almanah

-2019-

2

Посвещава се на тези, 

които с духа си оставиха следи 

по пътя към успеха, за да ни има! 

3

4

ПЪРВИТЕ 50 ГОДИНИ 

„Всичко тече, всичко се променя“ 

Ние растем, променяме се. Мечтаем, чертаем планове, преживяваме 

света. Вървим по своя път, но каквото и да правим, където и да сме, 

когато сме тъжни, търсим топлината на спомена. 

Всичко тече, но споменът за родния дом, за нашите близки остава все 

така примамливо нежен и любим. И в този спомен неизменно присъства 

и родното училище – мястото,където се срещаш със себе си, където 

откриваш знанието и онези приятели, които остават най-истинските 

и най-верните през годините. 

И в омаята на отминаващата младост, вгледани в себе си, малко тъжни, 

но много по-истински ние копнеем да се върнем там, за малко поне. 

Да изживеем отново онова чувство на нетърпение да откриваш живота 

и онази най-първа любов. Това не е просто копнеж по младостта и 

носталгията по изтичащото време, това е усещане за общност , нещо 

което толкова много липсва в днешния посивял от егоизъм свят. 

Тази година нашето училище чества своя 50- годишен юбилей. И тези 

години не са само цифри – тези години измерват хиляди младежки мечти, 

копнежи, победи и възторзи. Тези години носят вдъхновението на 

десетки учители, техния труд и надежди за бъдещето, техния ентусиазъм 

и вяра в излитащото всяка година младежко ято. 

Тези години носят и усилията и победите на училищното ръководство, 

пазят спомена за техните безсънни нощи и онази безмерна радост, 

когато училището расте и се развива. 

На добър час на ПГ „Ген. Владимир Заимов“ към следващия половин век! 

5

ген. Владимир Заимов : “Умирам за България“ 

стината е свята, свободата е мила” 

„ИТези думи избира Христо Ботев за 

мото на своя вестник „Дума на българските 

емигранти”. 

Тези думи осмислят живота и делата на всички, 

които са имали дързостта да бъдат достойни 

хора. Казвам дързост, защото и преди, и 

сега се иска кураж и вътрешна сила, за да отстояваш 

себе си, да изграждаш и защитаваш 

принципите си, да пазиш достойнството си на 

човек. 

А колко лесно се оправдаваме с времето, в 

което живеем, и колко лесно правим компромиси 

заради своето спокойствие. Заради залъка 

хляб и често приемаме да живеем без достойнство 

и в страх. 

И как, когато погледнеш двете възможни 

гледни точки, двата модела на изживяване, да 

избереш сивото, дребнавото?! Въпрос на личен 

избора… 

Истината и свободата. Толкова е простичко, 

толкова е ясно. Ако отстояваш свободата си, 

ако тя е твоята истинска същност, ако тя е над 

хляба, няма „власт над онази глава, която е готова 

да се отдели от раменете” - пак думи на 

Ботев. И как, когато говорим за свобода и човешко 

достойнство, за избор и живот, отдаден 

на велика идея, как да не започнем от него и да 

не мислим за всички онези, които знаеха цената 

на свободата и я заплатиха с живота си. Как 

да не осмислим чрез нея и живота на ген. Владимир 

Заимов - избрал свободата да бъде честен 

човек, да защитава докрай достойнството 

си на офицер и патриот. Да погледне с отворени 

очи смъртта- виждал я е толкова пъти по 

бойните полета на три войни, и последните му 

думи да бъдат „Умирам за България”. 

И ако се питате за коя България – за онази, 

за която бе предател, или тази, която го направи 

герой, истината ,понеже е свята, е само 

една - за България, която носим в сърцето си 

от първия миг на своето раждане. Тази България, 

която ни свързва с миналото - с болката 

и падението, с вярата и победите. България на 

Ботев, на Вазов, на Левски. Не на измислени 

партийни величия, които се кълнят в нея, узаконявайки 

правото си да я грабят. 

Когато свободата е усетена като вътрешна 

потребност и е отстоявана с цената на провалени 

мечти, на пропуснато лично щастие, 

с цената на живота, когато съвестта избира 

начинът, по който да се живее, то човекът е 

достоен и може да бъде пример, който да следваме. 

За това на всеки 8 декември изразяваме 

почитта си не само пред нашия патрон, но 

пред тези, които живяха достойно и служиха 

на Отечеството си безкористно. 

Повече от половин век дъщерята на генерала- 

Клавдия Заимова, и нейният син Михаил 

търсят истината за човека и офицера Влади 

мир Заимов. 

6

Плод на техните усилия е книгата „Умирам за 

България“ с автор историкът Борислав Дичев. 

Книгата включва документални материали, 

събирани от български и руски архивни фондове, 

разшифровани телеграми от съветската 

легация в София до Разузнавателното управление 

при Генералния щаб на Червената армия 

в Москва, получени от Централния архив 

на Министерството на отбраната на Руската 

федерация , преписи от протоколи, статии на 

генерала, публикувани във вестник „Воля”, 

следствени и съдебни материали, свързани 

със съдебния процес срещу ген. Владимир Заимов. 

Предсмъртното писмо на генерала, което 

семейството получава 50 години по-късно. 

Много от тези документи се публикуват за 

първи път. 

Тази книга е за „героя от Калиманци и Тутракан”, 

за генерала, проявил храброст и сила в 

боевете, за човека, пред когото никога не е стояла 

дилемата да каже ли това, което мисли, или 

да замълча. За мъжа с висок обществен ранг, 

не успял да осигури спокоен обезпечен живот 

на семейството си, за сина, който не само наследява 

достойнствата на своя баща революционер, 

но и ги предава на деца си, учейки ги 

да търсят и отстояват истината и правото да 

бъдат човеци. „Умирам за България” дава отговори 

на много въпроси, преборва неистини, 

повдига ореоли, за да се види преди всичко 

личността и да се проумее житейския избор 

на човека Владимир Заимов. 

Няколко месеца след излизането си /февруари 

2015 г./ книгата бе представена в актовата 

зала на училището от нейния автор и внукът 

на ген. Заимов – Михаил. 

Потомци на ген. Владимир Заимов 

Михаил Заимов - внук 

Уважаеми преподаватели, възпитаници и 

гости на Професионална гимназия “Генерал 

Владимир Заимов”, 

Позволете ми да Ви поздравя с юбилейната 

50-та година от създаването на Вашето училище. 

Половин век е времеви отрязък, за едни дълъг, 

а за други миг от вечността. 

Поколението на Вашия патрон твърдеше, че 

отличилият се чака поне половин век присъдата 

на историята, за да прекрачи прага й или 

изпадне в забвение. 

Вашето училище, ръководено през годините 

от плеяда изтъкнати директори и преподаватели, 

чрез неуморния си труд създаде поколения 

честни и достойни граждани на нашата 

Родина. Вглеждайки се във Вас сърцето ми се 

изпълва с радост и надежда за бъдещето. 

Днес, пред Вас стои ясна задача – да се изучите 

и се влеете в множеството строители на 

светлото бъдеще на нашето Отечество. 

Позволете да Ви припомня думите на Вашия 

Патрон Ген. Вл. Заимов написани от него във 

вестник „Воля“ през далечната 1939 година в 

навечерието на кръвопролитната втора световна 

война. „Национализмът не се появява 

7

и задържа по заповед, а е плод на народните 

преживявания през време на десетки години, 

които преживява едно поколение. За щастие, 

още от времената на нашето възраждане това 

здраво национално чувство и усетът към ползата 

от едно здраво държавно управление са 

се внедрили в душата на нашия трезв народ. 

Но това си чувство той не обича да показва по 

мегданите, а го таи в дълбочините на душата 

си и го изкарва на показ само там, на фронта, 

гдето националистите от кафенетата и площадите 

нямат никаква охота да отидат, за да видят 

кои са истинските родолюбци и кои могат 

да мрат беззаветно за отечеството си, без да 

чакат награди и печалби. 

Изглежда, че е дошло времето тези работи 

да се разберат и да се признаят. Радва ме фактът, 

че вече от официалните места почва да 

се работи, за да се изземе „национализмът” от 

обсебилите го площадни рекламаджии и да 

се прибере на съхранение в сърцата на ония 

синове на майка България, които носят в жилавите 

си гърди юнашките сърца на своите 

предшественици – борците от епохата на Възраждането 

и борбите за освобождението и 

обединението на българското племе. В сърцата 

на ония синове, които и в бъдеще истински 

ще бранят нашата земя, а също така и в сърцата 

на ония майки, които раждат и отглеждат 

такива скромни, но велики по дух и по готовност 

да се пожертват за родината си деца.” 

Вярвам, че генерал Владимир Заимов би се 

гордял с Вас и също съм уверен, че Вие ще направите 

всичко по силите Ви за да заслужите 

името ЗАИМОВЕЦ като пример за добродетелност, 

ученолюбивост и най-високи успехи 

в учението и в живота. 

Мартин Заимов - внук 

Мартин Заимов e български финансист и 

политик, бивш подуправител на Българска 

народна банка и кандидат за кмет на София. В 

интервю за в. „Огледало” от 2009 г. Мартин Заимов 

определи куража като заимовска черта, а 

на въпроса дали се смята за успял човек отговори: 

” Не. Успехът е преди всичко постигане 

на съгласие със света, а аз не съм. Споделям 

отговорности с днешния български елит, който 

е неимоверно покварен, мърляв и невеж. 

Ако знаех преди 20 години какво ми предстои, 

не бих се върнал в България. Дори сега емоционалните, 

благочестиви и работливи млади 

хора са пренебрегнати от едно консервативно 

и обезнадеждено общество. Струва ми се, 

че съвсем скоро консервативната стена ще се 

срути”. Но не се отказа от усилията си да променя 

средата, в която живеем. 

8

9

Поздравителен адрес ot 

БЕЛЧО ГОРАНОВ 

Уважаеми бивши и настоящи възпитаници 

на Професионална гимназия 

„ Генерал Владимир Заимов “, град Сопот 

Искам от сърце да ви честитя половинвековния 

юбилей на нашето училище. 

Ние сме от различни поколения, 

имаме различни професии, с различни характери 

сме, но имаме и нещо много общо. 

Това е училището, което сме завършили. 

Ще се съгласите, че за всеки един от нас то се 

превърна в повече от сградата, където слушаме 

новите уроци. Училището ни за нас стана 

мястото, където получавахме най-важните 

житейски завети. Да бъдем хора, да бъдем 

великодушни, да сме честни в отношенията, 

да сме справедливи в семействата си. 

Тук разбрахме ( но не в час по анатомия) 

за тази невидима кост в човешкото 

тяло. Кост, която държи главата гордо изправена 

и се казва достойнство. Това са безценни 

уроци, чиито изводи следваме цял живот. 

Точно за тях сме благодарни на нашите 

учители, които преподаваха не само знанията 

си, но и ни даваха частица от сърцата си. 

Тук усетихме за първи път атмосферата 

на приятелство, на доверие, на чест. 

Тази атмосфера, идваща от мощните гърди 

на Балкана ни обграждаше всеки ден 

и стана част от духовното ни израстване. 

Аз лично съм благодарен за знанията и 

уменията, които получих тук. Тук калих характера 

си, научих се да преодолявам трудностите, 

поставях си големи цели ( за възрастта 

си ) и ги изпълнявах. Ако не бях в това 

училище, ако не израствах и учих в нази атмосфера 

на доверие, отговорност и приятелство, 

за която вече стана дума, аз едва ли 

бих се реализирал по този начин в живота. 

Накрая – всички ние можем да сме горди, 

че сме част от едно училище, което 50 години 

върви нагоре. Към нови професионални направления, 

към използването на съвременните 

технологии, към успешната реализация на възпитаниците 

си. Същевременно – гимназията 

не забравя и своето основно задължение – да 

създава свестни хора, да дава морални устои, 

да извлича най-доброто от своите ученици. 

Всички ние можем да бъдем горди от този факт, 

защото всички ние сме допринесли за него ! 

ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА БОК 

10

11

12

13

До 

инж. Катя Адърска-Даскова 

директор 

на ПГ „Генерал Владимир Заимов“ 

град Сопот 

Уважаема инженер Адърска-Даскова, 

Висока чест е за мен от името на академичното ръководство на Университета за 

национално и световно стопанство и лично от свое име най-сърдечно да Ви поздравя по 

случай знаменателния и респектиращ половинвековен юбилей на Професионалната гимназия 

„Генерал Владимир Заимов“ – едно от най-големите и най-авторитетните средни училища в 

Пловдивска област. 

През изминалите пет десетилетия Вашата гимназия остана вярна на своите традиции, 

утвърди си като високоуважавана институция, дала образование на много поколения ученици, 

като духовна еманация и емблема на неповторимия Сопот – градът, чиято история е гордост за 

Отечеството. 

В деня на юбилея с дълбока признателност отдаваме своята почит и уважение на 

първостроителите на Вашата гимназия, и на Вас, техните достойни следовници. Защото 

днешните безспорни успехи не биха били възможни без Вашата изключителна всеотдайност, 

без почтената Ви служба в името на младите хора, без непоколебимата Ви вяра в 

непреходните образователни ценности, които са неподвластни на времето, без всички Вас, 

за които учителската професия е мисия, верую, съдба. Огромен е Вашият принос за това, че 

отваряте вратата на своите ученици не само към знанията, но и към Вашите сърца и души, 

учите ги на ум и разум, възпитавате ги да бъдат добри хора и почтени граждани. 

Високо ценя и сърдечно Ви благодаря за ползотворното сътрудничество с УНСС и за 

активното Ви участие в Асоциацията на икономическите училища в България. Нашето 

партньорство е чудесен пример и добра практика за връзката между средното и висшето 

образование. Убеден съм, че винаги ще бъде така. 

От сърце желая на Вас, на всички учители – настоящи и бивши, на служителите, на 

учениците, на Вашите възпитаници, част от които са студенти и випускници на УНСС, 

сполука, късмет, честити дни! 

Бъдете живи и здрави! 

Честит 50-и рожден ден! 

С най-добри чувства 

Проф. д.ик.н. Стати Статев 

ректор на УНСС 

и заместник-председател 

на Съвета на ректорите на висшите училища 

в Република България 

14

15

16

17

18

19

20

21

22

23

инж. Катя Адърска - Даскова - настоящият директор 

години са повод за празнуване, но и 

50 повод за анализ и оценка за резултатите 

от работата в и напредъка на ПГ „Генерал 

Владимир Заимов”. Училището ни успя да 

утвърди собствено място в историята на българското 

образование. През годините търсихме 

онези ценности и техники в образователния 

процес, които дават на възпитаниците ни 

едновременно модерно обучение и радост от 

всекидневния допир с истинската наука, а така 

също и възпитание в ценности. 

Нашите деца станаха лекари, юристи, инженери, 

учители, шеф-готвачи, програмисти, и 

много успели хора в други професии. Учениците 

на ПГ „Заимов”, винаги ще носят духа на 

училището, защото то е възпитало отговорни, 

трудолюбиви и духовно извисени личности. 

Скъпи ученици, Вие сте тези, заради които 

училището съществува, за да срещне мъдростта 

на поколенията с посланията на бъдещето. 

Благодаря Ви, че носите ум и сърце, които 

откликват. Гордея се с всеки Ваш успех и с 

всяко преодоляно препятствие. Тъгувам с вас, 

когато имате трудности. Всеки миг в училище 

е споделен и много свиден. 

Скъпи учители, без Вашия висок професионализъм, 

отдаденост и сърце, успехите на 

нашите ученици няма да бъдат това, което 

са. Днес всички се съгласяваме, че живеем в 

сложно, нееднозначно време, в което е трудно 

да определиш кое е правилно и кое не. Тук ние 

даваме на децата „корени и криле” – да могат 

да следват и постигат мечтите си, но и да знаят, 

че зад тях винаги стои учител от „Заимов” и ги 

подкрепя, за да се чувстват сигурни и уверени. 

Всички ние – учители и ученици – независимо 

от разликата в поколенията, споделяме 

общата идея за добро, красота и просветеност. 

Трудете се упорито и неспирно, мили деца, 

не пестете енергия и сили, и знайте, че Вашето 

бъдеще е във Ваши ръце и в нашите мечти за 

вас. 

Чест е да носиш името „Заимовец”. Съхранено 

през времето, то е мост към бъдещето, по 

който поколение след поколение минава. Всеки 

завършващ випуск има своята уникалност, 

но всички носите онова огънче, което ви различава 

от вашите връстници . Училището ни 

върви напред и води децата ни все по-близо до 

идеала на европейските ценности, утвърждава 

постоянството и положените усилия, радостта 

от творчеството, откривателството и смелостта. 

Изключителна чест за мен е да съм свързана с 

историята на ПГ „Генерал Владимир Заимов” 

през последните 36 години. Това е поредица от 

24

многобройни събития и моменти, в които отдадох 

сърцето си, вложих всичките си знания 

и умения и дадох своя принос за достойното 

развитие на гимназията ни. 

Когато направя равносметка, си спомням първия 

момент, в който прекрачих прага на училището. 

От тук нататък, всеки един мой ден е 

свързан с любимото ми училище – с мисъл, с 

грижа, с дела, с обич! 

Моите живот и съдба се преплетоха с пътя на 

гимназията ни, който за моя огромна радост 

върви все напред и нагоре! 

Скъпи Заимовци, следвайте мечтите си, развивайте 

се и успявайте! 

Но никога не спирайте да носите онази искра 

от „Заимовския дух”, която ни прави една общност! 

Помнете: 

„Заимов” е отговорност! 

„Заимов” е успех! 

„Заимов” е съдба – вчера, днес, завинаги! 

25

Саво Бочкалиев - първият директор 

ПГ ,,ГЕН. ВЛАДИМИР ЗАИМОВ” 

50 ГОДИНИ МЪДРОСТ, ЗНАНИЕ, ОПИТ, СВЕТЛИНА 

години последователност и всеотдайност 

към бъдещето. Бъдеще, което 

50 

ще очертае и пътя на ПГ ,,Ген. Вл. Заимов” и 

пространството в следващото столетие. 

За мен е чест, че имам възможност да Ви 

поздравя с 50 - годишния юбилей от създаването 

на училището. 

С обич и вълнение се връщам назад в годините, 

свързани с историята му, с неговото създаване, 

развитие и утвърждаване. В наши дни 

то се превърна в училище с утвърдено име – 

свързано тясно с професионализма и реализацията 

на стотиците млади кадри. 

Не мога да не се вълнувам, когато споделям 

за скромния и упорит труд на учителите 

и служителите на училището. Радвам се, че 

в своя жизнен и трудов път аз бях частица от 

този колектив – цели 28 години - като директор, 

зам.директор и учител. В нашата работа 

изпълнена с много трудности, всеотдайност, 

трупане на опит и постепенни успехи, водещи 

до обучението и възпитанието на учениците, 

тяхното професионално, нравствено и житейско 

израстване. 

В навечерието на 50 – годишния юбилей на 

ПГ ,,Ген. Вл. Заимов” с гордост мога да спомена, 

че като първи директор на училището имах 

честта да поставя началото, заедно с колегите 

оставили трайна диря в историята му - Вълко 

Сребрев, Стойка Гунчева, Христо Харлов, 

подполк. Тома Томов, Манчо Манчев, Мария 

Тодорова, Иван Димовски, Станка Пейкова, 

Розалина Петрова и още много други. Днес 

ролята на учителския екип е много по-сложна 

и отговорна, защото трябва да обучава и възпитава 

младите хора в условията на развити 

технологии, пазарна икономика и европейски 

ценности. 

Скъпи колеги, вярвам във вашите възможности, 

сили и упоритост да се справите с потребностите 

на времето и да пренасяте щафетата 

на знанието и професионализма през 

следващите десетилетия. 

Поздравявам нашите възпитаници, бивши 

и настоящи. Пожелавам им да бъдат добри 

хора, да успяват със знания и умения, и навсякъде, 

където и да се намират, да се гордеят, че 

са възпитаници на ПГ ,,Ген. Вл. Заимов”. 

Да бъде благословен трудът Ви, уважаеми 

учители и ученици! 

Честит ЮБИЛЕЙ! 

26

инж. Йордан Войводов - делата му продължават да 

живеят и да говорят за него 

Наричат го Белия вожд и в това обръщение 

има много обич и признание. Защото, ако 

животът на човека е кратък и белязан с начало и 

край, то делата му продължават да живеят и да 

говорят за него. 

„Няма нито един успех, нито една спечелена 

награда или отличие, дял, в който да нямате Вие, 

другарю Директор. Безценен е Вашият принос 

за процъфтяването на училището ни. Вие завладявате 

със способността си да ръководите 

и направлявате живота на техникума не чрез 

насаждане на страх, а чрез завидното майсторствода 

вдъхвате обич и уважение към себе си, 

към своята личност. Постигате го благодарение 

на своята всеотдайност, на Вашата искреност и 

справедливост... 

Ние свързваме и ще продължаваме да свързваме 

техникум „Ген. Владимир Заимов” преди 

всичко с Вас, с гальовното „Белият вожд” – израз 

на уважението и обичта ни към Вас. 

Ние, днешните випускници, не можем да си 

представим техникума без Вас. Колко ръководители 

могат да се поздравят с такова преливане 

между себе си и поверения Ви колектив. 

Само носителите на новото!” Това са записали 

в летописната книга на училището учениците 

от випуск 1986 година. И тези думи казват много, 

те са израз на дълбокото уважение и обич 

пред един ръководител, оставил трайна следа в 

сърцата на всички. 

През годините, в които инж. Войводов е директор, 

училището е обявено за Образцов техникум 

и се налага като водещо в района. Откриват 

се нови специалности, които привличат 

ученици от цяла България. 

Инж. Войводов сам проектира вътрешното и 

външното оформление на училищната сграда и 

с помощта на целия колектив – учители и служители, 

реализира идеите. Оформя се парковата 

част, изгражда се фонтана в двора на училището, 

засадени са много дървета и цветни лехи. 

„Ако застанеш в училищния двор, стъпил на 

голямата мраморна площадка, ще видиш десетки 

ели, борове, брези. Посадени преди година-две, 

пренесени от Стария Балкан,те извисяват 

вече снага. А рози, рози, хиляди храсти от 

входната врата до училищната сграда, стотици 

цветя с цвета на пожара, смущават спокойната 

тишина на зеленината. Това е плод на упорития 

труд на целия колектив на училището. 

27

А училищната сграда – всяка тухличка е опитно, 

сръчно боядисана, прозорците са грижливо 

почистени. А училището е чисто, притегателно. 

Всеки ден тук като че ли е празник.” – Тези редове 

от летописната книга, написана с особено 

вълнение от учителя по български език и литература 

Иван Димовски през 1984 година, успяват 

да ни потопят в атмосферата на онези дни 

и са доказателство за умелото ръководство и 

изключителната деятелност на инж. Войводов. 

Той умее да увлича учители и ученици, да ги 

прави свои съмишленици. Всяка сутрин директорът 

посреща своите възпитаници на вратата и 

изисква от тях поведение, достойно за образцово 

училище. Възпитава ги с личния си пример, 

с безупречния си външен вид, със своя ентусиазъм 

и отдаденост на работата. И резултатите са 

налице – училището затвърждава авторитета си 

на образцово и уникално. 

За своите колеги инж. Войводов е човек „с 

главно Ч”, човек, на когото можеш да се довериш, 

от когото можеш да получиш съвет и подкрепа. 

Строг и взискателен, но добър и открит, 

той изисква принципност и професионално отношение 

от всички. Изключително позитивен, 

човечен и отговорен – така остава в техните 

спомени. 

„Човек е Вселена, която се ражда и умира с 

него” казва Хайне. В живота си ние се докосваме 

до другите вселени, откриваме и облагородяваме 

себе си, общувайки с тях. За Професионална 

гимназия „Генерал Владимир Заимов”, инж. 

Войводов е личност – Вселена, показваща ни и 

днес пътя към успеха. 

28

инж. Георги Воденичаров - директор 

Уважаема г-жо Директор, уважаеми учители 

и служители, скъпи ученици на ПГ 

“Генерал Владимир Заимов“ - гр. Сопот 

Най-сърдечно Ви поздравявам по случай половинвековния 

юбилей на нашето училище. 

Осмелявам се да го нарека НАШЕТО, защото 

20 години от живота ми преминаха в него и се 

гордея да се нарека ЗАИМОВЕЦ. 

От самото си основаване младите хора в 

училището винаги са се стремели да бъдат 

по-знаещи, по-можещи и доказателство за 

това са многото получени награди и отличия. 

Гордея се с всички млади хора, които израснаха 

като личности в училището и достойно 

заемат мястото си в обществото. 

Уважаеми преподаватели, продължавайте да 

предавате своята любов към науката, към моралните 

и духовни ценности на вашите ученици, 

учете ги на доброта и мъдрост! Направете 

от тях истински граждани на България и Обединена 

Европа! 

Мили деца, скъпи ученици, поздравявам ви 

най-сърдечно с празника, бъдете силни и упорити, 

за да превърнете мечтите си в реалност 

и останете завинаги ЗАИМОВЦИ! 

Любомир Караиванов - директор 

Прекрачих прага 

на TMT”Ген. 

Вл.Заимов” през 

1972г., като ученик от 

първи курс. 

За учебна се 

използваше сградата 

в центъра на гр.Сопот, 

понастоящем начално 

училище. 

В една от стаите, 

намиращи се в 

избата с неоценимата 

помощ на инж.Войняговски и курсовия ми 

ръководител под.полк.Иванов създадохме 

първия кръжок по електроника. 

Завърших ТМТ “Ген.Вл.Заимов” 

специалност “Промишлена електроника” през 

1977г. в новопостроената сграда. Отговарях за 

работата на клуба по ТНТМ. 

Следвах в СССР. Завърших Тулския 

политехнически институт специалност 

“Системи за автоматично управление на 

летящи обекти”. 

От 01.09.1985 до 01.09.1986г. работех като 

преподавател по електроника в ОТ “Ген. 

Вл.Заимов” 

Званието “Образцов техникум” e от този 

период. 

Именно в този период изградихме новата 

лаборатория за практика на специалностите 

“Промишленна електроника” и 

“Автоматизация на производството”. 

В следващите години оборудването на 

лабораторията продължи, като на всяко 

работно място се появи осцилограф С1-94. 

Добавихме няколко двулъчеви осцилографа, 

модерни цифрови измервателни мостове и 

други съвременни прибори. 

Първоначално техникума разполагаше с два 

компютъра ИМКО-2, които не участваха в 

учебния процес. 

От 1986г. до 1991г. изпълнявах длъжноста 

зам.гл.директор по Производствено обучение 

в ОТУ “Христо Ботев” (обединение на четири 

технически училища - ОТ “Ген.Вл.Заимов”, 

29

СПТУ “Никола Йонков Вапцаров” в град 

Сопот, TMT “Христо Ботев” град Карлово и 

СПТУ “Димитър Комаров” село Ведраре ). 

През този период продължих да преподавам 

електроника и практика в ОТ “Ген.Вл.Заимов”. 

Основно се занимавах с електронизация и 

компютъризация на учебния процес. 

Изградихме няколко компютърни зали. 

Първата компютърна зала бе оборудвана с 

компютри Правец-82. В нея, със съдействието 

на специалисти от БАН, изградихме втората в 

България локална компютърна мрежа. 

По-късно към всеки компютър се добави 

ROM карта с DOS, за бързо и безпроблемно 

зареждане на операционната система. 

В залата се преподаваше изучаването на 

програмните езици BASIC и PASCAL 

Втората зала бе снабдена с 16 битови 

компютри Правец-16 и ИЗОТ-1036C, цветни 

монитори, матрични принтери, плотери и т.н. 

В нея част от преподавателите и напредналите 

учениците започват изучаване на програмни 

продукти като ORCAD, PICAD и AUTOCAD. 

Доставихме първите лазери на медни 

пари, хелий-неонови лазери и накрая мощен 

твърдотелен (неодимов) лазер за пробиване на 

отвори. 

С него помагахме на производството в МК 

“ВМЗ”. 

Изгради се миниатюрен учебен ГАПС 

(гъвкава автоматична производствена система). 

