Rete!/Брой 1/септември

Брой 1, 

2016 г. 

септември 

6 

Милиона 

пръснати за 

меркатото 

Всичко за Калчото 

МИСИЯ „МИЛАН“ 

Ще намери ли 

Марко Фасоне 

правилния 

човек? 

Вижте новия 

силен човек в 

Милан 

Завръща ли се 

Паоло Малдини? 

Стр. 5 

Ювентус 

тръгва 

по-силен 

от 

всякога 

Забравете СерияА! 

Целта е билет за 

Кардиф 

КАКВО СЕ 

СЛУЧВА СЪС 

СТАДИОНИТЕ 

M o n e 

m o n e 

m o n e 

Кой колко 

плаща и 

взима в 

Серия А 

70-милионна бомба в скута на Де Бур! 

Стр. 8

Добре дошли! Или както казваме 

тук – Benvenutо! 

Англия има бизнеса, 

Испания най-добрите 

футболисти в света, а 

Германия - дисциплината. 

За Италия остава 

любовта. Онова “Amore”, 

което тика десетки хиляди 

по трибуните всеки 

шампионатен уикенд. 

Серия А е друго 

измерение. Там фуболът 

не е създаденото 

съкровище, което се гали с 

гъши пух,както се случва 

на Острова. Не е поставен 

и в рамките на строго 

определена рутина всяка 

една година. В Италия, 

това е джунгла. 

В скорошно разследване на агитките в Италия, беше разкрито как полицията на входовете на стадионите 

открива димки и бомбички в раниците на тифозите, но им оставя една-две. Защото и карабинерите са хора 

– и те искат да наблюдават онези шедьоври в небето, изписани от разноцветен дим. Това кара футболът да 

живее и да е все още на почти в държава, която е обхваната от икономически проблеми, разрастващия се 

размах на подземния свят и природни бедствия. Това е едно от спасенията на Апенините. Онази топка, 

която за 90 минути те откъсва от проблемите, среща те с другари на трибуните и те кара да пееш с пълно 

гърло. Това е Калчото. Това е истинска любов! 

Обзети от същата тази страст, екипът ни Ви представя дебютния брой на първото българско онлайн 

спортно списание – Rete! Не избрахме това заглавие само заради значението му („Гол!“), а заради 

емоционалния му смисъл. Изричането на тази дума от коментаторите на Sky, Rai, Premium Calcio и всички 

други при отбелязан гол, издава чистата и неподправена емоция на щастието. 

На страниците ни ще Ви запознаваме с всичко най-важно около клубовете в Серия А през изминалия 

месец. Резултати, анализи на родни и чужди специалисти, интервюта, статистика, финанси и бизнес, 

история и още много други. Обещаваме Ви интригуващи минути с нашата компания всеки вторник!

Директорът на консорциума Ли Йонгонг е готов да инвестира, за да направи клуба най-лъскавата си играчка 

от дълго време преди днешното 

подписване. Сделката оценява 

Милан на 

740 милиона евро 

плюс изчислените 220 

милиона натрупан 

дълг. 

С тази договорка, новите 

инвеститори се задължават да 

влеят в Милан сумата от 350 

милиона евро в рамките на 3- 

годишен период.“ 

Сутринта на 5-ти август, всички 

електронни медии „гръмнаха“ с 

информацията, че има 

раздвижване около Вила Чертоза – 

лятната дестинация на Силвио 

Берлускони по време на почивните 

му дни. Информатори на Corriere.it 

веднага пратиха информацията, че 

са забелязали цяла делгация на 

китайски бизнесмени при 

президентът на „росонерите“. 

Малко по-късно Repubblica съобщи, 

че Данило Пелегрино (генералният 

директор на Финивест) е кацнал в 

Сардиня и също се е отправил към 

вилата. Всичко това, случайно или 

не, се случи само 10 дни, след като 

станаха ясни нови 

94 милиона евро 

загуба на клуба през 

изминалата година 

и само 48 часа, след като се 

прокраднаха слухове, че 

Берлускони не е убеден от 

китайците, че могат да инвестират 

нужните суми в клуба. В Азия дори 

обявиха сделката за провалена. 

Събитията около 12:00ч. 

италианско 

време се изредиха едно след друго. 

Първо дойде потвърждаването от 

Финивест с официално комюнике, а 

след това дори снимка на 

споразумението между двете страни, в 

което за първи път беше споменато 

името на новият мажоритарен 

собственик на клуба – Haixia 

Capital Ltd. и нейния 

представител – Ли Йонгонг 

Част от този документ гласи следното: 

„Г-н Силвио Берлускони, президент на 

Милан, одобри предварителното 

споразомение за продажбата на 

пълният пакет акции, притежавани 

от Финивест в размер на 99.93%. 

Инвестиционната операция беше 

осъществена чрез мениджърската 

компания Sino-Europe Sports Investment 

Management Changxing Co. Ltd., 

състояща се от Haixia Capital, SDIC Ltd. 

и президента на консорциума Ли 

Йонгон, с когото Финивест преговаря 

3 

Веднага след подписите, 

инвестиционната група прехвърли 

15 милиона евро на Милан, които 

бяха на разположение на клуба по 

време на меркатото. Съгласно 

договора, трябваше да се 

извършат още два транша – 85- 

милионен през септември и 

финалните 640 милиона през 

ноември. 

След решаващите часове на 5-ти 

август, не закъсняха и 

разясненията около личността на 

Ли Йонгонг. Според неофициални 

източници, той е главният спонсор 

на инвестиционната група, като 

Финивест са контактували найвече 

с него по време на 

преговорите. Той е китайски 

предприемач, главата за 

създаването на Jie An De. По 

негова идея, новите собственици 

са влезли в контакт с Марко 

Фасоне. Йонгонг има за цел да 

изгради и нов стадион на клуба, но 

все още няма нищо черно на бяло.

Берлускони направи снимка за спомен с Ли Йонгонг и 

неговатя дясна ръка – Хан Ли (отляво) 

Берлускони развежда гостите си от Китай в една от найголемите 

си вили 

Лука Пани, икономическият 

експерт на “La Repubblica“ 

вдигна още малко завесата 

над Йонгонг. (цялото му 

интервю, четете в 

следващия брой на Rete) 

Той разясни, че 

президентът 

на 

консорциума е директор и 

на инвестиционен фонд, 

създаден, за да се развива 

бизнеса в чужбина ие 

контролиран пряко от 

китайското правителство. 

Според италианския 

специалист, това подсказва 

сериозността на сделката. 

Той също така припомня 

информациите, че Китай 

отпусна 250 милиарда 

долара до 2026 г., за да 

развива футбола в страната 

и тази сделка е ясна 

демонстрация, че искат да 

популяризират още повече 

спорта в границите си. 

Изборът на Милан въобще 

не е случаен – това е 

отборът с най-широка фенбаза 

в Китай. На теория, 

ако всичко по сделката се 

развие според 

Китайската делегация благодари на Силвио Берлускони 

за гостоприемството и всеки от тях е с традиционния за 

азиатците подарък на госта 

развие според очаквания, 

китайският консорциум, 

действащ под името 

Rossoneri Sport 

ще има възможност да се 

включи с грандиозни 

трансфери още през зимния 

трансферен прозорец. 

Според италианските медии, 

обаче, това няма да се случи. 

Според италианските медии, 

обаче 

обаче, това няма да се 

случи. Причините за това са 

две. Първо - новото 

ръководство на клуба ще 

дойде след пълното 

прехвърляне 

на 

собствеността, а именно - 

началото на ноември. Това 

им дава една месец, в който 

едва ли ще успеят да се 

запознаят с всичко около 

Милан, за да се предприеме 

4 

Един от представителите на 

консорциума държи гордо 

договора за покупка 

солидно меркато. Втората 

причина е, че клубът все 

още не е привлекателна 

дестинация, имайки 

предвид липсата на 

европейски футбол. През 

зимата пък по принцип 

големите футболисти не 

сменят клубовете си и 

чакат 

летните 

месеци.Тоест, феновете на 

Милан ще трябва да 

изчакат до юни за силни 

покупки.

HAIXIA CAPITAL е фирма, която се 

занимава с развитие и покачване на 

капитали. Предпочита да инвестира в 

инфраструктури, като досега са част от 

проектите за развитие на 

инфраструктурата в Пинтан и 

строителство на магистрали в Санминг. 

Собственици са и на други компании в 

чужбина, като например Франция. 

Компанията е основана през юли 2010г. 

във Фуджоу, Китай. 

Все още няма изнесена информация с какви дейности и в 

какви сфери работи SDIC CAPITAL HOLDINGS, но скоро се 

очаква внасяне на нови данни около компанията. 

ASIA ASSET е дъщерно дружество на 

Muthood Finance LTD и се занимава с 

предоставянето на лицензи, покупки на 

изплащане, ипотечни и потребителски 

кредити. Компанията предлага и услуги 

като фиксирани депозити, 

корпоративни заеми, факторинг. 

Известна е с финансовите си операции 

за повече от 45 години. Има влияние в 

градове като Ню Йорк, Лондон и Дубай. 

Оценявана е на 1,34 милиарда. 

Създадена е през 1970г. в Коломбо, 

Шри Ланка. 

FUJIAN INVESTMENT & DEVELOPMENT CO. LTD е фирма, 

която предлага услуги в създаването на електрически 

генератори, използващи енергията на природния газ. Също 

така притежава, поддържа и произвежда ферми за 

произвеждане на електроенергия чрез газова, ядрена, 

вятърна, водна и топлинна енергия. Допълнително, 

компанията се занимава и с развитието на недвижими 

имоти, строителство на железопътни линии, застраховки, 

финансови лизинги и придобиване и унищожаване на 

необслужвани активи. Създадена е през 2009г. във Фуджоу, 

Китай. 

5

ЦИТАТИ 

„В Серия А трябва 

да има пълни 

стадиони. Няма как 

да очакваме 

приходи при 

сегашните гледки.“ 

Кой е Марко Фасоне? 

Безспорно, най-изписваното име около 

новото управление на Милан е това на 

Марко Фасоне. Той е топ човекът, 

назначен от китайският консорциум 

Sino-Europe, който има за задача да 

изгради новото ядро управляващи в 

Casa Milan, като самият той ще заеме 

постовете на генерален мениджър и 

главен изпълнителен директор. Ето 

каква е и неговата професионална 

история: 

Започва кариерата си не къде да е, а в 

шоколадовата империя на "Ferrero", където 

прекарва 12 години. Там той заема пост 

на Маркетинг продуктов мениджър. 

След това се прехвърля в "Galbani". Марка, 

която се счита за любимото сирене в 

Италия. Там прекарва само година на 

поста Директор на развитието на нови 

продукти. В същото това време, обаче, е 

асистент-рефер на мачове в Серия А и 

Серия Б. 

През 2003 влиза в управата на Ювентус. 

Там започва като Маркетинг директор и 

Директор по продажби на стадиона. До 

напускането си през 2010г., той се издига 

до Изпълнителен директор на стадиона, 

Директор маркетинг и продажби, както и 

Изпълнителен директор и член на 

изпълнителния комитет на Ювентус.. За 

всички 7 години, той разширява полето на 

Ювентус на пазара значително. След 

скандала с Калчополи, той е сниман с 

тениска, на която пише: 

тениска, на която пише: „По-добре една 

година без титла, отколкото цял 

живот подигравки". Играе ключова роля 

около проекта за "Ювентус стейдиъм". 

През 2010г. отива в Наполи на 

поста Мениджинг директор, като 

задачата, която му е поставена е да 

разшири световния бранд на Наполи, 

както и да помогне с разрешаването на 

проблемите им с построяването на нов 

стадион. Присъствието на Де Лаурентис, 

обаче, правят втората задача 

невъзможна и той остава в Неапол само 

две години - до май 2012г. 

