?.?.?. - ???????? ?? ??????? ?????????

РЕЗЮМЕ
Целта на изследването е да се преосмисли стопанското влияние на бежанците, намиращи се в
България и в други страни. Българското правителство прие и наскоро въведе нова
законодателна рамка, регламентираща статута на бежанците. В изследването България е
използвана като страна-модел за оценяване стопанското влиянието на бежанците и търсещите
убежище върху страната домакин.
Изследването е фокусирано върху разходите за бежанците в три основни направления: от
страна на самите бежанци, от страна на правителствените институции - Агенцията за
бежанците и други ведомства, които влияят индиректно върху бежанския процес и от страна на
неправителствените организации - международни и национални.
България е подходящ модел за наблюдение на влиянието на бежанците: наскоро в страната не е
имало миграционни потоци, дори и при войната в бивша Югославия и Косово, затова броят им
лесно може да се обхване; в страната скоро бе приет Закон за бежанците и той е в процес на
въвеждане; моментът е подходящ за извличане на поуки и може да се разчита на позитивното
отношение от страна на властите.
Направената оценка на общите разходи по приемане на бежанци в страната за 1999 г. е за 10
234 599 нови лева или 5 685 888 щ.д. Тези разходи представляват 0,046 % от БВП на България
за 1999 г. Не само държавата покрива разходите за бежанците. Финансовата помощ на
външните донори възлиза на 11% от всички разходи. Ако нашите изчисления са верни, то
самофинансирането от страна на самите бежанци достига 3 866 667 щ.д. или 68 % от общите
разходи по приемане на бежанци в страната.
Една страна не може да повлияе върху обстоятелствата, мотивиращи потока от бежанци. Това,
което може да се направи, е да се избере подходяща политика, за да се извлече полза от тези
обстоятелства.
БЛАГОДАРНОСТИ
Това изследване не би било възможно без сътрудничеството и приноса на следните индивиди,
представляващи съответните институции:
ВКБООН, представителство в България - Фазлул-Хак Фазли, представител на ВКБООН, който
предложи идеята за изследването и я дискутира с партньорите от ИПИ, а също взе активно
участие в развитие структурата на изследването; Татяна Троева, адвокат, Кина Събева,
ръководител на проект, и Волен Крумов, връзки с обществеността, които също активно
участваха в дискусиите по въпросите на изследването и даваха професионални съвети;
Агенция за бежанците - Бойко Антонов, председател, Маринела Радева, началник отдел
“Социална адаптация и интеграция”, и Борис Чеширков, началник отдел “Международни
връзки”, които консултираха и помагаха на изследователския екип да проведе интервютата и
предоставиха необходимата информация;
Фондация “Бъдеще” - Витан Георгиев, изпълнителен директор и ръководител на проект, Иван
Сираков, сътрудник и заместник-ръководител на проект, Росица Вранчева, сътрудник и
заместник-ръководител на проект, които бяха така любезни да отговорят на всички въпроси и
дадоха ценна информация по бежанските въпроси;
Български Хелзинкски комитет - Таня Маринчешка, програмен директор, която взе участие във
всички срещи на екипа и при разработване на изследването и заедно с нейните колеги проведе
90 интервюта с бежанци и търсещи убежище хора;
Български Червен кръст - Таня Вълчанова, директор на Бежанско-мигрантската служба към
БЧК, помогна в събирането на необходимата информация, д-р Чавдар Янкулов, консултант,
който консултира екипа по медицинските въпроси и помогна да се съберат съответните данни;
Икономически институт при БАН - ст.н.с.д-р по икономика Искра Белева, която участва в
дискусиите и провеждането на изследването и помогна в превода на доклада;
Агенция за социо-икономически анализи - Дочо Михайлов, изпълнителен директор, който
проведе интервютата и анализира данните;
Ивайло Мазнев - адвокат, който помогна при правните въпроси относно прекратяване на
производството и отказ от предоставяне на бежански статут;
2