Въведе се онагледяване на учебния процес 

с видео материали (модерни за онези години 

видеомагнетофони VHS, видео камера и др.). 

От години производството в учебните 

работилници бе обвързано с МК “ВМЗ”. 

Създадохме колективи от ученици, 

преподаватели и работници на ВМЗ, 

които да работят съвместно в създаването на 

иновативни продукти. 

Спомням си две от тях: 

-Автоматизирана интерактивна система за 

обучение в кабинета по охрана на труда на 

площадка Иганово. 

-Автоматизирана измерителна система за 

замерване и контрол параметрите eлектронната 

главата на 9K32M “Стрела-2М”. 

1989г. завърших курс за допълнителна 

педагогическа подготовка и модул по английски 

език. 

На 1-ви януари 1991г. след конкурс, заех 

длъжността директор на ОТ “Ген.Вл.Заимов”. 

Поредната година на прехода бе изключително 

трудна. 

Вече бяхме отделени от ДСО “Металхим” 

и прехвърлени към Министерството на 

образованието. 

Финансирането бе изключително трудно, 

средствата не достигаха дори за заплати 

на преподавателите, а подобряването 

и поддържането на материалната база 

невъзможно. 

Появиха се няколко профсъюза, които 

вместо да помагат в намирането решение на 

проблемите, по-скоро пречеха на работата. 

Голяма част от преподавателите бяха 

недоволни от заплащането. 

Работата с която се заех се оказа изключително 

трудна, на практика не възможна да се свърши 

само с желание и любов. 

На 30 април 1991г. с молба по собствено 

желание напуснах поста и системата 

на народното образование. 

По настоящем имам собсвена фирма, в която 

с натрупаните в техникума и института знания 

произвеждам хардуер и съпътстващ софтуер. 

Бизнеса е успешен с изност в цял свят. 

Пожелавам на всички настоящи и бъдещи 

“Заимовци” успехи в реализацията, 

стъпили на знанията и уменията придобити в 

ПГ”Ген.Вл.Заимов” 

ВИПУСК 1972-1977 

30

Спомен за Тони 

ИНЖ. АНТОАНЕТА МИТЕВА – ДИРЕКТОР 

НА ПГ „ГЕН.ВЛ.ЗАИМОВ” 1992 – 1994 ГОДИНА 

Винаги съм мислела, че Господ създава човека 

прекрасен и съвършен, а после обществото 

го извайва или поврежда. Няма как 

да намериш млад човек, роден подлец. Всички 

са мечтатели. Искат да са като героите от приказките, 

дори без да са ги чели. Бъдещето е 

тяхно.Тъжно е само за хората, които днес биха 

реализирали себе си още по-добре, отколкото 

в миналото, защото съдбата ги лиши от тази 

възможност. Те удържаха ценностите си, постигнаха 

толкова много, а сега болезнено ни 

липсват. 

За мен инж. Антоанета Митева ще остане 

явление в училище „Ген.Вл.Заимов”, един човек, 

за когото можеш да си спомняш само с 

обич и топлота. 

Постъпи в далечната 1979 година: млада, амбициозна, 

пълна с енергия и идеи за прогресивното 

развитие както за себе си като учител, 

така и за учениците си като пълноценни личности. 

Във всичко вкарваше колорит и много благородство. 

Безрезервно обичаше учителската 

професия и приятелите си. Стремеше се към 

върхове и смело вървеше напред. Не се предаваше 

никога пред трудностите. Имаше ли 

благородна кауза, тя първа заставаше зад нея. 

Незабравимата Антоанета Митева работеше 

със сърце, талант и позитивизъм.Непрекъснато 

се развиваше и усъвършенстваше, за което 

много и помагаше художествената и научна 

литература, която четеше с интерес и страст. 

В компания или на тържество беше център и 

Вселена. Просто невероятна! Не сме и го казвали 

достатъчно и затова ме боли. Отново си 

давам сметка, че много сме я ценили и обичали, 

но не е било възможно да я спасим от 

неизбежното. 

Тони остава в мислите ни и днес с безкрайната 

си доброта, научна ерудираност и изключителна 

човечност. 

Личност, която грееше със собствена светлина 

и увличаше със себе си колеги и приятели. 

31

Севдалина Атанасова – директор на 

ПГ „Ген.Владимир Заимов” 1994 – 2006 година 

ВЪЗРАЖДАНЕТО НА УЧИЛИЩЕ „ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР ЗАИМОВ” 

Има хора, които оставят трайна следа в съзнанието 

и живота на другите. 

За мен такава личност бе г-жа Севдалина 

Атанасова, директор на ПГ „Ген. Владимир 

Заимов” от 1994 до ненавременната и смърт 

през 2006 година. 

Съчетавайки интелект, чувствителност, духовна 

и физическа красота, г-жа Атанасова, 

не само съхранява училище „Заимов”, но и го 

утвърждава като едно от водещите учебни заведения 

в страната. 

Тя мечтаеше за сплотен колектив – постигна 

го! 

Без диференцирано заплащане и жадувани 

награди, всички работихме, защото работата 

тук ни доставяше радост. Имаше нещо, което 

ни отличаваше от другите училища – невероятните 

и уникални ентусиазъм и всеотдайност 

на директорката. Тя умееше да организира 

прецизно работния процес до най- малкия детайл. 

Беше съпричастна към радостите и проблемите 

на всички. Притежаваше невероятно 

чувство на такт, което будеше уважение у останалите. 

Севдалина Атанасова учеше с поведението 

си. 

Въпреки отнетото име на училището при 

обединението на СПТУ „Н.Й.Вапцаров” и ОТ 

„Ген.Вл.Заимов”, г-жа Атанасова прави и невъзможното 

и успява да върне името на училището. 

Нейната прозорливост да въведе нови специалности, 

спомага за разрастването на вече 

Професионалната гимназия. Училището става 

известно и търсено от учениците, не само в 

района, но и в цяла България. 

Завършват по 11 паралелки на випуск. Танцовият 

състав прави гастроли даже и в чужбина. 

Бавно, но уверено Професионална гимназия 

„ Генерал Владимир Заимов” навлизаше в 

своето Възраждане. 

На нашите тържества винаги присъстваха 

гости от най-висока величина. 

32

Севдалина Атанасова направи и невъзможното 

за нашето училище. 

Тя постави началото на традицията за обща 

снимка на целия колектив на 15 септември; 

Въведе видеозаписите на тържествата и 

концертите ни; 

Направи Денят на народните будители значим 

– с ежегоден курбан за здраве; 

Започна провеждането на Благотворителни 

балове, със средствата от които подпомагаме 

социално слаби абитуриенти; 

Инициира изготвяне на вестник и юбилейно 

списание за 25 годишнината на училището; 

Създаде видеофилм за миналото на ОТ „Заимов”; 

Реализира проект „Ново начало” към Фонд 

за регионални инициативи към Министерство 

на труда и социалната политика; 

Обзаведе 3 учебни работилници – хлебар – 

сладкар, кулинар, барман – сервитьор 

Направи връчването на дипломи на зрелостници 

атрактивно; 

Създаде „Алея на випуските” 

Учредява „Хумористична заимовска академия” 

И още много, много неща направи тази жена 

за училището, които се пазят не само на страниците 

на летописната книга, но и в сърцата 

на всички, които я познаваха. 

През 2004 год. получава почетно отличие 

„Неофит Рилски” за цялостна дългогодишна и 

високопрофесионална дейност. Г-жа Атанасова 

посвещава тази награда на целия колектив. 

Не можем да приемем, че нея вече я няма. 

Нейният ентусиазъм все още ни води напред 

и никога няма да угасне, защото тя ни научи 

да бъдем истински и да работим със сърцата 

си! 

33

Огняна Николова - директор 2006-2007 г. 

За двете години /2006г. и 2007г./, през 

които изпълнявах длъжността директор, 

си спомням с умиление и тъга. Ненадейната 

кончина на Директора, Професионалиста, 

Човека и Приятел - Севдалина Атанасова 

бе удар за всички ни. Периодът бе тежък 

и отговорен. Завършваха 11 паралелки от 

дванадесети клас и 5 от тринадесети от общо 

46 паралелки с 1101 ученици. Подменяше се 

дограма по енергоспестяваща програма и бяха 

в ход европейски проекти за модернизиране 

на материалната база… Справихме се. 

Благодарна съм за подкрепата и опората на 

учители и ученици, на РИО и МОМН. Всички 

знаем, че се успява, когато работим заедно и 

отговорно. 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, 

Бъдете все така всеотдайни! Дарявайте с 

плам и дръзновение знания и добродетели! 

Пожелавам Ви творчески успехи, които да 

мотивират благородния Ви труд. Поддържате 

високото ниво на професионализма, 

провокирайте учениците за още по-добри 

постижения! Желая Ви духовни сили, търпение 

и удовлетворение от добре свършената работа. 

СКЪПИ УЧЕНИЦИ, 

Вярвайте в доброто и в себе си. Бъдете 

дръзновени и постоянни! Овладявайте 

необходимите теоретични и практически 

знания и умения. Пред вас е бъдещето – неясно, 

с куп предизвикателства - преодолявайте 

ги! Преследвайте мечтите си и се радвайте 

на тяхното осъществяване! Където и да сте 

– в България или по света, носете в себе си 

„заимовския” дух, амбицията и волята Ви за 

успех! 

Най-искрени и сърдечни пожелания към 

всички учители, ученици и служители за 

крепко здраве, за съзидателен творчески труд, 

за търпеливо ежедневно себеотдаване! 

Честит юбилей, любимо училище! 

34

Иванка Рашкова – заместник директор 

на ПГ „Ген.Вл. Заимов” 1975 – 1992 година 

ВЕЧЕ 50 ГОДИНИ УЧИЛИЩЕ „ГЕН.ВЛ.ЗАИМОВ” Е ГОРДОСТ 

ЗА ОБЩИНА СОПОТ И РЕГИОНА 

Щастлива съм, че бях част от колектива на 

училище „Ген.Вл.Заимов”, което вече 50 години 

е гордост не само за общината, но и за 

България. 

В кабинетите на техникума са обучавани и 

възпитавани хиляди млади хора, които днес 

са пръснати навсякъде по света. Тях винаги 

ще ги обединява това, че те са възпитаници на 

техникум „Ген.Вл.Заимов”, училище с богато 

минало и славни традиции. 

Когато се говори за минало и традиции, не 

може да не си припомним големия принос на 

полковник Сребрев. Това е човекът, който научи 

учениците, че за да бъдеш добър специалист, 

трябва да си дисциплиниран, отговорен. 

И винаги да следваш поставените цели. Особено 

много държеше на външния вид. Искаше 

нашите деца да са изрядни и добре облечени. 

Директорът, който положи истинското начало 

на техникума бе инж. Йордан Войводов. Поел 

ръководството на техникума от 1 септември 

1975 година, той беше основен фактор за всички 

по-нататъшни постижения на училището. 

Незабравима за учители и ученици ще остане 

учебната 1976 /1977 година, когато колективът 

се премести в новия учебен корпус. 

Последвалите ежегодни летни бригади с учители 

и ученици, ръководени от инж. Войводов, 

дадоха възможност за обогатяване на материалната 

база на училището, на облагородяване 

на района, но най-важното бе сплотяването на 

целия колектив. Притежаваше високата ерудираност, 

ентусиазмът. Методите на мислене 

и поведение върху организацията на целия 

учебно-възпитателен процес бяха изцяло негови, 

извиращи от желанието да направи „Заимов” 

водещо учебно заведение. 

В резултат на това през 1985 година училището 

беше обявено от МОН за „Образцов 

техникум”. На 15.09.1986 година, след създаването 

на Обединеното техническо училище, 

инж. Войводов беше назначен като зам.директор 

в новото ръководство. 

Положителната тенденция в развитието на 

техникума продължи и при неговия наследник 

– младия и амбициозен инж. Георги Воденичаров, 

ръководител на техникума до 1989- 

1990 учебна година. 

През този период започна приемът на паралелки 

след VІІ клас, със засилено чуждоезиково 

обучение.Продължи повешаване нивото на 

учебно – възпитателната работа. Обогати се 

материалната база на техникума с нови компютърни 

кабинети. 

За възхода на училището имат и следващата 

поредица от директори на техникума: инж.Караиванов, 

инж. Ечев, инж. Митева, Севдалина 

Атанасова, инж. Адърска. 

Сега, когато се празнува 50-годишнината 

от създаването на училището, съм щастлива 

да отправя своите сърдечни пожелания 

към всички учители, служители и ученици за 

много здраве, големи творчески успехи и успешна 

професионална реализация. 

35

инж. Тина Шаралиева 

Връзката с любимото училище 

Моята връзка с училището е от далечната 

1983г., когато за първи път прекрачих прага 

на Техникум „Ген. Вл. Заимов“ като ученичка 

в I а1 курс. Впечатлена от големия мраморен 

плац, от паната във фоайетата на сградата, от 

отношението на учителите към нас, от топлината 

в погледа на директора (тогава) другаря 

Войводов…от създадените приятелства. Така 

минаха четири незабравими години. 

През 2000г. продължих връзката си с училището 

вече като учител по професионална 

подготовка, а от 2004г. до днес и като заместник 

директор по учебна дейност. Връзка, която 

всеки ден ме вдъхновява и ме кара да се 

чувствам щастлива. Уникално е чувството 

да влизаш в едни и същи класни стаи (разбира 

се, сега по-модерни) и като ученик, и като 

учител. Вълнуващо е да си участвал в „Преглед 

на художествената самодейност“ като ученик, 

но вълнението е още по- голямо сега, когато 

осем поредни години участвам във формата 

„Да танцуваме заедно“ като учител. Всеки ден 

общуването с учениците е предизвикателство 

и радост за мен…Така 23 години в любимото 

училище. 

И в личен план съм свързана със „Заимов“- 

Заимовец е съпругът ми Камен Шаралиев-Випуск 

86г., Заимовец е и големият ни син Николай 

Шаралиев-Випуск 09г. Със „Заимов“ са 

свързани и най -добрите ни приятелелства… 

Днес голямото семейство на Заимовци има 

повод да празнува! Приемете моите най-сърдечни 

поздрави и знайте, че с много труд и 

воля се постигат целите! Имайте смели мечти и 

изненадвайте света със знания, умения, упоритост, 

отговорност! Бъдете достойни Заимовци! 

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, ПРИЯТЕЛИ! 

IV А1 ВИПУСК 1983-1987 

36

СВЪРЗВА НИ ЛЮБОВТА КЪМ ДЕЦАТА 

37

38

39

Ангел Зоин - ученик № 1 от І А курс 

от Първия випуск 

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ ЗАИМОВЦИ! 

Какво остава от един живот ако не спомени. 

Аз съм човека, който не беше се замислил 

до сега, че съм № 1 от І А курс, от Първия випуск 

1969 – 1973 на Техникум „Ген. Заимов”. 

Минах през целия образователен ценз на образователната 

система, средно и висше образование. 

Но това, което ми се случи в тези весели 

и щастливи дни на младостта в техникума, не 

могат да бъдат забравени. Това приятелство, 

което се изгради през тези години е нещото, 

което бе най- силно и най- трайно в живота ми. 

Спомням си първият ден от този начален старт 

в изграждането на характери и на млади хора, 

тръгнали към познанието. А то бе много оптимистично 

за всички нас, строени на плаца. 

Пред училището в първия учебен ден, Откриване 

на учебната година и Официално откреване 

на Техникума „Ген. Заимов”. Имаше речи, 

приветствия, но именно в този момент всички 

видяхме Бяла лястовица и погледите на повечето 

от нас бяха вторачени в нея. Дали това 

бе знак от съдбата или просто случайност, но 

тъй като няма случайности, си мисля, че този 

наш техникум ще съществува винаги въпреки 

метаморфозите на живота и ще гради кадри за 

България. Това бе началото на моят път, преминал 

под знака на знанието и познанието, но 

винаги се връщам тук където и да съм по света 

за мое собствено удовлетворение и за истинското 

приятелство, което остана тук в Сопот и 

Техникума „Заимов”. 

Благодаря на всички преподаватели врекли се 

в трудната професия учител. За хората, които 

ме научиха да бъда истински. 

А на всички млади приятели – учете и събирайте 

житейски мъдрости от вашите учители. 

Бъдете живи и здрави и на Добър час. 

Вечно Ваш: Ангел Зоин 

USA - Boston 

ВИПУСК 1969-1973 

40

Успели Заимовци ? - Труден и отговорен въпрос ! 

Погледнато назад – животът ми е само 

труд, кураж и упоритост. 

Скоро се качих на самолета и отидох в 

Хонг Конг на панаир. Прибирам се сама с метрото 

към хотела, около мен плътен кордон от 

хора. Стоя на перона и си мисля „Марина, ако 

сега не се загубиш , значи късмета е с теб !“ 

Пристигнах! 

Дали и какво от моя много интересен живот 

дойде от техникума ? 

Ами куража – да. Началото, или преди него 

дори! Първи випуск! Ново, не знаеш какво ще 

учиш, секретна секция, учители под пагон, 

момчета с голи глави и момичета с престилки. 

Дисциплина и строева песен – още знам 

текстовете наизуст. 

Дипломиране , първи бунт и протест – в 

последния момент – държавен изпит по стругарство 

? Не учили, пускам струга и клякам, 

да не ме отнесе. 

После работа като военен представител – 

уважавана и добре платена длъжност. С висок 

авторитет в града и респект – завършили „Заимов“. 

Университет и скоро след това директор на 

начално училище „Неделя Петкова“ в Сопот. 

Създадох го от нула, бях директор на моите 

учители. Заедно с младите колеги събирахме 

и градихме нещо ново и се радвам, че училището 

се е доказало вече. Години наред отварях 

сградата, за срещи на випуски на „Ген. 

Вл. Заимов“. Много мили спомени. 

Демокрация, промяна и всичко отначало. 

Напуснахме топлите си места, отидохме в 

Пловдив. Живяхме години на квартира, Работихме 

по 12 часа. Моят административен 

опит ми помогна да организираме фирмата, 

мъжът ми е математик – до среднощ смяташе. 

Заедно изградихме фирма „Биофарма лабораторис“ 

Построихме сгради /на Карловско шосе – 

да ме видят сопотненци / и започнахме производство 

на козметика. 

По късно създадохме още една фирма 

-“Натурал Козметик“ 

И отново – на път ! Пътувах с търговски 

мисии, регистрирах фирмите по света . 

Сега „Натурал Козметик“ работи основно 

за експорт. 

Семейство – прекрасно ! Добър и умен мъж 

/живее в мир със сопотненка/. Дъщери – две. 

Голямата е магистър фармацевт и продължава 

бизнеса на семейството. 

Малката е адвокат, има кантора в София. 

Двама прекрасни зетове ! Внуци – дано ! 

И днес се вълнувам, когато дойде 15 септември! 

Мисля си за сегашните Заимовци! 

Дали усещат същия трепет при преминаване 

през училищните врати и прекрасния парк! 

Дали усещат колко е важно да използват всеки 

ден, всеки час в училище за изграждане на 

основите на бъдещите успехи! Аз го направих 

тогава! Пожелавам го и на тях днес! Нека 

Светът бъде в техния живот, но България да 

остане техния дом! 

МАРИНА СТОЙЧЕВА - ВИПУСК 1969-1973 

41

Антон Глушков - първият Знаменосец 

СПОМЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕТО 

“В долината на розите, 

в полите на стария Балкан, 

млади техници 

строят тежка индустрия.” 

Години, години, години... 

Как бързо отлитате вий, как скоро проблясва 

сребро в косата! 

Само спомените остават по-скъпи, по-мили, 

по съкровени и често ни връщат към ония 

дни, когато очите искряха, когато бяхме само 

петнадесет годишни. 

Скъпи приятели, отлетяха 50 години от деня, 

в който 

В долината на розите, 

в полите на стария Балкан, 

млади техници /започнаха да се подготвят да/ 

строят тежка индустрия. 

Първи впечатления... 

Първите впечатления естествено са свързани 

с първите дни. 

Всички момчета, които не бяхме от града бяхме 

настанени в общежитие, нова постройка на два 

етажа на територията на СПТУ-то, под дядо 

Стояновата воденица. В деня преди откриване 

на учебната година дойде на проверка полк. 

Иванов от ДСО-то. Строени пред общежитието 

/по стаи/ го очакваме. Дойде, погледна ни и 

първата му реакция беше: “Какви са тези коси”? 

“Утре всички нула номер”! Спогледахме се, 

бяхме готови да си тръгнем, но всички срокове 

за записване в средните учебни заведения бяха 

пропуснати. Така изкарахме три години “нула 

номер”... Четвъртата малко ни отпуснаха. 

Ново училище, нови преподаватели, нови 

хора, чужд град - трудности. 

След бригадата се започна нормален учебен 

процес, в който паралелно с материала за 

специалността /студена обработка “а” курс/ 

започнахме изучаването и на специалните 

предмети. Впечатляваща беше практическата 

ни подготовка. Стругарство, шлосерство, 

ковачество, леярство, заваряване и 

термообработка изучавахме по половин учебна 

година, като завършвайки всеки от нас можеше 

да започне работа по тези специалности без 

допълнителна подготовка. 

Освен основния учебен процес бяхме 

постоянно заети и с най различни 

извънкласни мероприятия - олимпиади, спорт, 

самоподготовка в специализираните кабинети, 

маршови песни, кратки, но чести бригади. И още 

и още - имам чувство, че бяхме непрекъснато 

заедно. Прекрасен колектив бяхме това първия 

“а” курс. 25 човека завършихме първи курс, 

същите 25 човека завършихме техникума. 

Много голям интерес за нас представляваше 

Балкана. Толкова величествен, непознат 

... . Започнахме с близките “дестинации” - 

манастира, воденицата, върбите, почивалото, 

калето и стигнахме разбира се и до Незабравка 

и Добрила. Имаше периоди два пъти месечно 

ходехме на Добрила. Предупреждаваха ни, че 

хората са виждали мечка и не бива да се движим 

сами. Специална родителска среща имаше по 

този въпрос. Шегувахме се, че сме подготвени 

за срещата - бонбони ще и даваме и т.н. Мина 

време, мисля трети курс бяхме - е видяхме я. 

Голямо бягане беше... Много рожденни дни 

и други празници сме си организирали на 

Добрила. Китари, песни, прекрасно... С всяко 

изкачване Балкана ни учеше и ни научи да 

бъдем отговорни и към него и по принцип. 

Сега за знамето. Заедно с Валя Астахова и 

Донка Каламова го носихме четири години. 

Всеки празник на техникума, начало, край 

на учебна година, срещи с близки и роднини 

на ген.полк.Вл.Заимов, общозаводски и 

общоградски празници, в които техникума е 

участвал, знамето е отпред. Един цял випуск. 

Отговорна задача, вълнение, смесени чувства, 

и винаги въпросът - справих ли се. 

На празника по случай 30год. от откриването 

на техникума /08.12.1999г./ ми връчиха 

42

ЗНАМЕТО отново. Разтреперих се, светиня, 

трудно се държи след толкова години. 

Така, в многото преживяни взаимно 

моменти се родиха най-чисти приятелства. 

И сега като се съберем /а ние се събираме 

често/ в чувствата и спомените си сме все така 

единни. 

- ОБРАЗОВАНИЕ 

Дипломирах се, кандидатсвах в ТУ 

“Ангел Кънчев” в Русе /тогава се казваше 

ВИММЕСС/, приеха ме в специалност ДВГ. 

Войник и след това студент. Глупава беше тази 

последователност, но такъв беше закона тогава 

/1973г./ С наученото в техникума в казармата 

се оказах с приоритет. С АМЧ/артилерийска 

и материална част/ и СО/стрелково оръжие/ 

боравех свободно, докато за някои беше 

проблем. 

Завърших ТУ и започнах работа в автосервиз 

в Русе. Стигнах до длъжност началник на 

сервиза и по екологични причини трябваше да 

напусна града. 

“Кремиковци” АД - за по-младите това беше 

най-голямото предприятие на Балканския 

полуостров. Станах ръководител на една от 

многобройните дейности в Комбината, там 

станах и “редовен стипендиант на НОИ” / 

пенсионирах се/. 

- ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ 

Приятели, понеже само хубаво в живота 

няма и човек и добре да живее... Така и аз 

се ожених. Като резултат от пребиваването 

ми в техникума си вземах жена от Сопот. 

Единственият сопотски зет съм, който жена му 

не е успяла да принуди да живее тук /за сега/. 

Имаме двама сина, родени на една и съща дата, 

в един и същи месец със седем години интервал. 

Малкия нарочно позакъсня малко с раждането, 

за да не присъствам на организираната от 

курса другарска среща на 23.03.1985г. на връх 

Столетов - роди се на 27.03.. Големият завърши 

“Ядрена физика и енергетика” в СУ, след 

това защити доктурантура в “Хумбултовия 

университет” Берлин на същата тема. И до сега 

работи в ЦЕРН. Малкия е при нас в София. 

Внуци – дано. 

- ОБРЪЩЕНИЕ 

Аз съм благодарен на преподаватели, 

възпитатели, служители, ръководители, на 

целия персонал на техникума за знанията и 

уменията, които получих, за формирането на 

характер на непримиримост без който не бих 

могъл да преодолявам високо поставените си 

цели. 

Накрая искам да отправя своето пожелание 

на сегашните и бъдещи заимовци под 

ръководството на директорката на ПГ-„Ген. Вл. 

Заимов“ инж. Катя Адърска-Даскова, с нейният 

отличен колектив от млади и компетентни 

учители за много бъдещи професионални 

успехи. Напред и нагоре! 

ВИПУСК 1969-1973 

43

Генчо Вълков Христов 

44 

Има ученици, чийто живот е свързан с 

родното училище, не само в ученическите 

години. 

Такъв пример за ученик, приятел, съмишленик 

на ПГ „Генерал Владимир Заимов” е Генчо 

Вълков Христов. 

Роден на 14 юни 1957 година в с. Дъбене, 

общ. Карлово, той учи в Техникума в гр. Сопот. 

През 1976 год. завършва обучението си в 

спец. „Оптика и финна механика” с пълно отличие 

и златен медал. Продължава обучението 

си във Военно-механическия институт, Санкт 

Петербург в спец. „ Електромеханика и взривителни 

устройства”. През 1984 год. започва 

своята професионална кариера във „ВМЗ”, 

гр. Сопот, а в последствие работи за СО „МЕ- 

ТАЛХИМ” и „ Металхим комерс” ЕООД; 

през 2005 год. основава в съдружие собствена 

компания „Сейдж консулдс” АД с дейност – 

търговия с оръжия и стоки с възможна двойна 

употреба. 

Генчо Христов е от хората, които не забравят 

от къде са тръгнали – пази съкровени спомени 

за др. Войняговски ( любимия учител), спомени 

за своите приятели ( Анна Симеонова, 

Николай Петров, Васил Гушлев), с които и до 

днес има специална връзка (самия Генчо Христов 

я определя така:”... специална връзка, 

проверена във времето и запазена, така както 

се пазят кръвните връзки.”) 

И днес (цели 43 години след като е завършил), 

той не спира да се интересува и да се 

грижи за своето училище.Безкрайно зает, винаги 

намира време да го посети. Тук се връща 

като „у дома си”. Иска всички сегашни и бъдещи 

поколения Заимовци да се чувстват на 

мястото си. Критичен към ръководството на 

гимназията, търси и намира начини да помогне 

и да зарадва своето Заимовско семейство. 

„ Гледам младите хора днес и си мисля, колко 

по-трудно, забързано и комерсиално е времето, 

в което живеят. В динамичната, информационна 

и професионална среда не е лесно 

да се опазят „заимовските” ценности, да са 

чисти в мислите си и добронамерени в делата 

си. Спомняйки си светлината в погледа на дъщеря 

ми (тя вече е на 28 години), си мисля, че 

човек има право и на грешки, и на провали, и 

на ново начало, когато е на 20, но именно там, 

в училището, го научават да се изправя, да посреща 

трудностите, да пази приятелите си, да 

е верен на Родината си. Тук в училището те 

научават, че можеш да бъдеш свободен само 

когато си отговорен към делата си и принципен 

в отношенията си. 