В края на същия месец май, Тохир го 

назначава в Интер като Мендижинг 

директор, Изпълнителен директор на 

бранда "Интер" и Генерален мениджър 

на Интер Медия и 

комуникации. Прекарва там 3 години, 

като феновете не го посрещат много 

дружелюбно именно заради сцената с 

тениската, която прави по време на 

престоя си в Ювентус. Той се извинява 

веднага на всички, които е обидил. 

Разминаването в гледните му точки с 

тези на Изпълнителния директор на 

Интер Майкъл Болингброк, водят до 

напускането на Фасоне през септември 

2015г. 

6 

„Колкото повече 

пада гледаемостта 

на един отбор, 

толкова повече той 

се срива и на 

терена.“ 

„Италия губи 

време срямо 

другите 

първенства. Те 

представиха неща, 

за които ние още 

се чудим.“ 

„Серия А изостава, 

защото 

инфраструктурата 

не е променена от 

1990г.“ 

„Винаги съм бил 

много 

самокритичен. 

Това е начинът да 

успееш.“

Марко Фасоне 

получи първата си 

задача от китайските 

инвеститори още на 

5-ти август. Тя е да 

намери нов спортен 

директор на Милан. 

От този момент, 

медиите забъркаха 

множество хора. 

Едни с никакви, 

други – с големи 

шансове да влязат в 

Каса Милан 

Първото име, което беше 

спрегнато за нов спортен 

директор, дойде няколко 

часа след приключването 

на сделката. Това беше 

Рикардо Бигон. Найинтересното 

е, че той 

остана по редовете на 

вестниците до този 

момент и има реална 

възможност той да заеме 

поста. Бигон е бил част от 

Наполи в периода 2009- 

2015 г., а в момента 

работи като спортен 

директор в Болоня. 

Двамата с Фасоне вече са 

работили заедно, именно 

в Неапол, където Бигон е 

бил в основата на 

трансферите на Едисон 

Кавани и Гонсало Игуаин. 

По едно и също време 

излезе информацията, че 

в контакти е влязано и с 

легендите на Милан 

Паоло Малдини и 

Деметрио Албертини. И 

двамата вече имат 

Паоло Малдини Рикардо Бигон Даниеле Праде 

административен опит, 

като Албертини е с посолидна 

визитка, влизайки 

в Италианската футболна 

федерация през 2006 г. , като 

по време на управлението 

Сред всички имена в пространството, сякаш това на 

Деметрио Албертини има най-голям шанс да се завърне в 

Милан като спортен директор 

7 

Джанкарло Абете беше 

вице-президент на 

FIGC. Паоло Малдини 

пък е собственик на 

американския Маями 

заедно с предприемача 

Рикардо Силва. 

Последното име е това 

на Даниеле Праде. До 

юни тази година, той е 

спортен директор във 

Фиорентина. Преди 

това е работил почти 

11 години в Рома. 

До края на септември, 

Марко Фасоне трябва 

да представи новият 

спортен директор на 

клуба, като освен това, 

изпълнителният 

директор на Милан 

търси и организационен 

мениджъри скаут.

Франк де Бур наследи Роберто Манчини едва 

две седмици преди началото на сезона в 

Италия и за подарък, „нердзурите“ му 

доведоха Жоао Марио и Габриел Барбоса за 

общо 70 милиона евро. Дали, обаче, това не е 

мечешка услуга? 

Франк де Бур 

получи това, за 

което Манчини 

настояваше 

повече от година 

– солидна 

инвестиция във 

футболисти, които 

да вдигнат нивото 

на отбора. 

Eдинственото посериозно 

име, 

което сложи 

пдописа си под 

контракт с Интер 

преди 

уволнението на 

Манчини бе това на 

Антонио Кандрева. 

Към него можем да 

прибавим и пълното 

откупуване на 

Марсело Брозович, 

но хърватинът няма 

как да се брои за 

ново попълненеи, 

прекарвайки в 

отбора година и 

половина преди 

това. 

На теория, 

причините за 

уволнението на 

Манчини бяха 

незадоволително 

представяне на 

отбора под неовото 

ръководство. Гинес 

Интернешънъл къп 

не премина по найпозитивния 

начин за 

„нерадзурите“ 

(победа срещу 

Селтик и две загуби 

от ПСЖ и Байерн 

Мюнехн с голова 

разлика -3), та дори 

и загуба от ЦСКА- 

София, но все пак 

бяха без трима от 

водещите си 

футболисти – 

Брозович, Перишич 

и Едер. В смяната 

на Роберто Манчини 

си пролича не до 

там високото ниво 

на ръкъводство в 

Интер. Когато 

италаинецът поиска 

инвестиции, новите 

собственици от 

8 

„Suning“ отказаха, като Тохир 

също би пас. Интересното 

бе, че на 6 юни, когато 

сделката за закупуването на 

68,85% от акциите на 

„нерадзурите“, президентът 

на “Suning” Жанг Джиндонг 

заяви: 

„Със сигурност ще 

инвестираме в Интер. Ще 

помагаме на клуба и ще му 

дадем толкова ресурски, 

от колкото има нужда, за 

да се върнем на 

познатото ниво, та дори 

и по-високо. Ситуацията 

ще става все по-розова.“ 

Това, обаче, далеч не беше 

така и при очевидната 

пасивност на пазара, найнормалното 

нещо беше да 

се очакват резултати, близки 

до миналогодишните. Когато, 

обаче, се видя, че наистина 

нещата не вървят добре, 

вместо да получи шанс да 

работи с наличното, на 

Манчини му беше посочена 

вратата. 

Де Бур дойде на 9 август и 

веднага му беше представен

план за последните дни на 

меркатото, в които да дойде 

поне един топ футболист. 

Очаквано, имайки зад гърба 

си само шестте години на 

скамейката на Аякс, 

холандецът започна меко 

казано неубедително, като 

срещу два от борещите се за 

оцеляване клубове, 18- 

кратният шампион взе едва 

една точка. Явно тогава вече 

новите китайски собственици 

се досетиха, че да 

притежаваш футболен клуб и 

то от ранга на Интер не е 

само, за да те пишат по 

вестниците, а и да направиш 

една машина за приходи и 

най-вече – да запазиш 

бранда. Дотогавашните 

плахи преговори за Жоао 

Марио от Спортинг и Габриел 

Барбоса се задвижиха с 

бясна скорост и изведнъж 

парите бяха стоварени на 

тезгяха, ескортирайки халфа 

и нападателя към 

самолетите за „Малпенса“ 

(централното летище на 

Милано). 70 милиона евро 

три дни преди края на 

прозореца, направиха така, 

че Интер вече да придобие 

друг облик още преди Марио 

Марио и Габригол да са стъпили на 

терена с черно-синия екип. Самото 

излъване на отбора, притежаващ 40- 

милионен халф и 30-милионно острие, 

се промени. 

Марио и Барбоса ще бъдат поставени 

под неистово напрежение веднага след 

От Жоао Марио се очакват най-позитивните 

неща в Интер след паузата за националите 

края на националната пауза. Не само, 

защото става въпрос за Интер,а и 

защото позицията им в класирането 

изисква мигновенно подобряване и 

наваксване на изгубеното. Без много 

време за климатизация и грешки. Де Бур 

трябва бързо да внедри двата си 

диаманта в работеща схема още преди 

мача с Пескара, тъй като ако загуби 

нови точки от отбор под средата на 

таблицата, столът му ще заскърца още в 

гаранция. 

Бързото хвърляне в „дълбокото“ може 

да се окаже проблем за бразилеца. 

Знаем, че южноамериканците обичат 

Италия и се представят добре, но им е 

9 

нужно времето, в 

което да се 

почувстват удобно и 

да „отпуснат“ краката 

си на терена. 

Блицкрийкови топ 

мачове 

след 

трансфер като на 

Алешандре Пато през 

2008г. са рядкост. 

От Жоао Марио се 

очакват по-бързите 

признаци на 

подобрение в състава. 

Португалецът изигра 

ключова роля в евро 

триумфа на 

Португалия във 

Франция, а в Спортинг 

Лисабон беше един от 

лидерите. По-доброто 

му познаване на 

европейския футбол 

трябва да бъде 

нещото, което да 

помогне с бързото 

забравяне на първите 

два кръга и даването 

на ново начало. 

Марио ще бъде 

поставен в средата с 

Медел и Банега, найвероятно 

пращайки 

Кондогбия на пейката, 

а също така е

опасността всичко това да 

му коства поста. В момента 

всички, включително и 

собствениците на клуба, 

очакват от Интер да се 

конкурира за топ 3, след като 

бяха инвестирани такива 

суми в състава. Не изпълни 

ли задачата, детонаторът на 

70-милионната бомба в 

скута на холандеца може да 

се задейства. 

Ако „Габригол“ успее да покаже пълния си потенциал в Серия А, може да 

изведе „нерадзурите“ много високо. На това се надява и Де Бур. 

е възможно Де Бур да 

смени схемата на 4-2-3-1 

с двете нови попълнения 

в халфовата линия пред 

защитата, а напред 

Кондогбия, Перишич и 

Едер да действат зад 

Икарди или Барбоса. 

Антонио Конте го използваше на 

тази позиция в Скуадрата. В 

средата пък отново фаворити са 

Марио, Банега и Медел. 

Вариантите пред Де Бур не са 

малко и именно в това се крие 

Един от лидерите на отбора 

– Иван Перишич призна, че 

за Де Бур е било трудно да 

подготви футболистите за 

две седмици и на това се 

дължи фалстартът срещу 

Киево и Палермо. Сега, 

обаче, Франк имаше още 14 

дни, в които да започне 

проекта си подобаващо. 

Медиите в Италия не 

изключват и рисковано 3- 

5-2, в което да се 

използват както двете 

остриета – Икарди и 

Габриел, така и Кандрева 

и Д‘Амброзио като халфбекове. 

Бившият 

футболист на Лацио едва 

ли ще има проблеми с 

това, имайки предвид, че 

10

Мачът за Суперкупата на Италия между 

Ювентус и Милан официално ще се играе 

през декември в столицата на Катар – 

Доха. 

За трофея, по традиция, спорят шампиона 

в Серия А и носителя на Купата на 

Итаалия. През сезон 2015/2016 и двете 

титли станаха притежание на Ювентус, а 

в такъв случай регламентът е категоричен: 

съперник на „бианконерите“ трябва да 

бъде финалистът за Купата – Милан. 

Датата на мача е 23 декември, а началният 

час ще бъде уточнен допълнително. 

За втори път столицата на Катар приема 

престижния двубой. Предишният такъв 

случай беше през 2014 година, когато 

Наполи победи Юве след дузпи. 

11

По-силни от всякога 

IT’S SHOW TIME! 

И този сезон няма кой да ги стигне в Италия. Плашещото е, 

че това беше ясно на всички още преди да свърши 

предходната кампания. Още преди да покажат финансови 

зъби през лятното меркато. А 207 милиона по-късно, не е ли 

време за атака на Шампионската лига? 

Забравете за Серия А, там ще бъде шокиращо ако златното Скудето не бъде 

вдигнато отново на Ювентус Стейдиъм към края на май месец догодина (а 

защо не и по-рано). Цялата политика на клуба е насочена към европейските 

върхове. Всъщност, това беше една бавно и стабилно изграждана еволюлция 

на отбора – от излизане от Серия Б, до намирането на нов път в Серия А, 

изграждането на доминация на домашна сцена и сега – поглеждане още повисоко. 

След 2010г. Калчото не беше кой знае колко желана дестинация на 

големите (та дори и не толкова известни) имена в световния футбол. Един от 

малкото примери беше желанието на Иряменди да се върне в Реал Сосиедад 

под наем от Реал Мадрид през 2014 г. Период, в който Интер и Милан питаха за 

него. След видимо стабилната си политика и успехи, Ювентус сякаш се 

превърна в единственото топло място на студения остров „Серия А“. 

Единствените отбори, които могат да привлекат интереса на футболист 

заради името си (Рома, Интер, Милан) са далеч отдобрите си години. Така Юве 

се превърна в независимо кралство. 

