Евгени Михайлов, кинорежисьор:

10
МЕРИдИаНИ
8 - 14 НОЕМВРИ 2016
След 8 години в Белия дом
Обама си отива, оставяйки
спорно наследство
Барак Обама ще остане в историята с две важни
неща. Едното безспорно е, че той е първият чернокож
президент на Съединените щати. А другото
– че по време на двата му мандата в Белия
дом, само за 8 години, ролята на Америка на
глобалната сцена се промени из основи. А също
и вътрешното º политическо статукво.
Само два дни след извънредните
парламентарни избори в
Исландия специална 5-членна
комисия от представители на
законодателното събрание,
върховния съд и министерството
на финансите препоръча
почти удвояване на депутатските
заплати. Ако бъде прието,
увеличението ще ес44 на сто -
до 9000 евро месечно.
Обяснението е, че ако са подобре
платени, народните представители
ще имат далеч помалък
мотив да се корумпират,
отколкото досега.
Нестандартната мярка беше предложена
7 месеца след безславното
падане от власт на премиера консерватор
Сигмундур Гунлаугсон.
Харизматичният лидер на
Прогресивната партия се принуди да
подаде оставка в началото на април.
Това стана след публикуването от международна
група разследващи журналисти
на т. нар. досиета „Панама”.
През изглеждащата
вече толкова отдавна
2008 г. сенаторът
от щата Илинойс
първо изненадващо победи
Хилъри Клинтън за номинацията
на Демократическата
партия за президентските
избори. А след това се справи
и с тежката артилерия на
републиканците – сенатор
Джон Маккейн.
Обама спечели симпатиите
на по-голямата част от
американските избиратели с
позитивните си послания –
„Надежда” и „Промяна”. Той
обещаваше край на подетите
от предшественика му републиканец
Джордж Буш-младши
„вечни” войни в Аф -
ганистан и Ирак. Заричаше
се и да прекрати вечното
партийно противопоставяне
на вашингтонския Капи -
толий, което непрестанно
държи великата сила на ръба
на пълна политическа блокада.
През първата година от
мандата му обаче над 4
милиона американци загубиха
работните си места в
резултат на нестихващата
икономическа буря, а стотици
се простиха с живота си в
битките срещу талибаните и
„Ал Кайда”. Демократите и
републиканците не постигнаха
компромисни решения за
каквото и да било. По -
ведението на политическите
опоненти на Обама в
Конгреса бе обяснено от
изявление на лидера на тогавашното
републиканско малцинство
в Сената Мич
Макконъл: „Най-важното не -
що, което искаме да постигнем,
е Барак Обама да е от
малкото президенти, изкарали
само един мандат”.
Противопоставянето се
задълбочи след първите
междинни избори през 2010
г. Носени на вълната на
радикалното консервативно
движение „Чаено парти”,
републиканците нанесоха
съкрушително поражение на
демократите. Последните
загубиха 63 места в
Камарата на представителите
– рекорд след Голямата
депресия от 30-те години на
ХХ век. И оттогава имат мнозинство
в камарата. Сенатът
през 2010-а остана под конт -
рола на демократите, но
след загуба на 6 места там.
През следващата година
Обама изпълни обещанието
си да изтегли американските
войски от Ирак. Но от дистанцията
на времето сега
критиците му твърдят, че така
е способствал за безпрепятственото
възникване и
възхода на „Ислямска държава”.
До минимум бе сведено
и военното присъствие на
САЩ в Афганистан.
След „лошата услуга”,
която му направи Нор -
вежкият нобелов комитет –
да го удостои с най-престижната
награда в света още
през първата му година като
президент, Обама подходи
сериозно към задачата да
отърси САЩ от имиджа им на
„глобален полицай”. Той приветства
от дистанция серията
от социални революции в
Северна Африка и Близкия
изток, придобила популярност
с прозвището Арабска
пролет. Намеси се само в
Либия, но твърде нестандарт -
но за Америка – като помощна
сила, „водеща от ариергарда”
европейските си
съюзници.
Рязкото намаляване на
загиналите във войни американци
и иновативните методи
за преодоляване на Го -
лямата рецесия – фискални
стимули вместо затягане на
коланите, и т.нар. количествено
облекчаване осигуриха
на Обама втори президентс -
ки мандат.