Има мигове, събития и приятелства, които 

са знакови за живота на човек и е странно, че 

каквото и да си преживял голяма част от тях 

се намират там, в началото, в ученическите години, 

когато мечтите са най-смели, желанията 

най-дръзки, а понятията чест и достойнство 

не се подлагат на никакво съмнение. 

Щастлив съм да бъда част от една такава 

традиция, каквато е този техникум и съм горд 

да бъда негов възпитаник.” – това казва Генчо 

Христов като обръщение към настоящите 

и бъдещи поколения Заимовци и апелира към 

всички – да се трудят, да не се отказват и да 

успяват! 

ВИПУСК 1972-1976

45

ПГ „Генерал Владимир Заимов“ – знание, 

възпитание, мечти, победи. 

ПГ „Генерал Владимир Заимов“ – знание, 

възпитание, мечти, победи. 

ПГ „Генерал Владимир Заимов“ – място 

за среща, място за любов. 

Трима Заимовци 

-Випуск 1970- 1974 г. инж. Лилко Бочев 

-Випуск 1971- 1975 г. Анелия Бочева 

-Випуск 1993- 1998 г. Велислава Бочева 

Едно заимовско семейство, реализирало се в 

областта на познанието и стопанския живот. 

инж. Лилко Бочев бивш - Управител на 

‚ВМЗ“ АД гр. Сопот, понастоящем собственик 

на водеща машиностроителна фирма „Боннер“ 

ООД 

Анелия Бочева - Магистър по икономика, 

бивш началник отдел „МТС“ във „ВМЗ“ 

АД, гр. Сопот, понастоящем – управител 

на консултантска фирма по качество ЕТ 

„Велинекст-А. Бочева“. 

Велислава Бочева - магистър по икономика, 

менажер във фирма „Боннер“ ООД 

И както в приказките от трима, станахме 

шестима. 

Гордеем се с името Заимовци! 

Поздравяваме всички, които са имали тази чест! 

Пожелаваме на младото поколение да имат късмета да се докоснат до 

заимовския огън, защото да бъдеш Заимовец е благословия! 

Благодарим ти ПГ „Ген. Вл. Заимов“, честит юбилей! 

ВИПУСК 1974,1975,1998 

46

47

Белчо Горанов - Випуск 1982 

Български спортист 

и спортен деец. 

Роден на 15. октомври 

1962 г. в гр. Казанлък. 

Средно образование 

завършва в ТМТ „Ген. 

Владимир Заимов“, гр. 

Сопот. 

Състезател по борба 

в отборите на „Торпедо“ 

(Карлово) и „Левски-Спартак“ 

(София). 

В периода 1984-1988 

г. е включван в националните 

отбори по борба и самбо. 

След прекратяване на състезателната си кариера 

завършва право във Висшия институт 

на МВР. Специализира спортно право. През 

2012 г. Националният държавен университет 

за физическа култура, спорт и здраве „П. Ф. 

Лесгафт“ Санкт Петербург, Русия, му присъжда 

научна степен „кандидат на педагогическите 

науки“. През 2014 г. получава образователна 

и научна степен „доктор“ от Националната 

спортна академия „Васил Левски“, София. 

В периода 1989-1993 г. е главен юрисконсулт 

на Централния съвет на Българския съюз за 

физическа култура и спорт. От 1995 до 2001 г. 

е Председател на контролния съвет на Българската 

федерация по борба. 

Началник на кабинета на Президента на 

Българския футболен съюз (2002-2004). 

Избран за Генерален секретар на Българския 

олимпийски комитет от 2015 г. 

Белчо Горанов е член на Управителния съвет 

на фондация „Български спорт“ и на юридическия 

департамент на Международната федерация 

по борба (ФИЛА), както и на апелативната 

комисия. От декември 2017 г. е Председател на 

Юридическата и етична комисия на Международната 

федерация по борба- UWW. Член на 

Маркетинг комисията на Европейските олимпийски 

комитети. 

Заместник-ръководител на българските 

олимпийски делегации на Олимпийските игри 

в Пекин (2008), Лондон (2012) и Рио (2016) и 

на Зимните олимпийски игри в Торино (2006), 

Ванкувър (2010), Сочи (2014) и Пьонгчанг 

(2018). 

48

проф. д-р инж. Станчо Петков Петков 

ТМТ 

„Ген. Вл. Заимов“- Сопот 

звучи гордо. Това е първата 

ми асоциация и това не са високопарни думи, 

напротив това е заслужено признание на висококвалифицираният 

и неуморен труд на 

преподаватели, служители, ученици от много 

поколения. Не случайно ТМТ „Ген. Вл. Заимов“ 

е получил званието „Образцов техникум“, 

което е резултат на постигнатите успехи 

в учебната, културната, образователна, самодейна, 

спортна и други дейности. 

Щастлив и благодарен съм на съдбата, че 

завърших това елитно учебно заведение (випуск 

1978-1982 год.), дало ми добра основа за 

професионалното ми израстване и развитие. 

Използвам случая да изкажа своята благодарност 

на преподавателския състав, за високия 

им професионализъм и отдаденост, за търпението 

и разбирането на бурният и непокорен 

нрав. Дълбок поклон пред Вас и благородната 

Ви професия. 

За периода на обучението се зародиха трайни 

и истински приятелства и позанаства с 

випусниците от цялата страна. Доказателство 

за това са регулярните срещи които се организират 

всяка година, изпълнени с незабравимите 

спомени и приятни преживявания. 

Профисионалното ми развитие в областа 

която и сега работя, започна в това учебно заведение. 

Завършил съм специалноста „Производство 

на боеприпаси“ с отличие и медал на техникума. 

По време на военната си служба завърших 

школата за запасни офицери във ВНВАУ – 

„Г. Димитров“ гр. Шумен със спецециалност 

„Артилерийско въоръжение и боеприпаси „ 

с отличие. Висшето си образование завърших 

през 1985-1991 год., с отличие, в Тул- 

ПИ (Тулски политехнически институт – гр. 

Тула) – Русия със специалност „Производство 

и проектиране на боеприпаси“. Завърших и 

докторантурата си в същия институт, през 

1994-1997 год. със специалност „ Боеприпаси 

и средства за поразяване“. 

Работих във „ВМЗ“- Сопот 20 години, като 

съм преминал цялата стълбица на йерархическо 

израстване, като започнах като конструктор 

на нови изделия, началник на конструктивен 

отдел, директор на Техническа дирекция и 

директор по Техническите и производствените 

въпроси на „ВМЗ“ Сопот. 

През 2009-2013 год. съм изпълнителен директор 

на военно-ремонтните заводи на министерството 

на отбраната „ТЕРЕМ“ ЕАД, 

като в структурата на холдинга влизат 8 предприятия- 

специализирани за ремонт и подръжка 

на военната техника на МО. Паралелно с 

това съм научен сътрудник- доцент в Института 

по металознание – БАН. 

От 2014 год. съм професор в Института по 

металознание „Акад. А. Балевски“– БАН, където 

и по настоящем работя. 

Връщайки се към прекрасните години преживяни 

в ТМТ „Ген. Вл. Заимов“- Сопот, 

освен учебната дейност активно и успешно 

се развиваха различни видове спортове на 

изключително високо ниво. Доказателство 

са множеството награди и отличия от регионални, 

окръжни и републикански първенства. 

Факт е участието на двамата изявени лекоатлети 

„олимпийски надежди“ Валентин Стойнов 

49

Вълков и Станчо Петков Петков в пренасянето 

на олимпийският огън през територията на 

България за олимпиадата в Москва през 1980 

год.. Това е изключително вълнуващ момент, 

за оказаната ни чест и същевременно и голямата 

отговорност и признателност на нашите 

спортни постижения. Освен леката атлетика, 

другата ми страст са екстремните високи скорости, 

като от седем годишен съм състезател 

по картинг, достигнал до националния отбор 

на България, спорт дал ми изключително много 

за изграждането ми като личност и качества 

като смелост, решителност, самостоятелност, 

технически знания и умения. 

Пишейки Ви всичко това, се връщам в онези 

знаменити времена, изпитвайки носталгия за 

онова бурно време. Активно участвахме в изграждането 

на инфраструктурата на учебното 

заведение, спомням си всяка направена от нас 

алея, засаждането на дървета, декоративени 

храсти, цялата спортна площадка и спортните 

съоръжения, изливането на десетки тонове 

бетон и безвъзмездното ни месечно полагане 

на труд. 

Независимо от събития протичащи в днешно 

време, все пак съм обнадежден, че духа и 

жаждата за знания не са изгубени. С помоща 

на СБОИ (Сдружението на българската отбранителна 

индустрия) и най-вече на неговият 

председател акад. Ст. Воденичаров, неуморният 

труд на директорката на ПГ-„Ген. Вл. Заимов“ 

инж. Катя Адърска-Даскова, с нейният 

отличен колектив и с помоща на моята скромна 

персона, успяхме да извоюваме откриването 

на две паралелки след средно образование, 

като обучението е спонсорирано от фирмите 

„ТРАНСМОБИЛ“ ООД и „ВМЗ“ ЕАД – Сопот. 

Искам да направя своето послание към следващите 

ни поколения, да не щадат сили и време 

и с устрем към неуморна и непрекъсната 

жажда за знания и умения, да развиват своето 

интелектуално ниво, даващо възможността на 

всеки от Вас да даде всичко от себе си и да 

остави значима и смислена следа от своето съществуване. 

С уважение, проф. д-р инж. Ст. Петков 

ВИПУСК 1978-1982 

Донка Загорчева 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДЪРСКА, 

УВАЖАЕМИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, 

СКЪПИ УЧЕНИЦИ, 

Днес на празника си дават среща мъдростта 

на зрелостта в мое лице и младостта– 

във Ваше лице! 

Преди 50 години– на 15 септември 1969 година 

в двора на Гимназия ,,Иван Вазов” град 

Сопот се състоя откриването на едно ново 

средно училище в тогавашната Община Карлово– 

Техникум ,, Генерал Владимир Заимов”, 

в което да се подготвят средни специалисти за 

специалното производство за заводите и филиалите 

на ДСО ,,Металхим” в цялата страна. 

Откриването беше направено от Генерал Яма- 

50

ков и Г-н Георги Караиванов. 

150 на брой 15 годишни юноши престъпихме 

прага на Tехникума, разпределени в 4 паралелки 

с граждански и военни специалности: 

,,Студена обработка” ( ,,Артилерийска Материална 

Част и Стрелково оръжие”), ,, Двигатели” 

( ,,Танково дело”), ,,Механика” (,,Боеприпаси”) 

и ,,Химия” (,,Производство на взривни вещества 

и Пиротехника”). 

Директор на Техникума беше Господин Сава 

Бочкалиев. Първата учебна година учихме на 

втория етаж на Гимназия ,, Иван Вазов”, след 

което бяхме преместени в сградата на тогавашното 

Начално училище ( днешното ,,Неделя 

Петкова”). 

Обучаваха ни много добри учители– специалисти, 

военни и лектори по специалните предмети. 

През първите години беше трудно, защото 

липсваше модерна материална учебно– техническа 

база. Поставяха се основите и традициите 

на едно авторитетно средно училище! 

По курсове активно участвахме в различни 

инициативи, конкурси и състезания, както в 

Техникума, така и в Община Карлово, от които 

печелехме много награди. 

Първият випуск Заимовци завършихме на 30 

юни 1973 година. Всички се реализирахме в 

различни области на Икономиката– инженери, 

военни специалисти, икономисти, културни 

дейци, учители, отлични специалисти в производството, 

уважавани бизнесмени. 

Скъпи млади Заимовци, 

Днес Вие имате привилегията и честта да 

учите в най-престижната Професионална 

Гимназия, с отлична съвременна материална 

база и прекрасни преподаватели– специалисти! 

Всички се радваме на Вашите успехи в конкурси 

и участия в различни проекти, както национални, 

така и международни! 

Упорито усвоявайте знания и практически 

умения в училище, защото бъдещето принадлежи 

на млади, мотивирани, знаещи и можещи 

хора! 

Носете с гордост и чест името Заимовци! 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! 

ВИПУСК 1969-1974 

Казвам се Людмил Кулински и цял живот 

съм учил и работил в гр.Сопот. 

Имам фирма за инструментално производство 

и както аз, така и цялото ми семейство-жена 

ми и двете ми дъщери сме завършили техникум 

“Ген.Вл.Заимов”Това беше най -добрия 

техникум в България и трябва да отбележа ,че 

ни даде 

страшно много и не само знания ,а и приятели,обич,самочувствие. 

Горди сме да се наричаме 

Заимовци и за цял живот да 

сме свързани с тези ,които го носят в сърцата 

си. 

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ СКЪПО УЧИЛИЩЕ!!! 

Людмил Кулински 

51

Донка Минчева - директор на центъра 

за обществена подкрепа Сопот 

Времето прекарано в училище е изпълнено с 

противоречиви спомени и емоции. Отдалечени 

във времето и пространството, от прекрасните 

17-18 години, сме склонни да идеализираме 

и да изпитваме носталгия…И все пак, и все 

пак в съзнанието ми завинаги ще останат 

годините прекарани в Техникум „Ген. Вл. 

Заимов“ Сопот, далечните 1977-1981 година… 

Все още виждам лицата на съучениците 

си, дошли от всички краища на страната, 

стреснати и плахи като мен, в първия учебен 

ден…Помня и няма да забравя бригадите 

в помощ на селското стопанство, военното 

обучение, производствените практики в 

различни филиали на ВМЗ, празниците на 

училището, униформите…Ах, униформите – 

син костюм, конфекция, бяла риза и панделка 

за момичетата и вратовръзка за момчетата, 

петлиците, отличаващи специалностите, 

емблемата на училището, /която трябваше 

да бъде зашита, а не захваната с топлийки/ и 

всички маневри, които правехме, за да не сме 

в униформа…Учихме, чертаехме, правихме 

опити в учебните лаборатории, запознавахме 

се със специалното производство във ВМЗ, 

спортувахме…Помня и няма да забравя 

плановете и надеждите да променим света към 

по- добро, безкрайните спорове и дискусии 

за смисъла на живота, за поезията, които 

водехме, мечтите…Дали сбъднахме мечтите 

си – не знам, но знам, че станахме добри 

хора, професионалисти, родители, достойни 

граждани на обществото. Уважавахме своите 

учители и им вярвахме, иронизирахме ги, но 

им отдавахме дължимото на хора, които ни 

водиха през живота. 

И сега, когато в позицията на партньор 

на ПГ „Ген. Вл. Заимов“, пристъпвам в 

училището, спомените връхлитат, очаквам да 

видя познати лица от младостта, и ме изпълва 

особено чувство на принадлежност към 

общността на „заимовци“, знам и вярвам, че 

това чувство е завинаги. 

ВИПУСК 1977-1981 

52

53

Веселин Личев 

Уважаема г- жо Адърска - Даскова, 

Директор на Професионална гимназия“Ген. 

Владимир Заимов“ 

Благодаря Ви за предоставената ми 

възможност, да поздравя Вас, учителите, 

служителите на професионалната гимназия, 

също така миналите, настоящите и бъдещите 

ученици, получили образование в нашето 

професионално училище, с предстоящия 

50-годишен юбилей. 

Едни от най- хубавите спомени са от времето 

когато учих в ОТМТ “Ген. Вл. Заимов“-/82- 

86г./ От тук са първите сериозни приятелства, 

които продължават и до днес. Тук нашите 

преподаватели ни учеха освен на знания и 

практически умения, но и да ненавиждаме 

лицемерието, злобата , завистта, подлостта и 

лъжата. Възпитаваха ни да сме мъдри, смели, 

спокойни и да знаем, че не всички бури идват 

да унищожат доброто. Някой идват, за да 

почистят пътя ни! 

Благодарение на тези страхотни и всеотдайни 

учители , а по- късно и мои приятели,/умишлено 

няма да споменавам имената им , просто 

всички/, аз постигнах скромна, доблестна 

и достойна професионална реализация във 

ВМЗ Сопот, а по-късно и като първия Кмет на 

възстановената Община Сопот- 3 мандата/2003- 

2015г./ Тогава заедно с безценната помощ на 

инж.Катя Адърска като зам-Кмет успяхме да 

възстановим изчезналите добри традиции в 

Сопот. Успяхме да наредим Сопот в Първата 

Десятка на успешно развиващи се Общини за 

което получихме национално и международно 

признание. 

А образованието си продължих в: Габровски 

университет - „Публична администрация“- 

бакалавър, „Управление на човешките ресурси- 

магистър“, „Управление и контрол при кризи 

от национален, регионален и международен 

характер“ – магистър в НВУ“Васил Левски“- В. 

Търново, „Международен туризъм“- магистър 

в Икономически университет – Варна. 

За сега е това. 

Образователния път , който изминах ми 

помагаше изключително много в работата, но 

най- важното знание за човешките и житейски 

взаимоотношения, аз получих в „Заимов“, за 

което съм много благодарен! 

А на настоящите и бъдещи ЗАИМОВЦИ, 

мога да кажа следното: 

Знанията в действия да обърнете и с много ум 

и вяра, светът в по- добър да го превърнете ! 

Смело към мечтите си винаги вървете , не се 

страхувайте, а горете! Защото там където има 

светлина се ражда най - голямата звезда! 

Бъдете пример за другите и никога, и никога 

не се отказвайте! 

Бъдете ЧОВЕЦИ и винаги, ама винаги 

помагайте! 

ВИПУСК 1982-1986 

54

Боян Иванов Петков - китарист от групата 

ОСТАВА 

Роден 09.08.1971г. в гр. Карлово, съсед на 

Апостола, отраснал в двора на къщата му 

и отрано закърмен с идеите му. 

Образование: Висше електро инженер, педагогика 

Завършва средно образование - техникум 

„Ген. Владимир Заимов“ гр. Сопот през 

1990 г. със специалност „Електроника“, свири 

на китара и има първата си ученическа група 

в техникума. Продължава образованието си 

във ВМЕИ Габрово. Дипломира се през 1995 

г. като Инженер електроснабдяване и електрообзавеждане 

с допълнителна диплома по педагогика 

от факултета за допълнителна квалификация. 

През студентските години е доброволец в 

ИМКА, където ръководи детския хор на организацията. 

В този период участва и в създаването 

на рок група „Остава“ и днес една от 

активните и самобитни български групи създаващи 

стойностни песни на български език 

и привиличащи и поддържащи вярна, многобройна 

и разноцветна аудитория през годините. 

Професиоиналната си кариера започва преди 

казармата през 1995 във ВМЗ – Сопот. Работи 

там до 2000 година като се развива до позицията 

Ръководител на електрическа лаборатория. 

През 2000 година се премества в гр. София 

и започва работа като инженер автоматизация 

в Данон-Сердика АД, където с постоянство, 

непрекъснато учене и усъвършенстване гради 

успешна кариера като заема позициите Мениджър 

технически проекти и Мениджър производство. 

През 2005 е привлечен в екипа на Кока-кола 

хеленик България като Мениджър технически 

проекти и само след няколко месеца вече е 

първия директор на завода за минерална вода 

„Банкя“ след придобиването му от компанията. 

Следва период на реконструкции, разширяване 

и модернизация, ежеднвна работа с хората, 

чрез които Банкя се превръща в един от 

най-модерните и ефективни в групата и страната 

заводи за вода, подпомагайки водещата 

роля на марката на пазара за минерални води 

в България. 

През 2007 поема големия завод на компанията 

в Костинброд който произвежда газирани 

безалкохолни напитки, натурални сокове 

и студен чай. Следват 5 години на отговорни 

инвестиции, разширяване и модернизация 

на производствените мощности, непрекъснато 

обучение, усъвършенстване и развитие на 

екипа, за да се превърне завода в Костинброд 

в един от еталоните за групата, подпомагайки 

България да спечели първата в групата на Кока-кола 

хеленик Златна сертификация за ефективност 

в техническа функция. 

През 2013 заема позицията за обучение и 

сертификация по ефективни практики на страните 

от Балканския регион. След една година 

на интензивно пътуване, споделяне на добри 

практики и постигнати оптимизации в страни- 

55

те от региона, се връща в България като Директор 

техническа функция, ръководещ Планиране, 

Производство, Качество и устойчиво 

развитие, Логистика. През последните години 

с важен принос в осигуряването на разширеното 

портфолио на компанията с алкохолни 

напитки и кафето „Лаваца“ .... 

И така до 2018, когато от симпатизант и поддръжник 

на идеята за Исторически парк от 

самото начало, един от първите инвеститори, 

посланик и активист на фондация „Въздигане“ 

се влива в екипа който активно работи за 

реализацията му. Един енергичен, позитивен 

Българин, с вяра в доброто и отдаден на идеята 

да използваме като основа величието, поуките 

и наследството от историята, за да изградим 

заедно едно по-добро бъдеще. 

ВИПУСК 1986-1990 

Пламен Пеев - професор в Таусън Юниверсити 

Биография: 

Завършил 

ОТ 

„Ген. Вл. Заимов“ 

през 1995 със специалност 

„Ремонт и 

поддръжка на системи 

с ЦПУ“. 

След няколко години 

отдадени на 

футбола, повечето 

от които прекарани 

в отбора на Металик 

(Сопот), и една година 

като студент в МЕИ – Пловдив, през 2001 

заминаx да учa в САЩ с футболна стипендия. 

Там придобиx бакалавърска степен в Университета 

на Южна Каролина в Ейкен в 2005 

и докторска степен в Университета на Джорджия 

в 2011 със специалност „Маркетинг“. 

В последните осем години съм професор по 

„Глобален Маркетинг“ и „Продажби“ в Таусън 

Юнивърсити в Балтимор, щата Мериленд. 

Преподавал съм също във Франция и Панама. 

Публикувал съм научна работа в журнали 

като Marketing Letters, Journal of Promotion 

Management, Journal of Marketing Management, 

Journal of Services Research и International 

Journal of Bank Marketing. 

Участвал съм в множество международни 

конференции както в САЩ, така и в Гърция и 

Дубай. 

На завършващите и сегашни ученици: Предполагам, 

че чувството което вие изпитвате 

след всяка завършена успешно учебна година 

и когато взимате своята диплома за завършено 

средно образование е много подобно на емоциите, 

които сме изпитвали и ние преди почти 25 

години (кога се изнизаха?) – гордост и радост 

граничеща с екстаз, че трудът ни се е отплатил 

и сме постигнали първата значима цел в 

живота си. Насладете се на това чувство, празнувайте! 

Не повече от три дни, обаче – както в 

приказката за чудото. Защото вашето обучение 

и усъвършенстване не свършва тук и сега. Напротив 

– то е процес, който ще продължи през 

целия ви живот. В момента, в който спрете да 

се учите – от книгите, от технологиите, от хората 

около вас, от грешките си – да използвам 

терминология от футбола, по-добре да окачите 

обувките. Благодарение на прекрасния учителски 

колектив на това училище, някои членове 

на който са преподавали и на моето поколение 

преди две десетилетия и половина (така се 

съхраняват Заимовските традиции!), вие имате 

една здрава основа, на която да изградите 

бъдещето си. Продължавайте да надграждате 

и не позволявайте на никой да ви казва, че това 

което искате да постигнете е невъзможно! 


ВИПУСК 1991-1995 

56

Теодора Гатева - журналист 

кой каза – първи, втори, трети, четвърти, 

И пети З ДВЕЕЕ. Не, не съм се объркала 

– някога, през (не) съвсем далечната 1999 

година, се броеше точно по този начин. Нашето 

училище не беше професионална гимназия, а 

обрзацов техникум... А класовете – класовете, 

бяха курсове. Аз съм част от пети зЪ две курс, 

специалност „Радиотехника и телевизия“ – 

сегашното време не е грешка... Просто не 

можех да напиша „бях“. 

ПП, ТТ, ТЗУ, ИЦТ – сигурна съм, и тези 

абревиатури, не са познати на мнозина. 

Но някога така звучаха нашите специални 

предмети – телевизионна техника, 

токозахранващи устройства, изчислителна 

и цифрова техника. Схема Грец, диод на 

Шотки, MOS транзистор, двуполупериоден 

токоизправител със средна точка – уверявам 

Ви – и това е на човешки език, но онзи нашия, 

заимовския... 

Пиша този текст и усмивката не слиза от 

лицето ми... Нахлуват толкова много спомени 

и емоции.... 6 девойки и 20 младежи, с курсов 

ръководител Сашо Данчев – това беше нашият 

курс. Така се случи, че бяхме все „по-...“ 

Оказахме се ПО-шумни, ПО-непокорни, ПОтърсещи, 

по... Още в първи курс бърсахме 

чинове – били сме ги надраскали, по нас 

хвърчаха гъби – не сме били дисциплинирани... 

Изобщо, носеше ни се славата... но само в 

отрицателен смисъл, показвахме и добри 

резултати като ученици. 

И така пет години... до онзи май 1999 

година, когато за последно прекрачих прага 

на „Заимов“, а няколко часа по-късно целунах 

червеното знаме ... за последно... под звуците 

на „Учителко, любима“. Имаше сълзи и тъга. 

Тогава нямаше униформи – никакви Негласно, 

без предварителни уговорки, почти целият 

курс беше облечен с черни панталони и 

бели ризи, дори и ние, момичетата. Явно на 

подсъзнателно ниво сме искали да покажем 

съпричастност с училището в последните ми 

моменти заедно. 

За времето в „Заимов“ намерих ГОЛЕМИ 

– не във физическия смисъл на думата, хора, 

истински УЧИТЕЛИ – такива, за които 

преподаването беше призвание. Те преподавха 

не само научни, но и житейски уроци. Знаех, че 

когато имам желание да науча нещо, в „Заимов“ 

има кого да попитам. С някои от учителите 

си общувам и сега – с удоволствие, и ми се 

случва да пордължавам да се уча от тях. По 

коридорите на нашето училище са се родили 

и стотици хиляди истински приятелства, от 

онези за цял живот, които наричат безценни. 

С годините времето започва да тече все побързо, 

но аз се връщам към „Заимов“ като към 

остров, като към нещо непреходно, като към 

тих пристан, който винаги ще пази моето 18 

годишно аз... 

Няма бивши и настощия заимовци... 

НИЕ СМЕ заимовци – успели и успяващи, 

намиращи, мотивирани, умни, смели, дръзки. 

Горди ЗАИМОВЦИ – тук И сега. Завинаги. 

ВИПУСК 1994-1999 

57

Мано Иванов Манов 

„Ако мислите за един ден напред – вземете си храна, 

ако мислите за една година напред – посадате дърво, 

ако мислите за сто години напред – образовайте децата си!“ 

/древна китайска мъдрост/ 

58 

Уважаема г-жо Директор, скъпи учители 

и ученици, 

Има нещо величествено и сакрално в благородното 

дело да създадеш училище, да вградиш 

в него мечтите си, да му вдъхнеш неповторим 

дух и всичко това да превърнеш в 

традиция. А най-трудното е с любов да го предадеш 

на поколенията да го развиват и пазят 

и да продължат свещената мисия. Такова благородно 

дело е създаването на ПГ „Ген.Владимир 

Заимов“ гр.Сопот. В своята 50-ет годишна 

история то обединява хиляди хора - учители, 

ученици, техните родители, служители, общественици. 

Обединява ни със стремежа към 

знание, професионализъм и отговорност към 

нашето бъдеще. 

Учителите – те са стотици.... 

Випуските – 46... 

Нашето училище – запазило юношески жадни 

очи, смях, радост, мечти... 

Днес, когато моето училище навършва своят 

половин век и прелиства с обич и вълнение 

пожълтелите и прашни страници на историята 

си, се връщам в далечната 1992г., когато прекрачих 

за първи път училищния праг. Всичко в 

живота ми – и велико, и обикновено – започна 

от ученическия ми чин. И след толкова години 

повдигайки завесата на времето, в съзнанието 

ми изплуват най-хубавите години от моят живот. 

Знанията и уменията, преподавателите и 

приятелите, ансамбъла и прекрасните турнета 

в чужбина - всичко това изградило ме днес като 

човек, ме прави горд и достоен заимовец. И с 

високо вдигната глава мога да заявя, че каквото 

бе моето училище, това днес е и бъдещето ми 

– пълно с премеждия и неволи, но също така и 

с много приятели, успехи, победи и трепетни 

очаквания... 