13 

защита 

Ср. възраст: 30,1 г. 

Цена: €120 мил. 

Като по учебник, в 

линията, в която един 

отбори има нужда от 

най-много опит, 

Ювентус са с найвисока 

средна възраст. 

Всъщност има и още 

позитиви. Почти и над 

30-те години са BBC 

(Бонучи, Бардзали, 

Киелини), които са в 

центъра на отбраната и 

не се изисква енергия, 

каквато трябва да 

показват всички други 

напред. Поглеждайки

халф-бековете, над 30 са 

Лихщайнер (32) и Евра (35), 

които все по-рядко попадат 

в плановете на Алегри и 

Дани Алвес, който макар и 

на 33 не отстъпва с нищо на 

по-младите си колеги. 

Всъщност, пристигането му 

на „Ювентус стейдиъм“ 

беше продиктувано от 

факта, че има много повече 

опит в Европа отколкото 

Лихщайнер. За лявото 

крило все по-абониран 

става Алекс Сандро (25), а 

постепенно в сърцето на 

отбраната се налага и 

Даниеле Ругани (22), който 

вече получи и първата си 

повиквателна за 

Скуадрата.Отделно се 

очакват и първите 

впечатления от Федерико 

Матиело, след като 

излекува контузията си. 

Отделно, през лятото бе 

привлечен и Меди Бенатия. 

Каквото и да си говорим, да 

си позволиш титулярен 

централен защитник на 

Байерн за първа резерва е 

много повече от широчина 

на състава. 

полузащита 


Цена: €153,5 мил. 

Едно от най-силните движения на 

трансферния пазар за Юве това лято 

беше привличането на Миралем 

Пянич. Човек, който може да бъде 

използван на целия перимерът в 

центъра на терена от реджиста 

(опорен хлаф) до трекуартиста 

(атакуващ халф). Заедно със Сами 

Кедира пред отбраната, Алегри 

поставя едновременно тактически и 

технически топ играчи, които могат 

еднакво добре както да се приберат в 

защита при бранене на резултат, така 

и да внесат нужната острота на 

играта, когато има необходимост. 

Хуан Кударадо беше върнат в Торино, 

което е ключово за дългия сезон на 

„бианконерите“, имайки възможност 

да бъде ползван еднакво ефективно и 

като краен нападател, и като халф-бек 

при необходимост на 3-5-2. 

В „сянка“ чакат италантливият 

Лемина, Маркизио, носещ 

шампионския дух на Конте и Ернанес, 

който винаги може да внесе 

допълнителна класа въввсеки един 

момент. 

атака 


Цена: €167 мил. 

Алегри залага на атомното дуо Дибала – 

Игуаин. Фактът, че двамата са сънародници 

дава надежди, че Ювентус ще са един от найопасните 

отбори в Европа в атакуващ план. 

Домашният фронт изглежда подсигурен, след 

като първият и вторият от голмайсторската 

листа на Серия А от миналия сезон вече са в 

тандем и само двамата имат 55 попадения за 

предишната кампания. Повече от целия голов 

актив на Интер за същия период от време (50) 

и почти колкото имат Меси и Неймар (60). 

Марио Пяца също е много обещаващ 

футболист, който може дори да надскочи себе 

си в обкръжението на тази плеяда от звезди. 

Младостта му едва ли ще бъде проблем, а 

Хърватката първа лига го е подготвила много 

добре откъм тактика и физика – двата 

рубикона на Серия А. 

Няма никакво съмнение, ч ие Марио 

Манджукич няма да се задоволи от ролята на 

резерва на Игуаин и със сигурност ще е 

крайно мотивиран да се докаже като подобро 

острие от аржентинеца. При дългия 

сезон, който очаква „Юве“, е ясно, че ще има 

игрови минути за него, но винаги е добре да 

има конкуренция на даден пост. Това може да 

донесе само позитиви за отбора. 

14

Качество и 

дълбочина 

Сасуоло, Болоня, Аталанта, Емполи, Каляри, Палермо, Киево и Пескара. Всички тези 

осем отбора имат обща стойност от 430 милиона евро. Толкова, колкото струва само 

Юве. Красноречива статистика, която говори колко по- напред са „бианконерите“ от 

всички в Италия. Клубът, който е най-близо до тях е Интер и то с близо 100 милиона 

разлика (331 мил.). Общо Рома и Милан пък са само с 50 милиона напред (277 и 207 

мил.) 

Ключовото е, че Бепе Марота успя да осигури на Масимилиано Алегри такава дължина 

на скамейката, че да има на разположение футолисти за две висококачествени 11-рки, 

които могат да победят всеки в Серия А. За дългия сезон, които предстои на торинци, 

тази дълбочина на състава е ключова, а още по-положителното е, че по-голямата част 

от момчетата на Алегри, могат да играят на повече от една позиция и ако се наложи, 

една смяна на схемата едва ли ще донесе кой знае какви проблеми в отбора. 

Според анализатори на Ботуша, централна роля в халфовата линия ще получи Миралем 

Пянич, който се явява заместникът на Пол Погба. Макар и с различни физически данни, 

той ще бъде главният box-to-box халф, какъвто беше французинът последните четири 

години. Босненецът притежава нужната отбранителна настройка и визия за играта, с 

което ще бъде изключително ценен пред защитата, но включванията му към 

наказателното поле и дрибълът винаги носят факторът на изненадата. 

Очевидно е едно – това е най-силната група в Ювентус от началото на доминацията им 

и е напълно очаквано да поставят пред себе си най-високата цел – триумф в Кардиф 

през май месец догодина. А защо не и требъл? Преди година бяха много близо до това, 

а какво остава за сега? Сигурно е, че вече всички в Европа се съобразяват с Юве и 

причината е ясна – те са по-силни от всякога. 

Д.Алвес 

Ругани 

Маркизио 

Нето 

Бенатия 

Асамоа 

Евра 

Гонсало 

Игуаин 

28 години 

38 гола / 3 асистенции 

€90 милиона 

миралем 

пянич 




хуан 

куадрадо 




Марко 

Пяца 




Меди 

бенатия 


1 гол / 2 асистенции 


Ернанес 

Куадрадо 

Манджукич 

Игуаин 

Дибала 

Пяца 

Марио 

Лемина 




А.Сандро Лемина Кедира Пянич Лихщайнер 

Киелини Бардзали Бонучи 

Буфон 

15 

Дани 

алвес 


1 гол / 8 асистенции 

свободен агент

Лъвът и черепът 

Con le tre dita della mano alzate, in curva con la Fossa e le Brigate 

Част от историческия химн, разтърсвал Сан Сиро преди. Fossa 

Dei Leoni и Brigate Rossonere, две паметни за световните 

ултраси групи, се завръща сред Курва Суд на Милан-Удинезе. 

Пригответе се! 

Двете легендарни групи ще бъдат 

почетени от тифозите на 

„росонерите“. Това ще се случи от 

по-младите фенове на Милан, 

които ще носят ленти, знамена и 

банери на двете фракции. 

В декларацията си, Курва Суд 

обяснява, за да се избегне 

противоречие, че двете групи 

няма да се върнат на стадиона, 

като двете знамена (на които са 

изписани датите на основаване и 

разпадане на групировките) ще 

бъдат развяти на синия пръстен на 

Сан Сиро, като и в бъдещите 

домакински мачове те ще бъдат 

на трибуните, тъй като остават 

собственост на „Курва Суд 

Милано“. 

Както е известно, Фоса Дей Леони и 

се разпаднаха в края на 2005 г., 

след като влязоха в задочен 

конфликт с други фракции в Курва 

Суд, които подкрепяха Адриано 

Галиани, а „лъвовете“ не бяха с 

такава нагласа. Сякаш това действие 

на Курва Суд е намек, че желаят да 

изгладят всички отношения сред 

ултрасите на Милан в една единна 

цел. 

Безспорно ще има нотки на 

носталгия при вида на лъва и 

черепа един до друг след 11 

години. . Тези два символа, които 

винаги вървяха ръка за ръка, са част 

от историята на италианските 

тифози както на Апенините, така и 

на трибуните в Европа. 

Който е имал привилегията 

да наблюдава Фоса и 

Бригадирите ясно разбира 

за какво става въпрос. 

Призивът към хората на Сан 

Сиро за Милан-Удинезе е 

един – овековечете тези две 

знамена на смартфоните си! 

Това са светини. 

“Leoni armati, stiam 

marciando, siam la Fossa dei 

Leon” 

“Tifosi rossoneri, tifosi 

milanisti, teniamoci per 

mano, in questi giorni tristi”. 

(откриващите рефрени на 

химните на двете групи) 

„Решението да се направи този 

вид почитане е взето след 

консултации и няколко 

заседания на членовете на 

групите и след тяхното 

съгласие и подкрепа. Тази 

инициатива е продиктувана от 

желанието ни за почит на 

славната история на нашия 

сектор.“ 

16

Отново в небето 

Fossa Dei Leoni 

Fossa Dei Leoni е най-романтично 

създадената група на Милан. Тя е и 

първата ултрас група, основана в Италия, 

като нейното начало се дава през 1968г. 

Започва от група деца, които се събират 

на рампа 18 от различните сектори на 

„Джузепе Меаца“, облечени с червено и 

черно, носещи знамена и конфети. 

Прозвището им („Ямата на лъвовете“) 

идва от това, че те се раполагат на 

виража над един от най-използваните 

входове на Сан Сиро. 

През годините, Фоса се превръща в 

модел за подражание на редица ултраси 

в Италия заради непрекъснатата си 

подкрепа на отбора. Разпада се на 17 

ноември 2005г. след полемика заради 

откраднати банери след Милан-Ювентус 

на 29 октомври. На теория, причината за 

прекратяването на живота на „Лъвовете“ 

е избягване на конфликти между 

феновете на Милан, но според някои 

наблюдатели и коментатори, 

разделението е продиктувано от 

неудобрението на фракцията спрямо 

действията на другите си съмишленици в 

Курва Суд. 

Brigate Rosonere 

През годините, Фоса се превръща в модел за 

подражание на редица ултраси в Италия 

заради непрекъснатата си подкрепа на 

отбора. Разпада се на 17 ноември 2005г. след 

полемика заради откраднати банери след 

Милан=Ювентус на 29 октомври. На теория, 

причината за прекратяването на живота на 

„Лъвовете“ е избягване на конфликти между 

феновете на Милан, но според някои 

наблюдатели и коментатори, разделението е 

продиктувано от неудобрението на 

фракцията спрямо действията на другите си 

съмишленици в Курва Суд. 

„Бригате Росонере“ е създадена през 1975г. , 

след като „Cava del demonio" и "Ultras" се 

обединяват. Заедно с „Фоса Дей Леони“ и 

„Командос Тигре“ образуват „гръбнака“ на 

Курва Суд в продължение на 30 години. По 

време не своето съществуване, „Бригате“ са 

неотлъчно на всеки мач на Милан, 

независимо дали става въпрос за Серия А, 

Шампионска лига, Купа на УЕФА, 

Междуконтинентална купа и други 

състезания. Стават част и от маркетинга 

около стадиона на стикери, шалове, шапки, 

тениски, знамена и плакати не само със 

символите на Милан, но и със собственото 

лого на фракцията, с 

което се 

самофинансират. 

Тези пари, обаче, са 

използвани главно за 

довеждането на 

повече деца на 

стадиона на много 

по-ниски цени, 

разширявайки броя 

на своите членове. 

В най-добрите си 

години, групата 

достига няколко 

хиляди с петнадесет 

фракции в цяла 

Италия. На 19 

октомври 2005г. 

„Бригате“ 

отпразнуват своята 

трийста годишнина 

на мача от 

Шампионска лига 

срещу ПСВ 

Айндховен на Сан 

Сиро. Иронията е, че 

малко след това се 

разпадат. Макар и до 

ден днешен 

различни групи да се 

подвизават под 

тяхното име, 

същинската фракция 

не съществува.

