Via magazine / For Her - April 2014
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
Неотдавна, притисната до найтесния<br />
ъгъл от тревоги и неизпълнени<br />
ангажименти, не можех да се<br />
отърва от една натрапчива, отвратителна<br />
мисъл, че все нещо изпускам.<br />
Случвало ли ви се е? Аз мисля, че<br />
няма човек, който да не може да каже<br />
същото за себе си. Когато обстоятелствата<br />
те задушават и няма<br />
рамо, на което да се опреш, светът<br />
изглежда страшен и враждебен. Но<br />
съвсем скоро осъзнаваш, че не ти<br />
трябва „рамо“, нито външно влияние,<br />
защото ако чакаме светът да се промени<br />
заради нас, то тогава адът би<br />
изглеждал като ваканционно място. И<br />
така, докато гледах зимното време<br />
през прозореца, едно нещо ми направи<br />
впечатление. Снежинките бяха толкова<br />
съвършени, дърветата, цялата<br />
природа - всичко беше съвършено и<br />
непокътнато. Тогава разбрах, че тайната<br />
е в съвършената хармония, която<br />
природата сама си създава и всяка<br />
външна намеса коства красотата и<br />
спокойствието й. Всичко това ме накара<br />
да се замисля над философията<br />
на спокойствието. Ако вътрешното<br />
ни състояние достигне спокойствие,<br />
тогава и външният свят ще бъде спокоен<br />
и хармоничен. Спокойствието е<br />
свързано и с разбирането на нещата,<br />
както би казал Елеазар Хараш. „Ако<br />
искаш да знаеш дали ще постигнеш<br />
нещо, гледай дали си спокоен и уверен“-<br />
тревогите и нервността със<br />
сигурност се лекуват с тишината на<br />
вътрешния свят.<br />
Много от вас биха казали, че<br />
вътрешният мир е почти недостижим.<br />
Така ще е до момента, в който<br />
спрем да обръщаме внимание на<br />
дребните тирани около нас, които се<br />
опитва и ще се опитват до края на<br />
дните да ни тормозят и преследват.<br />
Но, за да се достигнат пределите<br />
на спокойствието, несъмнено трбвя<br />
първо да се премине през безчет неспокойствия<br />
и притеснения. Част<br />
от дългия път на този вид знание е<br />
вълшебното правило да не позволяваме<br />
на никой да ни тормози по какъвто<br />
и да е начин. Веднъж позволили да<br />
ни изтормозят, означава, че сме се<br />
поддали на яда, а оттук - тази битка<br />
е загубена. Всеки път, когато се поддаваме<br />
на яростта си е сигурен начин<br />
да изгубим.<br />
Спокойствието за всеки от нас<br />
означава различно нещо. Не може да<br />
бъде спасен този, който не иска да<br />
бъде. Важно е всеки, заел се с тази<br />
задача, първо да установи какво го<br />
прави спокоен. Кой е личният му път<br />
на радост и кой път ще поеме със<br />
сърце. Пътят със сърце винаги носи<br />
удовлетворението, за което почти<br />
всички религии и много философски<br />
учения говорят. Зависимост от човека<br />
е какъв ще е начинът - нищо не е<br />
черно или бяло.<br />
Ето какъв съвет ни дава Сенека в<br />
писмата си до Луцилий, книга първа:<br />
„Кого ще ми дадеш за пример, който<br />
цени времето, който цени деня, който<br />
разбира, че умира всеки ден? В<br />
това е и грешката ни, понеже се грижим<br />
от по-рано за смъртта, а голяма<br />
част от нея вече е преминала, -<br />
колкото и години да са изминали, ги<br />
държи смъртта. Постъпвай така,<br />
мой Луцилий, както ми пишеш, че правиш:<br />
не изпускай нито един час. Ще<br />
стане така, ако по-малко зависиш от<br />
утрешния ден, ако хванеш днешния.“.<br />
Тори Алберт<br />
Вътрешен мир<br />
фотограф: Емилиан Дечев • модел: Диана Александрова<br />
31
Change language