Нека доброто име, с което се слави училището 

в продължение на половин век, да бъде 

съхранено и в бъдеще, защото най- сигурната 

инвестиция на една държава е образованието. 

В деня на половинвековния юбилей ми се 

иска да отправя най-искрени и сърдечни пожелания 

към всички учители, ученици и служители 

за крепко здраве, съзидателен творчески 

труд, за търпеливо ежедневно себеотдаване, 

да продължават все така да дават надежда на 

младите, да им помагат да откриват себе си, да 

постигат това, което искат. 

Аз благодаря на моите преподаватели за 

всичко, което направиха за мен. Благодарение 

на техния труд аз смело следвам мечтите си. 

Научиха ме, че животът е път и цел, а имам ли 

цел, ще намеря и пътя. 

Мили ученици - ценете това, което притежавате 

– младост, сила, свобода и възможност да 

учите в моето любимо училище! Отстоявайте 

с воля и дух себе си и своето щастие! От сърце 

ви желая здраве и успехи във всички добри 

и смели начинания, които Ви предстоят! Днес 

светът е цветен, различен, усмихнат и заради 

вашето присъствие в него! 

ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ! 

ВИПУСК 1992-1996

Ралица и Андрей - мечтайте и вярвайте 

Това наистина е приказка – тяхната приказка. 

Това са хора, изградили живота си 

с помощта на ценностите, които училище „Заимов“ 

е възпитало у тях. Въпреки многото изминали 

години и далечното разстояние, те пазят 

скъпите спомени от техникума близки до 

сърцето си. 

Пазят „Заимовския дух“ силен и не забравят 

да се връщат тук, да събуждат спомените си и 

да предават на бъдещите поколения Заимовци 

вярата, че мечтите се сбъдват. 

„Като стане 

дума за годините 

от средното 

образование, 

повечето хора 

имат цял списък 

със съжаления 

и разочарования 

– неща, които 

е трябвало 

да се направят 

по-различно, 

неща, които не 

е трябвало изобщо 

да се случат. 

В повечето 

случаи тези съжаления 

произтичат 

от това, 

че помъдряваме и добиваме житейски опит за 

такива „трудни“ ситуации на сблъсък с различни 

хора, в „неблагоприятни“ среди. В такива 

моменти си давам сметка какви щастливци 

сме били да изкараме тези години в „Заимов“, 

и дори да ги смятаме за едни от най-хубавите 

ни години. 

Двамата с Андрей бяхме от малкото късметлии, 

приети в специалните паралелки за програмисти 

на машини с ЦПУ, с интензивно изучаване 

на английски език. Нещо повече – да 

се паднем в един клас. Съучениците ни бяха 

страхотни – интелигентни, чистосърдечни, с 

велико чувство за хумор, непринудени и наивни 

(като се замисля сега). И до ден днешен 

поддържаме приятелството си с доста от тях 

благодарение на чудото Фейсбук, въпреки че 

съдбата ни отвя във всички краища на света. 

Учителите ни също бяха прекрасни хора като 

се започне естествено с най-великия класен – 

г-н Данчев, на когото всички дължим любовта 

си към математиката и планинарството. Често 

се шегуваме, че сме били отгледани в парник 

– заобиколени от интелигентни и целеустремени 

хора, оформени и подкрепяни от едни от 

най-добрите учители 

в България. 

Спестена 

ни беше дивата, 

хормонално-захранена 

и жестока 

джунгла на останалите 

средни 

училища. Нещо 

повече – беше ни 

дадена сериозна 

основа за справяне 

както в академичната, 

така 

и в житейската 

арена. 

Гаджета станахме 

в предпоследната 

година, 

въпреки че историята ни датира от детската 

градина. Завършихме „Заимов“ през 1993 година 

и заедно навлязохме в студентската ни 

ера – всеки с мечтите си – той с програмиране, 

аз с икономика. Също славни години, но това 

е изцяло различна история. И двамата завършихме 

през 1998. Останахме си гаджета през 

всичките студентски години, може би защото 

споделяхме не само обща история, но и мечти 

за бъдещето. 

Точно след завършването ни, съдбата реши 

да ни отвее на 8000 км на юг – в ЮАР. За последните 

повече от 20 години, тази страна стана 

наш втори дом. Тук късметът отново ни се 

59

усмихна. Имаме си две прекрасни деца. Андрей 

работи мечтаната си работа като високо 

ценен програмист. Аз изживявам мечтата си 

да бъда фотограф (също любов от юношеството) 

в страна, изобилстваща на диви животни и 

красива природа. 

Животът не винаги е лесен, но мисълта, за 

пътят, който сме извървели заедно, за всичко, 

което сме постигнали и за всичко, с което 

сме били дарени, го прави по-лесен. Зная, че 

това звучи като история от приказките, но се 

радвам, че това е нашата приказка. И всичко 

започна някога много отдавна, в една далечна 

страна, в едно прекрасно училище – Образцов 

техникум „ Генерал Владимир Заимов“. 

ВИПУСК 1988-1993 

На й д е н 

Тодоров 

учи „Радиотехника 

и телевизия” 

в ОТ „Ген. 

Влаимир Заимов” 

в Сопот, 

а впоследствие 

овладява радио 

и телевизионната 

техника 

в друг аспект, 

комбинира я и 

с вестникарската техника, за да се превърне в 

един от най-уважаваните спортни журналисти 

в страната и председател на Българската 

асоциация на спортните журналисти. 

Найден е роден на 11 юли 1981 в Карлово. От 

1988 г. учи в ОУ “Райно Попович”. През 1995 г., 

амбициран да влезе в най-престижното средно 

училище в района и в най-престижната му 

специалност, е приет в ОТ “Ген. Владимир Заимов”. 

С трупането на познания по “техническата 

част” обаче доразвива и качествата си и в 

сферата на българския език и литературата, и 

на различните науки, които впоследствие помагат 

в развитието, реализацията и богатата 

обща култура - както е при всички млади хора. 

Благодарен на всички свои учители, от които 

е “открадвал” не само знания, но и норми на 

60 

Найден Тодоров - спортен журналист 

поведение, уроци по етика и практични съвети 

за живота. По време на ученето си в ОТ 

„Ген. Влаимир Заимов”, заживял с мечтата, че 

ще стане спортен журналист и уверен, че с получените 

знания ще се справи с реализацията 

й, устремявайки се към единственото желано 

място - СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет 

по журналистика и масова комуникация, специалност 

“Журналистика”. След изключително 

полезния период (1995 - 2000) в любимия 

“Заимов”, е приет в Софийския университет, 

където впоследствие завършва висшето си образование. 

Още в първата си година като студент започва 

и журналистическия си път в тръгващата 

през 2001 г. първа спортна радиостанция 

в българския ефир - радио “Спорт”. Част 

е от екипа, започнал да списва вестник “Тема 

Спорт” през август 2005 г. В същото време коментира 

редица футболни мачове по БНТ, а 

преди това е коментатор и на срещи от английската 

Висша лига по ББТ. От 2008 г. е част от 

спортния отдел на вестник “24 часа”. 

През април 2015 г. общото събрание на Българската 

асоциация на спортните журналисти 

(БАСЖ) избра с пълно единодушие за 

нов председател Найден Тодоров. Поставено 

е свообразно възраждане на БАСЖ като активна 

част от спортния и обществен живот в 

България. Асоциацията, ръководена от Найден 

Тодоров, става съорганизатор на анкетата

Христо Николов 

“Футболист на годината” и партньор в прецизирането 

на гласуването в анкетата “Спортист 

на годината” - класации, които традиционно се 

провеждат чрез вот на спортните журналисти. 

Найден Тодоров участва и в пряката организация 

на най-големите спортни събития в България 

- като медиен директор на Европейското 

първенство по волейбол за мъже през 2015 г., 

Световното първенство по волейбол за мъже 

през 2018 г., световни и европейски първенства 

по гребане и кану-каяк, престижния турнир по 

тенис от сериите АТР 250 Sofia Open. 

От създаването на фондация “Димитър Бербатов” 

през 2008 г. помага на доброволни начала 

и в проектите на фондацията за подкрепа 

на успелите деца на България в областите “Изкуства”, 

“Наука” и “Спорт”. Той е част от екипа, 

организирал грандиозния благотворителен 

футболен мач между фондациите на Димитър 

Бербатов и Луиш Фиго през юни 2017 г. с ясна 

кауза - по-доброто утре на България. Съавтор 

е на поучителната и мотивираща, предизвикала 

истински фурор автобиография на Димитър 

Бербатов “По моя начин”, издадена в края на 

2018 г. 

ВИПУСК 1995-2000 

Христо Николов завършва „Микропроцесорна 

техника” през 2003 година. 

На стената на своя фейсбук профил се представя 

като Ичо Колумб и това прозвище изключително 

много отговаря на неговия авантюристичен 

и откривателски дух. 

Влюбен в планината и колоезденето, той 

преоткрива красотите на родната природа, 

предприема и изключителното дръзко начинание 

да пътува с велосипед из Хималаите. 

Приключенията му в Непал са незабравими 

преживявания, както впрочем са и всички 

останали негови пътувания в България и по 

света. 

В момента живее със семейството си в Бавария, 

но още намира време да води хора с велосипеди 

по планините на България. 

Христо, във фейсбук профила си се представяш 

като част от Байкария. Какво е Байкария? 

Байкария е неправителствена организация, 

създадена през 2004 година, с цел природоопазване 

и развитие на алтернативния 

туризъм. Включих се в нея през 2008 година. 

Байкария за мен е общност от приятели, обединени 

от желанието си да пътуват, да откриват, 

и да споделят преживяванията си с други 

хора. Това е да се интересуваш от живота на 

хората в затънтените и неразвити региони на 

България и да им помогнеш да ги развият като 

устойчиви туристически дестинации. Харесва 

ми да бъда близо до природата и до хора, 

които умеят да живеят в синхрон с нея. За мен 

Байкария е начин на живот – съчетание на работа 

и хоби. 

Това не означава, че не работя други неща. 

Съчетавам интелектуалния труд с физическия. 

Не може постоянно да се пътува. Искам 

да живея разнообразно. Да изживявам различни 

случки, да трупам различен вид опит, и 

да ги споделям с приятели и други, които имат 

интерес към това. 

Къде в своите пътувания си се чувствал найдобре? 

Имал съм страхотни пътувания в Бълга- 

61

рия, и по света. В Непал беше много интересно, 

защото беше нещо ново и различно, но като 

най-приключенско изживяване бе пътуването 

ми с кану по Дунава (с пътешественика Филип 

Лхамсурен). Невероятно е усещането да си с 

близък приятел, с когото можеш да си говориш 

и без думи, да съпреживяваме, да сме изпълнени 

с нови усещания, да преодоляваме трудностите, 

да рискуваме и да се движим напред към неизвестното…Като 

цяло, всяко едно пътуване е 

един низ от нови уроци. 

Звучи чудесно и някак лесно. Но какви качества 

са нужни, за да осъществяваш подобни 

пътешествия? 

Подготовката на всяко начинание е много 

важна. Целя да минимизирам рисковете, да ги 

премисля, да бъде предвидимо, да знам как да 

действам при определени ситуации. Ако си кажеш, 

че всичко ще бъде наред, можеш да бъдеш 

неприятно изненадан, още повече, че носиш 

отговорност не само за себе си, но и за другите, 

с които тръгваш, и които ти се доверяват. 

Нужни за разнообразни знания - по география, 

физика, да познаваш природата, да имаш добри 

комуникативни способности за да общуваш с 

местните хора. Разбира се, знанието на чужди 

езици е предимство, както и познанията по математиката 

и икономика. Всеки път разполагаш 

с ограничен бюджет, който правилно трябва да 

планираш, за да се случи добре пътуването. Изобщо 

нужни са доста знания, които се допълват 

непрекъснато. 

Ицо, а какви са спомените ти, свързани с нашето 

училище? 

Чудесни! Хубав клас, добър класен ръководител 

- Стефан Филчев. Спомням си екскурзиите, 

забавленията, пътуванията… Атмосферата в 

класа беше страхотна, бяхме сплотени и си помагахме. 

Не ми е било трудно или неприятно. 

Разбира се, с благодарност си спомням за своите 

преподаватели, които безспорно бяха авторитети 

- Данчев, Филчев, Тончев, Ковачева. 

Какво ще пожелаеш на днешните заимовци? 

Това, което забелязвам напоследък е загубата 

на любознателност, нежеланието да търсиш 

нещо ново независимо къде – в или извън училище. 

Не харесвам инертността…”само мъртвите 

риби плуват по течението”, някой беше казал. 

Затова им пожелавам да търсят, да преоткриват 

света вътре в себе си и около себе си, да се развиват 

и себедоказват. Да бъдат любознателни! 

ВИПУСК 1998-2003 

Екстремно балансиран - Светослав Нешев 

Светослав Нешев завършва „Ген. 

Владимир Заимов“ с випуск 2000. 

В момента, Светослав живее със семейството 

си в Бостън, САЩ и се занимава с инвестиции 

и развиване на недвижими имоти. 

Роден в Карлово и израснал в с. Климент до 

първи клас, а после в Сопот, Светослав избира 

„Заимов“ заради техническата и приложна 

насоченост на училището. 

След 7-ми клас, в паралелка по „Радио- и 

телевизионна техника“, образованието в 

техникума за учениците тогава започва с 

подготвителна година, в която изключителен 

фокус е отделен на английския език – предмет, 

който ще се окаже критичен за бъдещето на 

младия Заимовец. 

В училище, интензивните уроци по 

английски, съчетани с практика в активния 

тогава клуб за радио-любители към техникума 

LZ1KVZ, движен от г-н Георги Воденичаров, 

62

помагат за изграждането както на стабилна 

езикова основа, така и на увереност в 

използването на английския. 

Сред останалите учители, оставили завинаги 

следа в живота и развитието на Светослав, 

са госпожа Рашкова по математика, Соня 

Антонова със земния си подход към учениците 

и класната му, г-жа Мария Тодорова, заради 

поправителния изпит по история. 

Уроците за него в училище не идват само от 

написаното в учебниците. Сред интересните 

моменти в живота му от 1995 до 2000 – 

годините му в „Заимов“, Светослав си спомня с 

усмивка поправителния си изпит по „История 

на България“. Дилемата между „петица или 

двойка“, която за Светослав е „шестица или 

двойка“ за годината, остава на учителката 

му само една опция – „Слаб 2“! След като 

инвестира цялата си лятна ваканция в ученето 

на история и с помощта на друга учителка, 

г-жа Димитрина Николова, Светослав изкарва 

шестица през есенната поправителна сесия, 

която по ирония на съдбата се случва да е на 

9 -ти Септември. 

Екстремните ситуации като тази изглежда 

носят баланс и положителна перспектива в 

живота на Светослав – първата му година в 

„Заимов“ той е спасен от удавяне при развило 

се мъртво вълнение в Черно Море, а няколко 

години след това преживява комоцио от 

катастрофа с мотоциклет, а месец по-късно 

успява да спечели трето място в категорията 

си на Републиканско първенство по карате. 

Като много важна част от развитието му, 

Светослав отбелязва четири други фактора, 

заедно с формалното училищно образование: 

приятелствата, създадени и изградени в 

училищните години; тренировките му по 

бойни изкуства; четенето на книги, свързани 

с персоналното израстване и практикуването 

на стремеж към по-добър живот; и 

запознанството, и връзката с тогавашната му 

приятелка и сегашна съпруга, Красимира. 

След „Заимов“, Светослав заминава като 

студент за Мюнхен, Германия, където научава 

немски и остава за 3.5 години с цената на много 

труд, но прекъсва и не завършва висшето си 

образование там. 

През 2005-а, благодарение на лотарията за 

зелени карти, Светослав получава възможност 

да замине за Съединените Щати и предлага на 

приятелката му от училищните години да се 

оженят и да тръгнат заедно. 

В Америка, с помощта на приятели, жена си, 

много работа и желание, Светослав завършва 

бакалавърска степен по Мениджмънт и 

Финанси в University of Massachusetts Boston, 

а по-късно и магистратура по Управление на 

строителството в Wentworth Institute of Technology 

отново в Бостън. 

По време на обучението си в САЩ, Светослав 

също започва работа за втората по големина 

банка в страната, Bank of America, където 

израства професионално в следващите девет 

години до позицията на финансов консултант 

в дивизията на Merrill Lynch Wealth Management. 

Едновременно с това, Светослав и негов 

партньор, също учил и завършил в „Заимов“, 

започват да инвестират в недвижими имоти в 

района на Бостън. 

През 2016-а година Светослав и група негови 

приятели и съмишленици организират събитие 

в училището, с работното име „Кариерамечта, 

че и повече“, целящо да сподели опита 

на завършили ученици, реализирали се в 

различни професионални области. 

В момента Светослав се е отдал на 

развиването на недвижимо имущество и на 

живот с нарастващото му семейство. Светослав 

също работи по детска книжка с друг българин, 

първата част на която е планирана да бъде 

представена през 2019-а година. 

Сред бъдещите амбиции и проекти на 

Светослав са създаването на благотворителна 

фондация, по идеята на неговия партньор, 

Илия Колев, за работа с деца от „Заимов“, 

както и мрежа на завършилите алумни (?) – с 

цел връзка и промоция на Заимовския дух и 

хората свързани с училището. 

ВИПУСК 1995-2000 

63

64 

Николай Кърчев завършва ПГ „Ген. Владимир 

Заимов” през 2005 г., специалност 

„Микропроцесорна техника”. Една година 

по-късно се установява в САЩ, живее и 

работи в Mequon, Wisconsin, град разположен 

на западния бряг на езерото Мичиган. Голямата 

страст на Николай са спортните танци, 

танцува от както се помни. 

Многобройни са наградите, 

които печели в 

България и в Америка. 

През 2012 година става 

шампион на САЩ. 

Няколко пъти печели 

и приза Топ треньор на 

Америка. 

-Николай, от кога си в 

Съединените щати? 

Заминах за Америка 

14 юли 2006 година и 

вече 14 години съм тук. 

Преподавам Ballroom 

Dancing /спортни танци/ 

във верига студия, 

Fred Astaire Dance 

Studios. Имам ученици 

на различна възраст, с 

които участваме в конкурси. 

Продължавам да 

се състезавам и професионално 

-Какъв е животът в Америка? Оправдаха ли 

ти се очакванията за него? 

Животът тук е много различен, много забързан 

и динамичен. Нямам много време за 

себе си. Малко или много се превръщаш в една 

машина - от вкъщи на работа, от работа - вкъщи. 

Хората не стоят по кафенетата по цял ден, 

както в България. Голямата разлика тук е, че 

ако си талантлив и работиш здраво, ще успееш 

и можеш да постигнеш големи неща в живота 

и в кариерата си. Трудно е, но си заслужава. 

Хората тук са много позитивни, не усещаш 

Николай Кърчев 

напрежение или негативна енергия. -Танцът 

винаги е бил твоята страст, как се става добър 

професионалист? 

Добър професионалист се става с много 

труд и много тренировки, правилен начин на 

хранене и много лишения, с голяма воля и редовно 

ходене на фитнес. Важна е и подкрепата 

на моите треньори и 

спонсори. 

-Липсва ли ти България? 

България много ми 

липсва, защото все пак 

това е моята родина. 

Благодарен съм, че мога 

да си идвам веднъж в 

годината, да виждам родителите 

си, както и да 

хапна вкусна българска 

храна. 

-Какви спомени си запазил 

от обучението си 

в „Заимов”? 

Аз имам само хубави 

спомени от „Заимов”. 

Бяхме страхотен клас с 

най - готината класна. 

Голямо училище с много 

традиции, много динамика. 

Много се радвам, 

че след 14 години, откакто сме завършили, 

много от моите съученици са преуспели млади 

хора. Училището ме научи на много неща, 

най-вече на дисциплина, която много ми помага 

в кариерата. 

-Какво ще пожелаеш на младите хора, които 

тръгват по света да търсят късмета си ? 

На всички млади хора пожелавам да бъдат 

много настоятелни, да не се предават, да бъдат 

по-добри хора и да са готови да понесат и положителното, 

и отрицателното от това, че са в 

чужда държава. Да учат английски език! 

ВИПУСК 2001-2005

Петко Димитров - ресторантьор 

Записах се в паралелката “Технология и мениджмънт 

в производството и обслужване 

в заведенията за хранене” в ПГ “Ген. Вл. Заимов” 

Сопот с голямо желание. 

Разбира се най-вълнуващи за мен бяха часовете 

по специалните предмети и практиката. 

Голяма заслуга за интереса и успехите ми има 

г-жа Мария Стоянова, за чиито усилия и професионализъм 

БЛАГОДАРЯ!Стараех се да науча 

колкото може повече, да черпя от опита на моите 

преподаватели. Не се страхувах да експериментирам. 

Борих се и печелих. Участвах в състезания и 

представях достойно училището и учителите 

си. Най-престижното ми състезание беше “Гурмино 

- 2007” - състезание за млади готвачи-40 

участници, на което бях финалист с жури в състав: 

Андре Токев, Иван Манчев и Андрей Стоилов. 

Започнах трудовата си дейност още преди да 

получа диплома. Работих в родния си град Карлово, 

където получих най-добрата си школовка. 

Първият ми трудов договор беше на длъжност 

“главен готвач” в престижен хотел-ресторант на 

нашето Черноморие. След това се преместих в 

София, където работих и се усъвършенствах в 

най-елитните ресторанти. Придобих и умения в 

сладкарството. 

Последният ми и най-успешен работодател 

беше шеф Виктор Ангелов.От там се насочих 

към частния бизнес. Създадох собствена фирма 

- “Димитровфууд-2014” ЕООД с основна 

дейност ресторантьорство в заведения за бързо 

хранене. 

Удовлетворение от работата си получавам от 

доволни, признателни и постоянни клиенти. 

Моят призив към всички Вас, бъдещи колеги-готвачи 

е: 

- учете с ентусиазъм 

- вземете колкото може повече от опитните си 

преподаватели 

- когато сгрешите не се отказвайте 

- експериментирайте смело, но за това трябват 

знания 

- бъдете себе си 

- гответе с желание 

И не забравяйте, че в основата на всеки успех 

е познанието - имате ли го - ще можете да се 

справите с всяко предизвикателство не само в 

професията на готвач, но и в живота. 

Тайната е - приготвяйте всичко с любов! 

Сбъднете и Вие мечтите си и нека нашите учители 

се гордеят с нас! 

УСПЕХ! 

ВИПУСК 1991-1995 

65

66 

Станислав Пещерлиев- програмист 

За мен ПГ “Ген. Вл. 

Заимов” изгради отлична 

основа за бъдещо 

професионално развитие. 

След като завърших 

гимназията, продължих 

с бакълавърска степен в 

Софийският университет 

“Св. Климент Охридски” 

като бях приет без изпит 

поради високо класиране 

на националната олимпиада по информационни 

технологии. 

Благодарение на високото ниво на преподаване 

и модерния учебен план в ПГ “Ген. Вл. 

Заимов”, бях по-добре подготвен да се справям 

с трудни курсове в сравнение с много от 

колегите в университетa. Също така уменията 

които научих в гимназията намерих почасова 

работа като програмист паралелно с лекциите 

и добих ценен практически опит и допълнителен 

доход. 

Валентин Кавръков 

Валентин Кавръков завършил 2007 година 

специалност „Технология и мениджмънт 

в производството и обслужването на заведенията 

за хранене“ 

„ В училище участвах в състезания в категория 

„Най-добър млад готвач“ в Банско с подготвящ 

учител и класен ръководител Мария 

Стоянова. 

След завършване на училище работих в ресторанти 

на Черноморието и в София .След 5 

години работа в София се преместих в Копенхаген,Дания 

От 4 години работя за най-голямата кетърингова 

фирма в световен мащаб Compass Group, 

с локация Siemens Denmark. 

Също така си поставих за цел да следвам за 

магистарска степен в чужбина. През 2011, кандидатствах 

и бях приет в Политехническия 

Институт на Лозана (EPFL), Швейцария който 

е топ 10 университет в сферата на компютърните 

науки. 

По време на магистратурата бях на стаж в 

Google и направих дипломна работа съвместно 

със Credit Suisse. 

От 2013 година работя за Amazon.com в Бостън 

върху искуственият интелект на виртуалния 

асистент Alexa. Понастоящем съм Senior 

Machine Learning Scientist и се форусирам върху 

изследване и разработка на систми на човешки 

език. 

Накрая за учениците които още не са решили 

с какво да се занимават, искам да препоръчам 

софтуерно инжинерство и компютърни науки. 

Тези специалности имат големи възможности, 

конкурентна заплати и бъдеще в България и 

навсякъде по света. 

ВИПУСК 2003-2007 

Най-важното ,което научих за тези години, 

прави всичко с любов и желание . 

Учете от другите „крадете занаят“, експериментирайте 

с нови техники , защото Кухнята 

се променя непрекъснато“ 

ВИПУСК 2003-2007

За мен “Заимов” не беше 

просто училище! 

Бях възпитаник на едни от 

най-добрите учители, които 

успяха да ни покажат и 

научат на толкова много от 

света на програмирането. 

През годините участвах 

в национални олимпиади 

по информатика и информационни 

технологии (НОИТ), като последната 

година завърших с отличие на националния 

кръг. Благодарение на него ме приеха в СУ “Св. 

Симеон Ненов 

Андреа Иванов - спортист 

Климент Охридски” без полагане на кандидат-студентски 

изпит. Също така съм степендиант 

на Телерик академия за доброто представяне 

на НОИТ. 

В момента съм Principal Software Engineer в 

Progress Software. Занимавам се с изработката 

на публичните уебсайтове на компанията, както 

и с вътрешни системи, които подпомагат работата 

на бизнеса. 

Искам да се обърна към сегашните ученици: 

Следвайте мечтите си упорито и с увереност - 

като истински заимовци! 

ВИПУСК 2009-2013 

“Ген. Владимир Заимов“ гр. Сопот 

ПГ е училището, в което се зародиха 

моите мечти за бъдещето, страхът от неуспехите 

и стремежът към съвършенство. Тук за 

пръв път осъзнах, че със знание, труд и упоритост 

няма невъзможни неща. 

ПГ “Ген. Владимир Заимов“ е училището, 

което поставя здравата основа, на която се 

гради животът на неговите възпитаници. Наред 

с академичната подготовка, то изгражда 

личностни качества и ценности, които се пренасят 

в ежедневието и във всеки един успех 

и желание за развитие. То ни учи да бъдем 

горди личности, полагащи максимални усилия 

и стремящи се към най-доброто. Създава 

себеуважение, възпитание и показва пътя към 

сбъдването и на най-смелите мечти. 

В ПГ “Ген. Владимир Заимов“ са учили и 

моите родители. То е тяхното родно училище 

и те с гордост и умиление разказват спомени 

от ученическите си години. 

Започнах да се занимавам с волейбол през 

2005 година, когато бях на 12 години. Още тогава 

осъзнах, че спортът ще бъде една голяма 

част от моя живот. В периода от 2005-2013 година 

тренирах в родния ми град Карлово и бях 

капитан на ВК “Левски“ Карлово. Продължих 

със спорта и в „Заимов“. През месец април 

2011 година с волейболния отбор извоювахме 

2-ро място на републиканските училищни 

игри, на които аз получих индивидуалната награда 

“Най – полезен състезател“ в България 

и едногодишна стипендия от МОН. На следващата 

година повторихме успехите си.Бях 

горд,че представихме по най-добрия начин 

нашето училище. 

През септември 2013 година бях приет да 

67

продължа образованието си в Bournemouth 

University, United Kingdom. Започнах да играя 

волейбол за университетския отбор, както 

и в клубния отбор на града – Wessex .Станах 

капитан и на двата отбора. Университетският 

отбор в продължение на три години беше лидер, 

спечелвайки купата на Англия. На един от 

тези финални турнири получих индивидуална 

награда за “Най-полезен състезател“ в Англия. 

В клубния отбор тренирах с волейболисти, 

които представяха отбора на Великобритания 

на олимпиадата в Лондон през 2012 година. 