Заедно с рекордния си трансфер, 

Игуаин измести Даниеле де Роси от 

първото място по заплата в Серия А 

и вече е далеч пред останалите си 

колеги на Ботуша. 

След края на всяко трансферно лято идва 

моментът, в който „Гадзета дело Спорт“ 

публикува пълните таблици със заплатите, 

които клубовете от Серия А изплащат и срещу 

колко се разписват всеки един от 548-те 

футболисти в Италия. 

Напълно очаквано, Ювентус е първенец и по 

този показател на Апенините. Торинци ще 

трябва ад отделят 145 милиона евро в края 

на финансовата година. Заедно с това те имат и найвисокоплатеният 

футболист в лигата – Гонсало Игуаин ще 

получава 7 мил. 500 хил за 12 месеца, изпреварвайки 

доскорошния лидер по този показател – Даниеле де Роси с 

разлика от един милион. 

Втори в класацията се нареждат Интер, които ще 

изплатят общо 120 милиона, а трети са Милан с общо 80 

милиона, които намалят това перо от миналогодишните 

Палоски – 1 мил 

Дестро – 1,8 мил 

Бориело – 1 мил 

Де Гузман – 700 хил 

Крисетиг – 400 хил 

Пиния – 900 хил 

Джемайли – 1 мил 

Алвес – 800 хил 

Бирса – 600 хил 

Роси – 350 хил 

Гомез – 800 хил 

Миранте – 900 хил 

Сторари – 800 хил 

Меджорини – 550 хил 

Месба – 350 хил 

Зуканович – 800 хил 

Гасталдело – 900 хил 

Падоин – 700 хил 

Сорентино – 500 хил 

Роден – 350 хил 

Кармона – 600 хил 

Акуафреска – 900 хил 

Исла – 700 хил 

Флорес – 500 хил 

Трота – 350 хил 

Толой – 600 хил 

Тайдер – 800 хил 

Йонита – 600 хил 

Цесар – 380 хил 

Фалчинели – 350 хил 

Стендаро – 600 хил 

Торосидис – 700 хил 

Сау – 600 хил 

Пелисиер – 350 хил 

Ферари – 300 хил 

Спортиело – 500 хил 

Майета – 600 хил 

Фариас – 400 хил 

Радованович – 330 хил 

Гнаоре – 300 хил 

Драме – 500 хил 

Наги – 500 хил 

Мелкиори – 400 хил 

Гамберини – 300 хил 

Тонев – 300 хил 

Имобиле – 2 мил 

Бака – 3,5 мил 

Хамшик – 3,5 мил 

Енрике - 700 хил 

Енрике - 700 хил 

Раду – 1,4 мил 

Адриано – 3 мил 

Кайехон – 3 мил 

Диаманти – 650 хил 

Диаманти – 650 хил 

Маркети – 1,4 мил 

Монтоливо – 2,5 мил 

Милик – 2,5 мил 

Гонзалес – 600 хил 

Гонзалес – 600 хил 

Билия – 1,4 мил 

Хонда – 2,5 мил 

Рейна – 2,5 мил 

Райкович – 500 хил 

Райкович – 500 хил 

Де Фрай – 1,3 мил 

Абате – 2,3 мил 

Албиол – 2,1 мил 

Яяло – 500 хил 

Яяло – 500 хил 

Алберто – 1,2 мил 

Бертолачи – 2 мил 

Габиадини – 1,9 мил 

Хильемарк – 420 хил 

Хильемарк – 420 хил 

Люлич – 1,2 мил 

Романьоли –2 мил 

Инсине –1,8 мил 

Нестеровски – 400 хил 

Нестеровски – 400 хил 

Андерсон –1,2 мил 

Сапата - 1,7 мил 

Кирикеш - 1,7 мил 

Анделкович - 400 хил 

Анделкович - 400 хил 

Пароло – 1,2 мил 

Соса – 1,5 мил 

Жоржиньо – 1,6 мил 

Морганела – 400 хил 

Морганела – 400 хил

101 милиона. 

От другия край на опашката, 

Кротоне се нареждат последни 

със своите 14 милиона за 

всичките си 26 футболисти, 

което води до малко над 500 хил 

средна годишна заплата. 

Крайната сума, която ще бъде 

похарчена от всички клубове на 

Ботуша ще бъде 927 милиона, 

което е покачване от 

миналогодишните 882 милиона, но 

и далеч от платените през 2012- 

та 1 милиард и 100 милиона. 

Макар и първи в Италия и, без 

съмнение, най-силни в Серия А, 

Ювентус излиза най-пестеливият 

от топ клубовете на Стария 

контиеннт. Спрямо своите 145 

милиона, те изостават сериозно 

от Манчестър Юнайтед с 304, 

Манчестър Сити с 302, Байерн 

Мюнхен с 273, Барселона с 248, 

Челси с 237 и Реал Мадрид с 

209. 

Що се отнася до треньорите, 

„бианконерите“ отново са на 

първо място, след като 

изплащат на Масимилиано 

Алегри 5 милиона евро. След 

бившият наставник на Каляри и 

Милан е Лучано Спалети, който 

получава 2 милиона по-малко. 

Следващите по размери заплати 

са в Милано. В Интер Франк де 

Бур се разписва срещу 2 

милиона и половина, а Винченцо 

Монтела получава в сметката 

си 2 милиона и 200 хил. 

Не трябва да се забравя и 

фактът, че данъчната система 

в Италия прави така, че 

разходите на клубовете да са 

двойни след облагането им с 

добавена стойност. 

В таблицата отдолу можете 

да се запознаетес топ седем 

футболистите по годишни 

възнаграждения във всички 

клубове от Серия А. 

Сапонара – 900 хил 

Борха Валеро – 1,7 мил 

Перин – 1,1 мил 

Икарди – 3,6 мил 

Игуаин – 7,5 мил 

Джилардино –700 хил 

Тейо – 1,5 мил 

Окампос – 1 мил 

Кондогбия – 3,5 мил 

Пянич – 4,5 мил 

Пучарели – 400 хил 

Бабакар – 1,4 мил 

Велосо – 800 хил 

Йоветич – 3,5 мил 

Кедира – 4 мил 

Коста – 400 хил 

Калинич – 1,2 мил 

Джентилети – 800 хил 

Перишич – 3 мил 

Буфон – 4 мил 

Паскуал – 400 хил 

Иличич – 1,2 мил 

Пандев – 800 хил 

Банега – 3 мил 

Бонучи – 3,5 мил 

Маури – 400 хил 

Родригез – 1,2 мил 

Паволети – 700 хил 

Миранда – 3 мил 

Маркизио – 3,5 мил 

Лаурини – 350 хил 

Санчес – 1,2 мил 

Ринкон – 700 хил 

Габигол – 2,7 мил 

Дани Алвеш – 3,5 мил 

Макароне – 350 хил 

Вечино – 1,1 мил 

Муньоз – 600 хил 

Жоао Марио – 2,7 мил 

Манджукич – 3,5 мил 

Мчелидзе – 300 хил 

Астори – 1,1 мил 

Орбан – 600 хил 

Ханданович – 2,5 мил 

Киелини – 3,5 мил 

Де Роси – 6,5 мил 

Джеко – 4,5 мил 

Салах – 3,5 мил 

Наинголан – 3,2 мил 

Шчезни – 3 мил 

Вермаелен – 3 мил 

Строотман – 2,8 мил 

Итурбе – 2,3 мил 

Жуан Жезус – 2,2 мил 

Куалярела – 1,2 мил 

Барето – 1,2 мил 

Прает – 1,1 мил 

Силвестре – 1,1 мил 

Чигарини – 900 хил 

Алварез – 900 хил 

Вивиано – 900 хил 

Муриел – 900 хил 

Джуричич – 850 хил 

Берарди – 1,1 мил 

Консили – 1 мил 

Канаваро – 1 мил 

Матри – 1 мил 

Пелузо – 800 хил 

Мисироли – 700 хил 

Ачерби – 700 хил 

Дефрел – 700 хил 

Дънкан – 600 хил 

Ляич – 1,4 мил 

Харт – 1,2 мил 

Яго Фалке – 1 мил 

Белоти – 800 хил 

Валдифиори – 800 хил 

Кастан – 700 хил 

Де Силвестри– 700 хил 

Бенаси – 700 хил 

Макси Лопез – 600 хил 

Сапата – 1 мил 

Кумс – 900 хил 

Данило – 750 хил 

Армеро – 700 хил 

Теру – 700 хил 

Коне – 650 хил 

Орто – 650 хил 

Карнезис – 600 хил 

Халфредсон – 600 хил

След като беше отсиврен от новия мениджър на 

Манчестър Сити Пеп Гуардиола, вратарят дойде в 

Торино под наем. Смело решение, имайки предвид, 

че много негови сънародници изпитаха трудности 

в Калчото. 

Марк Дойл (goal.com) 

„Спомням си с точност деня, часа, минутата и секундата, 

когато заробих живота си в името на алкохола.“, пише 

Джими Грийвс в своята автобиография. „Беше моментът, в 

който сложих подписа си под договор с Милан.“. 

Сякаш е малко нечестно Грийвс да обвинява „росонерите“ за 

своя алкохолизъм. Да, бил е разочарован, че непрестанните 

му опити, убеждавайки Челси да откажат трансфера за 

80 000 паунда на Сан Сиро са се провалили, но фактът, че 

пропуска първия си 

полет към Милано след напиване по 

пладне на „Хийтроу“, предполага, че той 

е имал тези проблеми още преди да 

стъпи на италианска земя. 

Това, което не може да се отрече е, че 

Грийвс е бил докаран до отчаяние по 

време на краткия си, но изпълнен с 

сътресения период в Милан, след като ен 

успява да се сработи с треньора на 

„росонерите“Нерео Роко, както 

тактически, така и професионално. 

„Направи живота ми Ад.“, заявява 

британецът. 

Грийвс, всъщност, отбелязва девет гола в 

десет мача, но попада в конкуренция с 

Хосе Алтафини, като Роко отказва да 

играе с двама нападатели 

едновременно.Грийвс, също така, се 

сблъсква и с „тайните изкуства“ на 

италианските защитници, но 

поведението му извън терена е нещото, 

което попада в полезрението на треньора 

и италианската преса. 

Любовта на Грийвс към чашката се 

превръща в сериозна тема на разговор в 

Милано и не е изненада за никого, когато 

през декември е пратен обратно в 

Англия, за да подпише в Тотнъм. Пол 

Гаскойн издържа доста по-дълго в Рим, 

но неговото грубиянско поведение 

просто подкрепи широко 

разпространената теза в Италия, че 

английските футболисти обичат повече да 

вдигат чашите от трофеи. 

Разбира се, това е грубо обобщение и 

вече няма такива признаци сред 

англичаните. Що се отнася до режим на 

хранене, кондиционни тренировки и 

фитнес, британците вече не изостават от 

италианските си колеги. Нещо повече – 

Италия може да генерира модели за 

подражание като Джанлуиджи Буфон, но

е давала на света и лоши момчета като 

Антонио Касано. 

Въпреки това, няма как да се отрече, че 

англичаните трудно намират себе си в 

Серия А. Това беше буквално 

онагледено на групова снимка на Рома 

малко след трансфера на Ашли Коул, 

където бившият бек на Челси стоеше на 

разстояние от новите си съотборници. 

Провалът на Лутър Блисе в опитите му 

да отбелязва голове за Милан, пък не 

беше толкова сериозен проблем, 

поради умението му да се 

климатизира. „Няма значение колко 

пари имаш, тук не можеш да си 

намериш „Райс Криспийс“, веднъж се 

оплака той. 

Езиковата бариера очевидно е фактор. 

Не е съвпадение, че англичаните, които 

се постараха най-много да научат 

италиански, Дейвид Плат и Рей 

Уилкинс, се радваха на най-голям 

успех. 

