.
25

Социалната интеграция на търсещите убежище се ограничава в осигуряване на минимални
условия на съществуване. Освен езиковите курсове и спорадичните опити на интегриране
чуждите граждани и местното население, цялата система на адаптиране е незначителна. Това е
една от причините, поради които след получаване на бежански статут лицата продължават да имат
сериозни интеграционни проблеми , тъй като действащата социалната система е недоразвита и
неспособна да предложи други средства за социална интеграция и на двете категории: “местните”
бедни и социално слабите бежанци.
Възможни политики
Ако производството по предоставяне на бежански статут се съкрати или се постави в по-ясни
рамки, средствата, които ще бъдат спестени при съкращаване срока на производството, могат
да бъдат насочени към социалната адаптация и интеграция на получилите статут на бежанци
или за разширяване на административната сграда.
Служителите на Агенцията за бежанците предимно се занимават с производството по
предоставяне на бежански статут, социалните и ежедневни потребности на търсещите
убежище. При съкращаване на продължителността на производството (до три месеца),
търсещите убежище могат да попаднат в социален вакуум. При досегашните условия,
търсещите убежище имаха възможността да научат български език, да опознаят културата и
бита на страната и да планират бъдещите си икономически действия. Три -месечният срок на
производство е изключително кратък за лице, което за първи път е попаднало в пределите на
чужда страна, с непознат език, понякога без елементарна представа за бита и нравите на
населението. Интегрирането на признатите бежанци е въпрос, който привлича все повече
вниманието на професионалистите и институциите, занимаващи се с бежанците. Тъй като
отделните институции имат различни приоритети, то аспектите на трудовата и социалната
адаптация на бежанците не са анализирани в детайли.
След придобиване статут на бежанец трудовата интеграция на бежанците не се различава от
тази на българските граждани - това им дава доста ограничени шансове за трудова реализация
и оскъдно обслужване от страна на бюрата по труда. Независимо от равенството, предоставено
по закон, съществуват редица условия, които поставят бежанците в по-неизгодна позиция.
Възможностите са две: бежанците да се включват в специални програми за интеграция и
заетост или да се оставят “сами да се оправят”. Възможната политика в този аспект е основана
на следните обстоятелства. Поради различни причини, много от бежанците (2/3) избират да
влязат в неформалната икономика. Целенасочените програми по заетост не са достатъчни в поголеми
размери от тези на бежанците. И двете категории хора - бежанци и местно население,
ще имат по-голяма полза от либерализирането на пазара на труда, отколкото от ограничените и
недобре планираните програми за заетост. “Да оставим бежанците сами да се оправят” по
скоро означава:
!" ясни и безусловни условия на производство;
!" ясни условия за съществуване;
!" пренасочване на средствата към нуждите за адаптиране, а не към илюзорни програми за
заетост;
!" ясна граница на държавната намеса и свобода за НПО да посредничат.
За по-доброто разбиране и управление на влиянието на бежанците за страната домакин,
икономическата ситуация, трудовата и социалната интеграция е необходимо да се провежда
регулярно мониторинг на ситуацията. Този мониторинг трябва да се инициира от Агенцията за
бежанците и да се осъществява посредством мрежата на бюрата по труда и НСИ в България, в
сътрудничество с международните и местни НПО.
26