За2017-2018 година бях избран от волейболната 

федерация на Англия за “Най-полезен 

състезател“ в цялата страна. 

От септември 2018 година живея в Лондон и 

играя за най- добрия професионален отбор на 

острова – IBB Polonia London (ИББ Полония 

Лондон). С него станахме шампиони на лигата 

на Англия с 25 победи и 0 загуби. На финалния 

мач имах възможността да се състезавам 

рамо до рамо с моя волейболен идол- Жилберто 

Амаури де Годой Фильо (Жиба). Той е 

един от волейболистите, които ще останат в 

историята на волейбола. 

С този отбор спечелихме и шампионската 

титла на цяла северна Европа, след победата 

над най- добрите отбори от Норвегия, Дания, 

Исландия и Швеция. Този турнир се проведе в 

Копенхаген, Дания. 

Скъпи ученици на ПГ„Ген. Владимир Заимов, 

Вашето присъствие в училище е вълнуващо 

и неповторимо по свой начин. Вие сте изправени 

пред прага на предизвикателства от 

всякакъв род. Не забравяйте, че светът е динамичен 

и по-различен, за който ще Ви подготвят 

Вашите родители и учители. Това е светът 

на глобалните предизвикателства, с които се 

сблъскваме всички ние. А утре Вие ще станете 

активни граждани на държавата и на света. 

Не променяйте идеалите си според ситуацията! 

Бъдете благодарни на Вашите учители, без 

които броденето из житейските пътеки няма 

да е същото. Вървете гордо, за да надмогнете и 

онова, което е изглеждало недостижимо! 

НА ДОБЪР ЧАС! 

ВИПУСК 2008-2013 

Христо Цветков - програмист и спортист 

азвам се Христо Цветков, на 25 го- 

съм и завърших специалност 

“Кдини 

“Системно програмиране” в ПГ “Ген. Владимир 

Заимов” през 2013 год, като успях да получа 

пълна шестица на матурата по математика 

и медал от училището, който ми бе връчен 

лично от министъра на образованието и науката, 

гост на тържеството. За петте години там, 

срещнах много добри приятели, които са част 

от живота ми и до днес. След гимназията, бях 

приет в специалност “Информатика” на СУ, 

където продължих обучението си по специалността. 

Малко по-късно започнах работа и 

вече повече от 4 години работя като разработчик 

на уеб софтуер. Програмирал съм системи 

за болници, банки, доставчици, онлайн залози 

и други. 

През 2015та година случайно се сбълсках с 

бягането като спорт, който стана мое основно 

хоби и голяма част от живота ми. След години 

тренировки, успях да подобря няколко национални 

рекорда в ултрамаратонските дистанции 

- 12 часово бягане (140 км), 24 часово 

68

бягане (234 км), 200км (20:02 часа). Паралелно 

с работата, започнах да се готвя и за по-големи 

и по-тежки състезания из цяла Европа, като 

най-значимото ми постижение за сега, е завършването 

на най-елитния шосеен ултрамаратон в 

света - Спартатлона (246 км бягане от Атина до 

Спарта). 

Това на което “Заимов” и в частност, нашия 

класен ръководител, Мария Иванова, ме научи, 

благодарение на средата, в която ни поставяше, 

беше способността да се фокусирам върху цел 

и да работя за постигането й. Това качество ми 

помага ежедневно в офиса и по състезания, и се 

надявам да е нещо, което настоящите ученици 

в гимназията ще придобият, преди да завършат 

обучението си. Дерзайте!” 

ВИПУСК 2008-2013 

Енчо Белезирев - студент 

Времето, което прекарах в училището, ми 

даде много възможности и много уроци 

за живота и за професионалното ми развитие. 

Тук научих какво е да си дисциплиниран, какво 

означава да се бориш за това, което искаш 

да постигнеш и какво означава да не се отказваш, 

за да постигнеш целите и мечтите си. Винаги 

съм имал подкрепата, на учителите си и 

съм знаел, макар и трудно, че един ден тези 

мечти ще станат реалност – те станаха! 

От малък се ориентирах към програмирането. 

Така след дълги години усилен труд, аз успях 

да направя няколко проекта, с които успешно 

достигнах два пъти до национален кръг на 

олимпиадата по Информационни технологии. 

Тези проекти ми показаха, че човек може да 

постигне всичко, за което мечтае, само трябва 

да вярва във себе си и във своите качества. Тук 

искам да благодаря на всички мои учители, 

които са ми показвали правилния път към това 

как да стана програмист, на всички учители, 

които разшириха общата ми култура, най-вече 

на г-н Сашо Данчев, затова, че подовката ми 

по математика бе на нивото, което се изисква 

във ФМИ на СУ „Климент Охридски“, където 

и в момента уча. Горд съм, че съм негов възпитаник. 

Искам да отдам и благодарност на 

моята класна, г-жа Дарина Татарлиева, която 

през всичките тези години беше до нас и ни 

помагаше да се справим с трудностите. 

В момента работя като Софтуерен разработчик 

в една от най-големите фирми в света SAP. 

Чувствам се успял и съм горд с това, което успях 

да постигна. В хобито си, се занимавам с 

разработка на дронове, както и различни системи, 

които биха улеснили живота на хората в 

домовете. 

ПГ „Ген. Владимир Заимов“ наистина едно 

елитно училище. По специалността „Системен 

програмист“ нивото на обучение е академично, 

което чест за преподавателите в тази 

професионална област. Продължавайте в същия 

дух! Не се отказвайте да се доказвате и 

отстоявайте името си! 

Настоящи и бъдещи ученици на моето училище. 

Учете, трупайте умения и опит в ученическите 

си години, гарантирам Ви, че винаги ще 

ви е от полза, за да бъдете с една крачка напред 

пред другите по пътя на успеха. Вярвайте във 

вашите учители – те искат най-доброто за вас! 


ВИПУСК 2009-2014 

69

Мирослав Фурнаджиев - студент 

Моите интереси са насочени предимно 

към математическите и компютърни 

науки и обучението ми в ПГ „Ген. Вл. Заимов“ 

много ми помогна да продължа да се развивам 

в тази посока. Нещата които съм учил по 

различните компютърни предмети, сега са ми 

от голяма полза в университета. Мисля че в 

„Заимов“ се дава много добро начало (добре 

се предават основните принципи на информатиката), 

така че човек да може да продължи да 

се занимава в тази област и след завършване 

на училище. 

Освен в часовете, много значими за мен бяха 

и извънкласните занимания по математическа 

лингвистика. Воден от госпожа Мариета 

Андреева , най-големите ми успехи на олимпиади 

са били по този предмет - два пъти съм 

стигал до национален кръг и в отборната част, 

отборът в който участвах се класира на трето 

място. Математическата лингвистика е пример 

за това как математически принципи могат 

да се прилагат и извън математиката. 

Най-значимото състезание по програмиране, 

в което взех участие, заедно с отбор от други 

четирима ученици от „Заимов“ и ръководител 

г-жа Тоня Белезирева, е Softuni Tech Fest 

2017. Там нашият проект беше система, която 

позволява споделяне на уроци между учители 

и ученици. Мисля че се представихме доста 

добре при положение, че преди не се бяхме занимавали 

с разработка на уеб приложение и 

се учехме в движение. 

По повод предстоящия юбилей на училището, 

отворило ми пътя към света на програмирането, 

искам да благодаря на всичките 

си учители и да им пожелая да продължат със 

същото дръзновение да „отварят очите“ за 

света на компютрите на новопостъпилите ученици, 

а на учениците искам да кажа, че компютрите 

не са само източник на информация 

и забавление, но са в състояние да управляват 

света и да осигуряват много висок стандарт на 

тези,които ги програмират, затова бъдете програмисти, 

а не зависими потребители! 

ВИПУСК 2013-2017 

Даниел Богдански - студент 

Завърших ПГ “Ген. Владимир Заимов” 

през 2016 г. със специалност „ Системно 

програмиране“. Същата година заминах за 

Холандия, да следвам бакалавърската програма 

“Международен Бизнес” в Маастрихтския 

университет. През последните 3 години работя 

и върху лични проекти, свързани с продуцирането 

на късометражни филми и видеоклипове. 

Скоро завършвам образованието си в 

Маастрихт и насочвам платната към България, 

Кипър и Южна Корея, заради филмов проект, 

който спечелихме от университета. След това 

лодката ми ще търси друг чужд бряг по света . 

Предстои ми един семестър по програма Еразъм. 

Спомням си учителите, класната стая, междучасията, 

летните и зимните лагери. Спомням 

си безгрижните моменти от 8-ми до 12- 

ти клас и моите съученици, първите ми опити 

в писането на есета (благодарен съм на г-жа 

Христина Томанова, г-жа Иглика Порязова, 

г-жа Гинка Проданова), в заснемането и мон- 

70

тирането на видеа и филми (с някои от уроците 

при г-жа Милена Христозова): „Българският 

път“, „Дъбенското съкровище“, „Завръщане“ , 

наградата „Арлекин“, наградата на карловския 

комитет „Васил Левски“…. 

Да си ученик и студент означава да търсиш, 

да пробваш, да трупаш знания, да рискуваш, да 

излизаш от рамките, да критикуваш статуквото. 

Естествено да правиш това не е лесно, но е нужно, 

ако искаш да развиеш себе си. Когато напуснеш 

родителите, семейството, училището, много 

неща са страшни на пръв поглед – но само на 

пръв, повярвайте ми. Марк Твен е казал: “Имах 

много тревоги през живота си и само половината 

от тях се сбъднаха ”. За това, дерзайте млади 

хора, грабете от живота с пълни шепи. И не на 

последно място – бъдете хора! Не забравяйте 

от къде сте тръгнали. Желая ви попътен вятър 

във всяко начинание и ако случайно видите една 

малка лодка на име “Даниел от 12-А, 2016 г.” 

Непременно да я поздравите по заимовски. 

ВИПУСК 2011-2016 

Ученици от ВИПУСК 2014 се представиха блестящо 

Ученици от ВИПУСК 2014 представиха 

блестящо училището ни в английските 

университети , а сега и в световни 

компании и банки. 

Таня Даскова, Аня Христова и Цанимир 

Сакутов след завършване на гимназията, 

канидатстват и са приети в Университета 

на Бирмингам (University of Birmingham), 

спец . „Компютърни науки“. Там Цанимир 

е избран за организатор на събития с 

чуждестранни студенти в университета, 

а след дипломирането си започва работа 

в банка “Барклийз” Лондон като асистент 

продукт - мениджър. Аня участва във вички 

кампании на факултета за популяризирането 

на специалността сред кандидатстуденти 

от цял свят, а след завършването си работи 

като софтуерен инженер за фирма наречена 

Анаплан. Таня става „Посланик“ на факултета 

по Компютърни Науки и е избрана за Секретар 

на студентския Клуб по специалността, 

а като такава е съ-организатор, заедно с 

Аня, на първата конференция в учебното 

заведение, посветена на “Жените в сферата 

на компютърните науки”. След втората 

година, получава стаж в една от “Големите 4” 

- Ърнст анд Йънг (EY) в Манчестър, в отдела 

„Дигитални разследвания“. След завършване 

на университета, с отлична диплома, Таня 

продължава кариерата си в Главния офис на 

Ърнс анд Йънг, в Лондон.. 

Кристина Радева – След завършване на 

гимназията продължава образованието си 

в Университета на Манчестър – Manchester 

Metropolitan University Business School, 

специалност Project Manager. В момента е на 

позиция Product Development Manager в NCC 

Education в Манчестър. 

ВИПУСК 2009-2014 

71

Лина Иванова - отличник на випуск 2011 г. 

аимов“ ще запомня със страхотния дух, 

„Зкойто носи това училище. То е беше 

неразделна част от живота ми цели 5 години 

и съм много благодарна най-вече за хората, 

които срещнах ,и за възможностите, които са 

ми били дадени, да се развивам. Ние бяхме 

амбициозни, но умеехме и да се забавляваме . 

Избрах да продължа образованието си в 

Англия и Loughborough University и придобих 

бакалаварска степен по Bankingq Finance end 

Management. Няколко години работих за 

Ройтерс и заедно с това завърших 3-годишна 

професионална квалификация -SIMA . В 

момента живея в Лондон и работя като 

финансов анализатор във FinTech компания. 

Пожелавам на всички ученици и учители да 

следват мечтите си и да не забравят, че няма 

невъзможни неща. 

72 

Ивайло Върбанов - ученик на годината 2013 г. 

Випуск 2013, специалност „Системно 

програмиране“. След завършване на 

средното си образование в ПГ „Ген.Владимир 

Заимов“, продължава да учи в спец.“Компютърни 

науки“ в университета в Саутхемптън. 

Завършва като Софтуерен инженер и започва 

работа във финансова институция – първо в 

банка, а в момента работи във фирма, която 

произвежда специализиран софтуер за финансови 

организации. 

Ивайло е един от завършилите вече млади 

хора, които оставят трайна следа в съзнанието 

на всички учители и на тези, които са се докоснали 

до него. Той е лъчезарен, магнетичен, 

отговорен, изпълнителен.Не напразно 2013 

година става Мистър „Заимов“ и Ученик на 

годината. 

Участието му в първата Европейска програма 

„ЕВРОСКОЛА“през 2012 година, носи на 

училището ни само поводи за гордост. При самото 

представяне на нашите ученици в европейския 

парламент, той печели медал за представянето 

си. 

Любимец на учители и предпочитан приятел 

от съучениците си. 

Това е образа на Ивайло, който всеки от нас 

помни. С носталгия си спомня за дните, прекарани 

в любимото училище. Спомняйки си 

всички, които са му показали пътя и са му 

помогнали да тръгне по него, за 50 годишния 

рожден ден на училището, той пожелава: 

„Честит празник на всички! 

Мили ученици, оценявайте какво имате и се 

възползвайте от всяка възможност, за да успеете. 

Скъпи учители, продължавайте да давате 

възможност на всеки един ученик, който иска 

да се развива. Вашата опора ме е мотивирала 

да мечтая и да постигна мечтите си. Благодаря! 

Пожелавам на всички още много поводи за 

гордост и радост! Нека всички продължаваме 

да носим „Заимовския дух“ в сърцата си и да 

успяваме да прославяме името на нашето училище.“

Алекси Николов - ученик, които оставя собствена следа 

Има ученици, които оставят собствена следа 

в историята на училището. В сърцето 

на всеки учител. Завинаги. 

Такъв ученик беше Алекси Николов. Срещата 

ни с него беше благословия, вдъхновение и 

гордост. 

Неговият буден поглед, упоритост и ерудиция 

не се забравят. Трудно е да го разкажеш. Възпитан, 

премерен в поведението си, всеотдаен 

към приятелите си. Многопластов в интересите 

си, амбициозен в мечтите си, прецизен 

до съвършенство в подготовката си по всеки 

учебен предмет. Широките си интереси в различни 

области на науката реализираше при 

представянето си на различни олимпиади и 

състезания. В осми клас беше класиран на 

първо място на областен кръг по биология и 

здравно образование. И въпреки, че какъвто и 

път за реализация да беше избрал след блестящото 

си дипломиране в нашата гимназия, той 

избра денталната медицина. Днес той е студент 

в пети курс на МУ Пловдив и с присъщата 

му упоритост осъществява мечтата си. 

ВИПУСК 2009-2014 

Иванна Проданова - ученик на випуск 2016 г. 

Иванна Проданова е ученик, който създава 

усещането у учителите, че имат найблагородната 

професия, най-пълноценната 

работа и щастието да са сред красотата и 

добротата на света. 

Ваня е човек с много нежна душа, но и с 

огромна борбеност, упоритост, решителност. 

В класа си е любимка на всички, заради своята 

доброта, състрадателност, отговорност и 

толерантност. 

Тя представя училището в две поредни 

години в областни олимпиади по химия и 

биология. През 2015 участва в националния 

кръг на олимпиада по информационни 

технологии . 

Със сигурност, знанията и уменията по 

програмиране ще и дадат сигурност при 

използването на съвременни уреди и апарати 

в избраната от нея професия - лекар по 

дентална медицина. Иванна е в трети курс на 

Медицински унивеситет Пловдив. 

73

ПАРТНЬОРСТВО И УСПЕХИ 

През годините ПГ „Ген. Владимир Заимов“ 

имаше подкрепата както на общинските 

власти, така и на различните фирми на територията 

на двете общини – Сопот и Карлово. 

С помощта на фирмите от хранително-вкусовата 

промишленост и обслужването стана 

възможно разкриването на професиите „Хлебар-сладкар“, 

„Ресторантьор“, „Хотелиер“, 

„Организатор на туризма и свободното време“ 

през 2000г. В тях се провеждаше производствената 

практика на учениците ни, съдействаха 

за осигуряване на качествени материали 

за учебните практики, осигуряваха методическа 

помощ на учителите по професионална 

подготовка. 

За реализирането на проекти по Национални 

и Европейски програми получихме пълна 

подкрепа, както за проектите по „Модернизиране 

на системата на професионалното образование“, 

така и по проекта „Ученически 

практики“. 

Открояват се двете фирми за машиностроително 

производство на територията на гр. Сопот 

– „ВМЗ“ ЕАД и „СКФ БЕАРИНГС БЪЛ- 

ГАРИЯ“ ЕАД. 

И в двете фирми ученици ще провеждат професионална 

подготовка по професията „Мехатроника“ 

в дуално обучение. Вече започнаха 

първите часове във ВМЗ ЕАД. С изключителна 

благодарност от училищния 

екип и семействата на нашите 

ученици сме и по повод осигурените 

безплатни учебници. 

Двете фирми категорично заявиха 

готовност да съфинансират 

доставката на училищен 

микробус по Националната 

програма „Осигуряване на съвременна 

образователна среда“, 

модул „Модернизиране на системата 

на професионалното образование“. 

Експерт от ВМЗ ЕАД – инж. 

Ваня Баровска съвместно с 

инж. Хилда Танчовска – зам. 

директор по учебно-производствена дейност 

в гимназията, консултиран и подкрепен от 

експерти от Националната агенция за професионално 

образование и обучение (НАПОО) 

и Министерството на образованието и науката 

направи необходимите действия за създаване 

на основни документи за разкриване на нова 

професия, подготвяща кадри за специалното 

производство. С рецензията на проф. д-р 

инж. Станчо Петков от Българската академия 

на науките и доц. д-р, инж. Дечко Русчев това 

стана факт. Вносител в НАПОО на предложението 

за включване в Списъка на професиите 

за професионално образование и обучение на 

професията Машинен техник, специалност 

Специално производство (производство на 

въоръжение и боеприпаси) е Сдружението на 

българската отбранителна индустрия (СБОИ) 

с председател акад. Стефан Воденичаров. От 

февруари 2019г вече е възможно да се извършва 

подготовка на курсисти в Четвърта степен 

на професионална квалификация (колежанска) 

в учебните заведения на страната. Стартира 

и първия курс с 18 курсисти в ПГ „Ген. 

Вл. Заимов“ гр. Сопот! 

През годините партньорството между местния 

бизнес и професионалната ни гимназия се 

реализира с готовност и реални резултати! 

74

Местната власт – общинското ръководство 

на Сопот, през всичките години подкрепя достъпа 

до образование на всички деца в района 

и качество на образователния процес в училището. 

Най-голям социален ефект има осигурения 

удобен (преди първия и след последния 

час) и безплатен транспорт до училище 

от всички населени места. Благодарни сме за 

уважението и отзивчивостта, с които кметът 

на общината г-н Деян Дойнов се отзовава при 

разрешаване на различните проблеми на училището 

ни. Благодрност и на председателя на 

Общински съвет – Сопот, г-жа Мариана Кацарова, 

за създадените партньорства в изпълнението 

на някои училищни проекти. 

75

76 

ПЪРВИТЕ УЧИТЕЛИ

САШО ДАНЧЕВ - учител по математика 

години техникум „Ген. Владимир Заимов“ 

– не е за вярване. А като си по- 

50 

мисля, че половината от това време съм бил 

учител в това прекрасно училище… 

Да си учител по математика не е леко. Впрочем 

учителската професия е трудна, отговорна 

и деликатна работа. Тя е призвание! Обръщайки 

глава назад във времето, разбираш, че това 

е и едно голямо преживяно удоволствие, напират 

спомени: 

Последният час за деня отдавна е завършил. 

Не съм чул звънеца. Неволно поглеждам часовника 

си. 

-Ученици, хайде да си ходим, стига за днес. 

-Давай, давай – обажда се някой от класа… 

Дните, свързани с абитуриентската еуфория 

са преминали. Предварително съм уточнил с 

учениците дните и часовете, в които съм свободен. 

Желаещите могат да дойдат в кабинета, 

за да научат някои неща от така наречената 

висша математика. Нали ще се сблъскат с 

нея след 3-4 месеца. (Излишно е, но е добре 

да се спомене – всичко е напълно безплатно). 

Случайно в един от дните по коридора минава 

един от директорите. Отваря вратата и се изумява. 

Стаята е пълна с вече бивши ученици. 

-Какво правите? 

-Учим математика! 

Какъв ли е броят на кандидат-студентите, 

които на кандидатстудентските изпити в три, 

дори четири висши учебни заведения са получавали 

единствено и само отлични оценки. 

Навярно са десетки. Една от тях бе Мария! 

След многото верни отговори от студент на 

въпроси, задавани от университетски преподавател 

по време на лекции, следва въпросът: 

-Момче, ти коя математическа гимназия си 

завършил? 

-Техникум „Заимов“ – Сопот, спокойно отговаря 

Йордан. 

Провежда се изпит в ТУ. Идва ред на един от 

„нашите“ 

-Тия за какво да ги изпитваме, те са от Сопот, 

заявява единият от двамата, провеждащи 

изпита. 

„Тия“ – това е голямата група на Станка, Милена, 

Петър и още десетина други! 

На случайна улична среща София с тъга заяви, 

че се е изложила на скоро проведена контролна 

работа по линейна алгебра, защото изкарала 

5 (?!). 

„Така и не усетих тръпката от явяването на 

изпит по висша математика. Освобождавах 

се“ – скромно, но със задоволство споделя 

Донка. 

По телефона, в един топъл летен ден: „- Господине, 

разбихме ги на изпита по математика!“ 

Български деца, Заимовчета,“разбиват“ и 

английските преподаватели, а днес са програмисти 

в световни корпорации и банки в Лондон 

– Дойчин, Цанимир, Таня, Аня ...! 

Списъкът с подобни случки е дълъг. Но ми 

се иска да споделя и това: На коледна новогодишна 

картичка от Далас моят Венци пише: 

„Благодарение на Вас моето име е на таблото 

в училище за звездни ученици по математика!“ 

Благодаря Ви момичета и момчета за всичко! 

Благодаря и на колегите си, с които съм имал 

прекрасни взаимоотношения през всичките 

години! 

Изводът е: Не съм живял напразно! 

Искрено Ваш – Сашо Данчев 

77

Спомням си колко мечтаех да уча в техникум 

“Ген. Владимир Заимов“. 

През 1979 г. бях приета. Съучениците ми са 

от цялата страна, а преподавателите бяха невероятни 

професионалисти. За мен беше удоволствие 

да ходя на училище и с гордост носех 

униформата. 

Завърших техникума с отличен успех, а висшето 

ми образование беше вдъхновено от 

преподавателя Ваня Баровска и консултант на 

дипломната ми работа. 

Завърших магистратура в ТулГУ, г.Тула / 

Русия специалност: „Системи за автоматично 

управление“. 

Имам невероятни преживявания със съучениците 

си от бригади, стажове, военно обучение. 

И след толкова години на всеки юбилей моя 

ВИПУСК 1979-1983 се събира, за да си спомним 

дружно за техникума, който се славеше из 

цялата страна. 

И в момента голяма част от ежедневието 

ми преминава във вече ПГ „Ген. Владимир 

78 

инж. Наталия Иванова - ръководител ИКТ 

Заимов“. Ръководител направление ИКТ съм 

и преподавам по професионални предмети. 

Имам мотивация непрекъснато да повишавам 

квалификацията си за да съм полезна на моите 

ученици и в момента се обучавам в Сиско 

академия. Надявам се настоящите ученици да 

изпитват същите емоции, които изпитвам аз 

когато влизам в сградата на училището. 

ГОРДА СЪМ, ЧЕ СЪМ ВЪЗПИТАНИК 

И ПРЕПОДАВАТЕЛ В ПГ “ГЕН. ВЛАДИ- 

МИР ЗАИМОВ”. 

АТАНАС СТОЯНОВ - Учител по физическо възпитание 

Образцов техникум „Ген. Вл. Заимов”- гр. 

Сопот е училището, в което завърших 

средното си образование преди 40 години. 

Още помня желанието, с което го посещавах. 

Заради преподавателите, изучаваните дисциплини 

и другарите, заради цялата атмосфера, 

която ни даваше. След това завърших ВИФ и 

имах възможността да се върна отново тук, 

вече като преподавател. Искам да се обърна 

към всички заимовци с пожеланиe да са здрави 

и с гордост да носят това име. Да пазят спомените 

за времето, преживяно в любимото училище, 

и да постигнат своите мечти! 

ВИПУСК 1979-1983 

ВИПУСК 1975-1979

инж. Александра Демирева - учител 

“Ген. Ел. Заимов” е най-доброто 

ПГ училище. 

В него открих нови запознанства, нови приятели, 

и това бяха моите преподаватели, които 

ми показаха как да преоткрия нови хоризонти, 

дадоха ми знания не само за науки, но не научиха 

на отговорност, доброта, искреност, прямота 

и трудолюбие. 

От стъпването си в училище разбрах, че искам 

да приличам на моите учители. Завърших 

Машинен инженер със специалност “ Технология 

на машиностроенето и металорежещи 

машини” , към ВМЕИ София - филиал Пловдив, 

но още в института завърших допълнителна 

квалификация “Педагогика” , и чаках с 

нетърпение да застана пред моите ученици и 

да им дам всичко, което мога. 

На учениците искам да кажа: “Скъпи ученици, 

вярвайте в думите, “Че каквото дадеш това 

ще получиш”. Давайте от времето си, таланта 

си, знанията си и училището ще отвори пред 

Вас много неочаквани врати. Ще имате трудности, 

колебания, но и неизброими моменти 

на щастие, вълнение и радост. Тук ще разберете, 

че ПГ “Ген. Вл. Заимов” е най - доброто 

училище за Вас. 

ВИПУСК 1989-1993 

Христина Янева - учител по химия 

Сякаш беше вчера, когато сутрин влизах 

в училищния двор с трепет. Директорът 

на прага, строгите учители, униформата – все 

символи, носещи заимовския дух. 

Извървях дълъг път – от училищния чин, 

през университета, днес отново съм тук – вече 

от другата страна на катедрата. 

Всеки ден, заставайки пред черната (бяла) 

дъска, изпитвам позабравени чувства : 

- на респект; 

- на страхопочитание; 

- на уважение - пред училището (вече с половинвековна 

история) 

- пред ръководството (даващо всичко от себе 

си за добруването на учители и ученици) 

- пред „заимовския дух” (който като го почувстваш 

като ученик, го носиш завинаги в 

себе си) 

Скъпи, настоящи заимовци, 

Насладете се на годините, които прекарвате 

тук. Бъдете умни и вземете всичко, на което 

ние, Вашите учители, сме готови да Ви научим 

и да Ви дадем. 

Полетете напред! Развивайте се! Мечтайте! 

Никога не губете спомена и мисълта за „нашето” 

училище! 

„ЗАИМОВ” е като завръщане у дома 

„ЗАИМОВ” е дух! „ЗАИМОВ” е съдба! 

ВИПУСК 1989-1993 

79

Цонка Иванова - учител по професионална подготовка 

Днес Професионална гимназия „Генерал 

Владимир Заимов” отбелязва 50-годишен 

юбилей. 

Когато половин век едно училище е осмисляло 

живота на поколения достойни граждани 

и дръзки мечтатели, има повод за особена 

гордост! 

Гордея се, че съм са част от историята на 

училището – веднъж, като възпитаник на Образцов 

техникум „Генерал Владимир Заимов” 

и втори път – като учител в Професионална 

гимназия „Генерал Владимир Заимов”. 