За сравнение, бившият бос на Лацио 

Стефано Пиоли разкри, че три месеца, 

след като акостирал на „Стадио 

Олимпико“ през лятото на 2015 г., 

Рейвъл Морисън „все още не обелваше 

и дума на италиански. Това забави 

развитието му и интеграцията в 

отбора.“ 

Ситуацията с Морисън – също като 

италианският му – почти не се 

подобрила след това, като сякаш 

трансфер в Серия А все още е толкова 

нежелан за англичанин, колкото е бил 

и в миналото. Между другото, беше 

разочароващо, но не и изненадващо 

решението на Джак Уилшър пожела 

наем в Борнемут, а не в Рома дни 

преди края на летния трансферен 

прозорец. 

„Ако е трябвало да напусне Арсенал, 

щях да съм щастлив да го видя в 

голям клуб като Рома, за да натрупа 

опит в чужбина.“, каза пред Скай 

Спортс бившият халф на Манчестър 

Юнайтед Пол Скоус. „Мисля, че щеше 

да е страхотно за него, както и за 

Английския национален отбор.“ 

В този ред на мисли, поздравления за 

Джо Харт, който прие 

предизвикателството да възроди кари- 

ерата си в Торино. Вярно е, че 

този ход бе форсиран от 

Гуардиола, но стражът трябва 

да бъде поощрен за този смел 

ход, влизайки в чисто културен 

шок с позитивна личностна 

нагласа. „Изведнъж кариерата 

ми премина в друга посока и аз 

го приех като знак на 

съдбата.“, каза той в Италия. 

„Конткатът на Торино дойде 

в точното време и по 

правилния начин. Много съм 

щастлив, че ще играя в 

такова красиво и трудно 

първенство като Серия А.“ 

Да научи няколко думи на 

италиански ще е добро начало 

и обнадеждаващото нещо е, че 

Харт, за разлика от Грийвс, 

очаква с нетърпение 

апенинското си приключение 

вместо да скубе косите си. Това 

може да направи разликата.

„Аз съм англичанин в Серия А“* 

Рей Уилкинс (Милан) 

Иън Ръш (ювентус) 

Гордън коуънс (бари) 

„Трябва сериозно да стоиш 

зад името си. Мисля, че 27 

беше добра възраст да 

отида в Италия, защото 

имах целия нужен опит, 

имайки зад гърба си 50 мача 

за националния отбор. Не 

стъпвах в нещо абсолютно 

ново за мен, по-скоро беше 

нещо, от което да се 

възползвам.“ 

Тревър франсис 

(Сампдориа и 

Аталанта) 

„Без съмнение бих посъветвал 

всеки млад футболист да отиде 

там. Това беше най-хубатвото 

нещо, което ми се е случвало. 

Хората казват, че е било 

разочароваща година, но не 

беше.Бях голмайстор на 

Ювентус. Научих толкова много 

за футбола.Научих и за 

културата на Италия. Беше найхубавото 

нещо, което съм правил“ 

Лий шарп (Сампдориа) 

„Когато кацнахме на летището 

имаше около 5000 тифози на 

Бари. Беше лудинца! Не 

можехме да минем през 

летището, защото постоянно 

хората ни дърпаха и целуваха. 

Беше истински шок да видим 

какво означава за тях това, че 

идваме, за да се присъединим 

към клуба.“ 

Лутър Блисе (милан) 

„Тъй като беше в Ювентус, 

Лиам Брейди говореше 

италиански, което беше 

добре. Лиам си тръгна след 

две години и аз иззех 

неговата роля, когато 

Грийми Соунс имаше нужда 

от помощ. Беше добре да има 

англоговорящ там.“ 

„Беше страхотно! И града, и 

тренировъчната база бяха 

прекрасни. За съжалание не много 

хора говореха английски и 

езиковата бариера беше проблем“ 

„Няма грам съжаление, че 

отидох в Италия. Никакво. За 

футболното ти обучение, е 

перфектно и каквото и да се 

случи, си взимаш урок. 

Ставаш по-добър човек. Учиш 

се от него независимо дали 

се справиш добре или не.“ 

*Заглавието на материала е асоциация с песента на Стинг „Englishman in New York” („Англичанин в Ню Йорк“)

Карлос Бака започна под пара новия сезон в Серия А и реализира хеттрик срещу 

Торино на „Сан Сиро“. Дали Уест Хям съжаляват, а Милан се радват, можем 

само да гадаем. Факт е, обаче, че колумбиецът взе топката за вкъщи с усмивка 

на лице и очевидно е готов да бъде лидер на „росонерите“ и през този сезон.

Странните случаи на номерата в Италия 

В същия клуб влиза и Николас 

Бурдисо, който, макар да е 

защитник, облича осмицата 

на екипа си, а Кристиан 

Маджо носи номер 11 на 

десния бек, или по-скоро на 

пейката на Наполи. 

Номерата на екипите от 1 до 11 са дълбоко потънали 

в миналото, а Кевин Погорзелски ще Ви разведе 

през някои от най-необикновените избори на 

номерация в Серия А. 

След като приключи 

трансфера си в Киево, от 

Джонатан де Гузман не се 

очакваше да влезе в много 

заглавия, докато не реши да 

играе с номер ... 1. 

Като изключим националните 

отбори отпреди четири 

десетилетия, полвеи играч с 

този номер е нетипично. Оси 

Ардайлс, Норберто Алонсо и 

Серхио Алмирон решиха да 

играят с поредни номера на 

две поредни световни 

първенства, като само Диего 

Марадона беше с 

привилегията да играе 

винаги със своята десетка. 

28-годишното ново 

попълнение на Киево, обаче, 

далеч не е единственият, 

който е избирал номер, който 

да не се асоциира с 

позицията му на терена. 

Новакът в Серия А, Кротоне, 

има в състава си Марко 

Феста, който брани вратата 

им с номер 5 на гърба. 

Същото се отнася и за 

Емилиано Вивиано в 

Сампдория, който играе с 

втори номер и то от доста 

време. 

За разлика от други големи 

първенства в Европа, в Серия 

А няма ограничения за избор 

на номер и след като 

футболиститте започнаха да 

се представят и чрез 

числата на гърбовете си, 

беше очаквано тази мода да 

се разпространи бързо на 

полуострова. 

Станал известен с 4-ката си 

в атаката на националния 

отбор на Нигерия, Нванко 

Кану също избра 

нетрадиционен за нападател 

номер при трансфера си от 

Аякс в Интер през 1996 г,

а именно 6-цата. Малко след 

това пък друг африканец в 

състава на „нерадзурите“ 

Мохамед Калон имаше повече 

успех в началото на новия век, 

носейки номер 3. 

В същата година, когато 

пристигна националът на 

Сиера Леоне, една от найвеликите 

„единици“ на Италия, 

Джанлуиджи Буфон вся смут в 

Парма, когато иска 88 за 

последния си сезон в Парма. 

След като много предполагат, 

че в това има нацистка 

насоченост от близостаа с 

абревиатурата “HH” (Heil 

Hitler), Буфон трябва да 

обясни, че всъщност това му 

изглеждало като четири топки. 

Първоначално е искал 00, но 

федерацията му отказва и 

трябва да се задоволи със 77. 

Все пак, година по-късно, 

когато преминава в Ювентус, 

той отново се връща към 1- 

цата 

Понякога, обаче, футболисти го 

използват и за по-логични 

неща. Например, египтянинът 

Мохамед Салах облича 74, за да 

почете същия брой жертви на 

ужаса от стадион Порт Саи в 

родината му три години порано. 

Някои избират да обозначат 

годината, в която са родени. 

Тази идея сякаш започна с 

трансфера на Роналдиньо в 

Милан през 2008г., след като 

Кларънс Сеедорф бе заел 

неговият любим 10-ти номер и 

така бразилецът облече 80-ти, 

тъй като е роден през 1980г. 

По-късно същото направиха и 

други футболисти на 

„росонерите“ като Андрий 

Шевченко (76), Робиньо (83), 

Матьо Фламини (84) и Стефан 

Ел Шарауи със вече своя 

емблематичен 92. 

Марио Балотели пък изрази 

желание да запази номера, 

който е получил още в 

юношеските формации и дори 

правил подаръци на негови 

съотборници, за да му дадат 

да го използва, ако те са го 

били заели преди него. „Взех 

45-ти номер, защото се 

шегувах, че като събереш 

двете цифри се получава 9. 

Вкарах в първите си четири 

мача след това. Донесе ми 

късмет и затова го исках 

винаги.“. 

Подобен е случаят и с 

нападателя на Интер Иван 

Саморано, който разкраси 

екипа сипрез 1998г., след 

като беше принуен да се 

раздели с любимата си 

деветка. Така той избра 18, 

но сложи плюс в средата, за 

да покаже каква е 

символиката. Макар този 

случай да се асоциира с 

Роналдо, исктинската 

причина е Роберто Баджо, 

който настоява за 10-ката 

и това води до серия от 

размествания.

Спомени от миналото 

Бившият италиански нападател Джанлук Виали направи име в 

Ювентус и Челси, но преди това помогна на Сампдория да 

спечели титлата в Серия А през 1991г., след като оформи 

уникално дуо напред с Роберто Манчини. През кариерата си 

Виали събра купища отличия с всички клубове, за които е 

играл, но в „Голямото интервю на Греъм Хънтър“, той 

сподели, че първото скудето в историята на Дория е било 

специален момент 

- Как успяхте да наредите всичко 

както трябва в този момент в 

Сампдория? 

- Всеки футболист усети уникално 

чувство на принадлежност. Бяхме 

влюбени в този клуб, в собственика и 

феновете. Искахме да изведен отбора 

до най-високото място. Беше ни като 

мисия. Президентът, Паоло 

Монтовани, имаше мечта да докаже, 

че можеш да спечелиш титлата без да 

имаш купища пари. Той мисли в 

перспектива като Стийв Джобс. 

Почувствахме, че всички ни 

подценяваха, защото бяхме малък 

клуб, но това само ни донесе 

допълнителна мотивация. Въпреки 

това, поглеждайки назад, получихме 

шанс да бием дузпи срещу Милан, 

Интер и Ювентус. Аз ги изпълних и 

вкарах всичките. Господ ме 

закриляше. Може би нашето 

представяне водеше до това 

реферите да ни отнасят към нас по 

осбен начин. 

- Спечелихте титлата срещу Интер на 

Сан Сиро в луд мач с червени 

картони и страхотни 

спасявания на вашия вратар 

Джанлука Палиука. 

Спечелихте с 2:0, но сякаш 

можеше да е и 8:6. 

- Оставаха три или четири мача 

до края на сезона. Интер бяха 

на няколко точки зад нас, така 

че трябваше да победят. Имаха 

много силен отбор: Юрген 

Клинсман, Лотар Матеус, 

Валтер Зенга и Джузепе 

Бергоми. Джовани Трапатони 

пък беше треньор. Бергоми и 

Манчини бяха много добри 

приятели, но нещо се случи в 

края на първото полувреме и 

двамата бяха изгонени. 

Напуснаха прегърнати.

Интер създадоха 

положения, но ние 

бяхме много точни и 

отбелязахме през 

второто полувреме. 

След това се получи 

обсада, но Палиука 

направи невероятни 

спасявания. Той отрази 

и дузпа, а след това аз 

отбелязах за 2:0. Това 

беше начинът, по който 

играехме. Стегнато 

отзад със зрелищен 

контраатакуващ футбол. 

Вярвам, че ни беше 

писано да спечелим 

Серия А през този сезон. 

- Освен спечеленото 

Скудето със Сампдория, 

вие спечелихте много 

купи, играейки футбол 

по начин, който беше 

прекрасен за гледане. 

Човкът, който, сякаш, 

остана в сянка е Вуядин 

Босков. Разкажете ни за 

него. 

