?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????
?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????
?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
Социалната интеграция на търсещите убежище се ограничава в осигуряване на минимални<br />
условия на съществуване. Освен езиковите курсове и спорадичните опити на интегриране<br />
чуждите граждани и местното население, цялата система на адаптиране е незначителна. Това е<br />
една от причините, поради които след получаване на бежански статут лицата продължават да имат<br />
сериозни интеграционни проблеми , тъй като действащата социалната система е недоразвита и<br />
неспособна да предложи други средства за социална интеграция и на двете категории: “местните”<br />
бедни и социално слабите бежанци.<br />
Възможни политики<br />
Ако производството по предоставяне на бежански статут се съкрати или се постави в по-ясни<br />
рамки, средствата, които ще бъдат спестени при съкращаване срока на производството, могат<br />
да бъдат насочени към социалната адаптация и интеграция на получилите статут на бежанци<br />
или за разширяване на административната сграда.<br />
Служителите на Агенцията за бежанците предимно се занимават с производството по<br />
предоставяне на бежански статут, социалните и ежедневни потребности на търсещите<br />
убежище. При съкращаване на продължителността на производството (до три месеца),<br />
търсещите убежище могат да попаднат в социален вакуум. При досегашните условия,<br />
търсещите убежище имаха възможността да научат български език, да опознаят културата и<br />
бита на страната и да планират бъдещите си икономически действия. Три -месечният срок на<br />
производство е изключително кратък за лице, което за първи път е попаднало в пределите на<br />
чужда страна, с непознат език, понякога без елементарна представа за бита и нравите на<br />
населението. Интегрирането на признатите бежанци е въпрос, който привлича все повече<br />
вниманието на професионалистите и институциите, занимаващи се с бежанците. Тъй като<br />
отделните институции имат различни приоритети, то аспектите на трудовата и социалната<br />
адаптация на бежанците не са анализирани в детайли.<br />
След придобиване статут на бежанец трудовата интеграция на бежанците не се различава от<br />
тази на българските граждани - това им дава доста ограничени шансове за трудова реализация<br />
и оскъдно обслужване от страна на бюрата по труда. Независимо от равенството, предоставено<br />
по закон, съществуват редица условия, които поставят бежанците в по-неизгодна позиция.<br />
Възможностите са две: бежанците да се включват в специални програми за интеграция и<br />
заетост или да се оставят “сами да се оправят”. Възможната политика в този аспект е основана<br />
на следните обстоятелства. Поради различни причини, много от бежанците (2/3) избират да<br />
влязат в неформалната икономика. Целенасочените програми по заетост не са достатъчни в поголеми<br />
размери от тези на бежанците. И двете категории хора - бежанци и местно население,<br />
ще имат по-голяма полза от либерализирането на пазара на труда, отколкото от ограничените и<br />
недобре планираните програми за заетост. “Да оставим бежанците сами да се оправят” по<br />
скоро означава:<br />
!" ясни и безусловни условия на производство;<br />
!" ясни условия за съществуване;<br />
!" пренасочване на средствата към нуждите за адаптиране, а не към илюзорни програми за<br />
заетост;<br />
!" ясна граница на държавната намеса и свобода за НПО да посредничат.<br />
За по-доброто разбиране и управление на влиянието на бежанците за страната домакин,<br />
икономическата ситуация, трудовата и социалната интеграция е необходимо да се провежда<br />
регулярно мониторинг на ситуацията. Този мониторинг трябва да се инициира от Агенцията за<br />
бежанците и да се осъществява посредством мрежата на бюрата по труда и НСИ в България, в<br />
сътрудничество с международните и местни НПО.<br />
26