Завърших с отличие през далечната 1995 

година. Пазя много скъпи спомени от моите 

учители и съученици в безгрижните си младежки 

години. Изплуват ситуации и учебни 

часове с много смях и емоции. Помня обаче, 

най-важните уроци – за ред, за труд, за чест и 

достойнство, за амбиция и упоритост. 

Сега, като учител в Професионална гимназия 

„Генерал Владимир Заимов” се опитавам 

да предам тези уроци на моите ученици. 

Стремя се да им създам онова незабравимо 

усещане за общност, за съпричастност и принадлежност 

към едно от елитните училища в 

България. Усещане, което ни оставя Заимовци 

завинаги! 

На всички Заимовци пожелавам здраве, 

дръзновение и дълбоко удовлетворение от 

всичко, което постигат и ще постигат по пътя 

си. 

ВИПУСК 1991-1995 

Моето училище днес празнува ! 

Моето .. Защото пристъпих прага му 

за първи път преди повече от тридесет 

години. Със син костюм и сини надежди. 

Времето, когато се раждаха първите ми мечти, 

копнежи и истински приятелства. Моето училище 

ме научи на упоритост, смелост, отговорност. 

Тръгнах си с усещането, че невидима 

нишка ме е свързала с него завинаги. 

Моето … Защото преди петнадесет години 

се върнах в него като учител. Върнах се като в 

скъп дом. С личната мисия да пазя и продължавам 

„заимовските“ традиции. С осъзнатост, 

че с моята работа пиша част от историята му. 

Моето... Защото то беше важна крачка в 

живота на дъщеря ми. Естествено беше тя да 

бъде последовател на родителите си, да учи на 

техните чинове и да продължи пътя си, оставяйки 

част от себе си в историята му. 

Да определяш себе си като заимовец е гордост 

и принадлежност към една уникална 

общност. 

Невидим пропуск към сърцето на всеки, 

който е свързал част от живота си с това прекрасно 

място. Тук и по света. 

Честит празник, мое училище! Честит празник 

на всички заимовци! 

80

години развитие, 

обно- 

50 

вяване и просперитет 

на Нашето, на Моето 

Училище. 

За човешкият живот 

50 години са време за 

равносметка, стъпало 

към вторите 50, златния 

период на помъдряването, 

себеактуализацията, предаване на 

опит, последната революция на духа и тихата 

почивка от усилните години. 

За ПГ „Ген. Владимир Заимов“ този юбилей 

означава младост, енергия, ентусиазъм 

и пребъдване. И тази младост се подхранва 

с всяко ново поколение „Заимовци“, които 

пъстрят коридорите и класните стаи, вълнуват 

се, взимат важни решения, обичат, учат се 

да бъдат Човеци. 

Аз съм „Заимовец“ и се гордея с това, че 

училището ми даде принадлежност към една 

огромна и силна група съученици и приятели. 

Има ни по целия свят и знам, че когато 

имам нужда от помощ и подкрепа всеки от 

аимовец завинаги!“ не е случен израз. 

„ЗМного възможности да стана учител 

се откриха пред мен но всички те бяха отхвърлени. 

Когато разбрах, че мога да стана учител 

в моето училище дори не си помислих да отказвам, 

а след това разбрах, че да бъдеш учител 

е призвание и гордост на само за мен, а и 

за моите близки. 

Работата с деца поддържа духана на човек 

млад и ж крак с новите тенденции. Всеки успех 

на мой ученик е и мой успех, а това чувство 

на гордост никога не умира и се повтаря 

във времето. 

ВИПУСК 2004-2008 

Силвия Цолева 

тях ще се отзове. Намираме се навсякъде. 

Думата „Заимовец“ ни дава толкова много 

общи теми, ражда усмивки, свързва. 

Гордост в този момент ми дава и това, че 

всеки ден отново минавам по коридорите 

вече като педагогически съветник. Осъзнавам 

отговорността да работя в училището, 

което ми даде път, насока, приятели. Приемам 

я и целият си досегашен опит, знания 

и енергия отдавам на младите хора, с които 

работя. Не спирам да горя в работата си и ще 

остана „Заимовец Завинаги“. 

А за учениците 

ни пожелавам 

прекрасни 

възможности и 

много сбъдвания! 

И винаги 

защитавайте с 

достойнство вашия 

най-добър 

приятел – училището 

с учителите 

и съучениците 

ви! 

Стилян Тодоров - учител 

ВИПУСК 1986 - 1990 

81

инж. Константин Колев - учител 

ПРИЗВАНИЕТО ДА СИ УЧИТЕЛ 

еших да стана учител, за да чуя думи- 

„Добър ден, господин учителю! И 

„Рте: 

сега, когато ги чувам съм безкрайно щастлив!” 

– това споделя най-младият учител в ПГ „ Ген. 

Вл.Заимов”- Константин Колев. 

Възпитаник на гимназията, със специалност 

„Компютърна техника и технологии”,той продължава 

в Технически университет – гр. Габрово 

и сега е учител по компютърни науки. 

Съществено влияние в неговото изграждане 

като специалист в хардуера има неговия учител 

и по настоящем негов наставник – учителят 

инж.Красимир Проданов. Това е най-истинският 

пимер за приемственост, за авторитет 

на любимия учител, за притегателната сила на 

доброто училище. Не случайно от всички учители 

22% от учителите в ПГ „Ген. Вл. Заимов“ 

са възпитаници на училището. 

По време на обучението си инж. Колев участва 

в научни студентски сесии със свои разработки: 

през 2016 г. „Устройство за измерване 

на температура и влажност на въздуха с часовник 

за реално време” и през 2017 г.” Разработване 

на безжично управление на роботизирана 

количка и софтуер за отклоняване на 

препятствия”. За втората разработка е отличен 

с трета награда. 

Днес той е един от любимите учители в училище. 

За много кратко време със знанията си и 

иновативното си мислене спечели сърцата на 

учениците . 

Призвание и отговорност е да бъдеш съвременен 

будител. Стотици заимовци са учители 

и директори на училища и детски градини в 

цяла България, а някои и в чужбина. Това със 

сигурност е приемственост и моделът на любимия 

учител, когото последваме. 

Има бъдеще България , щом такива прекрасни 

млади хора се вливат в редовете на българското 

учителство. Бъдещето и настоящето на 

нашата родина са в добри ръце. 

ВИПУСК 2007-2011 

82

Милена Христоза - училтел по информатика 

Завърших в ОТ „Ген. Владимир Заимов“ 

специалност „Ремонт и поддръжка на 

машини с ЦПУ“. После продължих образованието 

си в Бургаския свободен университет 

специалност „Информатика“. Втора бакалавърска 

степен получих в Пловдивския университет 

„Патриарх Евтимий“ – специалност 

„Педагогика“ и магистратура в Технически 

университет Габрово. В момента преподавам 

специални предмет по компютърни дисциплини 

в ПГ „Ген. Владимир Заимов“. 

От ученическите си години съм запазила мил 

спомен от моите преподаватели. Вдъхновение 

ми бяха двама учители - г-н Христо Михайлов 

и г-н Аврам Тончев. От 2005год. застанах от 

другата страна на „големият чин“ – като учител. 

За мен ПГ “Ген. Вл. Заимов“ е място, в 

което попиваш знания, откриваш незаменими 

приятелства, получаваш опит и мили спомени. 

За мен е важна връзката учител - ученик, защото 

не само ние ,учителите, даваме знания, 

но можем да получим такива и от нашите възпитаници. 

Най-хубавото е това, че когато си 

искрен, когато се раздаваш, без да се страхуваш, 

че някой може да те замени след време на 

твоето място, това е страхотно. Най-хубавото 

нещо е да видиш свои ученици, реализирали 

се в живота и оценили твоя труд, приели в 

сърцето си духа на „Заимов“. От тук идва и 

гордостта да бъдеш част от историята на това 

училище и завинаги да останеш ЗАИМОВЕЦ! 

Мили ученици, бъдете достойни за нашето 

училище! 

Днес в ПГ „Ген. Владимр Заимов“ има 

хора, свързани с него не само с ученическите 

си години, но и с професионалния си 

път. 

Христина Минчева – някога асистентка на 

знамето, днес заема длъжността специалист 

„Човешки ресурси“ 

Дияна Кушева - кротка и миловидна ученичка, 

сега приветливо посреща всеки гост и 

посетител като технически секретар в училище. 

Галина Бочева – срамежлива, но уверена и 

постоянна, днес тя е домакин и отговаря за 

почти цялата материално – техническа база 

вече 32 години. 

Славка Гатева – цветна, отговорна и сериозна, 

в настоящите дни радва ученици, 

“Заимовци” 

учители и служители като касиер. Нейният 

трудов стаж – 40 години е преминал изцяло в 

обичаното училище. 

Димитър Генчев – ученик от втория випуск, 

през последните 30 години е техник промишлена 

електроника и участва в озвучаването на 

всички училищни мероприятия и празници. 

„Заимов“ 

Това е техният живот! 

Живот, посветен на „тяхното” училище! 

Живот, отдаден на добруването на всички, 

които учат и работят тук! 

Живот, достойно изживян със „Заимовския 

дух”! 

Заимовци – вчера, днес, завинаги!!! 

83

84 

инж. Татяна Иванова - учител 

Казвам се Татяна Василева Иванова, 

родена в град Карлово. Живях, израснах 

и учих в град Сопот. От 1985 година до 1989 

година учих в Професионална гимназия ”Ген. 

Владимир Заимов”- Сопот, където завърших 

своето средно образование. След това 

продължих образованието си в УХТ- Пловдив, 

където през 1994 година получих своята 

магистърска степен - машинен инженер. 

Няколко години работих по специалността 

си във ВМЗ- ЕООД в град Сопот. През 2000 

година прочетох обява на вакантно място 

за учител по професионална подготовка в 

Професионална гимназия ”Ген. Владимир 

Заимов” и реших да кандидатствам, защото 

това беше училището, в чиито класни стаи 

срещнах приятели, срещнах учителите, които 

ми посочиха творческия път, по който мога 

да развивам мисълта си, така че след всяка 

една идея да се ражда нова и нова, и нова. 

Това училище спечели сърцето ми –веднъж и 

завинаги! 

За мен да си учител е едно приключение, 

защото всеки ден е различен сам по себе си, носи 

разнообразни емоции и моменти. Това е едно 

предизвикателство, тъй като се сблъскваш с 

неподозирани ситуации. Да идваш с желание и 

силна мотивация е огромен плюс, за да можеш 

да се справяш ежедневно с трудностите през 

деня и да се прибираш вкъщи удовлетворен 

от постигнатото. Учителят е лицето, което 

изгражда всички останали личности и 

професии. Той е като част от семейството. В 

повечето случаи е и майка, и баща и много 

често дори прекарва повече време с децата 

от техните родители. Открих, че работата в 

училище е много приятна, защото децата са 

най-искрени, душевно чисти и добронамерени 

- тяхната обич и любов е истинска и искрена. 

Съветвам ги да не се отказват от мечтите си, 

а когато им е трудно да знаят как да потърсят 

помощ и съдействие. Да вярват в себе си, да 

искат, да знаят, да могат и да го направят! 

Искам те да са комуникативни общителни и 

любопитни. Да изказват свободно мнението 

си, да имат силна вътрешна вяра и убеденост, 

че могат да се справят. Да знаят как да изразят 

благодарност и окажат съдействие. 

Има нещо величаво и благородно в делото да 

създадеш училище, да вградиш в него мечтите 

си, да му вдъхнеш неповторим дух, всичко 

това да превърнеш в традиция и най-трудното 

- с любов да го предадеш на поколенията да 

го развиват и пазят, да продължат делото. 

Такова благородно дело е нашето училище, 

което обединява през годините хиляди 

хора- учители, ученици, техните родители, 

служители, общественици. Обединява ни с 

онова нещо- позитивно и съзидателно, което 

е невидимо за очите и се пази, и носи само в 

сърцето. 

По случай 50 – годишния юбилей на 

Професионална гимназия ”Ген. Владимир 

Заимов” поздравявам учениците - бивши и 

настоящи. Пожелавам им да бъдат добри хора, 

да успяват със знания и умения и навсякъде, 

където и да се намират, да се гордеят, че са 

Заимовци. Благодаря им за труда, за таланта, 

за волята и желанието за успехи, които са 

принос за авторитета на нашето училище. 

В деня на половинвековния юбилей на 

родното училище отправям и най-искрени 

и сърдечни пожелания към всички учители, 

и служители за крепко здраве, съзидателен 

творчески труд, за търпеливо ежедневно 

себеотдаване, за да даряват с много обич 

децата – бъдещето на България!

Мая Колева - учител 

Моите спомени, свързани с любимото училище 

- ПГ”Ген. Владимир Заимов” започват 

от ученическата възраст и продължават 

до днес, където е работното ми място от 1 година 

като учител. 

Спомням си, колко се вълнувах, къде ще продължа 

да уча след завършване на 8 клас. След 

известно лутане, с размах избрах ПГ“Ген.Вл. 

Заимов“. 

И така... приключението започна! Чувствах се 

щастлива и доволна, че ще продължа обучението 

си в това престижно училище, в което 

са учили родителите ми и много мои близки... 

Есента на 2000 година, първи учебен ден, радостни 

емоции, вълнение, стриктно подредени 

ученици под командата на г-н Петров, усмихнати 

лица, блага, докосваща сърцето реч на г-жа 

Директора, усеща се празничност, тържественост 

- образцовия техникум от този ден стана 

професионална гимназия, посрещаща новите 

си поколения. Да, своите собствени поколения 

ученици, защото както при военните няма 

бивши военни, така и в любимото училище 

няма бивши и настоящи “Заимовци”, има ЗА- 

ВИНАГИ ЗАИМОВЦИ! Не е възможно тази 

Школа да не остави отпечатък, да не се слее с 

теб, да не трептиш на нейната честота, когато 

си се обучавал в нея!.. 

Любимото училище ми е дало много: безброй 

топли спомени, добра обща култура, широк 

диапазон от знания и умения, срещи, екскурзии, 

приятелства. Тук са учили родителите ми, 

сестра ми, съпругът ми, сигурно и децата ми 

като пораснат ще изберат да учат тук, за да са 

добре подготвени за живота и за да продължат 

традицията. 

Днес като учител тук, в любимото училище 

ПГ”Ген. Владимир Заимов”, искам да пожелая 

на идващите поколения ученици, да имат 

нестихващо желание за знание, да се учат да 

могат, да знаят, да работят за интелекта си, смело 

да мечтаят, да бъдат борбени и да се трудят 

за реализирането на мечтите си . Да ценят и 

уважават труда и времето, които учителят им е 

посветил! Разбира се - да колекционират красиви 

спомени и да бъдат достойни Заимовци, 

защото училище ПГ” Ген. Владимир Заимов” е 

мястото , където минало и съвремие се срещат, 

за да сътворят основите на бъдещето! 

ВИПУСК 2000-2004 

85

Иван Петков Димов - ученик от 10 в 

Иван е състезател по вдигане на тежести 

и е републикански шампион за 2017 , 

2018 и 2019г. в категория до 45кг. и Европейски 

вицешанпион в Милано за 2018г. в категория до 

2018г. 

Румен Белезирев е ученик в “Заимов” 

Той е обикновено момче, с необикновен дух 

и с още по-необикновен хъс да се бори, 

развива и побеждава. 

От години Румен представя България в различни 

състезание по планинско колоездене. 

Наскоро стана победител в Балканския шампионат 

в юношеската възрастова група като извоюва 

първите места на състезанията на Витоша 

България и в Гърция. 

86

Богомила е от младите хора, които не жалят 

своите сили и посвещава ежедневието 

си както на учебния процес, така и на благородни 

каузи. 

Като член на клуба ,,Млади възрожденци” тя 

се включва във всички училищни и национални 

инициативи. 

С чувство на отговорност поема задачата на 

Общобългарски комитет ,,Васил Левски” да 

участва в почетния караул на паметника на 

Апостола на свободата в София на 22.4.2018г. 

Участва и в националния конкурс ,,Да превърнем 

езика на омразата в език на толерантност” 

и зае първо място със своя видео клип. 

Богомила Самуилова 

Лично министъра на образованието и науката 

Красимир Вълчев ѝ връчи наградата, а президентът 

Румен Радев пожела лична среща с нея 

на 10.04.2019. 

От 2016г до момента участва в Лидерска академия 

към организация ,,Амалипе”. 

Участва в обучение ,,Придобиване на лидерски 

умения” в гр. Банско към организация 

,,Арете”. 

Като доброволец тя организира благотворителни 

акции, беседи със своите връстници на 

теми: ,,Раните бракове”, „Необходимост от образование 

и реализация“ и работи за съхраняване 

на християнските ценности. 

В началото на 2019г., Богомила участва в 

,,Лидерска Академия” в гр. Франкфурт, Германия. 

С голяма всеотдайност се включи в инициативата 

на клуба ,,Млади възрожденци” за събиране 

на средства зя възстановяване на кораба 

,,Радецки” 

Участва и в конкурс за есе на тема ,,Трябва 

ли да забравим героите на България?, а на 14 

май 2019 г. тя получи почетна грамота от ген. 

Нонка Матова. 

Неотлъчно със своя фотоапарат тя отразява 

събитията на клуба и училищния живот. 

Богомила е един достоен млад човек, в чиито 

ръце бъдещето на България ще изглежда 

красиво. 

87

Срещата с Теодосий Теодосиев 

в ПГ „Ген.Владимир Заимов” 

Всеки един от нас пази като скъп спомен 

срещата с любимия учител.Тя е неповторима 

и съдбоносна. В такава се превърна 

за заимовци срещата на 03.02.2019 с Учителя 

Теодосий Теодосиев, наречен „златен” за достостойното 

представяне на негови ученици в 

межденародни състезания и конкурси по математика 

и физика. 

Живата легенда на България завладя аудиторията 

с топлината в гласа си и мъдростта му 

омагьоса дори и най-буйните ученици. 

„Всяко дете трябва да бъде научено на труд, 

да има право на избор, да върви по начертания 

път и да постигне мечтите си!” 

„Както спортистите тренират във фитнеса , 

така и мозъкът не бива да остава без дейност. 

Това е още по- важно за децата, за да не закърнее 

умът им още от малки.Те още от съвсем 

ранна възраст са в състояние да усвоят по няколко 

езика, но трябва да се започне отговорно 

от родителите... Светът има нужда от нов 

Ренесанс!” 

Мъдри и едновременно обикновени слова от 

един толкова велик човек, съчетал знанията 

си по математика с историята , философията, 

литературата, с живия живот. 

Един нов ренесансов учител, един будител на 

съвремието, отдели от ценното си време, за да 

открие пред заимовци тайната на успеха. 

Срещата с този вълшебник, който моделира 

логическото мислене на своите ученици, но и 

създава човеци, се превърна не само в среща 

на мъдростта, а и на красотата. 

88

Проф. Христо Пимпирев- кралят на ледовете 

Кралят на ледовете ,така наричат българския 

учен и полярен изследовател проф. 

д-р Христо Пимпирев . Професор по геология 

в Софийския университет „Св. Климент 

Охридски“. Той е доайен на българската антарктическа 

програма, участник в Първата 

национална антарктическа експедиция през 

сезон 1987/88. Ръководител на ежегодните национални 

научни експедиции до Антарктика и 

Председател-учредител на Българския антарктически 

институт.] 

Участвал е в много научни експедиции по 

целия свят. Преподава исторична геология 

и палеогеография, изнасял е лекции в САЩ, 

Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, 

Испания, Аржентина, Канада, Южна 

Корея и др. 

Автор e на 5 книги, 6 документални филма и 

над 150 публикации в реномирани български 

и чужди списания. 

Той е и първият българин, развял българското 

знаме на Южния полюс - на 8 януари 2013 г. 

Проф. Пимпирев стъпва на най-южната точка 

на планетата като част от състава на международна 

експедиция, посветена на 100-годишнината 

от покоряването на Южния полюс от 

Руал Амундсен и Робърт Скот. 

Заедно с националния трибагреник на Ледения 

континент се развява знамето на Община 

Сопот, а в арктическата библиотека своето 

достойно място зае и най-българската книгароманът 

„Под игото” на Иван Вазов. По покана 

на директора на къща музей „Иван Вазов”, 

Стефан Филчев, професор Пимпирев гостува 

в града на патриарха на българската литература. 

Заимовци имахме шанс да се срещнем и 

разговарят с този невероятен учен, смел мечтател 

и силен човек. 

В актовата зала на гимназията професорът 

разказа за вълнуващите моменти от своите 

пътувания до Антарктика, с богат снимков материал 

представи животинския и растителен 

свят там. Разказа любопитни истории за съвместното 

съжителство на учени от различни 

националности, трудностите от ежедневието 

и невероятната възможност да провериш себе 

си- физическата и психическа си издръжливост. 

89

Среща с Белчо Горанов 

март 2019. Ранно утро. Училищният 

22 двор на ПГ ”Ген. Владимир Заимов” 

е изпълнен с глъч и смях. Наоколо всичко 

изглежда някак различно – по-цветно, поведро 

и весело. Учениците не са в час. 

Причината определено не е, че в този ден 

настъпва пролетта и всичко в природата се 

събужда за живот, а това е повод за празник. 

Но има още нещо – този е „Денят на спорта 

и таланта”, станал традиция за заимовци 

през последните години. Още по-вълнуващ 

и тържествен е заради ангажираността на 

немалкия брой ученици и учители ментори 

в организацията и провеждането на едно 

от най-вълнуващите състезания в училище 

„Да танцуваме заедно”. Към всичко това 

прибавяме и осъществяването на дълго чакана 

среща със скъп гост – човек, когото учениците 

познават само от телевизионния екран и който 

е завършил средното си образование през 1981 

г. тъкмо тук – в „Заимов”. 

Трепетното вълнение и любопитство 

обхващат редиците в мига, в който на входа 

на професионалната гимназия, водени от 

Директора – инж. Катя Адърска-Даскова, 

застават скъпите гости: 

- Белчо Горанов, генерален секретар на БОК, 

- проф. Лозан Митев от НСА „Васил Левски”, 

- кметът на община Сопот – Деян Дойнов, 

- Илия Милев – дългогодишен треньор 

по класическа борба, създал редица големи 

шампиони и медалисти от олимпийски игри, 

от световни и европейски първенства; треньор 

на Горанов. 

Изведнъж гласовете стихват. Погледите 

са привлечени от действията на 

деветокласниците. Облечени в бяло, те 

застават така, че с телата си „изписват” броя на 

годините, в които училището ни съществува 

– 50. Мигът е впечатляващ и буди умиление. 

Силна емоция завладява сърцата. 

Зазвучава химнът на Република България. 

Следва тържествен олимпийски химн. 

Пред очите на всички две момчета, изявени 

спортисти, предават щафета с олимпийски 

огън на Директора на гимназията. Зад 

тях неотлъчно вървят младежи, носещи 

националния трибагреник, разгъвайки го 

така, че да се вее свободно пред целия строй. 

Мигът е върховен! Вълнението – неописуемо! 

Никой не може да остане безразличен към 

гледката. Приятната изненада трогва всички. 

Инж. Катя Адърска-Даскова запалва факела 

– символ на олимпизма, и обявява началото на 

празника; уточнява, че това е една от многото 

инициативи, посветени на 50-годишния 

юбилей на училището, и любезно представя 

гостите. Публиката с радост ги аплодира. 

Гости, учители и ученици влизат в Актовата 

зала. Пред всички застава Белчо Горанов. 

Лъчезарната усмивка на този, доскоро 

непознат за аудиторията, човек сякаш 

огрява лицата, отключва сърцата и премахва 

всякакви прегради. Думите му – искрени 

и трогателни, докосват душите. Изчезва 

всякакво притеснение, напрежение и започва 

непринуден диалог между приятели. Това не 

изненадва никого – заимовци общуват така. 

Гостът с радост задоволява любопитството, 

като отговоря на зададените му въпроси. 

Всички слушат в захлас вълнуващия разказ 

за ученическите години, прекарани тук – 

в „Заимов”, за дългия път до висотата на 

олимпийския комитет и световната борба. 

В края на срещата генералният секретар 

на БОК връчва на Директора на училището 

почетен плакет от БОК по случай юбилея 

и изразява увереност в бъдещите успехи на 

90

гимназията. Самият той получава почетен 

медал, който се дава само за особени заслуги на 

личности, допринесли за издигане авторитета 

на училището. Публиката бурно аплодира 

госта, изразявайки уважението и признанието 

си към него. 

Всички гости с удоволствие приемат поканата 

и с голям интерес наблюдават надпреварата 

на 12 танцови отбора, оценявана от жури с 

председател – гл. асистент Благовеста Калчева 

от катедра “Хореография”, АМТИИ, гр. 

Пловдив. 

Към гостите по време на състезанието се 

присъединява и именитата баскетболистка от 

Карлово - Пенка Стоянова. 

Много са вълненията и емоциите през този 

пролетен ден, но едно е сигурно - срещата с 

Белчо Горанов ще се помни дълго. 

91

Ненчо Илчев пред аудиторията 

в ПГ „Ген.Владимир Заимов” 

„КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЖЕЛАНИЕ, НЯМА НАЧИН ДА НЕ УСПЕЕ. 

НО ТРЯБВА ДА ИМА ХАРАКТЕР. И МАЛКО КЪСМЕТ...” 

навечерието на Празника, посветен на 

В 50 години от създаването на училището 

ни, ПГ „Генерал Владимир Заимов” посрещна 

скъп и очакван гост – актьорът и илюзионистът 

Ненчо Илчев. Посрещнахме звезда от българската 

театрална сцена, а изпратихме приятел. 

Докоснахме се до ЧОВЕКА Ненчо Илчев. Препълнената 

Актова зала на училището се взриви 

от аплодисментите при появата на нашия гост. 

Учениците и колективът останаха впечатлени 

от човешкото, непреднамерено и земно присъствие 

на актьора. Словата му бяха вълнуващи 

и докосващи душата. На фона на неподправения 

си хумор той изрече житейски мъдрости, 

които провокираха размисъл, затрогваха и караха 

присъстващите в залата да се замислят за 

значимите в битието ни хора, отговорности и 

приоритети. 

Ненчо Илчев започна представянето си с разказ 

за първото си посещение в гр. Сопот, случило 

се, когато той е бил едва в пети клас и 

което е било именно в нашето училище, чийто 

възпитаник по онова време е бил братът на 

актьора – Христо Илчев. . „Бъдещето е винаги 

пред вас! – сподели Ненчо Илчев.- Гледайте 

напред, но не забравяйте корените си, защото 

това ще ви запази! И никога не забравяйте онези, 

които са ви подавали ръка! Призова учениците 

в залата да се борят за това да останат в 

България, да се реализират в България, да се 

борят за бъдещето на България, защото „Да 

промените реалността в родината е изцяло във 

ваши ръце!”. Учениците обсипаха госта с въпроси, 

свързани с кариерата му, с участието 

му в театрални и телевизионни продукции, със 

страстта му към фокусите. 

Вълнуващата среща продължи с фокусите, 

в които се включиха и ученици. Залата ту се 

взирвяваше от ръкопляскания, ту притихваше 

от изумление, ту избухваше в искрен смях от 

неподправените шеги на илюзиониста. В края 

на тази среща 

Директорът на училището – г-жа Катя Адърска 

- поднесе подарък и благодарностите на 

присъстващите за споделените мигове, които 

донесоха на всички широка гама от емоции и 

размисли. Много снимки и щастливи очи блестяха 

в залата след края. 

92

Среща – разговор с Мартина Вачкова 

навечерието на прекрасния празник 24 

В май и в дните, посветени на честването 

на 50 годишния си юбилей, ПГ „Ген. Владимир 

Заимов” посрещна Мартина Вачкова – истинска, 

лъчезарна, усмихната, завладяваща. 

Обстановката беше наелектризираща! 

Учениците – оглеждащи се, нетърпеливи, бъбриви! 

Вратата се отвори и сред бурни аплодисменти 

влезе Тя – актрисата без грим;...жената; ... майката; 

... дъщерята; ... Мартина Вачкова! 

Всички замълчаха и заслушаха омагьосани – 

от нейната усмивка, от нейната искреност, от 

нейната неподправеност! 