- Той беше като 

старомоден английски 

мениджър – босът, но 

също така и баща за 

всеки от нас. Имаше 

страхотни 

комуникативни умения, 

а беше и много начетен, 

защото беше гражданин 

на света. Преминал през 

Холандия, Испания, 

Югославия и Италия, 

той говореше пет или шест езика. Предаде ни 

огромно количество самочувствие. Накара ни да 

вярваме, че можем да спечелим първенството, 

местната и европейска купа. Нашата вяра се 

извиси в небето, когато той пристигна. Той бешек 

ато баща за мен, но също така и страхотен 

психолог. Ако седеше на друга маса, можеше да 

види ако двама играчи да се скарали илинякой 

има проблеми с приятелката си. От тактическа 

гледна точка, вместо да отстранява дефектите ни, 

той се стараеше да развие положителните ни 

качества. 

- Финалът за КЕШ през 1992г. беше паметен 

момент за футболния фен. Вашата Сампдория 

загуби от дрийм-тийма на Барселона, водена от 

Йохан Кройф. 

- Първия път, когато загубихме от Барселона беше 

в Купата на носителите на 

купи през 89-та. Контузих се 

на загрявката, но все пак 

излязох за мача. Нямаше как 

да предположим, че само 

след година ще стигнем до 

финала в Гьотеборг срещу 

Андерлехт и дори ще 

спечелим. Тогава вкарах два 

пъти. 

Бях влюбен в Кройф като дете. 

Така че беше тежко, че 

именно неговият отбор ни 

отне КНК през 89-та, а след 

това и КЕШ през 1992-ра. 

Финалът на Уембли е голямо 

разочарование. Беше 

последният ми мач със 

Сампдория и исках да напусна 

подобаващо. Имах шансове, 

но ги пропуснах. Години след 

това се събуждах през нощта. 

Това обаче ми даде 

мотивацията да я спечеля с 

Ювентус четири години покъсно.

Как така Рома не стига до 

златните медали толкова 

години? Защо дори с 

конкурентен състав, те се 

препъват в последните 

сантиметри на стълбата? 

Има много обяснения, като найважното 

е лимитираните 

възможности и лош късмет. Но 

един по-мъгляв фактор изскача в 

дискусиите на разярените 

фенове и това е манталитет. 

Рома, поне така смятат повечето, 

няма нагласата на победител. 

Краката им се разтреперват в 

големите мачове, забравят да 

покажат силните си страни и на- 

края губят самочувствието си 

тогава, когато имат най-голяма 

нужда от него. Това е на фона на 

вече изградена антитеза в лицето 

на Ювентус – отбор, който вече е 

изградил своя печеливш 

манталитет. 

Решението на Лучано Спалети да 

отнеме капитанската лента на 

Даниеле де Роси след червения му 

картон срещу Порто е чст от поголям 

план да се реши найепидемичният 

проблем на Рома. 

Това е опит да се създаде 

дисциплиниран и строг манталитет 

на победители, което ще помогне 

на „вълците“ да преодолеят 

историческите си слабости. Дали 

работи обаче? 

Преди да изстреляма отговора 

на този, може би, най-важен 

въпрос, е редно да се запознаем 

с какъв феномен се сблъсква 

Спалети. Като се има предвид, че 

поколенията в Рома от 

последното спечелено Скудето 

от 2001 г. се смениха повече от 

един път, тяхната хронична 

психологическа дупка вероятно 

произлиза от околната им среда. 

Рим може да е страхотно място 

за ваканция, но не винаги е

лесен град за живеене 

и прави нещата за теб 

още по-трудни щом 

опре до това да го 

представляваш. 

Фен базата в столицата 

е изключително 

първична. Тяхното 

дерби е едно от найсвирепите 

в Европа, 

хората откроено се 

идентифицират по 

отношение на квартали 

(представете си делението на Запад и 

Изток в САЩ, умножено по 10 или 15), 

докато техните цветове, диалекти и 

маниери са силно вплетени с 

националната култура. Може би само 

Наполи, сред италианските клубове, е 

поддържан от близко по това 

отношение градско чувство за 

принадлежност. 

Това носи със себе си някои уникални 

хореографии на трибуните, но това 

също означава, че остава малко въздух 

за дишане за един футболен отбор. 

Дори един 14-годишен онлайн войник 

в социалните мрежи е по-склонен да 

прости грешки на човешко същество от 

средно статистическия романист. 

Футболистите са тормозени и 

освирквани всеки път щом нещо се 

обърка, включително Миралем Пянич 

и то на улицата (със сигурност той си е 

спомнил за това, когато Юве са му 

звъннали да преговарят). Играчи, 

треньори, директори и президенти 

стават от герои във врагове и обратно 

за едно мигване. 

Едно възможно обяснение за провала 

в опитите на Рома да намери 

стабилна психологическа форма 

може да е невероятното 

напрежение, което лежи на 

плещите им от факта, че живеят 

и работят в Рим. Ювентус имат 

напълно различна сфера на 

почитатели – повечето 

бианконери не са от Торино, 

отборът се радва на по-скоро 

периферен интерес в дербито и 

феновете имат далеч по-интуитивни 

отношения с футболистите. 

За ветеранът в Рома Спалети тези неща 

не са чужди и отговрът на тях през 

втория му престой начело на тима 

беше да внеседисциплиниран, дори 

драконовски режим. Де Роси се 

проваля? Отнема му се капитанската 

лента. Тоти се оплаква? Остава извън 

състава. Правят 3:3 с Аталанта? Следва 

мъмрене, дори крещене от треньора с 

псувни в съблекалнята. Няма 

изключения и нито една грешка не е 

забравена да се спомене. 

Има нещо привлекателно в идеята 

Рома да се превърне в Спарта, поне на 

хартия. Това определено е нов подход. 

Победната серия от миналия сезон, 

изглежда, също ретафицира 

философията на Спалети. 

Въпреки това, малко вероятно е да се 

берат плодове от този подход. 

Представете си следната гледка по 

средата на тренировъчна сесия: „За 

кого бягаме? РОМА! За кого се борим? 

РОМА! За кого ще умрем? РОМА!“ , 

след което си спомнете 

театралниченето на Спалети и начина, 

по който той се хвърли с лицето 

надолу, след като удара на Алесандо 

Флоренци с глава мина покрай вратата 

срещу Каляри. 

Поверяването на идеята от страна на 

Спалети е достойно за уважение, но 

неговият проект изглежда включва

Преборване на истерия чрез още поголяма 

истерия. Той изисква от 

футболистите си да бъдат още пооткачени 

от феновете и нещо 

подсказва, че това не е добра идея. 

Времето ще е има последната дума, 

разбира се, но към днешна дата това 

не стимулира отбора да спечели срещу 

Порто, за да си осигури място в групите 

на Шампионската лига. Нещо повече, 

може да се каже, че прекомерното 

напрежение, което Спалети наложи 

върху тима в крайна сметка беше 

вредно за психиката на отбора по 

същия начин, по който вредят големите 

очаквания от града. 

Надяваме се, че ситуацията около 

отнетата капитанска лента на Де Роси 

ще се подобри, но в действителност 

изглежда като още един бомбастичен, 

мелодраматичен жест с много малка 

стойност като резултат. Досущ като да 

се хвърлиш с лицето надолу, когато 

удар е минал встрани от целта или 

когато лаеш срещу футболистите си, че 

трябва да се самоубият в името на 

отбора. 

Това е грандизоно и грабва 

вниманието, но това не означава, че 

ще бъде и ефективно. 

Андреа Теларита

вътрешни трансфери изходящи трансфери баланс 

Това трансферно лято може да 

не беше едно от найшокиращите 

по отношение на 

промени в клубните цветове на 

един или друг футболист, но пък 

постави нов световен рекорд а 

трансферна сума, платена за 

един играч. В него влезе и името 

на Серия А, след като Ювентус 

продаде Пол Погба на 

Манчестър Юнайтед за над 105 

милиона евро. 

Това даде икономическата мощ 

на „бианконерите“ да похарчат 

най-много от всички свои 

съперници на Апенините, 

записвайк и най-скъпият 

трансфер – Игуаин. Зад тях са 

Интер с похарчените 130 

милиона, Рома с 98 и Наполи със 

78. Изненада или не, Милан 

„развързаха“ кесията си за само 

27 милиона евро. Малко повече 

от Болоня и по-малко спрямо 

Лацио и Сампдория. 

Общата сума, която са 

разплатили италианците възлиза 

на 731 милиона евро за общо 

785 футболисти, което води до 

средно 37 милиона на клуб и 

930 хиляди за играч. 

Вече стана дума, че найсериозната 

сума, която бе 

получена за футболист беше в 

сметката на Ювентус, но това, 

все пак не помогна 

„бианконерите“ да бъдат на 

плюс след 31-ви август. 

След торинци, Наполи взеха 

втората най-тлъста сума за 

Игуаин и Рома – за Миралем 

Пянич. 

Интересното е, че Милан отново 

не влизат в положителна 

светлина в тази категория. 

„Росонерите“ са пласирали 

играчи за общо 14,5 милиона 

евро, с което ги изпреварват 

Лацио, Сасуоло, Удинезе, Торино 

и Сампдория, които са взели 

повече пари от изходящи 

трансфери. Още по-лоша е 

ситуацията в Интер, обаче, които 

са взели едва 13 милиона. 

Общата сума, която е преведена 

в Серия А е 684 милиона евро за 

нови 758 договора, което 

оценява всеки футболист на 

средно 931 хиляди евро. 

Странно или не, освен Юве, 

никой от топ четирите клуба в 

Италия не излезе на плюс след 

лятото. Шампионите са на 

зелено с 1 мил. 200 хил, далеч 

пред Интер (-117), Рома (-34,4) 

и Милан (-12,3). Извън тях, 

Сампдория взимат найсолидната 

печалба от близо 25 

милиона, а Наполи са след тях с 

20. 

Общият баланс за Серия А е на 

минус и то сериозен - 48,6 

милиона, а средно всеки един 

клуб излиза на загуба от 2,3 

мил. 

Изненадващото е, че Италия 

излиза на второ място по 

платени суми в света зад 

едноличния лидер – Висшата 

лига. От Серия А са похарчени 

далеч повече от Ла Лига, 

Бунделигата и Лига 1, което е 

възможно да бъде намек, че 

италианците са готови отново 

да инвестират, след като все 

повече от клубовете стават 

собственост на чуждестранни 

инвеститори.

Вентура носи спомените от 

Клоуи Бересфорд 

Новият селекционер на Италия Джампиеро 

Вентура започна световните квалификации 

с победа над Израел с 3:1, след като бързо 

вдигна състава от загубата в контролата с 

Франция. Преди мачът още да е почнал, 

той се сблъска с контузия на Андреа 

Белоти, който получи мускулен проблем и 

ще е извън терените за поне две седмици. 

След като работеха заедно в Торино през 

миналите 12 месеца, Вентура прати 

първата повиквателна на нападателя за 

мача с „петлите“ в Бари. Роденият в 

Бергамо футболист със сигурност си 

заслужи тази привилегия, след като 

отбеляза пет гола в първите два мача за 

сезона. 

След зимната пауза тази година, Белоти 

достигна пиковата си форма в Торино и 

отбеляза 11 от общо 12 гола за сезона. 

След като Джорджо Киелини беше изгонен 

при така или иначе неубедително си 

представяне срещу Израел, Вентура 

трябваше да вземе решение. Именно 

грешка на ювентинецът донесе гола за 

домакините и в онзи момент те бяха 

получили криле, с които летяха към Буфон. 

Все пак „адзурите“ бяха спасени от друг 

футболист, на когото Вентура беше 

наставник в Торино – Чиро Имобиле. 

Именно той заяви след карая на мача: „Има 

много силна връзка между нас. Много 

силна. Както на лично, така и на 

професионално ниво. Аз му дължа толкова 

много.“. 

С тези силни умения да ръководи по-голяма група от футболисти, 

Вентура има възможността да изгради връзка като тази с Имобиле 

сред всички останали в състава. Той ще има нужда от тяхното найдобро 

ниво в следващата среща от цикъла, тъй като Скуадрата 

излиза срещу Испания на 6-ти октомври.

