?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????

В закона е посочено, че Агенцията се състои от централна служба, транзитни, регистрационни,
приемателни и интеграционни центрове. Тя се ръководи и се представлява от председател,
който в своята дейност се подпомага от двама заместник-председатели и отговорен секретар.
От началото на 1993г. до средата на 1999г. в България са регистрирани 3678 лица от 58 страни
и без гражданство, които са потърсили статут на бежанец (780 от тях са деца). За същия период
решение по заявлението за предоставяне статут на бежанец са получили 1935 лица - 524 са
били признати за бежанци, 376 са получили временна закрила за определен период, отказан е
статут на бежанец на 261 лица и в 774 случая производството е прекратено.
Следната таблица дава представа за интензитета на бежанския поток от създаването на НБТУБ
до момента.
Таблица 1. Търсещи убежище и произнесени решения (1993-1999г.)
Години Брой кандидати Брой решения, (хуманитарен статут,
откази и бежански статут)
1993 276 0
1994 561 0
1995 451 142
1996 283 212
1997 416 292
1998 834 442
1999 3665 2143
Данните в таблица 1 показват, че през 1998г. и още повече през 1999г. институционалният
отговор на бежанския проблем е много по-адекватен. От създаването на НБТУБ ефективността
на вземане на решения по предоставяне на бежански статут бележи видимо подобрение.
Забележителна е дясната колона в таблицата: в периода от 1997г. до 1998г. броят на лицата,
потърсили статут на бежанец се удвоява, както и решенията на Агенцията за бежанци относно
лицата в производство, по този начин се изравняват времето за приключване на производството
по даване на бежански статут и ритъмът на пристигане на новите потенциални бежанци.
Независимо то факта, че “висящите” случаи са значителен брой, това е индикатор за
съвпадение на периодичността на подаване на заявленията за предоставяне на бежански статут
и скоростта на взимане на решенията, докато ефективността на последните се е подобрила през
последната година.
“Нерешени” към момента на изследването са 1743 случая, които именно са обект на закрила и
подпомагане от Агенцията за бежанците. Бройката е до голяма степен условна, тъй като към
нея, от една страна, трябва да бъдат прибавени лицата, обжалващи негативните решения, а от
друга би трябвало да бъдат отстранени лицата, които са в неизвестност (регистрираните случаи
са: 1996г.- 122, 1997г. - 87, или 21% от регистрираните търсещи убежище в АБ).
Тъй като нямаме пълна информация, като най-достоверен за целта на изследването приеме
броят на здравно осигурените кандидати за статут на бежанец, а именно - 1000 души за юли
1999г. Доказателство за ефективност е фактът, че броят на регистрираните търсещи убежище
за първите шест месеца на 1999г. е с около 200 души по-малко от броя на получилите решение
за същия период, докато предходната година първите надвишават последните почти два пъти.
Разбира се, тъй като повечето откази и част от решенията за прекратяване на производството са
обжалвани, то лицата в действителност продължават да се намират в производство.
Общите преки разходи на центъра в София и с.Баня са: 691 732 нови лева или 384 295 щ.д. ,
като преките разходи за издръжка представляват над 90% от бюджета. Може би, поради тази
причина има търсене на допълнителни услуги на НПО и ВКБООН от страна на бежанците.
Средногодишните преки разходи за издръжка на един търсещ убежище в центъра в София е 641.846 нови
лева или 365.58щ.д. (641 846 нови лева/1000 търсещи убежище).
Общите преки и административни разходи на центъра в София са 1 513 254 нови лева (840697
щ.д.) и на центъра в с. Баня - 176 900 нови лева (98278 щ.д.). Административните разходи
съставляват почти 59% от целия бюджет на центъра в София за 1999г. През 1999г. общите
средни разходи за един търсещ убежище са 1690.154 нови лева. Административните разходи в
Баня са 72% от целия бюджет на центъра, а средногодишните разходи за един търсещ убежище
8