С безкрайна любов в гласа и миг на смълчаване 

и сълзи в очите , тя разказа за баща си ( 

незабравимия Григор Вачков). С много топлина 

спомена и детето си, развихри се с истории 

за професията си. 

Довери на всички, че няма значение какво работиш 

и каква е професията ти – важното е да 

правиш хората по – добри! 

А успехът ... това е въпрос на личен избор! 

Без лъжи и високопарни думи, Мартина сподели, 

че успехът е труд, вяра, упоритост и постоянство. 

Зарадва се, когато научи, че всичко това 

е отличителна черта на Заимовци. 

Искрено се възхити на големия и прекрасно 

поддържан парк, от традициите създавани през 

годините , в училището да гостуват големите 

имена на театъра и киното, от усмихнатите и 

жизнерадостни ученици,. 

Поговори си с тях и за учителя – човекът, винаги 

готов да подаде ръка, да помогне, да те 

изслуша. 

Безценно! 

С всичко това, Мартина Вачкова докосна сърцата 

на Заимовци. 

За всички нас беше чест да срещнем „звезда” 

и да и кажем „Добре дошла!” в огромната Заимовска 

общност. 

Благодарим, Марта! 

Ти вече си една от нас! 

93

Програма за училища посланици - Евроскола 

Депутати за един ден в „Младежки европейски 

парламент“ Страсбург 

Програма „Евроскола“ има за цел да насърчава 

най-младите европейци да опознаят Европейския 

парламент, да се „включат“ чрез 

симулирани заседания в работата му и дори да 

„гласуват“ неговите резолюции. Чрез нея ученици 

от училища във всички страни-членки на 

ЕС прекарват 1 ден в Европейския парламент 

в Страсбург, където участват в симулация на 

неговата работа, разискват и разиграват гласуване 

по въпроси от интерес за Европейския 

съюз в рамките на „Младежкия европейски 

парламент“, участват в състезания по знания и 

публично приветстват от имато на съответната 

държава и нейните млади депутати. 

Разискванията се водят основно на френски 

и английски език. От мига, в който пристигнат 

в ЕП в Страсбург, учениците престават да 

представляват своето училище, а стават част от 

многоезичните работни групи, сблъскват се с 

многообразието на различните етнически и 

лингвистични особености. В този ден те представят 

България. Чрез необикновения урок на 

този ден се подкрепя европейското гражданско 

образование и с дължимото уважение към 

културните и езиковите различия между държавите 

членки, се допринася за развитието на 

европейско съзнание. 

Европейският парламент, чрез български евро-депутат, 

ежегодно организира в България 

регионални състезания „Евроскола“ за средни 

училища от различните области в страната. 

Отборите, класирани на първите 7 места, печелят 

пътуване до Страсбург (Франция). Ученици 

от ПГ „Ген. Вл. Заимов” два пъти участваха 

в такива състезания - през 2012 и през 2017. И 

в двете години бяха класирани на първо място 

и получиха правото да пътуват до Страсбург и 

да станат депутати за един ден. 

Първият път, когато 24 заимовци влязоха 

в ролята на евродепутати бе на 14 май 2012г. 

Там нашите ученици с още 500 свои връстници 

от държавите членки на ЕС показаха, както 

високо ниво на чуждоезикови умения, така и 

познания по широк кръг от актуални проблеми 

свързани с бъдещето на Европа. Говорител на 

групата бе Ивайло Върбанов от XIа кл., който 

в рамките на пет минути трябваше да представи 

България, града и училището ни пред целия 

парламент. Много смесени чувства изпитваха 

в този ден всички участници. И вълнение, и 

трепет, и гордост се четеше по лицата им. От 

името на българската група, Таня Даскова от 

Ха кл. се обърна с актуален въпрос към дежурния 

евродепутат в залата на Европарламента 

и получи отговор, който аплодираха всички 

участници, защото въпросът и отговорът след 

него, беше от значение за всеки. 

Със своите красиви и стилни униформи българските 

ученици имаха най-добрата визия, 

94

което допълнително създаваше усещане за отлична 

подготовка и самочувствие на заимовци. 

Следващият път , в който нашите ученици 

отново пребориха конкуренцията и спечелиха 

правото да пътуват до Страсбург бе през 2017 

г. На 06.10.2017г. нови 24 заимовци станаха депутати 

за един ден. На трибуната в пленарната 

зала на европарламента се изправи друг „депутат” 

- Стефан Попов от Ха кл., който представи 

България и училището ни. С въпрос към 

евродепутатите се обърна Георги Георгиев от 

XIа клас. 

Това бе един незабравим урок за 

нашите ученици, като граждани на Република 

България и членове на обединена 

Европа. 

Днес е по-важно от всякога младите 

хора от европейските страни не 

само да познават, но и да са въвлечени 

в процеса на вземане на решения, в 

избора и отговорностите, което ще ги 

направи част от демократичния живот 

на Европа. Опитвайки се да вземат важни 

решения за своя собствен живот, 

в търсенето на личната си посока, те 

трябва да участват в европейския дебат 

и да изпитат „на живо“ уникалността 

и многообразието на това да си 

гражданин на ЕС. 

Не скриваха вълнението си и учителите. 

Това уникално преживяване беше възможно 

благодарение на компетентността, труда и ентусиазма 

на учителите- ръководители на групите 

–Мария Иванова, Гинка Стойчева, Татяна 

Балашова, Тотка Видолова, Тина Шаралиева и 

Катя Адърска- директор на училището. 

95

Благотворителните балове - запазената 

марка на „Заимов” 

Училището ни е професионална гимназия. 

Нашите възпитаници получават 

не само образователна услуга, отваряща пред 

тях вратите на професионална реализация, 

Те се възпитават в ценности на патриотизъм, 

хуманност, доброволчество, благотворителност 

и толерантност. Показателни за това са 

благотворителните балове, които отдавна се 

приемат не просто като училищно събитие, а 

като очаквана, жадувана от обществеността 

инициатива. 

Нашите педагози възпитават чрез примера 

си екипно ангажирани учители и ученици в 

организирането на благотворителността, учат 

на най-важния урок – да си съпричастен към 

чуждата болка, да си милосърден, да си добър, 

да даряваш обич. Изконни християнски добродетели! 

Всички участници в тези мероприятия 

се развиват като хора с ценности и отговорност 

към настоящето и бъдещето. 

В далечната 1994 г. Севдалина Атанасова, директор 

на ПГ „Ген. Владимир Заимов“, стартира 

благотворителната инициатива в помощ 

на деца в неравностойно положение. Нейна е 

идеята всички абитуриенти да имат финансовата 

възможност да изживеят достойно празничната 

вечер, да се почувстват значими. Защото 

нашите деца нямат вина за „участието” 

си в житейските несгоди и всички имат право 

на щастие. Тази инициатива бе продължена и 

при следващите директори – Огняна Николова 

и Катя Адърска-Даскова, и се превърна в 

добре пазена и отстоявана традиция. 

Вече 25 години в навечерието на Коледа и 

понякога и на Великден се организират благотворителни 

балове. Те преобразяват нашето 

училище в кътче на доброто, връщат вярата 

и надеждата. Ученици и учители предоставят 

чрез своя талант на актьори, музиканти, танцьори, 

манекени запомнящи се мигове на присъстващите 

гости, които с готовност даряват 

средства за нашите абитуриенти в затруднено 

96

положение. Подаряват се не просто пари, а 

усмивки, спокойствие и самочувствие за децата, 

изпаднали в беда. 

През 25-те години броят на учениците, получили 

финансови помощи или официални 

тоалети, разределени от Училищното настоятелство, 

са повече от 450. Събраните средства 

възлизат на около 95 000 лева. 

Нашите ценни дарители са хора, социално 

ангажирани, откликващи на зова за помощ. 

Всички са обединени от идеята за милосърдие 

и благородство. Многобройни са фирмите 

и частните лица, родители, бивши наши ученици, 

отзоваващи се всяка година на благотворителната 

кауза. Независимо от различните 

професии, които упражняват, за нас те са 

просто приятели! 

Да, знаем, за стореното добро не трябва да 

се говори. Но от името на всички наши възпитаници 

и от името на Училищното настоятелство 

- благодарим! Благодарим на нашите 

дарители за върнатото достойнство и подарените 

усмивки! 

Щастливи сме с това, което правим, защото 

да помагаш, означава да си сътворил безкористно 

добро, а да получаваш означава да 

подадеш щафетата напред. И ние вярваме, че 

възпитаната добродетел ще се множи! 

97

98

Регионално състезание организирано от МОН в 

категории „Най-добър млад готвач”, „Най-добър млад 

сервитьор”, „Най-добър млад барман” и „Най-добър 

млад хлебар-сладкар”. 

От 13 до 15 март 2016г.Професионална 

гимназия „Ген.Вл.Заимов” гр.Сопот 

бе домакин на Регионално състезание 

организирано от МОН в категории „Най-добър 

млад готвач”, „Най-добър млад сервитьор”, 

„Най-добър млад барман” и „Най-добър млад 

хлебар-сладкар”. 

Състезанията се проведоха в Учебния ресторант, 

изграден по проект „Модернизация на професионалното 

образование” .В учебната кухня, 

с обособените 12 работни места,бяха създади 

условия за спокойна работа .Младите готвачи 

и председателя т на журито Живко Димитров 

,останаха много доволни. В голямата зала на 

ресторанта се състезаваха младите сервитьори 

с председател на журито Анастас Згурев , а в 

участъка по Хлебарство и сладкарство се проведе 

състезанието за млади хлебар-сладкари с 

председател на журито Пеньо Иванов . 

В конферентната зала се проведе състезанието 

в категория „Най-добър млад барман” с председател 

на журито Иво Ивов. 

99

Национално състезание по природни науки и екология 

Във връзка със Заповед №РД09 – 

1369/15.09.2016 г. на Министъра на образованието 

и науката, определяща графика и 

изискванията за организиране и провеждане 

на ученическите олимпиади и състезания през 

учебната 2016/2017 година, от 14.10.2016 г. до 

16.10.2016 г. в гр. Сопот, област Пловдив се 

проведе ХV Национално състезание по природни 

науки и екология. 

Организатори на състезанието бяха: Министерството 

на образованието и науката, Регионално 

управление на образованието – Пловдив, 

община Сопот и ПГ „Ген. Владимир 

Заимов“, град Сопот. 

Целите на състезанието са да се осигури възможност 

на учениците да: представят авторски 

идеи и интерпретации по определен проблем; 

представят резултати от изследвания в 

областта на природните науки и екологията; 

защитават собствена позиция по актуални за 

обществото проблеми; покажат оригинално 

мислене; обменят идеи и самостоятелно изработени 

учебни материали. 

Право на участие в Националното състезание 

по природни науки и екология имат всички 

ученици от страната, които: 

през съответната учебна година се обучават 

в прогимназиалния етап на основната степен 

на образование (V - VIIIклас) или в гимназиалния 

етап на средната степен на образование 

(IX - XIIклас); проявяват задълбочен интерес 

към учебните предмети от културно-образователната 

област „Природни науки и екология“ 

(човекът и природата, физика и астрономия, 

химия и опазване на околната среда, биология 

и здравно образование) 

В прогимназиален етап бяха представени 7 

проекта, а в гимназиален – 24 проекта. 

Първо място в първа възрастова група зае 

проекта „Оцветяване на вълна и памук“, представен 

от Аннабел Андонова Велева и Беатрис 

Мирославова Вескова от Пето ОУ 

„Христо Ботев“, гр. Кюстендил с научен ръководител 

Василка Цветанова Кръстева. 

Първо място във втора възрастова група зае 

проекта „А животът без пчели?“, представен 

от Теодора Радостинова Алексиева и Ренета 

Живкова Георгиева от IV “Федерик Жолио 

Кюро“ гр. Варна, XII клас с научен ръководител 

Даниела Василева Георгиева. 

Гост на откриването на националното състезание 

беше Деян Дойнов – кмет на община 

Сопот 

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

доц. д-р Божидар Галуцов –СУ „Св. Климент 

Охридски” 

ЧЛЕНОВЕ: 

проф. д-р Драгомир Янков – БАН 

проф. д-р Стефка Чанкова- Петрова– БАН 

проф. д-р Пламен Митов –СУ „Св. Климент 

Охридски” 

доц. д-р Соня Костадинова Трифонова − 

ПУ„Паисий Хилендарски“ 

доц. д-р Стефан Манев – ЮЗУ „Неофит 

Рилски”, Благоевград 

гл. ас. д-р Маргарита Кузманова – СУ „Св. 

Климент Охридски” 

Дарина Кирилова Татарлиева − ПГ„Ген.Владимир 

Заимов“- гр. Сопот 

Мария Георгиева Иванова − ПГ„Ген.Владимир 

Заимов“- гр. Сопот 

100

Проф. Иван Стоянов 

Традиционни за ПГ „Ген. Вл. Заимов“ 

бяха срещите с проф. Иван Стоянов, 

преподавател в катедра „Нова и най-нова 

история на България”, бивш ректор на 

Великотърновския университет „Св. Св. Кирил 

и Методий”., председател на Националния 

комитет „Васил Левски“ и директора на 

Национален музей „Васил Левски“ в гр. 

Карлово- Дора Чаушева, поводите за които 

беше животът, делото и идеите на Апостола. 

В продължение на 5 години заимовци 

участваха в дебати, дискусии , литературни 

четения, посвети на Апостола . Търсеха 

отговори на въпросите : В какво се изразява 

величието на Левски? Къде е границата между 

легендите и историческите факти? 

Какво е поведението на Апостола пред съда 

на великата порта? Къде е гробът на Левски? 

И как да бъдем достойни днес за Апостола? 

Силно впечатление на присъстващите правиха 

изказванията на проф. Стоянов. 

Неговият емоционален и силен изказ 

докосна сърцата на ученици и учители. 

Разбрахме колко малко знаем за Апостола и 

колко интересно може да бъде откриването на 

историческата правда. На всички стана ясно 

едно: Васил Левски е велик със своите идеи, 

със своите дела, с честния си характер, със 

смелото си сърце, с чистите помисли и ясни 

цели. Той е личност – чест за всеки достоен 

народ. Той е мерило за това какви хора сме. 

А за тези неща трябва да се говори не само в 

дните, когато честваме Апостола. 

Със своята ерудиция и харизматичност 

проф. Стоянов бе обичан и чакан гост. И така 

заимовци имаха възможността да видят не само 

историка, а и човека, за когото историческата 

правда бе пътеводна светлина. 

101

Ученическа компания „Заимов медия” 

„Мога, защото искам” 

От 2009г. в продължение на 6 години 

развиваше своята дейност Ученическа 

компания „Заимов медия”, регистрирана по 

програма „Джуниър Ачийвмънт” 

В основата на идеята и дейността на ученическата 

компания е клуб „Журналист”с ръководител 

Христина Томанова-Дамянова.. 

Членовете на ученическата компания бяха 

момичета и момчета от 8-ми до 12 клас, притежаващи 

изявен интерес към литературата, 

журналистиката, информационните технологии 

и маркетинга. Дейността им във ученическата 

компания обогати техните знания, 

разви уменията им и спомогна за професионалната 

им ориентация. 

В ученическа компания „Заимов медия” 

работиха няколко отдела:Творчески отдел, в 

който влизат членовете на клуб „Журналист” 

и клуб „Мултимедийни предавания”; „Реклама 

и маркетинг” и Счетоводен отдел. 

Основна дейност на фирмата: 

•Издаване на училищния в. „Огледало” - 

списването и редактирането му бе дело на 

учениците. Предпечата и дизайна на вестника 

- на учителите Христина Томанова-Дамянова 

и Светлана Георгиева. 

•Отдел „Маркетинг и реклама”, с консултант 

Радка Бубарова, разработваха 

план за дейността 

на фирмата. 

•Заснемане на училищни 

мероприятия, изготвяне на 

телевизионни новини, направа 

на рекламни клипове и 

кратки филми – консултанти 

Милена Христозоваи Христина 

Томанова .Дамянова 

•Заснемане на кулинарното 

предаване „ Кухнята 

на Заимов“ с участието на 

ученици и преподаватели от 

специалностите „Кетъринг“ и „Производство 

на хляб, хлебни и сладкарски изделия“. 

•Ученическата компания бе организатор и 

продуцент на конкурса „Мис и Мистър „Заимов”, 

който се чакаше с голям интерес. Претендентите 

освен визия и чар демонстрираха 

своята интелигентност и съобразителност. 

•Организиране и провеждане на дебати по 

различни поводи, състезанията „Минута е 

много“ и „Комбина“ 

•Участие в инициативата на Община Сопот 

„Мениджър за един ден”. 

•Включване на екипа на училищната компания 

в дейности на нашите партньори от 

Народно читалище „Васил Левски” гр. Карлово, 

къща музей „Васил Левски”, Дневен 

център за деца и младежи с увреждания в гр. 

Карлово, къща музей „Иван Вазов” гр. Сопот, 

Центъра за обществена подкрепа и Местната 

комисия за борба с противообществените 

прояви в Сопот. 

•Участие в национални и регионални конкурси 

за литературно творчество и журналистика. 

Ученическа компания „Заимов медия” 

представя дейността си в различни конкурси 

102

където печели и своите награди: 

2010 г. - Първо място на Областния кръг 

кръг на конференцията „Училището желана 

територия на учениците”. 

2011 г. - Първо място за филма „Първият 

учебен ден“от обявеният от Майкрософт България 

национален конкурс. 

2012 г. - Второ място и тридневен семинар 

в гр. Банско по проект на Джуниър Ачиймънт, 

свързан с разработване на бизнес план. 

2012 г. – Втора награда в раздел вестници за 

клуб „Журналист“ и Трета награда за екипа на 

клуб „Мултимедийни предавания” на Националния 

конкурс „Стоян Михайловски” , Русе, 

2012 г., в раздел „Радио и телевизионна журналистика 

”. 

2013 г.- Първа награда за в. „Огледало“ от 

Националния конкурс „Стоян Михайловски”, 

Русе, 2013 

Екипа на училищната компания бе награждаван 

многократно и на училищни празници. 

Това, което обединяваше всички ученици и 

учители бе желанието за позитивна изява, за 

развиване на умения за комуникация и творчество, 

да се защити авторитета на нашата 

гимназия на водещо училище и амбицията ни 

да я направим наистина територия на учениците. 

Дейността на ученическа компания „Заимов 

медия” бе насочена не само в реализирането 

на творческите идеи, но тя бе и място, в което 

учениците от различни възрасти, намират съмишленици 

и приятели. „Мога, защото искам“ 

бе мотото, което обединяваше заимовци и ние 

останахме свързани с тази идея : 

Екипът на „Заимов медия”: 

Учениците: Георги Минков, Яни Ласкарев, 

Томан Дамянов, Стайко Данин, Петър Терзиев, 

Анета Козарева, Антония Николова, Георги 

Червенков, Даяна Делкова, Александър Пананов, 

Александър Митев, Ивайло Тодоров, 

Иван Тодоров, Теодора Пенева, Мария Андонова, 

Стела Георгиева, Таня Георгиева, Василена 

Иванова, Наталия Базитова, Тони Танева, 

Нели Георгиева, Атанаска Чонлова, Милена 

Лукова, Веселина Кацарева, Ивелина Стоянова, 

Борис Божков. 

Стайко Данин и Веселина Кацарева – са студенти 

в спациалност „Журналистика” на СУ 

„Климент Охридски”, провокирани и мотивирани 

от работата им като репортери на „Заимов 

медия”. 

Учителите: Христина Томанова -Дамянова, 

Радка Бубарова, Светлана Георгиева, Лидия 

Гърдева, Милена Христозова и Мария Дочева. 

103

Заимовска театрална трупа „Талия“ 

Участието ни в седмото издание на ученическия 

театрален фестивал „Арлекин“ 

гр. Нова Загора беше причината да изберем 

име на нашия театрален състав. Така се роди 

Заимовската театрална група “Талия“. 

Талия, нали помните, е музата на комедията. 

Защото и нашата първа постановка е от този 

жанр - „Женско царство“ на Ст. Л. Костов. 

Представете си свят, в който жените получават 

цялата сила и власт, а на мъжете се пада 

грижата за дома. Свят, в който момите крадат 

момчетата. Бабите изпращат възрастните си 

мъже в манастир и се женят за млади момци. 

Свят, в който можеш да бъдеш натупан добре, 

ако и да си св. Никола. Объркан свят, пълен с 

трагикомични ситуации 

и много 

смях. Но, разбира 

се, всичко накрая 

си идва на мястото. 

А аплодисментите 

на публиката 

са доказателство 

за добре свършената 

ни работа. За 

тези преживявания 

ни разказва Елена 

Джуркова, превъплътила 

се в ролята на Райна. „Сцената винаги 

ме е привличала. Може да се каже, че израснах 

на нея и се оформих като личност. От много 

малка, тя е част от моя живот. Преди всяко 

представление в мен се смесваха притеснение, 

вълнение и адреналин. Постоянно премислях, 

гледах и мислено си представях от къде трябва 

да мина, какво да направя и как да го направя. 

Всичко това се случваше в последната една минута 

преди да видя пълната зала и стотици очи, 

които гледат. Но минеше ли тази минута сякаш 

всичко си отиваше с нея – оставаше само адреналинът. 

Участието ми в училищната театралната 

група беше още едно предизвикателство, 

с което трябваше и исках да се преборя. Ходила 

съм като малка на театри и винаги ми е било 

интересно как актьорите се сдържат да не се 

засмеят, как учат толкова много реплики, било 

ми е интересно дали се чувстват по същия начин 

както аз, преди да изляза на сцена. Имах 

щастието да разбера всичко това. Разбрах и, че 

не можеш да се сдържиш да не се засмееш, но 

пък има начини как да го прикриеш умело. Разбрах, 

че притеснението зад кулисите е много 

по-голямо от това, което съм изпитвала преди. 

Разбрах и колко много труд, време, търпение и 

постоянство се изисква… Зад и на сцената ние 

бяхме като едно цяло, поздравявахме се, радвахме 

се и плачехме заедно. И резултатът доказа 

екипната ни работа. Невероятно е как едно 

малко пространство може да ти даде толкова 

много емоции, преживявания, 

случки 

и спомени. И още 

по-невероятното е, 

че след всичко не 

се чувстваш уморен, 

а напротив, усмивките 

на хората, 

станали на крака да 

ти ръкопляскат, те 

зареждат с много 

положителна енергия 

и ти си готов да 

продължаваш да играеш. Изключително съм 

щастлива, че успях да стана герой в една нова 

за мен книга, която със сигурност ще продължавам 

да пиша“ В книгата на Елена има страници 

и за останалите от групата: Добромир Калинов, 

Драгостин Милянов , Зейхан Мехмед, 

Цветелина Георгиева, Атанас Колев Генко 

Славчев Никола Киров и Божидар Каламов 

както и за г-жа Христина Томанова - Дамянова 

влязла в ролята на режисьор и г-жа Тотка Видолова 

- на сценограф. 

Така Заимовска театрална група „Талия“ намери 

своята публика, последваха участия в 

празника на гимназията и фестивала „Театър. 

Игра. Живот“ в гр. Пловдив. 

104

Участието на Заимовци 

в проект POPEYE 

края на февруари 2014г Георги Минков, 

В Александър Митев, Иван Тодоровq ученици 

от XIакл., Иванна Проданова, Христо 

Радулов, Мартин Стойчев, Даниел Богдански, 

Петър Личев, всички от Xакл. и Ивана Иванова 

от IXбкл. и техните ръководители - Красимир 

Проданов и Тотка Видолова, взеха участие 

във финалната част на проекта POPEYE, която 

се проведе в Страсбург, Франция. Той се реализира 

по програма „Младежта в действие” на 

Европейския съюз и неговата цел бе създаване 

на Национална уеб страница, която да обединява 

цялата информация, събрана на място във 

фермите, занимаващи се с биологично производство. 

Идеята беше всички млади европейци, 

които се интересуват от придобиване на 

професионален опит в областта на биологичното 

земеделие да разполагат с конкретна информация 

за контакт с фермерите, работещи в 

тази област. Партньор по проекта беше фондация 

за биологично земеделие „Биоселена” 

Програмата на заимовци в парламента освен 

работните заседания включваше разглеждането 

на забележителностите на Страсбург, 

посещение на Европейския парламент, среща 

разговор с Луис Мануел Капулас - координатор 

на S&D група на комисията по земеделие и 

развитие на селските райони към Европейския 

парламент. 

105

клуб “Приятели на Армията” 

На 11 ноември 2012г. в ПГ „Ген.Владимир 

Заимов” се създаде клуб „Приятели на 

армията”. 

По инициатива на директора на училището 

- Катя Адърска - Даскова, бриг. ген. Димитър 

Шивиков – тогава командир на 61-ва механизирана 

бригада, Военен клуб Карлово и Съюза 

на офицерите и сержантите от резерва в гимназията 

започнаха да се провеждат занимания 

на клуба. Основната цел е младите хора да бъдат 

възпитани в патриотично съзнание и поведение, 

в познания за общовойсковата култура 

и войскови умения, придобиване на увереност 

и самочувствие в ситуации изискващи поведение 

на подготвени, смели и самоотвержени 

бойци, в защита на бедстващи хора. 

Учениците преминаха през обучение за усвояване 

на знания за боравене със стрелково 

оръжие, определяне и движение по азимут, 

оцеляване сред природата, оказване на първа 

помощ, отборно поведение, отговорност и 

достойна борба в състезателна среда. Доказваха 

през годините добрата си подготовка във военноприложните 

състезани , които организира 

61 Стремска механизирана бригада. Заимовци 

даваха пример за патриотично възпитание и 

памет като изнасяха открити уроци - като този 

за Стремския полк, осъществен със съдействието 

на майор Стефан Груев, секретар на Съюза 

на офицерите и сержантите от резерва. 

Незабравим спомен за учениците и реално 

приложение на наученото бе тридневният 

тренировъчен лагер, в който взеха участие 21 

ученици. През времето, прекарано в лагера 

отборите проведоха на ротационен принцип 

тренировки по катерене , движение по Азимут, 

стрелба с лък и пневматично оръжие, ръкопашен 

бой. Последното занятие бе играта с пейнбол, 

която максимално доближи учениците до 

реална ситуация. Всички приключиха занятието 

със силна емоция и гордост от представянето 

и с увереността, че са знаещи и можещи. 

През годините ръководители на клуба бяха 

Мария Станкова, Атанас Станков и Пламена 

Ненкова. 

106

формат “Лице на ЗАИМОВ“ 

Красиви, умни, иновативни – това са 

учениците на ПГ „Генерал Владимир Заимов“ 

От 2016 година конкурсът „Лице на Заимов“. 

В него могат да вземат участие всички 

желаещи ученици. Те внимателно избират 

и поместват във „Фейсбук“ своя снимка и 

своите постижения в различни области – 

учене, спорт, театър или танци.... След това 

се класират най-добрите за финалния тур „на 

живо“! . В заключителния етап компетентно 

жури оценява техните умения да се изразяват 

красиво и умно, техните таланти и грация. 

Комплексната оценка от точките, получени от 

гласувалите за тях във форума на ПГ „Генерал 

Владимир Заимов“ и показаните резултати 

пред журито е решаваща. Учениците- зрители 

в залата гласуват и избират свои фаворити. 

През 2016 година гост на нашия празник беше 

известният български актьор Янко Лозанов. 

Неговото присъствие и участие направи 

събитието още по-вълнуващо. 

Празникът на младостта и красотата е 

вълнуващо събитие не само за участниците, 

но и за техните фенове. 

Разбира се, винаги има сълзи на радост и 

сълзи на разочарование. Накрая обаче всички 

са доволни от представянето си. 

„ Лице на Заимов“ за 2016 г.: 

Ралица Божикова и Иван Бозов 

За 2017 г : 

Марилена Йотовска и Антон Георгиев 

„ Живеем единствено за да открием 

красотата. Всичко друго е форма на очакване“ 

– Халил Джубран. 

Заслуга на организирането и провеждането 

на конкурса имат учителите: Татяна Иванова, 

Тотка Видолова, Веселина Константинова. 