Торино 

След като Киелини беше изгонен, Вентура имаше на разположение Давиде Астори и друг „бианконеро“ Даниеле 

Ругани, но все пак избра добре познатия му Анджело Огбона. Защитникът напусна отбора през 2013г., но също 

създаде много позитивна връзка с ветерана на пейката и не го разочарова срещу Израел, след като беше в 

основата на защитаването на аванса при 2:1 преди третото попадение за италианаците. 

„Той е отличен треньор, особено за националния отбор, който не блика от талант.“, сподели защитникът на Уест 

Хям веднага щом стана ясно през юни, че Вентура ще поеме Скуадрата. „Джанпиеро има добре дефиниран стил 

на игра, по което доста наподобява Антонио Конте и това ще бъде много положително за Италия, която трябва 

да се изправи обратно на краката си“ 

Огбона се присъединява към Имобиле и Белоти в групата на „любимците на шефа“ и в това няма нищо 

учудващо, имайки предвид, че сега начело е бивш наставник на Торино. 

Матео Дармиан, чиято звезда изгря именно в Торино на Вентура и капитанът на „адзурите“ под 21 г. – Марко 

Бенаси също много скоро може да влязат в групата на националите. Все пак, новият селекционер трябва да 

обърне внимание и на други обещаващи играчи, които могат да вдигнат качеството на състава. 

Вентура има на разположение адрото в защита на Ювентус плюс футболисти от бившия си тим, от които може да 

избира, но само чрез интегрирането на млади таланти като тези на Лоренцо Инсине и Доменико Берарди, 

неговият отбор може да просперира. Италия на Вентура успя да открадне трите точки в първата си среща по пътя 

за Русия 2018. Малка крачка напред сред много съмнения. Дълъг път се простира пред отбора и нови връзки 

трябва да бъдат създадени.

В последните години Италия започва 

постепенно да изплува от плаващите 

пясъци, в които попадна преди шест 

години. Товага финансите ставаха 

все по-малко, топ футболисти 

напускаха, а достойни заместници 

липсваха. Ситуацията в европейските 

клубни турнири не беше по-розова и 

очаквано коефициентът на страната 

в ранглистата на УЕФА се срина, 

изгубвайки четвъртия си отбор в 

Шампионска лига за сметка на 

Германия, а Франция и Португалия 

започнах да дишат във врата. 

Един от най-голмите минуси на 

италианския футбол е 

инфраструктурата. 90% от 

тренировъчните бази са в лошо 

състояние, а същият процент от 

стадионите са общинска собственост, 

кото първо означава, че приходите 

от домакинства не отиват изцяло в 

касата на клубовете и второ – 

поддръжката и подобряването на 

условията не става, когато тимовете 

пожелаят, а когато кметът реши. 

Стадионите в Италия са все още 

една въображаема желязна завеса 

между Италия и остналата Западна 

Европа, която просперира, но не за 

още много дълго. 

Стадио Сан Сиро или Джузепе Меаца е найголемият 

стадион в Милано и дом на градските 

Милан и Интер. Открит през 1926г. по проект на 

бившият президент на „росонерите“ Пиеро Пирели, 

той претърпява три разширения през 39-та, 55-та 

и 90-та. Последният ремоонт, свързан с Мондиал 

90‘ е и последният сериозен такъв за дома на 

финала в Шампионската лига тази година. Тогава 

се изгражда третият етаж, козирките, които 

покриват всички седящи места и четирите 

цилиндрични колони в краищата, поддържащи 

допълнителната тежест на конструкцията. До 

1935г. Сан Сиро е собственост на Милан, но 

впоследствие е продаден на общината, които са 

принудени да разширят капацитета поради 

разрастващата се популярност на „червено- 

черните“. От 1945г., на Сан Сиро играят домакинските си мачове и Интер. 

Стадионът е собственост на община Милано и двата отбора, които го ползват плащат аренда, 

срещу която обаче не получават нужното качество на поддръжка. Случва е тревата да не е в 

най-доброто си състояние, особено в последните години, когато се играят по три мача на 

седмица, като вторият е в четвъртък (срещите на „нерадзурите“ в в Лига Европа). 

Собствеността от трето лице слага сериозна преграда пред идеите на двата клуба за развитие 

на стадиона. Най-ресният пример беше през лятото на 2012г., когато много трудно Милан и 

Интер убедиха общината да се съгласят за инсталирането на системата “Desso Grass Master”,

включваща внедряването на изкуствени фибри на 

всеки 2 см. площ, с което се спомогна по-доброто 

възстановяване на покритието и по-лесната му 

поддръжка. 

Споделеното домакинство с кръвния враг е болна 

тема и на двете фенски маси в града. Първи Интер 

повдигнаха въпроса за построяването на собствен 

стадион и напускане на Джузепе Меаца през 2012г. 

Планът за Стадио Джачнито Факети, обаче, потъна 

в архивите много бързо, погълнат от други посъществени 

проблеми на клуба от спортноорганизационна 

страна. Сега всички с черно-синьо 

сърце очакват развитие след продажбата на клуба 

в ръцете на Suning. 

При Милан, ситуацията стигна до по-напреднала. 

След многобройни слухове и преговори, в началото 

на миналата година, „росонерите“ спечелиха търга 

за място в Милано (точно до Casa Milan), на което 

да започнат изграждането на новия си дом. Дори 

публикуваха видео и снимки на проекта си, но щом 

стана ясно, че Силвио Берлускони ще продава 

клуба, всичко пропадна, а преди янколко седмици 

стана ясно,че официално втория в търга за 

земята, която трябваше да бъде застроена от 

„росонерите“, ще започне своя строеж. 

Стадио Олимпико в Рим е вторият от общо 

четирите стадиона на Апенините, които приемат 

два отбора. Стадионът, който е построен по 

лично нареждане на мусолини за подготовка на 

неговата младеж, е завършен през 1932г., но 

официално е открит 21 години по-късно. През 

1990г. капацитетът му е намален от 100 хил до 

74 хил. места. 

Поради същите причини на Милан и Интер, 

местните Рома и Лацио също отдавна говорят за 

преместването си от Олимпико. През 2000г. 

„орлите“ имаха план за построяване на ново 

съоражение, но това не доведе до нищо. 

Президентът на Рома Джим Палота обяви, че 

отборът вече има проект за „Стадио дела Рома“, 

който ще бъде с 52 хил. места и се очаква да 

окраси Рим през 2019г. 

„Щастливи сме от напредъка по строежа. Убедени 

сме, че построяването на този стадион ще 

доведе съживяването на столицата и това ще 

бъде нещо, на което „джалоросите“ ще могат да 

се радват.“, заяви Палота. 

Инвестицията е в размер на 1 милиард и 700 

милиона евро, като 30% от инвестицията ще се 

върне в града под формата на обществени

поръчки за строителство. Проектът ще даде 

възможност за осъществяване на серия от 

строителни работи, които ще подобрят 

транспорта в този диаметър, като ще се 

изградят и много зелени площи. Цялото 

пространство е 180 хектара, а за изпълнението 

на задачата ще бъдат назанчени до четири 

хиляди работници, за които са отделени 500 

милиона за заплати. 

Колкото до Лацио, най-вероятно ще останат на 

Олимпико в следващите десет години, макар 

опититие на Клаудио Лотито да застрои 

собствения си парцел земя северно от Рим в 

близост до река Тибър. Желанията му удрят на 

камък зарди забраната от общиснките 

представители, които спазват нормите за 

строеж до водни обекти. 

направи, за да се върн сред най-добрите в 

Серия А беше именно построяването на 

собствения си дом. Ако трябва да бъдем 

честни, цялата мотивация в големите 

клубове да строят наново дойде именно от 

живия пример колко много печели Ювентус. 

Цените на билетите на Ювентус Стейдиъм 

са най-ниските спрямо тези на другите топ 

отбори в Серия а и това при условие, че 

„бианконерите“ са най-успешния тим в 

последните 5 години. Разликата идва от 

там, че те получават 100% от всяка 

хартийка за пропуск, а при останалите не е 

така. Само от абонаменти, тази година Юве 

взима 27 милиона евро, а на 5-ти май 2015 

година торинци прибраха 3.3 милиона евро 

само от билети на мача с Реал Мадрид в 

Шампионска лига, поставяйки рекорд за 

клуба. 

Много придвидливо, Ювентус направиха 

новия си стадион с по-малко места, тъй 

като така или иначе 60+ хилядни трибуни 

не се запълват, а по-малък размер означава 

и по-евтина за поддръжка структура. 

Издигнат върху бившият Деле Алпи, Ювентус 

Стейдиъм е най-новият стадион в Италия и 

едно от само трите съоражения, които са 

сасобственост на клуба, който ги използва. 

Една от ключовите стъпки, които Юве 

Наполи играе на Стадио Сан паоло от 

далечната 1959г., след като предишният им 

дом Стадио Партенопио е изравнен със 

земята от въздушни бомбандировки по време 

на Втората световна война.

Подобно на останалите големи стадиони в 

странат, и той получи козметична 

процедура за Мондиал 90‘, като се изгради 

трети етаж, постави се козирка и местата 

бяха редуцирани до 76 хил. От тогава 

стадионът не е бил ремонтиран и е в 

плачевно състояние – разпадащи се колони, 

стари седалки, прокапващи покриви, а 

тоалетните са по-зле и от някои такива по 

българските стадиони ... 

Поради разрастващото се влияние на Наполи 

и все по-усезаемото му присъствие в 

челото на класирането, от 2012г. се 

заговори за планове за нов стадион. Тогава 

дори кметът на Неапол Луиджи Де 

Маджистрис представи дори проект за „Мида 

в краката на Везувий“, която да се построи 

до 2015г. Както виждате днес, това не се 

случи и причината е, че тук президентът 

няма особеножелание да отделя толкова 

крупни суми за нов стадион. По тази 

причина и Марко Фасоне напуска 

неаполитанците, тъй като му е възложена 

задача, но не и финансов гръб за нея. 

През февруари миналата година, 

представители на Наполи се срещнаха с 

общината, но планове за реконструкция на 

Сан Паоло не бяха представени. По лични 

думи на Де Лаурентис „Клубът се отказва 

от идеята за нов стадион и се насочва към 

промени на сегашния“. Всичко това е добре, 

но остава фактът, че Сан Паоло е 

собственост на Неапол, не на клуба. 

По изчисления, реновирането на стадиона до 

по-прилчен вид ще надхвърли 60 милиона 

евро. Само за сравнение, Ювентус изградиха 

своя дом за 100 милиона. Въпросът защо Де 

Лаурентис е скллонен да спести 40 милиона, 

но да остане под шапката на общиснките 

управници е с неизвестен отговор. 

Иначе последните новини са, че с 

реконструирането на Сан Паоло ще се 

заеме GSA (Giancarlo Scognamiglio 

Architettura), като новия вид на 

съоражението ще е с 1/3 намаели места (до 

42 хил), нов четвърти етаж с допълнително 

място за реклама и Skybox (телевизионни 

кабини) и от двете страни на стадиона и 

не на последно място – още по-стеснен 

покрив, който вече ще покрива и 

лекоатлетическата писта. Всичко това 

трябва да бъде готово до 2018г. 

Домът на Емполи е създаден през 1965г., а 

последно е ремонтиран през 1997г., когато 

последната северна трибуна е била завършена. 

Ситуацията и тук не е много модерна – 

лекаатлетическа писта, която рядко се 

използва, занемарени трибуни и едва две 

козирки в успоредните главни сектори. 

Положителното е, че ръководството на клуба 

взе нещата в свои ръце и наскоро също 

представи проекта си за реновиране на „Карло 

Кастелани“.

Той ще се състои от 17 300 места 

(намалени от сегашните 20 хил.), като всяко 

едно от тях ще бъде изцяло покрито от 

козирки. Идеята е по модела на Удинезе, 

които премахнаха пистата около терена и 

създадоха място за по-близкостоящи места. 

