?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????

!" България, като кандидат членка за присъединяване към Европейския съюз, привлича хора от
по-засегнатите райони на Централна Азия, но поради ниския жизнен стандарт, наследството от
миналото и проблемите, присъщи на преходния период, тя е подложена на рестриктивни мерки
спрямо човешкия капитал от страна на Европейската общност и се очаква тя също да поддържа
подобни протекционистки мерки спрямо потока от хора извън интегрирана Европа;
!" Нито една вътрешна политика спрямо бежанците не може да предотврати потока от хора,
независимо каква е крайната цел - България, съседна страна или Европа, тъй като никаква
политика не е в състояние да изолира страната без това да върне икономиката и просперитета
към по-лошите години от миналото или настоящето; предизвикателствата на политиката поскоро
въвличат новопристигналите в българското общество да се присъединят към общата цел
на растеж и просперитет.
Изводи
Основният извод е, че: републиканският бюджет не е единствен източник за покриване на
разходите по приемане на бежанците. Оценените общи разходи за 1999г. възлизат на 10 234
599 нови лева. (5 685 888щ.д.). Тези разходи представляват 0,046 % от БВП за 1999г. Помощта
на външните донори е в размер на приблизително 11% от общите разходи по приемане на
бежанци и търсещи убежище. Ако нашите изчисления са верни, то самофинансирането от страна
на бежанците е 3 866 667 щ.д. или 68% от общите разходи.
Изследванията, свързани с разходите на Агенцията за бежанците предполагат, че бъдещите
аспекти на развитие на АБ трябва да бъдат насочени главно към съкращаване срока на
производството. Според новоприетия Закон за бежанците производството продължава 3 месеца
(чл.56, ал.1), а в някои случаи може да бъде продължено по преценка на председателя на
агенцията до още 3 месеца. Това естествено означава, че броят на лицата в производство
реално не може да надвишава броя на пристигналите през последните 6 месеца. Разбира се, тук
трябва да се има предвид и процедурата на обжалване, продължителността на която не зависи
от Агенцията за бежанците.
Процедурата по обжалване също се удължава и това носи допълнителни разходи за държавата,
търсещите убежище, ВКБООН и НПО, които подпомагат лицата, които на практика са все още
в производство. Съкращаването на сроковете за обжалване съгласно Закона за бежанците ще
намали всички тези разходи, тъй като отказите при предоставяне на бежански статут са 7% от
всички регистрирани молби, а практиката досега показва, че цялата процедура трае 18 месеца.
Проблемите за бежанците и тяхното трудово и социално интегриране могат да бъдат
анализирани от различни аспекти, например: степен на отвореност на вътрешния пазар на
труда за чужда работна сила и очаквани въздействия върху равновесието на трудовия пазар;
разходи на държавата за трудовата интеграция на чуждата работна сила; проблемите на
социалната интеграция на чужденците и разходите за нея т.н.
В годините на преход и на радикални икономически и социални реформи пазарът на труда
преживява сериозни проблеми, свързани с драстично намаленото търсене на труд и голямото
предлагане на работна сила. Равнището на безработица в България не е спадало под 10
процента. Преструктурирането на икономиката постави радикални промени по отношение на
професионалните характеристики на работната сила. Значителен дял от безработните, особено
в началото на прехода, бяха хора с висше и със средно образование. Съществени промени
настъпиха по отношение на търсенето на пазара на труда на професии с традиционно “висок
рейтинг” - инженери, икономисти, лекари, учители и т.н., което рязко намаля. Все още в
листата на търсенето на труд по месечните регистри на Националната служба по заетостта,
търсенето на труд на хора с висше и средно образование е ограничено. Бежанците предлагат
умения, които са в излишък от гледна точка на предлагането на пазара на труда. Този факт се
разбира много добре и от самите бежанци, които споделят в проведените с тях интервюта, че
намирането на работа в България е изключително трудно по принцип. Ограничената
информация, която ние имаме относно бежанци, които са успели в предприемаческите си
начинания, предполага че тяхната полза за икономиката се дължи повече на разнообразието по
отношение на предлагането на труд, отколкото на общи умения. Либерализацията на пазара на
труда и намаляването на бариерите при стартиране на бизнес, са предпоставка за по-добро
24