107

Танцов формат - „ДА ТАНЦУВАМЕ ЗАЕДНО“ 

Танцов формат, създаден и провеждан 

от 2012 година, 8 поредни години, 

от Веселинка Константинова – учител по 

физическо възпитание и спорт. В началото 

беше експеримент за най-смелите учители и 

ученици. Още от първото издание форматът 

спечели много аплодисменти и фенове. 

Постепенно разширяваше кръга от участници, 

като през 2019г достигна до 60 участници. 

Уникално събитие в гимназията, очаквано и 

протичащо при изключителен интерес. 

През годините танцовото шоу придоби 

популярност сред родители и гости от други 

училища. 

Състезанието се провежда в три тура: 

•Първи тур – народни хора и обичаи с 

различна тематика 

•Втори тур – танц по филмова музика; 

танци на народите; танци по БГ музика /90 те 

години/ и др. 

•Трети тур – волна програма, любимата на 

ученици и ментори-учители. 

Отборите са съставени от ученици и 

учители, събрани на случаен принцип, чрез 

жребий. Танците се оценяват за хореография, 

танцувални умения, артистичност и 

оригинални костюми. Има награди за найдобър 

танцьор и танцьорка, както и много 

специални отличия. 

Има и награда на публиката за отбора 

фаворит. Обикновено е отборът с найемоционално 

присаствие на дансинга. 

През годините най- верни на идеята останаха 

инж. Тина Шаралиева (зам.директор по 

учебната дейност на училището), инж. Татяна 

Иванова и инж. Тотка Видолова (учители по 

професионална подготовка). 

Идеите за следващите формати са свързани 

с разширяване на участието с отбори от други 

училиа, а защо не и от други държави. 

108

109

Мария Богданова - учител 

Ще си призная – преди 05.09.2000 год. 

никога не бях стъпвала в ПГ „ Ген. Вл. 

Заимов“. Тогава за първи път прекрачих прага 

на гимназията и веднага разбрах, че това 

ще стане моят втори дом. И ръководството, 

и колегите ме приеха с отворени обятия и ме 

накараха да се чувствам част от голямото семейство 

Заимов. Благодарна съм на г-жа Севдалина 

Атанасова и на г-жа Катя Адърска, 

които ми гласуваха доверие и ме направиха 

класен ръководител и учител на първата паралелка 

в ПГ „ Ген. Вл. Заимов“ с разширено 

изучаване на немски език! 

И както е казано: „ Езикът отваря врати.“, за 

мен отвори не само вратите на ПГ „ Ген. Вл. Заимов“, 

а и вратата към Европа. Спечелила съм 

три стипендии на Гьоте институт за различни 

обучения в Германия, две стипендии на Министерството 

на образованието в Германия и 

една на провинция Заксен-Анхалт. Имах възможността 

да си „сверя часовника“ с колеги 

от цял свят, да науча много нови неща, с които 

да направя изучаването на немския език по – 

достъпно и интересно. По – късно започнах да 

се занимавам и с английски език, без който е 

немислимо в наши дни. 

Но не това са нещата, с които се гордея най 

– много. Моята гордост са европейските проекти 

– тези, които дават възможност да се отварят 

вратите на Европа за нашите ученици! 

Всичко започна в далечната 2009 година, когато 

за първи път гимназията кандидатства за 

финансиране от ЦРЧР по секторна програма „ 

Леонардо да Винчи“, дейност Мобилност. Спечелихме 

проекта и започнахме усилена работа. 

Партньор ни беше фирма „Виталис“, Лайпциг, 

Германия. През зимата на 2010 год. 14 ученици 

(7 ученици специалност „ Хляб, хлебни и 

сладкарски изделия“ и 7 ученици специалност 

„ Микропроцесорна техника“) проведаха триседмична 

практика на реални работни места. 

Учениците имаха предварителна подготовка 

по немски език и професионална подготовка. 

Придружаващите учители бяхме аз, инж. 

Теодора Ковачева и инж. Иванка Личева ( по 

професионална подготовка ). Никога няма да 

забравя трепета, нетърпението и желанието за 

участието в проекта на учениците. За всички 

тях това беше първият им полет със самолет 

и първото им посещение в Германия. Всички 

те се представиха отлично и получиха висока 

оценка за работата си. 

През 2013/ 2014 год. отново спечелихме финансиране 

от ЦРЧР по секторна програма 

„Леонардо да Винчи“, дейност Мобилност. 

Този път партньор ни беше фирма ETCI, Лондон, 

Великобритания. През лятото на 2014 год. 

20 ученици в продължение на три седмици 

имаха възможност да приложат на практика 

своите знания и умения в петзвездни хотели 

и туристически агенции в Лондон. Учениците 

също имаха предварителна езикова и професионална 

подготовка в училище, за която отговаряхме 

аз, г-жа Тотка Видолова, г-жа Таня 

Балашова, г-жа Мария Стоянова, г-жа Таня 

Искрова, г-жа Милена Христозова. Заедно с 

г-жа Теодора Ковачева отговаряхме за цялост- 

110

ната координация на проекта и го доведохме 

до успешен край. 

Най – големият ми успех е участието в реализирането 

на проекта „Качество на кариерното 

консултиране на младежи и съвременна 

медийна грамотност“ (QYCGuidance) по програма 

Еразъм + през 2014 – 2016 год. – проект, 

който беше оценен като най – добрият в Европа 

за съответните години. Тогава бяхме поканени 

от пет висши институции от различни 

държави - България, Австрия, Литва и Турция 

– да им бъдем партньори, което за нас беше голяма 

чест. Основната цел на проекта беше да 

подобри качеството на кариерното консултиране 

на младежи посредством разработването 

на ръководство за осъвременени подходи, индикатори 

за качеството и онлайн инструменти 

за младежки кариерни консултанти. След 

двугодишна усилена работа с ученици, консултанти, 

различни специалисти, обучения 

на ученици, педагогически съветници, директори 

на училища и общински служители, работата 

по проекта приключи с издаването на 

ръководство за кариерни консултанти на английски 

език ( печатно издание ) и на всички 

езици на партньорите ( електронно издание ). 

Аз и г-жа Мария Дочева сме автори на една от 

главите в ръководството. 

Като естествено продължение на работата 

ни по предходния проект дойде следващият 

– през 2015/ 2016 год. с получено финансиране 

от Фондация „Работилница за граждански 

инициативи“ отново с г-жа Мария Дочева 

реализирахме проект „ Библиотеката – и като 

модел на кариерен център“ . Основната му цел 

беше да се превърне училищната библиотека 

в място, стимулиращо желанието за учене и 

подобряване представянето на учениците в 

учебния процес и модел на кариерно ориентиране. 

Проектът даде възможност за кариерно 

ориентиране на 48 ученици чрез електронно 

обучение и на 75 ученици чрез участие в 

психологически тренинги, подпомогна 123 

ученици от ПГ „Ген. Владимир Заимов“ чрез 

групово кариерно консултиране; беше модернизирана 

библиотечната среда, създадена 

електронна библиотека и банка с ресурси за 

кариерно ориентирате на младежите. 

През 2016 год. и 2017 год. проектите ни по 

програма Еразъм+ не бяха сред одобрените 

за финансиране. Не ни достигаше 0,5 точка. 

Това, обаче, не ме отказа, а ме мотивира още 

по – силно да търся недостатъците и грешките, 

за да успеем. 

Можете да си представите каква беше радостта 

ни през април 2018 год., когато излезнаха 

резултатите и ние бяхме сред одобрените. 

Получихме финансиране от ЦРЧР по 

програма Еразъм+, дейност Мобилност. През 

тази учебна година реализираме този проект 

с партньор фирма Берлинк, Берлин, Германия. 

На 23.06.2019 год. 20 ученици ( специалности 

„ Системно програмиране“, „ Организация на 

туризма и свободното време“ и „ Икономика“ 

) ще заминат за Германия, където ще проведат 

двуседмична практика на реални работни 

места. В предварителната езикова и професионална 

подготовка на учениците участвахме 

аз, г-жа Таня Искрова, г-жа Галина Каназирева 

и г-н Красимир Проданов. Придружаващите 

учители са г-н Константин Колев и аз, като координатор 

на проекта. Вече стягаме куфарите. 

Но това не е всичко. Само преди броени дни 

излезнаха резултатите по програма Еразъм+, 

дейност Мобилност за следващата година. 

С гордост мога да кажа, че сме класирани на 

едно от първите места от одобрени 97 проекта. 

Този проект е най – големият проект за 

ученици и учители, който съм разработвала до 

сега. Партньори по проекта са фирма Берлинк, 

Берлин, Германия и фирма Брада Мобилити, 

Брада, Португалия. Проектът ще стартира на 

1.09.2019 год. През април 2020 год. 15 ученици 

от специалности „ Системно програмиране“ 

111

и „ Приложно програмиране“ ще заминат за 

Берлин на триседмична практика на реални 

работни места. Заедно с тях ще занимат 10 

учители по професионална подготовка на осемдневно 

обучение. През юни 2020 год. още 15 

ученици от специалности „ Организация на 

туризма и свободното време“, „ Кетъринг“ и 

„Икономика“ ще заминат за Португалия, където 

ще проведат триседмична практика на 

реални работни места. 

Искам да изкажа специални благодарности 

на г-жа Цветанка Бангеева, която е финансист 

по всички проекти, винаги дава всичко 

от себе си и ми помага за финансовата част 

и организацията! Без нея не бих се справила 

така добре. 

Специални благодарности и на нашия директор 

г-жа Катя Адърска за това, че повярва 

в мен и ме мотивира да работя по всички тези 

проекти, а и не само! 

Благодарности и на всички колеги, ученици, 

родители и приятели, които са ме подкрепяли 

и продължават да го правят! 

Обичам ви! 

инж. Красимир Проданов - учител 

Инж. Красимир Иванов Проданов работи 

като учител в ПГ „Ген. Вл. Заимов” вече 

21 години и доказва висок професионализъм и 

постигнати значими резултати в образователно 

– възпитателния процес с неговата цялостна 

професионална, преподавателска и иноваторска 

дейност. 

През този период той успя да се наложи като 

един от най – добрите специалист в областта 

на компютърните технологии и програмирането, 

електрониката и електронно-изчислителната 

техника и преподавател по професионална 

подготовка. Доказателство за това са 

многобройните му успехи в различни проекти 

с изявени ученици, национални състезания и 

олимпиади, конференции и научни форуми. 

През годините успя да създаде добри педагогически 

практики, за реализиране на учебно 

– възпитателния процес, да мотивира много от 

своите ученици не само да участват в различни 

проекти, но и трайно да насочат бъдещето 

си в тази посока. 

Избран е за най – добър учител на ПГ „Ген. 

Вл. Заимов” за 2013г. През същата година е 

носител и на наградата на община Сопот по 

случай 24 май. 

През 2015 г. е отличен с наградата на РИО 

Пловдив – най – добър учител на годината. 

Участник е в редица проекти: 

•На CRS и USA за Балканите „School 

connectivity Southeastern Europe the United 

States ” 

•„Красотата на Вазовия край” на 

KulturKontakt Austria 

•Ръководител на клубове по Проект 

BG051PO001-4.2.05-0001 „Да направим училището 

привлекателно за младите хора”- Училище 

за Себеутвърждаване и Подготовка към 

Европейски Хоризонти (УСПЕХ) 

•Проект POPEYE на ALDA със съдействието 

на ФБЗ „БИОСЕЛЕНА” на който завършител- 

112

ния етап бе среща на участниците в Страсбург 

Франция ( 9 ученика от ПГ „Ген Вл. Заимов” 

взеха участие) 

•Проект „Учене в толерантност” 

BG051PO001 на центъра за образователна 

интеграция на децата и учениците от етническите 

малцинства в партньорство на Датския 

институт по правата на човека 

•Проект по модернизация на компютърната 

мрежа и изграждане на WI-FI в училището – 

финансиран от МОН 

•Проект ИКТ в образованието – изгражда и 

подържа терминалния кабинет в училището 

•Участва в разработка на проекти и реализирането 

им на Центъра за развитие на човешките 

ресурси ЕРАЗЪМ + 

•Проект по Национална програма „С грижа 

за всеки ученик”, модул „Осигуряване на обучение 

на талантливи ученици за участие в ученическите 

олимпиади”. 

•EPALE – проект за учени на възрастни в 

Европа под егидата на МОН и министъра на 

образованието 

Подготвя ученици класирали се на областните 

и националните кръгове на олимпиадите 

по ИТ: 

•Класирани ученици в областните кръгове на 

олимпиадите по Информационни технологии 

през 2013, 2014, 2015,2016,2017,2019 година. 

•Класирани проекти в националните олимпиади 

през 2013 , 2015 и 2019 година 

Участва като ръководител на отбори в националния 

конкурс-изложение „Младежко 

техническо творчество” и печели призови 

места (едно трето място и две поощрителни 

награди ) 

Показва добри педагогически практики : 

•Открит урок пред инспектори на РИО – 

Пловдив - 2015 година. 

•Доклад на Научно-практически форум 

„Иновации в обучението и познавателното 

развитие” Бургас 

•Презентиране на “Online тестовете в системата 

на средното образование” във II есенен 

научен форум организиран от СУ 

Участва в научни форуми и конференции : 

•Научно-практически форум „Иновации в 

обучението и познавателното развитие” Бургас 

• Четвърта Национална конференция на 

информационните технологии в българското 

образование 

•II есенен научно-образователен форум 

„Съвременни предизвикателства пред учителската 

професия” - София 


обучението и подготовка на талантливи ученици 

за олимпиади” Камчия 


обучението с Легороботика и OFFICE 365” 

Сливен 

Съдейства за подобряване на качеството на 

образование , чрез прилагането на иновационни 

методи на преподаване. Провежда вътрешни 

квалификационни обучения на педагогическия 

персонал. 

Съдейства за поддържането на материално 

– техническата база, като осигурява диагностиката 

и ремонта на персоналните компютри 

и компютърната мрежа в училището. Негово 

дело е WEB сайта на ПГ „Ген. Вл. Заимов”. 

Оказва подкрепа и помощ на колегите и умее 

да работи в екип. 

113

Христина Томанова - Дамянова - учител 

Щастието да работиш с млади хора 

Училище е жив организъм. За да 

расте, за се развива, да постига успехи, да 

променя стереотипи, да крачи уверено към 

бъдещето са необходими грижите на цялото 

общество. 

Важно е тук, в Българи, да се раждат деца. 

Тук в България те да се учат да четат, пишат и 

мислят на родния си език. 

Важно е родителите да живеят не само 

заради децата си, а с тях. Да не прехвърлят 

отговорностите си на учители и общество . 

Важно е учителят не да бъде единствено 

източник на знания, а да бъде ментор и модел 

за своите ученици. 

Важно е ръководителите на учебното 

заведение да създават благоприятната среда 

за развитието и усъвършенстването на 

работещите и учещите се в него. 

Важно е държавата със своите подразделения 

да реформира системата, де не преписва от 

чужди платформи, а да търси онзи модел, 

който отговаря на нашата народопсихология и 

традиция. 

Нужна е много всеотдайност и отговорност 

пред настоящето и бъдещето. 

Ако не функционира добре една част, то 

пораженията са за целия организъм. Ако не се 

постави правилна диагноза и не се предприеме 

точното лечение, ако не се намерят добрите 

специалисти – то прогнозата я знаете- краят е 

фатален , а загубата е за всички. 

Историята ни показва, че едно общество се 

развива само и единствено чрез образование. 

Знанието е това, което захранва мисълта и 

дава криле на свободния човешки полет. Само 

свободната мисъл и свободната воля могат да 

провокират онази деятелност, която е насочена 

не само и единствено към собственото 

развитие на човека, а и на обществото. 

Достойният, знаещият и силният човек 

иска да живее сред себеподобни. Той 

знае, че развитието му е в неговите ръце. 

Слабият,страхливият и несигурен човек търси 

вината за неуспехите си извън себе си. 

В това вярвам и на това се опитвам да науча 

своите ученици. 

В последните години по донкихотовски 

щурмувам апатията, мързела, инерцията. 

Боря се с умората, обезверяването и 

разочарованието. Но никога, до този 

момент, не съм се предавала. Разбирам, че 

времето е различно, че неговата динамика е 

изключителна, че децата днес са много, много 

по-различни от нас - те са не само продукт на 

обърканото ни общество, но и имат различни 

светоусещания и възприятия, затова е нужно 

да направим нови пътеки към тях. 

От десетина години вече изнесох учебните 

часове извън училище. Провеждали сме ги в 

музеите на Вазов и Левски, във възрожденските 

карловски къщи, в читалища и библиотеки. 

Вярвам, че различната среда и атмосфера 

оказват едно по-специално въздействие при 

възприемане на литературните текстове и 

оставят по-трайни следи в съзнанието и 

паметта. 

114

Много често часовете са били и на Манастирска 

поляна, там историята сякаш оживява, а 

тишината, спокойствието и свежестта на деня 

се предават на децата. 

Смятам,че позитивната, естествена среда 

влияе на сетивата, а от там и на настроението 

и желанието за работата, за мислене и 

съпреживяване. 

Така красотата 

на една картинна 

г а л е р и я , 

преживяването 

на миналото 

могат да изостри 

любопитството. 

Представете си 

как стоите на 

антична сцена 

и разказвате за 

архитектурата на 

театъра, за самото 

представление, 

за хората, живели 

преди стотици 

години, колко сте 

доволни от това, 

което сте научили и сега можете да разчитате 

времето... 

Умението да четеш и да разбираш, да мислиш 

и да искаш да изразиш мнение, не се създава 

за ден-два. Нужна е постоянна провокация и 

упоритост от страна на учителя. Нужно е да се 

поставят повече изисквания, да се поощрява не 

механичното учене или отделната добра проява, 

а последователността и умението да използваш 

наученото. Методично и осезателно трябва да 

се вдига летвата на изискванията, всеки малък 

успех да бъде предпоставка за поставяне 

на нова задача и надграждане на наученото. 

Подготовката за доброто представяне на ДЗИ 

изисква целенасочена работа през годините, 

а не час за час, година за година, няма нови 

и стари уроци, просто един цялостен процес, 

обхващащ петте години на обучение. Но 

заедно с тази подготовка тече и една много поважна 

- подготовката за живота, а тя изисква 

създаването на модели за подражание. 

Представете си, че за миг си разменим 

местата с децата,вярвайте ще изживеем 

страшен шок. Едва ли бихме могли да 

оцелеем, без поражения, в огромното море от 

пъстра, агресивна информация, която залива 

неукрепналия 

млад човек. И така 

можем да разберем 

колко е трудно да се 

научиш да плуваш 

сред толкова много 

подводни течения, 

които те тласкат 

към блатистите 

брегове на 

посредствеността и 

групата циничност. 

Как да разпознаеш 

истинското сред 

измамния блясък 

на преиначената 

истина, как да 

отделиш фалшивото 

от ценното. И точно 

в този момент ролята на учителя е да бъде 

спасител и ако не е достатъчно смел, за да 

плува срещу течението, то би могъл да поне да 

хвърли спасителен пояс. 

Ролята на спасителни пояси играят и успелите 

в своята област хора. Срещите с големи 

български творци, докосването до тяхната 

богата душевност са заряд с продължително 

действие. Многократно с ученици сме 

посещаваме „Есенните дни на книгата“ и 

„Маратонът на четенето“, организирани от 

карловската градска библиотека „Д-р Иван 

Богоров“. Имала съм удоволствието да водя 

доста литературни срещи и това ,надявам се, 

ме е показало в нова светлина на децата. 

В продължение на години, по повод живота, 

делото и идеите на Васил Левски, редовни 

бяха срещите ни с проф. Иван Стоянов - 

историк, преподавател, бивш ректор на ВТ 

115

университет „Св.св. Кирил и Методий“ 

и най-вече обаятелен човек, ерудиран и 

сладкодумен. Разговорите и дебатите, в които 

се включвахме, бяха незабравими моменти на 

духовно родство. За съжаление професорът ни 

напусна преди две години, но неговото слово 

живее и аз продължавам да го чета на моите 

ученици, защото смисълът на знанието е да 

бъдем човеци. 

„Мога, защото искам“ бе мотото на една 

моя сбъдната мечта- ученическата компания 

„Заимов медия“. 

„Бъдете неудобни, бъдете пясък, а не масло 

в машината на времето“ е пък мотото на в. 

„Огледало“, Вестникът, който продължаваме 

да издаваме вече 15 години с помощта на 

колегата Светлана Георгиева, която прави 

предпечатната подготовка . 

15 години професионалният ми живот е 

свързан с ПГ „Ген. Владимир Заимов“. 

Това са динамични, различни и богати на 

събития дни: дебати, състезания, подготовки 

и провеждане на празници, спектакли, 

театралната трупа, литературният клуб 

„Христо Фотев“, училищното радио, участията 

във фестивали и конкурси,срещи и разговори. 

От баща си съм научена да правя нещата, с 

които се захващам, по най-добрия начин, на 

който съм способна, и така да се конкурирам 

със себе си. На това уча и своите ученици. 

Когато представяме наша изява, да го правим 

не за очаквана награда, а да наградим себе си 

с удоволствието от самата работа. Разбира се, 

получените награди ни радват и мотивират. 

Училището е място на срещи с другия. Радвам 

се, че пътищата ни се срещнаха с моите ученици, 

че вървяхме задно в една посока, че с мнозина 

успяхме да достигнем до приятелството. 

Затова съм изключително благодарна за избора 

си на професия. Да работиш с млади хора е 

щастие, да израждаш мисъл е вдъхновение, 

да отстояваш себе си е предизвикателство, да 

изграждаш принципи и да обичаш е смисъл. 

Благодаря на своите колеги и ученици 

за споделените години, вписали се в 50 - 

годишнината на една институция, каквато е ПГ 

„Ген. Владимир Заимов“ 

116

Арлекин - фестивал за детско и 

младежко медийно изкуство 

Дванадесетокласникът Даниел Богдански 

и преподавателят по български език и 

литература Христина Томанова – Дамянова 

завоюваха първо място и получиха статуетка 

Арлекин от медийния ученически фестивал 

„Арлекин”, който се проведе в гр. Варна от 

15 до 19 юни 2016 г. Техният филм „Дъбенското 

златно съкровище - тракийско послание 

от пет хиляди години” участва в категорията 

„Българите. Кои сме ние?”. На фестивала бяха 

представени филми, дело на млади хора от 

цяла България на възраст до 19 години, а оценени 

от професионално международно жури. 

Заимовският екип спечели гласовете на САЩ, 

Грузия, на Агенцията за чужденците в България 

и Българската национална телевизия. 

Идеята на конкурса, представена от Христина 

Дамянова, е да се преоткрият всички познати 

и непознати артефакти от времето на траките 

и прабългарите в нашето населено място, да 

покажем кои сме ние - българите и да оценим 

историческия си шанс да живеем на земя с 

древна история, съхранила хилядолетния човешки 

опит и копнеж, надежда и вяра. А Даниел 

сподели, че категория, в която са участвали 

се смята за най-трудната, защото да направиш 

документален филм в рамките на 7 минути за 

артефакти от толкова далечни времена си е истинско 

предизвикателство. 

В началото на 2016 година друг филм на Даниел 

Богдански „Българският път“ буквално 

взриви интернет пространството с над 160 000 

гледания. Той развълнува хиляди българи тук 

и по света и даде надежда, че младото поколение 

на България разбира своята отговорност 

за бъдещето. 

117

Приза учител и ученик на годината 

От 2007 година започва награждаването 

за „Учител на годината“ и „Ученик на 

годината“. 

ПГ „Ген. Владимир Заимов“ се включва ежегодно 

в тази инициатива, като излъчва свои 

представители и в двете категории. 

„Учител на годината“ – хора, дали всичко от 

себе си за успеха и реализацията на учениците 

си. Хора, които посредством иновации 

и нестандартни подходи, успяват да събудят 

у децата жажда за знания и реализация на 

мечтите им. 

Благодарим на инж. Мария Стоянова – учител 

на годината 2006 / 2007; 

Тоня Белезирева - учител на годината 2007 / 

2008; 

Мария Богданова - учител на годината 2008 / 

2009; 

Христина Дамянова - учител на годината 

2009 / 2010; 

Георги Генов - учител на годината 2010 / 

2011; 

Мария Иванова - учител на годината 2012 / 

2013; 

Виолета Гърдева - учител на годината 2013 / 

2014; 

инж. Красимир Проданов - учител на годината 

2014 / 2015; 

Стайко Илинов - учител на годината 2015 / 

2016; 

Лидия Гърдева - учител на годината 2016 / 

2017; 

Веселина Константинова - учител на годината 

2017 / 2018; 

Петър Петров - учител на годината 2018 / 

2019; 

Радваме се, че работим заедно с Вас. 

„Ученик на годината“ – деца, приели присърце 

обучението и развитието си. Деца, приели 

мисията да успеят и в същото време да накарат 

тяхното училище да се гордее с тях. 

Благодарим на Силвия Гафтанджиева – ученик 

на годината 2007 / 2008; 

Любомира Петрова – ученик на годината 

2008 / 2009; 

Моника Иванова – ученик на годината 2009 / 

2010; 

Пламена Назарова – ученик на годината 2010 

/ 2011; 

Василена Иванова – ученик на годината 2011 

/ 2012; 

Ивайло Върбанов– ученик на годината 2012 / 

2013; 

Чавдар Атанасов – ученик на годината 2013 / 

2014; 

Георги Минков – ученик на годината 2014 / 

2015; 

Иванна Проданова – ученик на годината 2015 

/ 2016; 

Йоанис Касторис – ученик на годината 2017 

/ 2018; 

Лъчезар Пещерлиев – ученик на годината 

2018 / 2019. 

Вие, скъпи ученици, сте достойни носители 

на Заимовския дух и сила! 

С голяма гордост можем да кажем, че наши 

колеги са печелили и почетното отличие „Неофит 

Рилски“. 

Това са: г-жа Севдалина Атанасова, която печели 

през 2002 год. и го посвещава на целия 

колектив; 

Тоня Белезирева през 2008 год. 

Христина Дамянова през 2010 год. 

Мария Иванова през 2012 год. 

През 2014 г. нашият настоящ директор инж. 

Катя Адърска – Даскова печели приз „Народен 

будител“ за област Пловдив, а през 2015 г. 

МОН я награждава за отлична организация на 

есенната сесия на ДЗИ. 

В същата 2015 г. инж. Красимир Проданов 

става „Учител на годината“, като наградата е 

от РИО Пловдив. 

Благодарим на всички колеги за ентусиазма, 

енергията и всеотдайността! 

Чест е да работим с Вас! 

118

Аз завършвам Заимов 

Мирно! Клас стани! 

и редиците замлъкват.. 

Класната и тя мълчи ... 

Дневникът стои самотен и излишен - 

днес бележки извинителни не пишем. 

В клас сме още. Но и не съвсем! 

И ето ни - за пет години възмъжали, 

пред прага на живота нов. 

И ето ни _ приятелства, 

но и предателства познали 

стоим сега със болка и любов. 

Големи сте - не можем да заплачем, 

но тъжно свеждаме очи. 

Сега наистина усетихме що значи 

с училището и с учителите да се разделим 

Настръхваме. Звънецът бие. 

Започва най-последният урок. 

Сега сме всички. Сега разбрахме ние, 

че правим днес решителният скок 

Усмихнато, училището ни изпраща 

и тръгваме с аплодисменти и цветя. 

3авършихме. И всеки своя път си хваща 

u тръгва по широката земя. 

Но частица от сърцата ни се скрива 

в това училище, във този град 

и класната изпраща ни щастлива, 

че светът със нас е по-богат. 

Чиновете ще посрещнат нови ученици 

и по коридора пак ще екне смях, 

но винаги от нас една искрица 

невидима ще броди между тях. 

Константин Джонджоров 2007 

ЗАИМОВЦИ – ВЧЕРА, ДНЕС И ЗАВИНАГИ!!! 

ИЗРАБОТЕНО ОТ КОЛЕКТИВА НА 

ПГ “ГЕН. ВЛ. ЗАИМОВ“ ГР. СОПОТ

almanah

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

Delete template?

Save as template?