местата от 24 300 до 22 000., като по-голямата 

част от премахнатите седалки ще са тези, които 

феновете от години определят като „сляпа 

точка“, защото не се вижда почти нищо. Също 

така ще бъдат премахнати и плексигласовите 

прегради между феновете и терена. Цялата 

структура пък ще бъде „облечена“ в ETFE 

материал, какъвто може да се види на „Алианц 

Арена“ в Мюнхен и „Дачиа Арена“ на Удинезе. 

Цялата стойност на реновирането ще се подели 

между общината и и клуба, като Аталанта ще 

плати само 2.4 мил. евро. 

Близо 100-годишният „Атлети адзури ди 

Италия“ също най-накрая ще претърпи 

сериозен ремонт. Ръководството на 

бергамци (както всички други) също иска 

да предаде на новия си дом „английско 

чувство“ по модела на Ювентус. 

През лятото на 2015г. президентът на 

клуба Антонио Перкаси, заеднос кмета на 

Бергамо и и архитектът Мауро Пиантели, 

представиха своя план. В началото на 

тазгодишния сезон, вече се забеляза 

прогреса, като първо бе променена 

трибуната „Креберг“. До самия си край 

(2020г.) проектът включва редуциране на 

„Ренато дал Ара“ е по-скоро исторически 

паметник отколкото футболен стадион. 

Първите по-сериозни оплаквания от феновете 

дойдоха през 2013г., но много по-отдавна 

ситуацията в Болоня беше плачевна – 

ръждясали прегради, изкъртени седалки, 

паднали мазилки по изходите, счупени на 

половина стъпала между секторите и още 

много ...

През април 2015г. Болоня назначи Лари Смит да 

проведе стратегически анализ на евентуална 

реконструкция. Собственикът на клуба Джоуи 

Сапуто пък се срещна с Джино Заванела 

(архитектът на Ювентус Стейдиъм), за да обсъдят 

евентуален ремонт. 

Първите стъпки вече бяха направени – през 

ноември същата година бяха сменени всички 

седалки на стадиона, а през януари тази година 

Заванела представи проекта пред директорите на 

Болоня – намален до 28-хиляден, Дел Ара ще е с 

козирка над всички седящи места, премахната 

стоманена преграда на трибуните. 

В един момент имаше един проблем. Началното 

вместване, че стадионът е по-скоро паметик не 

беше иронично, тъй като той наистина е под 

егидата на „Асоциацията на културното 

наследтво“ (АКН) и именно те не бях напълно 

съгласни да се правят промени. Все пак, Сапуто 

изрази позитивизъм в интервю пред Sky по-рано 

тази година, а през май АКН също даде зелена 

светлина. Така през лятото на 2018г. работата 

ще започне, а общата цена ще възлезе на 60 

милиона евро. Докато всичко привърши, Болоня ще 

трябва да играе домакинските си мачове на друг 

стадион, като най-вероятно това ще бъде „Енио 

Тардини“ в Парма. 

Луиджи Ферарис също посреща домакински 

мачове в Серия А всеки уикенд, след като 

двата градски отбора Дженоа и 

Сампдория използват услугите му. 

Всъщност, Ферарис е един от малкото 

общински стадиони, които са в добро 

състояние. Поддръжката му е на ниво и 

ряко може да се чуе оплакване както от 

домакинска, така и от гостуваща агитка. 

На няколко пъти обаче президентът на 

Сампдория Масимо Фереро влезе в 

конфронтация с фирмата, обслужваща 

стадиона, тъй като не бе доволен от 

терена. Това ескалира в решението на 

боса на Дория да започне проект за 

личен стадион на клуба. Идеята му, която 

стана ясна през 2013г. беше за 

построяване на стадион до крайбежието, 

но подобно на случая с Лацио, общината 

отказа. Все пак Фереро не се е отказал 

да създаде 30-хиляден нов дом на своя 

отбор, като това ще даде възможност на 

Дженоа да инвестира в обновяване на 

Мараси, като вече са планирани 

премахване на преградите между 

отделните сектори, вдигане на 

скамейките на първи ред в трибуните (по 

модел на Ювентус Стейдиъм) и 

надстрояване на медия боксове на 

последния етаж. Всичко това за 20 

милиона евро.

Каляри са едни от най-активните клубове по 

отношение на построяване на нов стадион. 

Това, разбира се, беше продиктувано от 

плачевното състояние на „Сант Елия“, които на 

няколко пъти принуждаваше отборът да играе 

домакинските си мачове другаде поради 

неиздържане на контролните инспекции за 

безопасност. През 2012г. Каляри дори построи 

временният „Стадио Ис Аренас“ с 16 500 места, 

за да има къде да играе в следващите три 

години, докатосе строи новият им дом – 

„Каралис Арена“. Този план обаче беше 

суспендиран от общината и през юни тази 

година се намери решение на проблема – с 25 

на 1 гласа, общината прие планът на Каляри да 

обнови изцяло „Сант Елия“. Скоро се очаква 

Каляри и полските архитекти от JSK да 

представят всички планове и финансова 

готовност (в размер на 55 милиона евро), за да 

започне работата. Стадионът ще бъде намален 

до 21 хиляди места, всички закрити от козирка 

и ще бъде оценен на 4 звезди от УЕФА, като 

планът е всичко да е готово за вековния 

юбилей на клуба през 2020г. 

„Стадио Маркантонио Бентегоди“ е последният 

стадион, които е дом на два отбора – 

градските Киево и Верона. Макар да не е в 

отчайващо състояние, Бентегоди е поредният 

такъв от старата школа, надхвърляйки 30 

хиляди места, което е много за отбори като 

Киево и Верона. Президентът на вторите през 

2012г. Маурицио Сети пусна идеята си за нов 

стадион в медиите, а даже се стигна и до 

съгласието на кмета на Верона. Идеята за 30- 

хиляден стадион с подвижен покрив по модела 

на „Шалке Арена“, струващ близо 200 мил. евро 

обаче, за сега, остава в книгите. 

Киево пък въобще не показват интерес да се 

местят другаде или дори да променят нещо по 

Бентегоди. 

„Енцо Барбера“ е дом на Палермо вече 84 

години. Разполага с над 36 хиляди места и 

е един от малкото стадион в Италия, които 

не изглеждат прекалено големи за отбора 

си. Нормално е, защото в Сардиня „горят“ с 

идеята за Палермо. Факт е обаче, че няма

отборът да излезе от дупката, в която е 

попаднал без да има собствен стадион и да 

печели от него. Именно за това намекна и 

Дзампарини през миналата година, заявявайки, 

че скоро ще даде началото на проект за ново 

съоражение, но само три месеца по-късно, в 

типичния си стил, каза, че има „много малък 

шанс“ това да се случи. 

Все пак, през ноември излезе план за нов 

стадион в областта Велодромо Паоло 

Берселиньо, на север от Палермо, като се 

очаква с него да се заеме познатият на 

цялата страна Джино Заванела, а седящите 

места ще бъдат около 35 хиляди. 

през 2009г., за да е в подходящ вид за 

Средиземноморските игри. 

Миналият декември пък стана ясно, че се обмисля 

посторяването на чисто нов дом за Пескара. В 

него стана ясно, че частни инвеститори ще 

налеят 40 милиона евро в пълно покритие на 

седящите места, премахването на архитектурни 

бариери, разширяване на зоните за сигурност и 

увеличаване на паркоместата в зоната извън 

стадиона. Ако няма никакви проблеми, новият 4- 

звезден „Адриатико“ би трябвало да е готов до 

2019г. 

„Стадио Адриатико“ приема Пескара от 

1955г. и се е превърнал в еблема на 

„делфините“. Все пак, е ясно, че има нужда 

от промяна. Най-набиващото се на очи е 

пистата около терена, която, като всяка 

друга, отделя феновете доста далеч. Макар 

да посреща не толкова претенциозен отбор, 

общината на града направи един от найскорошните 

ремонти на стадион в Италия 

Колкото и странно да звучи, „Мапей Стейдиъм“ е 

един от най-новите стадиони на Апенините. 

Построен през 1995г., носещият тогава името 

„Сита дел Триколоре“ става забележителност в 

Реджо Емилия. Той се използва първо от 

Реджиана, които все още са на него, за сезон 

2011/2012 Карпи също играят домакинствата си 

тук, а от 2013г. – и Сасуоло, след като отборът 

подписва двугодишен договор за наем с 

Реджиана. В споразумението влизат клаузи за 

подобряване на инфраструктурата, включително 

нови пейки и съблекални. 

Същата година компанията Мапей (главният 

спонсор на зелено-черните) купи името на 

съоражението.

Фиорентина имат един от найамбициозните 

проекти за нов стадион в 

Серия А. В началото Виола не мислешеи да 

реконструира „Франки“, а да построи 

напълно нов дом в областта Маркафир на 

стойност над 300 милионаевро. 

Два месеца по-късно обаче стана ясно, че 

Фиорентина вече обмислят дали да не 

направят цялостен ремонт на „Артемио 

Франки“. Все пак, през зимата се разбра, че 

ще се строи на ново, като мястото няма да 

е Маркафир, а Новоли, което е в близост до 

летището в града и не много далеч от 

сегашният им стадион. 

Според информации, се очаква работата да 

започне през 2017г., а откриването да бъде 

година по-късно. Все още, обаче, 

Фиорентина търсят партньор, които да им 

помогне със солидната сума от 320 милиона 

евро. Очаква се с проекта да се заеме 

швейцарската компания Herzog & de Meuron, 

които стоят зад „Алианц Арена“, „Птичето 

гнездо“ в Пекин и новият стадион на Бордо. 

Последният стадион в Италия, който претърпя 

ремонт е „Дачиа Арена“ или, както всички го 

познават „Стадио Фриули“. 

След дълги години без промени (след Мондиал 

90‘), през 2012г. от ръководството на клуба 

представиха плановете си за много по-модерна 

арена с намалени до 25 хиляди места. 

Проектът включи и премахването на 

лекоатлетическата писта и построяване на 

три нови правоъгълнообразни трибуни, покрити 

от козирки. 

След като общината на Удине отдаде стадиона 

на клуба за 99 години, а земята до 2112г., 

Удинезе получи зелена светлина за започване 

на работата през 2013г. и лятото на същата 

година, реконструкцията на северната трибуна 

започна. Три години по-късно, новият стадион 

беше готов, а като част от спонсорско 

споразумение, той беше преименуван на „Дачия 

Арена“. 

Целият проект излезе 50 милиона евро на 

клуба, но положителното беше, че макар и със 

срутени три от четирите трибуни, отборът 

все пак запази домакинствата си на „Фриули“.

ПОМИСЛЕТЕ ДО ДРУГИЯ ПЪТ ... 

По време на Световното първенство през 1982г. в Испания, Аржентина се 

изправя срещу Италия във вторите групи на Мондиала. Бъдещите шампиони 

от Скуадра адзура побеждават „гаучосите“, водени от Диего Армандо 

Марадона с 2:1. 

По време на целия мач, Дон Диего е недоволен от съдийските отсъждания на 

Николае Райнеа от Румъния. След мача, оплакванията на десетката на 

аржентинцие продължават, което води до прословутото изречение. „Футболът 

не е за балерини“, изречено от един от футболистите на Италия. Кой е той? 

Можете да изпращате отговорите си на нашата електронна поща: 

retemagazine@gmail.com 

В БРОЯ: 

Фотографии: Reuters, Associated Press, twitter.com, milannews.it 

Беше използвана информация от: goal.com, forzaitalianfootball.com, 

rossoneriblog.com, theflorentine.com, stadiumdb.com, footballtripper.com, 

calciomercato.com, thetelegraph.co.uk

Списание “Rete” 

Брой 1 

Издание: септември 

Всички права запазени © 

2016

Rete!/Брой 1/септември

Create successful ePaper yourself

Delete template?

Save as template?