?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????

сдружаване, практикуване на свободна професия, жилище, медицинско обслужване, социално
подпомагане, обучение и достъп до съдилищата.
България ратифицира Женевската конвенция от 1951 г. и Нюйоркския протокол от 1967 г. на
22 април 1992 г. и те влизат в сила съответно на 10 август 1993 г. и 12 май 1993 г. Съгласно чл.
4 и 5 от Българската конституция международните документи, ратифицирани от Република
България (РБ) са част от вътрешното законодателство и имат предимство пред националните
закони, в случай, че има някакво несъответствие с тях.
Националното Бюро за териториално убежище и бежанците (НБТУБ) е основано на 1 ноември
1992 г. с ПМС № 207. На 1 август 1999 г. НБТУБ е трансформирано в Агенция за бежанците
(АБ). АБ отговаря за правната и административна защита на бежанците. Законът за бежанците
влиза в сила на 1 август 1999 г. По силата на този закон правата на бежанците са гарантирани и
РБ осъществява своите отговорности съгласно международните разпоредби.
Хуманитарна закрила се оказва на лица, които поради наличие на вътрешни или
междудържавни въоръжени конфликти, нарушаване на човешките права и агресия са
принудени да напуснат държавата, чиито граждани са, или ако са без гражданство - държавата
на постоянното им местоживеене. Хуманитарна закрила се предоставя за срок от една година,
който може да бъде продължен, ако основанията за поставяне под такава закрила не са
отпаднали.
Признатите бежанци имат същите права като българските граждани с изключение на: правото
да гласуват и да бъдат избирани, да бъдат военнослужещи в българската армия, да заемат
длъжности в държавната администрация, за които се изисква българско гражданство.
РБ е подписала спогодби за обратно приемане (реадмисия) на незаконно пребиваващи лица,
които са влезли в сила, със следните държави: Дания, Германия, Гърция, Испания, Швейцария,
Полша, Франция, Португалия, Словашката република, Чешката република, Швеция, Унгария,
Норвегия, Финландия, Австрия и Италия. Спогодбите със Словения, Белгия, Холандия и
Люксембург са подписани и предстои да влязат в сила. Съгласно тези двустранни споразумения
незаконно пребиваващите лица могат да бъдат върнати на територията на страната, от която идват.
РБ приема обратно незаконно пребиваващите на чужди територии лица, които нелегално са излезли
от страната.
Защитата и подпомагането на бежанците е изключителна отговорност на държавата-домакин.
Страните, подписали Женевската конвенция от 1951 г., се задължават да защитават бежанците
съгласно разпоредбите на конвенцията без дискриминация по отношение на раса, религия или
страна на произход и да зачитат фундаменталните принципи като non-refoulеment and nonexpulsion,
т.е. на държавите се забранява да връщат бежанците по какъвто и да било начин в
страните, където сигурността им е застрашена. Тъй като бежанците рядко имат време да
подготвят документите си или да получат визи преди да се превърнат в търсещи убежище,
подписващите страни не трябва да наказват бежанците за нелегално влизане в страната, при
условие че: “бежанците се представят на властите навременно и по неоспорим начин докажат
причината за своето нелегално пребиваване” (чл.31).
БЪЛГАРИЯ И БЕЖАНЦИТЕ
В изследването България е страна модел за анализиране на влиянието на търсещите убежище и
бежанците върху държавата домакин. Влезлият наскоро в сила Закон за бежанците и
относително малкият брой на търсещите убежище и бежанците (3700 души ) е предимството на
България като страна модел. Равностоен по важност е и фактът, че независимо от особените
обстоятелства през 1999 г., като конфликтът в Косово, България остана незасегната от
бежанската вълна, докато кризата инициира широк обществен дебат и по-задълбочено
анализиране на проблемите, свързани с бежанските потоци и тяхното влияние.
Гореспоменатите общи аспекти на основните характеристики на бежанските потоци се
наблюдават по-добре в страна като България - настоящата бежанска вълна не е мотивирана от
извънредни кризисни обстоятелства.
4