Четири години по-късно
обаче отговорът на въпроса
доколко позитивна е „Про -
мяната” на Обама е спорен.
На международната сцена
вече няма хегемон – САЩ
вече не играят характерната
за тях след края на Сту -
дената война главна роля.
Серия от нехарактерни
пасивни позиции по въпроси,
които винаги са засягали
американските национални
интереси – като кризите в
Украйна и Сирия, доведоха
44% скок на депутатските
заплати в Исландия
Те разкриха, че съпругата на
Гунлаугсон държи огромни суми в
офшорни компании и не само укрива
данъци, аисе явява един от кредиторите
на трите най-големи исландски
банки, които бяха национализирани
заради глобалната финансова криза
през 2008 г. Общо 600 банкери, бизнес
лидери и политици бяха замесени в
скандала с офшорките.
Това издигна до върха на електоралните
предпочитания популистите от
Пиратската партия. Създадената през
2012 година формация имаше трима
представители в 63-местния парламент
в Рейкявик. А преди вота на 29 октомври
социолозите предричаха, че тя ще
стане първата подобна партия в света,
която не само вкарва депутати в национален
парламент, аипечели мнозинство.
Но макар и да утрои броя на депутатите
си до 10, Пиратската партия сподели
второто място с Ляво-зеленото движение.
А първа – с 21 депутати, финишира
Партията на независимостта на
досегашния финансов министър Бярни
Бенедиктсон, който също бе замесен в
досиетата „Панама”.
Преговорите за съставяне на правителство
са изключително сложни, тъй
като нито досегашните партньори в
управлението – партиите на Гунлаугсон
и на Бенедиктсон (общо 29 депутати –
б.р.), нито водената от Пиратската партия
четворна коалиция (27 места) имат
необходимото мнозинство, за да съставят
стабилно правителство. И нищо
чудно новосъздадената формация
„Възраждане”, която влиза в ролята на
балансьор със седемте си депутати, да
излъчи следващия премиер.
30 от новите исландски депутати са
жени, което издига страната остров в
северната част на Атлантическия океан
до първо място в Запада по пропорционално
парламентарно представителство
на нежния пол. Жени са лидери на
до възход на Русия и Китай.
Подценен беше фактът, че в
лицето на Владимир Путин и
Си Цзинпин те притежават
най-силните си лидери от
времената съответно на
Леонид Брежнев и Мао
Цзедун. А същевременно
най-естественият съюзник на
САЩ – Европа, бе оставена
да отслабва и да се раздира
от проблеми от всякакво
естество.
На вътрешния фронт
наследството на позитивиста
Обама е плашещо. Пред -
изборната битка на Хилъри
Клинтън и Доналд Тръмп
демонстрира съизмерими с
тектонски движения промени.
От 90-те години насам
американската политика
беше доминирана от окопни
войни между лявото и дясното
и консерватори и либерали.
Това обаче днес изглежда
прочетена страница. Бит -
ката вече е между популизма
и либерализма, както и
между национализма и глобализма.
Едно със сигурност е ясно
– че Обама направо е цвете в
сравнение с двамата найнепопулярни
и твърде необнадеждаващи
кандидат-президенти
в историята на
САЩ – Доналд Тръмп и Хилъри
Клинтън.
Смяната на властта във
Вашингтон по традиция
става на 20 януари – 73 дни
след изборите.
3 от седемте партии, които влязоха в
парламента, включително на „пиратите”.
Само 5 дни преди изборите над
20 000 исландки демонстративно напуснаха
работните си места в 14:38 ч. - помалко
от 5 часа след началото на работния
ден. По официални данни точно по
това време приключва равностойното
заплащане между половете за един и
същ труд.
Протестната акция се проведе
точно 41 години след масовата женска
стачка в Исландия. На 24 октомври 1975
г., в обявената от ООН Година на жената,
90 на сто от исландките не отидоха
на работа, а домакинските задачи и
грижите за децата оставиха на мъжете
си. В местния мъжки фолклор този ден
се помни като „най-дългия в историята”.
Страницата подготви
Добрин СТЕФАНОВ